С регламента се въвеждат нови изисквания, насочени към опростяване и стандартизиране на съдържанието на двата вида проспекти, създадени в рамките на реформата за стимулиране на капиталовия пазар в ЕС. Целта е да се намали административната тежест за емитентите, като същевременно се гарантира предоставянето на ключова информация за инвеститорите по ясен, структуриран и съпоставим начин. Новите правила определят съкратено съдържание, унифициран формат и задължителна последователност на информацията в проспектите.
Регламентът е в сила и се прилага от 18.06.2026 г.
Всички проспекти на ЕС за последващо емитиране, изготвени в съответствие с член 14а от Регламент (ЕС) 2017/1129 и всички проспекти на ЕС за емитиране за растеж, изготвени в съответствие с член 15а от Регламент (ЕС) 2017/1129, които към 18.06.2026 г. все още не са одобрени, следва да бъдат съобразени с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) 2026/773.
Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) е подала сигнал до прокуратурата във връзка с получена информация за сключени договори за продажба на активи на застрахователното дружество с отнет лиценз „ДаллБогг: Живот и здраве“, които нарушават интересите на застрахованите лица и увреждат имуществото на компанията. Това съобщи председателят на КФН Васил Големански.
В деня, в който Комисията е взела решение за отнемане на лиценза на дружеството, е постъпило уведомление от „Търговска лига“ за сключен договор от 16 декември 2025 г. за прехвърляне на „Пенсионноосигурително дружество ДаллБогг: Живот и здраве“, което е еднолична собственост на застрахователя. Стойността на сделката е близо 11 млн. евро. Договорът обаче не е бил посочен в документите, представени за надзорни цели пред Кoмисията, включително и в плана за възстановяване на платежоспособността на дружеството, представен на в КФН на 11 май 2026 г.
Комисията уточнява, че прехвърлянето не е било осъществено, тъй като на 2 април 2026 г. на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ е наложена забрана за разпореждане с активите на застрахователя.
Председателят на КФН посочи, че през последната седмица в Комисията са постъпили уведомления за съдебни производства, образувани пред Софийския градски съд, както и в окръжните съдилища във Враца и Велико Търново, свързани с искове за обвяване за окончателни на предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на дружеството.
Квесторите на дружеството вече са предприели действия по обжалване на издадените съдебни актове.
Заместник-председателят на КФН – Пламен Данаилов, посочи, че в плана за възстановяване на платежоспособността на застрахователя, внесен в КФН през май, същите недвижими имоти са били представени като собствени активи на дружеството, които следва да бъдат управлявани или използвани за осигуряване на ликвидност.
По негови данни имотът в Бусманци е придобит за 47,5 млн. лева, а в предварителния договор е оценен на около 15 млн. евро. Имотът във Велико Търново е закупен за близо 9 млн. лева, като договорената продажна цена е 1,2 млн. евро. Имотът във Враца е придобит за около 14 млн. лева и впоследствие преоценен на 80 млн. лева, но според предварителния договор се продава за приблизително 14 млн. евро.
КФН подчертава, че е спорен и начинът на разплащане по сделките. По думите на Данаилов значителна част от плащанията са предвидени чрез цесии, което може да увреди интересите на застрахованите лица.
Сигнал е изпратен и до Националната агенция за приходите, след като е получена информация, че задатъци по част от сделките са били плащани в брой, което е в противоречие със законовите ограничения за плащанията в наличност.
Броят на активните застраховки в „ДаллБогг: Живот и здраве“ намалява с между 8 000 и 10 000 седмично, тъй като дружеството няма право да сключва нови полици.
Квесторите са установили сериозни организационни проблеми при обработката на информацията и комуникацията с клиентите.
Въпреки затрудненията, КФН очаква в рамките на седмица да бъдат създадени необходимите условия, така че процесът по комуникация с клиентите на дружеството да бъде нормализиран.
„Полиците са валидни и обезщетенията по тях ще продължат да се изплащат“, подчерта Големански.
Пакетът от справки, отчети и приложения във връзка с представянето в Комисията за финансов надзор на периодични отчети от застрахователните брокери към 30.06.2026 г., на основание чл. 311, ал. 3, т. 2, във връзка с ал. 4 от Кодекса за застраховането, е обновен.
Във връзка с горното, попълването на горепосочените справки и отчети, и подаването им през електронния портал на КФН, трябва да започне след изтеглянето на задължителният актуализиран формат (версия 30.06.2026), публикуван на интернет страницата на КФН на адрес:
НАСТОЯЩИЯТ ОТЧЕТ КЪМ 30.06.2026 Г. СЛЕДВА ДА БЪДЕ В ЕВРО.
