Проведено съвместно обучение

На 05.07.2024 г., в сградата на Комисия за финансов надзор се проведе съвместно обучение, организирано от КФН и Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, насочено към пенсионноосигурителните дружества. Обучението, в което участие взеха общо 18 представители на всички пенсионноосигурителни дружества в България, бе фокусирано върху теми, свързани с прилагането на мерките за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, разписани в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и актовете по прилагането им, както следва:

  • „Нови изисквания, въведени в ЗМИП, Правилника за прилагане на ЗМИП и ЗМФТ“ и
  • „Собствена оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма“

Проведеното обучение имаше за цел да задълбочи разбирането от страна представителите на пенсионноосигурителните дружества, получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за спазването на изискванията на превантивното законодателство, основната им роля за осигуряване стабилността на финансовия сектор и в подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Единен подход при проучвания на потребителското мнение

КФН изготви методология за оценка на удовлетвореността, финансовата грамотност, предпочитанията и поведението на потребителите в небанковия финансов сектор на база проведени проучвания с цел създаване единен подход за събиране на информация, получаване на обратна връзка от потребителите на небанкови финансови услуги и прилагане на оценъчни методи и добри практики при анализа на резултатите от тях с основен фокус защита на потребителите и повишаване качеството на предоставяните услуги в застрахователния, инвестиционния и сектора на допълнителното пенсионно осигуряване. 

 

В Методологията са представени възможните подходи при събиране, обработка и анализ на търсената информация и методите за оценка от обратна връзка от потребителите на небанкови финансови услуги, като: провеждане на анкетни проучвания; анализ на сигнали, жалби и запитвания; участия в консултативни съвети със заинтересовани лица; осигуряване на консултации за граждани и организации; участия в междуведомствени работни групи с фокус защита на потребителите; провеждане на образователни инициативи; анализ на активността на потребителите в социалните мрежи и сътрудничеството с институции за провеждане на поведенчески експерименти и организиране на фокус групи. Представени са етапите на измерване и управление на процеса на проучване с оглед осигуряване качество, надеждност и сигурност на данните за анализ, и натрупване на динамични редове, обезпечаващи ефективно прилагане на структурирани модели за обработката им.

Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед № 988/16.12.2022 г.

Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 26.02.2024 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Със Заповед № 988/16.12.2022 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ),  заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ е утвърдил структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от Кодекса за застраховането, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.) (Регламент (ЕС) 2015/2450); годишни и тримесечни справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността.

През 2023 г. влизат в сила изменения в КЗ (Обн., ДВ, бр. 85 от 2023 г.), като е отменена разпоредбата на чл. 126, ал. 1, т. 4 от КЗ, която регламентира подаването на месечни отчети и справки – до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. В резултат на това изменение следва да се промени структурата на периодичната отчетност на застрахователите, като отпаднат месечните справки съгласно Приложение № 2 към Заповед № 988/16.12.2022 г.

Наред с това през 2023 г. е приет нов Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894 на Комисията от 4 април 2023 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, с които застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят необходимата за надзора над тях информация на съответните надзорни органи, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 (Регламент (ЕС) 2023/894), с който е отменен Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 на Комисията от 2 декември 2015 г. за определяне на технически стандарти за изпълнение по отношение на образците за предоставяне на информация на надзорните органи съгласно Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 347/1 от 31.12.2015 г.) (Регламент (ЕС) 2015/2450). Посочената нормативна промяна обуславя актуализирането на Заповед № 988/16.12.2022 г., която препраща към отменения регламент.

Наред с посочените по-горе промени, които произтичат от изменението в нормативната уредба, е необходимо да се усъвършенстват някои справки съгласно Приложение № 1, както следва:

Справка 01.01. се заменя с нова, при която е променена част от структурата на подаваната досега информация и са добавени колони относно размера на застрахователната сума и на изплатените суми по застрахователни договори през отчетния период с цел придобиване на по-пълна представа за застрахователните портфейли.

