Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор, връчи призовото място в конкурса „Млад одитор“

По специална покана на организаторите от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и одиторските дружества „HLB България“ и „Захаринова Нексиа“ , г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор бе сред официалните гости на 12-то издание на националния конкурс по одит „Млад одитор“. Конкурсът отличава студенти от цялата страна, с интерес към одиторската професия, както и традиционно я популяризира сред цялото общество.

 „Възхищавам се на 12 годишните Ви усилия да давате признание на професията на одитора. Одитът е ключов елемент във финансовата сфера, в частност, в небанковия финансов сектор и без него е немислимо функционирането на цялата система.“, каза председателят на Комисията за финансов надзор в обръщението си към организаторите.

Участници

Г-н Бойко Атанасов връчи наградата на студента, спечелил първото място в конкурса. Той се обърна към всички участници с думите: „Бъдете силни, смели, не се задоволявайте с това, което сте постигнали днес и не забравяйте, че без допълнително усилие успехът не е възможен. На добър час!“.

Сред специалните гости на конкурса „Млад одитор“ бяха още г-жа Горица Кожарева – председател на Сметната палата на РБ, Негово Преосвещенство Браницки Епископ Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария, г-н Владимир Савов – заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, г-н Генко Николов – главен секретар на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, г-н Бойко Костов – председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България, г-н Стефан Белчев – директор на Агенция за държавна финансова инспекция и г-жа Стефка Стоева – бивш конституционен съдия.

През 2023 г. в конкурса се включиха над 50 студента от 12 университета в страната, сред които Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Софийски Университет „Климент Охридски“, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономически университет – Варна, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Бургаски Свободен университет, Югозападен Университет „Неофит Рилски“, Нов Български Университет, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“.

Събитието завърши с обръщение към студентите и гостите от Денислав Георгиев – победител в конкурса за 2022 г.

Бойко Атанасов
Бойко Атанасов - награждаване

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 2 )


Съобщение относно предстоящи задължения за УД и ЛУАИФ

Комисията за финансов надзор напомня на управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, за следните обстоятелства:

  1. На 30.06.2023 г. изтича срокът за привеждане на интернет страниците на УД и ЛУАИФ в съответствие с изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2022/1288.
  2. На 10.07.2023 г. изтича срокът за представяне на тримесечните отчети на УД и лицензирани ЛУАИФ за второ тримесечие на 2023 г.
  3. До 10.07.2023 г. е срокът за докладване на информация по чл. 236 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 за второ тримесечие на 2023 г.
  4. На 10.07.2023 г. изтича срокът за представяне на списък на лицата, които притежават пряко или непряко квалифицирано дялово участие в УД и лицензирани ЛУАИФ, както и данни за притежаваните от тях гласове в общото събрание на УД, съответно ЛУАИФ, към 30.06.2023 г.
  5. До 31.07.2023 г. е срокът за докладване на информация по чл. 215, ал. 2 от ЗДКИСДПКИ във връзка с чл. 110 от Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 за първо шестмесечие на 2023 г.

На 31.07.2023 г. изтича срокът за представяне на шестмесечни финансови отчети за първо шестмесечие на 2023 г. на КИС и НИФ.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност към края на м. май 2023 г.

В периода от 01.04.2023 до 31.05.2023 г. в Комисия за финансов надзор (КФН) са получени 31 (тридесет и едно) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват трансгранична дейност на територията на Република България, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

През отчетния период в КФН е получено 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователно дружество със седалище на територията на държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги и 3 (три) уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище на територията на държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В края на м. май 2023 г. броят на застрахователните дружества със седалища в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се променя на 421 (четиристотин двадесет и едно) дружества.

За същия период в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 13 (тринадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да започнат да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 4 (четири) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България.  В резултат на това, към края на м. май 2023 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България нараства до 2 132 (две хиляди сто тридесет и две).

В същия период КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 19 (деветнадесет).

В този период КФН е изпратила 3 (три) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на  64  (шестдесет и четири).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Проведено съвместно обучение от КФН и САД – ФР на ДАНС относно актуализацията на НОР

На 22.06.2023 г. Комисията за финансов надзор и САД „Финансово разузнаване“ – ДАНС проведоха обучение на теми, свързани с прилагането на мерките за противодействия на изпирането на пари и финансирането на тероризма, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им, организирано от Асоциацията на застрахователните брокери в България, което бе насочено към членовете й. На събитието присъстваха 30 представители на членове на Асоциацията на застрахователните брокери в България.