Прикачените файлове трябва да отговарят на следните условия:
Базовият файл, съдържащ пакет от справки съгласно Приложения 2.1-2.8 и 3.1-3.4 с основна информация с Версия 30.06.2026 г. (клетка AZ от Sheet Pril. 2.1.) трябва да бъде във формат .xls (Microsoft Excel 2003);
Съдържанието на базовия файл с основна информация трябва да бъде попълнено съгласно утвърдените от Комисията за финансов надзор образци, спазвайки всички правила за валидност на данните (тези правила са част от настоящата инструкция и могат да бъдат свалени от страницата на Комисията за финансов надзор);
Името на базовия файл с основна информация трябва да бъде формирано според определените от Комисията за финансов надзор правила;
Реализираният брой договори чрез онлайн продажби, начислен премиен приход от онлайн продажби и начисленият приход от комисионни от онлайн продажби се отчитат данните отнасящи се до реализирани чрез интернет сайт и/ли мобилно приложение продажби;
Относно Приложение № 2.4, Приложение № 2.8, Приложение № 3.2 и Приложение 3.4 от базовия файл с основна информация, съдържащи се в пакета от справките, в раздел Забележка следва да се посочи държавата, в която е регистрирано седалището на застрахователя/презастрахователя, както и територията, на която е разположен риска по сключения застрахователен/ презастрахователен договор;
Приложение № 1 се попълва по приложения образец, съдържащ се в пакета от справки, информацията трябва да бъде във формат .xls;
Файловете със справки и отчети се качват в портала без да са подписани с електронен подпис, като при завършване на процеса по даването системата изисква подписване през уеб страницата (последна стъпка при подаването).
За целите на преизчисляване на дължимите за 2026 г. такси за общ финансов надзор със свое решение по Протокол № 49 от проведено на 30 юни 2025 г. заседание Комисията за финансов надзор определи средноаритметичната стойност на общите приходи от дейността на инвестиционните посредници. Въз основа на данните от подадените от инвестиционните посредници справки по чл. 43, ал. 1 от Наредба № 50 от 30.03.2022 г. за капиталовата адекватност, ликвидността на инвестиционните посредници и осъществяването на надзор за спазването им към 31.12.2025 г., средноаритметичната стойност възлиза на 10 390 116,44 лв. (десет милиона триста и деветдесет хиляди сто и шестнадесет лева и четиридесет и четири стотинки).
На 1 юли 2026 г. приключва преходният период съгласно Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), през който регистрираните във водения от КФН регистър лица имаха право да предоставят услуги за криптоактиви без лиценз.
От тази дата единствено лицензираните доставчици имат право да предлагат услуги с криптоактиви в рамките на ЕС.
Как да проверите дали доставчикът Ви е лицензиран?
Клиентите могат да ползват услуги само от дружества, които притежават необходимия лиценз:
Лицензирани от КФН: Към настоящия момент КФН е лицензирала две дружества като доставчици на услуги за криптоактиви. Списък на лицензираните компании може да видите тук.
Нотифицирани дружества: Дружества, лицензирани в други държави членки на ЕС, имат право да оперират в България след подадена нотификация до КФН. Списък на нотифицираните за България компании и услугите, които могат да Ви предоставят може да видите тук.
Общоевропейски регистър: Европейският орган по ценни книжа и пазари (ESMA) води регистър на всички доставчици на услуги за криптоактиви, лицензирани от компетентните органи на държавите членки. Регистърът на ESMA може да видите тук.
Какво да направите, ако сте клиент на нелицензиран доставчик?
Ако сте клиент на нелицензиран доставчик на услуги за криптоактиви трябва да преустановите отношенията си с този доставчик. Той е длъжен да изготви план за прекратяване на дейността си и да Ви съдейства в процеса на прекратяване на отношенията. Имате възможност да прехвърлите криптоактивите си при лицензиран доставчик на услуги за криптоактиви, да ги съхранявате в собствен портфейл или да закриете позициите си.
Нелицензиран доставчик няма право да Ви предоставя нови услуги и може да извършва сделки с криптоактиви единствено във връзка с избрания от Вас начин за преустановяване на отношенията с доставчика. Допълнителна информация относно дадените към лицензираните доставчици указания може да видите в съобщението на ESMA за края на преходния период.
