Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 19 ноември 2003 г. за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял, за изчисляване и съпоставяне на доходността от инвестиционните имоти и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди с цел съобразяването й с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени.
С проекта на наредба се уреждат начините за оценка на финансови инструменти, в които могат да се инвестират средствата на фондовете за извършване на плащания, като се предвижда тя да се извършва съобразно принципите, възприети за извършването на оценка на същите видове инструменти, в които фондовете за допълнително пенсионно осигуряване е допустимо да инвестират.
С проекта на наредба се регламентира как се определя стойността на нетните активи на фонд за извършване на плащания и се въвеждат изискванията към воденето на аналитичните сметки на лицата във фонд за извършване на разсрочени плащания. Определен е обхватът и структурата на информацията, която трябва да се съдържа в тези сметки, включително операциите, които следва да бъдат отразявани в нея.
Предложени са и други промени в наредбата с цел съобразяването й с измененията в Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 24.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 63 от 8 ноември 2018 г. за изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове. Проектът има за цел съобразяването й с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени.
 
В чл. 185 от Кодекса за социално осигуряване е предвидено, че изискванията към съдържанието, периодичността на изготвяне и сроковете за представяне на отчетите за надзорни цели на фондовете за извършване на плащания се уреждат с наредба на Комисията за финансов надзор (КФН). Във връзка с това, с проекта на наредба се предвижда създаване на образци на месечни и годишни отчети за фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за извършване на плащания, които се представят в КФН. Отчетите се предвижда да представяни в същите срокове, в които се представят отчетите за надзорни цели на пенсионноосигурителните дружества и фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Запазва се възприетият подход отчетите да се представят на надзорния орган в електронен вид, подписани с квалифициран електронен подпис, през поддържан от КФН електронен портал. Съобразно измененията в КСО са актуализирани действащите образци на отчети за надзорни цели.
 
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 29.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 31 от 2.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване, с цел съобразяването й с извършените със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) промени.
С наредбата се актуализират изискванията към годишния актюерски доклад за всеки фонд за допълнително пенсионно осигуряване и неговите приложения с оглед настъпилите промени на законово ниво, предвиждащи изплащането на допълнителните пожизнени пенсии за старост и разсрочените плащания при придобито право на пенсия да се извършва от обособени фондове за извършване на плащания, а не от универсалните пенсионни фондове. Във връзка със създаването на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания се уреждат задължителното съдържание на изготвяните за тези фондове актюерски доклади. По този начин се осигурява необходимата информация за състоянието на фондовете за извършване на плащания и се обезпечават надлежното им функциониране за изпълнение на задълженията към пенсионерите, лицата, получаващи разсрочени плащания и техните наследници и надзорът над тази дейност.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 29.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба за изискванията към фондовете за извършване на плащания.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ЗИД на КСО, обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) е предвидено, че изплащането на пенсиите и разсрочените плащания при придобито право на пенсия от универсалните пенсионни фондове се извършва от фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, съответно фондовете за разсрочени плащания (фондовете за извършване на плащанията). Изискванията към формирането и поддържането на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и фондовете за разсрочени плащания, изчисляването на изискуемия размер на средствата в тях и превишението му, допълването на фондовете и освобождаването на средства от тях се определят с наредба на Комисията за финансов надзор.
Съобразно Кодекса за социално осигуряване основният източник за формиране на фондовете за извършване на плащания са средствата по индивидуалните партиди на осигуряваните в универсален пенсионен фонд лица, с които са сключени пенсионни договори, съответно договори за разсрочено изплащане. Предвид ежедневното изчисляване на стойност на един дял в универсалния пенсионен фонд и с оглед недопускане на разлика между постъпленията във фондовете за извършване на плащания и задълженията, произтичащи от сключените пенсионни договори и договори за разсрочено изплащане, с наредбата се предвижда, че по правило средствата по партидите на лицата, сключили такива договори, се превеждат във фондовете за извършване на плащания в деня на сключване на съответния договор. С цел осигуряването на достатъчно време за превод на паричните средства е дадена възможност това действие да бъде извършено и на първия работен ден след сключване на договора посредством начисляване на задължението в деня на договора.
Законът също така дава право на пенсионерите и лицата с разсрочени плащания да поискат преизчисляване на получаваната пенсия или разсрочено плащане с вноски, постъпили след сключване на съответния договор, напр. тъй като е продължило да упражнява трудова дейност или в резултат по-късното превеждане на вноски за предходни месеци. В тези случаи прехвърлянето на средствата от партидите се извършва на предвидената от законодателя дата – първо число на месеца, следващ месеца на подаване на искането за преизчисляване, съответно на първия работен ден, когато е неработен ден.
С наредбата се регламентира изискуемият размер на фондовете за извършване на плащания, възлизащ на задълженията към пенсионерите, лицата с разсрочени плащания и техните наследници, включително по съответната аналитична сметка за неразпределения доход от инвестиране на постъпилите във фондовете средства от индивидуалните партиди, предназначен за съхраняване на размера на плащанията при непостигане на очакваната доходност. Съобразно предвидените в Кодекса за социално осигуряване финансово-икономическа същност и имуществен характер на аналитична сметка в наредбата се предвижда срещу отразената по сметката сума/стойност да е на разположение ресурс (средства), който не следва да бъде изчерпван за други цели, освен за актуализация на плащанията и който не материализира финансови правоотношения с пенсионноосигурителното дружество. С други думи, по тази сметка следва да се заделят средства, които могат да бъдат използвани целево, само и единствено за актуализация на плащанията, като тези средства нямат функционална връзка с пенсионноосигурителното дружество.
Също така в наредбата са предвидени сроковете за допълване на фондовете за извършване на плащания, което се извършва от предвидените в закона резерви и при необходимост с допълнителни собствени средства на пенсионноосигурителното дружество, и освобождаването на превишението от тях. Регламентираният с проекта ред за освобождаване на средства е в синхрон с предвидената процедура за резервите за минимална доходност във фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване и резервите за гарантиране на брутния размер на вноските в универсалните пенсионни фондове.
С наредбата се предвидени промени и в други действащи наредби на Комисията за финансов надзор, които имат за цел привеждане в съответствие и синхронизиране на подзаконовата уредба с  Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 24.06.2021 г. включително.

