Анна Манчева от КФН: Проверявайте кой стои зад сайта, който ви предлага нереални финансови оферти

Когато имате оферта за каквато и да е инвестиция, проверявайте кой стои зад сайта или телефонното обаждане, с което ви я предлагат.

Това посъветва Анна Манчева, директор на дирекция „Специфичен надзор над инвестиционната дейност“ пред БНР.

Поводът за интервюто бяха зачестилите сигнали за възможни инвестиционни измами, които КФН разпространи през последните месеци.

Успеваемостта на тези измами се дължи на това, че хората не подлагат на съмнение информацията, която се предоставя. В същото време тя е налична в сайтовете на институции като КФН и европейския регулатор ESMA. Всеки може да влезе в тях и да провери дали този, който му предлага инвестиция е лицензирана компания или потенциален измамник, обясни Анна Манчева.

Тя обърна особено внимание върху имитиращите сайтове, които копират идентичността на лицензирани дружества или асоциации. Подобен сигнал бе получен за Българската асоциация на управляващите дружества, датската компания за управление на активи „ArthaScope Kapitalforvaltning“ A/S и популярен български новинарски сайт.

Анна Манчева подчерта, че при съмнение за имитиращ сайт всеки гражданин може да сезира КФН по официалните й канали – на адрес, по мейл или по телефон.

Тя разказа и детайли за възможните опити за измами – в дублиращите сайтове се публикува подвеждаща информация, която описва възможности за бърза печалба с минимално вложение. Насърчават потребителите да инициират контакт – по електронна поща или по телефона. След това започва агресивен натиск върху „клиентите“ с искания за превеждане на средства.

„Лицензираните дружества не подхождат по този начин. Те рядко се свързват по телефона и по мейл, изисквайки незабавни действия“, подчерта Манчева.

„Прекалено високата доходност също е сигнал за нереалност. Възможно е дори да бъде изпратена някаква разпечатка от създадена платформа, в която се вижда, че вложените средства по някакъв начин са нараснали. Но проблемът идва в момента, в който човекът поиска да изтегли някаква част или сума. Започват проблеми, пречки, забавяне, което трябва да бъде и първият сигнал за вероятна измама“, допълни директорът в КФН.

При съмнение, че сте станали жертва на подобна схема, или ако сте забелязали дружество с подозрително сходно наименование, подайте сигнал до Прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи и Комисията за финансов надзор, заяви Анна Манчева.

За всички, които искат да разберат как могат да се опазят от подобни измами е предназначен обновеният сайт на кампанията на КФН #ИнвестирайБезопасно www.fsc.bg/invest-safely.

Минимум 33% жени в бордовете на водещите публични компании в България: новите правила предизвикват промяна в бизнеса

MIN_7693
Снимка: БТА

„Жените не трябва непрекъснато да доказват, че заслужават мястото си. Не ни трябват повече жени, които просто физически заемат управленски позиции, трябват ни организации, в които лидерският потенциал на всяка жена може да се превърне в реално влияние, стратегическа стойност и устойчива промяна“, това заяви Деница Величкова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, по време на форума All on Board, организиран от Българския фонд за жените (БФЖ) в партньорство с Френския институт в България.

Форумът, който бе посветен на женското лидерство и прилагането на европейските изисквания в България, транспонирани в Закона за равнопоставеност на мъжете и жените (ДВ, бр. 88 от 25.09. 2026 г.)  обедини дамите в панела „Кой взема решенията?“ за баланса в ръководните органи. Според нормативната уредба, публичните дружества (които не са микро-, малки или средни предприятия) трябва да въведат мерки, гарантиращи, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33% от всички членове на управителния и надзорния съвет (или съвета на директорите), като са задължени да публикуват на интернет страниците си информация за представеността на половете в ръководствата си, както и причините и предприетите мерки, ако целта от 33% не е постигната.

Съгласно данни на КФН  към септември 2026 г. делът на жените сред членовете на управителните органи на дружествата, допуснати до търговия на основния пазар, възлиза на 29,3%, като през 2025 г. същият е бил 29,4 %, а делът на жените на управленски позиции в България възлиза на 41,5% за 2025 г.

