Становище на КФН във връзка с протестите на мотообщността във връзка с цените на “Гражданска отговорност”

В действията си Комисията за финансов надзор винаги се е водела от принципа да бъдат защитени в максимална степен правата на потребителите на финансови услуги и стабилността на небанковия финансов сектор. Уважаваме демократичното право на протест на всеки гражданин, но смятаме, че само в диалог могат да се решават важни проблеми, които засягат големи обществени групи от българското население.

КФН работи активно по решаване на проблема с „Гражданска отговорност“ за мотористи. Както уведомихме мотообщоността, КФН е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги. Вече е инициирана работна група, заедно с Омбудсмана на Р България, която ще разработи конкретни предложения.

В дискусиите КФН ще подкрепи изцяло исканията за въвеждане на сезонна застраховка, тъй като това ще доведе до справедливо обвързване на периода в който се използва МПС със застрахования период.

Очакваме да получим имена на техни представители, които да вземат участие в обсъжданията.

Искаме обаче да обърнем внимание, че защитата на потребителите се изразява не само в плащането на ниска цена, но и изплащането на адекватни обезщетения при инцидент. За целта застрахователната премия трябва бъде справедлива, адекватна и изцяло заплатена, включително когато е разсрочена на няколко вноски.

Цената на застраховка „Гражданска отговорност“ се формира на база реално възникнали инциденти и изплатени щети на годишна база независимо, че инциденти са концентрирани в определен сезон. Затова изплащането на всички вноски при разсрочено плащане е важно. Целта е да покриват реалният риск от щети, въпреки сезонността и периодите, в които превозното средство не се използва.

Статистическите данни за 2024 г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните :

  • Начислен премиен приход : 11,335 млн. евро
  • Реално платен премиен приход : 4,863 млн. евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски : 82%
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 5,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 158 506 евро.

Статистическите данни за 2023г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните:

  • Начислен премиен приход: 9,672 млн. евро
  • Реално платен премиен приход: 2,981 млн.евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски: 83%.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 3,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 791 566 евро.

Комисията продължава проверката на цените на „Гражданска отговорност“ на всички застрахователи. Една от основните цели е да съберем информация за начина на формиране на премиите с фокус върху принципа „Цена, отговаряща на качеството на услугата“. За целта въведохме постоянен, ежедневен мониторинг върху цените на „Гражданска отговорност“. Срокът да представят данните е 19.05.2026 г. След проверка и анализ на данните и при откриване на нарушения, съответните застрахователи ще бъдат санкционирани.

По отношение на искането на мотористите за мораториум на цените на „Гражданска отговорност“: Комисията за финансов надзор няма правомощия да определя тарифите на застрахователните премии. Още повече – мораториум върху цените противоречи изцяло на европейското и българското законодателство.

КФН осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на премиите и затова извършва надзорна отчетност, анализи и при констатиране на рискове или нарушения предприема съответните надзорни мерки. В изпълнение на законовите изисквания, премиите следва да съответстват на поетия риск и на разходите на застрахователя. Премиите трябва да бъдат достатъчни, така че да осигуряват изпълнението на всички задължения на застрахователя.

В работата си като надзорен орган, КФН винаги е заставала зад позицията на диалог и загриженост за стабилността на небанковия финансов сектор. В тази връзка очакваме представителите на мотообщоността на среща, на която да обсъдим всички възможни решения на проблемите, които поставят.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.04.2026 г. до 30.04.2026 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило едно уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода няма постъпило уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. април 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 435 (четиристотин тридесет и пет).

През м. април 2026 г. в КФН са получени 16 (шестнадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. април 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 484 (две хиляди четиристотин осемдесет и четири).

За периода 01.04.2026 г. – 30.04.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност или да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

КФН събра ключови институции за среща с представители на мотообщността

Всяко действие на Комисията за финансов надзор е водено от законност и защита на потребителите на финансови услуги. КФН няма правомощия да определя тарифите на застрахователните премии по сключваните от застрахователните дружества договори. В рамките на възложените ѝ от закона функции, тя извършва проверка на начина на формиране на цените на застраховка „Гражданска отговорност“.

Ще бъдат прегледани решенията на съвета на директорите на дружествата, които предлагат подобен тип застраховка, както и техническите обосновки за увеличението, където има такова. В случай на установени нарушения или непазарно поведение, резултатите ще бъдат изпратени до съответните институции, като КЗК и Комисията за защита на потребителите.

Това съобщи зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов на среща с представители на мотообщността. На дискусията, инициирана от Комисията, участваха още Омбудсманът на РБългария Велислава Делчева, членът на КЗК Мира Христова и изпълнителният директор на Гаранционния фонд Максим Колев.