Комисията за финансов надзор разгледа и прие на първо гласуване проект на Наредба № 10 за изискванията към границата на платежоспособност и собствените средства на пенсионноосигурителното дружество, към неговата оздравителна програма и към минималните ликвидни средства на дружеството и на управляваните от него фондове.
Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 19 от 2021 г.) са извършени съществени промени в регламентацията на изплащането на пенсиите от универсалните пенсионни фондове и свързаните с това изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества, като съобразно закона редица от тези изисквания следва да бъдат развити или цялостно уредени с наредба на Комисията за финансов надзор.
С проекта на наредба се уреждат структурата и елементите на собствените средства на пенсионноосигурителните дружества съобразно предназначението им за покриване на границата платежоспособност. Обстоятелството, че тези средства служат като допълнителна гаранция за изпълнение на поетите задължения за изплащане на допълнителни пожизнени пенсии за старост и разсрочени плащания предполага в елементите, които ги образуват, да се включват само средствата, които са отразени във финансовите отчети и изцяло са на разположение на съответното дружество за използване без ограничения за покриване на загуби от дейността. С оглед предназначението на собствените средства, покриващи границата на платежоспособност, те се намаляват с нематериалните активи, които не могат да бъдат използват за изпълнение на задълженията, натрупаните загуби, очакваните разходи и др.
Подробно са уредени техническите изисквания във връзка с изчисляване на границата за платежоспособност, която съобразно Кодекса за социално осигуряване се определя въз основа на капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания с поети гаранции. Съобразно възприетото в актюерската наука тази стойност се определя на база настоящата стойност на поетите задължения за посочените плащания. С оглед отчитане на най-актуалните данни за смъртността и очакванията относно резултатите от инвестирането при определянето на тази стойност се използват таблицата за смъртност, публикувана от Националния статистически институт, и техническият лихвен процент, определен от пенсионноосигурителното дружество, актуални към датата на изчисляването на пенсията или разсроченото плащане.
Предвид предназначението на собствените средства, покриващи границата на платежоспособност на пенсионноосигурителното дружество, с наредбата се изисква те да бъдат инвестирани от него с грижата на добър търговец при спазване принципите на качество, надеждност, ликвидност, доходност и диверсификация. Диверсификацията на инвестициите е обезпечена и посредством конкретни количествени ограничения по отношение на съответните категории инструменти и инвестициите в един емитент, изрично посочени в Кодекса за социално осигуряване .
С наредбата са развити изискванията към ликвидните средства на пенсионноосигурителното дружество и управляваните от него фондове, така че да обезпечат способността му да изпълнява своите текущи и очаквани задължения. Отчетени са настъпилите промени по отношение на изплащането на средствата от универсалните пенсионни фондове, където след сключване на пенсионен договор или договор за разсрочено изплащане плащането не се извършва от пенсионния фонд, а средствата по индивидуалната партида на съответното лице се прехвърлят в парични средства към съответния фонд за извършване на плащания. Предвид това, по отношение на универсалните пенсионни фондове се изисква поддържането на ликвидни средства, които освен текущите задължения отчитат и преведените средства към фондовете за извършване на плащания през предходния месец.
В наредбата са уредени и изискванията към оздравителните програми на пенсионноосигурителните дружества на база действащата към момента уредба, адаптирана съобразно настъпилите промени на законово ниво. Във връзка с измененията в Кодекса за социално осигуряване с наредбата се актуализират и разпоредбите на  Наредба № 17 от 7.07.2004 г. за документите, които са необходими за издаване на разрешение за преобразуване на пенсионноосигурително дружество и на фонд за допълнително пенсионно осигуряване и за изискванията към плановете по чл. 327, ал. 1, т. 3 и чл. 336, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като срокът за представяне на бележки и предложения по проекта е 14-дневен срок от публикуването му до 24.06.2021 г. включително.

