Съобщение до емитентите относно изискванията, свързани със законодателните актове на ЕС, с които се създава европейска единна точка за достъп (ЕЕТД/ESAP)
Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност” – Мария Филипова, се включи в инициативата на Българската фондова борса „БФБ бие камбаната за мир“– „Да удари звънеца за равенство между половете“ по повод празника на жените – 8-ми март. Г-жа Филипова даде днешното начало на борсовата сесия, с което се отдава „заслужено признание на жените професионалисти и лидери, жените с все по-отговорна роля в съвременния свят, чиято експертиза е водеща за иновациите и растежа. Тя отправи и следното послание: „В тази динамична и изпълнена с предизвикателства среда трябва да се стремим и да работим за постигането на стабилност и предвидимост, които са от особена важност както за капиталовия пазар, така и за обществото като цяло. Ето защо всички ние, водени от тази цел, отправяме своя призив за преодоляване на различията и постигане на стабилност“.
На 20 януари се състоя уебинар, организиран от „Централен депозитар“ АД (ЦД), на тема „SPOTLIGHT ON T2S”. Събитието бе официално открито от г-н Васил Големански - изпълнителен директор на ЦД, от г-жа Мария Филипова - заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, и от г-жа Нина Стоянова – подуправител, ръководител на управление „Банково“ и член на Управителния съвет на Българската народна банка.
В приветствието си към участниците в уебинара г-жа Филипова изтъкна, че „Присъединяването към системата TARGET2-Securities е от съществено значение за България и за българския капиталов пазар. Тя ще предостави възможност българските финансови инструменти да бъдат по-достъпни за инвеститорите от Европейския съюз, което от своя страна ще даде тласък и за разгръщането на капиталовия пазар в България. Същевременно българските инвеститори, от своя страна, ще могат да се възползват от преимуществата на системата, а именно улеснен достъп до пазарите в другите страни от Европейския съюз при по–ниски разходи за трансграничен сетълмент. Присъединяването към системата TARGET2-Securities ще допринесе за намаляването на транзакционния риск и увеличаването на финансовата стабилност. Комисията за финансов надзор подкрепя и насърчава всички действия по присъединяването към TARGET2-Securities и високо оценява всички положени усилия на участниците в този процес, които са основополагащ фактор за успешното реализиране на проекта и за извършване на необходимите промени в платежните и сетълмент системи, като предпоставка за присъединяване на страната към еврозоната“. В рамките на единния европейски пазар, TARGET2-Securities (T2S) предоставя възможност ценни книжа и парични средства да се прехвърлят между инвеститори в цяла Европа като се използват хармонизирани правила и практики за сетълмент на принципа доставка срещу плащане (DvP) на брутна база в реално време. T2S полага основите на единен пазар за сетълмент на ценни книжа и по този начин допринася за постигането на по-голяма интеграция на европейския финансов пазар. T2S значително улеснява сетълмента на ценни книжа в Европа, като слага край на сложните трансгранични процедури за сетълмент и проблемите, причинени от различните практики за сетълмент между държавите. Първият панел на събитието бе посветен на „T2S: функционалности, ползи и свързване“. Сесията въведе участниците в тематиката на T2S, представяйки функционалностите на платформата, нейната роля за интеграцията и хармонизацията на европейските капиталови пазари, както и преглед на високо ниво на всички услуги в портфолиото на TARGET Services на Евросистемата. В допълнение бяха представени и детайли за връзката на Централен депозитар с T2S. Участниците получиха полезни насоки къде са достъпни допълнителни ресурси с техническа информация от г-н Реми ал Сбинати, старши експерт по пазарна инфраструктура в Европейската централна банка (ЕЦБ) и от г-жа Мира Хилтън, мениджър проект T2S в депозитаря. Във втория панел г-н Васил Големански, г-н Томас Лаос, експерт по пазарна инфраструктура в Европейската централна банка и г-н Тодор Ханджиев, директор „ИТ системи“ в ЦД, представиха етапите по внедряване, които предшестват миграцията на Централен депозитар към T2S, миграцията към T2S и тестовата стратегия. Бе предоставена и информация относно дейността на всички централни депозитари на ценни книжа, планирали да мигрират към T2S през септември 2023 г., както и предварителен график на тестови дейности за българския пазар, преди програмата за тестове да получи официално одобрение от управлението на T2S.
