Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2026 г.
Въвеждането на системата бонус-малус е венецът на над 10-годишни усилия и два неуспешни опита. Сигурен, че прилагането й сега, ще доведе до по-голяма конкуренция и по-изгодни цени за изрядните шофьори.
Това каза заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов в ефира на националните медии (БНТ, Нова ТВ и БНР) по повод влезлите в сила нормативни промени, които дават старт на системата „бонус-малус“ при задължителната автомобилна застраховка „Гражданска отговорност“.
По думите му, при леките автомобили, делът на причинените щети е около 3–3,5%, което означава, че преобладаващата част от водачите не се определят като рискови шофьори.
Всеки застраховател ще може по собствен начин да преценява как да остойности и да прилага тези данни, с които ще разполага. Това със сигурност ще засили конкуренцията и ще отговаря на един по-конкурентен пазар, посочи Пламен Данаилов.
Пламен Данаилов отбеляза, че са дали 3 месеца срок на Гаранционния фонд да приведе своите IT системи в съответствие с наредбата. След това застрахователите имат още 3 месеца, за да свържат своите системи с тази на Гаранционния фонд.
„Очаквам в следващите 6 месеца всички тези действия да бъдат извършени, застрахователите да обявят своите политики, да свържат системите си с Гаранционния фонд и да започнат да получават информация за историята на щетите.
Един от ключовите моменти в новия модел е свързан с това кой реално управлява автомобила. При определянето на риска ще има значение не само собственикът, но и обичайният ползвател на превозното средство, обясни Данаилов в интервю за предаването „България сутрин“ на телевизия Bulgaria OnAir.
КФН няма да въвежда единна цена или максимален размер на премията. Отделните застрахователи ще определят собствен подход за оценяване на риска и ще трябва да го публикуват публично. По този начин клиентите ще могат предварително да се запознаят с критериите, които съответната компания използва при определянето на цената.
Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов, даде интервю за специалното дигитално издание „Лидери в застраховането“ на Economic.bg, част от проекта RATE (Research, Analysis, Trends by Economic.bg). Той направи равносметка на първите шест месеца от членството на България в еврозоната, анализира състоянието на застрахователния сектор, представи оценката на Комисията за ефекта от въвеждането на единната европейска валута и очерта основните предизвикателства и приоритети пред надзорната дейност.
Като един от основните изводи Пламен Данаилов посочи успешното преминаване на застрахователния сектор към еврото: Шест месеца по-късно с гордост можем да отчетем, че тази част на българската икономика се справи без нито един сериозен проблем. На 1 януари всички застрахователи бяха готови, софтуерните системи бяха настроени и потребителите не усетиха затруднения при преминаването към общата европейска валута.
Той отбеляза, че този резултат е постигнат след продължителна подготовка от страна на КФН и застрахователния сектор, включваща промени в нормативната уредба, многократни тестове на информационните системи и координация с европейските надзорни институции.
В разговора Пламен Данаилов подчерта, че според надзорните данни на КФН не са се потвърдили опасенията за скрито или необосновано повишаване на цените на застрахователните продукти вследствие на приемането на еврото. Анализът на Комисията показва, че измененията в премиите се дължат на обичайни пазарни фактори, включително инфлацията, увеличените разходи за ремонти и обезщетения, а не на валутната конверсия.
Акцент в интервюто бяха още финансовата стабилност на застрахователния сектор, надзорните действия на КФН за защита на потребителите, въвеждането на системата „бонус-малус“, подготовката за транспониране на последните европейски изменения по „Платежоспособност II“ и Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи, както и прилагането на Регламента за дигиталната оперативна устойчивост (DORA).
По отношение на надзорната политика на Комисията, Пламен Данаилов заяви: Нашето разбиране е, че когато става въпрос за стабилността на застрахователния сектор, компромиси не могат да бъдат допускани. Затова КФН ще продължи да прилага последователен и строг надзор по отношение на капиталовата адекватност, управлението на риска, ликвидността и защитата на потребителите. Там, където има системен риск или поведение, което застрашава интересите на застрахованите лица, регулаторът трябва да реагира своевременно, категорично и без колебание.
В интервюто бяха разгледани още перспективите пред развитието на застрахователния пазар до края на 2026 г., ролята на дигитализацията и InsurTech решенията, както и необходимостта от поддържане на стабилна регулаторна рамка и високо обществено доверие в застрахователната система.
