Откриване на производство по издаване на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Заповед за определяне на характера, обхвата и формата на тримесечна справка за активните полици по застраховки по клас 15 „Гаранции“

Днес, 16.01.2026 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), чл. 127, ал. 1 и 2, ал.3, т. 1, т. 1, буква „а“ от Кодекса за застраховането(КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за определяне на характера, обхвата и формата на тримесечна справка за активните полици застраховки по клас 15 „Гаранции“. Информацията е необходима за целите на застрахователния надзор.

С посочената заповед се утвърждава характера, обхвата и формата на тримесечната справка за активните полици по застраховки по клас 15 „Гаранции“  и  начина й на подаване.

Разширяването на дейността по застраховка „Гаранции“ обуславя необходимостта от структурирана надзорна отчетност, позволяваща навременно идентифициране на рискове относно платежоспособността на застрахователите.

Справката ще позволи детайлен мониторинг на дейността по застраховка „Гаранции“, но от друга страна и ще натовари надзорната дейност, тъй като информацията следва да бъде подавана от всички застрахователи, лицензирани да извършват дейност по застраховки по клас 15 „Гаранции“. Във връзка с последното се обуславя необходимостта от създаването на образец на справката, с който се цели уеднаквяване и структуриране на изисканата информация.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се обявява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 17.02.2026 г., включително.

За периода от 01.12.2025 г. до 31.12.2025 г. в КФН са получени 24 (двадесет и четири) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 3 (три) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. декември 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, сe увеличава на 435 (четиристотин тридесет и пет).

През м. декември 2025 г. в КФН са получени 6 (шест) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. декември 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 436 (две хиляди четиристотин тридесет и шест).

За периода 01.12.2025 г. – 31.12.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да започне да извършва или да разшири обхвата на извършваната трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

За същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застрахователен брокер да започне да извършва трансгранична дейност и 1 (едно) уведомление относно намерението на друг местен застрахователен брокер да разшири обхвата на своята дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 75 (седемдесет и пет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Комисията за финансов надзор организира форум за обмен на идеи и добри практики, посветен на Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 17.

Съорганизатори на събитието бяха Асоциацията на българските застрахователи и ИДЕС, а домакин – Университетът по застраховане и финанси.

„Основната цел е регулаторът, бизнесът и академичните среди да затвърдят диалога и да споделят добри практики по теми, които са важни за целия сектор“, подчерта в откриването зам.- председателят на КФН г-н Пламен Данаилов. Той отбеляза, че въпреки дългия период на разработване, МСФО 17 продължава да поражда въпроси и предизвикателства.

Председателят на АБЗ Николай Станчев акцентира върху необходимостта от активен диалог между бизнеса, регулатора и институциите, като посочи, че МСФО 17 въвежда нова философия в отчитането на застрахователните договори – предизвикателство не само за България, но и за световната застрахователна индустрия.

С пожелания към участниците се обърнаха още Тошко Тодоров, председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, и Илия Илиев, председател на ИДЕС.

В дискусиите се включиха над 60 представители на бизнеса и академичните среди. От страна на КФН участие взеха експертите Сузана Чауш, Пламена Керанова, Живка Славкова и Валя Орешкова.

„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“

С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.

Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.

В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.

Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.

Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.