По време на срещата се разгледаха следните теми:

  • актуализация на Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма на Република България, приета през 2023 г.;
  • мерки за комплексна проверка.

Проведеното обучение има за цел да задълбочи разбирането от страна представителите на застрахователни посредници които са получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за застраховането (КЗ), когато извършват дейност по един или повече от класовете застраховки по раздел I на приложение № 1 към КЗ на значението, което има спазването на изискванията на превантивното законодателство, и основната им роля за запазването на стабилността на финансовия сектор и в подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2023 г. до 30-ти септември 2023 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Позиция на КФН относно цената на застраховка „Гражданска отговорност“ за таксиметровите шофьори

По повод множество медийни изявления от различни заинтересовани лица относно твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Комисията за финансов надзор (КФН) заявява следното:

Комисията за финансов надзор внимателно следи всички медийни публикации и изявления във връзка с твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Още преди официалното постъпване на 5 ноември 2024 г. в КФН на сигнал от Браншовата организация на таксиметровите превозвачи и шофьори в България, КФН вече беше образувала проверка, в рамките на която е изискала от поднадзорните си лица данни, въз основа на които да се установят фактите по случая и да се предприемат надзорни мерки, при необходимост, в рамките на законовите ѝ правомощия.

Въпреки че КФН няма задължение да събира информация относно тарифните ставки по застраховките, предлагани от местните застрахователи, тъй като това е забранено от правото на Европейския съюз, КФН има право да събира информация относно тарифите по отделни застраховки във връзка с конкретни надзорни цели, включително при постъпили жалби или сигнали за извършени нарушения на приложимите регулаторни актове в областта на застраховането.

Съгласно Кодекса за застраховането, по отношение на застрахователните премии, съществува изискване за достатъчност, което налага на застрахователите да определят и прилагат застрахователни премии, които осигуряват изпълнение на всички техни задължения, включително задължението за образуването на достатъчни технически резерви. В тази връзка КФН е оправомощена да осъществява надзор за достатъчност на застрахователните премии.

Комисията за финансов надзор е оправомощена да определя вноските в Гаранционния фонд на застрахователите, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която се заплаща заедно със застрахователната премия по тази застраховка. Следва да се подчертае, че понастоящем КФН е обявила за обществено обсъждане свое решение, с което не предвижда увеличение на вноските в Гаранционния фонд за 2025 г.

Не на последно място, следва да се посочи, че нито българското, нито европейското застрахователното законодателство, прилагано от КФН, предвижда ограничения на максималните размери на застрахователните премии по застраховките, включително и по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като премиите следва да бъдат регулирани само посредством естествените механизми на свободната пазарна конкуренция.

Комисията за финансов надзор взе участие в международната конференция „Корпоративно управление и декарбонизация“

На 7 юли Националната комисия по корпоративно управление (НККУ), съвместно с Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) и Асоциацията на индустриалния капитал в България, проведе международната конференция „Корпоративно управление и декарбонизация“. Събитието, посветено на устойчивите инвестиции, регулациите в сферата, новите ангажименти и предизвикателства пред корпоративните бордове, ESG оценката на компаниите и капиталовите пазари, бе официално открито от министъра на енергетиката на Република България – г-н Румен Радев и от г-жа Даниела Пеева – председател на НККУ.

Лектори и панелисти в конференцията бяха 17 представители на различни международни организации и компании, на регулаторните органи в България и Европа, сред които и Комисията за финансов надзор (КФН). Основните насоки бяха поставени от г-жа Фианна Джордан – водещ експерт в „Организация за икономическо сътрудничество и развитие“ (ОИСР), която представи актуализираните принципи на ОИСР за корпоративно управление.

В панелната дискусия „Спазвай правилата и се конкурирай успешно“, с акцент върху ролята на регулаторната рамка за устойчивост, участие взеха д-р Неда Мужо – Началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ в КФН, Флорънс Биндел – генерален секретар на EuropeanIssuers и Евгения Кючукова-Троанска – представител на Европейската консултативна група за финансово отчитане (EFRAG).

