Комисията за финансов надзор определи 14 инвестиционни посредници да прилагат опростени изисквания съгласно ЗВПКИИП

На свое заседание на 05.09.2025 г. КФН определи да бъдат приложени опростени изисквания за 2026 г. и 2027 г. спрямо следните инвестиционни посредници (ИП) и институции по чл. 1, ал. 1, т. 3–9 от Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници при изготвяне на плановете за преструктуриране съгласно изискванията на чл. 25, ал. 1 от същия закон:

  1. ИП „Де Ново“ ЕАД
  2. ИП „Аларик Секюритис“ ООД
  3. ИП „Загора Финакорп“ АД
  4. ИП „Фактори“ АД
  5. ИП „Варчев Финанс“ ЕООД
  6. ИП „АБВ Финанс“ АД
  7. ИП „АБВ Инвестиции“ ЕООД
  8. ИП „Кепитъл Инвест“ АД
  9. ИП „ЮГ Маркет“ ЕАД
  10. ИП „Ъп Тренд“ ЕООД
  11. ИП „Евър Файненшъл“ АД
  12. ИП „Делтасток“ АД
  13. ИП „Първа Финансова Брокерска Къща“ ЕООД
  14. ИП „Бенчмарк Финанс“ АД.

Прегледът и актуализацията на плановете за преструктуриране, изготвяни от горецитираните ИП и/или групи, може да бъде извършван на по-дълъг период отколкото е предвидено в закона, но най-малко веднъж на две години.

Размерът на дължимите от ИП и/или групи годишни такси, съгласно чл. 84, раздел III, глава VI от Наредба № 76/12.06.2025 г. за таксите, събирани от КФН, обн. ДВ, бр. 51/24.06.2025 г., в сила от 01.07.2025 г., приета с Решение № 267-Н от 12.06.2025 г. на КФН за осъществяване на предварителните дейности по преструктуриране до вземане на решение за преструктуриране, включително и за изготвяне на план за преструктуриране, се определя спрямо приетия от Комисията списък на инвестиционни посредниците и/или групи, спрямо които да бъдат приложени опростени изисквания за 2026 г. и 2027 г.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2025 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2025 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През второто тримесечие на 2025 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 125 222 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 89 890 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2025 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 495 553 543 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първото полугодие на 2025 г. са общо 188 161. Общият размер на прехвърлените средства за периода е 1 009 557 533 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и за полугодието на 2025 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност / Статистика / 2025.

Председателят на КФН – Васил Големански, участва в старта на информационната кампания за еврото

„Изцяло подкрепям пътя за създаване на прозрачност и доверие в прехода към приемане на единната европейска валута. В този процес Комисията за финансов надзор координира работната група по въвеждането на еврото в небанковия финансов сектор. В рамките на двойното оповестяване всички наши поднадзорни лица към този момент, с изключение на две от тях, оповестяват цените си, както в лева, така и в евро на своите уебсайтове. За тези две лица сме предприели необходимите мерки, защото нашата цел е да осигурим пълна прозрачност“, заяви председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански по време на старта на Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, която започна на 2 септември в Бургас и даде началото на комуникационната инициатива, насочена към предоставяне на достъпна и достоверна информация за предстоящия процес по приемане на България в еврозоната.

„Бих искал да отправя две много важни послания – процесът е организиран така, че да бъде максимално прозрачен, автоматизиран и да не изисква индивидуални действия от страна на гражданите. Това важи и за трите сектора, които обхващаме – изчисленията са автоматични, без нужда от подписване на договори, анекси или допълнителни споразумения. Ако някой твърди обратното и предлага такива документи, това е потенциална измама. Моля, сигнализирайте незабавно Комисията за финансов надзор чрез всички наши канали, за да можем да реагираме и да вземем подходящите мерки. В преходни периоди винаги се появява благоприятна почва за действия с недобри намерения. Затова разчитаме на съдействие от страна на обществото, за да гарантираме честен и изпълнен с доверие преход към еврото“, заяви още пред аудиторията Големански.

Събитието бе официално открито от министър-председателя на Република България – Росен Желязков, в присъствието на финансовия министър Теменужка Петкова, министрите на транспорта Гроздан Караджов, на туризма Мирослав Боршош, на енергетиката Жечо Станков и управителя на БНБ Димитър Радев, в присъствието на над 400 представители на местната власт, бизнеса и гражданите,

Водещите институции, ангажирани с подготовката и реализацията на прехода към еврозоната – Министерството на финансите, Българската народна банка, Министерството на икономиката и индустрията, Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Националният осигурителен институт и други, представиха основните етапи, срокове и практически аспекти на процеса. На място присъстваха ръководители и експерти от институциите, които отговориха на въпроси и участваха в дискусиите.

Кампанията, която ще продължи в цялата страна, се осъществява в партньорство с Икономическия и социален съвет, Националното сдружение на общините, работодателски и синдикални организации, Асоциацията на банките в България и други. Тя цели да повиши информираността на обществото и да гарантира плавен и открит преход към еврото, като поставя на преден план почтения диалог и активното участие на всички заинтересовани страни.

Събитията ще се излъчват на живо на: evroto.bg и на Facebook страницата за еврото.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.07.2025 г. до 31.07.2025 г. в КФН са получени 37 (тридесет и седем) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. юли 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. юли 2025 г. в КФН са получени 20 (двадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 4 (четири) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юли 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 390 (две хиляди триста и деветдесет).

За периода 01.07.2025 г. – 31.07.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 71 (седемдесет и един).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.06.2025 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто.

Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,95 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,47 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,52 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,52 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,46 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто.

Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.06.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика.

КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” към “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”

Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Кралство Испания (General Directorate of Insurance and Pension Funds) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” в “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”, включващо застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Кралство Испания относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” към “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”.

Председателят на КФН: „Въвеждането на еврото не изисква преподписване на договори“

От 1 януари 2026 г. България ще въведе еврото като своя официална валута. Това голямо икономическо събитие предизвиква редица въпроси, особено сред потребителите на финансови услуги. Именно по тази тема в интервю за Българското национално радио (БНР) председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански даде важни разяснения и насоки към гражданите.

В разговора той категорично заяви, че преминаването към еврото няма да налага преподписване на действащи договори, независимо дали става дума за застраховки, допълнителни пенсионни продукти или инвестиционни услуги. Всички съществуващи договори ще останат в сила, като сумите по тях ще бъдат автоматично преизчислени в евро при фиксирания курс.

Г-н Големански обърна внимание и на повишения риск от злоупотреби в такива преходни периоди. Той посочи, че вече са постъпили сигнали за подвеждащи предложения, с които се приканват хора да „обновят“ своите договори, а също така се дават обещания за бързи и нереалистични печалби. В тези случаи най-често се упражнява натиск за незабавно подписване на нови документи – нещо, което според председателя на КФН, е ясен сигнал за нередност.

В интервюто той призова гражданите да бъдат особено внимателни и да не подписват нищо, което не разбират напълно. Подчерта, че при съмнение за измамна практика, всеки може да се обърне към Комисията за съдействие. Комисията е насреща, за да информира, защити и подкрепи потребителите в този важен етап от преминаването към еврото.

Допълнителна информация относно ефекта от въвеждането на еврото върху небанковия финансов сектор може да бъде открита както в секцията, посветена на еврото в уебсайта на Комисията за финансов надзор, така и на официалния портал evroto.bg.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов пред BTV и Нова тeлевизия: Въвеждаме пълна прозрачност за потребителите на „Гражданска отговорност“

„Системата „бонус-малус“, въведена с промените в Кодекса за застраховането, гарантира пълна прозрачност за потребителите на застраховката „Гражданска отговорност“. Това обяви в интервюта пред Нова телевизия и BTV заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

С промените в законодателството се гарантира, че всяка компания трябва ясно да посочи на своя сайт как ще се формира задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. „За целта ще се използва единната система на Гаранционния фонд, която ще предоставя информация за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, както на застрахователите, така и на гражданите“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Въвеждането на системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. „Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя“, заяви зам.-председателят на КФН.

Той апелира към гражданите да сигнализират Комисията в случай на нарушения.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

Европейската директива изисква две основни неща – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

Целите интервюта вижте тук и тук.

КФН публикува въпроси и отговори за бизнеса във връзка с въвеждането на еврото

Комисията за финансов надзор (КФН) публикува на интернет страницата си въпроси и отговори за въвеждането на еврото, насочени към бизнеса и поднадзорните лица от небанковия финансов сектор.

Целта е да се подпомогнат компаниите и институциите в процеса на подготовка и адаптация към новата валута.

Основните теми са:

  1. изискванията за двойно обозначаване на цени и такси;
  2. правилата за превалутиране и закръгляване;
  3. действията по изменение на вътрешни документи и устави;
  4. особеностите при капиталовите дружества, инвестиционните посредници, застрахователите и пенсионноосигурителните дружества;
  5. задълженията на пазарния оператор, „Централен депозитар“ и други участници на финансовите пазари.

Секцията съдържа въпроси и отговори за капиталовия, застрахователния и осигурителния пазар и ще бъде периодично допълвана с постъпващите запитвания и промените в нормативната уредба.

Материалът е достъпен на интернет страницата на КФН в рубрика „Евро – въпроси и отговори“.

В случай, че не откривате отговор на своя въпрос, можете да използвате и официалните канали за комуникация с Комисията.

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов пред БНТ: Въвеждането на „бонус-малус“ ще ощети само некоректните водачи

Въвеждането на системата „бонус-малус“, с промените в Кодекса за застраховане, няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя.

Това обясни пред БНТ заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

„Бонус-малус системата ще бъде децентрализирана – всеки застраховател трябва да публикува на интернет страницата си как ще прилага историята на щетите и какъв бонус и съответно какъв малус, съобразно причинените щети, ще прилага“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Целта е компаниите да имат достъп до всички щети, които са причинени от даден автомобил, за да преценят размера на „Гражданска отговорност“.

„Това удостоверение може да бъде поискано и от водачите, за да преценят дали правилно се прилага системата „бонус-малус““, обясни зам.-председателят на КФН.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

„Досега България беше една от малкото държави в ЕС, които не прилагаха системата бонус-малус“, обяви Пламен Данаилов.

Европейската директива изисква две основни неща в тази връзка – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

„Застрахователният сектор е готов за въвеждането на еврото“, обяви пред PIK.TV Пламен Данаилов, като подчерта още, че най-важната функция на Комисията за финансов надзор е да следи за защита на потребителите.

„В тази връзка е притеснителен ръстът на жалбите към КФН през последните месеци. Иска ми се да вярвам, че това се дължи на нарасналата финансова грамотност на гражданите, които подават все по-често сигнали, и на подобрената работа на комисията, която с дейността си показва, че е добър техен партньор. Ще следим отблизо тази тенденция и ще вземем съответни мерки, ако забележим опити някой да се възползва от доверието на българите“, допълни зам.-председателят на КФН.

Цялото интервю в БНТ може да видите тук.