„Основен приоритет за Комисията за финансов надзор е защитата на потребителите и гарантирането на финансово стабилен застрахователен сектор. Само финансово устойчиви застрахователи могат да изграждат доверие и да осигуряват реална защита на гражданите и бизнеса.“ Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данaилов в подкаста на БНТ „Застрахователният пазар в България: цени, продукти и контрол“. В интервюто той представи приоритетите на надзорната дейност на КФН, коментира актуалните предизвикателства пред застрахователния сектор и очерта основните насоки за неговото устойчиво развитие.
Една от темите в разговора бяха предприетите от КФН надзорни действия спрямо ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“. „Отнемането на лиценз е най-тежката надзорна мярка, но понякога тя е необходима, за да бъде защитен общественият интерес“, заяви Пламен Данaилов. Той подчерта, че Комисията е действала в тясна координация с европейските надзорни органи и едва след като дружеството не е изпълнило дадените му задължителни предписания. По думите му навременните надзорни действия са били от съществено значение за защитата на потребителите и за запазването на финансовата стабилност на застрахователния сектор.
По темата за застраховка „Гражданска отговорност“ Данaилов представи резултатите от анализ на КФН, който показва, че при застраховките за мотоциклети средната събираемост на начислените премии през последните пет години е между 30 и 40%, докато цената е формирана при 100% събираемост. Според него именно това е една от основните причини за натрупаните технически загуби при този вид застраховане. Той поясни още, че Кодексът за застраховането вече предвижда възможност за сезонно застраховане, но за практическото ѝ прилагане е необходимо да бъде облекчен редът за регистрация и дерегистрация на моторните превозни средства.
Пламен Данaилов постави акцент и върху необходимостта от по-балансирано развитие на застрахователния пазар. Според него автомобилното застраховане продължава да доминира в структурата на пазара, докато имущественото, здравното и животозастраховането имат значителен потенциал за развитие. Той подчерта, че застрахователният сектор може да има много по-активна роля както в защитата на имуществото при природни бедствия, така и в развитието на допълнителното здравно осигуряване и в посрещането на демографските предизвикателства.
По темата за земеделското застраховане заместник-председателят на КФН отбеляза, че интересът към този вид застраховане се увеличава. Той обърна внимание, че рискове като сушата и ранното измръзване трудно могат да бъдат покривани изцяло от застрахователите поради техния мащаб и високата цена на подобно покритие. Според него е необходимо по-тясно сътрудничество между държавата, взаимоспомагателните фондове и застрахователния сектор, за да бъдат изградени устойчиви механизми за управление на тези рискове.
В интервюто Пламен Данaилов засегна и темата за допълнителното пенсионно осигуряване. Той определи въвеждането на мултифондовете като важна стъпка към по-ефективно управление на пенсионните спестявания и постигане на по-висока доходност, съобразена с възрастта и инвестиционния профил на осигурените лица.
В подкаста бяха представени и резултатите от национално представително проучване за нагласите към застраховането, проведено през май 2026 г. Един от изводите в него показва, че 57% от анкетираните определят условията по застрахователните продукти като трудни за разбиране. По този повод Пламен Данaилов подчерта, че това поставя пред институциите и участниците на пазара общата задача да подобрят комуникацията с потребителите и да повишават финансовата им култура.
„Финансовата грамотност трябва да започва още в училище“, заяви Пламен Данaилов. По думите му финансовата култура е в основата на правилната оценка на рисковете и на информирания избор на застрахователни и други финансови продукти. Той отбеляза, че Комисията за финансов надзор вече участва в националната инициатива за повишаване на финансовата грамотност, стартирана от Министерството на финансите, и подчерта, че добрата информираност помага на хората да разбират по-добре рисковете и да вземат информирани решения.
Основен приоритет за Комисията за финансов надзор остава защитата на потребителите и гарантирането на стабилността и доверието в застрахователния сектор.
Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов в интервю за Money.bg, посветено на актуални въпроси от застрахователния сектор и предприетите от регулатора действия по казуса със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
В разговора Данаилов представи позицията на КФН относно развитието на случая, като подчерта, че всички надзорни действия на Комисията са предприети в съответствие с българската и европейската нормативна рамка и са насочени към защита интересите на застрахованите лица и поддържане на стабилността на пазара.
