Председателят на КФН Васил Големански: Небанковият финансов сектор е готов за еврозоната

Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени. Това обяви председателят на КФН Васил Големански пред БНТ.

„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно,  е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират  отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.

„По отношение на пенсионните фондове, секторът е спокоен. Дружествата са с добри показатели, управляват успешно средствата, които са им поверени. Секторът е добре регулиран, на ежедневна база постъпват отчети, следят се всички сделки с парите на клиентите и се правят анализи“, поясни Васил Големански.

Той призова хората да бъдат бдителни и да подават сигнали в КФН при всяко съмнение за парите си. През годините сме имали опити за измами от лица, които предлагат различни финансови схеми за инвестиции с много висока доходност за кратко време. Когато човек чуе нещо подобно, трябва да си даде нужното време за проверка – дали предложението идва от лицензирани дружества и кой ги регулира. Комисията приема сигнали по всички платформи и е готова да реагира с целия си експертен потенциал – междуинституционален и международен, каза председателят на КФН.

„Хората трябва да заложат на превенцията. При всяко предложение за финансова услуга, независимо от къде идва, дайте си време да проучите всички детайли. На нашия сайт можете да проверите списъците с всички лицензирани поднадзорни лица – от инвестиционните посредници, през застрахователните брокери, до лицата, които търгуват с криптоактиви. Ако някой ви предлага инвестиция и е извън този списък, това означава почти сигурна измама“, заяви още председателят на КФН.

„След въвеждането на еврото, Комисията за финансов надзор ще следи дали поднадзорните ѝ лица предоставят ясно, четливо и разбираемо двойното обозначаване на стойности в евро и левове по време на преходния период. Това включва цени на услуги, такси, комисиони, информация за притежавани активи, дялове, премии по застраховки и парични салда по клиентски сметки. Важно пояснение е, че изискването за двойно обозначаване на цените за поднадзорните на КФН лица, по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги, започва един месец след датата на влизане в сила на решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България“, заяви Васил Големански.

По отношение на криптоактивите, които от началото на юли са под надзора на КФН, председателят заяви, че на практика досега те не са били регулирани.

„Опитваме се да настигнем бързото  развитие на сектора. Но, където има бързина, съществуват и възможности за измами. Проблемът е, че инструментите стават все по-сложни и ако доскоро се ограничавахме с проблемите на нашия пазар, сега, образно казано, сме на световната сцена. Затова трябва да сме изключително прецизни в проверката както на лицата, които се занимават с такива активи, но и с капиталите зад тях. КФН е един от органите, които трябва да дават лицензи на лица, които се занимават с криптоактиви. В рамките на този процес ще се опитаме да отсеем всички рискови фактори, за да е сигурен българският гражданин, че инвестира безопасно и парите му са защитени, обяви председателят на КФН.

Спестяванията на българите се увеличават, но за съжаление все още преобладават банковите депозити и вложенията в имоти. Нашата амбиция е все повече да се увеличават инвестициите във финансови продукти, тъй като те увеличават богатството на хората, завърши Васил Големански.

Цялото интервю можете да видите тук.

Позиция на КФН относно публикации, свързани с ПОД „Топлина“

Във връзка с медийни публикации, свързани с текст, публикуван на страницата на неправителствената организация „Грийнпийс“, Комисията за финансов надзор, като орган, осъществяващ надзора над дейността на пенсионноосигурителните дружества и управляваните от тях фондове, изразява следната позиция:

Отчитайки високото обществено значение, системата за допълнително пенсионно осигуряване в България е структурирана така, че осигурява максимална защита на средствата на гражданите. Нещо повече – тя е сред най-стриктно регулираните и проверявани дейности не само в България, а и в Европа.

От въвеждането на тристълбовия модел, рестрикциите към дейността на пенсионноосигурителните дружества многократно са затягани, включително и чрез дефиниции на понятията „свързани лица“, „контрол“, „група“ и др.

Комисията за финансов надзор разполага с изключителни правомощия за осъществяване на предварителен и текущ надзор, който цели спазването на регулаторните изисквания, ограничения и забрани.

  • Всяка сделка и операция със средства на фондовете се докладва и се проверява.
  • На ежедневна база се осъществява дистанционен надзор спрямо активите на фондовете, управлявани от пенсионноосигурителните дружества (ПОД), на базата на отчетна информация, представяна от ПОД и от банките – попечители.
  • При извършваните проверки, пак на ежедневна база, се следи за законосъобразността на сключваните сделки с активите на фондовете, в т.ч. спазването на законовите ограничения, на забраните при инвестиране на активите на фондовете, на притежаваните инвестиции в един емитент, на начина на извършване на оценката на активите и правилното им отразяване от ПОД и в регистрите на банките – попечители.
  • Ежемесечно се следи за законосъобразното осъществяване на дейността на ПОД и фондовете чрез изпращаните в КФН месечни финансови отчети и справки. Тези документи съдържат информация, въз основа на която се изчисляват и съблюдават нормативните показатели за дейността на ПОД и фондовете през съответния отчетен период.
  • Периодично се извършват проверки за наличие на икономически групи по смисъла на КСО и спазване на количествените ограничения по отношение на емитентите, представени в инвестиционните портфейли на фондовете. Такъв вид проверки се извършват и при всяко придобиване на финансови инструменти, издадени от нов емитент, в портфейлите на фондовете.

