Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за третото тримесечие и за деветмесечието на 2025 г.
„Въвеждането на еврото в България, развитието на капиталовия и застрахователния пазар и задълбочаването на диалога с бизнеса – това са основните приоритети на Комисията за финансов надзор“, заяви нейният председател Васил Големански пред първото издание на конференцията „БАУД Next GEN: Бъдещето на инвестициите“, организирана от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).
Събитието събра над 150 представители на управляващи дружества, инвестиционни посредници, институции и академични среди, за да обсъдят ключови теми, свързани с развитието на финансовата индустрия и бъдещето на инвестициите в България.
В него се включи и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова, заедно с ключови експерти в Комисията.
„Приемането на еврото не е просто технически или валутен преход – то е системна трансформация, която ще постави нови изисквания към регулациите, надзора и пазарната инфраструктура. По-малко от два месеца преди въвеждането му, мога да кажа със сигурност, че секторът е готов – компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и водят активна комуникация с клиенти и партньори“, заяви Васил Големански.
Васил Големански – председател на КФН
Той подчерта и водещата роля на КФН в този процес. „През последните години, а през последните 12 месеца – изключително активно, променяхме законодателството, участвахме в промените в информационните системи, помагахме при подготовката на основните документи и най-важното – защитавахме интересите на потребителите“, допълни председателят на КФН.
Васил Големански акцентира и върху модернизацията и дигитализацията на дейността на Комисията, насочена към по-бързи и ефективни административни процедури и по-тясно сътрудничество с пазарните участници.
„Част от този процес е дигитализацията на целия документооборот в Комисията, който трябва да се случи в началото на следващата година“, каза още председателят.
„Нашата амбиция е Комисията да бъде партньор, а не бариера, съветник, а не инструмент за санкции. Ще работим все повече в режим на съвети, а не на принудителни мерки, защото задачата на КФН е не само да гарантира стабилността, но и да създава предвидима рамка за растеж“, посочи Васил Големански.
Като друг приоритет на Комисията той посочи развитието на капиталовия пазар с особен акцент върху емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) за индивидуални инвеститори през Българската фондова борса.
В изказването си той подчерта и изключително важната роля на Комисията при въвеждането на новите финансови технологии и токенизацията на активи.
„Капиталовият пазар не е просто механизъм за търговия – той е отражение на зрелостта на обществото и на доверието в институциите. Нашата обща цел е да изградим модерен, конкурентен и социално отговорен капиталов пазар, който да бъде източник на устойчиво финансиране и гордост за българската икономика. Наша отговорност е да пазим не само българския, но и целия европейски пазар от нелоялни практики. Затова пристъпваме изключително внимателно към процеса на лицензиране на компаниите“, заключи председателят на КФН.
Диалогът и развитието на капиталовия пазар са сред основните приоритети на КФН през този ръководен мандат. Това обяви председателят на КФН Васил Големански по време на конференцията „Силата на инвестициите. Алтернативи и възможности 2026 г.“, организирана от сайта infostock.bg.
Той участва в откриващия панел „Българска Фондова Борса (БФБ) – предизвикателства и възможности“, заедно с изпълнителния директор на „Софарма“ АД Огнян Донев, изпълнителния директор на БФБ Маню Моравенов и председателя на БАУД Наталия Петрова.
Васил Големански – председател на КФН
„Като човек, който идва от бизнеса, целта ми е да обърна поведението на регулатора и от наказваща институция да го превърна в диалогичен орган, който помага на бизнеса. Това не означава, че няма да санкционираме строго нарушенията, но ще се опитаме да коригираме грешките, преди да се превърнат в такива“, обясни Васил Големански. По думите му 85 на сто от провиненията на поднадзорните лица са резултат от технически грешки и невнимание, които могат да бъдат отстранени след препоръки от КФН.
Крайната цел е всяко лице да може да се обърне по официален или неофициален начин към комисията и да получи компетентно, а не формално тълкувание за проблема си, допълни председателят.
Маню Моравенов, Васил Големански, Илиян Скарлатов
На второ място сред приоритетите на КФН Васил Големански постави емитирането на държавни ценни книжа през фондовата борса.