При възникнали проблеми във връзка с преустановяване на отношенията с нелицензиран доставчик на криптоактиви може да подадете сигнал в КФН като използвате публикуваната на сайта електронна форма или в свободен текст на имейл: delovodstvo@fsc.bg
Комисията за финансов надзор предупреждава всички лица – потенциални инвеститори във финансови инструменти, относно зачестили действия от лица, твърдящи, че извършват дейност от името на поднадзорни лица на Комисията за финансов надзор (КФН).
Така наречените мними брокери на финансови инструменти се представят за служители на съществуващи легитимни бизнеси, имитирайки техните брандове, имена, интернет страници, онлайн присъствие в социалните мрежи и др.
В дейността си посочените лица използват най-разнообразни сценарии, с които въвеждат в заблуждение потърпевшите лица, че представляват легитимен финансов субект.
В методиката, която се използва от мнимите брокери, могат да се очертаят няколко основни етапа:
Мнимите брокери осъществяват контакт с набелязани субекти най-често чрез приложения за криптирани текстови съобщения, имейли или телефонни обаждания с номера от чужбина или такива генерирани чрез специален софтуер.
След осъществяване на контакт лицата предлагат „сигурни инвестиции“ като създават усещане за неотложност, изисквайки превеждането на средства веднага под претекст, че офертата е с ексклузивен и лимитиран във времето характер. Предложената „инвестиция“ често се съчетава с изискване за регистрация в мнима платформа за търговия. В хода на цялата комуникация мнимият брокер непрекъснато убеждава ответната страна, че работи от името на легитимен бизнес и притежава завиден професионален опит (Възможно е да използва чужди или неистински документи, за да се легитимира пред жертвите си.).
Известен период след като въведеното в заблуждение лице е превело средства, мнимият брокер се свързва с него, като съобщава (съответно визуализира чрез мнимата платформа за търговия) за натрупани значителни печалби от направената инвестиция.
Ако лицето желае да изтегли печалбата, мнимият брокер изисква превеждане на допълнителни парични суми за „освобождаване на печалбата“ (основанието най-често е начислени административни такси, „проверка“ на банкова сметка чрез тестов превод и др. подобни).
След превеждане на изисканата сума мнимият брокер (и неговата мнима платформа):
преустановява контакт с въведеното в заблуждение лице;
заличава своето онлайн присъствие.
В тази връзка КФН напомня, че потенциалните инвеститори следва да правят проверка преди сключване на договор с инвестиционен посредник дали същият е лицензиран от компетентен орган, на интернет страницата на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/, включително и за адресите на електронната поща и електронната страница на дружеството, като не прибързват с превеждане на парични средства. Проверката следва да бъде извършена прецизно и да бъдат сравнени всички използвани в символи в данните на лицензираните дружества, тъй като е честа практика нелицензирни дружества да предоставят за контакт електронна поща, наподобяваща такава на лицензирано дружество, с добавен или сменен символ. При съмнение да:
изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните поднадзорни лица;
преустановяват контакт и да сезират съответните органи при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.
„Основен приоритет за Комисията за финансов надзор е защитата на потребителите и гарантирането на финансово стабилен застрахователен сектор. Само финансово устойчиви застрахователи могат да изграждат доверие и да осигуряват реална защита на гражданите и бизнеса.“ Това заяви заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данaилов в подкаста на БНТ „Застрахователният пазар в България: цени, продукти и контрол“. В интервюто той представи приоритетите на надзорната дейност на КФН, коментира актуалните предизвикателства пред застрахователния сектор и очерта основните насоки за неговото устойчиво развитие.
Една от темите в разговора бяха предприетите от КФН надзорни действия спрямо ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“. „Отнемането на лиценз е най-тежката надзорна мярка, но понякога тя е необходима, за да бъде защитен общественият интерес“, заяви Пламен Данaилов. Той подчерта, че Комисията е действала в тясна координация с европейските надзорни органи и едва след като дружеството не е изпълнило дадените му задължителни предписания. По думите му навременните надзорни действия са били от съществено значение за защитата на потребителите и за запазването на финансовата стабилност на застрахователния сектор.
По темата за застраховка „Гражданска отговорност“ Данaилов представи резултатите от анализ на КФН, който показва, че при застраховките за мотоциклети средната събираемост на начислените премии през последните пет години е между 30 и 40%, докато цената е формирана при 100% събираемост. Според него именно това е една от основните причини за натрупаните технически загуби при този вид застраховане. Той поясни още, че Кодексът за застраховането вече предвижда възможност за сезонно застраховане, но за практическото ѝ прилагане е необходимо да бъде облекчен редът за регистрация и дерегистрация на моторните превозни средства.
