На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви януари 2020 г. до 31-ви март 2020 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел „Статистика”, ”Застрахователен пазар”, „Животозастраховане“.

    Представените коригирани данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2019 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”, „Общо Застраховане“ „2019“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.

    Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодичните отчети от застрахователните брокери към 31.12.2019 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 1, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
    Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 31.12.2019), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователен пазар”.

    ВАЖНО:

    Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
    ● Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
    ● Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила не са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
    ● Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
    ● Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
    ● С оглед задължението на застрахователните брокери за подаването на информация относно документираното продължаващо професионално обучение или развитие, завършено от лицата в рамките на годината, и резултатите от него, която отчетност се представя на комисията ежегодно в срок до 31 януари на следващата година, може да попълните Приложение № 3, което се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
    ● Файловете трябва да бъдат подписани с универсален електронен подпис във формат p7m или p7s (PKCS#7), като при подписването НЕ трябва да бъде използвано криптиране;
    ● Подписът на файловете трябва да принадлежи на същия служител, който е влязъл в системата.

    Комисията за финансов надзор уведомява всички застрахователи и застрахователни посредници, че считано от 12.12.2019г. е в сила Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 на Комисията от 13 май 2019 година за изменение на Директива (ЕС) 2016/97 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за изменение на базовите суми в евро за застраховката „Професионална отговорност“ и за финансовия капацитет на застрахователните и презастрахователните посредници.
    С Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 са въведени изменения в параграфи 4 и 6 от Член 10 от Директива (ЕС) 2016/97 , като в параграф 4 размерите на застрахователните суми по застраховка „Професионална отговорност“, която трябва да притежават застрахователните и презастрахователните посредници, са увеличени съобразно увеличението на Европейският индекс на потребителските цени, който се изготвя за Съюза от Евростат, а именно – с 4,03%, като застрахователната сума за претенциите по всяко застрахователно събитие е изменена от 1 250 000 евро на 1 300 380 евро, а застрахователната сума за претенциите по всички застрахователни събития – от 1 850 000 евро на 1 924 560 евро.
    Промени са извършени и в параграф 6, втора алинея, буква б) от Член 10 от Директива (ЕС) 2016/97  относно финансовия капацитет, който трябва да има посредникът, възлизащ по всяко време на 4% от сумата на получените застрахователни премии, като минималната сума е увеличена от 18 750 евро на 19 510 евро.
    Извършената промяна засяга минималните размери на застрахователните суми по застраховка „Професионална отговорност“ по чл. 305, ал. 1, и чл. 316, ал. 2 КЗ, и на минималния размер на собствения капитал на застрахователния брокер по чл. 306, ал. 1, т. 1, които съгласно правилото на  § 4, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на КЗ се актуализират с регламенти на Европейската комисия, приети на основание и в сроковете по чл. 10, параграф 7 от Директива (ЕС) 2016/97.
    Делегиран регламент (ЕС) 2019/1935 започва да се прилага пряко, считано от 12.06.2020 г., като след тази дата,  минималните лимити по застраховките „Професионална отговорност“ на всички задължени субекти следва да отговарят на левовата равностойност по централния курс на БНБ на нововъведените стойности.
    На основание § 4, ал. 2, изречение второ от Допълнителните разпоредби на КЗ застрахователната сума по задължителните застраховки “Професионална отговорност“ на застрахователните брокери по чл. 305, ал. 1 от КЗ, респективно на застрахователните агенти по чл. 316, ал. 2 от КЗ е сумата, която е в сила съобразно съответния регламент на Европейската комисия към датата на настъпване на застрахователното събитие, освен ако размерът на застрахователната сума, вписана в застрахователната полица, е по-висок. Посоченото означава, че не е необходимо изрично актуализиране на застрахователната сума по договорите за задължителна застраховка, сключени преди 12.06.2020 г., но следва да се има предвид, че след тази дата лимитите на отговорност ще бъдат увеличени по силата на разпоредбата на закона до левовата равностойност по централния курс на БНБ на нововъведените стойности, освен ако застрахователната полица е предвидила по-висок размер.
    Предвид обстоятелството, че размерът по чл. 306, ал. 1 от КЗ (40 000 лв.) продължава да бъде по-висок от левовата равностойност на актуализирания размер по Член 10, параграф 6, втора алинея, буква б) от Директива (ЕС) 2016/97 (19 510 евро), минималният размер на собствените средства на застрахователните брокери като гаранция за изпълнение на задълженията за прехвърляне на платена застрахователна премия в полза на застрахователя, респективно за прехвърляне на застрахователно обезщетение или застрахователна сума в полза на ползвателя на застрахователни услуги, остава без изменение.

    За сутрешния блок на БТВ „Тази сутрин“,  председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов отговори на въпроси по предложената нова система „Бонус-малус“. Той обясни, че тя е балансирана за водачите. По думите му справедливостта в „Бонус-малус“ идва от това, че всеки шофьор, независимо дали е собственик или водач носи своята лична отговорност. Самият собственик ще носи отговорност, само ако позволи на водач, който не е вписан в застраховка „Гражданска отговорност“ да шофира автомобила, обясни той.

    Председателят беше и категоричен, че няма да има унаследяване на „малусите“ при продажба на даден автомобил. Към момента са предложени да се разгледат две скали, когато става въпрос за достигане на „бонусите“ – една с 15 класа и една с 20 класа. При първия вариант 6-тият клас е нулев, а при втория – 8-мият.
 
(снимка: БТВ)

    Г-н Атанасов подчерта, че при извършени нарушения, малусът идва веднага и е правопропорционален на нарушенията. Може да се стигне до най-високия малус в случай на жертва на пътя или нанесени телесни травми, както и в случаи на множество нарушения, които имат характер на рецидив. За бонус частта, той ясно и категорично отхвърли мнението, че бонусът ще дойде след 5 г., защото още на първата година без нарушения бонусът за добросъвестните водачи е в размер на 10 % отстъпка, за втората година без нарушения – също още 10 %. Това прави отстъпка от общо 20% от „бонуса“ за период от 2 години.
 
    По думите на Председателя на КФН е важно да се разграничат леките автомобили от тежкотоварните и автобусите при системата „ Бонус-малус“, като той се надява в дискусиите да бъдат представени солидни аргументи, чрез които да се постигне балансирано решение. Г-н Атанасов не отхвърли и варианта за поетапно въвеждане на системата. До 15 януари се очаква да бъде финализиран окончателният вариант на предложението, за да бъде представена системата на обществено обсъждане.
 
    „Аз се ангажирам, че специално за тежкотоварните автомобили и автобусите ще бъда проактивен, ще направим среща със съответните асоциации и вярвам, че ще намерим диалог към правилното решение. Възможно е системата „Бонус-малус“ да влезе в сила поетапно, ние сме готови на различни варианти, важното е системата да бъде работеща“, заяви председателят на КФН Бойко Атанасов.

    Вижте цялото интервю тук.

    Днес, в сутрешния блок на БНТ председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-н Бойко Атанасов говори за подготвяната от Комисията система „Бонус-малус“.
    С въвеждането на система „Бонус-Малус“ се цели създаването на механизъм, който да доведе до разпределение на застрахователната премия по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между лицата, които имат добросъвестно поведение и тези, които извършват множество пътни нарушения и причиняват вреди.
    Председателят на КФН обясни на зрителите, че новата система цели превенция и справедливост, както и коригиране на поведението на шофьорите в дългосрочен план. Данните показват, че над 80% от шофьорите нямат нарушения, а плащат всяка година цена за застраховката си „Гражданска отговорност“ равна на тази, която плащат останалите шофьори, които имат нарушения.
Г-н Атанасов увери, че замисляното изменение е неутрално по отношение на общия финансов ресурс, като отрече твърденията, че моделът "Бонус – малус" облагодетелства застрахователите, защото  един от принципите, на който се основава системата „Бонус-малус“, е финансова неутралност. Това означава, че „Бонус-малус“ не трябва да води сама по себе си нито до увеличаване, нито до намаляване на общия размер на застрахователните премии, събирани при сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а само да преразпределя тежестта между по-рисковите и по-малко рисковите водачи.
    Г-н Атанасов допълни, че предложението за вписване на водачите, които ще управляват моторното превозно средство в застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с произтичащата от него последици в случай на невписване на водача е, за да се ангажира персоналната отговорност на водачите на МПС за собственото им поведение.  Но е помислено и за изключения по отношение например на линейки, автомобили на министерство на вътрешните работи, имащи право да ползват специален режим на движение, учебни моторни превозни средства или автомобили, автомобили, предлагащи услугата дринк енд драйв.
    Най-новите тенденции при автомобилните производители и застрахователите са да събират и анализират информация за индивидуалното поведение на шофьора на пътя – телеметрия. С въвеждането на системата "бонус-малус" България има шанса да не е постоянно последна, а да бъде част от тази тенденция, коментира още пред БНТ председателят на Комисията за финансов надзор.
Вижте повече в интервюто.

    През м. ноември 2019 г. са получени две уведомления за застрахователни дружества, които заявяват намерение за преустановяване извършването на застрахователна дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги на територията на Република България. Към 30.11.2019 г. броят на застрахователите със седалище в държава членка на ЕС и ЕИП, които са заявили намерение да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги възлиза на 642.
    За периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. в КФН са получени уведомления от компетентни органи на държави членки на ЕС за намерението на 15 (петнадесет) нови застрахователни посредници от държави членки да извършват дейност в Република България, както и за 9 (девет) застрахователни посредника, които са преустановили извършването на дейност. В края на периода застрахователните посредници от държави членки, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги или правото на установяване, са 2595.
    През месец ноември 2019 г. КФН не е изпращала уведомление до компетентните надзорни органи на ЕС относно намерението на застрахователи със седалище в Република България да извършват застрахователна дейност на територията на държави членки на ЕС.  
    Общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 18.  
    За периода 01.11.2019 г. – 30.11.2019 г. КФН е изпратила уведомление до компетентните органи на всички държави членки на ЕС и ЕИП относно намерението на „Астра Брокерс“ ЕООД да извършва на тяхна територия дейност по застрахователно посредничество. В края на периода общият брой на застрахователните посредници със седалище в Република България, заявили намерение да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, нараства на 46.  
    Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

    Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление "Осигурителен надзор", издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2019 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват универсален пенсионен фонд и/или фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
    Решение № 1310 – ПОД от 18.12.2019 г. може да намерите в раздел „Административни документи”, а приложенията към него – в раздел „Административни документи”, "Форми и образци на документи", "Осигурителен пазар", 2019.

    Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец октомври 2019 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Поднадзорни лица”, „Статистика”, „Застрахователен пазар”.

На 19.11.2019 г. КФН публикува на сайта си  Наредба за системата „бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, заедно с мотивите към нея, както и проект за последващи промени в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите и „Злополука" на пътниците в средствата за обществен превоз, които представят цялостно модела на функционирането  на бъдещата система https://www.fsc.bg/bg/normativna-uredba/obshtestveni-konsultatsii/bonus-malus/
Отговорни за проекта са три институции: Комисията за финансов надзор (КФН), Министерството на вътрешните работи (МВР) и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В процеса на изработване на системата активно се включи и Държавната агенция за пътна безопасност.
КФН използва възможността да комуникира с обществото, като до момента са събрани над 60 официални становища и са разгледани над 700 коментара в онлайн средите, които отразяват част от общественото мнение по предложената система „Бонус-малус“.
В допълнение на изброените канали, се състояха и няколко експертни обсъждания, в които участваха неправителствени организации, различни асоциации, като Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българска асоциация на пострадали при катастрофи, Държавна агенция “Безопасност на движението по пътищата”, „Институт за пътна безопасност“, Гаранционен фонд, представители на МВР и на МТИТС.
Предстои направените предложения и коментари да се обсъдят от КФН, МВР и МТИТС и тогава проектът на Наредбата за системата „Бонус-малус" по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да се публикува на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на едномесечно обществено обсъждане.
На база на направените предложения, Комисията за финансов надзор предоставя на широката общественост едни от най-често задаваните въпроси по системата „Бонус-малус“ и подготвените отговори към тях:
 