Това ще даде възможност множество инвеститори, сред които и физически лица, да получат достъп до гарантирана инвестиция с висока доходност. Държавата също ще има полза, тъй като ще се подобри конкуренцията на аукционите, от което ще намалее и цената, на която ще се финансира, обясни председателят на комисията.
Той даде пример с Хърватия, където са емитирани близо 2 млрд. евро ДЦК през борсата, което е привлякло десетки хиляди инвеститори.
Третият приоритет на КФН е въвеждането на мултифондовете и промените в пенсионната система, заяви Васил Големански. Според него това ще засили присъствието на пенсионните дружества на Българска фондова борса и ще увеличи спестяванията за старини на българските граждани.
Наталия Петрова, Огнян Донев, Маню Моравенов, Васил Големански, Илиян Скарлатов
Изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов очерта като приоритет привличането на нови големи компании на борсата. „Пазар BEAM за по-малките предприятия вече се разви успешно и предстои още по-широко отваряне на Борсата към нови възможности за по-големите компании“, допълни той.
Обсъждайки възможностите за развитие на българския капиталов пазар, Маню Моравенов засегна и темата за активната роля на пенсионните дружества като инвеститори, каквато именно е ролята и смисълът на новото дружество IPO Растеж – иновативен фонд, който ще инвестира в нови, листнати компании на Борсата.
Капиталовият пазар е един от секторите, който ще се развива в бъдеще. Въпреки усилията през годините, развитието на този сегмент е минимално, а причината е променливата и често недостатъчна подкрепа от страна на държавата.
Това заяви председателят на КФН Васил Големански в студиото на икономическия сайт Money.bg, излъчвано и в ефира на телевизия „България он еър“.
Според Големански директното пласиране на държавни ценни книжа през Българска фондова борса е едно от решенията за стимулиране на инвестиционната активност на българина.
„Това са едни от най-сигурните инcтpyмeнти – c дoxoднocт мeждy 3,5% и 4%, гapaнтиpaни нa 100% oт дъpжaвaтa и ocвoбoдeни oт дaнъци пpи тъpгoвия пpeз бopcaтa. Bъпpeĸи тoвa, тъй ĸaтo ocнoвнитe дилъpи ги зaдъpжaт в пopтфeйлитe cи, втopичният пaзap нe ce paзвивa. B peзyлтaт бългapcĸи инвecтитopи влaгaт пapи в чyжди дъpжaвни ĸнижa и финaнcиpaт чyжди иĸoнoмиĸи“, пocoчи председателят на КФН.
Подобен модел вече е реализиран в Хърватия, Румъния, Белгия, Италия и още редица европейски държави.
Потенциал за развитие имат и застрахователният, и осигурителният сектор, заяви още Васил Големански.
За да се случи това обаче, трябва да се развива финансовата култура на българина, който засега инвестира основно в имоти или банкови депозити – продукти, които познава.
„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират отговорните органи, включително и КФН“.
По отношение на пенсионните фондове, секторът също е спокоен. Дружествата са с добри показатели, управляват успешно средствата, които са им поверени. Секторът е добре регулиран, на ежедневна база постъпват отчети, следят се всички сделки с парите на клиентите и се правят анализи“, обяви председателят на КФН.
По думите му обсъжданата в момента промяна в пенсионния модел и създаването на мултифондове би довело до по- гoлямa гъвĸaвocт в yпpaвлeниeтo нa cpeдcтвaтa нa пo-млaдитe, което ще доведе и до пo-дoбpa дoxoднocт.
„Oĸoлo 80% oт зacтpaxoвaтeлния пaзap e cъcpeдoтoчeн в aвтoмoбилнoтo зacтpaxoвaнe“, oтбeлязa пpeдceдaтeлят нa KФH. Toвa oтвapя възмoжнocти зa paзвитиe нa нoви пpoдyĸти, cвъpзaни c ĸлимaтични явлeния, имyщecтвeни пoлици, живoтoзacтpaxoвaнe и др., допълни Големански.
Материалът и интервюто можете да видите на сайтовете money.bg и bgonair.bg.
