Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Васил Големански участва в кръгла маса на тема „От регулация към реалност: Прилагането на MiCA в България – експертни мнения и регулаторен поглед“, организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Събитието беше част от магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“ на катедра „Икономикс“.
Форумът беше открит от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и от председателя на КФН. В своето изказване г-н Големански подчерта, че MiCA е ключов регламент, който предоставя правна яснота и стабилност за сектора на криптоактивите, като заяви:
„MiCA не е просто нормативен акт – той е сигнал, че Европа възприема криптоактивите не като заплаха, а като неотменна част от цифровата икономика на бъдещето.“
Особен акцент в изказването на председателя на КФН беше поставен върху необходимостта от ефективно партньорство между регулаторите и бизнеса, като г-н Големански подчерта:
„Комисията за финансов надзор работи активно с пазарните участници, за да осигури плавен преход към новите регулаторни изисквания, като същевременно насърчава иновациите и конкуренцията. Смятам, че ключът към успешното прилагане на MiCA е проактивната комуникация с индустрията и навременната експертна помощ. Убеден съм, че с този подход можем не само да осигурим успешното изпълнение на регламента, но и да направим България пример за добро регулаторно управление в региона, като я превърнем в новия център на иновациите в европейската криптоикономика.“
По време на събитието се проведе експертна дискусия, модерирана от
Гл.ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“, в която участваха водещи специалисти в сферата на криптоикономиката и лектори от новата магистърска програма на УНСС, сред които Вяра Савова – старши ръководител „Политики“ в европейската организация The European Crypto Initiative (EUCI), Десислава Спасова, Марина Мучакова и Николай Хаджийски – основатели на „Крипто академия“ и преподаватели в магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“.
Председателят на КФН отбеляза, че за успешното прилагане на MiCA е необходим силен институционален, технически и експертен капацитет, както и ефективна координация между различни органи, включително тези, които досега не са работили пряко с криптоиндустрията. Той добави:
„Силно вярвам, че активният диалог със заинтересованите лица е в основата на балансираното развитие на иновациите и доверието на финансовите пазари.“
Комисията за финансов надзор продължава да работи целенасочено за навременното прилагане на европейските цифрови политики, осигурявайки висока степен на прозрачност, защита на потребителите и създаване на условия за развитие на конкурентоспособна и иновативна среда. С този подход България ще се утвърди като привлекателен хъб за иновационния бизнес – място, където технологиите и регулациите вървят ръка за ръка, а институциите са партньори в дигиталното и финансово развитие.
Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) покани г-н Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор (КФН), да открие официално годишната среща на асоциацията на 2 декември 2023 г. Ежегодно БАЛИП събира професионалната общност с цел да бъдат разгледани и дискутирани въпроси, свързани с основните предизвикателства пред капиталовия пазар в България и световните икономически трендове.
„Всички ние – участниците в капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори, имахме сериозни теми за размисъл в посока на това, каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели не са максимално ефективни. От друга страна ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда.
Задачата пред нас е да откриваме ежедневно необходимите промени. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.
Днес и утре, и в бъдеще решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база взаимодействието на фактори, като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.
Днес имаме привилегията да чуем лектори, които са професионалисти със задълбочени познания, аналитично мислене и опит в реална среда.
И накрая искам да завърша с думите на Рей Далио, който казва, че „Успехът се постига от хора, които дълбоко разбират реалността и знаят как да я използват, за да получат това, което искат.“, сподели пред аудиторията председателят на КФН.
Г-н Атанасов бе и сред официалните гости по време на лекцията на шведския икономист и футурист – Шел Нордстрьом, който представи своята прогноза за световните финансови тенденции. Консултант в областта на стратегическото управление и глобализацията в мултинационалните корпорации, той за пръв път посещава България по покана на Българската фондова борса и Централния депозитар, чиито изпълнителни директори посрещнаха над 130 представители на финансовата общност в България. Г-н Атанасов сподели визията си от срещата с Шел Нордстрьом, а именно, че „В свят на разрастващи се градове – центрове на бизнеса, в свят на дигитализация и климатични промени, ние имаме за задача да сме динамични, креативни и гъвкави на първо място в моделите си на мислене и действие на лидери, а след това в бизнес стратегиите на организациите, които ръководим. Успехът е причинно-следствена връзка от стила на лидерство и от начините за справяне с предизвикателствата и с новите възможности.“
На 03 октомври застрахователният сектор отбеляза Деня на застрахователя. Комисията за финансов надзор бе представена на събитието от председателя на Комисията – г-н Бойко Атанасов, от г-н Владимир Савов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ и от г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.