По отношение на ПОД „Топлина“ – от създаването му до сега, не са съставяни актове за установяване на административни нарушения за инвестиции в свързани лица, както такива за количествените ограничения за инвестиции в един емитент, респ. икономическа група.

По нормативни изисквания на тримесечие се извършва комплексна оценка на всяко ПОД и управляваните от него фондове, базирана на количествени и качествени показатели, въз основа на която се определя рисковия профил на дружествата.

Към настоящия момент се извършва обща проверка на ПОД „Топлина“ АД и управляваните от дружеството фондове за допълнително пенсионно осигуряване и фондове за извършване на плащания с оглед спазване на изискванията на нормативните актове по допълнително пенсионно осигуряване. Проверката е планова и обхваща преглед на цялостната дейност на дружеството и управляваните от него фондове.

В портфейлите на управляваните от ПОД „Топлина“ АД фондове, които са публични и са оповестени на страницата на дружеството, фигурират някои инвестиции, споменати в медийните материали. Те обаче не са свързани лица с дружеството по смисъла на закона. Също така намаляват в абсолютна стойност и са доста по-малко от вложенията в ДЦК, например.

Осъждаме остро квалификации като „средствата на вложителите са едва ли не загубени“. Пенсионните фондове са напълно отделени юридически и финансово от пенсионноосигурителните дружества, които ги управляват. Това означава, че дори дадено дружество да изпадне в затруднение или престане да съществува (което не се е случвало никога в България), средствата на осигурените лица не са застрашени.

Активите на пенсионните фондове се съхраняват в лицензирани от БНБ банки-попечители, които следят всяко движение на паричните потоци и извършваните инвестиции,  потвърждават верността на оценките и нетната стойност на активите.

Необходимо е да се посочи и че при изчисляване на доходността за периода 30.06.2023 г. – 30.06.2025 г. фондовете, управлявани от ПОД „Топлина“ АД, постигат най-добрата доходност за сектора.

Надзорният орган гледа изключително сериозно на всички сигнали и данни относно възможни нарушения на регулаторната рамка. При прилагането на надзорни мерки (принудителни административни мерки и административни наказания и санкции) административният орган проверява всички относими обстоятелства към извършеното нарушение, които се установяват с предвидените от закона доказателства, и в съответствие с изискванията на закона публикува информация за влезлите в сила надзорни мерки.

Съобщение относно дължимите такси към КФН по ЗПКА

Във връзка с влизането в сила на Закона за пазарите за криптоактиви (ЗПКА) Комисията за финансов надзор уведомява заинтересованите лица, че доколкото с § 9, т. 3 от Закона за държавния бюджет на Репуб­лика България за 2025 г. е отменено Приложението към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, таксите за административните производства по ЗПКА и съответно за общ надзор на лицензирани дружества са предвидени в Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.

Приложимите такси в табличен вид са достъпни на следния линк: – https://www.fsc.bg/investitsionna-deynost/taksi-investiczionna-dejnost/ .

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1 юли 2025 г. до 30 септември 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Информация за средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на инвестиционните посредници и максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор за 2025 г.

За целите на преизчисляване на дължимите за 2025 г. такси за общ финансов надзор със свое решение по Протокол № 32 от проведено на 1 юли 2025 г. заседание Комисията за финансов надзор определи средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на ИП, която въз основа на данните от подадените от ИП справки по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им към 31.12.2024 г., възлиза на 10 405 864,05 лв. (десет милиона четиристотин и пет хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и пет стотинки).

Максималният размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор Cmax, определен чрез прилагане на формулата по чл. 72, ал. 3 от Наредба № 76 за 2025 г., е 3 121,75 лв. (три хиляди сто двадесет и един лева и седемдесет и пет стотинки).

КФН публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви

Комисията за финансов надзор публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА). До влизането на закона в сила на 08.07.2025 г., този регистър се водеше от Националната агенция за приходите под името електронен публичен регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Списъкът на страницата на КФН включва издатели и доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на издатели на токени за електронни пари.

Съгласно ЗПКА, Комисията е органът, който има правомощия да осигурява надзор над този кръг от лица.

Целта е да се защитят интересите на инвеститорите в криптоактиви.

Мярката е част от усилията на КФН за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви, в условията на стабилност, прозрачност и доверие между всички страни.