„Изцяло подкрепям пътя за създаване на прозрачност и доверие в прехода към приемане на единната европейска валута. В този процес Комисията за финансов надзор координира работната група по въвеждането на еврото в небанковия финансов сектор. В рамките на двойното оповестяване всички наши поднадзорни лица към този момент, с изключение на две от тях, оповестяват цените си, както в лева, така и в евро на своите уебсайтове. За тези две лица сме предприели необходимите мерки, защото нашата цел е да осигурим пълна прозрачност“, заяви председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански по време на старта на Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, която започна на 2 септември в Бургас и даде началото на комуникационната инициатива, насочена към предоставяне на достъпна и достоверна информация за предстоящия процес по приемане на България в еврозоната.
„Бих искал да отправя две много важни послания – процесът е организиран така, че да бъде максимално прозрачен, автоматизиран и да не изисква индивидуални действия от страна на гражданите. Това важи и за трите сектора, които обхващаме – изчисленията са автоматични, без нужда от подписване на договори, анекси или допълнителни споразумения. Ако някой твърди обратното и предлага такива документи, това е потенциална измама. Моля, сигнализирайте незабавно Комисията за финансов надзор чрез всички наши канали, за да можем да реагираме и да вземем подходящите мерки. В преходни периоди винаги се появява благоприятна почва за действия с недобри намерения. Затова разчитаме на съдействие от страна на обществото, за да гарантираме честен и изпълнен с доверие преход към еврото“, заяви още пред аудиторията Големански.
Събитието бе официално открито от министър-председателя на Република България – Росен Желязков, в присъствието на финансовия министър Теменужка Петкова, министрите на транспорта Гроздан Караджов, на туризма Мирослав Боршош, на енергетиката Жечо Станков и управителя на БНБ Димитър Радев, в присъствието на над 400 представители на местната власт, бизнеса и гражданите,
Водещите институции, ангажирани с подготовката и реализацията на прехода към еврозоната – Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт и други, представиха основните етапи, срокове и практически аспекти на процеса. На място присъстваха ръководители и експерти от институциите, които отговориха на въпроси и участваха в дискусиите.
Кампанията, която ще продължи в цялата страна, се осъществява в партньорство с Икономическия и социален съвет, Националното сдружение на общините, работодателски и синдикални организации, Асоциацията на банките в България и други. Тя цели да повиши информираността на обществото и да гарантира плавен и открит преход към еврото, като поставя на преден план почтения диалог и активното участие на всички заинтересовани страни.
Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени. Това обяви председателят на КФН Васил Големански пред БНТ.
„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.
„По отношение на пенсионните фондове, секторът е спокоен. Дружествата са с добри показатели, управляват успешно средствата, които са им поверени. Секторът е добре регулиран, на ежедневна база постъпват отчети, следят се всички сделки с парите на клиентите и се правят анализи“, поясни Васил Големански.
Той призова хората да бъдат бдителни и да подават сигнали в КФН при всяко съмнение за парите си. През годините сме имали опити за измами от лица, които предлагат различни финансови схеми за инвестиции с много висока доходност за кратко време. Когато човек чуе нещо подобно, трябва да си даде нужното време за проверка – дали предложението идва от лицензирани дружества и кой ги регулира. Комисията приема сигнали по всички платформи и е готова да реагира с целия си експертен потенциал – междуинституционален и международен, каза председателят на КФН.
„Хората трябва да заложат на превенцията. При всяко предложение за финансова услуга, независимо от къде идва, дайте си време да проучите всички детайли. На нашия сайт можете да проверите списъците с всички лицензирани поднадзорни лица – от инвестиционните посредници, през застрахователните брокери, до лицата, които търгуват с криптоактиви. Ако някой ви предлага инвестиция и е извън този списък, това означава почти сигурна измама“, заяви още председателят на КФН.
„След въвеждането на еврото, Комисията за финансов надзор ще следи дали поднадзорните ѝ лица предоставят ясно, четливо и разбираемо двойното обозначаване на стойности в евро и левове по време на преходния период. Това включва цени на услуги, такси, комисиони, информация за притежавани активи, дялове, премии по застраховки и парични салда по клиентски сметки. Важно пояснение е, че изискването за двойно обозначаване на цените за поднадзорните на КФН лица, по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги, започва един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България“, заяви Васил Големански.
