Въвеждането на мултифондова система дава възможност на пенсионните фондове да инвестират в нови финансови инструменти и постигат по-висока доходност

С въвеждането на мултифондовата система и възможността за избор между подфондове с различен рисков профил съобразно персоналния рисков „апетит“ на всяко лице, се модернизира управлението на пенсионните спестявания и се доразвиват възможностите за по-резултатно управление на пенсионните спестявания на лицата.

С цел своевременно привеждане в съответствие на подзаконовата уредба с промените в Кодекса за социално осигуряване КФН прие на първо четене доразвиване на рамката, свързана с оценката на активите и пасивите на пенсионноосигурителните дружества и на управляваните от тях фондове и подфондове. Основна цел на КФН е да се осигури прозрачност при определяне на тяхната справедлива стойност.

Промените са в контекста на доразвития в Кодекса за социално осигуряване каталог с инвестиционни възможности за пенсионните фондове и подфондовете в тях с цел създаване на условия за по-ефективно управление на пенсионните спестявания и по-добро управление на инвестиционния риск, но също така и за създаване на предпоставки за развитие на българския капиталов пазар и националната икономика.

От 01 януари 2027 г. пенсионните спестявания ще могат да бъдат инвестирани в инфраструктурни облигации и акции на дружества, свързани с инфраструктурни проекти с особено значение за обществото и икономиката. Водещата цел е да се стимулира изграждането и модернизирането на стратегически за страната отрасли, подкрепено със съответните механизми за осигуряване на прозрачност, контрол и отчетност. Привличането на частен и институционален капитал в големи проекти на капиталов принцип е начин да се освободи ресурс от бюджета за социални и други политики. Този механизъм е широко приложим в множество държави в ЕС и извън ЕС и дългосрочните икономически ползи са безспорни – повишаване на конкурентоспособността, подобряване на качеството на живот, привличане на чуждестранни и стимулиране на местни инвестиции, които да създават условия за регионално развитие и създаване на нови работни места, развиване на технологиите и иновациите и т.н. Пенсионноосигурителните дружества и към момента инвестират в такъв тип проекти, подкрепящи чуждите икономики, с оглед търсената максимално висока доходност и диверсификация на портфейлите на фондовете.

Въвежда се и възможността за инвестиции в стартиращи компании, които имат потенциал да генерират по-висока доходност в дългосрочен план, макар да са свързани и с по-висок риск. Икономически ползи се изразяват в улесняване достъпа на малките и средни предприятия, които набират капитал на пазарите за растеж на малки и средни предприятия, до институционални инвеститори от калибъра на пенсионните фондове.

Допълнителна диверсификация на портфейлите на фондовете и подфондовете в тях е осигурена и с възможността за инвестиране в дялове на борсово търгувани фондове, различни от колективни инвестиционни схеми, които се характеризират с висока ликвидност и дават възможност за непряко инвестиране на пазарите на ценни метали и други суровини, което е от съществено значение, особено в периоди на кризи и несигурност на финансовите пазари.

Новите инвестиционни възможности налагат актуализиране на правилата за оценка на активите и пасивите на пенсионните фондове и подфондовете в тях, на методиката за изчисляване стойността на един дял в новосъздадените подфондове, така че да се осигури прозрачност и съпоставимост на резултатите при управлението на средствата на осигурените лица.

Във връзка със създаването на подфондовете се доразвива и уредбата на индивидуалните партиди на осигурените лица, както и редът за водене на аналитичните сметки на лицата, получаващи разсрочени плащания с оглед създаването на общи фондове за срочни плащания, от които ще се изплащат както срочните професионални пенсии за ранно пенсиониране, така и разсрочените плащания при придобито право на пенсия от универсален или доброволен пенсионен фонд.

За КФН е водещо новите правила да бъдат въведени по ясен, прозрачен и последователен начин.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова пред ФАКТИ: Мултифондовете са ключов механизъм за по-високи бъдещи пенсии

Мултифондовете, приети с промените в Кодекса за социално осигуряване, ще доведат до по-високи пенсии, по-ниски такси за осигурените и по-сигурна пенсионна система. Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова в интервю пред Fakti.bg.

Ето и основните акценти:

По-висока доходност и по-гъвкав избор

Според зам.-председателя на Комисията за финансов надзор, основната цел на промените е повишаване на доходността и натрупванията по индивидуалните партиди. Очакванията са, че при запазване на сегашната вноска от 5%, коефициентът на заместване на дохода може да достигне около 21%, което означава по-адекватни допълнителни пенсии: „Това не е просто организационна промяна, а ключов механизъм за повишаване на ефективността на системата“, подчерта Диана Йорданова.

Как ще работят мултифондовете

Новият модел предвижда избор между три типа инвестиционни стратегии: динамична (по-висок риск, по-висока доходност), балансирана и консервативна (по-нисък риск). Ако осигурените не направят избор, средствата им ще се разпределят автоматично според възрастта: до 50 г. – динамичен фонд; между 50 г. и 3 години преди пенсия – балансиран; последните 3 години – консервативен. Системата ще влезе в сила от 1 януари 2027 г., като всеки ще може да сменя фонда си веднъж годишно.

Лични средства, които се наследяват

Диана Йорданова сподели пред медията, че средствата в универсалните пенсионни фондове са лични, наследяеми и защитени. Дори при неблагоприятни пазарни условия внесените суми са гарантирани: „Това са лични пари, които ще осигурят доход при пенсиониране или ще бъдат получени от наследниците“.

