Комисията за финансов надзор със заключения от извършена последваща оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти

Комисията за финансов надзор на свое заседание, проведено на 19.12.2024 г., прие Последваща оценка за въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти.

През последните 5 години на капиталовия пазар в Република България се осъществяват ключови реформи. Пазарът се трансформира  и усъвършенства, както чрез промени в нормативните актове, така и чрез стратегически документи, в които са определени цели, дейности и мерки за тяхното постигане.

Това е първата извършена последваща оценка от приемането на Закона за пазарите на финансови инструменти, обхващаща период от 5 години от влизането в сила на закона на 16.02.2018 г. до края на м. юни 2023 г. и е изготвена от експерти от Комисията за финансов надзор.

Фокусът на последващата оценка е поставен върху изследване на резултатите, постигнати след дефиниране на целите от предварителната оценката на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти и на измененията и допълненията в закона, в разглеждания период. Последващата оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти има за цел да установи дали той е реализирал планирания и желан ефект върху участниците на капиталовия пазар в Република България.

В изготвената оценка  на въздействаeтo на Закона за пазарите на финансови инструменти са посочени реално постигнатите резултати и са дефинирани  предизвикателствата както пред пазарните участници, така и пред Комисията за финансов надзор, като регулаторен и надзорен орган. Анализът е основан на доказателства, чрез които са направени изводи, които да послужат за формирането на бъдещи политики в областта на капиталовите пазари, както и да бъдат основа за създаване на ефективни и устойчиви законодателни мерки.

От извършения анализ може да се направи извод, че оценката на Закона за пазарите на финансови инструменти е положителна и заложените цели са постигнати в необходимата степен. Анализът на пазарите на финансови инструменти през разглеждания период показва, че действащото българско законодателство, уреждащо тази материя, се представя добре по класическите критерии за постигане на целите:  ефективност, ефикасност, устойчивост и полезност –  вземайки предвид силното влияние върху капиталовите пазари, оказвано от външни фактори от регионален и глобален мащаб през последните години. Очакваните от приемането на закона резултати са постигнати в голяма степен поради предвидените в него механизми за това.

Налице е възможност за прецизиране и доразвиване на някои от разпоредбите на Закона за пазарите на финансови инструменти, които да отговарят по-ефективно и устойчиво на съответните потребности в регулирането на обществените отношения на българския капиталов пазар. Въз основа на изводите от  оценката са формулирани препоръки за последващи реформени действия, свързани с изменения и допълнения на Закона за пазарите на финансови инструменти.

Резултатите от Последващата оценка на въздействието са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет в изпълнение на чл. 22 от Закона за нормативните актове.

Решения от заседание на 19.12.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Приема на първо гласуване проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 20.01.2025 г. включително.

2. Приема окончателен доклад за последваща оценка на въздействието на Закона за пазарите на финансови инструменти.

3. Заличава „МЪНИ МАРКЕТ БРОКЕР“ ЕООД от регистъра за застрахователните брокери.

Утвърдени са технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат от ПОД при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2024 г.

Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2024 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.

Решение № 904 – ПОД от 18.12.2024 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, „Форми и образци“, „Осигурителна дейност“, 2024.

Откриване на производство по издаване на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Заповед за отмяна на Заповед № 988/16.12.2022 г., изм. и доп. със Заповед № 190/28.03.2024 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 19.12.2024 г., изпълняващият правомощията на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за отмяна на Заповед № № 988/16.12.2022 г., изм. и доп. със Заповед № 190/28.03.2024 г.. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

С горецитираната заповед на основание чл. 127, ал. 3 от КЗ са уредени допълнителни справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите поради необходимостта към основната отчетност по Платежоспособност ІІ, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 да се уредят допълнителни справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите.

Към момента на издаването на заповедта делегацията за издаване на наредба по чл. 125, ал. 2 от КЗ не беше изменена и предвиждаше, че застрахователите изготвят годишния си финансов отчет и периодичните си отчети в съответствие с наредба, която въвежда изискванията на Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Това правеше уредбата несъвместима с прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 17 Застрахователни договори (МСФО 17), който е задължителен за застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България, считано от 01.01.2023 г. За да се осигури неговото прилагане единствено с подзаконови мерки предприетата техника при изменението на Наредба № 53 през декември 2022 г. включваше единствено отмяна на подзаконови разпоредби, възпрепятстващи прилагането на МСФО 17, така че да се избегне необходимостта застрахователите и презастрахователите да изготвят два различни финансови отчета успоредно с редовната надзорна отчетност, предоставяна за целите на застрахователния надзор с произтичащата от това необоснована административна тежест. С отпадането на отчетността по смисъла на Директива 91/674/ЕИО се налагаше и отмяната на предвидените в същата наредба годишни, тримесечни и месечни справки за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите в допълнение към основната отчетност по Платежоспособност ІІ, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. Тези справки се основаваха на принципите и правилата на отчетността по смисъла на Директива 91/674/ЕИО и не можеха да се приложат с новата уредба на отчетността съгласно МСФО 17.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от КЗ предвижда, че заместник-председателят на КФН е оправомощен да определи характера, обхвата и формата на информацията представяна от застрахователите и презастрахователите за надзорни цели и това позволяваше в периода преди изменението на законовата делегация за издаване на наредба допълнителните справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите да се определят с общ административен акт. По същия начин, за да се избегне празнотата в уредбата на надзорната отчетност на застрахователите без право на достъп до единния пазар на ЕС се предвиди на същото правно основание – чл. 127, ал. 3 от КЗ – със заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ да се определят всички справки, подавани за надзорни цели от тези застрахователи.

