Деница Величкова, заместник-председател на КФН пред Banker Special

Членството в Еврозоната отваря врати за капиталовия пазар в България

Деница Величкова е заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Г-жа Величкова е магистър по „Право“ от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Финанси“ от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя развива професионалната си експертиза и в областта на банковото дело и публичните финанси. Професионалната й кариера обхваща водещи позиции в Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите и Българска банка за развитие, както и консултантска дейност по европейски проекти и международни инициативи в авиационната индустрия.

– Госпожо Величкова, Вие сте магистър по право и по финанси. Как тези две специалности се съчетават във Вашата работа и в надзора върху инвестиционната дейност?

Комбинацията от право и финанси е изключителен професионален инструмент. За мен това е основата за ефективно и отговорно управление в сферата на надзора. Знанието в двете области дава инструментариум за тълкуване и прилагане на регулациите в сферата, както и способността за разчитане на икономическата логика зад тях. Резултатът специфично за мен е възможност да вземам информирани решения, балансиращи между законовите изисквания и динамиката на пазарните условия в България. Когато въвеждаме нови европейски изисквания, не е достатъчно да пренаписваме правната рамка – истинският специалист трябва да има разбирането как регулациите ще се отразят на ликвидността, на поведението на участниците на пазара и на устойчивостта на финансовата система. Юридическата подготовка е ключова в моменти на правна несигурност – изисква се смелост и ясна визия да се намери балансирано и аргументирано решение, което защитава интереса на инвеститорите, без да блокира развитието на пазара.

Съчетанието им дава възможност да изпълнявам както професионалните си ангажименти, така и да изграждам доверие и да формирам устойчиви връзки с екипа и външните партньори на Комисията за финансов надзор.

– Какви са основните предизвикателства пред „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, особено в контекста на присъединяването на България към Еврозоната?

Членството в Еврозоната е възможност, която отваря врата за капиталовия пазар в България към нови хоризонти. Имаме възможността да надградим актуалната ситуация, като обединим европейските стандарти с конкретните параметри на българската икономика. По-високите изисквания за прозрачност, отчетност и защита на инвеститорите не са бариери, а стълбове, върху които ще изградим по-силна финансова среда. В сегашния контекст, задачата ни на регулатор в небанковия финансов сектор е да подкрепим всяка перспектива за устойчиво развитие, като същевременно гарантираме, че бизнесът няма да бъде обременен с излишна административна тежест.

– Каква е стратегията на КФН за ускоряване на дигитализацията в инвестиционния надзор?

Дигитализацията е сред водещите ни приоритети, тя е стратегически инструмент в развитието на Комисията. Особено място отделяме на развитието на регулаторен сендбокс, който да дава тласък на иновативни бизнес решения и преценка на въздействието им преди те да достигнат пазара. Вярвам, че този доказан европейски модел ще бъде изключително полезен и за българския пазар. Паралелно се стремим да държим фокуса си и върху развитието на финтех лабораторията ни, през която да популяризираме иновациите и спрямо образователния им характер да ги промотираме като гъвкав начин на мислене и бизнес поведение.

КФН вече наложи използването на своята дигитална система, през която компаниите да подават документи за лицензи, отчетност и кореспонденция с регулатора. Като причинно следствена връзка вече имаме намалена административна тежест за бизнеса и значимо подобряване на прозрачността в процесите. Целта ни е по-дигитализирана система и изграждане на инвестиционна среда, която е по-адаптивна, по-прозрачна и ориентирана към бъдещето.

И разбира се, киберсигурността остава основен акцент, защото дигиталното развитие няма стойност, ако не е съпроводено с надеждна защита на данните и инфраструктурата.

– Как КФН подпомага публичните дружества при подготовката на нефинансови отчети и доклади за устойчивост и какви са бъдещите Ви планове за прилагане на ESG изискванията?Нашата роля е да водим компаниите в процеса на преход към устойчиво корпоративно управление. За много от тях това е ново предизвикателство и съм убедена, че докладите за устойчивост ще се превърнат в естествена част от корпоративната отчетност – подобно на финансовите отчети, защото те са инструмент за реална промяна, която да постави устойчивото финансиране в центъра на капиталовия ни пазар и да покаже как инвеститорите могат да бъдат истинският й двигател. В практиката си вече виждаме как компании интегрират ESG фактори в своите стратегии и търсят финансиране чрез зелени облигации или фондове, ориентирани към устойчиво развитие. Предстои още много работа – както по регулациите, така и по изграждането на осъзнаване, че ESG изискванията са като компас по време на плаване в открито море – не гарантират спокойно плаване, но изграждат доверие у екипажа и увеличават шансовете корабът да стигне успешно до своята дългосрочна цел.