Експертите от Българската народна банка – г-жа Велимира Колева, началник на отдел, дирекция „Фискални услуги“ и г-жа Радостина Чалъкова, старши експерт, дирекция „Фискални услуги“, направиха кратка ретроспекция на развитието на проекта за внедряване на TARGET2-Securities от Евросистемата. Бяха представени и ползите за участниците в Депозитаря на държавни ценни книжа в Българската народна банка от бъдещото му включване в платформата T2S, като улесняване на връзките с други депозитари и създаване на възможност за разширяване на инвеститорската база. Участниците в семинара бяха информирани за ролята на централната банка в T2S и запознати със същността и процедурата по откриване на специални парични сметки за сетълмент в T2S (т.нар. Т2S Dedicated Cash Accounts, T2S DCA). В края на уебинара г-н Георги Караджов, директор „Сетълмент и регистри“ в ЦД, представи на участниците преглед на функционалностите на текущата система за клиринг и сетълмент на депозитаря, заедно с кратък обзор на предстоящите нови услуги.
Мария Филипова – зам. – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) взе участие в „Accelerate Green” – Политики и практики за стимулиране на зелени инвестиции в икономиката и бизнеса. Събитието откри Асен Василев – вицепремиер и министър на финансите. Борислав Сандов – вицепремиер и министър на околната среда и водите и Лиляна Павлова – вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка, световни анализатори и водещи европейски финансисти, запознаха участниците с най-важните теми от сферата на устойчивите финанси, както и бе споделен опита на държавата, бизнеса и неправителствения сектор за зеленото финансиране.
Г-жа Филипова, като панелист в темата „Държавни политики за стимулиране на зелени инвестиции“, благодари за възможността да вземе участие във форума и изрази подкрепата на КФН за Зелената сделка и за постигането на целите й за модерна, ефективна, конкурентноспособна и устойчива икономика. „Съществуващите предизвикателства в областта на климата и околната среда могат и трябва да бъдат превърнати в нови възможности за развитие. Всеки един участник на капиталовия пазар, независимо от неговата роля, може да съдейства за постигане на развитие, целящо опазването на околната среда и устойчивото използване на природните ресурси. Комисията за финансов надзор ще подпомогне този процес като осъществява надзор, осигуряващ прозрачност и гаранции за екологична, социална и устойчива стойност на инвестиционните проекти“, заяви тя и подчерта, че Комисията полага целенасочени усилия, за да се гарантира, че инвеститорите разполагат с възможност за коректна оценка на устойчивостта на инвестициите.
Комисията за финансов надзор отрежда ключово значение на Стратегията за устойчиво финансиране за генериране на частно финансиране, за справяне с климатичните цели и екологичните предизвикателства и насърчава инвестиционната общност към отговорно и активно участие в този дългосрочен процес, чието начало вече е поставено.
„Необходимо е да бъдат създадени и предложени инвестиционни продукти, които са насочени към постигане на целите за устойчиво развитие. На инвеститорите следва да бъде предоставена възможност да инвестират в емитенти, прилагащи устойчиви бизнес стратегии“, коментира още Мария Филипова.
КФН ще продължи и през 2022 г. да осъществява активна двупосочна комуникация и подкрепа на участниците на финансовите пазари в този процес, Комисията се ангажира да оповестява новите моменти в регулаторната рамка, да провежда информационни кампании и да разяснява прилагането на действащите регламенти за таксономията, както и да популяризира зелените инвестиции, които са бъдещето на развитието на зелената икономика в България.
„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“
С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.
Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.
Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.
Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.
Системата „бонус-малус“ по застраховките „Гражданска отговорност“, въведена с промените в Кодекса за застраховането, ще заработи ефективно от средата на годината. Това обяви пред BTV заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.
Причината е, че след промените в нормативната база, застрахователите ще имат гратисен период, в който да преработят системите си, съобразно новите изисквания.
