По искане на Комисията за финансов надзор от 11 ноември, председателят на Софийски районен съд (СРС) разпореди на всички доставчици да спрат достъпа до два сайта от територията на България.
Причината е, че предлагат инвестиционни услуги от лица, които нямат това право.
Сайтовете са eplanetbrokers.com, zforex.com.
Искането е на основание чл. 281, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.
Съгласно този член, Комисията, съответно нейният заместник-председател, има право да оповестява интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива на територията на Република България. Решенията се публикуват на интернет страницата на комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези мерки се отнасят, се смятат за уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги от посочените интернет страници.
Ако не се съобразят с решението на комисията в тридневен срок, тя има правото да поиска от съда да ги спре окончателно.
Въпросните сайтове не са се съобразили с нормативната уредба, затова въпросът е придвижен до СРС.
Списък на такива лица може да бъде открит на сайта на комисията на този адрес.
В съответствие с изискванията на Директива 2004/109 на ЕС за хармонизация на изискванията за прозрачност бяха приети изменения на ЗППЦК( юни 2007 г.) и Наредба №2 „за проспектите” ( октомври 2007 г.), с които се въвеждат нови принципи на разкриване на регулирана информация от публичните дружества и емитентите и се допуска конкуренция между лицата, чрез които се разпространява тази информация
Новите нормативни разпоредби бяха многократно дискутирани със заинтересованите страни като асоциациите на директорите за връзки с инвеститорите, АИКБ, „БФБ-София” и бяха обяснени задълженията на емитентите да определят медии и информационни агенции за разпространяване на регулираната информация.
Едно от основните нови нормативни изисквания е публичните дружества и емитентите самостоятелно или чрез трето лице–посредник да подпишат договори с медии и информационни агенции за разкриване на регулираната информация
Досега функционира съвместна електронна система между БФБ и КФН за разкриване на информация, но с оглед на новите законови изисквания и двете институции са предприели действия за промяна на начина за разкриване на регулираната информация, като в максимална степен осигурят на инвеститорите достъп до регулирана информация.
Към момента КФН създаде и ще пусне в най-скоро време нова единна система за предоставяне на информация по електронен път. От своя страна БФБ ще стане посредник за разкриване на регулираната информация на обществеността чрез новата си система EXTRI News.
Двете институции отчитат, че регулираният пазар не може да остане без информация за публичните дружества и емитентите, въпреки неизпълнението от тяхна страна на законовите им ангажименти. Поради това докато ефективно започне да се разпространява информация на обществеността чрез медии и информационни агенции БФБ-София ще продължи да я публикува по досегашния начин.
КФН и БФБ-София АД единодушно изразяват позицията, че наложеният запор върху всички акции на „Арома” АД е извършен без да бъдат отчетени напълно изискванията на действащото законодателство, сам по себе си уврежда интересите на инвеститорите и не е насочен върху имущество на публичното дружество. Тъй като това не е първият случай на налагането на запор върху акции, притежавани от лица, които нямат нищо общо с възникнал спор, по който страна е публично дружество, двете институции ще предприемат необходимите мерки като информират съответните държавни органи за създалата се ситуация и последствията от нея.
На свое заседание на 17.11.16 г. 2016 г. Съветът за развитие на капиталовия пазар одобри Стратегия за развитие на българския капиталов пазар. В документа са посочени мерки, обвързани с конкретни срокове, които трябва да доведат до положителен ефект върху капиталовия пазар у нас. Можете да прочетете пълния текст на документа в приложения файл.
Стратегически съвет, който да бъде платформа за обсъждане на политики и стратегии в небанковия финансов сектор, както и за координация между институциите и участниците, предложи председателят на КФН Васил Големански на „Българския Давос“ в Банско.
Срещата, организирана от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българска Дилърска Асоциация (БДА), събра ключови представители на небанковия финансов сектор с институции като Комисия за финансов надзор, Българска фондова борса, Централен депозитар, Българска независима енергийна борса, Фонд за компенсиране на инвеститорите.
Според Васил Големански създаването на Стратегически съвет би укрепило диалога между КФН и небанковия финансов сектор и би подпомогнало Комисията в ролята й на говорител и посредник между сектора и държавата, в лицето на изпълнителната и законодателната власт.
Председателят на КФН отново акцентира върху диалога и доверието в съвместната работа на Комисията и бизнеса. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.
Васил Големански, председател на КФН
Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, каза още Васил Големански.
Той отново подчерта ролята на емитирането на ДЦК за граждани за развитието на капиталовия пазар и даде пример с Хърватия, където 40 000 нови инвеститори са се включили в държавните аукциони на борсата, а 8 % от вътрешния дълг на страната е в ръцете на граждани.
Деница Величкова, зам.-председател на КФН
Зам.-председателят на КФН Деница Величкова, ръководеща управление „Надзор на инвестиционната дейност“, от своя страна, акцентира върху необходимостта от надграждане на разбирането за корпоративна отговорност и добро корпоративно управление и възможността да бъде приложен един от изключително полезните модели за развитие на капиталовите пазари.
Тя предложи създаването на Рамка за компетентност на директорите – основа за български Institute of Directors.
„Това е необходима стъпка по пътя към ОИСР и важен елемент от модерната държавна политика. Институтът на директорите (IoD) насърчава най-добрите практики на директорите от световна класа чрез своя Кодекс за поведение и Рамка за компетентност. Ключовите принципи включват почтеност, отчетност, прозрачност и отговорни бизнес практики, с фокус върху стратегическото определяне на цели, оспорване на статуквото, насърчаване на многообразието и независимото мислене“, подчерта в изказването си Деница Величкова.
Диана Йорданова, зам.-председател на КФН
Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, подчерта ролята на мултифондовия модел за развитието на българската икономика. Относно предложенията пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
Студенти от специалност „Счетоводство и контрол” на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” участваха в специализирана образователна програма, създадена за тях и проведена в Комисията за финансов надзор (КФН).
Лекторите в нея, експерти от Комисията, съобразиха презентациите си с материала, който се преподава в магистърската програма и се постараха да допълнят и задълбочат академичните им знания. Фокус на програмата за студенти от СУ беше ролята на Комисията за финансов надзор за осигуряване на стабилност и ефективност на небанковия финансов сектор, видовете регулации и надзор, както и най-често срещаните нарушения, за които има сигнали от граждани в регулатора.
Ръководителят на вътрешния одит в КФН изнесе пред студентите презентация на тема „Системи за финансово управление и контрол в публичния сектор” като им представи основните изисквания към системите за финансово управление и контрол в организациите от публичния сектор и прилагането им в Комисията за финансов надзор.
Проведеното обучение е част от серията образователни инициативи на КФН, които се реализират в изпълнение на един от основните й приоритети – защита на потребителите на финансови услуги и повишаване на финансовата грамотност на гражданите. Стремежът на КФН, като отговорна обществена институция, е максимално да подпомага потребителите в опознаване на финансовите услуги и да повишава тяхната култура при използване на продукти и услуги от небанковата финансова сфера.
Експертите от Комисията за финансов надзор запознаха студентите от Софийския университет, специалност „Счетоводство и контрол”, с дейността на институцията в рамките на половин дневно обучение. Специалистите в КФН представиха същността, целите и функциите на надзорната институция както и регулаторната и надзорна роля, която изпълнява в областта на общия надзор върху небанковата финансова система. Особен интерес от страна на младите хора предизвика специалната дискусия с заместник председателя на КФН г-н Борислав Богоев, който им разказа за предизвикателствата и перспективите в регулирането и надзора на застрахователния пазар и пазара на доброволното здравно осигуряване в условията на финансовата и икономическа криза. Основен акцент бе поставен върху проблемите със задължителната застраховка „Гражданска отговорност”.
