Интервю на Владимир Савов – заместник-председател на КФН, пред Банкеръ

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и шеф на „Застрахователен надзор” Владимир Савов пред „БАНКЕРЪ”.

Г-н Савов, бихте ли ни запознали с подготовката за въвеждането на системата „бонус-малус” в рамките на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите?

– Първоначалният вариант за подготовка на системата „бонус-малус“ в България бе предвиден да се разработи чрез споделена компетентност от страна на три институции – КФН, МВР и Министерството на труда, информационните технологии и съобщенията. След публикуването му  в края на 2018 г. и след изразената общо взето негативна обществена реакция, през 2019 г. беше изработен втори проект. В началото на 2020 г. КФН прие на първо гласуване проектонаредба за системата „бонус-малус“, който обаче не достигна до финално одобрение от трите институции поради започналата пандемия, а скоро след това и поради честите политически промени.

По същество можем да констатираме, че опитите за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така и на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди. Аргументите бяха основателни и трудно можеха да бъдат преодолени предвид изискванията водещ критерий да е поведението на водачите на пътя и извършените от тях административни нарушения по смисъла на Закона за движението по пътищата или престъпления по транспорта по смисъла на Наказателния кодекс.

В промените в Кодекса за застраховането сега се предвижда системата „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Което е радикално различно от централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо „колата“ е на фокус, а не „шофьорът“?

– Наред със споменатите сложности, измененията в европейската директивата за застраховката „Гражданска отговорност“ еднозначно дават пазарно и потребителско предимство за това системите „бонус-малус“ да са децентрализирани и базирани на щетите, които са обективен и измерим фактор за покривания риск.

Европейската директива изисква държавите членки да създадат ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач, както и да задължат всички застрахователи да обявят своите правила, по които смятат да използват тези удостоверенията за целите на определянето на застрахователните премии. Ето защо в същността си предложеният нов модел на системата „бонус-малус“ предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошената история на щетите.

Едновременно с това промените в Кодекса за застраховането предвиждат удостоверенията за историята на щетите да се издават централизирано от Гаранционния фонд и да отразяват всички заведени срещу водача застрахователни претенции, независимо от застрахователя, при който той е бил застрахован през годините. По този начин ще се гарантира централизиран достъп на застрахователите до цялата им необходима информация посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените щети през последните години. Така застрахователят ще може да извърши собствена оценка на риска и да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения – при по-нисък риск. Това предложение изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховката „Гражданска отговорност“ и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. При действащата правна рамка застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как до го остойностят във всеки конкретен случай.

В този смисъл някои коментари са спекулативни – а именно, че при покупка на автомобил „втора ръка“ автоматично ще се отразява в премията цялата история на щетите – тоест, ще се „наследяват“ щетите, причинени от предишния собственик. Историята на щетите е информация, с която застрахователят ще разполага, но, разбира се, ще е въпрос на неговата политика кои от тях и как да се вземат предвид при формирането на премията.

След влизането в сила на промените в кодекса КФН ще издаде наредба, с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд. 

Какво бихте отговорили на твърденията, че система, базирана само на щетите, а не на поведението на водачите, няма да има превантивен и дисциплиниращ ефект?

– Основната цел на системата „бонус-малус“ е справедливото разпределение на застрахователния риск, който застрахователите покриват при тази задължителна и масова застраховка, така че тези водачи, които са по-рискови от гледна точка на причиняваните щети да плащат по-високи застрахователни премии, в сравнение с водачите, които не причиняват или причиняват малко на брой или малки по размер щети. Убеден съм, че, предложената система “бонус – малус“, базирана на причинените щети, ще има дисциплиниращ ефект, още повече, че такава е и най-разпространената европейска практика. Когато водачът е наясно, че при причинени от неговия автомобил щети застраховката му „Гражданска отговорност“ ще поскъпне, това би го накарало да се отнася внимателно както към имуществото и здравето на другите участници в движението, така и към спазване на самите правила за движението по пътищата.

