Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
1. Одобрява проспект за първично публично предлагане на емисия акции, която ще бъде издадена от национално инвестиционно дружество „Индустриален фонд“ АД, гр. София.
Емисията е в размер до 17 126 327 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 1,10 лева всяка, с ISIN код BG1100007993.
Вписва посочената емисия акции, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
2. Вписва „НЕКСТ БРОКЕР“ АД в регистъра на застрахователните брокери.
3. Приема Указания относно оценката на агрегираните годишни разходи и загуби, причинени от съществени инциденти с информационни и комуникационни технологии.
Спазва в надзорната си практика Съвместните насоки относно оценката на агрегираните годишни разходи и загуби, причинени от съществени инциденти с ИКТ, съгласно Регламент (ЕС) 2022/2554 (JC 2024 34), издадени съвместно от Европейския банков орган, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейския орган за ценни книжа и пазари.
На 11 юни Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), в партньорство с Националната комисия по корпоративно управление, организира и проведе конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“. В рамките на форума бяха обменени опит и добри практики, посветени на принципите за корпоративно управление, ESG и корпоративното управление, механизмите за устойчиво развитие на застрахователния сектор и стимулите за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми.
Събитието се проведе в София и събра на едно място професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, консултанти и медии, с цел да се обсъдят съвременните предизвикателства и възможности пред корпоративното управление в контекста на международните стандарти и устойчивото развитие.
Конференцията бе открита от председателя на КФН – г-н Васил Големански, който подчерта значението на корпоративното управление като ключов фактор за доверието на инвеститорите, стабилността на финансовите пазари и насърчаването на дългосрочен икономически растеж. Той отбеляза, че през последните 5–6 години корпоративното управление е сред водещите приоритети в работата на институцията и българския бизнес: „КФН, освен че изпълнява своята роля на надзорен и регулаторен орган, има и амбицията активно да подпомага бизнеса, с цел създаване на устойчиви и стабилно развиващи се пазари“.
Г-н Големански посочи, че Комисията е активен член на международни регулаторни структури, както в рамките на Европейския съюз, така и в международен мащаб в сферата на небанковия финансов сектор. В този контекст КФН активно допринася за изпълнението на националната стратегическа цел — членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и за предстоящото присъединяване към Еврозоната. В рамките на усилията в тази насока, от 2022 г. КФН си сътрудничи с Комитета по корпоративно управление към ОИСР при разработването и внедряването на актуализираните Принципи за корпоративно управление, които бяха окончателно приети през 2023 г: „Положихме значителни усилия, съвместно с Българска фондова борса (БФБ) и Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), за да интегрираме тези принципи в новия Кодекс за добро корпоративно управление, приет от КФН на 5 юни тази година“, отбеляза г-н Големански и заяви, че КФН ще положи всички усилия Кодексът да бъде спазван доброволно от поднадзорните лица.
„Убедени сме, че доброто корпоративно управление е основа за изграждане на доверие между инвеститорите и емитентите и за стабилен растеж на капиталовия пазар. Вярваме, че значителна част от емитентите ще приемат тези принципи не само защото КФН ги препоръчва, а защото осъзнават тяхната роля за създаването на устойчив и прозрачен пазар“, допълни още той.