Съгласно ЗПКА, лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които преди 30 декември 2024 г. са вписани в електронния публичен регистър към НАП, могат да продължат да осъществяват дейността си на територията на Република България без лиценз до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано. Лицата, вписани след посочената дата до влизане в сила на ЗПКА, следва да подадат заявление за издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114 в тримесечен срок от влизането в сила на ЗПКА, а именно до 08.10.2025 г.

Регистърът с наименование „Регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви“ е публикуван на страницата на КФН и е достъпен тук.

КФН с отговори на най-задаваните въпроси за еврото и небанковия финансов сектор

Най-честите въпроси за въвеждането на еврото в България и отражението му върху небанковия финансов сектор вече имат своя отговор на страницата на КФН.

Комисията създаде специална секция на сайта си, в която всеки потребител на застрахователни, пенсионни или инвестиционни продукти може да открие информацията, която търси.

Страницата съдържа най-задаваните въпроси към експертите на КФН и включва ясни и достъпни разяснения по теми като: какво се случва със съществуващите договори за застрахователни, инвестиционни и пенсионни услуги, как ще бъдат преобразувани сумите в евро, какви мерки се прилагат за защита на потребителите и др.

Съдържанието ще се актуализира редовно спрямо промените в законодателството и усилията на страната по въвеждане на единната евровалута.

Отговорите са част от усилията на КФН да помогне на българските граждани в прехода към въвеждане на еврото и да ги защити от опитите да  бъдат измамени или подведени в процеса на парична интеграция на двете валути.

Комисията остава на разположение за всички въпроси и сигнали, преди и след въвеждане на еврото. Това може да се случи чрез нашия сайт, на тел 0800 40 444 или на мейл delovodstvo@fsc.bg.

Актуализиран образец на справка по чл. 77 ал. 1 от Наредба 44

Във връзка с изпълнение изискванията на чл. 21, ал. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги в периода по чл. 15, ал. 2 от същия нормативен акт е утвърден актуализиран образец на таблица за представяне на обобщената информация за обявените емисионни стойности и цени на обратно изкупуване на дяловете на колективни инвестиционни схеми/национални инвестиционни фондове от отворен тип, заедно с указания към нея.

Актуализираният образец на таблица е публикуван в раздел „Инвестиционна дейност“, секция „Форми и образци“.

Определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на КИС и за сектора на АИФ, включително НИФ

На свое заседание, проведено на 01.07.2025 г., КФН на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 32 взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на колективните инвестиционни схеми (КИС) и за сектора на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), включително националните инвестиционни фондове (НИФ), за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, както следва:

1. Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на КИС към 31.12.2024 г. е в размер на 94 400 222 лв. (деветдесет и четири милиона четиристотин хиляди двеста двадесет и два лева).

2. Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ, към 31.12.2024 г. е в размер на 28 422 243 лв. (двадесет и осем милиона четиристотин двадесет и две хиляди двеста четиридесет и три лева).

Отговор относно платени публикации от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, 30.06.2025 г.

В отговор на разпространените на 30 юни 2025 г. платени публикации на ЗАД „Далл Бог: Живот и Здраве“ АД редица български медии със заглавие „Заговор на двама директори в КФН срещу най-големия български застраховател и срещу финансовата стабилност и доверието в България“, Комисията за финансов надзор (КФН) категорично отхвърля съдържащите се в тях внушения, които представляват дезинформация и уронват авторитета на институцията. Публикациите съдържат редица неверни и подвеждащи твърдения, които могат да подкопаят доверието както в регулатора, така и във финансовата система като цяло.

Комисията за финансов надзор подчертава, че изпълнява своите функции в пълно съответствие с българското законодателство, следвайки принципите на професионализъм, обективност и защита на обществения интерес. Институцията отхвърля опитите за персонализиране на надзорната дейност чрез въвличане на конкретни служители в манипулативен медиен контекст и изразява твърда позиция в защита на техния професионален интегритет. Регулаторът заявява готовност да окаже пълно съдействие, вкл. при евентуални действия по съдебен ред, с цел защита на доброто име и репутация на засегнатите от неоснователни обвинения служители.

Във връзка с коментирания казус, КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други европейски държави – Полша, Румъния, Гърция и Италия – както и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Наложената мярка е временна, със срок от три месеца, и има за цел осигуряване на ефективен надзорен контрол в условията на международно сътрудничество и превантивна реакция. Тя не засяга нормалното функциониране на дружеството в България, като всички процеси се изпълняват в съответствие с действащата нормативна уредба.

В дух на прозрачност и ангажимент към институционален диалог, КФН ще продължи да изпълнява функциите си с професионализъм и ще окаже необходимото съдействие за навременно и ефективно разрешаване на всички възникнали въпроси, включително чрез предоставяне на конкретни указания и предписания към засегнатото дружество.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета и професионалната репутация на своите служители, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения.