Оповестяване на резултати от проведените на 09 и 10 ноември 2024 г. изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант

На 09 и 10 ноември 2024 г. се проведоха поредните изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант.

Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като

брокер на финансови инструменти на 09 ноември 2024 г.

  1. Петър Христов Йосифов

Резултатите от проверката са оформени с Протокол № 1 от 18 ноември 2024 г. на Изпитната комисия,

определена с решение на КФН по протокол № 66/15.10.2024 г.

Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност

като инвестиционен консултант на 10 ноември 2024 г.

  1. Христо Пламенов Панайотов
  2. Виктория Симеонова Симеонова
  3. Ангел Ангелов Каракашев
  4. Стоян Руменов Димов
  5. Васил Вълков Карасанов

Резултатите от проверката са оформени с Протокол № 2 от 18 ноември 2024 г. на Изпитната комисия,

определена с решение на КФН по протокол № 66/15.10.2024 г.

На основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 7 от 27.05.2021 г. за реда за придобиване, признаване и отнемане на правоспособност на брокерите на финансови инструменти и инвестиционните консултанти, в срок до 10 работни дни от обявяването на резултатите от изпита лицата, които не са издържали изпита, могат да отправят искане до КФН да се запознаят с резултатите от проверката на писмената си работа.

На вниманието на успешно издържалите изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант:

Лицата, които са издържали успешно изпита, могат да получат сертификатите си след 25 ноември 2024 г. в сградата на КФН на гише „Деловодство“ (вход за граждани) всеки работен ден от 9:00 часа до 17:30 часа.

За получаване на сертификатите трябва да бъде представен документ за самоличност и документ за платена такса в размер на 25 лв., съгласно Раздел I, т. II, т. 9, предложение второ от Тарифата на таксите, събирани от КФН, която е приложение към чл. 27, ал. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор.

Плащането може да се извърши на каса в сградата на КФН или по банков път по сметка:

IBAN: BG95 BNBG 9661 3000 1415 01,

BIC: BNBGBGSD, БНБ – ЦУ

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) проучва нивото на внедряване на изкуствен интелект от финансовите институции в сектора на ценните книжа и пазари

            В периода 01 юни – 29 август 2025 г. ЕОЦКП проведежда пазарно проучване за нивото на внедряване на изкуствен интелект, в което можете да се включите на следния линк.

            Проучването цели да се получи по-добро разбиране за степента, в която финансовите институции в сектора на ценните книжа и пазари използват изкуствен интелект, включително техните стратегии и политики за това, нива на инвестиции и подробности за специфични случаи на употреба (напр. използваните технологии изкуствен интелект, ниво на същественост, сигурност и обяснимост).

            След приключване на проучването, ЕОЦКП ще обобщи отговорите, за да подобри надзора на сектора и осигури надеждна защита на потребителите, като същевременно създаде условия за предоставяне на качествени услуги в сектора на ценните книжа и пазари.

Банер

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 30.09.2024 г.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2024 г. е 5 045 220 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 44 275 души, или 0,89 на сто, а спрямо 30.09.2023 г. с 67 974 души, или 1,37 на сто.

Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,60 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,64 на сто и 6,56 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.

Към 30.09.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 25 875 775 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,84 на сто, а в сравнение с 30.09.2023  г. с 21,21 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 22,19 на сто спрямо 30.09.2023 г. Следват професионалните и доброволният пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 14,75 на сто и 12,13 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове за периода е 10,91 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2024 г. са общо 2 179 041 хил. лв. и се увеличават с 16,31 на сто в сравнение с деветмесечието на 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в УПФ регистрират ръст от 16,94 на сто, а в ППФ 12,54 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 9,01 на сто и 2,99 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2024 г. са 24 983, от които 4 161 пенсионери и 20 822 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 6 633 хил. лв. за пенсии, 76 300 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 295 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2024 г. е 230,66 лв., а средният размер на разсроченото плащане 462,39 лв. В сравнение с деветмесечието на 2023 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 3,53 лв., или с 1,55 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 55,37 лв., или с 13,60 на сто.

