КФН и бизнесът обмениха добри практики по прилагането на МСФО 17

Комисията за финансов надзор организира форум за обмен на идеи и добри практики, посветен на Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 17.

Съорганизатори на събитието бяха Асоциацията на българските застрахователи и ИДЕС, а домакин – Университетът по застраховане и финанси.

„Основната цел е регулаторът, бизнесът и академичните среди да затвърдят диалога и да споделят добри практики по теми, които са важни за целия сектор“, подчерта в откриването зам.- председателят на КФН г-н Пламен Данаилов. Той отбеляза, че въпреки дългия период на разработване, МСФО 17 продължава да поражда въпроси и предизвикателства.

Председателят на АБЗ Николай Станчев акцентира върху необходимостта от активен диалог между бизнеса, регулатора и институциите, като посочи, че МСФО 17 въвежда нова философия в отчитането на застрахователните договори – предизвикателство не само за България, но и за световната застрахователна индустрия.

С пожелания към участниците се обърнаха още Тошко Тодоров, председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, и Илия Илиев, председател на ИДЕС.

В дискусиите се включиха над 60 представители на бизнеса и академичните среди. От страна на КФН участие взеха експертите Сузана Чауш, Пламена Керанова, Живка Славкова и Валя Орешкова.

P.Danailov 34
Пламен Данаилов
N.Stanchev
Николай Станчев
T.Todorov 2
Тошко Тодоров
I.Iliev2
Илия Илиев

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.10.2025 г. до 31.10.2025 г. в КФН са получени 28 (двадесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 432 (четиристотин тридесет и две).

През м. октомври 2025 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 417 (две хиляди четиристотин и седемнадесет).

За периода 01.10.2025 г. – 31.10.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 74 (седемдесет и четири).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов: Отпадането на двойния одит е резултат от диалога между сектора и КФН

„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“

С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.

Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.

_HA_6714
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев

В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.

Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.

_HA_6689
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев

Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.

_HA_6695
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ –Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г.

Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ –Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г.

Днес, 05.11.2025 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането и Закона за въвеждане на еврото в Република България, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г..

Със Заповед № 988/16.12.2022 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ), изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г.,  заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е утвърдил структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от Кодекса за застраховането, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894 на Комисията от 4 април 2023 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, с които застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят необходимата за надзора над тях информация на съответните надзорни органи, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 (Регламент (ЕС) 2023/894); годишни и тримесечни справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността.

Справките приложение към заповедта са в мерна единица „лева“ (лв.), съответно „хиляди лева“ (хил. лв.).

В съответствие със Закон за въвеждане на еврото в Република България и предстоящото въвеждане на еврото като официална валута в страната се налага изрична промяна на паричната единица, използвана в заповедта.

Съгласно чл. 48, ал. 8 и 9 от ЗВЕРБ, годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица. Алинеи 1 – 8 на чл. 48 от ЗВЕРБ се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети, други отчети и справки за специфични цели, когато такива се изискват съгласно българското законодателство или пряко приложимото право на Европейския съюз.

На това основание промяната в паричната единица следва да се прилага единствено за отчетите, отнасящи се за периодите след датата на въвеждане на еврото като валута в Република България.

По изложените съображения цитираната заповед следва да бъде изменена.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 05.12.2025 г. включително.

Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2025 г.

Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 30.06.2025 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.

Застрахователите да платят приоритетно за основни жилища, засегнати от наводненията, призова Пламен Данаилов

Застрахователите да платят приоритетно на хората, чиито основни жилища са засегнати от наводненията. За това призова по BTV заместник-председателят на КФН, отговарящ за „Застрахователен надзор“ Пламен Данаилов.

„Това е мярка в помощ на хората, които са загубили жилищата си, предвид идващата зима. Считам, че секторът ще бъде коректен и ще изплати обезщетения на всички, които са застраховали имотите си“, обяви Пламен Данаилов.

„Ако имат откази, призовавам да се обърнат към Комисията за финансов надзор. Комисията не може да определя конкретен размер на обезщетение, но може да дава задължителни предписания към застрахователите“, обясни зам.-председателят на КФН.

По думите му все повече природни бедствия – пожари, наводнения, бури и снеговалежи – поставят под въпрос готовността на домакинствата у нас да се справят с щетите. Въпреки това повечето българи не застраховат имотите си, за разлика от автомобилите.

По света тези застраховки са много по-разпространени, а на места се допълват и от държавна подкрепа и катастрофични фондове, които покриват големи щети.

В Европа се обсъждат различни идеи за задължително застраховане на имущество, което става актуално заради зачестилите природни бедствия. Ако това бъде прието, то ще бъде приложено и в България, каза още Пламен Данаилов.

„Българинът трябва да започне да мисли и като жертва, освен като потребител на застраховка“, обясни още зам.-председателят на КФН. Това означава по-висока премия, но и по-високи обезщетения в случай на неблагоприятно събитие.

Според Пламен Данаилов няма увеличение на цените на застраховката „Гражданска отговорност“. В дългосрочен план обаче, по-високите обезщетения неминуемо ще доведат до по-високи премии, както е в съседни и западноевропейски държави.

Той коментира темата с наводненията и по БНР като призова отново застрахователите да платят приоритетно на хората с основно жилище и ги призова да подават жалби в КФН, ако имат откази от плащане.

Пламен Данаилов засегна и темата със забраната за трансгранична дейност на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

„Основните цели на Комисията за финансов надзор са защита на интересите на гражданите и финансовата стабилност на застрахователните компании. Казусът е изцяло в сътрудничество и в координация с европейския надзорен орган. Проблем за българските потребители няма да има“, категоричен беше Пламен Данаилов.

Интервюто по BTV може да гледате тук.

Интервюто по БНР може да слушате тук.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов пред BTV и Нова тeлевизия: Въвеждаме пълна прозрачност за потребителите на „Гражданска отговорност“

„Системата „бонус-малус“, въведена с промените в Кодекса за застраховането, гарантира пълна прозрачност за потребителите на застраховката „Гражданска отговорност“. Това обяви в интервюта пред Нова телевизия и BTV заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

С промените в законодателството се гарантира, че всяка компания трябва ясно да посочи на своя сайт как ще се формира задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. „За целта ще се използва единната система на Гаранционния фонд, която ще предоставя информация за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, както на застрахователите, така и на гражданите“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Въвеждането на системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. „Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя“, заяви зам.-председателят на КФН.

Той апелира към гражданите да сигнализират Комисията в случай на нарушения.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

Европейската директива изисква две основни неща – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

Целите интервюта вижте тук и тук.

Периодични справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2025 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2025), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, подраздел „Форми и образци”.

Задължението за подаване на информацията да се изпълнява само по електронен път чрез Единна информационна система (ЕИС) на КФН, на адрес https://eis.fsc.bg/. (https://eis.fsc.bg/services/934/ )

ВАЖНО:

Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:

  • Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2025 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
  • Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
  • Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
  • Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
  • Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
  • Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
  • Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по даването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2025 г. в КФН са получени 36 (тридесет и шест) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода не са постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. април 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, нараства до 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. април 2025 г. в КФН са получени 21 (двадесет и едно) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. април 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 357 (две хиляди триста петдесет и седем).

За периода 01.04.2025 г. – 30.04.2025 г. КФН е изпратила 1 (едно) уведомление относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 69 (шестдесет и девет).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г.