Във връзка с извършените изменения в Наредба № 31 от 02.08.2006 г. за условията и реда за провеждане на изпит и за признаване на правоспособност на отговорен актюер, за признаване на правоспособност, придобита извън Република България, за формата на актюерската заверка, формата и съдържанието на актюерския доклад и на справките по Кодекса за застраховането, които отговорният актюер заверява, както и за формата и задължителното съдържание на годишния актюерски доклад по Кодекса за социално осигуряване, обнародвани в ДВ, бр. 23 от 22.03.2022 г., Комисията за финансов прие решение № 272 от 12.04.2022 г., с което утвърди нови образци на документи, свързани с признаването на правоспособност на отговорен актюер. Образците на:

са публикувани в раздел „Административни документи“, рубрика „Форми и образци“

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и резервите за периода от 1-ви април 2022 г. до 30-ти юни 2022 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователен пазар”, „Статистика”, „Животозастраховане“.

Г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, представи част от постигнатите резултати от КФН за периода 2019 г. – 2022 г., както и важни акценти от приетата Стратегия за развитие на КФН за периода 2022 г. – 2024 г. Представянето днес беше в рамките на кръгла маса на тема „Стратегически мениджмънт и регулиране на бизнес процесите в държавата“, организирана от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и Лабораторията за научно-приложни изследвания към него.

Периодът 2019 г. – 2022 г. от една страна е времевата рамка на Стратегията на КФН за посочения период, а от друга, именно този период съвпада и с избора на Бойко Атанасов за поста председател на Комисията.
„За тригодишния период успяхме да осигурим устойчива стабилност на застрахователния пазар, въведохме иновации в регламентите на капиталовия пазар и засилихме до степен на изключителна стриктност и пълна прозрачност пенсионноосигурителния пазар. Всичко това се случи в синхрон с развитието на организацията – дигитализация, оптимизирани процеси и същевременно усъвършенстване на екипа от специалисти на високо ниво на КФН. Работихме с видимост към обществото за всяка една иновация или санкция, която сме извършили.“

Г-н Атанасов представи накратко и приетата нова Стратегия за развитие на КФН за периода 2022 г. – 2024 г. като основен и важен инструмент за постигане на поставените цели и очакваните резултати. „Фактите за постигнатите до момента резултати, изложени в отчета за предходния период, представен на официалната страница на КФН показват, че Стратегията на КФН е добре формулирана и се изпълняват основните приоритети и заложените подцели. Стратегията на КФН за предстоящия период е в посока на няколко основни приоритета, като поставените крайни цели са намаляване на административната тежест, гъвкавост и адаптивност към бизнес средата и оптимизиране на процесите чрез дигитализация.“

По време на обсъжданията на кръглата маса г-н Атанасов обяви и предстоящото представяне на новия институционален сайт на КФН и на мобилното приложение на Комисията, чиято цел е улесняване на потребителите в процеса на получаване на информация за регулациите в небанковия финансов сектор. Бойко Атанасов описа и функциите на Иновативния център, осигуряващ единна контактна точка с ФинТех дружествата. Ясно беше подчертано, че в процес е и работата по създаването на единна информационна система за подаване и получаване на информация от поднадзорните лица в електронен стандартизиран формат.

„Ние сме в ролята на рефер, а не на играч. В детайл – имаме за цел да създадем условия за равнопоставеност в критериите за достъп до капиталовите пазари и възможности за лоялна конкуренция между участниците. Когато даваме доверие и отношение, получаваме доверие и отношение. Това трябва да е основният принцип на функциониране не само на Комисията, а и на всяка друга държавна организация. Основният стил на управление трябва да е авторитетен, а не авторитарен“, заяви още г-н Бойко Атанасов.

Представянето завърши с акцент върху регулаторните функции на КФН и произтичащите от тези процеси ползи за потребителите на финансови услуги, чрез осигуряване на стабилни и сигурни финансови пазари.
По време на събитието, панелистите – водещи представители на държавните институции и регулаторни органи, експерти, представители на академичните и научните среди, в лицето на Фискалния съвет, Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, Българската банка за развитие, Уникредит Булбанк, Българския форум на бизнес лидерите, ВУЗФ, Българската Народна Банка, Българската Фондова Борса и КФН, дискутираха взаимодействието между бизнеса и държавата, стратегическите ѝ направления и приоритети, държавния бюджет като инструменти при провеждането на тази политика, както и докъде следва да се разпростира регулаторната функция на държавата.