Млади таланти от най-елитните университети в България и по света работиха рамо до рамо с експертите на КФН през последните три месеца. Възможността за това даде държавната програма за студентски стажове, в които комисията е активен участник през последните години.
Инициативата дава възможност на младите да се докоснат до реалната работа в администрацията, но и шанс да видят първото си работно място в институции като Комисията за финансов надзор.
От 1 юли до 30 септември с в КФН работиха студенти от Bocconi University (Италия), Erasmus University Rotterdam и University of Amsterdam (Нидерландия), Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Нов български университет.
Те приложиха знанията си в реални професионални ситуации, в области като право, бизнес мениджмънт, международна политика, което им даде възможност да надградят академичната подготовка.
Експертите на комисията пък получиха външен поглед върху дейността си, както и възможност да тестват идеите си съвместно с блестящи млади умове.
Стажантите се включиха в работата на ключови сектори – от дирекция „Правна“ до специализираните отдели за застрахователен и осигурителен надзор, както и в звеното за анализи, жалби и преструктуриране.
„Инвестицията в младите хора е вложение в бъдещето на финансовия сектор. Виждаме колко ценен е обменът на знания и идеи – студентите получават реален опит, а нашият екип черпи вдъхновение и нов поглед към работата си. Това е партньорство, което носи полза и на двете страни“, заяви председателят на КФН Васил Големански.
От началото на програмата до днес над 30 млади специалисти от водещи национални и международни университети са преминали на стаж в КФН, обогатявайки знанията си и допринасяйки с идеи и енергия за развитието на финансовия надзор.
Комисията за финансов надзор (КФН) и тази година проведе традиционната си стажантска програма за студенти, чиято цел е придобиването на практически опит, нови професионални умения и запознаване с мисията и целите на регулатора в работата му за поддържане на стабилност и прозрачност на небанковата финансова система в България.
КФН посрещна 7 студента, възпитаници, както на български, така и на чуждестранни висши учебни заведения, измежду които Университета за национално и световно стопанство, Юридическият факултет на Софийския университет, „Bocconi University“ – Милано, „University of Manchester“ – Англия. В рамките на повече от месец студентите бяха част от екипа на Комисията и натрупаха практически знания в дейността на „Международно сътрудничество“, „Надзор на инвестиционната дейност“, „Регулаторни режими на застрахователния надзор“ и дирекция „Правна“.
„За поредна година Комисията за финансов надзор подава ръка на младите хора, в откриване на тяхното професионално призвание. Стажът е мост между учебния процес и работното място, който предоставя практическа основа за знанията и уменията, придобити в университета. Независимо дали става въпрос за изучаване на небанковия финансов сектор, за разбиране на офис културата или усъвършенстване на технически умения, стажовете предлагат на младите хора насоките, от които се нуждаят, за да стартират кариерата си. Те имат възможност да работят заедно с опитни експерти, от които да черпят знания, а те, като техни ментори да им предложат трансформиращо преживяване, което да им позволи да развият умения за критично мислене, способности за решаване на проблеми и по-задълбочена представа за избраната от тях област. В нашето разбиране, участието в стажантската програма е преминаване на интензивен курс за прилагане на полученото образование в реалния свят. Когато младите хора станат преки свидетели на въздействието от тяхната работа, когато им се даде възможност да допринесат за смислени проекти и да видят осезаемите резултати от своите усилия, това е невероятна мотивация. А ние, докато продължаваме да ги подкрепяме и насърчаваме в стремежа им към развитие, не само инвестираме в тяхното бъдеще, но и допринасяме за по-квалифицирана и вдъхновена работна сила“, заяви председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов.
Стажантска програма на КФН, 2023 година
Получените знания за това как функционира небанковият сектор в България по време на стажантската програма, дават допълнителни възможности за представяне и разгръщат потенциала на младите хора, като същевременно подобряват тяхната автобиография. Наличието на придобит професионален опит в CV-то ги отличава, повишава шансовете за намиране на работа и е предимство пред останалите кандидати.
