На заседанието си на 15.07.2015 г. КФН реши:

1. Изпраща писмо за отстраняване на непълноти и несъответствия на инвестиционно дружество „Надежда” АД и управляващо дружество „ПФБК Асет Мениджмънт” АД, с което да представят коригирани документи.

2. Одобрява преобразуването на инвестиционен посредник „Дилингова финансова компания” АД – отделяне чрез придобиване на имущество на дружеството от приемащо дружество „ДФКО” ООД.

3. Вписва емисия в размер на 5 083 431 лв., разпределени в 5 083 431 броя обикновени, безналични акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев, издадена от „Българска роза” АД, в резултат на увеличение на капитала на дружеството от 267 549 лв. на 5 350 980 лв. с цел търговия на регулиран пазар на ценни книжа.

4. Издава временна забрана за публикуване на внесеното от „Мел холдинг” АД търгово предложение за закупуване чрез инвестиционен посредник „ИП Фаворит” АД на акции на „Витапрот – Славяново” АД от останалите акционери на дружеството.

5. Прекратява образувано производство за издаване на допълнителен лиценз на „Ви-Веста Холдинг” АД, представител на ЗК „Надежда” АД, за издаване на допълнителен лиценз на ЗК „Надежда” АД по застраховане за нови видове застраховки.

6. Приема за сведение отчети за дейността на управление „Застрахователен надзор” за трето и четвърто тримесечие на 2014 г.

За месец юни две застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали КФН за намерението им да извършват застрахователна дейност на територията на България. Към 30 юни 2015 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН), че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 493.  

През месец юни 24 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 5 са преустановили дейност. Към 30 юни 2015 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 1961.  

През месец юни 1 застраховател със седалище на територията на Република България е заявил намерението си да извършва застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 юни 2015 г. общият брой на застрахователните дружествата със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 11.      

През месец юни 2 застрахователни посредници със седалище на територията на Република България са заявили намерението си да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към 30 юни 2015 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 36[1].               

Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
[1] Броят на застрахователните посредници от Република България, уведомили КФН относно намерението им да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е увеличен предвид включването на един застрахователен брокер, нотифицирал КФН през предходен период.

Представените индивидуални данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастрахователните дружества към края на месец май на 2015 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

На заседанието си на 09.07.2015 г. КФН обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Основен акцент в предлаганите промени в КСО е въвеждането на многофондова система в допълнителното пенсионно осигуряване. Със законопроекта се предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да учредява и управлява фондове с различен инвестиционен и рисков профил – по два универсални и  професионални фонда (балансиран и консервативен) и до три доброволни пенсионни фонда, съответно – доброволни фондове по професионални схеми (агресивен, балансиран и консервативен).

С проекта са усъвършенствани разпоредбите, регламентиращи инвестирането на средствата на пенсионните фондове. Част от тези изменения са свързани с развиване на забраните за инвестиране в свързани лица с пенсионноосигурителните дружества. Прецизирани са определенията за „свързани лица” и „контрол”, и са въведени дефиниции за „група”, „предприятие-майка” и „дъщерно дружество”, като по този начин се цели минимизиране на възможността за заобикаляне на законовите ограничения от лица, които на практика се намират в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество, но от формална гледна точка не попадат в изчерпателно дефинираните хипотези на свързаност, предвидени в действащата уредба.

Допълнителното пенсионно осигуряване с дефинирани вноски, каквото е възприето в България (задължително и доброволно), включва: период на натрупване на средствата на осигурените лица в индивидуални партиди и период на изплащане на акумулираните средства. Изплащането на продукти като пожизнена пенсия и срочна пенсия с гарантиран размер, съгласно общоприетите актюерски принципи се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида във фазата на изплащане, каквато е сегашната законова уредба. То следва да се осъществява на базата на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на осигуреното лице върху натрупаната в индивидуалната му партида сума се заменя с право на пенсионера за получаване на съответен вид пенсия. Предвид това, уреждайки по нов начин фазата на изплащане, проектът регламентира по-голямо разнообразие от пенсионни продукти, вкл. при които могат да се запазят определени права за наследниците. С тези промени са съобразени и основните изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества и формираните от тях резерви за изплащане на пенсии, както и обхвата на пенсионната им лицензия.

Проектът предвижда създаването на Фонд за гарантиране на вноските на лицата, осигурени в задължителен пенсионен фонд. Целта е гаранционният фонд  да покрива разликата, когато има такава, между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски за съответното лице през периода на осигуряването му и наличните средства по индивидуалната му партида към момента, в който то (съответно неговите наследници) реши да упражни правото си на пенсия или друго алтернативно право. Предлага се финансирането на Гаранционния фонд да се осъществява чрез еднократни встъпителни вноски от всяко пенсионноосигурително дружество, текущи вноски, удържани от осигурителните вноски и от други източници.

Повечето пенсионноосигурителни дружества събират от осигурените в задължителните пенсионни фондове лица максимално позволения от закона размер на таксите и удръжките, които са сред най-високите в сравнение с тези, определени в законите на други държави за сходни дейности. Предвид това с проекта се предлага постепенно намаляване на инвестиционната такса и стъпаловидно редуциране на максималния размер на удръжката от всяка вноска.