Към участниците се обърна и г-жа Фиана Жордан, старши анализатор по политики в ОИСР, която представи обновените Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20, адаптирани към динамичната икономическа и регулаторна среда и насочени към постигане на по-голяма устойчивост, отчетност и иновации: „Бих искала да подчертая ключовото значение на ревизираните Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР, които представляват водещ международен стандарт в тази област и са признати от над 50 юрисдикции. Те не само определят стандарти за добро корпоративно управление, но и дават насоки за изграждането на правна, регулаторна и институционална рамка, която да насърчава доверието на пазарите, икономическата ефективност и финансовата стабилност. Те са структурирани около шест основни стълба и отразяват развитието на глобалните предизвикателства и нови тенденции – като устойчивостта, управлението на цифрови рискове, ролята на институционалните инвеститори и новите очаквания към управителните съвети. Ревизираните принципи включват конкретни препоръки, свързани с прозрачност, отчетност, защита на инвеститорите, по-добро участие на акционерите и справяне със системни рискове, включително тези, произтичащи от климатичните промени и технологичната трансформация. Те имат стратегическата цел да помогнат на компаниите да подобрят достъпа си до капитал, да засилят доверието на инвеститорите – включително на домакинствата, инвестиращи спестяванията си – и да гарантират устойчивото развитие на корпоративния сектор. Именно затова ОИСР и Г-20 приеха новия текст на Принципите през септември 2023 г. като инструмент от ключово значение за стабилността на финансовите системи в глобален мащаб.“
В първия панел „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20“, модериран от г-жа Наталия Петрова, председател на Националната комисия по корпоративно управление, се постави акцент върху практическото приложение на международните принципи в българския контекст. Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисия за финансов надзор, сподели пред аудиторията, че „В основата на успеха на една компания е доброто корпоративно управление, което е от първостепенно значение и е толкова важно, колкото е и изграждането на добър бизнес план. Принципите са доказателство, че вървим в правилната посока, тъй като инвеститорите се интересуват не само от цифрите, но и от това какво стои зад тях.“. Г-жа Хантова посочи, че същността на корпоративното управление е да защитава правата на акционерите, да подпомага устойчивостта на дружествата и също така да подобри взаимодействието между служителите и ръководния орган.
В своята презентация г-жа Наталия Петрова акцентира върху важността на устойчивото развитие и ESG факторите, засилване на ролята и независимостта на управителните органи. Тя акцентира върху това, че „корпоративното управление се прави от хора“ и колко е важно взаимодействието между представителите на бизнеса, професионалните асоциации и академичните среди.
Дискусията, в която участие взеха г-н Ангел Рабаджийски – член на УС, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-жа Даниела Пеева – председател на УС, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, г-н Даниел Дончев – член на управителния съвет, БАУД, г-н Николай Мартинов – независим член на Съвета на директорите, Шелли Груп, г-жа София Аргирова – директор за връзки с инвеститорите, Стара Планина Холд и г-н Станислав Танушев, директор за връзка с инвеститорите, Сирма Холдинг, се съсредоточи върху добрите практики в управлението на публичните дружества, повишаването на прозрачността и отчетността, както и ролята на директорите за връзки с инвеститорите в изграждането на доверие.
Фокусът в панел „ESG и корпоративното управление: Път към устойчиви инвестиции“ бе върху интеграцията на ESG (екологични, социални и управленски) фактори в корпоративното управление като инструмент за дългосрочна стойност и привлекателност за инвеститорите.
Г-жа Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, подчерта че ESG и корпоративното управление не е тема на бъдещето, а тема на настоящето, която е в сърцето на съвременните регулации и която е изключително важна: „Доскоро говорихме корпоративното управление и ESG като отделни понятия – едното, свързано с вътрешната структура и отчетност, другото – с въздействието върху околната среда и обществото. Вярвам, че те са две страни на една и съща монета. Устойчивото развитие не е възможно без добро управление, а доброто управление – без стратегическо разбиране за устойчивост. Съвременният инвеститор очаква не само доходност, но и сигурност, прозрачност и дългосрочна визия. Затова ролята на регулатора се променя – да стимулира устойчив диалог, качествено нефинансово отчитане и прилагане на международни стандарти. ESG не е „добавка“ към стандартния бизнес модел. Това е нова инвестиционна култура, която изисква промяна в мисленето – от минимални изисквания към стратегическа визия. Именно тук е ролята на корпоративното управление – да осигури структура, в която устойчивостта е част от ДНК-то на организацията“.
Сред участниците в панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, г-н Даниел Блум, ръководител на звено в ОИСР, г-жа Христина Пендичева, Министерство на финансите, Александър Пеев, генерален мениджър „КСО“, ОББ и Даниела Соколова, Теlelink Business Services. Те обсъдиха предизвикателствата при прилагането на ESG стандартите, необходимостта от адаптация към европейските регулации и ролята на устойчивото управление при вземането на инвестиционни решения. Г-н Даниел Блум отбеляза прогреса на България от 2023 година до сега по отношение действията ѝ за членство в ОИСР, като заяви, че страната „следва много добра посока и трябва да продължи да развива пазара, като се поддържа атрактивността на надеждните компании“. Представителят на ОИСР допълни, че „все още пред страната стоят много предизвикателства“, но е уверен в успеха и нейното устойчиво развитие.