Посредством използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ се избягваше необходимостта допълнителната надзорна отчетност на застрахователите да се съобразява с изискванията на Директива 91/674/ЕИО, както би било необходимо, ако се използва законовата делегация по чл. 125, ал. 2 от КЗ преди изменението й с ДВ бр. 85 от 10.10.2023 г. Използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ и правната форма на заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление застрахователен надзор, позволи и по-лесното усъвършенстване на изискванията към допълнителната отчетност, което беше направено със Заповед № 190/28.03.2024 г., която се издава при по-облекчена процедура, отколкото изменението в нормативен акт като наредба. Наред с гореизложеното използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ не е подходяща правна форма за трайно уреждане на допълнителната надзорна отчетност и след изчерпването на извънредната ситуация, съществувала към края на 2022 г. е обосновано да се премине към обичайната форма на регламентация посредством наредба на КФН.

Към настоящия момент законовата делегация по чл. 125, ал. 2 от КЗ е изменена по начин, който не обвързва допълнителната надзорна отчетност на застрахователите с нормативни актове на ЕС, които са несъвместими с МСФО 17. Наред с това в новоприетата допълнителна надзорна отчетност са отстранени констатираните недостатъци след първоначалния период на нейното прилагане и същата може да бъде въведена с по-стабилен нормативен акт.

По изложените съображения е предвидено внасянето на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53, с който се прави предложение за преместване на уредбата на допълнителните справки и отчети за целите на надзора от съществуващата Заповед №  988 / 16.12.2022 г. (Изм. и доп. със Зап. № 190/28.03.2024 г.) на заместник-председателя на КФН в Наредба № 53. По тези причини запазването на цитираната заповед е ненужно и следва да се отмени.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 20.01.2025 г. включително.

Стартира процедурата по преразглеждане на мониторинга, наложен на българското бюро „Зелена карта“

На свои заседания, проведени на 3 и 4 декември 2024 г. Мониторинговият комитет и Надзорният съвет на Съвета на бюрата са взели решение да започнат процедура по преглед на статуса на мониторинг, наложен на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ, бюрото).

През следващите месеци Съветът на бюрата ще анализира набор от относими фактори, свързани с изпълнението на задълженията българското бюро, финансовата стабилност както на НББАЗ, така и на българския пазар на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като цяло, сътрудничеството с другите национални бюра и цялостното функциониране на системата „Зелена карта“ между България и останалите държави, членуващи в системата.

В писмото на Съвета на бюрата е посочено, че препоръка на Мониторинговия комитет и решението на Надзорния съвет да започне процедура по преглед на статуса на българското бюро означава, че има достатъчно основания да се изследват и оценят горепосочените фактори.

В тази връзка следва да бъдат високо оценени усилията на НББАЗ, координирани с КФН, да се постигне окончателна отмяна на мониторинга на българското бюро. Отпадането на този мониторинг е от съществено значение за успешното присъединяване на Република България към еврозоната, поради което е наложително всички български застрахователи, членове на бюрото, да спазват стриктно вътрешните правила на системата „Зелена карта“.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.11.2024 г. до 30.11.2024 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления за оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България. Така, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, достига 433 (четиристотин тридесет и три).

За периода от 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 15 (петнадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. ноември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 283 (две хиляди двеста осемдесет и три).

За периода 01.11.2024г. – 30.11.2024 г. КФН е изпратила 2 (две) уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За периода 01.11.2024 г. – 30.11.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

КФН с отличие в Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация

По време на официална церемония, Институтът по публична администрация (ИПА) връчи наградите от Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация.

Сред 24-те предложения в категориите „Управление на хората“, „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, „Социална отговорност“ и „Устойчиво развитие“, Комисията за финансов надзор бе отличена с 2-ро място  в категорията „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, за реализиране на практиката си „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г.