По отношение на криптоактивите, които от началото на юли са под надзора на КФН, председателят заяви, че на практика досега те не са били регулирани.
„Опитваме се да настигнем бързото развитие на сектора. Но, където има бързина, съществуват и възможности за измами. Проблемът е, че инструментите стават все по-сложни и ако доскоро се ограничавахме с проблемите на нашия пазар, сега, образно казано, сме на световната сцена. Затова трябва да сме изключително прецизни в проверката както на лицата, които се занимават с такива активи, но и с капиталите зад тях. КФН е един от органите, които трябва да дават лицензи на лица, които се занимават с криптоактиви. В рамките на този процес ще се опитаме да отсеем всички рискови фактори, за да е сигурен българският гражданин, че инвестира безопасно и парите му са защитени, обяви председателят на КФН.
Спестяванията на българите се увеличават, но за съжаление все още преобладават банковите депозити и вложенията в имоти. Нашата амбиция е все повече да се увеличават инвестициите във финансови продукти, тъй като те увеличават богатството на хората, завърши Васил Големански.
Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.
Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап – решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.
Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).
Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.
Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“, с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие – младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.
„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.
На 19 юни Комисията за финансов надзор (КФН) и Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) подписаха меморандум за сътрудничество, насочен към подпомагане на обучението и професионалната реализация на бъдещите икономисти и специалисти във финансовата сфера.
На събитието присъстваха председателят на КФН г-н Васил Големански, ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров, проф. д-р Цветана Стоянова – заместник-ректор по институционално и бизнес сътрудничество и студентски политики, както и гл. ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“ при Общоикономическия факултет. Сред гостите бяха и представители на академичната и професионалната общност.
В обръщението си към екипа на УНСС г-н Големански изрази признателност и подчерта значението на партньорството с думите: „За мен е чест да подпишем този меморандум между две институции с ключова роля за изграждането на стабилна, компетентна и отговорна финансова система в България. Радостен съм, че инициативата съвпада с отбелязването на 105-годишнината на УНСС. Изразявам своята благодарност към ръководството на университета за проявената инициативност и готовността за съвместна работа. Убеден съм, че заедно ще реализираме редица значими проекти, които ще допринесат както за развитието на студентите, така и за професионалната ни общност. Нашата дейност не е просто институционално задължение – тя има пряко отражение върху обществото и допринася за формирането на ангажирани и отговорни млади професионалисти.“
С подписването на меморандума се поставя началото на целенасочено и устойчиво партньорство, което ще обедини усилията на двете институции в посока развитие на младите кадри в небанковия финансов сектор. Инициативата предвижда не само обмен на знания и експертиза, но и създаване на реални възможности за професионално израстване.
Партньорството ще обхваща широк спектър от съвместни дейности – от реализиране на образователни и обществени инициативи, през участие на експерти от КФН в академичния процес, до включване на преподаватели от УНСС в дейности на Комисията. Особен акцент ще се постави върху стажантски програми и практически обучения, които ще подготвят студентите за реалната работна среда.
Съчетавайки регулаторния опит на КФН и академичната експертиза на УНСС, това сътрудничество се превръща в модел за успешна връзка между теорията и практиката. Основните му цели – обменът на информация и изграждането на устойчиви механизми за трансфер на знания – са насочени към насърчаване на икономическото развитие и повишаване на финансовата култура в обществото.
На 11 юни Комисията за финансов надзор (КФН/Комисията), в партньорство с Националната комисия по корпоративно управление, организира и проведе конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“. В рамките на форума бяха обменени опит и добри практики, посветени на принципите за корпоративно управление, ESG и корпоративното управление, механизмите за устойчиво развитие на застрахователния сектор и стимулите за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми.
Събитието се проведе в София и събра на едно място професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – публични дружества, инвестиционни посредници, застрахователни дружества и пенсионноосигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, консултанти и медии, с цел да се обсъдят съвременните предизвикателства и възможности пред корпоративното управление в контекста на международните стандарти и устойчивото развитие.
