Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви  резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.

Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.

Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925  хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37  на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.

Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова: Резултатът за осигурените лица от въвеждането на мултифондовете ще бъде увеличаване на пенсионните плащания и намаляване на таксите, които събират пенсионните дружества

Диана Йорданова

На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.

На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.

Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.

В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.

КФН проведе уебинар за ученици на тема „Инвестиции, застраховки и пенсионно-осигурителни продукти – възможности и рискове“

На 5 и 6 ноември, Комисията за финансов надзор, в партньорство с Министерство на образованието и науката, реализира уебинари на тема „Инвестиции, застраховки и пенсионно-осигурителни продукти – възможности и рискове“, за запознаване на подрастващите с небанковия финансов сектор в страната. В онлайн събитията, взеха участие над 1000 ученици от гимназиалните класове на 90 училища в цялата страна.

В изпълнение на Националния план за финансова грамотност, за повишаване финансовата култура на учениците, служители на КФН, от дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“, с богатата си експертиза, презентираха и обсъждаха актуални въпроси с участниците в уебинарите.

Предстоят и други издания на инициативата, която има за цел с ежегодни събития да насочва вниманието на младите хора към възможностите и рисковете от използване на дигитални финансови продукти, както и ползите и предизвикателствата от участие в капиталовия, застрахователен и осигурителен пазар в България.