Предложението за вписване на водачите, които ще управляват моторното превозно средство в застрахователната полица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с произтичащата от него последици в случай на невписване на водача е, за да се ангажира персоналната отговорност на водачите на МПС за собственото им поведение.
Изключения
В някои случаи изискването за вписването на водачи в застрахователната полица не се прилага, така например: по отношение на линейки, автомобили на министерство на вътрешните работи, имащи право да ползват специален режим на движение, учебни моторни превозни средства и др.
По отношение на особено чувствителните въпроси, свързани с възникване на извънредна необходимост от управление на МПС от лице извън кръга на вписаните в застрахователната полица (например когато вписан водач не е в състояние да управлява моторното превозно средство поради употреба на алкохол, злополука или влошено здравословно състояние) е предвидено, че управлението на автомобила от друг водач, няма да се счита за неизпълнение на изискването за вписване на водача в застрахователната полица. Това се отнася и за случаите, в които се ползва услугата „не карай пил“ (дринк енд драйв).
Всички лица, които управляват автомобила независимо дали са вписани или не като водачи в застрахователната полица остават застраховани.
Не се предвижда предложение за промяна на правилата относно кръга на застрахованите лица по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който ще продължи да включва всички лица, които на законно основание управляват или ползват моторното превозно средство, във връзка с което е сключена застраховката, независимо дали са вписани като водачи в нея или не. Това означава, че в случай на пътнотранспортно произшествие, причинено от невписан водач, застрахователят ще продължава да изплаща обезщетение и няма да има право да изисква възстановяване на плащането от невписания водач само на основание, че не е включен в застрахователната полица.
 

Системата „Бонус-малус“ се основава на административни нарушения и престъпления във връзка с движението по пътищата. Взети са предвид административните нарушения и престъпления, които в съответствие с извършените анализи в най-голяма степен допринасят за причиняване на пътнотранспортни произшествия (като превишаване на ограниченията на скоростта, отнемане на предимство, извършване на опасни маневри, управление на моторно превозно средство в нетрезво състояние или под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, хулиганско поведение при шофиране на моторно превозно средство) или престъпления, които сами по себе си представляват пътнотранспортни произшествия с причинени вреди на имущество или физически лица.
Целта на подхода е да съдейства за превенция на риска от настъпване на пътнотранспортни произшествия, като въздейства още на етапа на установяване на рисковото поведение, преди вредите да са настъпили. По този начин предложеният проект за система „Бонус-малус“ ще бъде насочен към противодействие на причините за настъпване на застрахователни събития, вместо да регистрира вече настъпили застрахователни събития и да въздейства едва след като вредоносните последици от тях вече са настъпили.
Причинените щети не са част от единните изисквания за коригиране на застрахователната премия, определени с проекта на наредбата за системата „Бонус-малус“, но застрахователите и сега имат практика да предвиждат надбавки и отстъпки от цената на застраховката, определяйки ги въз основа на собствената си ценова политика и характеристиките на индивидуалните им застрахователни портфейли. Проектът на Наредба предвижда възможността тази практика да се запази, като допълнително ще се осигури и достъп до информацията за причинените щети чрез информационната система на Гаранционния фонд.
 

Моделът на система „Бонус-малус“, който се предлага работи и в тази насока. В проекта на Наредба №49, публикуван заедно с проекта на Наредбата за системата „Бонус-малус“, се посочва, че за целите на определяне на базовата застрахователна премия застрахователите, ще имат право на достъп до данни за изплатени претенции за предходните 5 год. по застраховки „Гражданска отговорност" на автомобилистите, като условията и редът на достъп до информацията ще се определят с Наредба № 54. След натрупването на надеждна и структурирана статистическа информация за пазара като цяло при прегледа на системата „Бонус-малус“ ще се анализира и възможността да бъдат включени допълнително и изплатените претенции като фактор.
 