В раздел „Отчетни форми“ относно „Пруденциални изисквания за инвестиционните посредници различни от тези по чл. 1, параграф 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033“ са публикувани преведените на български език образци на Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 на Комисията от 10 декември 2021 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за докладване за целите на надзора и оповестяването на информация от страна на инвестиционните посредници (Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284). За улеснение на инвестиционните посредници в Приложение I от Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 са добавени образци от C 18.00 до C 24.00, C 34.02 и С 25.00 от приложение I към Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/451 на Комисията от 17 декември 2020 година за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предоставянето на информация от институциите на надзорните органи и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014, които следва да се попълват в съответствие с указанията в част 2 от Приложение II към посочения регламент за изпълнение.
Приложение VI обхваща единствено оповестяванията по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2019/2033, всички останали оповестявани съгласно Регламент (ЕС) 2019/2033 следва да се извършват в свободен текст при спазване на шеста част от Регламент (ЕС) 2019/2033.
 
В раздел „Регламенти“ относно „Пруденциални изисквания за инвестиционните посредници различни от тези по чл. 1, параграф 2 и 5 от Регламент (ЕС) 2019/2033“са публикувани следните регламенти:

► Регламент за изпълнение (ЕС) 2021/2284 на Комисията от 10 декември 2021 година за определяне на технически стандарти за изпълнение за прилагането на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за докладване за целите на надзора и оповестяването на информация от страна на инвестиционните посредници;
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2155 на Комисията от 13 август 2021 година за допълнение на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на класовете инструменти, които отразяват адекватно кредитното качество на инвестиционния посредник като действащо предприятие, и възможните алтернативни мерки, които са подходящи, за да бъдат използвани за целите на променливите възнаграждения;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/26 на Комисията от 24 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточнява понятието „обособени сметки“, за да се гарантира защитата на паричните средства на клиентите в случай на несъстоятелност на инвестиционен посредник;
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2153 на Комисията от 6 август 2021 година за допълнение на директива (ЕС) 2019/2034 на европейския парламент и на съвета чрез регулаторни технически стандарти за доуточняване на критериите, въз основа на които изискванията на Регламент (ЕС) № 575/2013 да се прилагат спрямо някои инвестиционни посредници;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/76 на Комисията от 22 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се определя коригирането на коефициента на фактора К „дневен поток на трансакциите“ (K-DTF);
► Делегиран регламент (ЕС) 2021/2154 на Комисията от 13 август 2021 година за допълване на Директива (ЕС) 2019/2034 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за установяване на подходящи критерии за определяне на категориите служители, чиито професионални дейности имат съществено въздействие върху рисковия профил на инвестиционния посредник или на управляваните от него активи;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/25 на Комисията от 22 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти, с които се уточняват методите за измерване на К-факторите, посочени в член 15 от същия регламент;
► Делегиран регламент (ЕС) 2022/244 на Комисията  от 24 септември 2021 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета чрез регулаторни технически стандарти, с които се определя размерът на общия маржин за изчислението на К-фактора „предоставен клирингов маржин“ (K-CMG).
 
Вашите въпроси по прилагането на новия пруденциален надзор може да изпращате на delovodstvo@fsc.bg.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Владимир Савов взе участие в тазгодишното издание на конференцията FinTech Summit 2022. 
В откриващото му изказване на панела „Дигитални иновации във финансовия сектор“,     г-н Савов обърна внимание на ползите и рисковете свързани с финансовата дигитализация, както и предизвикателствата пред регулаторите в променящата се бизнес среда. Той наблегна на това, че „КФН като регулатор и надзорен орган на финансовите пазари следи развитието на пазара и взема необходимите мерки за насърчаване на иновациите, но и за гарантиране на правна сигурност и защита на потребителите, както и за въвеждане в българската регулаторна среда на европейските правила и практики, свързани с финансовите иновации.“
Г-н Савов представи посоките на въздействие, свързани с цифровите технологии,  а именно  „европейските регулатори предстои да разработят правила, които да балансират системата, но не и да ограничават цифровата трансформация като в същото време създават условия за устойчив растеж на бизнеса и по-добра защита на потребителите“.

Владимир Савов каза още, че „КФН ще продължи да работи активно по изготвянето на конкретни предложения на европейско ниво по отношение на приложимо законодателство, насочени към установяване на единна методология и политика за наблюдение и насърчаване на финансовите иновации в бъдеще“, както и че „Комисията ще се придържа към своите водещи приоритети за наблюдение и развитие на финансови иновации, които имат за цел да задоволят възникващите нужди на потребителите от нови финансови инструменти, нови и по-модерни начини за закупуване и продажба на финансови услуги и продукти.
За пета поредна година "Капитал" събра общността на финансовите технологии на традиционната си конференция FinTech Summit, където водещи предприемачи, експерти и представители на компании от страната и чужбина дискутираха бъдещето на финансовите услуги и възможностите на всички заинтересовани страни на този пазар.

Студенти от водещи университета в страната получиха първоначална подготовка за срещата им със света на капиталовите пазари, оперирането на фондовата борса и безопасното инвестиране.
По време на специално организираните онлайн лекции, експертите от КФН – Анка Костова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол“ и Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел", представиха кампанията #Инвестирай безопасно, като заедно с тях, във виртуалното събитие се включиха представители на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници ( БАЛИП) и Фонда за компенсиране на инвеститорите (ФКИ). Цветослав Цачев, инвестиционен консултант на Елана Трейдинг и Димитър Георгиев – главен брокер на Елана Трейдинг направиха демонстрация на живо как се търгува на фондовата борса, а Петя Хантова – председател на ФКИ запозна участниците с механизмите за защита на инвеститорите.
Възпитаниците на УНСС, Софийският университет, ИУ-Варна и ВУЗФ с интерес участваха в интерактивните събития, които ще продължат да се реализират и в други учебни заведения в страната.
В седмицата на парите, КФН си партнира и с Junior Achievement България – неправителствената организация, чиято мисия е да подготвя подрастващите за първия им досег до бизнеса и предприемачеството, чрез високи образователни технологии.
В организираният от тях уебинар – „Сигурност на дигиталните финанси: Плащай безопасно в интернет!“, от страна на КФН панелист беше Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“. Родители, учители и ученици имаха възможността да влязат в пряк диалог с всички панелисти – включително от МФ и МОН, и да участват в дискусията, чиято цел бе да се повиши тяхната финансова грамотност във взаимодействието им  дигиталните финанси.

Представените справки и отчети на застрахователите и презастрахователите по общо застраховане и животозастраховане съгласно Наредба № 53 от 23.12.2016 г. и представените тримесечни количествени справки съгласно Регламент (ЕС) 2015/2450 по чл. 304, параграф 1, буква "г" от Регламент (ЕС) 2015/35 към края на четвъртото тримесечие на 2021 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, Застрахователен пазар”, „Статистика”.

Един от оповестените основни приоритети на Европейския орган за ценни книжа и пазари е спазването на отчетността относно сделките за финансиране с ценни книжа съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2015/2365 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 година относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012.
Комисията за финансов надзор е определена за компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 2015/2365. В това си качество, тя следи стриктно дали всички финансови и нефинансови контрагенти, представляващи задължени лица по чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2015/2365, докладват пред регистър на транзакции информация относно всяка сключена от тях сделка за финансиране на ценни книжа, както и относно всяка промяна или прекратяване на сделките. Тази информация се предоставя не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на сделката.
В тази връзка, посочените задължени лица по чл. 4 от Регламент (ЕС) № 2015/2365 трябва да организират и обезпечат процеса по навременно отчитане, в т.ч. като осигурят съответни механизми и контроли, които да индикират за необходимостта от докладване и за евентуално закъснение при отчитането на сключените сделки за финансиране на ценни книжа. От изключителна важност е отчитането да бъде не по-късно от първия работен ден след деня на сключването, промяната или прекратяването на сделката.
За неизпълнение на това задължение е предвидена административнонаказателна отговорност по Закона за пазарите на финансови инструменти, като глобите и имуществените санкции достигат до 10 000 000 лв.

Представените данни от отчетите на застрахователите по общо застраховане и животозастраховане към края месец ноември 2021 г. са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, „Статистика”.

Във връзка с представянето на годишните индивидуални отчети за 2021 г. (31.03.2022 г.) и годишните консолидирани отчети за 2021 г. (30.04.2022 г.) на публичните дружества  и другите емитенти, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, в европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ), Комисия за финансов надзор (КФН) акцентира върху  следното:

1. Кои са основните изисквания по ЕЕЕФ?

Както индивидуалният годишен финансов отчет (ГФО), така и консолидираният годишен финансов отчет (КГФО) за финансовата година, приключваща  на 31.12.2021 г., е необходимо да бъдат изготвени в XHTML формат.
Необходимо е да се има предвид, че ГФО и КГФО, освен формите на финансовата отчетност, включват и:

Изброените документи трябва да бъдат изготвени и представени в XHTML формат.

При подаването на  КГФО основните части на финансовия отчет (баланс, отчет за доходите, отчет за всеобхватния доход, отчет за собствения капитал и отчет за паричния поток) следва да бъдат маркирани с iXBRL тагове.

Изискването е съгласно класификация, въведена с ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815, като задължителни елементи от основната таксономия, които трябва да бъдат маркирани за финансовите години, започващи на или след 1 януари 2020 г., са най- малко следните:

Стандартизираните справки, подавани до управление „Надзор на инвестиционната дейност“, се изготвят и представят в EXCEL формат, като не е необходимо елементите, съдържащи се в този файл, да бъдат интегрирани в XHTML файл. Същите се представят като допълнително прикачен файл.
 
Всеки емитент, подаващ годишен финансов отчет (ГФО), е задължен да представи 2 бр. файлове:

и

В случай че, задълженото лице публикува ГФО отчет и на език, различен от български, е допустимо да бъде подаден още един допълнителен XHTML файл на английски език с идентично съдържание. Допълнителният файл се подава самостоятелно от изготвения на български език.
Всеки емитент, подаващ  консолидиран годишен финансов отчет (КГФО), е задължен  да подава 2 бр. файлове:

Следва да бъде взето предвид, че ZIP файлът е необходимо да съдържа няколко на брой архивирани в него файлове, които да дават възможност КГФО да бъде четим както от човек, така и от компютърен софтуер извличащ информация от самия отчет, чрез съдържащите се в него iXBRL тагове, в съответствие с таксономията, изисквана от ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. Относно изискванията към файловете, които следва да бъдат архивирани в ZIP файла, следва да се запознаете с Ръководството за отчитане съгласно Единния Европейски Електронен Формат (ЕЕЕФ) (или ESEF Reporting Manual, Preparation of Annual Financial Reports in ESEF): https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/library/esma32-60-254_esef_reporting_manual.pdf

2. Как се осигурява достъп до модула за подаване на отчети по ЕЕЕФ?

За да бъде осигурен достъп до системата за подаване на отчети по ЕЕЕФ (ESEF), е необходимо всеки емитент да изпрати до електронната поща на КФН delovodstvo@fsc.bg искане за достъп в свободен формат до системата за подаване на годишни финансови отчети (с формат XHTML и iXBRL) на КФН, придружено със следните данни:

Искането се подава с квалифициран електронен подпис (КЕП), в който е посочен и ЕИК на съответното дружество (аналогична идентификация се използва до момента,  при подаване на документи в Е-register на КФН).
В рамките на 2 работни дни заявителят получава потребителско име и парола, които му осигуряват достъп до системата за подаване на отчети по ЕЕЕФ (ESEF). С получените – потребителско име и парола, може да се достъпва както тестовият модул, така и реалният модул за подаване на ГФО и КГФО.

3. Как се достъпва ЕЕЕФ (ESEF) секцията за подаване на ГФО и ГКФО?

В началната страница на сайта на КФН (www.fsc.bg) в секция е-Портали има линк към модула за достъп модула ЕЕЕФ (ESEF).

4. Какви са изискванията по отношение на одиторските доклади в отчетите по ЕЕЕФ?

През май 2019 г. Главна дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) към Европейската комисия издаде документ с въпроси и отговори относно EEEF, в който се посочва, че разпоредбите на регулаторните технически стандарти на ЕЕЕФ се считат за „законови изисквания“ по смисъла на член 28, параграф 2, буква в), подточка ii) от Директивата за одита. Съответно, одиторите дават мнение за това дали дигитализираните консолидирани финансови отчети са изготвени в съответствие с регулаторните технически стандарти на ЕЕЕФ, включително ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815. Европейската комисия поиска от Комитета на европейските органи за одиторски надзор (Committee of European Auditing Oversight Bodies – CEAOB) да проучи как това може да бъде направено на практика с оглед евентуално предоставяне на насоки. През ноември 2019 г. CEAOB издаде насоките за участието на одиторите. Без да съществуват предварително дефинирани текстове на одиторското мнение по това дали представеният отчет съответства на изискванията на ЕЕЕФ, като цяло от одиторите се изисква да проверяват спазването на нормативните изисквания, включително:

Понастоящем няма формални законови изисквания на европейско ниво или на национално ниво,  за това дали следва одиторският доклад да бъде част от общия XHTML файл, или не. Отчитайки липсата на изрично изискване, на настоящия етап на стартово подаване на отчетите в новия формат за  годишните отчети за 2021 г., емитентите могат да вземат решение за начина на представяне на одиторския доклад.

