Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Пълдин Холдинг“ АД, гр. Пловдив.
Емисията е в размер на 10 200 000 евро, разпределени в 10 200 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 2,00%, но общо не по-малко от 3,50% и общо не повече от 7,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 09.10.2025 г. и дата на падеж 09.10.2028 г., с ISIN код BG2100033252.
Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
2. Отписва емисия облигации, издадена от „ТИЗ Инвест“ АД, гр. Пловдив, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
Емисията е в размер на 4 500 000 евро, разпределени в 4 500 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация 1 000 евро, с ISIN код BG2100008205.
Съобщение във връзка с актуализация на справките по образец за финансова отчетност на управляващите дружества и колективните инвестиционни схеми
С оглед прилагането на чл. 60, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 90, ал. 2 и чл. 92, ал. 1 и 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране във връзка с чл. 73, 75, 76, ал. 1, чл. 154 и чл. 156, ал. 1 и 3 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, и на основание чл. 15, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, със Заповед № З – 40 от 27.01.2026 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, са утвърдени актуализирани образци на справки за финансова отчетност на управляващите дружества и на колективните инвестиционни схеми, определени с Решение № 1522 – КИС от 08.12.2017 г., последно актуализирани съответно със Заповед № З – 79 от 25.03.2024 г. и Заповед № З – 6 от 10.01.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.
Утвърдените справки по образец са относими и за лицензираните лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове при представяне на отчетите им, доколкото за тях се прилагат съответно изискванията за разкриване на информация от управляващите дружества.
Актуалните образци на справки са публикувани в раздел „Инвестиционна дейност“, секция „Форми и образци“, като същите влизат в сила и ще се прилагат за отчетните периоди, започващи от 01.01.2026 г.
„Преходът към сетълмент T+1 не е просто регулаторна промяна, а логичен етап от еволюцията на капиталовите пазари и тест за тяхната способност да функционират като единна система. Той изисква повече координация, предвидимост и споделена отговорност между всички участници, защото при T+1 индивидуалната готовност не е равна на пазарна готовност. Успехът на този преход няма да бъде успех на една институция, а на целия пазар“ – с тези думи председателят на КФН – Васил Големански откри първото заседание на Националния форум за преход към сетълмент Т+1.
Събитието, провело се на 27 януари и организирано от Комисията за финансов надзор (КФН) даде официален старт на координирания национален процес по подготовка за преминаване към Т+1 сетълмент на ценни книжа, в съответствие с европейските приоритети и пътната карта на високо равнище за ЕС. По време на заседанието бяха представени мандатът, структурата и методологията на работа на Националния форум, както и ключовите срокове и ангажиментите на участниците в процеса. Участниците обсъдиха основните предизвикателства и очаквания, свързани с прехода, както и необходимостта от тясно сътрудничество между регулатора, пазарните участници и пазарните инфраструктури.
Големански подчерта още, че „КФН не създава този Форум, за да налага решения. Форумът е факт, за да подпомага координацията, да осигурява пространство за експертен диалог и да прави процеса по-прозрачен и по-предвидим за всички. Работата ще се води с ясно съзнание за спецификите на българския пазар, местните оперативнипредизвикателства, но и с пълна отговорност към европейската рамка, в която всички ние оперираме“.
Основни участници във форума са Асоциация на банките в България, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българска асоциация на управляващите дружества, Българска народна банка, Българска фондова борса АД и Централен депозитар АД. В неговата работа, като наблюдатели участват Асоциацията на българските застрахователи, Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, както и Министерството на финансите. Всички те ще заседават на тримесечна база в присъствен, дистанционен или хибриден формат, като след всяко заседание ще се публикува публично резюме в раздел „T+1 България“ на интернет страницата на КФН.
Комисията за финансов надзор отправи послание към всички участници да работят синхронизирано, за да сведат до минимум системния риск. В този контекст преходът към Т+1 беше определен от председателя на КФН като „напомняне за фундаменталната характеристика на капиталовия пазар – той функционира като екосистема. Пазарните инфраструктури разчитат на навременна подготовка от страна на участниците, посредниците – на яснота по отношение на процесите и сроковете, а управляващите дружества и инвеститорите – на стабилност и предвидимост“.