– Финансовата грамотност е сред Вашите приоритети. Какви инициативи развивате, за да повишите разбирането на гражданите и инвеститорите за капиталовите пазари?

За мен финансовата грамотност е категоричен приоритет – тя е лична моя кауза, а за КФН и дългосрочна инвестиция в бъдещето. Екипът ни работи целенасочено с различни аудитории – ученици, студенти, млади предприемачи, както и с вече активни участници на капиталовите пазари. Естествен израз на това ни разбиране е инициативата „Инвестирай безопасно 2“, която надгражда и доразвива предоставянето достъпно, полезно и надеждно съдържание за изграждане на информирани инвестиционни решения. Чрез видеа, ръководства, събития и образователни материали – както онлайн, така и на живо в училища и университети – се стремим да предадем сложните финансови теми на ясен, човешки език – без регулаторни термини и с мисъл за реалните нужди на обществото. Развиваме активни профили в LinkedIn и Instagram, а в момента подготвяме и подкаст поредица, посветена на криптоактивите – една от най-динамичните и интересни области, в която информираността е особено важна.

Вярвам, че най-сигурната инвестиция е знанието – изгражда доверие, предпазва от рискове и отключва нови възможности.

– Какви са приоритетите Ви по отношение на прозрачност и защита на инвеститорите?
Прозрачността е основен стълб в защитата на инвеститорите – тя е регулаторно изискване, както и обществен ангажимент. Постигането на прозрачност на процесите започва със строг и последователен контрол върху разкриването на информация от публичните дружества, преминава през ефективен надзор за предотвратяване на конфликти на интереси и завършва с ясни правила за поведението на всички пазарни участници. Миноритарните акционери – те често се чувстват най-уязвими и имат най-голяма нужда от сигурност, че системата работи справедливо и в техен интерес. Ето защо е важно да знаят, че зад тях стои надзорен орган, който не допуска компромиси с добрите пазарни практики. В крайна сметка, независимо от размера на инвестицията, всеки инвеститор трябва да може да разчита на сигурност, предвидимост и защита. Дружествата, от своя страна, имат задължение да действат в най-добрия интерес на своите акционери – не формално, а реално, прозрачно и отговорно. Само така можем да изградим доверие и стабилност на капиталовия пазар в дългосрочен план.

– Каква е ролята на регулатора в подпомагането на ликвидността на капиталовите пазари?
Ролята на регулатора по отношение на ликвидността на капиталовите пазари е подобна на тази на добрия треньор в отборен спорт – той не влиза в очертанията на терена както останалите играчи, но създава справедливи правила, гарантира равен старт и следи за феърплей. Комисията за финансов надзор има ролята да създава предвидима и стабилна регулаторна среда, да намалява административната тежест, да осигурява прозрачност и да насърчава доверието в пазара – всички те са важни предпоставки за ликвидност. А истинските „играчи“ на терена са пазарните участници – емитенти, инвеститори, посредници. Именно от тяхната активност, поведение и дългосрочен ангажимент зависи реалната ликвидност на пазара. Най-добрите резултати идват, когато регулаторът и пазарът работят в синхрон – с ясни правила, прозрачност и споделена отговорност за развитието на капиталовата среда. Затова и търсим институционални стимули съвместно с Българската фондова борса и Министерство на финансите. Вярвам че ще приложим в кратки срокове успешна формула за привличане на индивидуални инвеститори.

– Как виждате България като инвестиционна дестинация в актуалната икономическа среда?
България има потенциал да бъде атрактивна инвестиционна дестинация – с ниски данъци, стратегическо местоположение и стабилна банкова система. Моята мисия е да ни открояват две неща: предвидимост и доверие. Международните инвеститори искат да знаят, че правилата няма да се променят внезапно и че могат да разчитат на институциите. В сегашните условия на макроикономическа стабилност и присъединяване към Еврозоната интересът ще се засилва. Важен показател за напредъка на страната е и положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прозрачността и защитата на акционерите, което е сигнал, че България се движи в правилната посока и се утвърждава като все по-привлекателна инвестиционна дестинация.