Такси и защита на спестяванията

С промените се предвижда и намаляване на таксите – с близо 50% за удръжките от вноските. Въвежда се и нов модел, при който част от възнаграждението на пенсионните дружества ще зависи от постигнатата доходност. Целта е по-голяма прозрачност и обвързване на таксите с реалните резултати.

Може ли пенсионен фонд да фалира

По закон пенсионните фондове не могат да фалират като търговски дружества. При проблем с управляващо дружество активите се прехвърлят към друго, без да се засягат средствата на осигурените. Допълнително се увеличават резервите и капиталовите изисквания, за да се гарантира стабилността на системата.

Рискове и политически дебат

На фона на политически дебати за бъдещето на втория стълб, твърденията, че средствата се управляват „хазартно“, са спекулативни. По думите на Йорданова инвестициите са строго регулирани, под постоянен контрол и съобразени с дългосрочния характер на пенсионните спестявания.

Какво означава това за хората

Диана Йорданова подчерта, че натрупванията зависят не само от доходността, но и от размера на осигурителния доход: „Не може да се очаква еднакъв резултат при осигуряване върху минимален и максимален доход“, отбеляза Йорданова.

Реформата с мултифондовете дава повече контрол на осигурените върху техните спестявания и създава предпоставки за по-високи бъдещи пенсии. Реалният ефект обаче ще се прояви в дългосрочен план след въвеждането ѝ през 2027 г. В този процес ключова роля ще има Комисията за финансов надзор, която чрез строг регулаторен режим, постоянен контрол и надзор върху пенсионноосигурителните дружества ще гарантира сигурността, прозрачността и устойчивото управление на средствата. Именно ефективният надзор е факторът, който трябва да осигури баланс между по-висока доходност и защита на интересите на над 5 милиона осигурени лица.

КФН представи предимствата на мултифондовия модел в пенсионната система

Форум „За пенсионната система – с поглед напред“, организиран от Българското актюерско дружество (БАД), беше проведен в София. Участие в него взеха Диана Йорданова – заместник-председател на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Милена Иванова – директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ и Антоанета Събкова – директор на дирекция „Осигурителен надзор“.

Основните акценти, поставени от КФН на събитието, бяха представяне на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка на неговото изключително социално значение за обществото и икономическо значение при управлението на публичните финанси, като експертите представиха данни относно броя осигурени лица, пенсионери и лица, получаващи разсрочени плащания, данни за структурата на портфейлите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащанията и постигнатите резултати от управлението на пенсионните фондове по години.

PensForum-BAS_2810-2025

В рамките на форума бяха представени и предложения на надзорния орган, ключови за развитието на капиталовото пенсионно осигуряване в страната. Същите са в контекста на дадените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие препоръки и като резултат от извършения преглед и анализ на страните членки на организацията с подобни пенсионни модели. Предимството на представянето на набор от инвестиционни стратегии за осигурените лица, съобразени с техния рисков толеранс, съответно жизнен цикъл, т.е. сами да избират как да бъдат управляваните техните пенсионни спестявания (т. нар. мултифондова система), безспорно ще даде възможност за постигане на по-високи резултати от управлението на пенсионните фондове (по-висока доходност). Милена Иванова изтъкна, че предложението е потвърдено и със сравнителни данни за постигнатите резултати на пенсионните фондове в държавите с мултифондови системи. Опцията за гъвкав избор при управлението на пенсионните спестявания дава възможност и за активиране на отговорността на осигурените лица при формиране личния принос за осигуряване на старините, съответно средство за обръщане на тренда на дела на служебно разпределени лица (до момента трайно над 80 на сто от лицата, навлизащи на пазара на труда).

Останалите предложения с ключово значение, които представителите на Комисията за финансов надзор представиха на форума, се отнасят за промяна в размера и структурата на таксите в посока тяхното намаляване, доразвиване на фазата на изплащане и възможностите за насърчаване растежа на националната икономика чрез участието на пенсионните фондове в проектите за развитие на капиталовия пазар и инфраструктурата на страната.

Комисията за финансов надзор ще продължи своя ангажимент за осъществяване на институционален, конструктивен диалог с цел предлагане на решения за подобряване на регулациите в капиталовото пенсионно осигуряване в страната, базирани на добрите международни практики, с цел гарантиране устойчивостта на сектора и засилване общественото доверие.

Г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ: „На финалната права сме по отношение на мултифондовата система“

На 17 февруари г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика „Лични финанси“, излъчена в сутрешния блок на медията. В нейната първа част, пред водещия  Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

Един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават, е дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства. Г-жа Йорданова сподели пред аудиторията, че капиталовата система е свръхрегулирана и че ежедневно пенсионноосигурителните дружества (ПОД) докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове: „фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“

Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),  заради свръхрегулацията, както и  „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “

В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, зам.-председателят на КФН отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

На 24 февруари предстои втората част на интервюто, с още полезна информация за доходността на фондовете и как може да бъде използвана статистиката на КФН, за да бъде избран пенсионен фонд от осигурените лица.

Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

Диана Йорданова

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.

Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.

Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани:
– действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица;  таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.

Бойко Атанасов

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се  прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.

Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.

Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия

Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване. „Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН. На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв. Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране. Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.