    В периода след публикуваното на 24.04.2019 г. прессъобщение във връзка с намерението за предстоящи придобивания на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД  и „ЧЕЗ Електро България“ АД от „Еврохолд България“ АД Комисията за финансов надзор продължава работата си по четири проверки на дейността на „Еврохолд България“ АД и на дейността на три застрахователни дружества от групата на холдинга. Проверяват се финансовото състояние и капацитета на дружествата с оглед на бъдещи придобивания.

    Становището на КФН за финансовото състояние на купувача е от изключителна значимост с оглед на факта, че освен опит в сектора от него ще се очаква и сериозен финансов ресурс – от една страна, за заплащането на инвестицията по изкупуването и от друга, за поддържането на адекватна инфраструктура в електроснабдителния сектор.

    КФН има ангажимент да предостави до края на настоящата седмица – 28 юни 2019 г.  констатираните до момента факти и обстоятелства на компетентните институции – Главна прокуратура и Държавна агенция „Национална сигурност“, с цел информираност и обективност. При окончателно приключване на проверките в законоустановения срок отговорните институции ще получат резултатите от тях заедно с наличните факти и заключения. Комисията също така поема отговорността да информира обществеността за момента на приключване на проверките.
 

Комисията за финансов надзор публикува резюме на Анализ на пазара на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в България. Анализът за периода между 2012 и 2017 година е направен на основата на обобщени данни, предоставени от застрахователите в България, които предлагат застраховка „Гражданска отговорност“ и генерираните данни от КФН от Единната информационна система за оценка, управление и контрол на риска (ЕИСОУКР) на Гаранционния фонд.

Представени са фактическите показатели за четирите рискови групи: леки автомобили и товарни автомобили с допустима максимална маса до 5 тона; товарни автомобили с допустима максимална маса над 5 тона и автобуси; седлови влекачи; моторни превозни средства, различни от посочените в първите три рискови групи.

В табличен вид за разглеждания период са представени средният брой автомобили по рискови групи за периода 2012-2017 г., средната честота на претенциите и средният размер на изплатените претенции, както неимуществените такива и техният дял в общо броя на претенциите.
В последната част на анализа са разгледани разходите и резултатите на премиите както на база на пазарните данни, така и на база предоставените от застрахователите индивидуални данни.

Направените по различни методи изчисления показват, че за най-масовите превозни средства – автомобили, камиони и автобуси, събраните премии за 2017 година не са достатъчни, за да покрият разходите на застрахователите.

Пълния текст на резюмето на анализа може да намерите тук.