Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 17май 2025 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 18 май 2025 г. (неделя)
Данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2023г.
Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2023 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2023“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.
Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
За периода от 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. в КФН са получени 38 (тридесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 429 (четиристотин двадесет и девет)дружества.
За периода от 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 8 (осем)застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 8 (осем) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България
В резултат на това, към края на м. януари 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 180 (две хиляди сто и осемдесет).
Към 31.01.2024 г. КФН е изпратила уведомление относно намерението 1 (един) местен застраховател да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, е 21 (двадесет и едно).
За периода 01.01.2024 г. – 31.01.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Изисквания при представянето на годишните /индивидуални/ финансови отчети (ГФО) за 2023 г. и годишните консолидирани финансови отчети (ГКФО) за 2023 г. от публичните дружества и другите емитенти, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар
1. В допълнение към основните части на финансовия отчет (баланс, отчет за доходите, отчет за всеобхватния доход, отчет за собствения капитал и отчет за паричния поток с блокови iXBRL тагове ) следва да бъдат маркирани и пояснителните приложения. Изискването се отнася само за ГКФО.
2. Одиторският доклад следва да бъде част от единния XHTML файл. В тази връзка, по отношение на представянето на ГФО и ГКФО за 2023 г., единствената допустима опция е одиторския доклад да бъде представен като част от единния XHTML файл – както по отношение на ГФО, така и по отношение на ГКФО.
3. Съгласно Член 8 на Регламент (ЕС) 2020/852, всяко предприятие, което е длъжно да оповестява нефинансова информация съгласно член 19а или член 29а от Директива 2013/34/ЕС, (членове от 48 до 52 от Закона за счетоводството) включва в нефинансовата си декларация или консолидираната си нефинансова декларация информация как и до каква степен дейностите на предприятието са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви съгласно членове 3 и 9 от горецитирания Регламент. По-специално, нефинансовите предприятия оповестяват следната информация:
– дела от оборота им, който произтича от продукти или услуги, свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и член 9; и
– дела на капиталовите им разходи и дела на оперативните им разходи във връзка с активи или процеси, които са свързани с икономически дейности, които се квалифицират като екологично устойчиви, съгласно членове 3 и 9.
Това задължение е в сила от 01.01.2022 г. по отношение на екологични цели, както е описано в първите две подточки на чл. 9 от горния регламент, а именно :
а) смекчаване на изменението на климата;
б) адаптиране към изменението на климата;
Предвид изложеното в ГКФО за 2023 г. е необходимо да бъде представена горната информация, като Делегиран регламент (ЕС) 2021/2178 описва техническата рамка за представянето й. Особена важно е спазването на начините на изчисление и представяне на изискуемите коефициенти, които са дадени в Приложение 1 и Приложение 2 на същия регламент.
Предвид факта, че на европейско и на национално ниво не са поставяни формални ограничения по отношение на размера на файловете, като в същото време се изисква разумна допустимост за големината на представяните файлове, съдържащи ГФО и ГКФО по ЕЕЕФ за 2023 г., максимално допустимият размер на основните файлове XHTML и ZIP ще бъде до 50 MB, по подобие на отчетите за 2021 г. и 2022 г.
Визуализирането на електронните подписи в ГФО и ГКФО не е изрично посочено в ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. В последния обаче е посочено, че целите годишни финансови отчети за дейността се изготвят във формат XHTML. Тъй като годишните отчети включват изискване за подписване на няколко различни документа от различни лица, лицето, което чете представените отчети, е необходимо да се убеди, че изискуемите от Закона за счетоводството, Закона за независимия финансов одит и Закона за публичното предлагане на ценни книжа подписи са положени върху всеки съответен документ. Съответно, поради невъзможността всеки подписан документ да бъде предоставен поотделно, се налага визуализирането на изискуемите подписи в общия XHTML документ, съдържащ в себе си всички изискуеми документи. В този смисъл, това е изискване, което произтича от съществуващото и действащото в момента законодателство в Република България и Европейския Съюз.