Пламен Данaилов постави акцент и върху необходимостта от по-балансирано развитие на застрахователния пазар. Според него автомобилното застраховане продължава да доминира в структурата на пазара, докато имущественото, здравното и животозастраховането имат значителен потенциал за развитие. Той подчерта, че застрахователният сектор може да има много по-активна роля както в защитата на имуществото при природни бедствия, така и в развитието на допълнителното здравно осигуряване и в посрещането на демографските предизвикателства.
По темата за земеделското застраховане заместник-председателят на КФН отбеляза, че интересът към този вид застраховане се увеличава. Той обърна внимание, че рискове като сушата и ранното измръзване трудно могат да бъдат покривани изцяло от застрахователите поради техния мащаб и високата цена на подобно покритие. Според него е необходимо по-тясно сътрудничество между държавата, взаимоспомагателните фондове и застрахователния сектор, за да бъдат изградени устойчиви механизми за управление на тези рискове.
В интервюто Пламен Данaилов засегна и темата за допълнителното пенсионно осигуряване. Той определи въвеждането на мултифондовете като важна стъпка към по-ефективно управление на пенсионните спестявания и постигане на по-висока доходност, съобразена с възрастта и инвестиционния профил на осигурените лица.
В подкаста бяха представени и резултатите от национално представително проучване за нагласите към застраховането, проведено през май 2026 г. Един от изводите в него показва, че 57% от анкетираните определят условията по застрахователните продукти като трудни за разбиране. По този повод Пламен Данaилов подчерта, че това поставя пред институциите и участниците на пазара общата задача да подобрят комуникацията с потребителите и да повишават финансовата им култура.
„Финансовата грамотност трябва да започва още в училище“, заяви Пламен Данaилов. По думите му финансовата култура е в основата на правилната оценка на рисковете и на информирания избор на застрахователни и други финансови продукти. Той отбеляза, че Комисията за финансов надзор вече участва в националната инициатива за повишаване на финансовата грамотност, стартирана от Министерството на финансите, и подчерта, че добрата информираност помага на хората да разбират по-добре рисковете и да вземат информирани решения.
Комисията за финансов надзор предупреждава всички лица – потенциални инвеститори във финансови инструменти, за следното:
Дружество с наименование “GFEFX“ не разполага с издаден лиценз да извършва дейност като инвестиционен посредник, респективно да предоставя инвестиционни услуги и/или да извършва инвестиционни дейности. С оглед на това “GFEFX“ няма право да получава парични суми от лица с цел инвестирането им във финансови инструменти. Електронната страница, която се свързва с горепосоченото дружество е: http://gfefx.com
Видно и от елементите на съдържанието на http://gfefx.com, същият съдържа изцяло неверни данни, компилирани от други сайтове, липсват данни за собственост, документи, механизми за защита на клиентите и очевидно цели умишлено въвеждане в заблуждение и незаконосъобразно набиране на средства, използвайки името на дружество което е лицензирано от Комисията за финансов надзор – „Глобъл Фъндс Ексчейндж“ АД с ЕИК 175249529, адрес гр. София, 1303, бул. „Ал.Стамболийски“ 84, ет. 8, офис 42, с е-мейл: office@gfex.bg и електронна страница: https://globalfundsexchange.bg/bg/.
В тази връзка КФН напомня, че потенциалните инвеститори следва да правят проверка преди сключване на договор с инвестиционен посредник дали същият е лицензиран от компетентен орган, на интернет страницата на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/, включително и за е-мейла и електронната страница на дружеството, като не прибързват с превеждане на парични средства. При съмнение да:
изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните поднадзорни лица;
преустановяват контакт и да сезират съответните органи при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.
На свое заседание, проведено на 25.06.2026 г., КФН, на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 48, взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), включително националните инвестиционни фондове (НИФ), за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, а именно:
Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ, към 31.12.2025 г. е в размер на 15 942 453,86 евро (петнадесет милиона деветстотин четиридесет и две хиляди четиристотин петдесет и три евро и 86 евроцента).
1. Одобрява представения проект на анекс за изменение и допълнение на договор за възлагане на дейности, сключен между „Алтерон“ АДСИЦ, гр. Варна, и трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.
2. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 33 за индивидуалните заявления за участие във фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за възобновяване на осигуряването в универсален пенсионен фонд.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 09.07.2026 г. включително.
3. Приема на първо гласуване проект на нова Наредба № 3 за промяна на участие и прехвърляне на средства на осигурено лице във фонд за допълнително пенсионно осигуряване.
Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 14-дневен срок от публикуването му – до 09.07.2026 г. включително.