Обща снимка
Г-н Атанасов, заедно с председателите на Асоциацията на българските застрахователи и Българската асоциация на застрахователните брокери – г-н Юрий Копач и г-н Николай Здравков, поднесоха поздравления към всички работещи в застрахователния сектор.
Председателят на КФН сподели: „Вярвам, че застраховането е нещо повече от бизнес, то е обещание, което даваме на обществото, за защита на най-ценното – нашето здраве, нашите домове, нашето спокойно бъдеще. Това е обещание, че във времена на неизвестност, пандемия и природни катаклизми, все пак има сигурен пристан, подадена ръка и източник на надежда“.
Г-н Бойко Атанасов се обърна към всички работещи в застрахователния сектор с думите: „Желая Ви да бъдете здрави, да бъдете успешни в начинанията и постигането на Вашите цели. Решителни в реализирането на стратегиите. Да имате силата и волята да преминавате през трудностите на днешните турбулентни времена. И не на последно място, да имате увереност в това, че в лицето на Комисията за финансов надзор имате сигурен и надежден партньор“.
Бойко Атанасов
На събитието бяха връчени и наградите „Застрахователи за обществото“, с които се отличават добри примери в застраховането, насочени към корпоративната устойчивост и отговорност.
Г-н Владимир Савов връчи първата награда на Николай Станчев, главен изпълнителен директор и председател на УС на „Дженерали Застраховане“ АД за инициативата – The Human Safety Net „Да дадем път на услугите за ранно детско развитие в България“.
Владимир Савов и Николай Станчев
Останалите отличени са:
II място:
Програма „Спасители на животи“ на Групама България.
III място:
Националната образователна кампания на ЗК „Лев Инс“- „Пази детето в интернет“.
На 21 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри най-голямата годишна среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2024 г. (IFF). Тя се организира за 13-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
Форумът традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии, относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.
„За мен е привилегия за поредна година да открия форума на „Инвестор“. Днес имаме изключително важната задача да се задълбочим в най–актуалните теми за глобалната икономика и като причинно-следствена връзка, за икономиката на България. В настоящия момент, инфлационният натиск е постоянен и със сериозни последици – върху националните икономики, върху международните капиталови потоци, пазарните настроения и инвестиционните стратегии във всички класове активи. Ние сме длъжни да мислим и да действаме, докато намерим начин, по който да управляваме инфлацията, така че тя да намали темповете си и да позволи по-спокойни дни за всички заинтересовани страни. Какво предстои за България в икономически, финансов, технологичен и разбира се, регулаторен план? Имаме нужда от засилване на растежа на малкия и средния бизнес, от привличането на чуждестранни инвеститори, за да сме конкурентоспособни; от въвеждане на еврото, за да може България да получи нови възможности, по-малко предизвикателства за инвеститорите;да утвърдим ролята на България като стратегически партньор в Европейски съюз, то усилията трябва да бъдат насочени към улесняване на прехода ни към еврото и финансовата ни интеграция; да продължим с успешни инициативи като новите сегменти на Българската фондова борса – EuroBridge, иновативният пазар Beam, тенденцията за нарастващ брой успешни IPO-та; да въведем максимално бързо ESGкритериите като стандарт, съществен при вземането на инвестиционни решения. Още една тема, на която сме длъжни да обърнем внимание днес – цифровият преход на финансовите пазари. Имаме редица предимства пред нас, но и своите рискове. Независимо дали обсъждаме облигации, ETF, стоки или криптовалути, способността за диверсификация и управление на риска никога не е била по-важна. Заедно трябва да насърчаваме ефективни пазари, финансова стабилност, засилване на надзора, както и подобряване защитата на инвеститорите. Днес, повече от всякога, се нуждаем от ясна, пропорционална и гъвкава регулаторна рамка. Както и се нуждаем от силен и ефективен надзор, поддържане на доверие и стабилност в цялата пазарна екосистема. Заедно трябва да се ориентираме в моделите на съвремието и да вървим уверено към всяко едно нововъдедение в синхрон с европейските регулации“, сподели пред широката аудитория г-н Атанасов.
