От днес стартира Online порталът – Застрахователни агенти

Днес,17.07.2017 г., стартира нов Online портал – Застрахователни агенти, чрез който Застрахователните дружества ще подават данни за договорите на застрахователните си агенти.
Първоначалната регистрация на застрахователните дружества, потребители на системата, започна на 01.07.2017 г., през интернет страницата на КФН, раздел е-Портали –Застрахователни агенти- https://zagenti.fsc.bg/login.php?wrong=2.
Застрахователите подават попълнено, подписано и подпечано сканирано копие на заявление за регистрация на e-mail: delovodstvo@fsc.bg, за да получат от КФН  потребителско име и парола за всеки упълномощен потребител.
На този портал застрахователните дружества ще подават файлове с данни за застрахователните си агенти в определения txt формат, подписани с квалифициран електронен подпис, на лицето/лицата, надлежно упълномощено/и за подаване на данните в Online портал – Застрахователни агенти. При подаването на данните трябва да се следват инструкциите, описани в Ръководство за потребителя.

Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2017 г.

Управление "Осигурителен надзор" на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2017 г. Информацията е получена на база на финансовите отчети и справки, представени от пенсионно осигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица по пол и възраст към 30.06.2017 г.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фондове към 30.06.2017 г. е 4 526 475 души, като нараства спрямо 30.06.2016 г. с 2,29 на сто.
В системата на допълнителното пенсионно осигуряване към 30.06.2017 г. са акумулирани нетни активи на стойност 11 723 785 хил. лв. В сравнение с края на първото полугодие на 2016 г. нетните активи на пенсионните фондове регистрират ръст от 19,51 на сто.
Общите приходи на пенсионно осигурителните дружества през първото полугодие на 2017 г. възлизат на 88 748 хил. лв. Общият нетен финансов резултат на дружествата за първото полугодие на 2017 г. е в размер на 34 367 хил. лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото полугодие на 2017 г. и за осигурените лица и натрупаните средства към 30.06.2017 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Поднадзорни лица  / Статистика  / Осигурителен пазар  / Статистика и анализи.

Решение от заседание на КФН на 08.08.2017 г.

На заседанието си на 08.08.2017 г. КФН реши:
 

Потвърждава проспект за първично публично предлагане на емисия в размер на 53 330 броя обикновени, безналични, поименни акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 79 лева всяка една, които ще бъдат издадени от „Лавена” АД, гр. Шумен в резултат на увеличаване на капитала на дружеството.
Вписва посочената емисия акции, в процес на емитиране, във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗКФН.

Данни за дейността на застрахователните брокери през първото полугодие на 2017 година

Приходите от комисиони на застрахователните брокери през първата половина на 2017 г. възлизат на 119 808 хил. лв. (108 296 хил. лв. към 30.06.2015 г. или една година по-рано), нараствайки с 10.6% на годишна база.
От всички начислени комисиони, 90.2% представляват приходите от записани комисиони по застраховки в общото застраховане и 9.2%  – съответно в животозастраховането.
Премийният приход, реализиран с посредничеството на застрахователните брокери през първото шестмесечие на 2017 г., възлиза на 617 907  хил. лв. (535 503 хил. лв. една година по-рано), с което се отчита увеличение от 15.6%, от които 539 372 хил. лв. (при отчетени 496 432 хил. лв. дванадесет месеца по-рано) в полза на застрахователи със седалище в Р. България и 78 535 хил. лв. (39 071 хил. лв. една година преди това) в полза на застрахователи, ситуирани в други държави.
От реализирания от застрахователните брокери премиен приход в полза на застрахователи със седалище в Р. България, 479 375  хил. лв. (445 234 хил. лв. в края на първото полугодие на 2015 г.) са реализирани в общото застраховане и 52 345 хил. лв. (49 379 хил. лв. към 30.06.2016 г.) в животозастраховането.
В структурата на реализирания чрез застрахователни брокери премиен приход по общо застраховане към 30.06.2017 г. най-голям дял заемат автомобилните застраховки – „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” (47%-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства” (36%-ен дял от записаните премии по общо застраховане), следвани от „Пожар и природни бедствия” (6%-ен дял от записаните премии по общо застраховане) и „Други щети на имущество” (3%-ен дял от записаните премии по общо застраховане).
При животозастраховането, реализираният чрез застрахователните брокери премиен приход към 30.06.2017 г., е записан основно по застраховка „Живот” и рента (65%-ен дял от записаните премии по животозастраховане), следвана от застраховките „Заболяване” (16%-ен дял от записаните премии по животозастраховане) и „Злополука” (8%-ен дял от записаните премии по животозастраховане).
Актуализираните индивидуални данни от справките и отчетите на застрахователните брокери, регистрирани в Република България и извършващи дейност към 30.06.2017 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН на адрес: www.fsc.bg, в раздел „Пазари”, „Застрахователен пазар”, "Статистика", „Застрахователни брокери”.

КФН организира семинар за пазарните участници, на който представи новата правна рамка на основни директиви на ЕС

Новите регламенти на ЕС ще променят структурата на инвестиционните посредници
 

Днес, 28 юни 2017 г., Комисия за финансов надзор организира семинар за членове на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българската асоциация на управляващите дружество, Асоциация на банките в България, Българска фондова борса и Централен депозитар. Темата на семинара- НОВАТА ПРАВНА РАМКА MiFID II, предизвика голям интерес и над 100 представители на бизнеса участваха в обучението. Семинарът бе открит от Владимир Савов, изпълняващ длъжността заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Той акцентира върху важността на новата правна рамка, която се инициира от Европейския съюз в областта на финансовата сфера и която е с цел предотвратяване на кризисни ситуации и по-голяма защита на потребителите. В рамките на половин ден от 9.00 до 13.00 ч. експертите на КФН  представиха общата законодателна рамка на MiFID II, изискванията към дейността на Инвестиционните Посредници/ИП/, както и изискванията към акционери и съдружници с квалифицирани дялови участия в ИП, спецификата на обвързаните агенти, както и изискванията за отчетност на сделките с финансови инструменти съгласно MiFID II. Димитър Койчев, директор на „Международно сътрудничество“, посочи световната финансова криза като основна причина, довела до преминаването от директиви към регламенти, които имат пряко действие в съответните европейски страни и не е необходимо да се транспонират в съответното законодателство. Това налага познаването им от страна на бизнеса и именно затова КФН инициира серия от семинари, насочени към пазарните участници, на които да бъдат представени новите моменти в законодателството, произтичащи от членството на България в ЕС.
Димитър Койчев обясни, че от началото на 2018 г. ще започнат да се прилагат в практиката редица нормативни актове, произтичащи от членството на България в ЕС, като:
  • Регулаторната рамка MiFID II (две директиви и повече от 30 регламента);
  • Регламента за прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (Регламент за репо сделките);
  • Регламента относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове (Регламент за бенчмарковете);
Това законодателство ще има сериозен практически ефект върху сектора на търговията с ценни книжа и по-конкретно MiFID II ще предизвика съществени промени в огранизaционната структура на инвестиционните посредници и в системите им за отчетност. Регламентът за репо сделките ще изисква от страните по такива сделки по- високо ниво на прозрачност, а Регламентът за бенчмарковете съдържа изисквания към лицата предоставящи данни и администриращи индекси, използвани като бенчмаркове (например SOFIX). Всичко това налага доброто им познаване от страна на пазарните участници, което ще способства за правилното им прилагане и ще доведе до по-високо ниво на защита на инвеститорите, както и до по-висока ефективност на пазара на ценни книжа като цяло.
Семинарът протече при голям интерес от страна на инвестиционните посредници, управляващите дружества, представители на Асоциация на банките в България, Българската фондова борса и Централен депозитар и предизвика множество конкретни въпроси, свързани с новото законодателство.

Съобщение относно назначаване на квестор в „Интерактив кампъни“ ЕООД (предишно наименование „Глобал маркетс“ ООД)

С Решение № 980-ИП от 05.07.2017 г. КФН на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 и 26, във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 1 от Закона за Комисията за финансов надзор, във връзка с чл. 23, ал. 2, във връзка с чл. 118, ал. 1, т. 6 и т. 10 във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2, б. „а“ и чл. 119, ал. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти взе решение да наложи забрана на Цветан Борисов да управлява и представлява „Интерактив кампъни” ЕООД (предишно наименование „Глобал Маркетс“ ООД), ЕИК 200287666, за срок от три месеца от датата на решението и за назначаване на Наталия Кумпикова за квестор на „Интерактив кампъни“ ЕООД (предишно наименование „Глобал маркетс“ ООД) за период от три месеца, считано от датата на решението. Адресът за кореспонденция с квестора е: гр. София, пл. „П. Славейков“ № 1, вх. А, ет. 2.
На основание чл. 13, ал. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор, решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му. Обжалването не спира изпълнението на индивидуалния административен акт.