За да се постигне успешен и устойчив преход към Т+1, е необходимо всички участници на пазара да работят заедно в тясна координация, да синхронизират процесите си, да споделят опит и добри практики и да отговорят съвместно на предизвикателствата, които промяната носи. Националният форум ще ръководи този процес до 11 октомври 2027 г., като при необходимост мандатът му може да бъде удължен, за да се гарантира плавен и стабилен преход за целия капиталов пазар.
Васил Големански – Председател на КФНВасил Големански – Председател на КФН
Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) даде зелена светлина за въвеждането на мултифондовете в системата на пенсионното осигуряване у нас.
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване (КСО), има за цел по-високи натрупвания за осигурените лица. Натрупването на повече средства означава и по-високи пенсионни плащания. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи.
За въвеждане на мултифондовия модел се предвижда създаването на подфондове с различен инвестиционен профил в универсалните пенсионни фондове (УПФ), управлявани от лицензираните пенсионни дружества. По отношение на доброволните пенсионни фондове (ДПФ) се създава конкурентна среда за пенсионните дружества да учредяват разнообразие от такива подфондове.
Осигурените лица ще могат при предвидените в закона условия да избират по какъв начин да се управляват техните средства. В зависимост от избора и възрастта им те ще се инвестират по различен начин съобразно изискванията на закона и инвестиционната политика на фонда.
Комисията за финансов надзор, като водеща институция в разработването на законопроекта, отчита високия обществен интерес към темата, която касае всеки гражданин, който се осигурява. Затова подготвихме въпроси и отговори на най-задаваните въпроси за въвеждането на мултифондовата система.
Всичко, което искате да знаете за мултифондовата система – вижте тук.
Въвеждането на мултифондове в допълнителното задължително и доброволно осигуряване, с промените в Кодекса за социално осигуряване, е решение за по-високи натрупвания в личните осигурителни сметки и по-високи пенсии на гражданите, родени след 1959 г. Друг важен ефект е растежът на капиталовия пазар и на националната икономика като цяло, т.е. по-просперираща икономика и по-високи доходи. Това е само един от изводите в становището на Комисията за финансов надзор по законопроекта, одобрен днес на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Мултифондовият модел, предлаган с промените в КСО, предвижда създаването на фондове с различен инвестиционен профил към лицензираните пенсионни дружества.
За гражданите до 50 години се препоръчва динамичен инвестиционен профил, за тези от 50 до 62 профилът – балансиран, а от 62 до 65 г. се предвижда да са осигурени в консервативен фонд.
Според изчисленията на КФН, при въвеждане на мултифондов модел, се очаква доходността на пенсионните фондове да се повиши съществено. Това, от своя страна, ще доведе до по-високи пенсии от втори стълб.
Коефициентът на заместване (размер на пенсията спрямо последната работна заплата) при новия модел, се очаква да достигне 21,4% при 12,5% сега, сочат изчисленията на експертите. Това означава, че при например 3595 евро заплата, допълнителната пенсия ще бъде 763,5 евро.
Изчисленията са за 45-годишен инвестиционен хоризонт с исторически данни за доходността на пенсионните фондове и заложен ръст на работната заплата от 3% годишно до 50 г. възраст, ежегодно увеличение от 2.5% до 65 г., и начална работна заплата от 2 хил. лв. (1022.58 евро) – средна работна заплата за 2023 г. по данни на НСИ.
Законопроектът предвижда намаляване на таксите и удръжките за пенсионните дружества – плавно намаляване на максималния размер на удръжката от осигурителната вноска в УПФ и ППФ от 3,75% до 2,10%. В предложенията на КФН изрично е уточнено, че това са максимални стойности и всяко пенсионноосигурително дружество може да прилага и по-нисък размер, по своя преценка.
Законопроектът предвижда и отмяна на досегашната минималната доходност и въвеждане на показател (бенчмарк) – обективен критерий за оценка на инвестиционните резултати. Този показател ще отразява обективното представяне на финансовите пазари и тенденции в дългосрочен план, като ще дава възможност за съпоставяне с резултатите на фондовете.
Бенчмаркът ще бъде конструиран на база утвърдени национални и международни пазарни индекси, представящи широк кръг от пазари и класове активи, характерни за инвестиционната дейност на пенсионните фондове (напр. SOFIX, MSCI World, FTSE MTS Eurozone Government Bond и/или др. под.). Той ще се изчислява и обявява от Комисията за финансов надзор.
Според становището на КФН, изборът за възрастова граница до 50 години в динамичен фонд е направен заради дългия 40-годишен, хоризонт на осигуряване пред лицата и постигането на адекватен коефициент на заместване спрямо последната работна заплата. Това създава предпоставки за достигане над 20% коефициент на заместване, благодарение на по-високия дългосрочен потенциал за доходност.