По-долу са дадени примери за приемливо и неприемливо визуализиране на подписите, поставени върху документите, които са подписани от задължените лица:
Въпрос на избор на емитента е дали да визуализира отличителния знак на софтуера, използван за генерирането на документа (в горния пример – знака на PDF). Достатъчно е, да е видно използването на електронен подпис, като ясно се укаже, че документът е подписан с електронен подпис, като се визуализират датата и часа на подписването му.
Необходимо е да се напомни, че всеки емитент носи законова отговорност за честността на представените отчети и верността на подписите, поставени под всеки един документ от ГФО и ГКФО.
В случай че дружество използва външен доставчик за услугата, свързана с изготвянето на отчети по ЕЕЕФ (както за индивидуални, така и за консолидирани отчети), е препоръчително в договорите с външния доставчик да бъде разписана клауза, позволяваща корекция или добавяне на материал към вече изготвения отчет и след датата на подаване на отчетите към КФН и съответната медия. Това се налага поради факта, че в случай на писмо или принудителна мярка, приложена от страна на КФН във връзка с открит пропуск по отношение на изискванията за изготвяне на ГФО или ГКФО и невключена в договора подобна клауза, е вероятно дружеството да заплати допълнително възнаграждение на доставчика за изготвянето на файла с коригирания отчет.
Тук могат да се видят „Въпроси и отговори“ по отношение на основните изисквания за представяните ГФО и ГКФО за 2023 г. през 2024 г.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви предварителните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г. Информацията е получена на база на отчетите и справки, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст в пенсионните фондове към 31.12.2023 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 31.12.2023 г. е 5 000 945 души, като нараства спрямо 31.12.2022 г. с 1,58 на сто.
Най-голям дял от осигурените лица е концентриран в универсалните пенсионни фондове – 80,40 на сто. Лицата, осигурени в доброволните и професионалните пенсионни фондове, заемат съответно дял от 12,85 на сто и 6,55 на сто. Най-малък е делът на осигурените в доброволните пенсионни фондове по професионални схеми – 0,20 на сто.
Към 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 22 931 134 хил. лв. В сравнение с края на предходната година нетните активи на пенсионните фондове се увеличават с 19,34 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 20,46 на сто спрямо 31.12.2022 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 14,72 на сто и 9,95 на сто. Отчетеният ръст на доброволните пенсионни фондове по професионални схеми за периода е 9,82 на сто.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2023 г. са 20 656, от които 2 632 пенсионери и 18 024 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. Към края на 2023 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 4 751 хил. лв. за пенсии, 69 768 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 245 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии към края та на 2023 г. е 229,54 лв., а средният размер на разсроченото плащане 416,55 лв. В сравнение с края на 2022 г. средният размер на изплатените пенсии се увеличава с 18,62 лв., или с 8,83 на сто, а средният размер на разсроченото плащане се увеличава с 64,30 лв., или с 18,25 на сто.
Подробна информация за предварителните резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2023 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.12.2023 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.
Българската финтех асоциация стартира специална секция, в която експерти в различни области, обвързани с финтех индустрията очертават тенденциите за 2024.
Най-новото интервю е на Председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов. Той споделя визията си за развитието на финансовите технологии, адаптирането на регулациите, както и очакваните регулаторни предизвикателства в небанковия финансов сектор.
Във финтех революцията и високата сложност на все още непознатата материя, г-н Атанасов подчертава проактивната ангажираност на КФН за партньорство между българския регулатор и бизнеса, за поддържане на устойчива и благоприятна за иновациите среда.
Какви, според Вас, са всеобхватните тенденции, които можем да очакваме да видим във финтех индустрията през 2024 г.?