В рамките на 6 панела, модераторите и участниците в дискусиите направиха анализ на бъдещето на икономиката и капиталовите пазари. В центъра на обсъждането бе инфлацията, маневрите на централните банки, световната икономика и възможността да се правят точни прогнози в условията на нарастваща геополитическа несигурност. Как България да се позиционира като атрактивна инвестиционна дестинация също бе сред основните теми, като страна-членка на ЕС, европейската икономика и глобалната конкуренция със САЩ и Китай.
Българската фондова борса акцентира на капиталовите пазари, като катализатор за растеж, чрез новите сегменти EuroBridge, Пазар Beam и други инвестиционни възможности, които да засилят интереса на чуждестранните инвеститори.
Събитието продължи с анализ на очакванията след рамковата конвенция на ООН по изменението на климата – СОР – 29, ESG изискванията и зелената енергия, дигиталната трансформация и устойчивото развитие като ключови фактори за бъдещето на икономиката, заедно с развитието на изкуствения интелект и неговата роля в еволюцията на финансовия сектор.
Форумът разгледа и стратегиите за управление активи, диверсификация и рискове, както и ролята на инвестиционните дружества и фондове в контекста на променящата се икономическа среда.
В обсега на обсъжданите теми бяха мерките, които могат да бъдат предприети за защита на потребителите и подобряване финансовата култура на обществото, на фона на борбата с незаконната небанкова финансова дейност. Комисията за финансов надзор ще продължи усилено да работи както в тази насока, така и в подкрепа на бизнеса в стремежа му към иновации и устойчив растеж.
На 7 ноември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), официално откри годишната среща на финансовата и инвестиционна общност в региона – Investor Finance Forum 2023 г. (IFF). Тя се организира за 12-та поредна година от икономическия сайт „Investor.bg“ (Инвестор.бг).
Конференцията традиционно обединява лидери, експерти и професионалисти от сферите на банкирането, финансите, финтех, капиталовите пазари, фондовите борси и регулаторните органи. IFF платформата дава възможност за обмен на идеи, за установяване на ценни бизнес контакти и за участие в дискусии относно настоящите предизвикателства пред банковия и небанков финансов сектор.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
„За мен е удоволствие да участвам в откриването на най-голямото събитие на финансовата и инвестиционна общност в региона, което се провежда за 12-ти пореден път.
Изминалите 3 години бяха белязани от турболенции и катаклизми в почти всички сфери на обществото. Всички ние – участниците в банковия и в небанковия финансов сектори – финтех, капиталови пазари, фондови борси и включително регулатори имахме сериозни теми за размисъл в посока на това каква е актуалната ситуация, в която се намираме, кои са предизвикателствата, пред които сме изправени и кои от ползваните модели на статуквото не са вече максимално ефективни. От друга страна, ние имахме и продължаваме да имаме задача да дефинираме каква е желаната ни ситуация, каква е нашата визия и хоризонт за развитие на българската финансова и икономическа среда. Задачата пред нас е да откриваме не на 2,3 или 5 години необходимите промени, а всекидневно. Защото в колкото по-динамичен свят живеем, с колкото повече технологии боравим, толкова повече ние имаме отговорността да сме гъвкави и адаптивни на ежедневна база, да правим трансформации и да проследяваме развитието и импакта им.
Днес и утре, и в бъдеще, решенията се и ще се вземат на база на висока информираност за всяка една промяна в развитието на капиталовите пазари, както и на база взаимодействието на фактори като икономически обстоятелства, геополитически събития и технологичен напредък.
Убеден съм, че всеки един в тази аудитория знае – технологиите са движеща сила в дизайна на финансовата индустрия. Да, те променят капиталовите пазари, а изкуственият интелект и развитието в ИТ средата имат все по-голяма роля в алгоритмите за търговия и управление на риска.
Технологичните постижения днес трансформират начина по който функционират капиталовите пазари, предлагайки както възможности, така и предизвикателства. Участниците на пазара ще трябва да се адаптират, за да останат конкурентноспособни.
И тук ще посоча основната задача пред нас: технологиите ще продължават да се развиват с изключително бърз темп, ето защо финансовата индустрия има отговорността да балансира между иновациите, сигурността за потребителите и стабилния надзор, необходим за поддържане на целостта на пазара. Тук е и най-важната роля на Комисията за финансов надзор – да осигуряваме стабилност и сигурност и да подкрепяме развитието на бизнеса и услугите към потребителите.“, сподели с участниците в конференцията г-н Атанасов.