Мотивите към промените в КСО изрично подчертават, че разпределянето на младите директно във фонд с консервативен или балансиран профил би ограничило потенциала за доходност, която да компенсира инфлацията, което се отразява на размера на бъдещите пенсии. Пряк пример е опитът на Хърватия и Словакия, където впоследствие моделът е коригиран и разпределението на лицата е съобразно тяхната възраст.
Представените окончателни данни за стойността и броя на изплатените и предявени претенции по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, включително по рискови групи, към 31.12.2025 г. са публикувани на интернет страницата на КФН – www.fsc.bg, раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Общо Застраховане“ „2025“. Данните не включват застрахователните договори, които са сключени при извършване на дейност от застрахователите при правото на установяване или при условията на свобода на предоставяне на услуги.
Съобщение до лицата, попадащи в обхвата на § 1д от допълнителните разпоредби на Закона за публичното предлагане на ценни книжа, относно задълженията за отчетност и дължима такса за общ финансов надзор
В бр. 67 от 15.08.2025 г. на „Държавен вестник“ е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), съгласно който в § 12, т. 3 е предвидено, че § 1д от допълнителните разпоредби на ЗППЦК се отменя. Цитираната разпоредбата е влязла в сила на 01.01.2026 г. С отменянето на разпоредбата лицата, попадащи в обхвата на § 1д от от допълнителните разпоредби на ЗППЦК, вече нямат задължение да представят на Комисията за финансов надзор годишен финансов отчет за 2025 г., 6-месечен финансов отчет за дейността, обхващащ първите 6 месеца на 2026 г. и нямат задължение за заплащане на такса за общ финансов надзор за 2026 г.
Отговори на най-често задаваните въпроси за криптоактивите (Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA) и националната правна рамка по Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) публикува Комисията за финансов надзор.
Целта е да се подпомогнат дружествата, които възнамеряват да подадат заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви и всички заинтересовани лица при тълкуването и практическото прилагане на новите регулаторни изисквания.
В Често задаваните въпроси са разгледани основните видове услуги за криптоактиви, за предлагането на които се изисква лиценз, спецификите на отделните дейности, класовете доставчици и условията за кандидатстване. Специално внимание е отделено на изискванията към бизнес плана, организационната структура, управлението, персонала и вътрешните правила и процедури, както и на оценката на реалното присъствие и оперативната дейност в Република България.
Документът съдържа и информация за преходния режим за лицата, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПКА, сроковете за лицензиране и последиците след изтичането на преходния период, включително очакванията на надзорния орган по отношение на плавното прекратяване на дейност при липса на лиценз.
С публикуването на въпросите и отговорите КФН цели да повиши прозрачността и предвидимостта на надзорната практика, да подпомогне навременната подготовка на пазарните участници и да насърчи отговорното и устойчиво развитие на пазара на криптоактиви в България при спазване на европейските стандарти за защита на инвеститорите и финансова стабилност.
Всичко което трябва да знаете за криптоактивите – вижте тук.
1. Издава временна забрана за публикуване на търгово предложение от „Медицински консумативи“ ООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на акции от капитала на „Момина крепост“ АД, гр. Велико Търново, от останалите акционери на дружеството.
2. Определя минималната доходност за задължителните пенсионни фондове за периода от 29.12.2023 г. до 30.12.2025 г. Всички фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване са постигнали доходност за посочения 24-месечен период над определеното минимално равнище на доходността за съответния вид фонд. Пълният текст на решения № 27 – УПФ от 22.01.2026 г. и № 28 – ППФ от 22.01.2026 г. може да намерите в раздел „Административни документи”. Данни за доходността за 24-месечния период (на годишна база) и определената минимална доходност може да намерите в раздел „Осигурителна дейност“, “„Статистика”.
4. Отписва емисия облигации, издадена от „Северкооп – Гъмза Холдинг“ АД, гр. София, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.
Емисията е в размер на 20 000 000 лева, разпределени в 20 000 броя обикновени, безналични, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, поименни, неконвертируеми корпоративни облигации с номинална стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100008189.
5. Изпраща писмо до „Евроконсулт и счетоводство“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерение за придобиване на пряко квалифицирано участие в управляващо дружество „Тренд Асет Мениджмънт“ АД.
