Технологичните промени, интеграцията на европейските капиталови пазари и пропорционалната регулация са сред ключовите приоритети пред финансовия сектор, подчерта председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) при откриването на 15-то издание на водещия форум на финансовата и инвестиционна общност в България.
Пред аудиторията от експерти на банковия, финансовия и финтех сектора, капиталовите пазари, фондови борси и регулатори, Васил Големански заяви още, че „доверието е основополагащо за финансовите пазари. В условията на международна политическа несигурност, конфликти и динамично променяща се икономическа среда, ролята на регулатора е не само да осъществява ефективен надзор, но и да бъде партньор на бизнеса, като подкрепя развитието на нови идеи и финансови услуги.“
Той акцентира и върху необходимостта от адаптиране на финансовия сектор към бързото развитие на технологиите, което променя традиционните модели на предоставяне на финансови услуги и поставя нови изисквания към регулациите, сигурността и доверието във финансовата система.
Председателят на КФН заяви, че през последната година и половина Комисията последователно работи за утвърждаването си не само като надзорна институция, но и като активен участник в изграждането на благоприятна финансова и бизнес среда. В този процес важен приоритет е подкрепата за компаниите при разработването и реализирането на нови идеи и възможности за развитие.
В изказването си Васил Големански очерта и позицията на българския регулатор по отношение на бъдещата интеграция на капиталовите пазари в Европейския съюз: „След представянето на доклада на бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС беше поставено началото на мащабна инициатива за мобилизиране на европейските спестявания и насочването им към инвестиции, които да подкрепят икономическия растеж. Постигането на тази цел обаче изисква преодоляване на съществуващата фрагментираност на европейските финансови пазари, различията в националните регулации и бариерите пред свободното движение на капитали и финансови услуги“.
Позицията на КФН е в подкрепа на хибриден модел на надзор, който съчетава европейска координация и национална отговорност. Според този подход големите компании с дейност в множество държави членки биха могли да попаднат под надзора на европейски регулатор, докато по-малките участници запазят надзорната си връзка с националните компетентни органи. Този модел отчита различията в развитието и спецификите на отделните национални пазари, като същевременно създава условия за по-добра интеграция на европейско ниво.
Друг основен принцип, който КФН защитава в европейските дискусии, е пропорционалността на регулаторните изисквания. Целта е да се постигне по-висока степен на хармонизация на правилата в ЕС, без това задължително да води до централизиране на целия надзор в една институция. Компаниите, които оперират на различни европейски пазари, трябва да могат да разчитат на предвидима и последователна регулаторна рамка. В същото време изискванията следва да бъдат съобразени с мащаба, дейността и рисковия профил на отделните участници, така че по-малките компании да не бъдат поставяни под непропорционална административна и финансова тежест.
Наред с интеграцията на традиционните капиталови пазари и технологичните иновации, финтех процесите също заемат важно място в европейския регулаторен дневен ред. Те бяха във фокуса на дискусията „Криптобизнесът след MiCA и следващата финтех вълна“, в която участваха експертите от КФН – Десислава Ласкова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“, и Анна Тодорова, заместник-директор на дирекцията.
В рамките на панела представителите на КФН отбелязаха, че българският пазар на криптоактиви има потенциал за развитие и привличане на нови участници, като към момента пет дружества са получили лиценз от Комисията за финансов надзор (КФН) съгласно европейския регламент MiCA. Те развиват различни бизнес модели – от инвестиционни услуги, управление на криптопортфейли и обмен и попечителство на криптоактиви до криптомати и платформи за търговия. Същевременно над 130 компании са нотифицирани да предоставят услуги с криптоактиви в България, като повече от 10 предлагат платформи за криптотърговия на български клиенти.
КФН е изградила специализиран екип за лицензиране и надзор с експерти, преминали обучения по блокчейн технологии, финтех и изкуствен интелект, като в него има служители с над пет и над 20 години професионален опит. Паралелно с лицензионната дейност регулаторът предприема мерки срещу нелицензирани дружества и измамни схеми. От КФН призовават потребителите да проверяват лицензите и официалните контакти на дружествата, преди да инвестират.