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
Панелистите отправиха макроикономически поглед към ситуацията в България и в света, обсъдиха рисковете от рецесията и мерките за забавянето на инфлацията, както и прогнозираха вероятните следващи ходове на централните банки.
Събитието продължи с критериите за отчитане на българските инструменти за ESG практиките през 2024 г., финансовата рамка за бизнеса, социалният аспект на устойчивите инвестиции и преходът към нулев въглероден отпечатък. В панел „Инвестиционни дружества и класация на инвестиционните фондове у нас“, водещи инвеститори споделиха своя личен опит, а „Финтех“ частта насочи вниманието към изкуствения интелект, киберсигурносттга и open banking-а. Финалът на емблематичния форум беше посветен на активните инвестиции.
Всички представени теми бяха доказателство за значимостта на партньорството, на иновациите и на обмена на знания при оформянето на бъдещата финансова екосистема, в която Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор на небанковия финансов сектор продължава да има многостранна роля за създаването на благоприятна бизнес среда в България.
Предизвикателствата пред КФН са финтех индустрията и приемането на еврото
Бойко Атанасов – Председател на Комисията за финансов надзор
На 15 март 2019 г. Бойко Атанасов е избран за председател на Комисията за финансов надзор от 44-тото Народно събрание на Република България.
Г-н Бойко Атанасов е заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ в рамките на периода 2017-2019 г . Той притежава повече от 20 години професионален опит в системата на приходната администрация – от 2013 г. до 2017 г. е изпълнителен директор на Националната агенция за приходите.
Г-н Атанасов е завършил Университета за национално и световно стопанство, специалност “Планиране и прогнозиране на икономическите системи” и има редица икономически специализации в България и чужбина.
Г-н Атанасов, какви са тенденциите за развитие на небанковия сектор през 2023 г.?
В контекста на пост пандемичен период, глобалната дигитализация, европейската зелена сделка и подготовката на финансовия сектор за влизане в Еврозоната, Комисията за финансов надзор продължава да работи за устойчива стабилност на застрахователния пазар в България, за въвеждане на иновации в регулацията на капиталовия пазар, както и за абсолютна стриктност и пълна прозрачност на действията и процесите на пенсионноосигурителния пазар.
Капиталови пазари
Небанковият финансов сектор, част от който е капиталовият пазар, се явява алтернатива за финансиране на дейността на бизнеса, допълваща възможностите, предлагани от банковата сфера. Несъмнено един от най-динамичните и бързо развиващи се сектори на капиталовия пазар е този на инвестиционните фондове.
Развитието на пазара на инвестиционните фондове е от съществено значение както за частни, така и за корпоративни инвеститори, търсещи по-висока възвръщаемост. Положителна тенденция на развитие се очертава и по отношение на алтернативните инвестиционни фондове като форма на колективно инвестиране. В последните години се наблюдава трайно нарастване на интереса към този сравнително нов субект на българския капиталов пазар, но разполагащ с огромни възможности за прогрес. Този вид финансиране допълва банковото финансиране, като същевременно алтернативните инвестиционните фондове могат да предложат финансиране за по-рискови дейности. Значителна част от тях в България насочват своите инвестиционни стратегии към микро, малки и средни предприятия под формата на дялови инвестиции и предоставяне на конвертируеми заеми.
Мога да кажа, че са все по-високи очакванията по отношение на този значим сегмент на фондовата индустрия, носещ огромен потенциал за развитие и даващ заявки да се превърне във важен фактор на капиталовия пазар.
Застрахователен пазар
Много от процесите в застраховането са вече дигитализирани, включително сключването на полици, завеждането на претенции, отчетността на посредниците. Дигитализацията в сферата на застраховането ще продължи и през следващите години, като крайната цел е всички продукти да се предлагат и онлайн. Продажбите през електронни канали ще остават стабилни както в общото, така и в животозастраховането. Цифровизацията ще доведе до още по-персонализирани продукти, при които лицата сами ще компилират рисковете в зависимост от индивидуалните им потребности.
Моето мнение е, че въпросът с капиталовата адекватност на застрахователите ще продължи да е водещ по отношение на надзора. Всички те ще трябва да внедрят изискванията на счетоводния стандарт IFRS-17, който ще ги постави пред нови предизвикателства – да реорганизират дейността си и системите си, така че да генерират необходимата им информация и данни за прилагането на изискванията на стандарта.