Според участниците в панела, реалният напредък не се измерва единствено с броя на жените в управителните и надзорните органи, а и с възможността им да влияят върху стратегическите решения и развитието на компаниите. Законодателните промени създават необходимата рамка за по-равнопоставено представителство, но промяната в управленската култура, изпълнителните позиции и начина, по който се вземат решенията, изисква повече време и последователни действия.

Деница Величкова обърна специално внимание на ролята на корпоративното управление и публичното оповестяване при прилагането на новите изисквания. Контролът няма да се изчерпва единствено с проверка на численото представителство, а ще обхваща и информацията за политиките и мерките, предприети от дружествата за постигане на съответствие: „Поканите и материалите за общите събрания на акционерите (ОСА) са особено важни при избор на членове на ръководните органи. Информацията за кандидатите, техния професионален опит и квалификация подпомага акционерите при вземането на решения. Прозрачността на този процес създава условия изборът да бъде обоснован и подлежащ на оценка. Нормативните изисквания създават конкретна информационна основа за проследяване на напредъка. Първото отчитане е предвидено през 2027 г. за отчетната 2026 г., а първият списък на дружествата, постигнали законовата цел, трябва да бъде публикуван от КФН до 30 юни 2027 г.“.

В дискусията беше подчертано, че прозрачността прави промяната видима и проследима. Регулацията е катализатор и цели да провокира промяна, но истинският успех ще бъде постигнат, когато равнопоставеността се превърне в част от управленската култура. В този контекст формалното оповестяване на политики и цели не е достатъчно, ако зад него не стоят реални действия. Компаниите трябва не само да декларират намеренията си, но и да показват какви мерки предприемат, какви резултати постигат и как осигуряват равнопоставен достъп до управленски позиции, ресурси и финансови решения.

Панелистите се обединиха около разбирането, че законовите изисквания трябва да бъдат инструмент за промяна, а не самоцел. От една страна, са необходими ясни правила и механизми за контрол. От друга, компаниите трябва да изграждат устойчива култура на отчетност, прозрачност и ефективно лидерство. В дискусията беше изтъкната и ролята на пазара като фактор, който оценява поведението на компаниите и способността им да привличат инвеститорски интерес.

Друг важен акцент беше рискът от създаване на формални управленски позиции, които покриват определени показатели, без да осигуряват реално участие във вземането на решения. Бе подчертано, не е достатъчно жените просто да бъдат насърчавани да успяват. Необходимо е да участват и в разпределянето на ресурсите, капитала и възможностите. Затова равнопоставеността трябва да се разглежда и през достъпа до позициите, на които се вземат ключовите решения.

Европейският орган по ценни книжа и пазари публикува третия си консолидиран доклад за санкциите и мерките

Европейският орган по ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува третия си консолидиран доклад за санкциите и мерките, наложени от националните компетентни органи в държавите членки през 2025 г. Изготвянето на такъв доклад вече е практика в дейността на европейския надзорен орган и допринася за сближаването на надзорните и правоприлагащи практики, както и за постигане на по-голяма прозрачност, в съответствие със Стратегията на ЕОЦКП за 2023-2028 г. В доклада подробно са предоставени данни във връзка с броя и размера на наложените в резултат на надзора на инвестиционната дейност от държавите членки мерки и санкции, видовете най-чести нарушения, както и различните способи за приключване на образуваните административнонаказателни производства. Направеният анализ идентифицира някои разлики в практиките по налагане на санкции и мерки, имащи нужда от адресиране чрез последващото им сближаване. Констатирано е, че ефективността на надзорната дейност зависи и от спазването на правилата от страна на участниците на пазара и не следва да се оценява единствено въз основа на броя или размера на наложените санкции в дадена държава членка.

Докладът може да бъде намерен на следния адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esmas-third-sanctions-report-highlights-need-greater-convergence-enforcement

Спестяванията на българите все по-често се насочват към застраховки и инвестиции

Спестяванията на българина вече все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Една от причините за това е средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор.

Това стана ясно от участието на ръководството на КФН в петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“, организирано от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Според зам.-председателят на Комисията Диана Йорданова, по данни от пенсионните компании, над 50 процента от заинтересованите лица, включително такива, според чиито жизнен цикъл би следвало средствата им да продължават да се инвестират балансирано, избират инвестиране в динамични подфондове. По думите й това е доказателство, че хората искат парите им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще.

