Комисията за финансов надзор връчи сертификати на 15 брокери на финансови инструменти и 23 инвестиционни консултанти, успешно издържали изпитите за придобиване на съответната правоспособност. Тържествената церемония се състоя на 10 юни в сградата на институцията.

Събитието беше открито от председателя на КФН Васил Големански, който поздрави новите участници на капиталовия пазар и акцентира върху значението на професионализма, отговорността и доверието като основа на съвременната финансова среда. В изказването си той подчерта, че развитието на технологиите и изкуствения интелект трансформира сектора, но не променя необходимостта от високи етични стандарти и информирани професионални решения.

Заместник-председателят на КФН, Деница Величкова, също поздрави сертифицираните специалисти. Тя подчерта динамиката на капиталовите пазари и необходимостта от непрекъснато усъвършенстване, като акцентира върху способността за критичен анализ и правилна интерпретация на информацията като ключово конкурентно предимство в професията.

Официалните гости на церемонията – доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), Радослава Масларска, председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, и Наталия Петрова, председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества – поздравиха новите брокери и инвестиционни консултанти и изразиха увереност, че те ще допринесат за развитието и модернизацията на българския капиталов пазар.

По време на церемонията бяха отличени и кандидатите с най-високи резултати от изпитите. Грамоти на Българската фондова борса получиха Мартин Луканов – с най-висок резултат на изпита за инвестиционен консултант, и Васил Синабов – с най-висок резултат на изпита за брокер на финансови инструменти.

Комисията за финансов надзор потвърждава своя ангажимент за развитие на висококвалифицирани специалисти в небанковия финансов сектор и за прилагане на европейските стандарти в професионалната квалификация и надзорната практика. Институцията ще продължи да работи за укрепване на стабилността, прозрачността и доверието на капиталовите пазари в България.

„Успешният преход към T+1 няма да бъде резултат от действията на една институция или една организация. Той ще бъде резултат от способността ни да работим заедно като пазар.“ С тези думи председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански откри второто работно заседание на Националния форум за преход към сетълмент цикъл T+1, което се проведе на 4 юни 2026 г. в София.

Форумът събра представители на финансовия сектор, пазарната инфраструктура, браншови организации и други заинтересовани страни, ангажирани с подготовката на българския капиталов пазар за преминаването към по-кратък срок за сетълмент на сделки с ценни книжа.

В своето изказване Васил Големански подчерта значението на активното участие на всички пазарни участници в процеса на подготовка и отбеляза, че Националният форум следва да бъде не само място за представяне на информация, но и платформа за обмен на практически опит, идентифициране на общи предизвикателства и обсъждане на решения в полза на целия пазар. Той посочи, че срещите във формата ще продължат да се провеждат регулярно, с цел участниците да обсъждат своевременно въпросите, които възникват в хода на подготовката, и да се осигури максимална прозрачност на процеса.

„Колкото повече се приближаваме към фазата на тестване, толкова по-трудно ще бъде отделните участници да работят изолирано един от друг. Тестването по своята същност е координационна дейност“, посочи още председателят на КФН.

По време на първата работна сесия Мира Добрева-Хилтън, съветник на председателя по международна дейност и координатор на Националния форум за преход към T+1, представи актуалното развитие на европейско ниво и напредъка по подготовката на българския пазар. Участниците бяха запознати с новите европейски насоки и очаквания към пазарните участници, свързани с автоматизацията на процесите, съкращаването на оперативните срокове, по-ранното подаване на инструкции и подготовката за тестване.

В рамките на представянето беше направен и обобщен преглед на резултатите от подадените до КФН карти за самооценка на готовността на българския пазар. Анализът очерта основните тенденции по отношение на степента на подготовка, идентифицираните оперативни и системни зависимости, планираните адаптации и областите, в които участниците отчитат необходимост от допълнителна координация и яснота. Беше подчертано, че основното предизвикателство пред пазара вече не е разбирането на прехода към T+1, а превръщането на това разбиране в измерима оперативна готовност.