Целта е системата „бонус-малус“ да гарантира пълна прозрачност за потребителите на застраховката „Гражданска отговорност“, обясни Пламен Данаилов.
Въвеждането на системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя, каза още зам.-председателят на КФН.
При прехвърляне на собствеността, историята на щетите се нулира, за да не се наследява „малуса“ на предишния собственик, допълни Пламен Данаилов.
Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.
Европейската директива изисква две основни неща – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.
„Системата „бонус-малус“, въведена с промените в Кодекса за застраховането, гарантира пълна прозрачност за потребителите на застраховката „Гражданска отговорност“. Това обяви в интервюта пред Нова телевизия и BTV заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.
С промените в законодателството се гарантира, че всяка компания трябва ясно да посочи на своя сайт как ще се формира задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. „За целта ще се използва единната система на Гаранционния фонд, която ще предоставя информация за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, както на застрахователите, така и на гражданите“, допълни Пламен Данаилов.
Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.
Въвеждането на системата „бонус-малус“ няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. „Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя“, заяви зам.-председателят на КФН.
Той апелира към гражданите да сигнализират Комисията в случай на нарушения.
Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.
Европейската директива изисква две основни неща – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.
Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов награди най-добрите застрахователи сред студентите и учениците. Призовете бяха част от Националния конкурс по застраховане за ученици и студенти, огранизиран от Университета по застраховане и финанси. Партньори на събитието бяха КФН, Асоциацията на българските застрахователи и Groupama застраховане.
Професията на застраховател е подценена спрямо останалите в небанковия финансов сектор. В същото време тези услуги ще търпят все по-силно развитие, особено в сферата на животозастраховането и здравното осигуряване, заяви Пламен Данаилов при връчването на наградите.
Специалният приз на Комисията отиде при Петя Георгиева от УНСС, която получи и възможност за едномесечен стаж в Комисията за финансов надзор.
В тазгодишното издание се включиха над 30 ученици и студенти от цялата страна, които анализираха пазара на автомобилното и здравното застраховане в България. Част от журито на конкурса беше Николай Петков – Началник-отдел „Надзорна политика и анализи“, дирекция Регулаторни режими на застрахователния надзор в КФН.
Победителите са:
Категория „Студенти“:
Мартина Рангелова – УНСС
Виктория Жекова – УНСС
Петя Георгиева – УНСС
Специална награда: Димитър Йовков – Икономически университет – Варна
Категория „Ученици“:
Теомир Генчев – НФСГ
Цветелина Георгиева – НФСГ
Венелин Милков – Варненска търговска гимназия „Георги С. Раковски“
Специални награди: Ванеса Андонова – Търговска гимназия – Бургас и Натали Петрова – СУ „Велизар Пеев“, гр. Своге
На 2 декември 2023 г. г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в Комисията за финансов надзор (КФН), бе сред участниците в ежегодната среща на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).
По време на работната сесия тя поздрави аудиторията с думите: „От името на Комисията за финансов надзор Ви благодаря за успешното партньорство, за професионализма, който демонстрирате в ежедневната си работа, за посрещането на предизвикателствата на сложната и динамична регулация, която поставя все по-високи изисквания. Изминалата година беше изключително разнообразна в международен и национален план, изпълнена с множество предизвикателства, с които трябваше да се справим. Вярвам, че успехът е закономерен резултат от доброто взаимодействие между регулатора и инвестиционните посредници, които са основни участници и двигатели на капиталовия пазар. Поздравявам Ви с постигнатото през 2023 г. и нека да насочим усилията си към надграждане на постигнатото за осигуряване на стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар“.
Събитието обхвана теми, свързани с регулаторния режим на ИП и банките, съгласно ЗПФИ, MiFID II и MiFIR, дейността на Централния депозитар и Българската фондова борса, присъединяването към Target2-Securities (T2S), както и промените в Закона за мерките срещу изпиране на пари, свързани с надзора върху прилагането му.
На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.
На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.
Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.
В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.
Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.
Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият им резултат вече ще бъде обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.
Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.