Конференцията бе открита от председателя на КФН – г-н Васил Големански, който подчерта значението на корпоративното управление като ключов фактор за доверието на инвеститорите, стабилността на финансовите пазари и насърчаването на дългосрочен икономически растеж. Той отбеляза, че през последните 5–6 години корпоративното управление е сред водещите приоритети в работата на институцията и българския бизнес: „КФН, освен че изпълнява своята роля на надзорен и регулаторен орган, има и амбицията активно да подпомага бизнеса, с цел създаване на устойчиви и стабилно развиващи се пазари“.
Г-н Големански посочи, че Комисията е активен член на международни регулаторни структури, както в рамките на Европейския съюз, така и в международен мащаб в сферата на небанковия финансов сектор. В този контекст КФН активно допринася за изпълнението на националната стратегическа цел — членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), както и за предстоящото присъединяване към Еврозоната. В рамките на усилията в тази насока, от 2022 г. КФН си сътрудничи с Комитета по корпоративно управление към ОИСР при разработването и внедряването на актуализираните Принципи за корпоративно управление, които бяха окончателно приети през 2023 г: „Положихме значителни усилия, съвместно с Българска фондова борса (БФБ) и Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), за да интегрираме тези принципи в новия Кодекс за добро корпоративно управление, приет от КФН на 5 юни тази година“, отбеляза г-н Големански и заяви, че КФН ще положи всички усилия Кодексът да бъде спазван доброволно от поднадзорните лица.
„Убедени сме, че доброто корпоративно управление е основа за изграждане на доверие между инвеститорите и емитентите и за стабилен растеж на капиталовия пазар. Вярваме, че значителна част от емитентите ще приемат тези принципи не само защото КФН ги препоръчва, а защото осъзнават тяхната роля за създаването на устойчив и прозрачен пазар“, допълни още той.
Към участниците се обърна и г-жа Фиана Жордан, старши анализатор по политики в ОИСР, която представи обновените Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20, адаптирани към динамичната икономическа и регулаторна среда и насочени към постигане на по-голяма устойчивост, отчетност и иновации: „Бих искала да подчертая ключовото значение на ревизираните Принципи на корпоративното управление на Г-20/ОИСР, които представляват водещ международен стандарт в тази област и са признати от над 50 юрисдикции. Те не само определят стандарти за добро корпоративно управление, но и дават насоки за изграждането на правна, регулаторна и институционална рамка, която да насърчава доверието на пазарите, икономическата ефективност и финансовата стабилност. Те са структурирани около шест основни стълба и отразяват развитието на глобалните предизвикателства и нови тенденции – като устойчивостта, управлението на цифрови рискове, ролята на институционалните инвеститори и новите очаквания към управителните съвети. Ревизираните принципи включват конкретни препоръки, свързани с прозрачност, отчетност, защита на инвеститорите, по-добро участие на акционерите и справяне със системни рискове, включително тези, произтичащи от климатичните промени и технологичната трансформация. Те имат стратегическата цел да помогнат на компаниите да подобрят достъпа си до капитал, да засилят доверието на инвеститорите – включително на домакинствата, инвестиращи спестяванията си – и да гарантират устойчивото развитие на корпоративния сектор. Именно затова ОИСР и Г-20 приеха новия текст на Принципите през септември 2023 г. като инструмент от ключово значение за стабилността на финансовите системи в глобален мащаб.“
В първия панел „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20“, модериран от г-жа Наталия Петрова, председател на Националната комисия по корпоративно управление, се постави акцент върху практическото приложение на международните принципи в българския контекст. Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисия за финансов надзор, сподели пред аудиторията, че „В основата на успеха на една компания е доброто корпоративно управление, което е от първостепенно значение и е толкова важно, колкото е и изграждането на добър бизнес план. Принципите са доказателство, че вървим в правилната посока, тъй като инвеститорите се интересуват не само от цифрите, но и от това какво стои зад тях.“. Г-жа Хантова посочи, че същността на корпоративното управление е да защитава правата на акционерите, да подпомага устойчивостта на дружествата и също така да подобри взаимодействието между служителите и ръководния орган.
В своята презентация г-жа Наталия Петрова акцентира върху важността на устойчивото развитие и ESG факторите, засилване на ролята и независимостта на управителните органи. Тя акцентира върху това, че „корпоративното управление се прави от хора“ и колко е важно взаимодействието между представителите на бизнеса, професионалните асоциации и академичните среди.