Свидетели сме на всички предпоставки, че в следващите години застрахователният пазар ще продължи да се развива с нови продукти, свързани както с кибер рискове, които се нуждаят от застрахователно покритие, така и с продукти, касаещи отражението на климата върху различни дейности и най- вече върху селското стопанство.
Осигурителен пазар
Провежданата от КФН регулаторна политика спрямо дейността по допълнително пенсионно осигуряване, стъпва на вече 20 годишна история и секторът бележи забележително развитие особено през последните три години. Понастоящем инвестиционните портфейли на пенсионните фондове са добре структурирани и силно диверсифицирани, разполагат с адекватни резерви, които да гарантират изплащането на пожизнените пенсии. Активите на пенсионните фондове подлежат на ежедневна проверка от страна на Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на специализиран надзорен орган. Твърдя, че дейността по допълнително пенсионно осигуряване е една от най-стриктно регулираните в нашия стопански живот.
Само преди броени дни бе гласувана на първо четене от парламентарната социална комисия промяна в Кодекса за социално осигуряване, която ще позволи в България да се въведе така наречения паневропейски пенсионен продукт, добил популярност като „европейска пенсия“. Чрез този продукт, българските граждани ще имат възможността да се осигуряват доброволно за допълнителна пенсия в рамките на ЕС, дори и да сменят местожителството си от държава в държава, без административни или финансови неудобства. Освен това ще получат достъп до много повече пенсионни продукти, развивани от европейски компании и ще могат да избират по-високодоходни, но рискови или по-консервативни схеми. По този начин фондове от други страни в Европейския съюз ще могат да оперират на българския пазар и да изплащат допълнителни пенсии на хората, които се осигуряват доброволно в тях като част от третия осигурителен стълб.
Какви за стратегическите цели, които Комисията си поставя?
КФН навлезе в нов стратегически период, покриващ периода от 2022 г. до 2024 г. Стратегията за развитие на регулатора включва ясно дефинирана дългосрочна визия за развитие, подкрепена от силен експертен екип и максимално разгръщане на процесите за дигитализация в небанковия сектор. Всичко това ще бъде съпътствано от конструктивен диалог с всички заинтересовани участници в регулираните от КФН процеси. Важна част за развитието на българския капиталов, застрахователен и осигурителен пазар е активната и ефективна дискусия с бизнеса в посока развитие на концепции и устойчиви стратегии. Целта ни е да сме предвидими в действията си и да проявяваме обективност при взимането на решения, от които зависи развитието на България.
С оглед на постигане на резултати пред нас спрямо заложената стратегия за развитие, Комисията за финансов надзор премина и ще продължи хода си през конкретни стъпки като развитие на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги и инвеститорите, увеличване на обхвата на комуникационния процес чрез провеждане на регулярни срещи с ФинТех компаниите за обсъждане на минимални рискове и максимални ползи от технологиите, насърчаване развитието на стартиращите компании чрез активиране на възможностите на създадения Иновативен Хъб, както и адаптиране на новата регулаторна рамка за колективно финансиране. Заедно с участниците в небанковия финансов сектор създаваме устойчива и благоприятна за иновации бизнес среда, с акцент върху необходимостта от партньорство между националния регулатор и бизнеса.
Чрез функциониращия вече Иновативен център (Innovation Hub), се осигури единна контактна точка за взаимодействие между нас като надзорен орган и съответното FinTech дружествата. Благодарение на въведената дигитална иновация, поднадзорните на КФН лица и FinTech дружествата могат да разчитат на съдействие, когато се нуждаят от пояснение по нормативната уредба или при кандидатстване за издаване на разрешение за извършваната от тях дейност.
Можем ли да говорим за дигитализация на небанковия финансов сектор и каква е ролята на КФН?
Технологичният напредък вече предлага на финансовия сектор огромни възможности да отговори на нарастващите нужди на клиентите и на регулаторните изисквания. Все повече и повече поддържането на конкурентоспособност ще означава участниците на финансовите пазари да бъдат в крак с най-новите развития във финтех сферата, така че компаниите да гарантират, че се възползват от най-добрите възможни технологични решения.
Вярвам, че и ние като регулаторен и надзорен орган на застрахователния, инвестиционния и осигурителния пазар, вече сме и ще бъдем наблюдатели на процеса по внедряване на иновации, за да знаем в детайл как работят и се прилагат. Целта еда гарантираме адекватна оценка на новите продуктови и бизнес модели. Ниеимаме и отговорността да балансираме рисковете от новите иновации спрямо ползите за потребителите. също така ниетрябва да намерим равновесието между насърчаването на иновациите и защитата на клиентите от потенциални негативни аспекти.