Заместник-председателят на КФН акцентира върху активното сътрудничество между българския регулатор, европейските институции и националните надзорни органи на държавите, в които дружеството е осъществявало дейност. Той отбеляза, че случаят представлява значително предизвикателство поради трансграничния характер на операциите на застрахователя и необходимостта от координирани действия между компетентните органи.
По време на интервюто бяха разгледани и предприетите от КФН надзорни мерки, както и механизмите за защита на потребителите, предвидени в действащото законодателство. Данаилов подчерта, че Комисията ще продължи да следи развитието на ситуацията и своевременно да информира обществеността за всички съществени обстоятелства.
Комисията за финансов надзор (КФН) ще сформира работна група, която да предложи нормативни промени във връзка с прилагането на сезонна застраховка за мотористи (МПС от групи L1-L5). В нея ще бъдат поканени представители на мотообщността, на Асоциацията на българските застрахователи, на Гаранционния фонд, както и на всички компетентни институции, ангажирани с темата.
Това стана ясно на заседание на парламентарна Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия.
По инициатива на председателя Стефан Белчев представители на КФН, АБЗ, КЗП, МВР и Омбудсмана на Р. България обсъдиха с представители на мотоклубовете исканията им за прилагане на срочна застраховка, която да покрива периода за използване на мотоциклета.
От страна на КФН участваха председателят на КФН Васил Големански и заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов.
Председателят на КФН подкрепи изцяло исканията на мотористите и заяви, че Комисията е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги.
„Сезонната застраховка „Гражданска отговорност“ ще създаде усещането за справедливост, защото чуваме и споделяме исканията на мотористите. Когато използваш едно превозно средство, логично е да заплащаш цена само за този период“, заяви Васил Големански.
„Монетата обаче има две страни – цената да бъде справедлива и адекватна за потребителите, но от друга страна да има и защита на интереса на застрахованите лица чрез справедливи обезщетения“, допълни председателят на КФН.
Той посочи, че през последните години цената на застраховката е била притискана дъмпингово надолу от един участник – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, което вече е с отнет лиценз. Това ще даде възможност на пазара сега да се развива конкурентно и честно, при реални цени, достатъчни за да се покрият справедливите искания на потребителите на застрахователни услуги, каза още председателят на КФН.
Васил Големански припомни пред участниците в комисията действията на КФН, свързани със сезонната застраховка.
Един от най-важните резултати е, че застрахователите върнаха възможността за разсрочено плащане. Това се случи след няколко срещи на ръководството на КФН с представители на АБЗ, посочи Васил Големански.
Комисията извърши проверка на начина на формиране на цените на застрахователите и наложи ежедневен мониторинг. Данните от проверката сочат, че между 30 и 40 на сто от начислените годишни премии не се събират заради прекратяване на застраховките, заяви заместник-председателят Пламен Данаилов.
Общият брой на застрахованите мотоциклети нараства постоянно всяка година. Пазарът се е увеличил от 98 136 през 2021 г. до 141 938 през 2025 г., което представлява близо 45% ръст за целия период. Това означава повече премии, но и повече обезщетения при инциденти, заяви председателят на КФН.
Пламен Данаилов допълни, че резултатите от проверката вече са изпратени по компетентност и на КЗК.
Важен момент е да се намери механизъм с МВР относно възможността за въвеждане на автоматичен режим на регистрация на превозните средства, при сключване на сезонна застраховка „Гражданска отговорност“. Затова КФН е изпратила становище към ведомството, което ще бъде обсъдено и в работната група, каза Васил Големански.
КФН счита за особено важно експертният диалог с представителите на мотоклубовете да продължи, така че всяко бъдещо предложение да бъде основано както на регулаторните изисквания, така и на реалните потребности на мотористите.
Вярваме, че чрез съвместни усилия можем да достигнем до решения, които едновременно да гарантират защитата на участниците в движението, финансовата стабилност на системата и по-справедливи условия за собствениците на мотоциклети.
КФН очаква започнатият диалог да бъде продължен, както и заедно да се работи за постигането на практически и устойчиви резултати.
Действията на КФН по отношение на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД са извършени в пълна координация с европейския надзорен орган EIOPA. В момента този опит се изучава и анализира, за да бъде прилаган и в бъдеще при подобни критични случаи. Това заяви по БНТ заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.