Доц. д-р Маню Моравенов представи а първия доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център). Документът е посветен на това как българските дружества отчитат своята устойчивост. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление.
В конференцията специално участие взе и проф. Бистра Боева – дългогодишен експерт в областта на корпоративното управление и член на Националната комисия по корпоративно управление, тя получи награда от председателя на НККУ– г-жа Наталия Петрова.
Третият панел на събитето – „Устойчиво развитие на застрахователния сектор“, бе модериран от г-н Христо Николов, бизнес журналист от Bloomberg TV Bulgaria. Панелистите – г-жа Кристина Петкова – директор на дирекция „Застрахователен надзор“ в КФН, г-жа Росица Вартоник – съветник „Комуникации и финансова грамотност“ в Асоциация на българските застрахователи и г-н Веселин Ангелов – изпълнителен директор на ЗД „Алианц България“ и член на УС на Асоциация на българските застрахователи, разгледаха механизмите за осигуряване на устойчивост в застрахователния сектор в светлината на корпоративното управление. Сред темите бяха отчетността и прозрачността на застрахователите, нуждата от ефективен надзор, повишаването на потребителското доверие и образователната застрахователна култура на обществото. Г-жа Петкова посочи, че КФН, като регулаторен и надзорен орган, ще продължи да спазва правилата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ще съблюдава за ESG отчитането от компаниите.
Финалният панел – „Корпоративна ангажираност и дългосрочни инвестиции в пенсионния сектор“, също модериран от г-н Христо Николов, акцентира върху значението на гъвкавите инвестиционни стратегии, отговарящи на дългосрочните интереси на осигурените лица. В него – г-жа Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, г-н Николай Славчев – главен методолог на ПОД Алианц България и г-н Мирослав Маринов – изпълнителен директор и член на УС на ПОК Доверие, обсъдиха възможностите за корпоративна ангажираност чрез устойчиви и дългосрочни инвестиции, включително ролята на пенсионните фондове в корпоративното управление и въвеждането на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.
С конференцията КФН затвърди своя ангажимент към прилагането на международни стандарти в българската регулаторна и пазарна среда, в корпоративното управление и създаването на условия за устойчиво развитие на небанковия финансов сектор в България.
Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) изразява своето удовлетворение от решението на Генералната асамблея на Съвета на бюрата, с което на 5 юни 2025 г. е отменен мониторингът върху Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ). Това решение възстановява правото на глас на българското бюро „Зелена карта“ в Генералната асамблея на Съвета на бюрата, както и правото му на участие в работните групи на организацията. Отменено е и изискването за сключване на общ презастрахователен договор.
„Отмяната на мониторинга е признание за усилията на целия застрахователен сектор и за последователната регулаторна политика в България. Това е крачка напред не само за НББАЗ, но и за имиджа на страната в международната застрахователна общност. Комисията за финансов надзор ще продължи да подкрепя добрите практики, прозрачността и стабилността на пазара.“ заяви г-н Васил Големански, председател на КФН.
Това решение е резултат от последователни и координирани усилия на НББАЗ, Гаранционния фонд и българските застрахователи, с активната подкрепа на КФН, насочена към възстановяване на доверието към българския застрахователен пазар. Постигнатият напредък е признат от международната общност, като НББАЗ остава задължено да поддържа банкова гаранция в полза на Съвета на бюрата, както и да изпълнява план за действие за подобряване на работата на членовете на бюрото във връзка със спазването на Вътрешните правила на системата „Зелена карта“. Отмяната на мониторинга е от стратегическо значение, включително и във връзка с националната цел за присъединяване към еврозоната, като подчертава ангажираността на България към спазването на международните стандарти в автомобилното застраховане.
Комисията ще продължи да следи изпълнението на поетите ангажименти от страна на българското бюро „Зелена карта“ и ще осигурява необходимата регулаторна подкрепа за стабилен и добре работещ застрахователен пазар в полза на потребителите на застрахователни услуги.