Лектори
Лилия Горанова, Неда Мужо, Флорънс Биндел и Евгения Кючукова – Троанска (от ляво на дясно)

Д-р Мужо коментира регулациите на европейско и национално ниво, как компаниите могат да подобрят своите корпоративни структури и бордове, за да могат едновременно да отговарят на изискванията за устойчивост, но и да използват тези изисквания като конкурентно предимство: „От около 5 години, в Европейския съюз (ЕС) се налагат политиките на устойчивият начин на правене на бизнес. Тези политики се въвеждат посредством въвеждането на регулации и всяка голяма компания, която не адаптира бизнес моделите си, съгласно новите стандарти за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление, ще бъде подложена на санкции. Постепенно се въвеждат т.нар. ESG стандарти, като от началото на 2024 г. приблизително 50 000 компании в ЕС ще трябва да докладват доколко покриват определени ESG изисквания. Всяка страна, включително България ще определи национални компетентни органи, които ще следят за навременното подаване на изискуемите доклади за точността на данните, които са оповестени в тях“.

До настоящия момент в България се прилага Директивата за оповестяването на нефинансова информация (NFRD – Non Financial Reporting Directive), като изискванията й са транспонирани в българския „Закон за счетоводството“. Големите предприятия от обществен интерес и които към края на всяка отчетна година надвишават критерия за среден брой служители през финансовата година от 500 души, задължително трябва да включват в доклада за дейността си, или като отделен документ нефинансова декларация, в която се оповестява информацията, изисквана от NFRD. Това се отнася и за всеки емитент на ценни книжа, а КФН е компетентният орган, който следи за спазването на тези оповестявания, по отношение на всички листнати на борсата компании в България.

По време на панела стана ясно, че ESG докладите ще бъдат част от годишните финансови отчети на компаниите, които ще бъдат проверявани, одитирани и заверявани от лицензирани одитори.

Бе обсъдено още, че до края на 2023 г. се очаква ЕС да уточни кои ще са институциите, които ще следят за подаването на ESG доклади и за коректността на данните в тях, като е много вероятно по отношение на листнатите компании, това да бъдат националните компетентни органи, включително Комисията за финансов надзор.

Конференцията допринесе за обмен на знания и мнения на специалисти от различни държави и сектори на икономиката. По безспорен начин бе доказана ролята и възможността, чрез ориентирано към устойчивост корпоративно управление, да бъдат решавани въпросите с прехода към въглеродно неутрална икономика на отделните компании. Комисията за финансов надзор ще очаква всички те да следват европейските ESG регламенти и да изготвят отчетите си в съответствие с изискванията и най-добрата европейска практика.

Запис на събитието може да гледате на линк:  https://www.youtube.com/watch?v=-t61Ad-odBM

ЕОЦКП стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно рисковете за устойчивостта и разкриването на информация

Европейският орган за ценни книжа и пазари стартира общо надзорно действие съвместно с националните компетентни органи относно рисковете за устойчивостта и разкриването на информация

Общото надзорно действие ще се проведе през 2023 г. и 2024 г. Целта на същото е да се установи спазват ли се изискванията, свързани с рисковете за устойчивост и оповестяванията. Цялото съобщение на ESMA може да намерите на интернет адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-and-ncas-assess-disclosures-and-sustainability-risks-investment-fund

Коригирани периодични справки и отчети на застрахователните брокери

Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични справки и отчети от застрахователните брокери към 30.06.2023 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, качен на 27.06.2023 г. е коригиран.

Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да бъде изтеглен отново от страницата, като се използва актуализираният формат (версия 30.06.2023), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, раздел „Административни документи”, подраздел „Форми и образци”, „Застрахователна дейност”.

За застрахователните брокери подали информацията до момента на публикуването на настоящата новина, не следва да подават информацията отново.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и първото полугодие на 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и първото полугодие на 2023 г. Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През второто тримесечие на 2023 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо

113 593 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 89 265 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2023 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 391 178 532 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първото полугодие на 2023 г. са общо 186 747. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 802 926 201 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за второто тримесечие и първото полугодие на 2023 г. може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2023.