– Какви стъпки предприема КФН за намаляване на регулаторната и административната тежест в сектора на инвестициите?

Първите стъпки в тази посока вече са реализирани, като този процес се случва чрез интензивен диалог с браншовите организации. Идентифицирахме и премахнахме на подзаконово ниво неактуални или ограничаващи изисквания. Логичната следваща стъпка, която ще предприемем е опростяване и нормативните изисквания, при спазване на европейската рамка, разбира се. Крайната цел е да усъвършенстваме създадената среда, в която бизнесът се развива свободно, но при еднакви, ясни и справедливи правила.

Диалогът и развитието на капиталовия пазар са приоритетите на КФН в този мандат

Диалогът и развитието на капиталовия пазар са сред основните приоритети на КФН през този ръководен мандат. Това обяви председателят на КФН Васил Големански по време на конференцията „Силата на инвестициите. Алтернативи и възможности 2026 г.“, организирана от сайта infostock.bg.

Той участва в откриващия панел „Българска Фондова Борса (БФБ) – предизвикателства и възможности“, заедно с изпълнителния директор на „Софарма“ АД Огнян Донев, изпълнителния директор на БФБ Маню Моравенов и председателя на БАУД Наталия Петрова.

Vasil Golemanski
Васил Големански – председател на КФН

Като човек, който идва от бизнеса, целта ми е да обърна поведението на регулатора и от наказваща институция да го превърна в диалогичен орган, който помага на бизнеса. Това не означава, че няма да санкционираме строго нарушенията, но ще се опитаме да коригираме грешките, преди да се превърнат в такива“, обясни Васил Големански. По думите му 85 на сто от провиненията на поднадзорните лица са резултат от технически грешки и невнимание, които могат да бъдат отстранени след препоръки от КФН.

Крайната цел е всяко лице да може да се обърне по официален или неофициален начин към комисията и да получи компетентно, а не формално тълкувание за проблема си, допълни председателят.

Golemanski speaking
Маню Моравенов, Васил Големански, Илиян Скарлатов

На второ място сред приоритетите на КФН Васил Големански постави емитирането на държавни ценни книжа през фондовата борса.

Това ще даде възможност множество инвеститори, сред които и физически лица, да получат достъп до гарантирана инвестиция с висока доходност. Държавата също ще има полза, тъй като ще се подобри конкуренцията на аукционите, от което ще намалее и цената, на която ще се финансира, обясни председателят на комисията.

Той даде пример с Хърватия, където са емитирани близо 2 млрд. евро ДЦК през борсата, което е привлякло десетки хиляди инвеститори.

Третият приоритет на КФН е въвеждането на мултифондовете и промените в пенсионната система, заяви Васил Големански. Според него това ще засили присъствието на пенсионните дружества на Българска фондова борса и ще увеличи спестяванията за старини на българските граждани.

Panel
Наталия Петрова, Огнян Донев, Маню Моравенов, Васил Големански, Илиян Скарлатов

Изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов очерта като приоритет привличането на нови големи компании на борсата. „Пазар BEAM за по-малките предприятия вече се разви успешно и предстои още по-широко отваряне на Борсата към нови възможности за по-големите компании“, допълни той.

Обсъждайки възможностите за развитие на българския капиталов пазар, Маню Моравенов засегна и темата за активната роля на пенсионните дружества като инвеститори, каквато именно е ролята и смисълът на новото дружество IPO Растеж – иновативен фонд, който ще инвестира в нови, листнати компании на Борсата.

Потенциалът за развитие на икономиката е в капиталовия пазар, смята председателят на КФН

Капиталовият пазар е един от секторите, който ще се развива в бъдеще. Въпреки усилията през годините, развитието на този сегмент е минимално, а причината е променливата и често недостатъчна подкрепа от страна на държавата.

Това заяви председателят на КФН Васил Големански в студиото на икономическия сайт Money.bg, излъчвано и в ефира на телевизия „България он еър“.

Според Големански директното пласиране на държавни ценни книжа през Българска фондова борса е едно от решенията за стимулиране на инвестиционната активност на българина.

„Това са едни от най-сигурните инcтpyмeнти – c дoxoднocт мeждy 3,5% и 4%, гapaнтиpaни нa 100% oт дъpжaвaтa и ocвoбoдeни oт дaнъци пpи тъpгoвия пpeз бopcaтa. Bъпpeĸи тoвa, тъй ĸaтo ocнoвнитe дилъpи ги зaдъpжaт в пopтфeйлитe cи, втopичният пaзap нe ce paзвивa. B peзyлтaт бългapcĸи инвecтитopи влaгaт пapи в чyжди дъpжaвни ĸнижa и финaнcиpaт чyжди иĸoнoмиĸи“, пocoчи председателят на КФН.