Стажовете позволяват на младежите да влизат в нови роли, да изпълняват различни функции, да дефинират по-ясно кариерните си цели и да направят информиран избор относно конкретните области на финансите, които искат да специализират. Те участват ежедневно в конкретни бизнес казуси, които им позволяват да придобият умения за решаване на проблеми, да опознаят света на регулациите и технологиите, да следят икономическите тенденции и дигитализацията на небанковия финансов сектор, за да бъдат адаптивни към пазара на труда.
Комисията за финансов надзор реализира и няколко програми за повишаване на финансовата грамотност – #ИНВЕСТИРАЙ БЕЗОПАСНО, „Супер силата на младия инвеститор“, „Небанковият финансов сектор в България“. Инициативите отличават институцията като силно ангажирана към каузата новото поколение студенти да усвоява базови финансови понятия, споделен експертен опит и шанс за изграждане на успешна и пълноценна кариера.
КФН се включи в инициативата „Мениджър за един ден” и беше управлявана от Михаил Михайлов, студент по „Финанси“ в УНСС
Работният ден на студента Михаил Михайлов в Комисията за финансов надзор (КФН) започна със среща с председателя на КФН Карина Караиванова, която „предаде щафетата“ на председателската длъжност, като го запозна със спецификата и предизвикателствата на отговорния пост. „Комисията регулира и надзирава небанковия финансов сектор: инвестиционния пазар, застрахователния и пазара на задължителното допълнително пенсионно осигуряване, което е голяма отговорност. Задълженията ни са крайно отговорни, а работата много обемна, тъй като наблюдаваме бизнеса на повече от 20 хиляди поднадзорни лица, които управляват активи за почти 30 милиарда лева.“ – каза г-жа Караиванова.
Михаил Михайлов обясни, че специално е избрал да е „мениджър“ на КФН, защото се интересува от небанковия финансов сектор. „Вече съм втори курс и сега е моментът да реша с какво ще се занимавам в бъдеще дали да работя в банка или в застрахователно дружество или брокер, или с някакъв друг вид дейност. Най-интересно ми е на какви условия трябва да отговаря един брокер или застраховател или инвестиционен посредник, за да му дадете лиценз. И като бъдещ икономист, живот и здраве, някой ден да мога и аз да си учредя собствена фирма“, сподели студентът с председателя на комисията.
Михаил Михайлов присъства на заседание на КФН, където усети на практика как се взимат решенията от институцията. Запозна се със заместник – председателите на КФН и наблюдава разглеждането и приемането на решенията, заложени в дневния ред. Най-много се впечатли от решението за предприетите мерки спрямо нелегалните инвестиционни посредници. КФН взе решение да уведоми Софийския градски съд за интернет сайтове, които предлагат инвестиционни услуги, а нямат право на това, и да поиска съдът да задължи интернет доставчиците да спрат въпросните сайтове.
Работният ден на Михаил Михайлов продължи със срещи с експертите от трите управления в КФН. Той се запозна лично с ръководителите на всички структури в комисията и узна подробности от спецификата на дейността на всяка една от тях. Специално отношение прояви към дейността на финансистите в комисията и сподели, че за един ден е научил толкова много за финансите, колкото за месеци четене от учебниците. В края на деня Михаил активно се включи в пряката работа на комисията, като написа новина за взетите решения от заседанието.
„Много съм доволен от това, че за един ден бях председател на такава голяма и отговорна институция. Научих много неща и ще се замисля в бъдеще дали да не кандидатствам за работа тук“, каза Михаил Михайлов, след като получи сертификат като „Мениджър за един ден” от председателя на КФН Карина Караиванова.
![DSC_0245[1]](https://www.fsc.bg/wp-content/uploads/2025/09/dsc_02451-1-scaled.jpg)
