За 2-ра поредна година, КФН търси мнението на потребителите за ползваните от тях инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Проучването ще обхване и нагласите на потребителите за процеса по въвеждане на еврото в Република България, както и за използвания от тях изкуствен интелект.
Проучването цели, на база на събраната информация от потребителите, да набележи конкретни действия за повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, за регулаторни промени и за осигуряване на сигурна и стабилна финансова система.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.
Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.
Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.
Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.
„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“
С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.
Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.
Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.
Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.
3. Издава разрешение на управляващо дружество (УД) „Карол Капитал Мениджмънт” ЕАД, гр. София, за преобразуване на договорен фонд „Адванс Възможности в Нова Европа” чрез вливане в Клас А на Karoll – Advance Emerging Europe Oportunities, подфонд на Karoll SICAV, управлявано от УД Waystone Management Company (Lux) S.A.
4. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 28 от 10.05.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит за професионална квалификация на застрахователните брокери и за признаване на квалификация, придобита в държава членка, и за регистрация на материалите за професионално обучение.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му, до 02.12.2025 г. включително.
5. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 31 от 2.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 18.12.2025 г. включително.
6. Спира производство във връзка с издаване на одобрение на нов управител на инвестиционен посредник „Аларик Секюритис“ ООД.
По искане на Комисията за финансов надзор от 11 ноември, председателят на Софийски районен съд (СРС) разпореди на всички доставчици да спрат достъпа до два сайта от територията на България.
Причината е, че предлагат инвестиционни услуги от лица, които нямат това право.
Сайтовете са eplanetbrokers.com, zforex.com.
Искането е на основание чл. 281, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Съгласно този член, Комисията, съответно нейният заместник-председател, има право да оповестява интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива на територията на Република България. Решенията се публикуват на интернет страницата на комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези мерки се отнасят, се смятат за уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги от посочените интернет страници.
Ако не се съобразят с решението на комисията в тридневен срок, тя има правото да поиска от съда да ги спре окончателно.
Въпросните сайтове не са се съобразили с нормативната уредба, затова въпросът е придвижен до СРС.
Списък на такива лица може да бъде открит на сайта на комисията на този адрес.
Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.
Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият им резултат вече ще бъде обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.
Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.
Диалог и партньорство, заедност, подкрепа и доверие. Това ще бъдат основните приоритети в работата на Комисията за финансов надзор през този мандат. Това заяви председателят на Комисията Васил Големански в първата годишна среща „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Събитието събра над 300 представители на небанковия финансов сектор, медии, анализатори, представители на законодателната и изпълнителната власт.
Васил Големански – председател на КФН
„Днешната среща би трябвало да се казва „Говорим с КФН“, защото това е посланието, което искаме да излъчим – да отворим добър и откровен диалог с бизнеса, който Комисията регулира. През десетилетията Комисията за финансов надзор е давала възможност за иновации и, за съжаление, понякога ги е задушавала. Надявам се този състав на Комисията бъде двигател на иновации, инструмент за подкрепа и развитие на предприемачеството, от какъвто бизнесът има нужда“, обяви Васил Големански в откриващата реч на форума.
Като първи приоритет той очерта партньорството с бизнеса и подкрепата, която Комисията ще оказва на всеки представител на трите направления, които тя регулира – застраховане, инвестиции, осигуряване.
„На второ място слагам думата заедност – да накараме трите сектора да работят заедно, в единен сихрон. Това се отнася както за направленията в самата Комисия, така и за бизнеса“, посочи председателят на КФН.
Той очерта и друга важна функция на регулатора – да бъде медиатор между поднадзорните лица и държавната администрация. Най-важното е във всяка една дейност да има политическа подкрепа, тъй като без нея тя е обречена, подчерта Васил Големански. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.
Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, заяви още Големански.
Той се спря и на две други важни теми – мултифондовия модел като продължение на постигнатото от досегашната тристълбова система и застраховането, което трябва да се развива по посока катастрофични рискове и животозастраховане.
Като обобщение, председателят се спря върху нуждата от държавна политика в трите сектора, регулирани от Комисията и обеща съдействието на КФН, за да се случи това възможно най-бързо.
Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, обяви още председателят на КФН Васил Големански. „Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.