Причинените щети не са част от единните изисквания за коригиране на застрахователната премия, определени с проекта на наредбата за системата „Бонус-малус“, но застрахователите и сега имат практика да предвиждат надбавки и отстъпки от цената на застраховката, определяйки ги въз основа на собствената си ценова политика и характеристиките на индивидуалните им застрахователни портфейли. Предложено е факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да могат да се използват от застрахователите при формиране на тяхната базова застрахователна премия по застраховката, като да предвидят намаления (отстъпки) или увеличения (надбавки), съгласно разработени от тях тарифи, обявени пред Гаранционния фонд. По този начин не се създава нормативно задължение на застрахователите да прилагат тези фактори в договорната си практика и застрахователите остават свободни да формират тарифите за базовата застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Единственото ограничение, което се поставя при формирането на базовата премия е тя да не включва факторите, определени за целите на системата „бонус-малус,“ за да се избегне двойното отчитане на едни и същи фактори, както при определяне на базовата премия така и при нейното коригиране.

В случай, когато факторите, свързани с изплатени обезщетения по претенции, са предвидени в тарифите на застрахователите, се създават условия за използване на информацията в регистъра на предявените и изплатените претенции, поддържан в информационния център на Гаранционния фонд. Това ще позволи на застрахователите да извършват качествена индивидуална оценка на риска на база изплатени обезщетения при определяне на базовата застрахователна премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и ще се създаде гаранция срещу недобросъвестно скриване или срещу незнание на информация от застраховащите лица по отношение на тези фактори за оценка на риска.

 

Въвеждането на система „бонус-малус“ предполага адресатите на нормативния акт да са в известност за последиците от своите действия, за да могат да съобразят поведението си с тяхното настъпване, затова не се предвижда деяния, които са извършени преди влизането на наредбата в сила да се взимат предвид. През следващата 2020 г. и след приемането на наредбата „Бонус-малус“  и обнародването й в Държавен вестник ще има нулев период (измерен в месеци или година), в който ще се събират данни за нарушенията, които всеки един водач на автомобил, извършва на пътя, а самата система, се очаква да започне да функционира през 2021 г.
 

Един от принципите, на който се основава системата „Бонус-малус“ е финансова неутралност. Това означава, че тя не трябва да води сама по себе си нито до увеличаване, нито до намаляване на общия размер на застрахователните премии, събирани при сключване на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а само да преразпределя тежестта между по-рисковите и по-малко рисковите водачи. Съобразно направените анализи се очаква преобладаващата част от водачите (между 70 и 80%) да бъдат в групата на нискорисковите, които се ползват от отстъпка от премията. За да могат да бъдат събрани средствата за финансиране на отстъпката, надбавката върху премията на високорисковите водачи трябва да бъде достатъчна. Следва да се има предвид, че в областта на най-високите класове за малус се очаква да бъдат по-малко от пет процента от водачите на МПС и това ще бъдат лицата, извършващи престъпления или тежки нарушения във връзка с движението по пътищата.
„Бонус-малус“ системата нито облагодетелства, нито ощетява застрахователите, При тях реално пари в повече няма да остават. Парите трябва само да се преразпределят. Ако 70%-80% от водачите са изрядни и те трябва да получат 23% бонус, то той ще се формира едва от 20 % от водачите, които имат по-високо рисково поведение.
Тоест ако имаме 10 човека, от които на 8 трябва да дадем, а на 2 да вземем, то от двама трябва да се вземат по 4 лв., за да се дадат на 8 човека по 1 лв. 
 