Ще трябва да оценим и когато е подходящо, да коригираме регулаторната рамка, особено от страна на пазарното поведение, за да се справим адекватно с променените рискове и бизнес модели. Пред нас стои и задачаta да имаме наличен капацитет, за да можем да реагираме и супервизираме FinTech решенията в бъдеще.
Не на последно място, Комисията вече работи по свой проект за дигитална трансформация, за да отговори на нуждите на поднадзорните лица и всички административни услуги да могат да се случват в дигитална среда. Резултатът ще бъде спестено време на бизнеса и на гражданите. Според доклад на Международния валутен фонд (МВФ) например, нивото на развитие на електронното управление корелира с нивото на преки чуждестранни инвестиции. Колкото по-лесно се прави бизнес в една страна, толкова повече компании искат да инвестират в нея. Надяваме се , като причинно следствена връзка това да стимулира и навлизането на нови участници на капиталовите пазари.
В отговор на променящата се среда, Комисията използва и социалните мрежи като канал за комуникация, за да посрещне новите предизвикателства пред целта ѝ за финансово ограмотяване на потребителите на финансови услуги. В края на 2021 г. стартира дигиталната ни кампания #инвестирай безопасно. През 2022 г. обновихме дизайна и съдържанието на сайта на Комисията за финансов надзор, а предстои ни до няколко дни да представим и мобилното приложение на институцията – FSC Mobile. С него потребителите ще имат достъп до базата данни на Комисията с лицензирани инвестиционни посредници, застрахователи и пенсионноосигурителни компании, ще могат в реално време, да проверят статуса на жалбата по дигитален път, която са подали, да се свържат директно с нас, както и да имат видимост към важни дати от подназорния календар.
Какви са предизвикателствата, с които се очаква да се сблъскате през следващата година?
Пред Комисията за финансов надзор през настоящия и идващия период стоят няколко основни теми:развитието на финтех индустрията и пазара на крипто активи, приемането на еврото за национална валута, както и активната защита на потребителите.КФН е основен участник в процеса на създаване на Националния план за въвеждане на еврото в България. Визията на Комисията за този ключов за българската икономика процес включва систематизиране на необходимите мерки и действия във връзка с превалутиране на финансовите инструменти. Възнамеряваме да осъществим необходимия мониторинг на очакваните етапи за адаптирането на системите за клиринг и сетълмент за работа с евро.
И най-важното за мен е, че Комисията за финансов надзор остава изцяло фокусирана вурху основните си приоритети: да защитава потребителите на финансови услуги, да поддържа стабилността на небанковия финансов сектор и да насърчава развитието на застрахователния, инвестиционния и осигурителния сектор.
На рождения ден на проф. д.ик.н. Михаил Динев, 15 декември, се проведе голяма кръгла маса – „Делото на проф. д.ик.н. Михаил Динев и бъдещето на контрола“ в УНСС. Доц. д-р Даниела Петрова, ръководител катедра „Финансов контрол “, откри събитието като припомни, че проф. Динев е създател на катедра „Финансов контрол“ в УНСС и има големи заслуги за развитието на финансовия контрол в страната.
Председателят на КФН – Бойко Атанасов, бе сред официалните участници в събитието, наред с други професионалисти, отличаващи се с принос към развитието на контрола в българските институции: проф. Огнян Симеонов, председател на КПНРО; Борис Михайлов, изпълнителен директор на НАП; Цветан Цветков, председател на Сметната палата, Бойко Костов, председател на ИДЕС; Весела Караиванова, подуправител на Национален осигурителен институт; доц. д-р Григорий Вазов, президент и ректор емеритус на Висшето училище за застраховане и финанси и много други.
Кръглата маса започна с признания към проф.д.ик.н. Михаил Динев за неговия неоспорим авторитет на учен и експерт в своята област. Участниците в събитието споделиха и спомени, пълни с уважения към една личност, белязала историята на УНСС със своя забележителен професионален опит, блестящи идеи, съчетани с енергия, модерно мислене и позитивен подход.