През третото тримесечие на 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица –  мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 30.09.2024 г. вече има  сключени пенсионни договори и  договори за разсрочено изплащане на средства с мъже, навършили 64 г. и 7 м., каквато е възрастта за придобиване на право на пенсия през 2024 г.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

КФН с призив към застрахователите за незабавни действия относно преразглеждане цените на застраховка „Гражданска отговорност“ за таксиметровите автомобили

Председателят на КФН – Бойко Атанасов и заместник-председателят, изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Диана Йорданова, се срещнаха днес в сградата на КФН с представители на протестиращите таксиметрови шофьори и обсъдиха с тях исканията и основанията им за настоящия протест.

Ръководството на КФН ги информира, че:

  • В резултат на медийни изявления незабавно са инициирали проверка относно твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В рамките на проверката от застрахователните дружества, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, са изискани актуални тарифи, заедно с обосновка на същите, протоколи за одобрение от компетентните им органи и информация относно последните промени в тях.
  • Към момента проверката на КФН още е активна и не е приключила. В КФН очакват в срок допълнителни данни от застрахователи и държавни органи.
  • Съгласно действащото законодателство в Република България тарифите на застрахователните премии се определят свободно от всеки застраховател в условията на конкурентен пазар, като не се допуска изискването на предварително надзорно одобрение от страна на КФН или системно уведомяване на КФН за тарифните ставки на премиите. Комисията за финансов надзор упражнява конкретно надзор за достатъчност на застрахователните премии, изчислени на базата на разумно актюерско допускане, така че да осигуряват изпълнение на всички задължения на застрахователите, включително образуването на достатъчни технически резерви.
  • Нито българското, нито европейското законодателство, прилагано от КФН, предвижда ограничения на максималните размери на застрахователните премии по застраховките, включително и по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този смисъл идеята за налагането на мораториум върху размера на застрахователните премии ще е в конфликт с правото на Европейския съюз. Опитът на други държави членки на ЕС потвърждава, че подобни действия на държавата са обект на наказателни процедури от страна на Европейската комисия. Ето защо, справедливото определяне на застрахователните премии следва да се основава на ефективна оценка на застрахователния риск и свободна пазарна конкуренция между застрахователните компании.

За да бъде намерено решение на възникналия спор, КФН призовава всички застрахователи, лицензирани да извършват дейност по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, да предприемат незабавно всички необходими действия по преразглеждане на тарифите си по тази задължителна застраховка и да преосмислят настоящото си пазарно поведение, без да нарушават изискванията за достатъчност на застрахователната премия и своята рискова стратегия, с оглед постигане на справедливи пазарни цени за ползвателите на застрахователни услуги и осигуряване на стабилен и конкурентен застрахователен пазар.

Председателят на КФН – Бойко Атанасов откри Investor Finance Forum 2024

Boyko_Atanasov_2

На 21 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри най-голямата годишна среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF). Тя се организира за 13-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).

Форумът традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии, относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.

„За мен е привилегия за поредна година да открия форума на „Инвестор“. Днес имаме изключително важната задача да се задълбочим в най–актуалните теми за глобалната икономика и като причинно-следствена връзка, за икономиката на България. В настоящия момент, инфлационният натиск е постоянен и със сериозни последици – върху националните икономики, върху международните капиталови потоци, пазарните настроения и инвестиционните стратегии във всички класове активи. Ние сме длъжни да мислим и да действаме, докато намерим начин, по който да управляваме инфлацията, така че тя да намали темповете си и да позволи по-спокойни дни за всички заинтересовани страни. Какво предстои за България в икономически, финансов, технологичен и разбира се, регулаторен план? Имаме нужда от засилване на растежа на малкия и средния бизнес, от привличането на чуждестранни инвеститори, за да сме конкурентоспособни; от въвеждане на еврото, за да може България да получи нови възможности, по-малко  предизвикателства за инвеститорите; да утвърдим ролята на България като стратегически партньор в Европейски съюз, то усилията трябва да бъдат насочени към улесняване на прехода ни към еврото и финансовата ни интеграция; да продължим с успешни инициативи като новите сегменти на Българската фондова борса – EuroBridge, иновативният пазар Beam, тенденцията за нарастващ брой успешни IPO-та; да въведем максимално бързо ESG критериите като стандарт, съществен при вземането на инвестиционни решения. Още една тема, на която сме длъжни да обърнем внимание днес – цифровият преход на финансовите пазари. Имаме редица предимства пред нас, но и своите рискове. Независимо дали обсъждаме облигации, ETF, стоки или криптовалути, способността за диверсификация и управление на риска никога не е била по-важна. Заедно трябва да насърчаваме ефективни пазари, финансова стабилност, засилване на надзора, както и подобряване защитата на инвеститорите. Днес, повече от всякога, се нуждаем от ясна, пропорционална и гъвкава регулаторна рамка. Както и се нуждаем от силен и ефективен надзор, поддържане на доверие и стабилност в цялата пазарна екосистема. Заедно трябва да се ориентираме в моделите на съвремието и да вървим уверено към всяко едно нововъдедение в синхрон с европейските регулации“, сподели пред широката аудитория г-н Атанасов.