В продължение на серията от онлайн събития ЕОЗППО обяви линк за следващото, което ще се проведе на 04.07.2025 г. (петък), 11.30-12.30 ч. източно европейско време, през MS Teams, на тема: Взаимозастрахователните предприятия.
На 12 юни, в рамките на тържествена церемония, проведена в сградата на Комисията за финансов надзор, бяха връчени сертификатите на лицата, успешно издържали изпитите за придобиване на правоспособност като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.
Г-н Васил Големански – председател на КФН, откри церемонията и поздрави сертифицираните с думите: „С получаването на този сертификат, вие не само утвърждавате знанията и подготовката си, но и поемате отговорност пред професионалната общност и инвеститорите. От днес нататък към вас ще има очаквания – за професионализъм, за етика, за почтеност. Допълнителната квалификация, която вече притежавате като брокери и консултанти, е ключова за стабилността, прозрачността и доверието в капиталовите пазари. Потребността от висококвалифицирани специалисти е осезаема не само на българския, но и на европейския капиталов пазар – пазар, който изисква все по-високи стандарти и задълбочена експертиза. Сигурен съм, че ще отстоявате с чест и професионализъм новата си роля и ще бъдете активни участници в изграждането на конкурентно финансово пространство. Нека този сертификат бъде само началото на вашата успешна, динамична и достойна кариера“.
Приветствие към новите брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти, отправи и г-жа Деница Величкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност.
Официалните гости на церемонията – доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), г-жа Радослава Масларска – председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и г-жа Наталия Петрова – председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества също поздравиха присъстващите, като изразиха увереност, че в тяхно лице капиталовият пазар ще открие новото поколение експерти, на които ще разчита за своето популяризиране, развитие и устойчивост. Г-н Моравенов връчи грамота на БФБ на постигналите най-висок резултат от изпита за инвестиционен консултант – на Янко Янчев и от изпита за брокер на финансови инструменти – на Мартин Ковачки.
На изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер се явиха 14 лица при допуснати 17 кандидати, като 13 от тях издържаха изпита, а на изпита за придобиване на право да извършват дейност като инвестиционен консултант се явиха 30 лица при допуснати 33 кандидати, като 12 от тях успяха да вземат сертификат.
Комисията за финансов надзор продължава да бъде стратегически ангажиран институционален партньор в процеса на изграждане и развитие на висококвалифицирани специалисти, чиито знания, професионална подготовка и аналитичен капацитет, съобразени с дигитализацията, регулаторни изисквания и утвърдени международни практики, са от съществено значение за устойчивото функциониране, доверието и конкурентоспособността на капиталовите пазари в България и в рамките на Европейския съюз.
Дейността на дружеството в България не е засегната от тази мярка
На 10 юни 2025 г. Комисията за финансов надзор (КФН), българският надзорен орган на застрахователния сектор, временно забрани предоставянето на нови и удължаването на срока на действащи трансгранични продукти и услуги на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД – в рамките на свободата за предоставяне на услуги в Европейското икономическо пространство, по отношение на всички застрахователни класове, за първоначален срок от 3 месеца, считано от 1 юли 2025 г.
Застрахователната дейност на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ще продължи както обичайно във всички държави членки до 30 юни 2025 г. включително.
Като надзорен орган по произход, КФН е в непрекъснат контакт със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с цел осигуряване на ефективна защита на потребителите и справедливо отношение към всички застраховани лица. КФН работи и по определянето на условията, които ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД трябва да изпълни, за да бъде отменена забраната. Всички засегнати национални надзорни органи също си сътрудничат активно.
КФН ще предостави своевременно допълнителна информация.
В продължение на серията от онлайн събития и на предходна новина от 29.05.2025 г., ЕОЗППО обяви линк за следващото, което ще се проведе на 27.06.2025 г. (петък), 11.30-12.30 ч. източно европейско време, през MS Teams, на тема: Насоки за критериите за идентифициране на критичните функции.
На свое заседание от 12 юни 2025 г. Комисията за финансов надзор прие на второ гласуване Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор. На основание чл. 27, ал. 2 от Закона за Комисията за финансов надзор с наредбата се определят видовете и размерите на таксите, които Комисията за финансов надзор събира, услугите, за които се дължат такси, начинът, по който таксите се заплащат, както и методиката за изчисляване на максималния размер на таксата за общ финансов надзор, който Комисията за финансов надзор може да начисли на дадено лице.