В справка 01.03 е добавена таблица за вземанията (търговски, различни от застраховки и други вземания), с която се цели да се предоставя информация за петте най-големи индивидуални експозиции на застрахователите, съответно презастрахователите, като по този начин се създават условия за детайлизиране на информацията съгласно отчета за финансовото състояние и за придобиване на по-точна представа за големите експозиции на застрахователя, съответно презастрахователя. Отпада изискването на информация за получените заеми (включително репо-сделки), с което се намалява административната тежест върху застрахователите и презастрахователите.

В справка 01.04 са добавени нови редове за общата сума на актива и на пасива, което представлява редакционна бележка с цел подобряване на качеството на информацията в справката.

В справка 01.05. се добавя искане на информация за другия всеобхватен доход, за да може да се постигне съпоставяне с отчетената информация в други справки.

С направените изменения и допълнения се допълва и прецизира периодично получаваната информация в КФН за надзорни цели.

Установена е необходимост от даване на допълнителни пояснения за попълване на справките по Приложение № 1: 01.19 и 01.20 и 01.21., които следва да се попълват от застрахователите без право на достъп до единния пазар на ЕС. Доколкото същите справки са разработени на основата на сходни образци за количествено отчитане от Регламент (ЕС) 2023/894, се предлага указанията да бъдат дадени посредством препращане към инструкциите за попълване на съответните образци за количествено отчитане в цитирания регламент.

Заповед № 988/16.12.2022 г. предвижда изискване застрахователите да предоставят пояснителни бележки към тримесечната и годишната надзорна отчетност. Практиката по прилагане на заповедта показва, че мнозинството от задължените лица не предоставят такива пояснителни бележки. По тези причини като мярка за гарантиране изпълнението на поставеното задължение се предлага разработването на специална форма „Пояснителни бележки“, в която да се предоставят изискуемите пояснителни бележки. Предвиждането на такъв елемент ще създаде формално задължение за представяне на бележките и неговото неспазване ще представлява основание за предприемане на надзорни мерки във връзка с констатирани непълноти в надзорната отчетност. Предвиждането на новата форма обуславя на свой ред и преформулиране на изискванията към пояснителните бележки в т. 7 от заповедта.

Предвидените изменения и допълнения в заповедта следва да се прилагат за отчетните периоди след 01.01.2024 г. По същество това означава, че първият отчетен период, за който застрахователите, съответно презастрахователите, ще представят отчетността си съгласно измененията в Заповед № 988 / 16.12.2022 г., ще бъде първото тримесечие на 2024 г.

По изложените съображения цитираната заповед следва да бъде изменена и допълнена.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 26.03.2024 г. включително.

Комисията за финансов надзор с награда от Конкурса за добри практики’2023

На 15 декември, на специална церемония, Институтът за публична администрация (ИПА) награди участниците в Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация за 2023 г. Комисията за финансов надзор (КФН) бе отличена за създаването на мобилната апликация FSC Mobile и зае почетното трето място в категория „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“.

Проектът бе оценен от екип от експерти, сред 42 други предложения за участие в категориите „Управление на хората“, „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“ и „Социална отговорност“: „Убеден съм, че технологиите са мощна сила за положителна промяна и за нас, като институция, създаването на мобилната апликация FSC Mobile бе инициирано най-вече от поетия ни ангажимент към потребителите за разработването на добра практика, насочена към дигитализацията на небанковите финансови услуги, същевременно – и способ за повишаване на финансовата грамотност. Започнахме с визията да създадем дигитални инструменти, които пестят време, създават устойчива и благоприятна среда за работа, подобряват достъпа до информация за потребителите и за участниците в небанковия финансов сектор – застрахователен, осигурителен и инвестиционен, помага им да вземат информирани решения“, сподели г-н Бойко Атанасов – председател на КФН.

Бойко Атанасов
Boyko Atanasov
Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисия за финансов надзор

Създаването на мобилното приложение за двете операционни системи – Android и iOS, отразява една от стратегическите цели на регулатора, а именно интегриране на новите технологии и на дигитализацията в небанковия финансов сектор. От 1 януари 2024 г., КФН изцяло преминава към електронно администриране при подаване на заявления, уведомления, периодична информация и други документи, с внедряването на единната си информационна система.