Бойко Атанасов: Финтех индустрията е в състояние на динамична еволюция, като непрекъснато разкрива пред нас спектър от иновации, поставящи под въпрос установените регулации. Именно тази индустрия ни провокира да анализираме необходимостта от въвеждането на прогресивни решения, достъпни за по-широка аудитория. Твърдо съм убеден, че в трансформиращата се финансова екосистема през 2024 г., ще резонират услугите с акцент върху персонализирани, сигурни и устойчиви финансови отношения, отразяващи безпрецедентно технологично усъвършенстване и ориентирани към потребителя иновации.
В отговор на глобалните тенденции за устойчивост и опазване на околната среда, през тази година ще станем свидетели на възхода на зелените (ESG) финтех тенденции, които ще приведат финансовите технологии в съответствие с екологичните съображения. Финтех решенията ще се развиват, а с наблягането на устойчиви инвестиции и екологични финансови дейности, ще се стремим към целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Този подход има за цел да свърже технологията с устойчивостта, като засили ролята на финансовия сектор в насърчаването на практики, които допринасят положително за околната среда и подкрепят глобалните цели за устойчивост.
Свидетели сме на дигитализацията във всичките ѝ аспекти, включително на използването на блокчейн и на изкуствения интелект (AI). За нас, като регулатор на небанковия финансов сектор, е много важно да проследяваме иновативното финансиране, да оценяваме новите инструменти и практики, но едновременно с това да защитаваме потребителите и да сме гарант за стабилността на небанковия финансов сектор. Напредналата интеграция на изкуствения интелект (AI) и машинното обучение (ML) значително ще се отразят на клиентското преживяване, на по-прецизното откриване и смекчаване на измамните дейности и на оптимизирането на стратегиите за управление на риска. Развитието на тези алгоритми ще доведе до по-бързи и по-точни финансови решения, специално направени да отговарят на уникалните нужди и цели на отделните потребители, с очакването да подобрят тяхното удовлетворение и ангажираност.
Повишената нужда от висока киберсигурност ще е в основата за защитата на потребителските данни, строго интегрирани във финансовите платформи. Разширените функции, включително усъвършенствана биометрия, многофакторно удостоверяване и усъвършенствани протоколи за криптиране, ще станат повсеместни елементи на архитектурите за финтех сигурност. Тези подобрения ще укрепят защитните бариери, предпазвайки чувствителната потребителска информация срещу потенциални заплахи и пробиви, и поддържащи почтеността и доверието в цифровите финансови услуги.
Как Комисията за финансов надзор предвижда адаптиране на регулациите, за да се приспособят към развиващия се финтех пейзаж през 2024 г.?
Бойко Атанасов: Важно е да се отбележи, че регулаторните подходи могат да варират в различните юрисдикции. Специфичните адаптации ще зависят от регулациите и приоритетите на всяка страна или регион, съобразени както с технологичния напредък и иновациите, така и с европейската законодателна рамка.
КФН финализира проекта за „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС)“. От есента на 2023 г. ЕИС вече успешно функционира и с нейното въвеждане отчитаме значително подобрение на процеса за административно обслужване на гражданите, бизнеса и поднадзорните лица. Всички административни услуги са изцяло дигитално достъпни. Освен, че са част от системата на държавната администрация, в реално време те се интегрират с дейностите и процесите, и се осигурява обмен на информация с регулаторните органи на ЕС – Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (European Insurance and Occupational Pensions Authority – EIOPA) и Европейския орган за ценни книжа и пазари (The European Securities and Markets Authority – ESMA).
От особено значение за 2024 г. ще бъдат и регулациите на криптоактиви, тъй като динамичният характер на финансовите пазари акцентира върху цифровите финансови услуги, които са все по-важна част от европейската икономическа среда. Макар и Комисията да не е определена еднозначно за национален компетентен орган в тази област, ежедневната ни работа с европейските регулатори, в лицето на ЕSMA, ни дава основание да сме пряко ангажирани в този процес и да проследяваме законодателните промени, все още в начално ниво, но с очакването същите да променят цялостно финансовия пейзаж на Европа. Съблюдаваме изпълнението на Регламента относно оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA) и Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA). Влезлият в сила регламент от януари 2023 г. – DORA, има за цел да създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества да гарантират, че могат да устоят на всички видове смущения и заплахи, свързани с информационни и комуникационни технологии (ИКТ), като целта е предотвратяване и смекчаване на киберзаплахите. От друга страна – целта на MiCA е да създаде регулаторна рамка за пазара на криптоактиви, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите по начин, който запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите. Държавите от ЕС трябва да приемат национални закони, приведени в съответствие с регламента, до юни 2024 г., като пълното му прилагане започва поетапно. DORA и MiCA ще подпомогнат иновациите и внедряването на нови финансови технологии, като същевременно ще осигурят подходящо равнище на защита на потребители и инвеститорите.
