Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.03.2025 г. до 31.03.2025 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. март 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства до 432 (четиристотин тридесет и две).

През м. март 2025 г. в КФН са получени 11 (единадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. март 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 337 (две хиляди триста тридесет и седем).

За периода 01.03.2025 г. – 31.03.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 69 (шестдесет и девет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Резултати от дейността на местните застрахователи към края на четвъртото тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“ обяви резултатите от дейността на застрахователите със седалище в Република България по общо застраховане и по животозастраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. въз основа на отчетените данни от застрахователите с право на достъп до Вътрешния пазар, съгласно Регламент (ЕС) 2015/35, и от застрахователите без право на достъп до Вътрешния пазар съгласно Заповед № 988 от 16.12.2022 г., изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г.

В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на местните застрахователи възлиза на 36, от които 26 – застрахователи по общо застраховане (25 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар) и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност (9 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар).

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 3 906 615 900  лв., в т.ч. 43 768 350 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват със 7%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на  1 675 423 829 лв., в т.ч. 26 927 281 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват със 7%.

Общата  стойност на активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5 909 593 141 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 11%.

Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3 388 141 134 лв. към 31.12.2024 г., като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 417 482 969  лв., или с 14%. Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 57% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 3 903 653 186 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 6%. Общата стойност на техническите резерви на застрахователите по общо застраховане към 31.12.2024 г. възлиза на 3 087 812 160 лв., като нараства с 6% спрямо 31.12.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по общо застраховане възлиза на 2 005 939 955 лв., като нараства с 23% спрямо 31.12.2023 г.

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. възлизат на 773 924 681 лв., в т.ч. 169 696 658 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват със 7%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., възлизат на 408 931 356 лв., в т.ч. 102 181 655 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции нарастват с 34%.

Общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 996 345 429 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 15%. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 562 554 611 лв. към 31.12.2024 г., като нараства с 8% спрямо 31.12.2023 г. Стойността на активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 336 974 371 лв. към 31.12.2024 г., като нараства с 27% спрямо 31.12.2023 г.

Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат дял от 52% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност. Активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, заемат дял от 45% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 239 050 475 лв. към 31.12.2024 г. В сравнение с 31.12.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 16%.

Общата стойност на техническите резерви, заделени от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 2 139 426 079 лв. към 31.12.2024 г., като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 16%. Стойността само на техническите резерви, обвързани с индекс и обвързани с дялове в инвестиционен фонд, възлиза на 1 244 684 505 лв. към 31.12.2024 г., като нараства с 30% спрямо 31.12.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, с право на достъп до единния пазар на ЕС, възлиза на 757 294 954 лв., като нараства с 12% спрямо 31.12.2023 г.

Подробна информация за резултатите от дейността на застрахователите по общо застраховане и по животозастраховане към края на четвъртото тримесечие на 2024 г., както и за баланса на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС може да намерите в раздел: Застрахователна дейност/ Статистика.

Данни за дейността на застрахователните брокери към 31.12.2024 г.

Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 31.12.2024 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.

Резултати от дейността на местните застрахователи към края на третото тримесечие на 2024 г.

Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор“ обяви резултатите от дейността на застрахователите със седалище в Република България по общо застраховане и по животозастраховане към края на третото тримесечие на 2024 г. въз основа на отчетените данни от застрахователите с право на достъп до Вътрешния пазар и от застрахователите без право на достъп до Вътрешния пазар.

В края на третото тримесечие на 2024 г. броят на местните застрахователи възлиза на 36, от които 26 – застрахователи по общо застраховане (25 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар) и 10 застрахователи по животозастраховане и със смесена дейност (9 – с право на достъп до Вътрешния пазар и 1 – без право на достъп до Вътрешния пазар).

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 2 903 377 181 лв., в т.ч. 29 925 400 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по общо застраховане, нарастват с 5.37%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по общо застраховане към края на третото тримесечие на 2024 г. възлизат на  1 204 783 417 лв., в т.ч. 21 428 271 лв. по прието пропорционално/непропорционално презастраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции намаляват с 6.08%.

Общата  стойност на активите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 5 567 831 005 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 6.71%.

Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по общо застраховане възлиза на 3 232 706 620 лв. към 30.09.2024 г., като нараства спрямо 30.09.2023 г. с 10.53%. Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат 58.06% от общата стойност на активите на дружествата по общо застраховане.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по общо застраховане с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 3 782 513 270 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 8.23%. Общата стойност на техническите резерви на застрахователите по общо застраховане към 30.09.2024 г. възлиза на 2 988 842 230 лв., като нараства с 4.19% спрямо 30.09.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по общо застраховане възлиза на 1 785 317 735 лв., като нараства с 3.64% спрямо 30.09.2023 г.

Брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, към края на третото тримесечие на 2024 г. възлиза на 584 939 247 лв., в т.ч. 132 913 392 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните записани премии, реализирани от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, нарастват с 9.54%.

Брутните възникнали претенции на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност към края на третото тримесечие на 2024 г., възлизат на 283 239 104 лв., в т.ч. 74 369 219 лв. по застрахователни задължения в общото застраховане. В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. брутните възникнали претенции нарастват с 33.51%.

Общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 903 871 410 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на активите нараства с 19.07%. Стойността на инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 525 505 070 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 11.65% спрямо 30.09.2023 г. Стойността на активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 1 260 176 733 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 33.38% спрямо 30.09.2023 г.

Към края на третото тримесечие на 2024 г. инвестициите (различни от активи, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори) заемат дял от 52.53% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност. Активите, държани за обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд договори, заемат дял от 43.40% от общата стойност на активите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност.

Общата стойност на пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност с право на достъп до единния пазар на ЕС възлиза на 2 127 430 419 лв. към 30.09.2024 г. В сравнение с 30.09.2023 г. общата  стойност на пасивите нараства с 18.64%.

Общата стойност на техническите резерви, заделени от застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, възлиза на 2 025 322 858 лв. към 30.09.2024 г., като нараства спрямо 30.09.2023 г. с 19.39%. Стойността само на техническите резерви, обвързани с индекс и обвързани с дялове в инвестиционен фонд, възлиза на 1 144 504 960 лв. към 30.09.2024 г., като нараства с 32.19% спрямо 30.09.2023 г.

Превишението на активите над пасивите на застрахователите по животозастраховане и застрахователите със смесена дейност, с право на достъп до единния пазар на ЕС, възлиза на 776 440 990 лв., като нараства с 20.26% спрямо 30.09.2023 г.

Подробна информация за резултатите от дейността на застрахователите по общо застраховане и по животозастраховане към края на третото тримесечие на 2024 г., както и за баланса на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС може да намерите в раздел: Застрахователна дейност/ Статистика.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.12.2024 г. до 31.12.2024 г. в КФН са получени 19 (деветнадесет) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През същия период са постъпили 2 (две) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Поради това, към края на 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, е 432 (четиристотин тридесет и две).

През декември 2024 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. декември 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, достига 2 295 (две хиляди двеста деветдесет и пет).

През декември 2024 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

На вниманието на застрахователните посредници и застрахователите, предлагащи задължителна застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2от Кодекса за застраховането

Комисията за финансов надзор напомня, че съгласно Делегиран Регламент (ЕС) 2024/896 на Комисията от 5 декември 2023 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за изменение на базовите суми в евро за застраховка „Професионална отговорност“ и за финансовия капацитет на застрахователните посредници, презастрахователните посредници и посредниците, предлагащи застрахователни продукти като допълнителна дейност, считано от 09.10.2024 г., се прилагат промени за минималните застрахователни суми по задължителна застраховка „Професионална отговорност“, предвидени в чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ), също и за минималния размер на поддържания собствен капитал, предвиден в 306, ал. 1, т. 1 от КЗ, както следва:

–           за задължителна застраховка „Професионална отговорност“, предвидена в чл. 305, ал. 1 и по чл. 316, ал. 2 от КЗ, минималната застрахователна сума е левовата равностойност на 1 564 610 EUR – за всяко застрахователно събитие, и левовата равностойност на 2 315 610 EUR – за всички застрахователни събития за една година;

–           за минималния размер на поддържания собствен капитал, предвиден в 306, ал. 1, т. 1 от КЗ, в размер 4 на сто от общия размер на застрахователните премии по застрахователни и/или презастрахователни договори, сключени с неговото посредничество през предходната финансова година, но не по-малко от левовата равностойност на 23 480 EUR.

Съгласно разпоредбата на § 4, ал. 2 изречение второ от Допълнителните разпоредби на КЗ застрахователната сума по задължителните застраховки по чл. 305, ал. 1, съответно по чл. 316, ал. 2, е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Застрахователните договори, сключени за по-ниска застрахователна сума, по силата на закона осигуряват покритието съобразно новите увеличени изисквания и не е необходимо изрично да се изменят и допълват.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви януари 2025 г. до 31-ти март 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Годишни справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на годишни справки и отчети от застрахователните брокери към 31.12.2024 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 31.12.2024 г.), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес:

www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/ (https://eis.fsc.bg/services/938/).

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 31.12.2024 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • В Кодекса за застраховането е предвидено задължение за застрахователните брокери да подават информация относно проведеното продължаващо професионално обучение и развитие на лицата по чл. 303, ал. 2 и 3 и чл. 304, ал. 1 от КЗ в рамките на годината. Отчетността се представя на комисията ежегодно в срок до 31 януари на следващата година. За целта следва да се попълни Приложение № 3 във формат .xls, по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
  • Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по даването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).