Особен акцент беше поставен върху дискусионната част на заседанието, посветена на оперативната готовност, зависимостите и координацията между участниците на българския капиталов пазар. Представители на „Българска фондова борса“ АД и „Централен депозитар“ АД представиха текущия напредък по подготовката на пазарната инфраструктура, планираните адаптации и дейностите, които ще окажат влияние върху техните членове в контекста на прехода към T+1.

В последвалата дискусия се включиха представители на Асоциацията на банките в България, Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и Българската асоциация на управляващите дружества. Бяха обсъдени предприетите организационни и технологични промени, зависимостите от външни доставчици, попечители и контрагенти, критичните процеси, чувствителни към съкращаването на сроковете за обработка. както и подходите към вътрешното, двустранното, многостранното и общопазарното тестване. Особено внимание беше отделено на подготовката за тестване, необходимите промени в правилата и процедурите, взаимодействието между инвестиционните посредници, банките и пазарната инфраструктура, както и на редица практически въпроси, свързани с обработката на инструкции, управлението на ликвидността и бъдещите оперативни модели след преминаването към T+1.

Участниците подчертаха значението на ранното идентифициране на зависимостите, ясната комуникация на предстоящите промени и наличието на предвидим график за тестовите дейности. Беше изразена обща готовност за продължаване на сътрудничеството както в рамките на Националния форум, така и чрез допълнителни експертни срещи по конкретни оперативни теми.

В заключение председателят на КФН обобщи основните изводи от срещата и потвърди ангажимента на Комисията да продължи да подпомага процеса чрез Националния форум, като насърчава координацията, обмена на информация и споделянето на добри практики между участниците на пазара.

Националният форум за преход към T+1 ще продължи работата си през 2026 г., като фокусът постепенно ще се измести от оценката на готовността към практическата подготовка за тестване и управлението на зависимостите между участниците на пазара.

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова откри тазгодишното издание на инициативата „From Zero to Fintech 2026“ – събитие, което събира на едно място университети, представители на бизнеса и млади хора, заинтересовани от развитието на финансовите технологии.

КФН е партньор на инициативата за четвърта поредна година, като експерти от Комисията ще се включат и в процеса по оценяване на разработваните по време на хакатона финтех проекти. В приветствието си към участниците Деница Величкова подчерта значението на подобни формати за насърчаване на иновациите и развитието на финтех екосистемата.

По думите ѝ финансовите технологии вече трансформират начина, по който функционират финансовите пазари, като правят услугите по-бързи, по-достъпни и по-ефективни и създават нови възможности за предприемачество и развитие на иновативни бизнес модели.

Акцент беше поставен и върху ролята на регулацията за изграждането на доверие и стабилност на пазара. Величкова посочи, че през последните години Европейският съюз е изградил една от най-модерните регулаторни рамки за финансовите технологии в света, като ключов елемент в нея е Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„MiCA въвежда ясни правила за криптоактивите и за компаниите, които работят с тях. Това означава повече прозрачност, повече сигурност и по-добра защита на инвеститорите, но и по-предвидима среда за развитие на иновации“, подчерта заместник-председателят на КФН.

В тази връзка беше отбелязано, че Комисията поддържа активен диалог с финтех компании, стартъпи и технологични разработчици чрез своя Innovation Hub и работи по създаването на регулаторна sandbox среда, в която нови финансови решения ще могат да бъдат тествани преди да достигнат пазара.

„Добрата регулация не спира иновациите. Тя им помага да се развиват устойчиво“, заяви Деница Величкова.

В заключение заместник-председателят на КФН пожела успех на участниците и официално обяви откриването на „From Zero to Fintech 2026“, като подчерта значението на младите хора и техните идеи за бъдещето на финансовите технологии: „Всяка нова галактика започва с една искра – а понякога тази искра е просто една добра идея“.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува нов factsheet с насоки за т.нар. „финфлуенсъри“, насочени към отговорното популяризиране на финансови продукти и услуги в социалните мрежи. Комисията за финансов надзор (КФН) подкрепя инициативата и препоръчва българските инфлуенсъри да се запознаят с предоставените съвети.