Възможностите са следните:

Независимо от избрания подход, одиторският доклад, следва да отговаря на изискванията за подписване, съгласно Закона за независимия финансов одит.
 
При вземането на решение за избор на един от двата варианта, посочени по-горе, е необходимо емитентите да вземат предвид следното:
Обща цел на всички европейски държави е създаването на Европейска единна точка за достъп (European single access point – ESAP). Създадената платформата цели достъп до отчетите на всички публични дружества в Европа, посредством която всеки инвеститор ще може да достъпва цялата налична отчетна информация, да я съхранява, да анализира отделните елементи  на отчета при произволен брой дружества, търгувани на европейските борси. Именно с цел възможност за извличане, анализ и сравнение на годишни отчети, са въведени двата формата, които представляват ЕЕЕФ – XHTML или XHTML с iXBRL тагове (в зависимост от вида на отчета). При стартиране на Европейската единна точка за достъп, информация от поставен PDF файл няма да може да се извлича, което би могло да постави българските емитенти, използвали такъв формат в своите отчети от предходни години, в по-неблагоприятно положение спрямо останалите европейски емитенти, респективно да повлияе върху възможността им да привличат чуждестранни инвеститори. Към настоящия момент, датата от която ще започне да действа този общ регистър на отчетите на публично търгуваните дружества в ЕC, не е окончателно установена, като предложението е това да стане от началото на 2024 г.
 
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС), съвместно с Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО), издадоха Указания относно изразяване на одиторско мнение във връзка с прилагането на европейския единен електронен формат (ЕЕЕФ), което е достъпно ТУК.

5. Какви са изискванията по отношение на изискуемите подписи под документите в представените отчети?

Европейското и българското законодателство не ограничават лицата, представляващи съответните емитенти, съставителите на отчетите или одиторите да използват електронен подпис за подписване на ГФО, документите, включени в тях, или съответно одиторските доклади. Поради това лицата, представляващи емитентите, съставителите на отчетите и одиторите, могат да прилагат предпочитан от тях вариант, включващ ръкописен или електронен подпис. Това означава, че всеки един от изискуемите документи може да бъде подписан или физически с химикал, или с електронен подпис – по избор на подписващия.
Във връзка с факта, че не може лице, което не е задължено по закон да бъде задължено да подписва документ, за чието изготвяне той не е отговорен, а в същото време инвеститорът следва да е в състояние да се убеди, че съответният документ е подписан от лицето, което е длъжно да го подпише по закон, в ЕС е наложена практиката, там, където е необходимо, да бъде поставено визуално изображение на съответния подпис. В тази връзка, подписаните от съответните лица документи, съдържащи се в единния XHTML файл, е необходимо да съдържат визуално изображение на подписа, независимо дали съответният документ е подписан физически или с електронен подпис.
Доколкото Законът за независимия финансов одит изисква и печат на одитора, одиторите също така имат двете опции – да използват само квалифициран електронен подпис (тъй като чл. 28, ал. 5 от Закон за независимия финансов одит ги освобождава от задължението да поставят печат в случай че всички изискуеми за подписване документи са подписи върху годишния счетоводен отчет и одиторския доклад с електронни подписи) или отчетът да съдържа печата им под формата на изображение, там където е необходимо. Пример за отчет съдържащ както изображения на физически подписани документи, така и изображения на електронно подписани документи е отчетът на  GLEIF, който е достъпен на интернет адрес:
https://www.gleif.org/en/about/governance/annual-report. Това е и отчетът, който Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) дава като примерен отчет, изготвен съгласно изискванията на ЕЕЕФ.

6. Какво се маркира с iXBRL?

Няколко елемента трябва да бъдат задължително маркирани в КГФО за финансовата година, приключваща на 31 декември 2021 г:
Освен всички числа от 4-те или 5-те основни елемента на финансовия отчет, трябва да се маркират и

За финансови години, започващи на или след 1 януари 2022 г., изискванията се разширяват и ще бъде необходимо iXBRL маркиране и на пояснителните приложения.

7. Какъв е допустимият размер на подавания XHTML или ZIP файл?