При предложения понастоящем проект на система „бонус-малус“, застрахователите ще регистрират всички заведени пред тях претенции в централизирания регистър на Гаранционния фонд, който ще издава централизирани удостоверения за историята на щетите, причинени от всеки водач, и застрахователите ще са задължени да обявят публично как ще използват тези удостоверения, когато формират и коригират застрахователната премия по отношение на различните рискови профили. 

Едновременно с това в предложените изменения на Кодекса за застраховането се допуска застрахователят да използва и информацията за поведението на водача на пътя като допълнителен коригиращ фактор при формирането на премията. В тези случаи обаче застрахователят би следвало сам да създаде свой процес за събиране на относимата информация за поведението на водачите, която е от значение за неговата политика „бонус-малус“ и, разбира се, също е задължен да обяви как ще използва тази информация при определянето на застрахователните премии.

Каква е европейската практика при въвеждането на системата „бонус-малус“?

– Последните изменения в европейската директива за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ поставят акцент върху задължението на застрахователите самостоятелно да определят цените по тази застраховка, като публикуват общ преглед на политиките си по използване на удостоверения за предходни застрахователни събития. В съответствие с директивата такъв подход е възприет и в България с предложените промени в Кодекса за застраховането.

В по-голямата част от държавите членки на ЕС системите „бонус-малус“ не са регламентирани с нормативен акт, а съществуват само като договорна практика. Само в пет държави – Франция, Италия, Люксембург, Румъния и Унгария – съществуват централизирани системи бонус-малус, но те също са базирани само на щетите. Австрия и Белгия са преминали от единна система към децентрализирана такава – отново базирана на щетите. В Чехия и Словакия законът предписва премиите по застраховка ГОА да се коригират с историята на щетите, но не урежда как именно да стане това, което на практика отново води до задължение на застрахователите да обявят свои политики за корекция на застрахователните премии.

Има коментари, че без единна система „бонус-малус“ държавата на практика се отказва от заявените цели за приемането ѝ?

– Това мнение не може да бъде споделено, защото не отговаря на действителното съдържание на предложената система „бонус-малус“, на практиката в другите държави членки на ЕС и не съответства на ангажиментите, които България има във връзка с транспонирането на Моторната директива.

Задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране, а когато историята е показала, че един подход не е обществено приемлив, да намери друг, който да бъде разбираем, приемлив и приложим. Затова настоящото предложение води до преодоляване на всички натрупани у нас недостатъци при предходните два проекта на системата „бонус-малус“, създава ясна рамка за ефективна оценка на риска, основана на обективния застрахователен критерий – причинени щети, и води до справедливо разпределение на застрахователния риск, който застрахователите ще поемат, в условията на ценова конкуренция помежду си.

Никъде в държавите членки на ЕС системата „бонус-малус“ не служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховката „Гражданска отговорност“. Това би противоречало на европейските и национални правила за защита на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.

Да очакваме ли дигитализирано решение за застраховката?

– В хода на изготвянето на законопроекта достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо поради масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.

Но заедно с това беше отчетена и необходимостта от премахване на пречките пред дигитализацията на процеса на сключване на тази най-масова задължителна застраховка. Предложено бе знакът да се изобразява върху застрахователната полица посредством QR-код, генериран от информационната система на Гаранционния фонд. По този начин ще престане да съществува знакът под формата на „стикер“, а защитната функция ще се осъществява посредством QR-кодът, който ще се изобразява върху самата полица на застраховката „Гражданска отговорност“.

Направено беше и предложение да има преходен период до 31.12. 2026 година. Целта е в рамките на този период знакът, който досега се поставяше на предното стъкло на автомобила, да се премахне оттам изцяло и да се премине към издаване на полиците с QR-код.

vladimir-savov
Владимир Савов – зам. председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление “Застрахователен надзор”

Зам.-председателят на КФН – Владимир Савов, със специално интервю за сутрешния блок на bTV

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Владимир Савов, взе участие в сутрешния блок на bTV.

В интервюто той коментира промените в Кодекса за застраховането, в частта системата „бонус-малус“ за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Цялото интервю може да видите тук.

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност”

Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2023г.

Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2023 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2023“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователни посредници

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в КФН са получени 38 (тридесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 429 (четиристотин двадесет и девет) дружества.

За периода от 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 8 (осем) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 8 (осем) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България

В резултат на това, към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 180 (две хиляди сто и осемдесет).

Към 31.01.2024 г. КФН е изпратила уведомление относно намерението 1 (един) местен застраховател да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 21 (двадесет и едно).

За периода 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Откриване на производство по отмяна на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Заповед за отмяна на Заповед № 325/09.10.2012 г., изм. със Заповед № 23/18.01.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 12.02.2024 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 127, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за отмяна на Заповед № 325/09.10.2012 г., изм. със Заповед № 23/18.01.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

Със Заповед № 325/09.10.2012 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е задължил всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България и сертификат „Зелена карта“, в това число чрез правото на установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 52 от Кодекса за застраховането (КЗ), да представя в КФН:

1. Справка за висящите щети по събития, настъпили извън територията на Република България по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Зелена карта“, съгласно образец Приложение № 1 към заповедта и

2. Справка за претенциите за възстановяване на обещетения, платени от лицата, обработващи щети, по събития, настъпили извън територията на Република България по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Зелена карта“, съгласно образец Приложение № 2 към заповедта.

Заповед № 325/09.10.2012 г. е изменена със Заповед № 23/18.01.2013 г., като изменението се отнася само до образците в Приложение № 1 и Приложение № 2, за които е предвидено да се  определят от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), считано от 20.02.2012 г.

Горепосочените заповеди са издадени при действието на отменения Кодекс за застраховането (отм., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.), който предвижда значително по-ограничени правомощия за надзор спрямо застрахователите във връзка със спазването на устава на НББАЗ, който регламентира и отчетността на неговите членове спрямо бюрото. От тази гледна точка, механизмът на регулиране, предвиден със Заповед № 325/09.10.2012 г. включва създаването на режим на надзорна отчетност на информация, която не е непосредствено необходима за целите на осъществявания финансов надзор, но гарантира с принудителните механизми за осигуряване на надзорната отчетност, че същата информация ще бъде предоставяна и на НББАЗ, което е изрично предвидено в т. 3.3 от същата.

Действащият КЗ предвижда изрично задължение за спазване на устава на НББАЗ от неговите членове (чл. 508, ал. 2 от КЗ). Заедно с това през 2023 г. са приети изменения и допълнения в закона (чл. 506а от КЗ), които засилват надзорните правомощия на КФН във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България и по-специално – в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ, в рамките на системата „Зелена карта“.

По силата на новата разпоредба в действащия КЗ, спазването на условията и сроковете за заплащане на предявените към НББАЗ гаранционни искания е скрепено с правомощието за налагане на принудителни административни мерки за извършване на дължимите плащания. С тази уредба в КЗ се гарантира изпълнението на задълженията на НББАЗ да заплаща гаранционните искания, възникнали в процеса на уреждане на претенции „Зелена карта“ и на застрахователят (член на НББАЗ) да извърши пълно възстановяване на платената сума на НББАЗ. По силата на действащата нормативна уредба КФН и нейният заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, разполагат с надзорни правомощия, с които да се намесват както при неспазване на устава на бюрото, така и при неизпълнение на задълженията за изплащане на гаранционните искания. Поради това запазването на режима на надзорна отчетност, предвиден със Заповед № 325/09.10.2012 г., не е необходим, представлява ненужна административна тежест и следва да бъде отменен.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 13.03.2024 г. включително.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви януари 2024 г. до 31-ти март 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Годишни справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на годишни отчети от застрахователните брокери към 31.12.2023 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 31.12.2023), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес:

www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/.

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • В Кодекса за застраховането е предвидено задължение за застрахователните брокери да подават информация относно проведеното продължаващо професионално обучение и развитие на лицата по чл. 303, ал. 2 и 3 и чл. 304, ал. 1 от КЗ в рамките на годината. Отчетността се представя на комисията ежегодно в срок до 31 януари на следващата година. За целта следва да се попълни Приложение № 3 във формат .xls, по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;