Малко повече от месец преди въвеждането на еврото в България, председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански заяви пред bTV, че небанковият финансов сектор е напълно подготвен за прехода към общата европейска валута, като превалутирането за гражданите ще се извърши автоматично, без необходимост от каквито и да е действия от тяхна страна.
Той подчерта, че ролята на КФН в процеса е да координира подготовката на пенсионните фондове, застрахователите и участниците на капиталовия пазар. „Секторът е напълно готов и гражданите трябва да бъдат спокойни – не се подписва нищо, не се посещават фондове, застрахователи или инвестиционни посредници“, посочи той.
Според него не съществува риск наличностите по партидите да бъдат променени, тъй като законът гарантира защитата им, а КФН извършва ежедневен надзор върху поднадзорните лица, включително върху таксите и тарифите по време на процеса на превалутиране.
В интервюто, председателят на КФН акцентира и върху необходимостта от повишаване на финансовата грамотност в страната, като посочи, че най-ефективната стъпка би била въвеждането на задължителен час по финансова грамотност в средното образование.
По отношение на пенсионната система той съобщи, че са подготвени законодателни промени за въвеждането на мултифондов модел, който да даде възможност на хората да избират ниво на риск според своя профил и възраст. Предвидени са и защити срещу неразумни инвестиции – например задължителен избор на по-консервативни фондове малко преди пенсиониране.
Васил Големански акцентира и върху идеята физически лица да инвестират директно в държавни ценни книжа (ДЦК), определяйки инструмента като „изключително атрактивен“ заради доходност около 3,75%, гаранция на инвестицията и липса на данъци при покупка през Българската фондова борса.
Комисията за финансов надзор ще обучава хиляди ученици онлайн на финансова грамотност. В последните няколко години водещи експерти на КФН провеждат консултации сред подрастващите какво представляват пенсиите, как да избираме най-добре застраховка и да управляваме личните си финанси. Кампанията е част от усилията на Комисията за повишаване на финансовата грамотност сред българите, със специален акцент върху най-младите като бъдеща активна част на обществото.
През тази година уебинарът ще се проведе в два последователни дни – 26 и 27 ноември. Традиционно в програмата се включват между 500 и 900 ученици от 10-ти до 12-ти клас на общообразователни, специализирани и професионални училища в България.
Специален акцент ще бъде предстоящото въвеждане на еврото в България и ефектът му върху небанковия финансов сектор. Участниците ще разберат как КФН наблюдава и контролира застрахователните, пенсионноосигурителните и инвестиционните дружества, за да гарантира стабилност и защита на потребителите. Обучението е насочено към повишаване знанията им за основните финансови продукти и услуги, техните възможности и свързани рискове. Уебинарът акцентира върху информирания избор, изграждайки увереност у младите хора да вземат обосновани финансови решения, като след неговото провеждане те могат да оценят и затвърдят придобитите знания чрез въпросници, които измерват нивото на усвоена информация и ефективността на обучението.
„С нашите инициативи искаме да дадем на учениците знания и умения за разумно използване на финансовите продукти и услуги, както и да изградим стабилна финансова култура у тях. Искаме и те да разбират както възможностите, така и рисковете, свързани с инвестициите, застраховките и пенсионното осигуряване, за да се чувстват уверени при управлението на личните си финанси. Повишаването на финансовата грамотност сред младите хора е ключов приоритет за КФН, защото образованитеи информирани потребители са основата на стабилни и прозрачни финансови пазари“, заяви председателят на КФН – Васил Големански.
Инициативата е част от плана за действие към Стратегията на Комисията за финансов надзор (КФН) 2025–2027 г., в рамките на Приоритет 3 от Стратегията – „Осигуряване на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари“. Тя стартира още през 2022 г., с успешни семинари в Националната търговско-банкова гимназия, Националната финансово-стопанска гимназия и Националната природоматематическа гимназия. През 2023 и 2024 г. обучението се разшири на национално ниво съвместно с Министерството на образованието и науката, като обхвана ученици от различни типове училища в страната. Партньорството с МОН продължава и ще се реализира ежегодно, за да ангажира максимален брой млади хора с интерес към небанковия финансов сектор, с фокус върху адаптацията им към променящата се финансова среда и въвеждането на еврото в България.
За периода от 01.10.2025 г. до 31.10.2025 г. в КФН са получени 28 (двадесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България.
За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 432(четиристотин тридесет и две).
През м. октомври 2025 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 417 (две хиляди четиристотин и седемнадесет).
За периода 01.10.2025 г. – 31.10.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 74 (седемдесет и четири).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“
„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на Комисията.
Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.
Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.
От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.
В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.
От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.
Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.
В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.
Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.
За 2-ра поредна година, КФН търси мнението на потребителите за ползваните от тях инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Проучването ще обхване и нагласите на потребителите за процеса по въвеждане на еврото в Република България, както и за използвания от тях изкуствен интелект.
