Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на публично уведомление за финансовото състояние за четвърто тримесечие на 2022 г. пред КФН и медия изтича на 30.01.2023 г.
Съгласно чл. 100 о1, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитентът е длъжен да разкрива на КФН публично уведомление в срок до 30 дни от края на съответното тримесечие. Публичното уведомление за финансовото състояние на дружеството се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Публичното уведомление за финансовото състояние на дружеството се разкрива и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК, а именно чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия, в законоустановения срок, в конкретния случай до 30.01.2023 г. включително.
Зам.-председателят на КФН сред официалните гости на уебинара „SPOTLIGHT ON T2S”
На 20 януари се състоя уебинар, организиран от „Централен депозитар“ АД (ЦД), на тема „SPOTLIGHT ON T2S”. Събитието бе официално открито от г-н Васил Големански - изпълнителен директор на ЦД, от г-жа Мария Филипова - заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и от г-жа Нина Стоянова – подуправител, ръководител на управление „Банково“ и член на Управителния съвет на Българската народна банка.
В приветствието си към участниците в уебинара г-жа Филипова изтъкна, че „Присъединяването към системата TARGET2-Securities е от съществено значение за България и за българския капиталов пазар. Тя ще предостави възможност българските финансови инструменти да бъдат по-достъпни за инвеститорите от Европейския съюз, което от своя страна ще даде тласък и за разгръщането на капиталовия пазар в България. Същевременно българските инвеститори, от своя страна, ще могат да се възползват от преимуществата на системата, а именно улеснен достъп до пазарите в другите страни от Европейския съюз при по–ниски разходи за трансграничен сетълмент. Присъединяването към системата TARGET2-Securities ще допринесе за намаляването на транзакционния риск и увеличаването на финансовата стабилност. Комисията за финансов надзор подкрепя и насърчава всички действия по присъединяването към TARGET2-Securities и високо оценява всички положени усилия на участниците в този процес, които са основополагащ фактор за успешното реализиране на проекта и за извършване на необходимите промени в платежните и сетълмент системи, като предпоставка за присъединяване на страната към еврозоната“.
В рамките на единния европейски пазар, TARGET2-Securities (T2S) предоставя възможност ценни книжа и парични средства да се прехвърлят между инвеститори в цяла Европа като се използват хармонизирани правила и практики за сетълмент на принципа доставка срещу плащане (DvP) на брутна база в реално време. T2S полага основите на единен пазар за сетълмент на ценни книжа и по този начин допринася за постигането на по-голяма интеграция на европейския финансов пазар. T2S значително улеснява сетълмента на ценни книжа в Европа, като слага край на сложните трансгранични процедури за сетълмент и проблемите, причинени от различните практики за сетълмент между държавите.
Първият панел на събитието бе посветен на „T2S: функционалности, ползи и свързване“. Сесията въведе участниците в тематиката на T2S, представяйки функционалностите на платформата, нейната роля за интеграцията и хармонизацията на европейските капиталови пазари, както и преглед на високо ниво на всички услуги в портфолиото на TARGET Services на Евросистемата. В допълнение бяха представени и детайли за връзката на Централен депозитар с T2S. Участниците получиха полезни насоки къде са достъпни допълнителни ресурси с техническа информация от г-н Реми ал Сбинати, старши експерт по пазарна инфраструктура в Европейската централна банка (ЕЦБ) и от г-жа Мира Хилтън, мениджър проект T2S в депозитаря.
Във втория панел г-н Васил Големански, г-н Томас Лаос, експерт по пазарна инфраструктура в Европейската централна банка и г-н Тодор Ханджиев, директор „ИТ системи“ в ЦД, представиха етапите по внедряване, които предшестват миграцията на Централен депозитар към T2S, миграцията към T2S и тестовата стратегия. Бе предоставена и информация относно дейността на всички централни депозитари на ценни книжа, планирали да мигрират към T2S през септември 2023 г., както и предварителен график на тестови дейности за българския пазар, преди програмата за тестове да получи официално одобрение от управлението на T2S.
Експертите от Българската народна банка – г-жа Велимира Колева, началник на отдел, дирекция „Фискални услуги“ и г-жа Радостина Чалъкова, старши експерт, дирекция „Фискални услуги“, направиха кратка ретроспекция на развитието на проекта за внедряване на TARGET2-Securities от Евросистемата. Бяха представени и ползите за участниците в Депозитаря на държавни ценни книжа в Българската народна банка от бъдещото му включване в платформата T2S, като улесняване на връзките с други депозитари и създаване на възможност за разширяване на инвеститорската база.