Boyko_Atanasov_1

В рамките на 6 панела, модераторите и участниците в дискусиите направиха анализ на бъдещето на икономиката и капиталовите пазари. В центъра на обсъждането бе инфлацията, маневрите на централните банки, световната икономика и възможността да се правят точни прогнози в условията на нарастваща геополитическа несигурност. Как България да се позиционира като атрактивна инвестиционна дестинация също бе сред основните теми, като страна-членка на ЕС, европейската икономика и глобалната конкуренция със САЩ и Китай.

Българската фондова борса акцентира на капиталовите пазари, като катализатор за растеж, чрез новите сегменти EuroBridge, Пазар Beam и други инвестиционни възможности, които да засилят интереса на чуждестранните инвеститори.

Събитието продължи с анализ на очакванията след  рамковата конвенция на ООН по изменението на климата – СОР – 29, ESG изискванията и зелената енергия, дигиталната трансформация и устойчивото развитие като ключови фактори за бъдещето на икономиката, заедно с развитието на изкуствения интелект и неговата роля в еволюцията на финансовия сектор.

Форумът разгледа и стратегиите за управление активи, диверсификация и рискове, както и ролята на инвестиционните дружества и фондове в контекста на променящата се икономическа среда.

В обсега на обсъжданите теми бяха мерките, които могат да бъдат предприети за защита на потребителите и подобряване финансовата култура на обществото, на фона на борбата с незаконната небанкова финансова дейност. Комисията за финансов надзор ще продължи усилено да работи както в тази насока, така и в подкрепа на бизнеса в стремежа му към иновации и устойчив растеж.

Експерти от Комисията за финансов надзор взеха участие в Investor Finance Forum

Експерти от Комисията за финансов надзор (КФН) бяха панелисти в 13-то издание на най-престижното икономическо събитие – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF).

Petya_Hantova_panel_pic

В панела „Net zero economy“ участие взе Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, която сподели пред аудиторията, че: „От все по-голямо значение за инвеститорите и заинтересованите страни е дали определени компании са устойчиви и дали влияят положително в дългосрочен план. Инвеститорите на капиталовия пазар и мениджърите днес отчитат и разбират важността на мониторинга и оценката на ESG показателите и до каква степен управляваното от тях дружество има ползотворно въздействие върху околната среда, служителите и обществото. Наличието на т.нар. ESG стратегии не e само възможност за по-добро управление на ресурсите, но и фактор за въвеждане на отговорни екологични и социални политики. Те започват да играят все по-съществена роля в привличането на инвеститори и улесняването на достъпа до кредитиране. В тази връзка е важно да се подчертае водещата роля на Комисията за финансов надзор за предприемане на мерки за съобразяване с насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, заложени в Принципите за корпоративно управление и в частност тези, свързани с устойчивостта и жизнеспособността на компаниите, както от дружествата, така и от самия регулатор. На следващо място, КФН активно участва в дискусиите с всички заинтересовани страни по повод инициативата на „Българска фондова борса“ АД за получаване на ESG рейтинг от публичните компании.  Оповестяванията по ESG темите вече не просто са въпрос на „слагане на отметка“, а на задълбочен анализ на въздействия, рискове и възможности, както и оказване на влияние върху бизнес стратегията и бизнес модела на дружествата.  Това е нов модел на бизнес мислене, който изисква задълбочен анализ на средата, в която дружествата оперират, и преценка за необходимостта от адаптиране на бизнес стратегиите и дори на бизнес моделите. Създава се нова реалност, която изисква да сме гъвкави и подготвени за трансформация, да гледаме напред дългосрочно, да бъдем предвидими и по-отговорни към околната среда и обществото“.