„Бонус-малус“ системата следва да се самофинансирa, като не се изкривява средната годишна премия, което означава, че се създават условия за справедливо коригиране на застрахователна премия по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като не се дава превес на интересите на застрахователите пред тези на гражданите. На база на получените разпределения са определени и премийните множители, по начин, който гарантира, че съществува равновесие не само в дългосрочна, но и във всяка бъдеща година на функциониране на системата.

При примерна базисна премия за ГОА от 300 лв., изчисленията показват, че при 20 степенната скала, полицата за изрядните водачи ще бъде 225 лв. Онези 0,6 % от водачите, причинили смърт на пътя, пък ще платят 1200 лв. застраховка или с 900 лв. по-скъпа застраховка.
 

По-долу прилагаме пример с предложение за 20 класа.

 

Нарушенията, които ще се вземат предвид за определяне на „бонус-класа“ на водачите са изброени изчерпателно в Приложение № 1 към проекта на наредба. Те включват преди всичко административните нарушения по Закона за движението по пътищата, които в най-голяма степен допринасят за причиняване на пътнотранспортни произшествия, а също така и престъпления по Наказателния кодекс, които в преобладаващата си част са свързани с настъпили пътнотранспортни произшествия от които са били причинени материални щети, телесни повреди или смърт на физически лица.
Някои примери за нарушения са:

Всяко едно от административните нарушения или престъпления, които имат отношение към определянето на „бонус-малус“ класа носи съответния брой „малус“ точки, като всяка „малус“ точка води до увеличаване на класа на водача с една степен нагоре. Например ако водач се намира в базовия клас 6, при влизане в сила на наказателно постановление или електронен фиш за превишаване на скоростта в населено място с между 21 и 30 км/ч – нарушение, за което се предвиждат 3 малус точки, неговият клас ще се промени на 9 клас. Такъв би бил случаят ако водачът е шофирал с повече от 70 километра в час на обикновена градска улица, където ограничението е 50 километра в час или с повече от 90 километра в час на бул. „България“ където ограничението е 70 километра в час.
 

Гаранционният фонд, на база информацията, получена чрез електронен обмен на данните относно влезлите в сила актове за налагане на наказания на административните нарушения и престъпленията, предвидени в наредбата, определя коефициента на корекция, като по този начин се изключва рискът от субективизъм. Съгласно предложения проект коефициентът, с който се коригира застрахователната премия по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се определя автоматизирано от информационната система на Гаранционния фонд и съответства на коефициента на най-високия „Бонус-малус“ клас между определените класове на собственика/собствениците и на водача/водачите на МПС, вписан/и в застрахователната полица.
 

Изискването за използване на Персонален идентификационен код, издаден от Националната агенция по приходите или Квалифициран електронен подпис за искане на информация относно личния „бонус-малус“ клас посредством безплатна електронна услуга, предоставяна от Гаранционния фонд е предложено във връзка с необходимостта за спазване на правилата за идентификация на лицата при достъп по електронен път до данни в регистрите, отнасящи се до тях. Лицата имат право на достъп по електронен път до всички данни в регистрите и базите данни, отнасящи се до тях, след като се идентифицират по надлежния ред.
Проектът на наредба предвижда и алтернативна възможност за заинтересованите лица, които не разполагат с такива кодове за идентификация, да получават информация относно личния си „бонус-малус“ клас посредством застраховател или застрахователен посредник, след като се идентифицират с личен документ по смисъла на Закона за българските лични документи. Направеното предложение е тази проверка също така да бъде безплатна.
 

Всички предложения, които са отправени по проекта на Наредба за системата „бонус-малус“ предстоят да бъдат внимателно разгледани и обсъдени от трите институции –  КФН, МВР и МТИТС. Приемането на окончателния проект ще бъде публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации и интернет страниците на трите институции за стартиране на законоустановения срок за едномесечно обществено обсъждане.
Системите „Бонус-малус“, които имат по-малък брой класове, позволяват по-бърз преход на лицата между различните класове, но водят до по-резки увеличения на премиите, за да се запази баланса в системата. Също така, системите, които предоставят възможност за увеличение на премията на 400%, осигуряват по-големи отстъпки за лицата в бонус класовете
По отношение на предложението след 5 години без нарушение на пътя водачите да се връщат в базов „неутрален“ клас, считаме, че е едно добро предложение, което също трябва да бъде разгледано при приемането на окончателния проект на Наредбата за системата „бонус-малус“.
 