Проектът предвижда и промени, целящи  укрепване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества, във връзка с което се усъвършенстват правилата, засягащи изискванията към членовете на управителните и контролни органи (вкл. въвеждане на одобрителен режим) и към акционерите с квалифицирано участие, както и за изграждане на ефективна система за управление, включваща механизмите на вътрешния контрол и одит, управлението на риска и др. 

Проектът на закона и мотивите към него са публикувани в раздел „Нормативна уредба”, подраздел „Обществени консултации”:

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/ZID-na-KSO-08072015.pdf

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Motivi_ZID-na-KSO-08072015.pdf

Срокът за обществено обсъждане на проекта на ЗИД на КСО и получаване на становища от заинтересованите лица е до 09.08.2015 г.

На заседанието си на 09.07.2015 г. КФН обсъди проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (КСО)

Основен акцент в предлаганите промени в КСО е въвеждането на многофондова система в допълнителното пенсионно осигуряване. Със законопроекта се предвижда всяко пенсионноосигурително дружество да учредява и управлява фондове с различен инвестиционен и рисков профил – по два универсални и  професионални фонда (балансиран и консервативен) и до три доброволни пенсионни фонда, съответно – доброволни фондове по професионални схеми (агресивен, балансиран и консервативен).

С проекта са усъвършенствани разпоредбите, регламентиращи инвестирането на средствата на пенсионните фондове. Част от тези изменения са свързани с развиване на забраните за инвестиране в свързани лица с пенсионноосигурителните дружества. Прецизирани са определенията за „свързани лица” и „контрол”, и са въведени дефиниции за „група”, „предприятие-майка” и „дъщерно дружество”, като по този начин се цели минимизиране на възможността за заобикаляне на законовите ограничения от лица, които на практика се намират в тесни връзки с пенсионноосигурителното дружество, но от формална гледна точка не попадат в изчерпателно дефинираните хипотези на свързаност, предвидени в действащата уредба.

Допълнителното пенсионно осигуряване с дефинирани вноски, каквото е възприето в България (задължително и доброволно), включва: период на натрупване на средствата на осигурените лица в индивидуални партиди и период на изплащане на акумулираните средства. Изплащането на продукти като пожизнена пенсия и срочна пенсия с гарантиран размер, съгласно общоприетите актюерски принципи се явява несъвместимо със запазването на индивидуалната партида във фазата на изплащане, каквато е сегашната законова уредба. То следва да се осъществява на базата на обща сметка (пул/технически резерви), формирана от средствата на правоимащите лица, при което правото на осигуреното лице върху натрупаната в индивидуалната му партида сума се заменя с право на пенсионера за получаване на съответен вид пенсия. Предвид това, уреждайки по нов начин фазата на изплащане, проектът регламентира по-голямо разнообразие от пенсионни продукти, вкл. при които могат да се запазят определени права за наследниците. С тези промени са съобразени и основните изисквания към капитала на пенсионноосигурителните дружества и формираните от тях резерви за изплащане на пенсии, както и обхвата на пенсионната им лицензия.

Проектът предвижда създаването на Фонд за гарантиране на вноските на лицата, осигурени в задължителен пенсионен фонд. Целта е гаранционният фонд  да покрива разликата, когато има такава, между нетния размер на постъпилите осигурителни вноски за съответното лице през периода на осигуряването му и наличните средства по индивидуалната му партида към момента, в който то (съответно неговите наследници) реши да упражни правото си на пенсия или друго алтернативно право. Предлага се финансирането на Гаранционния фонд да се осъществява чрез еднократни встъпителни вноски от всяко пенсионноосигурително дружество, текущи вноски, удържани от осигурителните вноски и от други източници.

Повечето пенсионноосигурителни дружества събират от осигурените в задължителните пенсионни фондове лица максимално позволения от закона размер на таксите и удръжките, които са сред най-високите в сравнение с тези, определени в законите на други държави за сходни дейности. Предвид това с проекта се предлага постепенно намаляване на инвестиционната такса и стъпаловидно редуциране на максималния размер на удръжката от всяка вноска.

Проектът предвижда и промени, целящи  укрепване на корпоративното управление на пенсионноосигурителните дружества, във връзка с което се усъвършенстват правилата, засягащи изискванията към членовете на управителните и контролни органи (вкл. въвеждане на одобрителен режим) и към акционерите с квалифицирано участие, както и за изграждане на ефективна система за управление, включваща механизмите на вътрешния контрол и одит, управлението на риска и др. 

Проектът на закона и мотивите към него са публикувани в раздел „Нормативна уредба”, подраздел „Обществени консултации”:

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/ZID-na-KSO-08072015.pdf

http://www.fsc.bg/public/upload/files/menu/Motivi_ZID-na-KSO-08072015.pdf

Срокът за обществено обсъждане на проекта на ЗИД на КСО и получаване на становища от заинтересованите лица е до 09.08.2015 г.