По време на дискусията, посветена на новата контролна среда, г-н Атанасов сподели, че за него тя е резултат от новата икономическа реалност. „При промяна на средата, ние трябва да бъдем адекватни във вземането на контролни действия, да бъдем гъвкави, защото нашата роля е най-вече да защитим обществения интерес. Виждам контролната дейност и работата в Комисията не в хипотезата на хибернация, а по-скоро в проактивна стратегическа позиция“, допълни още той.
Председателят на КФН посочи предизвикателствата пред небанковия сектор – алтернативните инвестиционни фондове, финансовите иновации, зелената сделка и европейската законодателна рамка за дигитализацията, като дефиниращи уравнението на новата икономическа реалност – те предоставят нови хоризонти, но носят и нови рискове.
Г-н Атанасов коментира и връзката между академичните среди и практиката, като заяви, че „симбиозата между теория и практика е ценен начин на мислене и действие.Новите икономически реалности трябва да предопределят подготовката на младите хора и да провокират нуждата от нови знания и, именно затова, сътрудничеството между КФН и УНСС е важно да бъде базирано на двупосочно споделяне на практически опит от страна на експертите и от страна на академичната среда“.
Бойко Атанасов, председател на КФН, Цветан Цветков – председател на Сметната палата, Проф. д-р Димитър Димитров, ректор на УНСС, проф.д-р Румен Брусарски, декан на Финансово-счетоводен факултет, УНСС, Бойко Костов – председател на ИДЕС
Паметното събитие приключи с връчването на почетни плакети на Финансово-счетоводния факултет на: Цветан Цветанов, председател на Сметната палата и на Бойко Костов, председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.
Председателят на Комисията за финансов надзор – Бойко Атанасов и ректорът на Университета за национално и световно стопанство – проф. д-р Димитър Димитров, обсъдиха възможностите за реализирането на анализ и оценка на развитието на небанковия финансов сектор до 2030 година. Научното изследване има за цел да прогнозира и планира как ще се развиват пазарите, да подпомага компаниите, които да планират приходите и разходите си, както и да бъде установено как регулациите влияят върху застрахователния сектор.
„Вярвам, че едно бъдещо сътрудничество между Комисията за финансов надзор и УНСС ще е от изключителна полза за изследователския процес по изготвяне на анализи и оценка на макропруденциалната политика за небанковия финансов сектор, определянето на национални политики и стратегии, и ще допринесе за икономическия растеж на страната. Също така съм убеден, че съвместните ни усилия и нашата обща ангажираност ще дадат отличен резултат.“, сподели г-н Атанасов.
Проф. Димитров, от своя страна, изрази вярването си, че осъществяването на научно изследване, което да бъде подпомогнато от КФН, ще улесни, обогати и подпомогне преподавателите от университета, които са готови да работят за неговата реализация.
Като последваща стъпка в започналите междуинституционални взаимоотношения, Комисията за финансов надзор ще организира представяне на целите и начините за осъществяването на проучването на УНСС пред българската застрахователна общност.
От 1.3.2019 година председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова се присъединява към екипа на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Караиванова е номинирана от Министерски съвет за представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР. По тази причина Карина Караиванова депозира пред Народното събрание оставката си като председател на Комисията за финансов надзор (КФН), която влиза в сила от началото на месец март 2019 г.
Кариерата на Караиванова започва като експерт в Министерство на финансите, като достига до позицията заместник-министър, която заема в два кабинета. Беше избрана за председател на КФН през 2016 г. Поемайки поста тя представи концепция с ясно разписани ангажименти, които трябваше да изпълни в шестгодишен мандат. Пред журналисти днес Караиванова заяви, че след 2 години и половина упорита и целенасочена работа може да отчете наличието на всички предпоставки за изпълнена концепция в цялост.
През този период бе извършена за първи път от създаването на КФН реформа по отношение подобряване на надзора на небанковия финансов сектор, която установи процедури, включващи риск базиран надзор; начина на финансирането на дейността на КФН; определяне на отговорностите на председател, заместник-председатели и член на комисията. По този начин се гарантира европейският облик на небанковия финансов регулатор и го превръща в модерна и прозрачна институция. Тази реформа беше осъществена след споразумение с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) като резултат на преглед и препоръки от Международния валутен фонд и Световната банка и е наблюдавана от Европейската комисия. Промяната в начина на функциониране на КФН е условие за допускането на България в механизма ERMII. Бе одобрен Законът за КФН, чиито основни промени са свързани с европейските правни норми, касаещи нефинансовия пазар и регулациите му. С промените в пленарна зала в Закона се прие философията за колективен ръководен орган като метод за ефективно и прозрачно управление на регулатора.