Финансовите продукти могат да носят значителни рискове и неточната или подвеждаща информация може да има сериозни последствия. ESMA и КФН обръщат внимание на прозрачността при платени партньорства и лични интереси, точността на публикуваната информация и правилното представяне на рисковите инвестиции.

Factsheet-ът предлага конкретни насоки за безопасно и отговорно споделяне на финансово съдържание: бъдете честни, ясни и информирани, като проверявате надеждността на продуктите и платформите, за които публикувате.

Следете публикациите на КФН в LinkedIn и Instagram за полезни съвети и актуална информация – надежден начин да сте информирани и отговорни при споделяне на финансово съдържание.

На 17 ноември 2025 г. в София се проведе семинарът „MiCA Unlocked: От регулация към възможности“, организиран в партньорство с Българската финтех асоциация (БФА). Събитието събра крипто- и финтех компании, правни и технологични експерти, академичните среди, както и двата ключови регулатора – Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ). Основен фокус беше поставен върху открития и конструктивен диалог между индустрията и надзорните органи – елемент, който всички участници посочиха като критичен за успешното прилагане на MiCA в България.

Представителите на бизнеса взеха активно участие в дискусиите и поставиха конкретни въпроси, свързани с лицензионните процеси, оценката на риска, вътрешните политики и практически взаимодействията с регулаторите. Компаниите изразиха висока положителна оценка към работата на КФН, подчертавайки, че „регулаторът задава европейски стандарт за диалог и готовност да работи ръка за ръка с индустрията“ в една нова и комплексна регулаторна материя.

В първия панел, посветен на новите правила за криптоуслуги, експертите от КФН подчертаха необходимостта от проактивен двустранен подход. Десислава Ласкова, началник отдел в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, заяви:
„MiCA не е само регулация — това е нов стандарт за работа, който налага нова корпоративна култура в сектора. Нашата цел е да бъдем партньор на бизнеса и да дадем яснота във всеки етап. Когато заявителите подхождат подготвено и търсят диалог, процесът е предвидим, прозрачен и ефективен. В допълнение, вече има 4 подадени заявления за лиценз и сме в комуникация с още 29 компании.“

В панела, посветен на белите книги и изискванията за прозрачност, Петя Димитрова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, акцентира върху качеството и добрата комуникация като основа за доверие:
„Бялата книга е първият тест за зрелост на един проект. Когато тя е точна, структурирана и изработена в открит диалог с регулатора, това не просто улеснява процеса – това е гаранция за доверие. Нашият ангажимент е да подкрепяме бизнеса, но и да го насочваме към най-високите стандарти.“

Съществен принос за дискусиите направи и Българската народна банка, която представи своята перспектива по темите, свързани с токените за електронни пари. Представителят на БНБ – Диана Ганчева, началник отдел „Лицензиране и пруденциален надзор“, подчерта, че синхронизираният подход между двата регулатора – БНБ и КФН – ще бъде решаващ за надзора върху комплексните криптопродукти и за осигуряването на предвидима и стабилна среда за участниците на пазара.

Участниците от бизнеса откроиха, че добрата комуникация с институциите вече допринася за по-ясна подготовка и по-бърза ориентация в изискванията на новия регламент. Те заявиха готовност за участие в бъдещи работни групи, консултативни формати и регулярни срещи, които да подпомагат процеса на прилагане на MiCA.

Семинарът „MiCA Unlocked“ ясно показа, че успешното въвеждане на MiCA в България ще бъде резултат от устойчиво партньорство между бизнеса, КФН и БНБ, основано на взаимна прозрачност, навременен обмен на информация и общ стремеж към развитие на сигурен и конкурентоспособен криптопазар, в който иновациите вървят ръка за ръка с отговорното регулиране.

Презентациите може да видите по-долу.

Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“

„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на Комисията.

Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.

Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.

От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.

В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.

От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.

Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.

В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.

Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.