Дискусията, в която участие взеха г-н Ангел Рабаджийски – член на УС, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, г-жа Даниела Пеева – председател на УС, Асоциация на директорите за връзки с инвеститорите в България, г-н Даниел Дончев – член на управителния съвет, БАУД, г-н Николай Мартинов – независим член на Съвета на директорите, Шелли Груп, г-жа София Аргирова – директор за връзки с инвеститорите, Стара Планина Холд и г-н Станислав Танушев, директор за връзка с инвеститорите, Сирма Холдинг, се съсредоточи върху добрите практики в управлението на публичните дружества, повишаването на прозрачността и отчетността, както и ролята на директорите за връзки с инвеститорите в изграждането на доверие.
Фокусът в панел „ESG и корпоративното управление: Път към устойчиви инвестиции“ бе върху интеграцията на ESG (екологични, социални и управленски) фактори в корпоративното управление като инструмент за дългосрочна стойност и привлекателност за инвеститорите.
Г-жа Деница Величкова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, подчерта че ESG и корпоративното управление не е тема на бъдещето, а тема на настоящето, която е в сърцето на съвременните регулации и която е изключително важна: „Доскоро говорихме корпоративното управление и ESG като отделни понятия – едното, свързано с вътрешната структура и отчетност, другото – с въздействието върху околната среда и обществото. Вярвам, че те са две страни на една и съща монета. Устойчивото развитие не е възможно без добро управление, а доброто управление – без стратегическо разбиране за устойчивост. Съвременният инвеститор очаква не само доходност, но и сигурност, прозрачност и дългосрочна визия. Затова ролята на регулатора се променя – да стимулира устойчив диалог, качествено нефинансово отчитане и прилагане на международни стандарти. ESG не е „добавка“ към стандартния бизнес модел. Това е нова инвестиционна култура, която изисква промяна в мисленето – от минимални изисквания към стратегическа визия. Именно тук е ролята на корпоративното управление – да осигури структура, в която устойчивостта е част от ДНК-то на организацията“.
Сред участниците в панела, модериран от доц. д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на Българска фондова борса, г-н Даниел Блум, ръководител на звено в ОИСР, г-жа Христина Пендичева, Министерство на финансите, Александър Пеев, генерален мениджър „КСО“, ОББ и Даниела Соколова, Теlelink Business Services. Те обсъдиха предизвикателствата при прилагането на ESG стандартите, необходимостта от адаптация към европейските регулации и ролята на устойчивото управление при вземането на инвестиционни решения. Г-н Даниел Блум отбеляза прогреса на България от 2023 година до сега по отношение действията ѝ за членство в ОИСР, като заяви, че страната „следва много добра посока и трябва да продължи да развива пазара, като се поддържа атрактивността на надеждните компании“. Представителят на ОИСР допълни, че „все още пред страната стоят много предизвикателства“, но е уверен в успеха и нейното устойчиво развитие.
Доц. д-р Маню Моравенов представи а първия доклад, изготвен от Центъра за устойчиви финанси и енергетика (Зелен център). Документът е посветен на това как българските дружества отчитат своята устойчивост. Докладът показва, че устойчивото корпоративно поведение все по-ясно навлиза в практиките на различни сектори в българската икономика. Големите банки демонстрират стабилна интеграция на ESG политики, държавните предприятия – висока социална отчетност, а публичните дружества – утвърдени практики в корпоративното управление.
В конференцията специално участие взе и проф. Бистра Боева – дългогодишен експерт в областта на корпоративното управление и член на Националната комисия по корпоративно управление, тя получи награда от председателя на НККУ– г-жа Наталия Петрова.