Проучването цели, на база на събраната информация от потребителите, да набележи конкретни действия за повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, за регулаторни промени и за осигуряване на сигурна и стабилна финансова система.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.
Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.
Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.
Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.
„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“
С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.
Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.
Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.
Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.
По искане на Комисията за финансов надзор от 11 ноември, председателят на Софийски районен съд (СРС) разпореди на всички доставчици да спрат достъпа до два сайта от територията на България.
Причината е, че предлагат инвестиционни услуги от лица, които нямат това право.
Сайтовете са eplanetbrokers.com, zforex.com.
Искането е на основание чл. 281, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Съгласно този член, Комисията, съответно нейният заместник-председател, има право да оповестява интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива на територията на Република България. Решенията се публикуват на интернет страницата на комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези мерки се отнасят, се смятат за уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги от посочените интернет страници.
Ако не се съобразят с решението на комисията в тридневен срок, тя има правото да поиска от съда да ги спре окончателно.
Въпросните сайтове не са се съобразили с нормативната уредба, затова въпросът е придвижен до СРС.
Списък на такива лица може да бъде открит на сайта на комисията на този адрес.
Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.
Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият им резултат вече ще бъде обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.
Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.
Диалог и партньорство, заедност, подкрепа и доверие. Това ще бъдат основните приоритети в работата на Комисията за финансов надзор през този мандат. Това заяви председателят на Комисията Васил Големански в първата годишна среща „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Събитието събра над 300 представители на небанковия финансов сектор, медии, анализатори, представители на законодателната и изпълнителната власт.
Васил Големански – председател на КФН
„Днешната среща би трябвало да се казва „Говорим с КФН“, защото това е посланието, което искаме да излъчим – да отворим добър и откровен диалог с бизнеса, който Комисията регулира. През десетилетията Комисията за финансов надзор е давала възможност за иновации и, за съжаление, понякога ги е задушавала. Надявам се този състав на Комисията бъде двигател на иновации, инструмент за подкрепа и развитие на предприемачеството, от какъвто бизнесът има нужда“, обяви Васил Големански в откриващата реч на форума.
Като първи приоритет той очерта партньорството с бизнеса и подкрепата, която Комисията ще оказва на всеки представител на трите направления, които тя регулира – застраховане, инвестиции, осигуряване.
„На второ място слагам думата заедност – да накараме трите сектора да работят заедно, в единен сихрон. Това се отнася както за направленията в самата Комисия, така и за бизнеса“, посочи председателят на КФН.
Той очерта и друга важна функция на регулатора – да бъде медиатор между поднадзорните лица и държавната администрация. Най-важното е във всяка една дейност да има политическа подкрепа, тъй като без нея тя е обречена, подчерта Васил Големански. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.
Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, заяви още Големански.
Той се спря и на две други важни теми – мултифондовия модел като продължение на постигнатото от досегашната тристълбова система и застраховането, което трябва да се развива по посока катастрофични рискове и животозастраховане.
Като обобщение, председателят се спря върху нуждата от държавна политика в трите сектора, регулирани от Комисията и обеща съдействието на КФН, за да се случи това възможно най-бързо.
Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, обяви още председателят на КФН Васил Големански. „Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.
Специален гост на събитието беше председателят на Хърватския надзорен орган (HANFA) Анте Жигман. Той описа конкретните ползи от въвеждане на еврото в Хърватия – намаляване на валутния риск, на цената на транзакциите, повишена ликвидност и увеличен кредитен рейтинг. За капиталовия пазар това са развитие на дълговите инструменти и забележително повече IPO на фондовата борса.
Анте Жигман, председател на Хърватския надзорен орган (HANFA)
Пред участниците във форума Жигман изтъкна и ефекта от продажбата на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. В момента хърватските граждани притежават близо 8% от публичния дълг на страната. Търговете се провеждат при огромен интерес, а през последните години близо 340 000 души са участвали в тях, заяви председателят на HANFA. Предимствата – лихвата е по-висока от банков депозит, привличат внимание към капиталовия пазар, развиват финансовата грамотност на населението, изтъкна лидерът на хърватската надзорна институция.
Делян Добрев, председател на Комисия по бюджет и финанси
Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев също защити емитирането на ДЦК за граждани през фондовата борса, наричайки го „една от добрите идеи за развитието на капиталовия пазар“. Друга такава идея е плащането на данък „дивидент“ с компенсаторни инструменти. Добрев е и привърженик на емитирането на инфраструктурни облигации, с които да се финансира строителството на важни обекти.
Видеа от откриването на конференцията можете да гледате тук.
Презентациите можете да видите по-долу като прикачен файл.
Отркиване В. ГолеманскиОткриване Д. ДобревОткриване А. ЖигманОткриване А. ЖигманПанел 1Панел 2Панел 3