През настоящата година и по отношение на подаваните файлове, съдържащи ГФО и КГФО за 2021 г., максимално допустимият размер на основните файлове XHTML и ZIP е до 50 MB.
Същевременно, следва да бъде взето предвид, че по-големият размер на файловете е в състояние да затрудни потенциалните инвеститори при прегледа и/или обработката на файлове. В тази връзка, при евентуално получаване на сигнали от страна на инвеститори за затруднения от подобен характер, което нарушава правото им на информация, КФН в качеството си на орган, защитаващ интересите на инвеститорите, ще предприеме действия по ревизиране на максимално допустимия размер на файловете.

8. Какво трябва да е наименованието на подаваните ГФО и КГФО файлове?
КФН възприема предложението на ЕОЦКП по отношение на имената на файловете, изразено в издадения от ЕОЦКП „ESEF Reporting Manual, Preparation of Annual Financial Reports in ESEF format.“ Файловете, подавани на КФН и на избраната от емитента медия, трябва да спазват следната именна конвенция:
 
{base}-{date}-{lang}-{type}.zip,
 
при което:

Описаната транскрипция е валидна както за файловете съдържащи консолидиран годишен финансов отчет (пакета с файлове с разширение .zip), така и за всеки файл съдържащ самостоятелен годишен индивидуален отчет(с разширение .xhtml).
 
Пример:

9. Кои дружества не попадат в обхвата на новите изисквания за отчитане?

10. Кои отчети не попадат в обхвата на новите изисквания за отчитане?

11. Допустимо ли е различие в представянето на отчетите на български и на чужд език?
В случай на представяне на два отчета, единият от които на български, а другият на чужд език, най-добрият вариант е тези два отчета да се представят в отделни ZIP файлове, съдържащи съответните iXBRL тагове, когато те са изискуеми. Двата отчета е необходимо да съдържат идентична информация на български и на съответния чужд език. Документите и в двата отчета е необходимо да са подписани със съответния брой подписи (електронни или под формата на изображение).
В същото време, отчетът може да бъде представен като двуезичен и да бъде поставен на един XHTML файл със съответните iXBRL тагове, които се съдържат в архивиращия ZIP файл.
Двата отчета могат да бъдат подадени в различни дни, стига да са изпълнени едновременно следните две условия:

12. Чий електронен подпис се използва при подаване на файловете, съдържащи годишните отчети по ЕЕЕФ?
При подаване на ГФО и КГФО, файловете се подписват от лицето, което е упълномощено от представляващия дружеството да подава файлове в КФН. Съответно това лице е и лицето, което подава файловете в Е-register на КФН. За целите на подаването на ГФО и КГФО, това лице трябва да е получило потребителско име и парола. Подаваните файлове се подписват с електронен сертификат във формат PKCS7 (p7m/p7s) без криптиране.

13. От коя дата може да се подават реалните ГФО и КГФО за 2021 г.
От 14.03.2022 г.

14. Колко време след подаването на съответния КГФО ще може да се провери статуса на валидацията на изисквания нов формат?
Модулът за подаване на отчети осъществява валидация на използваните iXBRL тагове в КГФО. В рамките на един работен ден след подаване на съответния отчет, за дружеството ще са достъпни 3 бр. файлове в HTML формат, където всеки подаващ отчет ще може да види грешките, отчетени от валидиращия модул на КФН.
Това означава, че подаващият отчета е необходимо да влезе отново в рамките на един работен ден след подаване на съответния отчет в модула за подаване на отчети със своето потребителско име и парола и да отвори с обикновен браузър появилите се най-отдолу файлове. Там ще бъдат отбелязани отчетените грешки, а липсата на такива, ще потвърди коректно подадени отчети. Ако има индикации за отчетени грешки, дружеството е необходимо да ги коригира и да подаде отново коректен отчет.

15. Извършва ли се валидация на ГФО?
Модулът за подаване на отчети не осъществява валидация на ГФО. За достатъчно се приема самият подаден файл да има разширение XHTML, да бъде визуално четим от обикновен стандартен браузър с възможности за автоматично търсене по ключова дума и с възможности за копиране и поставяне, на който и да е абзац от отчета и/или целия отчет при необходимост.
 
При установяване, че изискуемият формат на отчетите по ЕЕЕФ не отговаря на изискванията на ДЕЛЕГИРАН РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2019/815 и съответно на Ръководството на ЕОЦКП, ще бъдат предприемани съответните надзорни действия и мерки.