Коренна промяна в модела на административно обслужване, дигитализиран обмен на данни в небанковия финансов сектор и напълно нов модел на комуникация с поднадзорните на Комисията лица са постигнати с функционирането на ЕИС, като председателят на КФН – Бойко Атанасов сподели: „Дигитализацията на Комисията за финансов надзор подчертава ангажимента на институцията с нови проекти, които целят да подобрят достъпността, прозрачността и иновациите във финансовия сектор. Един от основните проекти е създаването на Единната информационна система, която не само намалява административната тежест, но и демонстрира усилията на КФН да оптимизира оперативните процеси, да подобри управлението на данни и да улесни комуникацията между различните заинтересовани страни. Тази система играе ключова роля в укрепването на нашата позиция като регулатор не само на национално, но и на европейско ниво, ангажиран с поддържането на стабилна и добре регулирана финансова среда.“

Другите инициативи на Комисията обхващат мобилното приложение FSC Mobile и образователната дигитална кампания „Invest Safely“ – те предоставят на потребителите инструменти за вземане на информирани инвестиционни решения и насърчават финансовата грамотност и доверието сред обществеността. От друга страна, действащият Innovation Hub подчертава ангажимента на КФН да подкрепя финтех развитието като предоставя платформа за сътрудничество, насоки и регулаторна яснота за стартиращи фирми и новатори. Този център служи като мост между регулатора и нововъзникващите технологии, като гарантира, че иновациите се развиват сигурно и съвместимо. Взети заедно всички тези дигитални проекти подчертават ангажираността на институцията към цифровизацията, както и нейната стратегическа визия за адаптиране към изискванията на бързо развиваща се финансова екосистема.

Комисията за финансов надзор ще продължи да съблюдава тенденциите в прогресиращото глобално финтех обществото, като същевременно с това да защитава интересите на потребителите в небанковия финансов сектор.

Решения от заседание на 17.12.2024 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява извършването на придобиване от „ДЖЕНЕРАЛИ ЦИЕ ХОЛДИНГ Б.В.“ на пряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „ОБЕДИНЕН ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДОВЕРИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ АД и придобиване от „АСИКУРАЦИОНИ ДЖЕНЕРАЛИ С.П.А“ на непряко квалифицирано участие в размер на 100% от капитала на „ОБЕДИНЕН ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДОВЕРИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ АД.

2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Велграф асет мениджмънт“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 5 000 000 евро, разпределени в 5 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,00%, но не по-малко общо от 2,25% и не повече общо от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 19.09.2024 г. и дата на падеж 19.09.2032 г., с ISIN код BG2100038244.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

3. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Устрем Холдинг“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 23 000 000 лева, разпределени в 23 000 броя безналични, обикновени, неконвертируеми, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100035240, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сума от 6-месечен EURIBOR + надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 2,75% и общо не повече от 5,00% годишно, с дата на емитиране 16.08.2024 г. и дата на падеж 16.08.2032 г.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

4. Одобрява Мартин Търпанов за член на надзорния съвет на инвестиционен посредник „Делтасток“ АД.

5. Одобрява Цветана Николова за ръководител на функцията по вътрешен одит на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД.

6. Одобрява Катрин Гранже-Поншон и Флоранс Мартейл за членове и Пламен Пантев за независим член на надзорния съвет, Тихомир Минчев и Селин Болар за членове на управителния съвет и изпълнителни директори и Катерина Стефанова за член на управителния съвет на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

7. Одобрява Катрин Гранже-Поншон и Флоранс Мартейл за членове и Пламен Пантев за независим член на надзорния съвет, Тихомир Минчев и Селин Болар за членове на управителния съвет и изпълнителни директори и Катерина Стефанова за член на управителния съвет на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД.

8. Одобрява член на надзорния съвет на „Пенсионноосигурителна компания ОББ“ ЕАД.

9. Одобрява отчета за изпълнение на бюджета на Фонда за компенсиране на инвеститорите за 2023 г.

10. Одобрява бюджета за административните разходи на Фонда за компенсиране на инвеститорите за 2025 г.

11. Вписва „СОФИХОАД“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери.

12. Признава придобитата от Йордан Петров квалификация за упражняване на дейност като инвестиционен консултант.

13. Изпраща писмо до Finanstilsynet, Норвегия с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерението на централен депозитар на ценни книжа Verdipapirsentralen ASA (Euronext Securities Oslo) да извършва дейност на територията на Република България при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Заместник-председателят на КФН – Диана Йорданова участва в 11-та Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС)

На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.

Diana Yordanova

Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели:  „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.

Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.

Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През третото тримесечие на 2024 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 124 074 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 91 631 осигурени лица от подалите заявления през третото тримесечие на 2024 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 439 396 028 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през деветмесечието на 2024 г. са общо 276 632. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 329 416 904 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2024 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2024.