Подобен модел вече е реализиран в Хърватия, Румъния, Белгия, Италия и още редица европейски държави.

Потенциал за развитие имат и застрахователният, и осигурителният сектор, заяви още Васил Големански.

За да се случи това обаче, трябва да се развива финансовата култура на българина, който засега инвестира основно в имоти или банкови депозити – продукти, които познава.

Xopaтa cъc зacтpaxoвĸи, пeнcиoнeн фoнд или инвecтиции нямa нyждa дa пpaвят нищo пpи пpиeмaнeтo нa еврото, зaяви Bacил Гoлeмaнcĸи.

„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно,  е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират  отговорните органи, включително и КФН“.

По отношение на пенсионните фондове, секторът също е спокоен. Дружествата са с добри показатели, управляват успешно средствата, които са им поверени. Секторът е добре регулиран, на ежедневна база постъпват отчети, следят се всички сделки с парите на клиентите и се правят анализи“, обяви председателят на КФН.

По думите му обсъжданата в момента промяна в пенсионния модел и създаването на мултифондове би довело до по- гoлямa гъвĸaвocт в yпpaвлeниeтo нa cpeдcтвaтa нa пo-млaдитe, което ще доведе и до пo-дoбpa дoxoднocт.

„Oĸoлo 80% oт зacтpaxoвaтeлния пaзap e cъcpeдoтoчeн в aвтoмoбилнoтo зacтpaxoвaнe“, oтбeлязa пpeдceдaтeлят нa KФH. Toвa oтвapя възмoжнocти зa paзвитиe нa нoви пpoдyĸти, cвъpзaни c ĸлимaтични явлeния, имyщecтвeни пoлици, живoтoзacтpaxoвaнe и др., допълни Големански.

Материалът и интервюто можете да видите на сайтовете money.bg и bgonair.bg.

Стажанти от програмата на финансова група „Карол“ посетиха Комисията за финансов надзор

Структурата и същността на капиталовия пазар, безопасното инвестиране, присъединяването към еврозоната и очакваният ефект върху пазарите бяха сред темите, които обсъдиха стажантите на финансовата група „Карол“ с експерти от  Комисията за финансов надзор.

Посещението в Комисията за финансов надзор е част от утвърденото партньорство на регулатора с бизнеса и от усилията на институцията за повишаване на финансовата грамотност сред младите хора.

Стажантите се запознаха с основните функции на Комисията, както и с механизмите за регулация и надзор на капиталовия пазар в България. Специален акцент бе поставен върху ролята на инвестиционната дейност като двигател на иновациите, икономическия растеж и дългосрочната финансова устойчивост: „Устойчивото развитие на капиталовите пазари започва със знанието – с ясни правила, прилагани от дружества при спазване на нормативната рамка и уверени, добре подготвени инвеститори. Срещата с регулатора дава възможност за запознаване отблизо с механизмите за поддържане на прозрачни и стабилни капиталови пазари – знание, което е от ключово значение, ако сте избрали да се реализирате в небанковия финансов сектор. Вярваме, че изграждането на финансова грамотност у младите хора е инвестиция в бъдещето – стратегически избор с дългосрочен ефект за цялото общество“, сподели Петя Хантова, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН.

Комисията за финансов надзор ще запази своята ангажираност към инициативи, насочени както към подобряване на финансовата грамотност, така и към кариерното развитие на младите хора. Институцията ще продължи да поддържа активен диалог с образователните партньори и ще остане отворена за бъдещи съвместни проекти, които целят да подготвят компетентни и отговорни специалисти за финансовите пазари.

DSC_0242-1-selected

Среща между DG FISMA и Комисията за финансов надзор относно Съюза на капиталовите пазари

На 25 февруари 2025 г. делегация от Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (DG FISMA) на Европейската комисия посети България в рамките на своето проучване за бъдещото развитие на инициативата за Съюза на капиталовите пазари (CMU). Основната цел на визитата бе провеждането на диалог с институциите и пазарните участници в страната, за да се откроят важните за България приоритети за развитието на европейския капиталов пазар и по-доброто разбиране на спецификите на националния пазар.