Комисията за финансов надзор събира такси за административните производства по издаване на лицензи и разрешения за извършване на дейност, други разрешения и одобрения; за вписвания и отписвания от регистри, водени от Комисията за финансов надзор; за провеждане на изпити; за осъществяване на общ финансов надзор, както и за дейности по преструктуриране.
Наредбата има за цел да осигури финансова независимост, стабилност и прозрачност на Комисията за финансов надзор при изпълнение на нейните задължения. Комисията за финансов надзор определя размера на таксите въз основа на прогнозните разходи по бюджетна програма „Подобряване на регулацията и надзора на небанковия сектор“ за съответната година, включващи прогнозните разходи за персонал, издръжка, членския внос в европейски надзорни органи и международни организации, както и капиталовите ѝ разходи.
Размерът на таксите за издаване на лицензи и разрешения за извършване на дейност и други разрешения и одобрения гарантира обективност, прозрачност и експертност при изготвянето им, както и постигане на целите за осигуряване на безпристрастност при прилагане на нормативните изисквания. Таксите, начислявани за дейностите на Комисията за финансов надзор по отношение на осъществявания финансов надзор, се определят така, че да се избегне значително натрупване на дефицит или излишък. При определяне размера на таксите на различни категории поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица се взема под внимание спецификата в дейността на дружествата в различните сектори и обхвата на надзора върху тях.
Методиката за определяне на максимален размер на променливия компонент, съответно максималния размер на таксата за общ финансов надзор, цели защита на финансовите интереси и правна сигурност за поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица при дългосрочното финансово планиране на дейността им.
С наредбата се въвеждат и нови такси, част от които са свързани с осъществяване на дейността на Комисията за финансов надзор относно издаване на лицензи и разрешения за осъществяване на дейност на участниците на финансовите пазари – инвестиционни посредници, управляващи дружества, застрахователни и презастрахователни дружества и други, както и такси за дейности по преструктуриране.
Дължимите такси за започнати и неприключили административни производства пред Комисията към 1 юли 2025 г. ще се определят и заплащат по досегашния ред.
На основание § 10 от Закона за държавния бюджет за 2025 г. (обн., ДВ, бр. 26 от 2025 г.) Комисията ще преизчисли по вид дължимите за пълната календарна година – 2025 г. такси за общ финансов надзор на 1 юли 2025 г. при условията и по реда на наредбата и ще уведоми засегнатите поднадзорни лица. Преизчислените размери на таксите за общ финансов надзор за 2025 г. ще се заплащат до 31 юли 2025 г., с малки изключения. Поднадзорните лица, които са заплатили такса за общ финансов надзор за 2025 г. по досегашния ред, ще заплащат единствено разликата между преизчисления размер на таксата и заплатеният от тях размер на таксата по досегашния ред.
Наредбата влиза в сила на 1 юли 2025 г., като са предвидени няколко изключения. Предстои нейното обнародване в „Държавен вестник“.
2. Одобрява представената промяна в устава на „Дебитум Инвест“ АДСИЦ, гр. София, относно седалището и адреса на управление на дружеството.
3. Издава разрешение на управляващо дружество „ДСК Управление на активи“ АД за организиране и управление на договорен фонд „ДСК Стабилност – Еврооблигации 5“.
Вписва „ДСК Стабилност – Еврооблигации 5“ в регистъра на колективните инвестиционни схеми.
4. Отписва емисия облигации, издадена от „Булгар Чех Инвест Холдинг“ АД, гр. Пловдив, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
Емисията е в размер на 11 000 000 евро, разпределени в 11 000 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100025191.
5. Приема на второ гласуване Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.
За периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г. в КФН са получени 36 (тридесет и шест) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. април 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства до 434(четиристотин тридесет и четири).
През м. април 2025 г. в КФН са получени 21 (двадесет и едно) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. април 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 357 (две хиляди триста петдесет и седем).
За периода 01.04.2025 г. – 30.04.2025 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 69 (шестдесет и девет).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.