По думите му казусът с българската застрахователна компания е безпрецедентен за Европа по мащаб и тежест на нарушенията, но благодарение на пълната мобилизация на екипа на КФН, той е овладян и се управлява разумно.
Доказателство за високата експертиза на колегите е, че всички наши констатации бяха потвърдени от EIOPA, заяви Пламен Данаилов. Той благодари на екипа, че е издържал на безпрецедентния натиск и е намерил най-разумното решение за застрахованите лица.
След продължителна координация с европейските надзорни органи и регулатори е установено, че дружеството е генерирало значителни рискове за стабилността на целия сектор. Те са резултат от ниски, дъмпингови цени, вътрешногрупови финансови трансфери в значителен размер и практики, довели до съществена декапитализация на компанията. В рамките на надзорния процес КФН е приложила последователни мерки – от ограничения върху трансграничната дейност и забрана за сключване на нови застрахователни договори до изискване за представяне на оздравителен план. След като представеният план е бил оценен като недостатъчен и несъответстващ на регулаторните изисквания, е взето решение за отнемане на лиценза на дружеството.
В интервюто Пламен Данаилов подчерта, че предприетите мерки са насочени преди всичко към защита на застрахованите лица и запазване на стабилността на пазара. Той категорично заяви, че отнемането на лиценза не засяга валидността на вече сключените застрахователни договори.
„Застрахованите лица не губят правата си. Всички действащи договори остават валидни до изтичането на техния срок, а дружеството продължава да носи отговорност по поетите задължения“, посочи Данаилов.
Той уточни, че дружеството няма право да сключва нови застрахователни договори, но е длъжно да обслужва съществуващите си клиенти и да изпълнява задълженията си по действащите полици. За осигуряване на законосъобразното управление на дружеството КФН е назначила квестори, които упражняват контрол върху дейността му и следят за изпълнението на задълженията към застрахованите лица.
По отношение на настъпили застрахователни събития Данаилов посочи, че клиентите следва да предявяват претенциите си по установения ред. Обезщетенията по действащите застрахователни договори се гарантират съгласно действащото законодателство и предвидените в него механизми за защита.
„Големият интерес към темите ясно показва тяхната значимост за застрахователния сектор и потвърждава, че настоящата дискусия е навременна и необходима. Това е поредната успешна инициатива, която реализираме съвместно с Асоциация на българските застрахователи, и изразявам увереност, че ще продължим активното си сътрудничество и занапред. Безспорен факт е, че двете директиви, приети в началото на 2025 г. – измененията в рамката по Платежоспособност II и Директивата за възстановяване и преструктуриране на застрахователи (IRRD) – следва да бъдат транспонирани в националното законодателство до края на годината. Този процес ще изисква координирани усилия и задълбочен професионален диалог между всички заинтересовани страни. В тази връзка се очаква Комисията за финансов надзор да въведе нови изисквания, насочени към повишаване на качеството и ефективността на надзорната дейност, в съответствие с европейската регулаторна рамка и добрите практики“ – с тези думи зам.-председателят на управление „Надзор на застрахователната дейност“ в КФН – Пламен Данаилов приветства присъстващите по време на дискусионната среща, посветена на измененията в режима на Платежоспособност II и новата Директива относно възстановяването и преструктурирането на застрахователи и презастрахователи (IRRD).
Събитието, състояло се на 26 февруари 2026 г. привлече интереса на професионалната общност и събра над 80 представители на застрахователния сектор, Министерството на финансите и други заинтересовани страни. Модератор на дискусията беше Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ. Тя отбеляза, че част от новата уредба предвижда възможности за национални решения, което създава пространство при транспонирането ѝ в националното законодателство да бъдат отчетени спецификите на българския застрахователен пазар.
Промените в Платежоспособност II бяха представени от експертите на КФНот управление „Застрахователен надзор“ – Живка Славкова, Николай Петков и Йорданка Андреева. Фокусът беше върху новата рамка за прилагане на принципа на пропорционалност – увеличаването на праговете за изключване от обхвата на директивата, въвеждането на категория „малки и несложни предприятия“ (SNCUs) и процедурите за достъп до мерките за пропорционалност. Бяха разгледани промените в отчетността и оповестяването, включително новата структура на ОПФС и измененията в сроковете за надзорна отчетност. Експертите на КФН представиха също предложенията за изменения в техническия стандарт за изпълнение (ITS 2023/894), макропруденциалните елементи в СОРП, управлението на ликвидния риск, както и новите правила за значителна трансгранична дейност и надзор на група. Те коментираха въпроси относно практическото приложение на регулаторните изисквания относно прилагането на принципа на пропорционалността. В хода на дискусията бе отбелязано, че промените в режима на Платежоспособност II създават условия за по-облекчен режим на отчетност, при оповестяване изискванията към управлението на дружествата, при изискванията за изчисляване на техническите резерви.