Инициативата за Съюза на капиталовите пазари цели създаването на единен пазар за капитал в ЕС. Въпреки напредъка в развитието и интеграцията на финансовия сектор, все още съществуват възможности за по-нататъшно усъвършенстване. Продължаващото развитие и интеграция на капиталовите пазари остават приоритет за бъдещето, като основната цел е да се осигури по-лесен достъп на гражданите до инвестиционни възможности и на компаниите до финансиране.

Работната визита, ръководена от Ерик Дюколомбие, и.д. директор на DG FISMA, е свързана и с важни цели за пренасочване на средствата, съхранявани в спестовните депозити, към инвестиционни продукти, които съответстват на приоритетите на ЕС, като иновации, дигитализация на финансовите услуги, декарбонизация, отбрана и подкрепа на конкурентоспособността на финансовия сектор и финансирането на устойчивото развитие.

Бойко Атанасов, председател на Комисията за финансов надзор, заяви: „Тази среща е изключително важна за България, тъй като дава възможност за обмен на идеи и обсъждане на важни стъпки за развитието на капиталовите пазари и финансовия сектор в страната. Съюзът на капиталовите пазари е основна част от стратегическите цели на ЕС и, като финансов регулатор, ние сме готови да работим активно за постигане на тези амбициозни цели. Ще акцентираме и на ролята на България в създаването на стабилна и интегрирана финансова среда за всички участници на пазара.“

Европейската комисия отправя покана за представяне на мнения (call for evidence) от заинтересованите страни относно създаването на Съюза за спестявания и инвестиции. Мненията могат да бъдат представени на следния адрес до 7 март 2025 г.: https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say/initiatives/14488-Savings-and-Investments-Union_en.

Препоръки на ESMA за по-ефективни и привлекателни капиталови пазари в ЕС

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) е публикувал своето становище „Изграждане на по-ефективни и привлекателни капиталови пазари в ЕС“. Документът включва 20 препоръки за укрепване на капиталовите пазари в Европейският съюз ( ЕС), както и как да се отговори на  нуждите на европейските граждани и бизнес. Предложените действия обхващат амбициозни нормативни изменения и нововъведения във финансовия сектор, които са насочени не само към надзорните органи на капиталовия пазар, но и към държавите членки, Европейската комисия и съзаконодателите на ЕС, както и към цялата финансова индустрия.

Препоръките се фокусират върху три основни измерения със следните ключови предложения:

  • Граждани на ЕС: Основните препоръки в тази област включват разработването на дългосрочни инвестиционни продукти и пенсионни системи, които са подходящо стимулирани и допринасят за развитието на капиталовите пазари, както и за създаване на данъчни стимули за инвеститорите на дребно. Обръща се внимание и на необходимостта от допълнителни усилия за подобряване на финансовото образование.
  • Компании от ЕС: Разнообразните и устойчиви възможности за финансиране са от решаващо значение за стимулиране на растежа и иновациите в ЕС, особено за малките и средни предприятия.Основните препоръки в тази област включват: разработване на благоприятна екосистема за публичните компании и насърчаване на развитието на общоевропейски пазари, като същевременно се направят стъпки към преодоляване пречките пред интеграцията им, особено по отношение на пазарните инфраструктури.
  • Регулиране и надзор на ЕС: капиталовите пазари на ЕС трябва да бъдат гъвкави, за да отговорят на динамично променящите се нужди на потребителите.Основните препоръки включват модернизиране на регулаторната рамка на ЕС, така че да не изостава спрямо новите финансови инструменти, както и възможността ESMA временно да спре прилагането на конкретни разпоредби в правото на ЕС с цел да се избегнат ясно идентифицирани смущения или рискове за финансовите пазари на ЕС и инвеститорите. В същото време се дава приоритет на уеднаквяването на надзорните практики на националните надзорни органи в ЕС и на засилването ролята на ESMA в процеса на събиране на големи обеми надзорни данни, обработката им и анализирането на риска. В допълнение ESMA препоръчва да се оцени по-нататъшната централизация на надзора на ниво ЕС (например на големите пан-европейски пазарни структури и доставчици на услуги за крипто активи).

Становището на ESMA може да бъде намерено на следния линк: https://www.esma.europa.eu/sites/default/files/2024-05/ESMA24-450544452-2130_Position_paper_Building_more_effective_and_attractive_capital_markets_in_the_EU.pdf