Има ли конкретни регулаторни предизвикателства или възможности, пред които може да се изправи българският финтех бизнес през тази и следващите години?
Бойко Атанасов: За българския финтех бизнес е важно да бъде в крак с развиващата се регулаторна среда, да се ангажира в постоянен диалог със съответните индустриални асоциации и да търси правни съвети, за да се ориентира в специфичните предизвикателства и възможности в страната. Някои общи предизвикателства и възможности пред финтех бизнеса в България са нормативната рамка, лицензирането и оторизацията, защитата на данните и поверителността, управлението на риска и киберсигурността.
Що се касае до възможностите, то те са дигитална трансформация, финансово включване, сътрудничество с традиционни институции, държавна подкрепа и инициативи, трансгранично разширяване.
Как Комисията за финансов надзор насърчава сътрудничеството между традиционните финансови институции и финтех стартъпи, особено в небанковия сектор?
Бойко Атанасов: Комисията за финансов надзор винаги проактивно участва в програми и инициативи за сътрудничество, дава регулаторни насоки и оказва подкрепа. Проявяването на регулаторна гъвкавост и споделянето на информация, дават своите резултати. Вярвам, че и продължаващото ни партньорство с Българската финтех асоциация ще допринесе за насърчаване на създаването на иновационни центрове и бизнес инкубатори. Ролята на КФН е да провокира постигане на синхрон между нормативните изисквания и изпълнението им в дигитална среда, като крайната цел е намаляване на административната тежест. Част от конкретните резултати са функциониращият Иновативен хъб, осигуряващ единна контактна точка с финтех дружествата и променените регламенти за достъпност до капиталовите пазари на малки и средни предприятия, успешно функциониращата ЕИС и мобилното приложение – FSC Mobile, чиято цел е да е в помощ на потребителите и на поднадзорните лица, чрез използването на най-популярните операционни системи – Android и iOS.
Комисията за финансов надзор ще продължи активно да работи и в диалог с участниците в небанковия финансов сектор, тъй като резултатът от партньорството между националния регулатор и бизнеса е поддържане на устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда.
Краен срок за оповестяване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитентите за четвърто тримесечие на 2023 г., отчет за изпълнение на задълженията на емитентите на облигации на консолидирана база за четвърто тримесечие на 2023 г. и доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2023 г.
Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание, че съгласно чл. 100о1, ал. 2 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът, който изготвя консолидиран годишен финансов отчет, е длъжен да разкрива на КФН и обществеността публично уведомление на консолидирана основа за финансовото си състояние в срок до 60 дни от края на съответното тримесечие. Съгласно чл. 100 о1, ал. 7 от ЗППЦК изискванията на чл. 100 о1, ал. 1– 6 от ЗППЦК не се прилагат, в случай че емитентът разкрива публично тримесечни консолидирани финансови отчети за дейността си и при съответното прилагане на чл. 100o, ал. 2, 5, 6 и 7 от ЗППЦК.
Крайният срок за разкриване на публично уведомление на консолидирана основа за финансовото състояние на емитента или на тримесечен консолидиран финансов отчет за дейността си за четвърто тримесечие на 2023 г. чрез предоставянето ѝна КФН и на обществеността изтича на 29.02.2024г. Емитентът е длъжен да разкрива публично регулирана информация чрез предоставянето ѝ на КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната информационна система за предоставяне на информация по електронен път и на обществеността по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.
Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 от ЗППЦК емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие, а за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база – в срок 60 дни от края на всяко тримесечие, отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б., ал.8 от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие, съответно в срок до 60 дни от края на всяко тримесечие – за емитент, изготвящ консолидирани отчети, който се е задължил да спазва финансови показатели на консолидирана база.
КФН обръща внимание, че отчета за изпълнение на задълженията на емитента на облигации съгласно условията на облигационната емисия по чл.100е, ал.2 или по чл.100б, ал.8 от ЗППЦК за четвърто тримесечие на 2023 г., който се изготвя на консолидирана база, следва да бъде представен в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 29.02.2024 г.
Срокът за представяне на доклад по чл. 100ж от ЗППЦК от довереника на облигационерите на индивидуална база за четвърто тримесечие на 2023 г. изтича на 29.02.2024 г.
Съгласно чл. 100ж., ал. 1, т. 3 от ЗППЦК довереникът на облигационерите е длъжен в срок до 30 дни от представянето на отчета по чл. 100е, ал. 1, т. 2, съответно от изтичането на срока за представяне на отчета, ако той не е представен в срок, да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията доклад за изтеклия период.
На свое заседание, проведено на 13.02.2024 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 11 от 13.02.2024 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 18.05.2024 г. (събота) и 19.05.2024 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Поднадзорни лица“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.
Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН), по електронен път на delovodstvo@fsc.bg или чрез Единната информационна система (ЕИС) на КФН. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.
За достъп и използване на е-услугите, предоставяни от КФН чрез ЕИС, кандидатите следва първоначално да подадат Заявление за ползване на Е-услуги, което е публикувано на интернет страницата на КФН – Начало/ЕИС/Ръководство за Е-услуги.
Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.
Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 18май 2024 г. (събота) и 19 май 2024 г. (неделя), се подават в периода от 19 февруари 2024 г. (понеделник) до 15 април 2024 г. (понеделник) включително.
В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.
Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (15.04.2024 г.), няма да бъдат разгледани.
Заповед за отмяна на Заповед № 325/09.10.2012 г., изм. със Заповед № 23/18.01.2013 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“
Със Заповед № 325/09.10.2012 г. заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е задължил всеки застраховател, който предлага задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в Република България и сертификат „Зелена карта“, в това число чрез правото на установяване или при условията на свободата на предоставяне на услуги по смисъла на чл. 52 от Кодекса за застраховането (КЗ), да представя в КФН:
1. Справка за висящите щети по събития, настъпили извън територията на Република България по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Зелена карта“, съгласно образец Приложение № 1 към заповедта и
2. Справка за претенциите за възстановяване на обещетения, платени от лицата, обработващи щети, по събития, настъпили извън територията на Република България по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застраховка „Зелена карта“, съгласно образец Приложение № 2 към заповедта.
Заповед № 325/09.10.2012 г. е изменена със Заповед № 23/18.01.2013 г., като изменението се отнася само до образците в Приложение № 1 и Приложение № 2, за които е предвидено да се определят от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ), считано от 20.02.2012 г.
Горепосочените заповеди са издадени при действието на отменения Кодекс за застраховането (отм., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.), който предвижда значително по-ограничени правомощия за надзор спрямо застрахователите във връзка със спазването на устава на НББАЗ, който регламентира и отчетността на неговите членове спрямо бюрото. От тази гледна точка, механизмът на регулиране, предвиден със Заповед № 325/09.10.2012 г. включва създаването на режим на надзорна отчетност на информация, която не е непосредствено необходима за целите на осъществявания финансов надзор, но гарантира с принудителните механизми за осигуряване на надзорната отчетност, че същата информация ще бъде предоставяна и на НББАЗ, което е изрично предвидено в т. 3.3 от същата.
Действащият КЗ предвижда изрично задължение за спазване на устава на НББАЗ от неговите членове (чл. 508, ал. 2 от КЗ). Заедно с това през 2023 г. са приети изменения и допълнения в закона (чл. 506а от КЗ), които засилват надзорните правомощия на КФН във връзка с функционирането на системата „Зелена карта“ в България и по-специално – в случай на неизпълнение на задълженията на застрахователите и НББАЗ, в рамките на системата „Зелена карта“.
По силата на новата разпоредба в действащия КЗ, спазването на условията и сроковете за заплащане на предявените към НББАЗ гаранционни искания е скрепено с правомощието за налагане на принудителни административни мерки за извършване на дължимите плащания. С тази уредба в КЗ се гарантира изпълнението на задълженията на НББАЗ да заплаща гаранционните искания, възникнали в процеса на уреждане на претенции „Зелена карта“ и на застрахователят (член на НББАЗ) да извърши пълно възстановяване на платената сума на НББАЗ. По силата на действащата нормативна уредба КФН и нейният заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, разполагат с надзорни правомощия, с които да се намесват както при неспазване на устава на бюрото, така и при неизпълнение на задълженията за изплащане на гаранционните искания. Поради това запазването на режима на надзорна отчетност, предвиден със Заповед № 325/09.10.2012 г., не е необходим, представлява ненужна административна тежест и следва да бъде отменен.
На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 13.03.2024 г. включително.
На 7 февруари, г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор (КФН), участва в първата за годината think thank работна среща, организирана от „Центъра за устойчиви финанси и енергетика“ и посветена на EGS възможностите и предизвикателствата, по пътя към устойчивото развитие.
Събитието бе официално открито от доц. д-р Маню Моравенов – председател на центъра, а от името на КФН, г-жа Филипова отправи специално приветствие към аудиторията с думите: „Уверена съм, че всички ние, присъстващи на днешната среща, споделяме общата кауза за устойчиво развитие и за постигане на модерна, ефективна, конкурентоспособна и устойчива икономика. Съществуващите предизвикателства в областта на климата и околната среда могат и трябва да бъдат превърнати в нови възможности за развитие. Представителите на бизнеса са основните двигатели за постигане на развитие, целящо опазването на околната среда и устойчиво използване на природните ресурси. Изключително важни са целенасочените усилия на големите компании, представени на днешната среща, за предотвратяване и контрол на замърсяването и смекчаване на изменението на климата. Комисията за финансов надзор оценява провежданата от Зеления център активна двупосочна комуникация и предоставяната подкрепа на бизнеса в прехода към устойчивост на инвестициите. Комисията ще продължи да подкрепя всички инициативи за постигане на целите за устойчиво развитие и за прилагане на устойчиви бизнес стратегии, които са бъдещето на развитието на зелената икономика в България“.
Green Talks предоставя в реално време специализирана обратна връзка, чрез експерти – утвърдени имена в академичната сфера, неправителствения сектор и консултантския бизнес в България. Те дадоха важни насоки на всяка от участващите компании – „СОФ Кънект“ АД – оператор на Летище София, „Солвей Соди“ АД – най-големият содов завод в България и Европа за синтетично производство на калцинирана сода и „Холсим България“ АД – глобална компания в сферата на строителството и строителните материали, за напредъка им, с едновременното съблюдаване на утвърдени стандарти за устойчивост.
С цел подобряване на съответствието с ESG стандартите в страната, следващият формат на събитието – Green Paper – ще консолидира най-добрите споделени практики, както и ще предложи съвети за развиването на законодателната рамка в сферата.
Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) в партньорство с националните компетентни органи в областта на инвестиционната дейност, сред които и КФН, публикува на своята интернет страница анкета, насочена към инвеститорите
С нея инвеститорите се приканват да споделят опита си със социалните медии и финансовото инфлуенсърство, както и до каква степен същите оказват влияние върху взетите от тях инвестиционни решения, начините, по които получават информация за евентуални инвестиционни възможности, както и употребата на интернет-базирани приложения за инвестиране във финансови инструменти.