 
 

Ключов момент за развитието на капиталовия пазар в България е връщането на доверието, заяви председателят на КФН Карина Караиванова в интервю за агенция Блумбърг

Връщането на доверието е ключовият момент за развитието на капиталовия пазар в България, заяви председателят на Комисията за финансов надзор/ КФН/ Карина Караиванова в интервю за агенция Блумбърг. Дребните инвеститори, големите инвеститори, а и всички играчи на пазара трябва да се уверят, че той функционира единствено и само по икономически закономерности. Възстановяването на доверието не може да се случи веднага и ние се стараем с ежедневните си действия да се върви в тази посока, допълни Караиванова. Промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа скоро ще бъдат гледани на второ четене от пленарна зала в Народното събрание, като  ще привлекат нови инвеститори и ще защитават по-добре правата на миноритарните акционери. При досегашните обсъждания получихме подкрепа от всички политически сили в парламента, посочи Караиванова. Като предстоящи събития, които ще окажат сериозно влияние, тя посочи, че с европейски средства ще се финансира публичното предлагане на финансови инструменти, предстоят заключителни действия по изграждане на връзката между Централен депозитар и БНБ, което ще направи възможно търговията на държавни ценни книжа  /ДЦК/ на борсата. Ако Българска фондова борса придобие енергийната борса, това ще увеличи капитализацията на БФБ и ще представлява допълнителен стимул за потенциалните инвеститори, смята Караиванова.

Последващата проверка на застрахователите и пенсионноосигурителните дружества потвърди стабилността на двата сектора. В две от компаниите влязоха квестори, в някои дружества има препоръки за подобряване на системите за управление. В областта на пенсионното осигуряване има необходимост от подобряване на законодателството и вярваме, че поредният опит за поправки в Кодекса за социално осигуряване, които третират проблема със свързаните лица, този път ще получи подкрепа в парламента, посочи Караиванова. Очакваме от следващата година да се промени модела на финансиране на КФН, тъй като това е единственият начин да се повиши капацитета на регулатора. Тази промяна беше изведена и като основна препоръка в доклада на Световната банка и Международния валутен фонд след приключването на Програмата за оценка на финансовия сектор в България /FSAP/. Работим по изпълнението на друга препоръка на световните финансови институции, а именно да преминем на риск-базиран надзор, каза още Караиванова.

Заради по-голямата интеграция, конвергенцията на лихвените равнища и намаляване на разходите за транзакции евентуалното влизане на България в механизма ERM2 ще има изцяло благоприятни последствия за небанковия финансов сектор у нас, посочи Караиванова в интервюто за агенция Блумбърг.

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани

За месец юни 2 застрахователни дружества от държави членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България. Към 30 юни 2017 г. застрахователите от държави членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 579.

През месец юни 12 нови застрахователни посредници от държави членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България. Към 30 юни 2017 г. застрахователните посредници от държави членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2275.

През юни няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 юни 2017 г. общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 15.

През месец юни няма нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави членки на ЕС. Към 30 юни 2017 г. общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 47.
         
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Определена е минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 30.06.2015 г. до 30.06.2017 г.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор”, определи минимална доходност на годишна база в размер на   1,39 на сто при управлението на активите на универсалните пенсионни фондове (УПФ) за предходния 24-месечен период от 30.06.2015 г. до 30.06.2017 г. За професионалните пенсионни фондове (ППФ) за същия период е определена минимална доходност на годишна база в размер на 1,65 на сто. Среднопретеглената доходност (модифицираната претеглена доходност) на УПФ за същия период, изчислена на годишна база, е 4,39 на сто, а за ППФ съответно е 4,65 на сто.
Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд.
Пълният текст на решения № 1027 – УПФ и № 1028 – ППФ от 14.07.2017 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Статистика”, ”Статистика и анализи на осигурителния пазар”, 2017 година.

Списъците на застрахователите и застрахователните посредници от държави-членки на ЕС, нотифицирали КФН, са актуализирани.

Шест застрахователни дружества от държави-членки са нотифицирали Комисията за финансов надзор (КФН) през месец юли, за намерението си да извършват застрахователна дейност на територията на България, а едно е преустановило извършването на дейност. Към 31 юли 2017 г., застрахователите от държави-членки, нотифицирали КФН, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на Република България, са 584.

През същия месец, 9 нови застрахователни посредници от държави-членки са нотифицирали КФН, че желаят да извършват дейност в България, а 1 е преустановил извършването на дейност. Към 31 юли 2017 г. застрахователните посредници от държави-членки, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България, са 2283.

През юли няма застрахователни дружества със седалище на територията на Република България, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави-членки на ЕС. Към 31 юли 2017 г., общият брой на застрахователните дружества със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки на ЕС, е 16 .

През месеца 2 нови застрахователни посредници със седалище на територията на Република България са заявили намерение да извършват дейност на територията на други държави-членки на ЕС. Към 31 юли 2017 г., общият брой на действащите застрахователни посредници със седалище на територията на Република България, нотифицирали Комисията за финансов надзор, че желаят да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на държави членки на ЕС, е 48 .
       
Актуализираните списъци с нотификациите са публикувани на страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.