Системата „Бoнус-малус“ не е система за наказания, която да дублира административно наказателните разпоредби на Закона за движението по пътищата или престъпленията по Наказателния кодекс. Тя има за цел да категоризира риска и в зависимост от него да определи застрахователната премия. Разликата е в това, че при санкцията водачът получава глоба или наказание лишаване от свобода за вече извършеното административно нарушение или престъпление, докато при застраховката увеличеният „Бонус-малус“ клас отразява повишения риск същият водач за в бъдеще да причини пътнотранспортно произшествие с произтичащите от това вреди, като се изхожда от неговото рисково поведение в миналото. По същия начин се процедира и при „класическата“ система „бонус-малус“, където малусите се начисляват въз основа на вече изплатени обезщетения или настъпили застрахователни събития. Предложената система се опитва да направи крачка напред като взема предвид не настъпилото пътнотранспортно произшествие, а индикациите за неговото възможно настъпване, каквито са извършването на нарушения по пътя. По този начин тя се опитва да въздейства превантивно, а не пост фактум, когато вредите вече ще са настъпили.
 

Не, текущо всяка година ще се следи системата и вече съобразно натрупаните реални данни ще се калибрира допълнително при необходимост.
 

Вписването на водач в застрахователната полица е указание, че той ще управлява автомобила. Дали и колко често е фактически въпрос. Правната възможност означава, че той може да го управлява всеки ден с произтичащия от това риск от причиняване на вреда. Ако съпрузите в дадения пример считат, че вероятността за управление на автомобила на съпругата от съпруга е толкова малка, че не е обосновано да се заплаща по-висока застрахователна премия заради по-високия му „бонус-малус“ клас, могат да решат да не го вписват в застрахователната полица. В случай на възникване на необходимост в срока на застраховката съпругът все пак да управлява автомобила на съпругата, защото напр. неговият автомобил не е на разположение поради повреда, кражба или друго обстоятелство, предложеният проект предвижда възможността съпругът да бъде вписан допълнително в застрахователната полица на автомобила на съпругата. В извънредна ситуация, когато например съпругата не е в състояние да  шофира и се налага съпругът да я превози с нейния автомобил, предлаганият проект предвижда, че той би могъл да управлява автомобила без да понася някаква отговорност. По същия начин, когато управлението на автомобила се налага от други извънредни обстоятелства, които биха могли да се определят като крайна необходимост (напр. необходимостта да бъде спасен нечий живот или здраве, да бъдат предотвратени вреди за имущество или други подобни) по правилата на Закона за административните нарушения и наказания управлението на автомобила на съпругата от невписания съпруг също няма да се третира като административно нарушение. Бихме искали да обърнем внимание, че предлаганият проект не променя кръга на застрахованите лица и дори в ситуацията, в която съпругът не е вписан в застрахователната полица на съпругата си, той ще продължава да бъде застрахован и при причиняването на евентуални вреди от неговото управление застрахователят ще бъде длъжен да ги обезщети без да има право на регрес срещу невписания водач само на основание, че не е бил вписан в полицата. 
Както е видно предложената уредба не поставя пред гражданите непреодолими пречки пред възможността да управляват разходите по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“.
 

Предложението за модел на системата „Бонус-малус“ върви паралелно с предложения за промени и в Наредба № 49 от 16.10.2014 г. Предложената нова редакция  на ал.2 на чл. 6 от тази Наредба, която е предвидила необходимите изключения, където попада услугата от типа  „Не карай пил“/ “дринк енд драйв”  или други събития, при които вписан водач или собственик-вписан водач, нямат способността да управляват моторното средство и мога да го предоставят на друго невписано лице. След общественото обсъждане ще бъдат отчетени и другите предложения в същата насока.