С тези иновации, Комисията предоставя напълно нов модел на комуникация за гражданите и бизнеса, който ще бъде надграден с разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Проектът, с работно заглавие „FinLit Adventures – an interactive simulation game“ е сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС и очаква финално одобрение.

Интегрирането на цифрови приложения има централна роля в небанковия финансов сектор и поставя началото на трансформация, чиято цел е повишаване на ефективността и достъпността. Комисията за финансов надзор остава посветена на технологичния напредък и продължава своя дигитален път на развитие, с фокус сигурност, стабилност и непрекъснато усъвършенстване в полза на обществото и поддържането на стабилна финансова екосистема.

От името на председателя на КФН, наградата получи г-жа Деница Кирова – Главен секретар на институцията.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователни посредници

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.09.2023 г. до 31.10.2023 г. в КФН са получени 41 (четиридесет и едно) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 3 (три) уведомления за  намерение на застрахователи със седалище в държави членки да извършват дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно оттегляне на намерението застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. октомври 2023 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства на 426 (четиристотин двадесет и шест) дружества.

За периода от 01.09.2023 г. – 31.10.2023 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 15 (петнадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги.

Уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС относно преустановяване извършването на дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги за същия период, са получени по отношение на 7 (седем) застрахователни посредници.  В резултат на това, към края на м. октомври 2023 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 164 (две хиляди сто шестдесет и четири).

През м. октомври 2023 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението или оттегляне на намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. октомври 2023 г. общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 19 (деветнадесет).

За периода 01.09.2023 г. – 31.10.2023 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на застрахователни посредници със седалище в Република България да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. В края на периода общият брой на застрахователни посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват застрахователно посредничество при условията на свободата на предоставяне на услуги или при правото на установяване, се запазва на 66 (шестдесет и шест).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов – представи селектиран на европейско ниво проект

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), представи идейния проект на Комисията за разработване на смарт и десктоп апликация за дигитална финансова грамотност. Предложеният проект с работно заглавие FinLit Adventuresan interactive simulation game се основава на „рамките за финансова компетентност“, разработени от Европейската комисия и ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), които целят да подкрепят допълнително държавите членки на ЕС за справяне с предизвикателствата, породени от дигитализацията във финансовите услуги.

FinLit Adventuresе сред предварително селектираните проекти на европейско ниво наред с други предложения от страните-членки на ЕС. Реализацията на проекта става възможна чрез Инструмента за техническа подкрепа (ИТП) – програма на ЕС, в рамките на която на страните от Съюза се предоставя съобразен с нуждите им технически експертен опит за изготвяне и изпълнение на институционални, административни и стимулиращи растежа и укрепващи устойчивостта структурни реформи.

„В цифровото десетилетие на Европа Комисията за финансов надзор е ключов участник в дигитализацията в небанковия финансов сектор. От съществено значение е по-младото поколение, а и цялата общественост, да разполагат с комплекс от знания и умения, за да се ориентират в управлението на  личните финанси. Подрастващите са в решаващ етап от живота си, когато започват да вземат решения относно парите – от управлението на стипендиите си до планирането на бъдещите си разходи. Но въпреки усилията на образователната система, често се изправят пред финансовите предизвикателства на ежедневието. Симулацията за дигитална финансова грамотност ще предостави уникалната възможност за създаване на безопасно и увлекателно онлайн пространство, където всеки да може да повиши финансовите си компетенции – не само наша стратегическа цел, но и ос за укрепване на икономическото бъдеще на обществото“, заяви г-н Атанасов по време на представяне на проекта пред служителите на КФН.