Замeстник-председателят на КФН Пламен Данаилов пък посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето си и за живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви още Пламен Данаилов.

Според Данаилов у нас имущественото застраховане е с голям потенциал за развитие и даде пример с модели, приложени най-близките ни съседки и членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. В Румъния е въведен модел на задължително застраховане, който не е особено успешен, а в Гърция е въведен модел на данъчни стимули, който дава по-добри резултати. Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, което да насърчи застраховането, както и форми на публично-частните партньорства, като държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове.

„Регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация – от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, отбеляза заместник-председателят на КФН Деница Величкова. Такъв инструмент, по който работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, допълни зам.-председателят на КФН.

„Уравнението от една страна има традиционните известни или неизвестни величини – икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси, регулации. Но тази година доста сериозно отбелязахме и някои други показатели и фактори, които значително промениха средата – първото от тях е присъединяването към еврозоната, второто е настъпващата дигитализацията с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите“, отбеляза председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при откриването на форума. Той подчерта, че в тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях „защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански.

КФН публикува интернет страница на лице, което няма право да предоставя инвестиционни услуги на територията на Република България

Лицeто е длъжно да преустанови предлагането на инвестиционни услуги и дейности в 3-дневен срок от публикуването на интернет страницата

Със свое решение от 08.10.2026 г. Комисията за финансов надзор оповести интернет страница, чрез която се предоставят инвестиционни услуги от лице, което няма това право. Взетото решение е на основание разпоредби от Закона за Комисията за финансов надзор и Закона за пазарите на финансови инструменти. В Решение № 638-ИП е публикувана интернет страница, чрез която не следва да се предоставят инвестиционни услуги.

Публикуването на решението се счита за уведомление относно задължението на лицето да преустанови предлагането на инвестиционни услуги и дейности чрез оповестената интернет страница в 3-дневен срок, считано от датата на публикуване на решението с оповестената интернет страница.

ESMA с призив към криптокомпаниите без лиценз: Приключете коректно дейността си

Криптокомпаниите без лиценз трябва да приключат дейност и взаимоотношения с клиентите коректно и честно с оглед изтичане на преходния период по Европейски регламент относно криптоактивите (MiCA) на 1 юли 2026 г. За това предупреди европейският надзорен орган ESMA.

ESMA предупреждава, че част от доставчиците ще получат разрешение за работа до 1 юли 2026 г.. Други, включително значими субекти, обслужващи клиенти в ЕС по национални режими, може да не получат лиценз в рамките на крайния срок. 

Техните клиенти, след този период, няма да са защитени от MiCA, предупреждава европейският надзор.

Част от изискванията на ЕSMA към нелицензираните компании са: 

  • незабавно да прекратят набирането на нови клиенти, клиентски взаимоотношения, както и разкриването на нови сметки на територията на ЕС. Да бъдат спрени маркетинговите активности и привличането на клиенти;
  • да ограничат предоставянето на услуги единствено до действия, необходими за продажба или прехвърляне на криптоактиви, преразпределяне на активи или закриване на позиции. Попечителството върху клиентските криптоактиви може да продължи само за периода, строго необходим за осигуряване на коректно излизане от пазара.
  • да комуникират ясно, своевременно и многократно с клиентите (непрофесионални и институционални) мерките, предприети за защита на техните активи, както и плановете за прекратяване на дейността. Клиентите трябва да са информирани за сроковете за разпореждане, прехвърляне, преразпределяне или закриване на позициите си. Комуникациите на доставчиците на услуги за криптоактиви трябва да включват краен срок, след който всички остатъчни позиции ще бъдат закрити автоматично, както и информация относно изискванията за защита на клиентите.

Плановете за прекратяване на дейността на доставчиците на услуги за криптоактиви трябва да отговарят на всички приложими европейски или национални законодателни норми, както и с изискванията за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML/CFT). 