„Една от точките в моята концепция бе да създам условия за изграждане и развиване на професионален и експертен екип на КФН. Мисля, че за времето, в което председателствах Комисията успях да поставя силно начало в тази посока. По-добрата финансова мотивация както на ръководния, така и на експертния състав на КФН беше категорична препоръка на МВФ и Световната банка и беше част от Плана за действие, наблюдаван от Европейската комисия.
Както обещах в своята концепция, беше променен стилът на работа на КФН и беше приложена политика на абсолютна равнопоставеност по отношение на поднадзорните лица. Това, което изисквахме от бизнеса, беше едно единствено нещо – спазване на законите и изпълняване на финансовите изисквания. Така бизнесът, който уважава законите и се държи европейски, се чувстваше стимулиран“, заяви Караиванова.
Беше постигнато нормативно обновяване на всички сектори, за които отговаря КФН:
– в областта на капиталовите пазари бяха одобрени значими промени в Закона за публично предлагане на ценни книжа и Закона за пазарите на финансови инструменти;
– в областта на допълнителното пенсионно осигуряване беше усъвършенстван Кодексът за социално осигуряване, като беше прецизирана дефиницията за инвестиции в свързани лица;
– беше приет нов Кодекс за застраховането.
„Това, което осъществих като преобразуване на КФН, беше оценено изключително позитивно както от двата регулатора на европейско ниво – ESMA и EIOPA, които отговарят за застраховане, пенсионно осигуряване и капиталов пазар, а също така и от Европейската комисия“, допълни Караиванова.
„Поддържахме открит и прозрачен диалог с обществото. На всички журналистически въпроси се отговаряше в деня на постъпването им, въведох практика за публикуване на всички решения на комисията, като новините от заседанията се качваха в деня на самото заседание. Полагали сме всички възможни усилия за защита интересите на потребителите. Беше създаден информационен център, на който потребители и поднадзорни лица могат да получат бърз и компетентен отговор на всякакви въпроси от дейността на Комисията“, посочи председателят на КФН.
Пожелавам на следващото ръководство успешна и ползотворна работа! Мисля, че с работата си и аз и целият екип на КФН сме създали предпоставки за това, каза в заключение Карина Караиванова.
Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Карина Караиванова беше поканена като специален гост за откриването на Финансовата конференция, събитие от Международното изложение на високите технологии в Пекин, Китай (CHITEC). Това е 21-то издание на изключително авторитетното в световен мащаб събитие, което привлича влиятелни финансисти, шефове на регулатори, лауреати на Нобелова награда. Основна тема в поредното издание са новите финансови технологии.
Карина Караиванова произнесе слово при откриването на конференцията. Тя представи накратко оглавяваната от нея комисия и посочи, че КФН надзирава активи за около 11,5 милиарда евро и следи за действията на повече от 21 хиляди поднадзорни лица, които оперират в застраховането, пенсионното осигуряване и капиталовия пазар в България
.
„Нашият пазар е малък за мащабите на Китай, но стъпвайки на пазара в България, влизате практически на огромния пазар на Европейския съюз“, посочи Караиванова пред аудиторията на Финансовата конференция. Тя запозна участниците във форума с някои основни моменти в новата правна рамка МИФИД2, която влезе в сила от началото на тази година.
По отношение на основната тема на конференцията и изложението в Пекин, Караиванова посочи, че новите финансови технологии имат конкретни приложения в практиката. „Самите ние като комисия участваме в европейски проект за развитието на блокчейн технологиите заедно с един от нашите престижни университети (Варненския)", обяви Караиванова. Тя разказа пред участниците във форума за екшън-плана на Европейската комисия за прилагане на новите финансови технологии. Също така представи усилията и плановете на европейските регулатори – Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) и Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), по внедряването на нови технологични решения.
По отношение на виртуалните валути Карина Караиванова посочи, че КФН се придържа към позициите на ESMA, EIOPA и Европейския банков орган (EBA), които предупредиха потребителите, че тези валути нямат правен статут на пари или валута, не са гарантирани от централна банка или друг орган и не предлагат никаква правна защита на притежателите си.
В оставащите дни от конференцията Караиванова ще вземе участие в дискусиите по конкретни теми, включени в дневния ред на Финансовата конференция.