Участниците в семинара бяха информирани за ролята на централната банка в T2S и запознати със същността и процедурата по откриване на специални парични сметки за сетълмент в T2S (т.нар. Т2S Dedicated Cash Accounts, T2S DCA).
В края на уебинара г-н Георги Караджов, директор „Сетълмент и регистри“ в ЦД, представи на участниците преглед на функционалностите на текущата система за клиринг и сетълмент на депозитаря, заедно с кратък обзор на предстоящите нови услуги.
Разпореждане на Софийски районен съд
На свое заседание от 05.01.2023 г. КФН взе решение да изпрати искане до Председателя на Софийски районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до интернет страници, надлежно описани в Решение на КФН № 994-ИП от 20.12.2022 г. и чрез които в срок до 05.01.2023 г. не е преустановено предлагането на инвестиционни услуги и дейности от лица, които нямат право да предоставят такива услуги.
Председателят на Софийски районен съд разпореди на всички предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на интернет страницата на КФН (19.01.2023 г.), да спрат достъпа от територията на Република България до двете изрично посочени в искането на КФН интернет страници.
Преустановяването на достъпа до описаните интернет страници се налага от факта, че чрез същите се предоставят инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива услуги на територията на Република България.
Разпореждането на Председателя на Софийски районен съд, ведно с интернет страниците, достъпът до които следва да бъде преустановен, може да намерите в прикачения файл.
КФН публикува информационни материали с цел защита интереса на потребителите
В изпълнение на заложените в Програмата за защита на потребителите (2021 г. – 2024 г.) цели, КФН публикува три видеоматериала, повишаващи нивото на финансова грамотност и осведоменост относно правата на осигурените във фондове за допълнително пенсионно осигуряване, лицата, сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и лицата, проявяващи интерес към закупуване на дялове на колективни инвестиционни схеми. Видеоматериалите можете да намерите в рубриката „За потребителя“, секция „Информация за потребителите„.
Откриване на производство по издаване на общ административен акт
Днес, 19.01.2023 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор във връзка с чл. 127, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за отмяна на Заповед № 197/14.10.2008 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.
Със Заповед № 197/14.10.2008 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ е задължил застрахователите, които предлагат застраховки „Кредити“, „Гаранции“ и „Разни финансови загуби“, да представят в КФН ежемесечна обобщена (агрегирана) информация за застрахователните суми по посочените видове застраховки, базирана на валидните към края на съответния отчетен период договори.
В изпълнение на заповедта, част от застрахователите продължават да подават изисканите данни, но в този си формат и периодичност получената информация не подлежи на анализ и съответно не добавя стойност за целите на дистанционния надзор.
Годишните справки, подавани съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, до края на отчетната 2022 г. съдържат данни за броя договори и застрахователната сума по тези видове застраховки, а считано от 01.01.2023 г. структурата на справките и съответно класовете застраховки се променят във връзка с влизането в сила на МСФО 17 и на Заповед № 988/16.12.2022 г. за определяне на характера, обхвата и формата на информацията, необходима за целите на застрахователния надзор. Същевременно, считано от последното тримесечие на 2022 г. КФН в надзорната си практика изисква подробна и структурирана информация по застраховка „Гаранции“ с цел последващ анализ.
Предвид гореизложеното, възниква необходимост Заповед № 197/14.10.2008 г. да бъде изрично отменена, доколкото същата не съответства на вече изменената регулаторна рамка относно надзорната отчетност. Предоставянето на информация по тази заповед представлява необоснована административна тежест за застрахователите. В случай че за целите на застрахователния надзор възникне необходимост от събиране на допълнителна информация относно застрахователните суми по застраховки „Кредити“, „Гаранции“ и „Разни финансови загуби“, същата би могла да бъде изискана на основание чл. 127 и 579, ал. 1 от Кодекса за застраховането по линия на текущия надзор в нужния обхват, структура и периодичност.
На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 20.02.2023 г. включително.
Съобщение за издаден общ административен акт
Издаден е общ административен акт – Решение № 44 от 17.01.2023 г. за определяне размера на минимални проценти, съгласно чл. 91, ал. 3, т. 2 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд (Наредба № 53), както и периода за тяхното прилагане.
Решението може да намерите на интернет страницата на КФН в раздел „Административни документи”.
Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2022 г.
Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2022 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2022“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.
Данни за застрахователния пазар към 30.10.2022 г.
Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец октомври 2022 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”.
Регулаторна рамка – крипто активи
Във връзка с високия обществен интерес към дейността на компанията Nexo, Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) уточнява, че в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е регистрирано дружество с наименование „Ен Ди Ес“ ЕООД, (NDS EOOD), ЕИК 205165666, чийто едноличен собственик на капитала е „Нексо“ АД (Nexo AG), Цуг, Швейцария, което дружество е еднолична собственост на Nexo LLC., Делауеър, САЩ. Изброените дружества нямат и никога не са притежавали издаден от КФН лиценз за предоставяне на инвестиционни услуги и извършване на инвестиционни дейности по чл. 6, ал. 2 и 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ). Аналогично, никое от тях не е вписано във водения от Комисията регистър на обвързаните агенти, националните инвестиционни фондове или в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и управляваните от тях алтернативни инвестиционни фондове. Изброените дружества не са включени в списъка на нотифицираните инвестиционни посредници от Европейския съюз, които могат да осъществяват дейност на територията на Република България при условията на свободно предоставяне на услуги, включително чрез използване на обвързан агент.
Видно от справка в ТРРЮЛНЦ, предметът на дейност на дружеството „Ен Ди Ес“ ЕООД е предоставяне на софтуерни услуги на клиенти, аутсорсинг на бизнес процеси, финанси, обслужване на клиенти, подкрепа за колцентър и програмиране, както и всички видове дейности, незабранени от закона. Видно от сайта на компанията, дейността на Nexo е свързана основно с крипто активи, които към настоящия момент не са признати за финансов инструмент на територията на Република България, съответно търговията с тях не подлежи на регулация и надзор от страна на КФН. Видовете финансови инструменти са посочени изчерпателно в чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Регулаторната рамка по отношение на крипто активите на територията на Европейския съюз (ЕС) все още е процес на обсъждане от институциите на ЕС и респективно няма статута на действащо законодателство, съответно не е определен компетентен орган по прилагането ѝ. Пакетът от законодателни предложения ще създаде европейска регулация относно изискванията за прозрачност и оповестяване при емитирането на крипто активи и допускането им до търговия, лицензирането, надзорът и дейността на доставчиците на услуги за крипто активи, емитентите на токени, обезпечени с активи, и емитентите на токени за електронни пари, защитата на потребителите, мерките за предотвратяване на пазарни злоупотреби.
Зам.-председателят на КФН бе официален гост на наградите на БФБ за 2022 г.
На 13 януари се състоя XXII-та церемония за връчване на наградите на инвестиционните посредници и банките, постигнали най-добри резултати през 2022 г. Събитието с тема „Код: Устойчивост“, организирано от Българската Фондова Борса (БФБ) беше официално открито от г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор (КФН), от г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и от доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ. Основен акцент беше поставен върху създаването и предлагането на инвестиционни продукти, насочени към постигане на целите за устойчиво развитие.
„Началото на годината е както време за равносметка на постигнатото през отминалата година, така и време за поставяне на нови цели. 2022 г. беше изключително динамична в международен и национален план, изпълнена с множество предизвикателства, пред които се изправихме и с които трябваше да се справим. Независимо от изложеното, изтъргуваните обеми на българския капиталов пазар свидетелстват за неговото успешно и устойчиво развитие. Последното е закономерен резултат от целенасочените усилия на инвестиционните посредници като основни участници и двигатели на пазара“, каза в приветствието си към участниците г-жа Филипова.
Тя връчи наградата в категория „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2022 г.“, като призът получи „БенчМарк Финанс“ АД.
Останалите компании, допринесли за развитието на капиталовия пазар в България, бяха отличени в категориите: „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки“, като наградата получи „Карол“ АД; „Най-активен инвестиционен посредник на сегмент Premium“ – „Първа Финансова Брокерска Къща“ АД; „Най-активна банка – инвестиционен посредник“ – „Централна кооперативна банка“ АД; „Емитент с най-значим принос за развитието на капиталовия пазар“ – „Агрия Груп Холдинг“ АД; „Медия с най-голям принос за популяризирането на капиталовия пазар“ – Darik Business Review.
Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде партньор и да оказва подкрепа на участниците на пазара за прилагане на устойчиви бизнес практики и осигуряване стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар.
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 3 )