В случаи, в които клиенти биват прехвърляни към лицензирани по MiCA доставчици на услуги за криптоактиви, доставчикът на услуги за криптоактиви, извършващ прехода, както и приемащия клиента доставчик, трябва да извършат всички необходими процедури, необходими за прехвърлянето на портфейла, включително надлежна проверка, както и всички други AML/CFT проверки, изисквани от приложимата правна рамка. 

ESMA напомня, че доставчици на услуги за криптоактиви, установени извън ЕС, нямат право да предоставят услуги по MiCA на клиенти от ЕС, нито да привличат такива. Това изискване е приложимо и в контекста на взаимоотношения с бизнес пратньори от ЕС. В тази връзка ESMA напомня, че MiCA забранява на доставчици на услуги за криптоактиви да възлагат или делегират определени услуги на външни изпълнители (по специално попечителство) на субекти, които не притежават лиценз за доставчици на услуги за криптоактиви по MiCA. 

Клиенти, използващи доставчици на услуги за криптоактиви в ЕС, могат да проверят дали техният доставчик е лицензиран по MiCA в регистъра на ESMA. Целта е да реагират своевременно, ако техният доставчик не е лицензиран, включително чрез прехвърляне на криптоактивите си към лизензиран доставчик на услуги за криптоактиви или към самостоятелен портфейл. Клиентите, които срещат затруднения, трябва първо да се свържат със своя доставчик.

Цялото изявление на ESMA е достъпно на български език тук, както и на английски език тук.

Комисията за финансов надзор връчи сертификатите за брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти

Комисията за финансов надзор връчи сертификати на 15 брокери на финансови инструменти и 23 инвестиционни консултанти, успешно издържали изпитите за придобиване на съответната правоспособност. Тържествената церемония се състоя на 10 юни в сградата на институцията.

Събитието беше открито от председателя на КФН Васил Големански, който поздрави новите участници на капиталовия пазар и акцентира върху значението на професионализма, отговорността и доверието като основа на съвременната финансова среда. В изказването си той подчерта, че развитието на технологиите и изкуствения интелект трансформира сектора, но не променя необходимостта от високи етични стандарти и информирани професионални решения.

Заместник-председателят на КФН, Деница Величкова, също поздрави сертифицираните специалисти. Тя подчерта динамиката на капиталовите пазари и необходимостта от непрекъснато усъвършенстване, като акцентира върху способността за критичен анализ и правилна интерпретация на информацията като ключово конкурентно предимство в професията.

Официалните гости на церемонията – доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), Радослава Масларска, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, и Наталия Петрова, председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества – поздравиха новите брокери и инвестиционни консултанти и изразиха увереност, че те ще допринесат за развитието и модернизацията на българския капиталов пазар.

По време на церемонията бяха отличени и кандидатите с най-високи резултати от изпитите. Грамоти на Българската фондова борса получиха Мартин Луканов – с най-висок резултат на изпита за инвестиционен консултант, и Васил Синабов – с най-висок резултат на изпита за брокер на финансови инструменти.

Комисията за финансов надзор потвърждава своя ангажимент за развитие на висококвалифицирани специалисти в небанковия финансов сектор и за прилагане на европейските стандарти в професионалната квалификация и надзорната практика. Институцията ще продължи да работи за укрепване на стабилността, прозрачността и доверието на капиталовите пазари в България.

Националният форум за преход към T+1 проведе второто си работно заседание

„Успешният преход към T+1 няма да бъде резултат от действията на една институция или една организация. Той ще бъде резултат от способността ни да работим заедно като пазар.“ С тези думи председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански откри второто работно заседание на Националния форум за преход към сетълмент цикъл T+1, което се проведе на 4 юни 2026 г. в София.

Форумът събра представители на финансовия сектор, пазарната инфраструктура, браншови организации и други заинтересовани страни, ангажирани с подготовката на българския капиталов пазар за преминаването към по-кратък срок за сетълмент на сделки с ценни книжа.

В своето изказване Васил Големански подчерта значението на активното участие на всички пазарни участници в процеса на подготовка и отбеляза, че Националният форум следва да бъде не само място за представяне на информация, но и платформа за обмен на практически опит, идентифициране на общи предизвикателства и обсъждане на решения в полза на целия пазар. Той посочи, че срещите във формата ще продължат да се провеждат регулярно, с цел участниците да обсъждат своевременно въпросите, които възникват в хода на подготовката, и да се осигури максимална прозрачност на процеса.