Вторият панел беше посветен на директивата относно възстановяването и преструктурирането на застрахователи и презастрахователи (IRRD). В дискусията участие взе и Мария Емануилова – също експерт в КФН, от дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“. Бяха представени обхвата на задължените субекти и изискванията за изготвяне на планове за възстановяване на индивидуално и групово равнище като част от системата на управление. Разгледани бяха целите и условията за преструктуриране, както и инструментите за преструктуриране – ликвидиране в режим на платежоспособност на портфейла, продажба на стопанска дейност, „мостово предприятие“, обособяване на активи и задължения и инструмент за обезценяване или преобразуване, както и механизма за финансиране чрез вноски от предприятията в сектора.
Дискусията протече при засилен интерес и активна ангажираност от страна на участниците, които поставиха и обсъдиха редица практически въпроси, произтичащи от прилагането на разглежданата регулаторна рамка. Акцент беше поставен върху конкретните предизвикателства пред застрахователния сектор, необходимостта от яснота по отделни текстове, както и върху възможните подходи при транспонирането и прилагането на европейските изисквания на национално ниво. Обменът на експертни мнения допринесе за по-добро очертаване на потенциалните решения и за формиране на общо разбиране относно следващите стъпки в процеса.
Системата „бонус-малус“ по застраховките „Гражданска отговорност“, въведена с промените в Кодекса за застраховането, ще заработи ефективно от средата на годината. Това обяви пред BTV заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.
Причината е, че след промените в нормативната база, застрахователите ще имат гратисен период, в който да преработят системите си, съобразно новите изисквания.
Целта е системата „бонус-малус“ да гарантира пълна прозрачност за потребителите на застраховката „Гражданска отговорност“, обясни Пламен Данаилов.
Въвеждането на системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя, каза още зам.-председателят на КФН.
При прехвърляне на собствеността, историята на щетите се нулира, за да не се наследява „малуса“ на предишния собственик, допълни Пламен Данаилов.
Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.
Европейската директива изисква две основни неща – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.
Пламен Данаилов заместник-председател на Комисията за финансов надзор, снимка: БТА
“Комисията за финансов надзор няма да позволи въвеждането на еврото да се използва като оправдание за неоснователно поскъпване на такси и услуги – нито в застрахователния сектор, нито при пенсионното осигуряване, капиталовите пазари или другите поднадзорни дейности. Ще осигурим максимална прозрачност и ще реагираме незабавно при всяка недопустима практика“, обяви във Враца Пламен Данаилов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, по време на информационно събитие за въвеждането на еврото в България.
Дискусията събра близо 150 представители на местната власт, синдикати, браншови и работодателски организации. Форумът беше модериран от председателя на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова. Сред официалните гости бяха кметът на Враца Калин Каменов, министърът на електронното управление Валентин Мундров, както и ръководители на ключови държавни институции.
Данаилов подчерта, че КФН вече прилага засилен контрол относно задължението за двойно обявяване на цени в левове и евро, за да се гарантира яснота и защита на потребителите.
„Застрахователният сектор е готов за въвеждането на еврото“, заяви председателят на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев. „Основната причина са инвестициите в модерни информационни системи, които компаниите правят през последните години“, допълни Станчев.
Той препоръча на гражданите, ако имат вноски към застрахователна компания след въвеждането на еврото, те да се правят по банков път, а не в брой, тъй като това би улеснило и двете страни.
В дискусията се включи и Милен Марков, изпълнителен директор на ПОК „Съгласие“, който също подчерта, че пенсионно-осигурителната система има пълна готовност да посрещне въвеждането на еврото, без това да ощети българските граждани.
Информационната кампания продължава с работни срещи в цялата страна. Следващите събития ще се състоят, както следва:
Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.
Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап – решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.
Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).
Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.
Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“, с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие – младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.
„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.