Третият панел на събитето – „Устойчиво развитие на застрахователния сектор“, бе модериран от г-н Христо Николов, бизнес журналист от Bloomberg TV Bulgaria. Панелистите – г-жа Кристина Петкова – директор на дирекция „Застрахователен надзор“ в КФН, г-жа Росица Вартоник – съветник „Комуникации и финансова грамотност“ в Асоциация на българските застрахователи и г-н Веселин Ангелов – изпълнителен директор на ЗД „Алианц България“ и член на УС на Асоциация на българските застрахователи, разгледаха механизмите за осигуряване на устойчивост в застрахователния сектор в светлината на корпоративното управление. Сред темите бяха отчетността и прозрачността на застрахователите, нуждата от ефективен надзор, повишаването на потребителското доверие и образователната застрахователна култура на обществото. Г-жа Петкова посочи, че КФН, като регулаторен и надзорен орган, ще продължи да спазва правилата на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ще съблюдава за ESG отчитането от компаниите.
Финалният панел – „Корпоративна ангажираност и дългосрочни инвестиции в пенсионния сектор“, също модериран от г-н Христо Николов, акцентира върху значението на гъвкавите инвестиционни стратегии, отговарящи на дългосрочните интереси на осигурените лица. В него – г-жа Милена Иванова, директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ в КФН, г-н Николай Славчев – главен методолог на ПОД Алианц България и г-н Мирослав Маринов – изпълнителен директор и член на УС на ПОК Доверие, обсъдиха възможностите за корпоративна ангажираност чрез устойчиви и дългосрочни инвестиции, включително ролята на пенсионните фондове в корпоративното управление и въвеждането на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване.
С конференцията КФН затвърди своя ангажимент към прилагането на международни стандарти в българската регулаторна и пазарна среда, в корпоративното управление и създаването на условия за устойчиво развитие на небанковия финансов сектор в България.
На 12 юни, в рамките на тържествена церемония, проведена в сградата на Комисията за финансов надзор, бяха връчени сертификатите на лицата, успешно издържали изпитите за придобиване на правоспособност като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.
Г-н Васил Големански – председател на КФН, откри церемонията и поздрави сертифицираните с думите: „С получаването на този сертификат, вие не само утвърждавате знанията и подготовката си, но и поемате отговорност пред професионалната общност и инвеститорите. От днес нататък към вас ще има очаквания – за професионализъм, за етика, за почтеност. Допълнителната квалификация, която вече притежавате като брокери и консултанти, е ключова за стабилността, прозрачността и доверието в капиталовите пазари. Потребността от висококвалифицирани специалисти е осезаема не само на българския, но и на европейския капиталов пазар – пазар, който изисква все по-високи стандарти и задълбочена експертиза. Сигурен съм, че ще отстоявате с чест и професионализъм новата си роля и ще бъдете активни участници в изграждането на конкурентно финансово пространство. Нека този сертификат бъде само началото на вашата успешна, динамична и достойна кариера“.
Приветствие към новите брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти, отправи и г-жа Деница Величкова, зам.-председател на Комисията за финансов надзор, отговарящ за надзора на инвестиционната дейност.
Официалните гости на церемонията – доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на Българската фондова борса (БФБ), г-жа Радослава Масларска – председател на УС на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници и г-жа Наталия Петрова – председател на УС на Българската асоциация на управляващите дружества също поздравиха присъстващите, като изразиха увереност, че в тяхно лице капиталовият пазар ще открие новото поколение експерти, на които ще разчита за своето популяризиране, развитие и устойчивост. Г-н Моравенов връчи грамота на БФБ на постигналите най-висок резултат от изпита за инвестиционен консултант – на Янко Янчев и от изпита за брокер на финансови инструменти – на Мартин Ковачки.
На изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер се явиха 14 лица при допуснати 17 кандидати, като 13 от тях издържаха изпита, а на изпита за придобиване на право да извършват дейност като инвестиционен консултант се явиха 30 лица при допуснати 33 кандидати, като 12 от тях успяха да вземат сертификат.
Комисията за финансов надзор продължава да бъде стратегически ангажиран институционален партньор в процеса на изграждане и развитие на висококвалифицирани специалисти, чиито знания, професионална подготовка и аналитичен капацитет, съобразени с дигитализацията, регулаторни изисквания и утвърдени международни практики, са от съществено значение за устойчивото функциониране, доверието и конкурентоспособността на капиталовите пазари в България и в рамките на Европейския съюз.
На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.
От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.
Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“.Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.
Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.
За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.
По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.
След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.