„Колкото повече се приближаваме към фазата на тестване, толкова по-трудно ще бъде отделните участници да работят изолирано един от друг. Тестването по своята същност е координационна дейност“, посочи още председателят на КФН.

По време на първата работна сесия Мира Добрева-Хилтън, съветник на председателя по международна дейност и координатор на Националния форум за преход към T+1, представи актуалното развитие на европейско ниво и напредъка по подготовката на българския пазар. Участниците бяха запознати с новите европейски насоки и очаквания към пазарните участници, свързани с автоматизацията на процесите, съкращаването на оперативните срокове, по-ранното подаване на инструкции и подготовката за тестване.

В рамките на представянето беше направен и обобщен преглед на резултатите от подадените до КФН карти за самооценка на готовността на българския пазар. Анализът очерта основните тенденции по отношение на степента на подготовка, идентифицираните оперативни и системни зависимости, планираните адаптации и областите, в които участниците отчитат необходимост от допълнителна координация и яснота. Беше подчертано, че основното предизвикателство пред пазара вече не е разбирането на прехода към T+1, а превръщането на това разбиране в измерима оперативна готовност.

Особен акцент беше поставен върху дискусионната част на заседанието, посветена на оперативната готовност, зависимостите и координацията между участниците на българския капиталов пазар. Представители на „Българска фондова борса“ АД и „Централен депозитар“ АД представиха текущия напредък по подготовката на пазарната инфраструктура, планираните адаптации и дейностите, които ще окажат влияние върху техните членове в контекста на прехода към T+1.

В последвалата дискусия се включиха представители на Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества. Бяха обсъдени предприетите организационни и технологични промени, зависимостите от външни доставчици, попечители и контрагенти, критичните процеси, чувствителни към съкращаването на сроковете за обработка. както и подходите към вътрешното, двустранното, многостранното и общопазарното тестване. Особено внимание беше отделено на подготовката за тестване, необходимите промени в правилата и процедурите, взаимодействието между инвестиционните посредници, банките и пазарната инфраструктура, както и на редица практически въпроси, свързани с обработката на инструкции, управлението на ликвидността и бъдещите оперативни модели след преминаването към T+1.

Участниците подчертаха значението на ранното идентифициране на зависимостите, ясната комуникация на предстоящите промени и наличието на предвидим график за тестовите дейности. Беше изразена обща готовност за продължаване на сътрудничеството както в рамките на Националния форум, така и чрез допълнителни експертни срещи по конкретни оперативни теми.

В заключение председателят на КФН обобщи основните изводи от срещата и потвърди ангажимента на Комисията да продължи да подпомага процеса чрез Националния форум, като насърчава координацията, обмена на информация и споделянето на добри практики между участниците на пазара.

Националният форум за преход към T+1 ще продължи работата си през 2026 г., като фокусът постепенно ще се измести от оценката на готовността към практическата подготовка за тестване и управлението на зависимостите между участниците на пазара.

Съобщение до емитентите относно публикувани актуализирани справките по образец, определен от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“

Във връзка с привеждане на отчетността на поднадзорните лица с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България са актуализирани справките по образец, определен от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ Управление „Надзор на инвестицонната дейност“ (справки по образец), които следва да бъдат попълвани и представяни от публични дружества, други емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел.

Актуализираните справки по образец обхващат:

  • шестмесечни и годишни отчети, на индивидуална и консолидирана основа;
  • шестмесечни и годишни отчети, на индивидуална и консолидирана основа в структуриран вид с разработена „xsd“ схема;
  • уведомления за финансовото състояние, на индивидуална и консолидирана основа;
  • уведомления за финансовото състояние, на индивидуална и консолидирана основа в структуриран вид с разработена „xsd“ схема;
  • справка за разпределение на финансовия резултат;
  • справка по образец за ликвидация;
  • справка за търговските недвижими имоти.

Актуализираните справки по образец са публикувани на интернет страницата на КФН, раздел „Административни документи“, рубрика „Форми и образци“.

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова откри „From Zero to Fintech 2026“

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.

КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.

По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.

Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.

В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.

„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.

В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.