BoykoAtansov
Бойко Атанасов

Сред приоритетите на Комисията за финансов надзор, съгласно нейната Стратегия за периода 2022–2024г., е осигуряването на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари. За да отговори на очакванията на обществото и по-специално на нуждите на подрастващите от получаването на базови финансови понятия, Комисията ежегодно участва в Световната седмица на парите, осъществи за 21-ва поредна година образователната инициатива, в партньорство с МОН и фондация „Атанас Буров“ – „Небанковият  финансов сектор в България“, разработи сайта „Твоите финанси“ и реализира дигиталната кампания „#Инвестирай безопасно“. Като продължение на тези инициативи, Комисията разработи настоящия проект, който има за цел да надгради финансовите познания на подрастващите, за да бъдат подготвени за срещата с небанковите финансови продукти и услуги, но от гледна точка на позиционирането им в дигиталния свят и повишаване на уменията им за използване на цифровите технологии.

Цифровата култура в съвременната епоха означава контрол върху финансовото благосъстояние, взимане на информирани решения и пълно възползване от предимствата на дигиталната ера. В синхрон с Националната стратегия за финансова грамотност, както и с визията си за развитие, Комисията за финансов надзор продължава социално отговорната си политика за надграждане на финансовите познания, поведение и отношение на подрастващите.

Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за трето тримесечие на 2023 г.

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.

Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за трето тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝ на КФН и на обществеността изтича на 29.11.2023 г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.

КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за трето тримесечие на 2023 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.11.2023 г.

Съгласно чл. 100ж., ал. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за трето тримесечие на 2023 г. изтича на 29.11.2023 г.

Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на консолидирана база за трето тримесечие на 2023 г. изтича на 29.12.2023 г.

Данни за застрахователния пазар към края на първото тримесечие на 2023 г.

Публикуваната от КФН статистическа информация за застрахователния пазар се обобщава главно въз основа на справките и отчетите, получавани в КФН по реда на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53).

Влизането в сила на МСФО 17 Застрахователни договори, считано от 01.01.2023 г., и наложените във връзка с тях изменения в Наредба № 53 (ДВ, бр. 101 от 20.12.2022 г., в сила от 1.01.2023 г.), както и издаването на Заповед № 988 от 16.12.2022 г. на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, налагат съществена промяна в характера, обхвата и формата на отчетната информация, която се получава в КФН за надзорни цели.

В този контекст, КФН ще продължи да публикува статистическа информация на тримесечна и на годишна база за общозастрахователния и животозастрахователния пазар, като считано от първото тримесечие на 2023 г. същата ще бъде представена в нова форма в съответствие с отчетените данни от застрахователите с право на достъп до Вътрешния пазар съгласно Регламент (ЕС) 2015/35 и от застрахователите без право на достъп до Вътрешния пазар съгласно Заповед № 988 от 16.12.2022 г.

Актуалните статистически данни за първото тримесечие на 2023 г. са публикувани на www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.

Доклад на Европейския орган за ценни книжа и пазари с резултатите от проведеното през 2022 г. общо надзорно действие относно оценка на активите

През месец януари 2022 г. стартира проведеното от Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) съвместно с националните надзорни органи Общо надзорно действие относно оценка на финансовите активи, целта на което е установяване спазването на организационните правила и нормативните разпоредби относно принципите и методологиите за оценка на притежаваните от ПКИПЦК и АИФ финансови активи и постигане на надзорна конвергенция. Общото надзорно действие завърши в края на 2022 г., като резултатите от него са отразени в изготвен от ESMA окончателен доклад, в който са представени заключенията на Европейския регулатор от проведения надзорен ангажимент, както и са отправени препоръки по отношение оценката на активите. Съобщението за приключване на надзорното действие и докладът с резултатите от същото може да намерите на интернет адрес: ESMA report points out improvements needed in supervision of asset valuation (europa.eu).

Съобщение относно планирана техническа профилактика

Уважаеми потребители,

във връзка с планирана техническа профилактика на 01.07.2023 г. /събота/ в интервала от 09.00ч. до 18.00ч., са възможни временни нарушения при достъпа до определени системи и е-портали през сайта на Комисия за финансов надзор.

Комисия за финансов надзор се извинява за причиненото неудобство и благодари за проявеното разбиране.