Откриване на производство по издаване на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Заповед за отмяна на Заповед № 988/16.12.2022 г., изм. и доп. със Заповед № 190/28.03.2024 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Днес, 19.12.2024 г., изпълняващият правомощията на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за отмяна на Заповед № № 988/16.12.2022 г., изм. и доп. със Заповед № 190/28.03.2024 г.. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.

С горецитираната заповед на основание чл. 127, ал. 3 от КЗ са уредени допълнителни справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите поради необходимостта към основната отчетност по Платежоспособност ІІ, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/35 да се уредят допълнителни справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите.

Към момента на издаването на заповедта делегацията за издаване на наредба по чл. 125, ал. 2 от КЗ не беше изменена и предвиждаше, че застрахователите изготвят годишния си финансов отчет и периодичните си отчети в съответствие с наредба, която въвежда изискванията на Директива 91/674/ЕИО на Съвета от 19 декември 1991 г. относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети. Това правеше уредбата несъвместима с прилагането на Международен стандарт за финансово отчитане 17 Застрахователни договори (МСФО 17), който е задължителен за застрахователите и презастрахователите със седалище в Република България, считано от 01.01.2023 г. За да се осигури неговото прилагане единствено с подзаконови мерки предприетата техника при изменението на Наредба № 53 през декември 2022 г. включваше единствено отмяна на подзаконови разпоредби, възпрепятстващи прилагането на МСФО 17, така че да се избегне необходимостта застрахователите и презастрахователите да изготвят два различни финансови отчета успоредно с редовната надзорна отчетност, предоставяна за целите на застрахователния надзор с произтичащата от това необоснована административна тежест. С отпадането на отчетността по смисъла на Директива 91/674/ЕИО се налагаше и отмяната на предвидените в същата наредба годишни, тримесечни и месечни справки за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите в допълнение към основната отчетност по Платежоспособност ІІ, въведена с Делегиран регламент (ЕС) 2015/35. Тези справки се основаваха на принципите и правилата на отчетността по смисъла на Директива 91/674/ЕИО и не можеха да се приложат с новата уредба на отчетността съгласно МСФО 17.

Разпоредбата на чл. 127, ал. 3 от КЗ предвижда, че заместник-председателят на КФН е оправомощен да определи характера, обхвата и формата на информацията представяна от застрахователите и презастрахователите за надзорни цели и това позволяваше в периода преди изменението на законовата делегация за издаване на наредба допълнителните справки и отчети за целите на надзора по отношение на застрахователите с право на достъп до единния пазар на ЕС и презастрахователите да се определят с общ административен акт. По същия начин, за да се избегне празнотата в уредбата на надзорната отчетност на застрахователите без право на достъп до единния пазар на ЕС се предвиди на същото правно основание – чл. 127, ал. 3 от КЗ – със заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ да се определят всички справки, подавани за надзорни цели от тези застрахователи.

Посредством използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ се избягваше необходимостта допълнителната надзорна отчетност на застрахователите да се съобразява с изискванията на Директива 91/674/ЕИО, както би било необходимо, ако се използва законовата делегация по чл. 125, ал. 2 от КЗ преди изменението й с ДВ бр. 85 от 10.10.2023 г. Използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ и правната форма на заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление застрахователен надзор, позволи и по-лесното усъвършенстване на изискванията към допълнителната отчетност, което беше направено със Заповед № 190/28.03.2024 г., която се издава при по-облекчена процедура, отколкото изменението в нормативен акт като наредба. Наред с гореизложеното използването на законовата делегация по чл. 127, ал. 3 от КЗ не е подходяща правна форма за трайно уреждане на допълнителната надзорна отчетност и след изчерпването на извънредната ситуация, съществувала към края на 2022 г. е обосновано да се премине към обичайната форма на регламентация посредством наредба на КФН.

Към настоящия момент законовата делегация по чл. 125, ал. 2 от КЗ е изменена по начин, който не обвързва допълнителната надзорна отчетност на застрахователите с нормативни актове на ЕС, които са несъвместими с МСФО 17. Наред с това в новоприетата допълнителна надзорна отчетност са отстранени констатираните недостатъци след първоначалния период на нейното прилагане и същата може да бъде въведена с по-стабилен нормативен акт.

По изложените съображения е предвидено внасянето на проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 53, с който се прави предложение за преместване на уредбата на допълнителните справки и отчети за целите на надзора от съществуващата Заповед №  988 / 16.12.2022 г. (Изм. и доп. със Зап. № 190/28.03.2024 г.) на заместник-председателя на КФН в Наредба № 53. По тези причини запазването на цитираната заповед е ненужно и следва да се отмени.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 20.01.2025 г. включително.