Petya_Hantova_profile

Комисията за финансов надзор, като бъдещ член на Комитета по корпоративно управление и като страна, участвала в последните изменения на Принципите за корпоративно управление, се ангажира да проследява спазването им от българските участници на капиталовия пазар и силно ги препоръчва като най-разпознаваемия и висок международен стандарт в областта на доброто управление на компаниите. Така ще се създадат необходимите предпоставки за изграждане на пазарно доверие, почтеност, икономическа ефективност и финансова стабилност – ключови елементи за всеки успешен бизнес.

„В тези усилия ние активно ще си сътрудничим и ще разчитаме на нашия партньор – Националната комисия по корпоративно управление, с която ще организираме съвместни инициативи и съгласувани действия, за да постигнем заедно широка разпознаваемост и спазване на Принципите за корпоративно управление на ОИСР“, заяви по време на откриването на форума председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов.

Dani_Ushagelova_profile

В панел „Финтех“ участие взе Йорданка Ушагелова –  директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“: „Новата Стратегия на КФН за наблюдение на финтех сектора (2025-2027) очертава стъпки за развитието на иновациите, като същевременно се стреми да запази стабилността на финансовия пазар и да подобри оперативната устойчивост, както и да защити интересите на потребителите. Това прави Стратегията един от важните документи за Комисията в следващите години и целите ѝ са да подобрява финансовия надзор, като развива стабилна, динамична и сигурна финтех екосистема. Основните ѝ приоритети са насърчаване на иновациите и адаптивността, осигуряване на интегритет на пазара и финансова стабилност в небанковия финансов сектор, стимулиране на устойчиви финтех практики и поддържане на международното сътрудничество“.

Панелите “Net zero economy” и “Финтех” се откроиха като критични теми, трансформиращи бъдещето на бизнеса и обществото, с влияние върху глобалните усилия за иновации и икономическа устойчивост. Този факт подчертава необходимостта от балансиран подход, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към привеждане на регулаторните практики в съответствие с приоритетите на нулевата нетна икономика и възможностите на цифровата революция.

КФН прие Програма за защита на потребителите на небанковия финансов сектор (2025-2028)

КФН прие Програма за защита на потребителите за нов период 2025-2028 г., която цели ефективна защита на финансовите интереси на потребителите в небанковия сектор. Осигуряването на прозрачна и изчерпателна информация за финансови продукти и услуги, за лицата, които ги предоставят, както и за рисковете произтичащи от тях, е основополагащо.

Програмата отразява поставените приоритети и основната стратегическата цел на ЕС, а именно –  политика за защита на потребителите, свързана с повишаване качеството на живот на европейските граждани и изграждане на потребителско доверие, като същевременно се стимулира пазарен растеж.

За изпълнение на Програмата е разработен конкретeн план за действие.

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

Европейските надзорни органи обявиха график за събиране на информация за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии съгласно DORA

Европейските надзорни органи (EBA, EIOPA и ESMA) публикуваха Решение относно информацията, която компетентните органи трябва да докладват за определяне на трети страни критични доставчици на услуги в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) съгласно Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (DORA).

След влизането в сила на DORA на 17 януари 2025 г. европейските и националните надзорни органи ще започнат надзора на трети страни критични доставчици, предлагащи ИКТ услуги на финансови субекти в ЕС. До 30 април 2025 г. компетентните органи трябва да докладват информация за договорните споразумения на финансовите субекти с трети страни доставчици на ИКТ услуги. Публикуваното Решение предоставя обща рамка за годишното докладване на информацията, необходима за определянето на критичните доставчици.

С цел подпомагане на индустрията европейските надзорни органи проведоха през 2024 г. доброволно упражнение за отчитане на информация, като в него се включиха около 1000 финансови субекти от ЕС. През декември 2024 г. ще бъде публикуван актуализиран технически пакет за отчитане. Европейските надзорни органи насърчават финансовите субекти да предвидят, доколкото е възможно, подготовката на своите регистри, особено за информация, която може да не е незабавно достъпна.