Специален гост на събитието беше председателят на Хърватския надзорен орган (HANFA) Анте Жигман. Той описа конкретните ползи от въвеждане на еврото в Хърватия – намаляване на валутния риск, на цената на транзакциите, повишена ликвидност и увеличен кредитен рейтинг. За капиталовия пазар това са развитие на дълговите инструменти и забележително повече IPO на фондовата борса.
Анте Жигман, председател на Хърватския надзорен орган (HANFA)
Пред участниците във форума Жигман изтъкна и ефекта от продажбата на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. В момента хърватските граждани притежават близо 8% от публичния дълг на страната. Търговете се провеждат при огромен интерес, а през последните години близо 340 000 души са участвали в тях, заяви председателят на HANFA. Предимствата – лихвата е по-висока от банков депозит, привличат внимание към капиталовия пазар, развиват финансовата грамотност на населението, изтъкна лидерът на хърватската надзорна институция.
Делян Добрев, председател на Комисия по бюджет и финанси
Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев също защити емитирането на ДЦК за граждани през фондовата борса, наричайки го „една от добрите идеи за развитието на капиталовия пазар“. Друга такава идея е плащането на данък „дивидент“ с компенсаторни инструменти. Добрев е и привърженик на емитирането на инфраструктурни облигации, с които да се финансира строителството на важни обекти.
Видеа от откриването на конференцията можете да гледате тук.
Презентациите можете да видите по-долу като прикачен файл.
Отркиване В. ГолеманскиОткриване Д. ДобревОткриване А. ЖигманОткриване А. ЖигманПанел 1Панел 2Панел 3
1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от Harisson Management Limited, Република Малта, за закупуване чрез инвестиционен посредник „ЕЛАНА Трейдинг“ АД, гр. София, на 1 481 625 броя акции от капитала на „Арома“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.
2. Вписва емисия облигации, издадена от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
Емисията е в размер на 600 броя обикновени, лихвоносни, безналични, неконвертируеми, първостепенни, поименни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от ЗВПКИИП, с номинална стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100031256, с фиксиран лихвен процент в размер на 7,00% за целия период на облигациите, платим на годишни периоди, считано от 07.11.2025 г. – датата на регистрацията на емисията в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, със срок на облигациите от 3 (три) години.
3. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени до 01.12.2025 г. включително.
4. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Нордекс Капитал“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.
5. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Себун Диджитъл“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.
6. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Хачи Диджитъл“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.
Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за трето тримесечие на 2025 г., отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации на консолидирана база за трето тримесечие на 2025 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за трето тримесечие на 2025 г.
Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността, публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1 – 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.
Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за трето тримесечие на 2025 г. чрез предоставянето ѝна КФН и на обществеността изтича на 01.12.2025г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез ѝ предоставянето на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез Единната информационна система (ЕИС) и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.
Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8 от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.
КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за трето тримесечие на 2025 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 01.12.2025г.
Съгласно чл. 100ж, ал. 1 т. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.
Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за трето тримесечие на 2025 г. изтича на 01.12.2025г.
Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на консолидирана база за трето тримесечие на 2025 г. изтича на 31.12.2025г.
1. Прилага принудителна административна мярка, с която задължава „Българска фондова борса“ АД да спре търговията с акции от емисия с ISIN код BG1100008074, издадена от „Чайкафарма висококачествените лекарства“ АД, за период от 1 (един) месец от деня на получаване на решението за прилагане на принудителната административна мярка.
2. Изпраща искане до председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решение на КФН № 670-ИП/04.11.2025 г. и чрез които в срок до 07.11.2025 г. не е преустановено предлагането на инвестиционни услуги и дейности от лица, които нямат право да предоставят такива услуги.
3. Вписва емисия акции, издадена от „Евро Инвест Мениджмънт“ АД (с предишно наименование „Добруджа Холдинг“ АД) с цел търговия на регулиран пазар.
Емисията е в размер на на 11 172 211 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, с ISIN код BG1100016986.
4. Вписва „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в регистъра на организациите за професионално обучение на служители на застрахователните брокери.
5. Заличава „ЗБК ОРЕЛ“ ООД от регистъра за застрахователните брокери.
6. Приема на второ гласуване правилник за изменение и допълнение на Правилника за устройството и дейността на Комисията за финансов надзор и на нейната администрация.