Една от основните причини за формиране на цената на Гражданска отговорност е щетимостта. Данните на КФН показват, че през последните години тя се вдига рязко. Друга причина е фактът, че 90 на сто от застраховките на разсрочено плащане се прекратяват предсрочно, а застрахователите пресмятат стойността на полиците целогодишно, обясни Пламен Данаилов.

Съвместно с омбудсмана, на 52-рото Народно събрание ще се предложат законодателни промени свързани с възможността за сезонно използване застраховки за този клас превозни средства, които да не водят до трайна дерегистрация на превозните средства, а да се въведе автоматичен режим, който да може да осигури покриване на застраховката за периода на използване. Предполагам, че този процес ще отнеме няколко месеца, заяви Пламен Данаилов. Той подчерта, че когато говорим за сезонност при ползването на този клас МПС, то такива има и в селското стопанство и всяка мярка би засегнала много по-голям кръг хора, освен мотористите.

По думите му, в рамките на проверката, Комисията е провела разговори с основните застрахователи, които предлагат „Гражданска отговорност“ за мотоциклети. Те са уверили, че ще направят отстъпка за разсроченото плащане на полиците, което е едно и от основните искания на мотористите.

По време на срещата, представителите на мотообщността заявиха, че не искат да бъдат нарушители, че си плащат застраховка „Гражданска отговорност“, но искат да им бъде обяснено откъде идват високите цени и защо липсва разсрочено плащане.

Общественият защитник Велислава Делчева отбеляза, че обяснението, че мотористите са рискова група и заради това задължителната застраховка с увеличена с 60% – 70%, не е достатъчно. Убедена съм, че КФН и КЗК ще ни дадат представа защо е това голямо увеличение, заяви омбудсманът.

Членът на КЗК Мира Христова коментира, че се събира информация, която да бъде анализирана. Ако се установи съгласувано пазарно поведение, ще има административно производство и санкции, предвидени по закона, заяви тя.

Това е първата среща с представителите на мотообщността. Очакваме скоро тя да бъде повторена с резултатите от проверката на застрахователите и бъдещите стъпки, свързани с решението на този наболял проблем, обяви Данаилов.

DSC_0139

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.03.2026 г. до 31.03.2026 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило едно уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода е постъпило едно уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. март 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe запазва на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. март 2026 г. в КФН са получени 12 (дванадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 6 (шест) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. март 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 470 (две хиляди четиристотин и седемдесет).

За периода 01.03.2026 г. – 31.03.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила едно уведомление относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност едно уведомление относно намерението на друг местен застрахователен брокер да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 77 (седемдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Данни за дейността на застрахователните брокери към 31.12.2025 г.

Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 31.12.2025 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.02.2026 г. до 28.02.2026 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. февруари 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe променя на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. февруари 2026 г. в КФН са получени 11 (единадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. февруари 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 464 (две хиляди четиристотин шестдесет и четири).

За периода 01.02.2026 г. – 28.02.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 76 (седемдесет и шест).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Прилагане на Регламента DORA по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници

В съответствие с дадено тълкуване на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО) по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2554 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (Регламент DORA) по отношение на застрахователните и презастрахователните посредници, КФН уведомява, че застрахователните и презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, следва да имат предвид следното:

В чл. 3, т. 64 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „средно предприятие“ – финансов субект, който не е малко предприятие и има под 250 служители и чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и/или чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро.

В чл. 3, т. 63 от Регламент DORA е уредена легалната дефиниция за „малко предприятие“ – финансов субект, който има 10 или повече служители, но по-малко от 50 служители и чийто годишен оборот и/или общо салдо по годишния счетоводен баланс надхвърля 2 милиона евро, но не надхвърля 10 милиона евро.

От тълкуването на ЕОЗППО следва, че двете условия (брой на служителите и годишен оборот/салдо) трябва да са налице кумулативно, за да бъде определено едно предприятие съответно като „малко предприятие“ или като „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA. Следователно, предприятие, което надхвърля поне един от двата критерия: (1) брой на служители; (2) годишен оборот/салдо, не попада в легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA.

Важно е да се посочи, че при преценката на критерия „брой на служителите“ на предприятието, с оглед прилагането на легалната дефиниция по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се вземат предвид всички физически лица, на които предприятието е възложило определена работа, независимо от вида на договора (трудов или граждански), който е сключен с физическото лице.

Съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, качеството „средно предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 64 от Регламента DORA или „малко предприятие“ по смисъла на чл. 3, т. 63 от Регламента DORA се отнасят до изключенията, при които Регламентът DORA не се прилага спрямо съответния застрахователен или презастрахователен посредник. Ако определен застрахователен или презастрахователен посредник попада в която и да било от посочените легални дефиниции по чл. 3, т. 63 или т. 64 от Регламента DORA, следва да се приеме, че той е изключен от субектния обхват на регламента. Съответно, застрахователен или презастрахователен посредник, който не е „малко предприятие“ и има над 250 служители, но чийто годишен оборот не надхвърля 50 милиона евро и чието общо салдо по годишния счетоводен баланс не надхвърля 43 милиона евро, не може да се категоризира като „средно предприятие“, съответно не може да се ползва от изключенията съгласно чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA.

В случай, че застрахователен или презастрахователен посредник или посредник, предлагащ застрахователни продукти като допълнителна дейност, не попада в изключението по чл. 2, пар. 3, т. „д“ от Регламент DORA, той е задължен в срок до 31.03.2026 г. (препоръчително до 23.03.2026 г.), да предостави информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационни технологии.

Ръководството за предоставяне на информация на КФН относно информационния регистър на договорните споразумения с трети страни доставчици на услуги в областта на ИКТ, както и друга относима информация са публикувани на следния адрес: https://www.fsc.bg/kfn-publikuva-novi-rakovodstva-i-ukazaniya-za-finansovite-subekti/.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрия застраховател сред студентите

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрите застрахователи сред студентите и учениците. Призовете бяха част от Националния конкурс по застраховане за ученици и студенти, огранизиран от Университета по застраховане и финанси. Партньори на събитието бяха КФН, Асоциацията на българските застрахователи и Groupama застраховане.

Професията на застраховател е подценена спрямо останалите в небанковия финансов сектор. В същото време тези услуги ще търпят все по-силно развитие, особено в сферата на животозастраховането и здравното осигуряване, заяви Пламен Данаилов при връчването на наградите.

Специалният приз на Комисията отиде при Петя Георгиева от УНСС, която получи и възможност за едномесечен стаж в Комисията за финансов надзор.

В тазгодишното издание се включиха над 30 ученици и студенти от цялата страна, които анализираха пазара на автомобилното и здравното застраховане в България. Част от журито на конкурса беше Николай Петков – Началник-отдел „Надзорна политика и анализи“, дирекция Регулаторни режими на застрахователния надзор в КФН.

Победителите са:

Категория „Студенти“:

Мартина Рангелова – УНСС

Виктория Жекова – УНСС

Петя Георгиева – УНСС

Специална награда: Димитър Йовков – Икономически университет – Варна

Категория „Ученици“:

Теомир Генчев – НФСГ

Цветелина Георгиева – НФСГ

Венелин Милков – Варненска търговска гимназия „Георги С. Раковски“

Специални награди: Ванеса Андонова – Търговска гимназия – Бургас и Натали Петрова – СУ „Велизар Пеев“, гр. Своге

IMG_6948
IMG_6961
IMG_7021
IMG_5211
IMG_7039

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 5 )


Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.01.2026 г. до 31.01.2026 г. в КФН са получени 29 (двадесет и девет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. януари 2026 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe запазва на 435 (четиристотин тридесет и пет).

През м. януари 2026 г. в КФН са получени 21 (двадесет и едно) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. януари 2026 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 454 (две хиляди четиристотин петдесет и четири).

За периода 01.01.2026 г. – 31.01.2026 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 75 (седемдесет и пет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Откриване на производство по издаване на общ административен акт – Заповед на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Откриване на производство по издаване на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед за определяне на характера, обхвата и формата на тримесечна справка за активните полици по застраховки по клас 15 „Гаранции“

Днес, 16.01.2026 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 127, ал. 1 и 2, ал.3, т. 1, т. 1, буква „а“ от Кодекса за застраховането(КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за определяне на характера, обхвата и формата на тримесечна справка за активните полици застраховки по клас 15 „Гаранции“. Информацията е необходима за целите на застрахователния надзор.

С посочената заповед се утвърждава характера, обхвата и формата на тримесечната справка за активните полици по застраховки по клас 15 „Гаранции“  и  начина й на подаване.

Разширяването на дейността по застраховка „Гаранции“ обуславя необходимостта от структурирана надзорна отчетност, позволяваща навременно идентифициране на рискове относно платежоспособността на застрахователите.

Справката ще позволи детайлен мониторинг на дейността по застраховка „Гаранции“, но от друга страна и ще натовари надзорната дейност, тъй като информацията следва да бъде подавана от всички застрахователи, лицензирани да извършват дейност по застраховки по клас 15 „Гаранции“. Във връзка с последното се обуславя необходимостта от създаването на образец на справката, с който се цели уеднаквяване и структуриране на изисканата информация.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се обявява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 17.02.2026 г., включително.