На 18 декември 2024 г. ще се проведе семинар, на който финансовите субекти биха могли да научат повече за това как да подготвят своите регистри с информация, както и да се запознаят с резултатите от проведеното през 2024 г. доброволно упражнение. Желаещите да участват в семинара могат да се регистрират до 16 декември 2024 г. на следния линк:

https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/18_December_ESAs_workshop

Повече информация за Решението на европейските надзорни органи може да бъде открита на следния линк:

The ESAs announce timeline to collect information for the designation of critical ICT third-party service providers under the Digital Operational Resilience Act

Председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов пред Bulgaria ON AIR: „Моето вярване е в принципа на комуникация и диалогичност“

Г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) даде специално интервю за Bulgaria ON AIR, по повод застраховките „Гражданска отговорност“, привличането на инвеститори и предстоящото присъединяване на България в еврозоната.

КФН настоява за справедливи пазарни цени: „Ние нямаме право да изискваме информация за тарифите на застрахователите за всички видове застраховки, но имаме право да изискваме тарифите в случаите, когато преследваме конкретни надзорни цели, които са свързани с конкретни сигнали и жалби във връзка със застрахователната дейност“ – коментира в ефира на медията г-н Атанасов. Той сподели, че едно от изискванията на Кодекса за застраховане при определяне на застрахователните премии е да се спазва изискването за достатъчност, т.е. „при определянето на застрахователните премии трябва да се спазват техническите изисквания, включително и това да се заделят допълнителни технически резерви“. Именно това контролира КФН, която призова всички застрахователни компании да преразгледат тарифите си по застраховка „Гражданска отговорност“, да коригират пазарното си поведение, като съответно се спазва това изискване.

Той обясни още, че нито европейското, нито българското законодателство дават възможност да бъде ограничаван максималният размер на застрахователните премии: „Не може по никакъв начин да бъде поставен таван. Максималната застрахователна премия трябва да се определя единствено и само на принципа на пазарните отношения“. В интервюто бе засегната темата за „мораториума върху цените на застраховките „Гражданска отговорност“, като по време на разговора стана ясно, че „това би било пряк сблъсък с европейското законодателство, което би довело до откриване на наказателна процедура към България, свързана с финансова санкция, която се налага от Европейската комисия“.

Относно сроковете за разрешаване на казуса, председателят на КФН каза, че: „На ежедневна база следим какво се случва и при брокерите, и при застрахователите. Има наченки на подобно пазарно поведение, което да оправдае обществените очаквания. Моето вярване е, че в тези години, откакто съм председател на КФН, се налага принципът на комуникация и диалогичност. Сред срещите със застрахователните компании, съм уверен, че в съвсем скоро време, цената на гражданската отговорност ще придобие нормалност и ще се реши тази криза“ – посочи Бойко Атанасов.

В обсега на интервюто бяха засегнати ESG принципите, както и принципите за корпоративно управление на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР): „Вярвам и съм убеден в това, че те са в основата на всеки успешен бизнес. И ако самото корпоративно управление определя рамката, в която ние работим, то отделно принципите за устойчивост, прозрачност, етичност, отчетност, водят към растеж и просперитет на бизнеса“.

В разговора с председателя на КФН, бе коментирана и темата за рисковете пред глобалната и българската икономика, както и привличането на инвеститори: „Можем да осигурим растеж на малкия и среден бизнес, а влизането в еврозоната е един от факторите, който ще повлияе значително да има чужди инвестиции“. На въпросът „Готови ли сме за влизане в Еврозоната“, той отговори, че „целият небанков финансов сектор е готов“ и „мисля, че го очаква с нетърпение, защото това ще даде сериозни възможности за инвестиции и за развитие на пазара. Този процес няма да се случи толкова бързо, стъпка по стъпка, но сме в правилната посока“ – каза на финала на разговора председателят на КФН.

 Цялото интервю може да видите тук: До края на седмицата се чака решение за казуса с „Гражданска отговорност“ – Bgonair