Членството в Еврозоната отваря врати за капиталовия пазар в България
Деница Величкова е заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Г-жа Величкова е магистър по „Право“ от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Финанси“ от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя развива професионалната си експертиза и в областта на банковото дело и публичните финанси. Професионалната й кариера обхваща водещи позиции в Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите и Българска банка за развитие, както и консултантска дейност по европейски проекти и международни инициативи в авиационната индустрия.
– Госпожо Величкова, Вие сте магистър по право и по финанси. Как тези две специалности се съчетават във Вашата работа и в надзора върху инвестиционната дейност?
Комбинацията от право и финанси е изключителен професионален инструмент. За мен това е основата за ефективно и отговорно управление в сферата на надзора. Знанието в двете области дава инструментариум за тълкуване и прилагане на регулациите в сферата, както и способността за разчитане на икономическата логика зад тях. Резултатът специфично за мен е възможност да вземам информирани решения, балансиращи между законовите изисквания и динамиката на пазарните условия в България. Когато въвеждаме нови европейски изисквания, не е достатъчно да пренаписваме правната рамка – истинският специалист трябва да има разбирането как регулациите ще се отразят на ликвидността, на поведението на участниците на пазара и на устойчивостта на финансовата система. Юридическата подготовка е ключова в моменти на правна несигурност – изисква се смелост и ясна визия да се намери балансирано и аргументирано решение, което защитава интереса на инвеститорите, без да блокира развитието на пазара.
Съчетанието им дава възможност да изпълнявам както професионалните си ангажименти, така и да изграждам доверие и да формирам устойчиви връзки с екипа и външните партньори на Комисията за финансов надзор.
– Какви са основните предизвикателства пред „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, особено в контекста на присъединяването на България към Еврозоната?
Членството в Еврозоната е възможност, която отваря врата за капиталовия пазар в България към нови хоризонти. Имаме възможността да надградим актуалната ситуация, като обединим европейските стандарти с конкретните параметри на българската икономика. По-високите изисквания за прозрачност, отчетност и защита на инвеститорите не са бариери, а стълбове, върху които ще изградим по-силна финансова среда. В сегашния контекст, задачата ни на регулатор в небанковия финансов сектор е да подкрепим всяка перспектива за устойчиво развитие, като същевременно гарантираме, че бизнесът няма да бъде обременен с излишна административна тежест.
– Каква е стратегията на КФН за ускоряване на дигитализацията в инвестиционния надзор?
Дигитализацията е сред водещите ни приоритети, тя е стратегически инструмент в развитието на Комисията. Особено място отделяме на развитието на регулаторен сендбокс, който да дава тласък на иновативни бизнес решения и преценка на въздействието им преди те да достигнат пазара. Вярвам, че този доказан европейски модел ще бъде изключително полезен и за българския пазар. Паралелно се стремим да държим фокуса си и върху развитието на финтех лабораторията ни, през която да популяризираме иновациите и спрямо образователния им характер да ги промотираме като гъвкав начин на мислене и бизнес поведение.
КФН вече наложи използването на своята дигитална система, през която компаниите да подават документи за лицензи, отчетност и кореспонденция с регулатора. Като причинно следствена връзка вече имаме намалена административна тежест за бизнеса и значимо подобряване на прозрачността в процесите. Целта ни е по-дигитализирана система и изграждане на инвестиционна среда, която е по-адаптивна, по-прозрачна и ориентирана към бъдещето.
И разбира се, киберсигурността остава основен акцент, защото дигиталното развитие няма стойност, ако не е съпроводено с надеждна защита на данните и инфраструктурата.
– Как КФН подпомага публичните дружества при подготовката на нефинансови отчети и доклади за устойчивост и какви са бъдещите Ви планове за прилагане на ESG изискванията?Нашата роля е да водим компаниите в процеса на преход към устойчиво корпоративно управление. За много от тях това е ново предизвикателство и съм убедена, че докладите за устойчивост ще се превърнат в естествена част от корпоративната отчетност – подобно на финансовите отчети, защото те са инструмент за реална промяна, която да постави устойчивото финансиране в центъра на капиталовия ни пазар и да покаже как инвеститорите могат да бъдат истинският й двигател. В практиката си вече виждаме как компании интегрират ESG фактори в своите стратегии и търсят финансиране чрез зелени облигации или фондове, ориентирани към устойчиво развитие. Предстои още много работа – както по регулациите, така и по изграждането на осъзнаване, че ESG изискванията са като компас по време на плаване в открито море – не гарантират спокойно плаване, но изграждат доверие у екипажа и увеличават шансовете корабът да стигне успешно до своята дългосрочна цел.
– Финансовата грамотност е сред Вашите приоритети. Какви инициативи развивате, за да повишите разбирането на гражданите и инвеститорите за капиталовите пазари?
За мен финансовата грамотност е категоричен приоритет – тя е лична моя кауза, а за КФН и дългосрочна инвестиция в бъдещето. Екипът ни работи целенасочено с различни аудитории – ученици, студенти, млади предприемачи, както и с вече активни участници на капиталовите пазари. Естествен израз на това ни разбиране е инициативата „Инвестирай безопасно 2“, която надгражда и доразвива предоставянето достъпно, полезно и надеждно съдържание за изграждане на информирани инвестиционни решения. Чрез видеа, ръководства, събития и образователни материали – както онлайн, така и на живо в училища и университети – се стремим да предадем сложните финансови теми на ясен, човешки език – без регулаторни термини и с мисъл за реалните нужди на обществото. Развиваме активни профили в LinkedIn и Instagram, а в момента подготвяме и подкаст поредица, посветена на криптоактивите – една от най-динамичните и интересни области, в която информираността е особено важна.
Вярвам, че най-сигурната инвестиция е знанието – изгражда доверие, предпазва от рискове и отключва нови възможности.
– Какви са приоритетите Ви по отношение на прозрачност и защита на инвеститорите?
Прозрачността е основен стълб в защитата на инвеститорите – тя е регулаторно изискване, както и обществен ангажимент. Постигането на прозрачност на процесите започва със строг и последователен контрол върху разкриването на информация от публичните дружества, преминава през ефективен надзор за предотвратяване на конфликти на интереси и завършва с ясни правила за поведението на всички пазарни участници. Миноритарните акционери – те често се чувстват най-уязвими и имат най-голяма нужда от сигурност, че системата работи справедливо и в техен интерес. Ето защо е важно да знаят, че зад тях стои надзорен орган, който не допуска компромиси с добрите пазарни практики. В крайна сметка, независимо от размера на инвестицията, всеки инвеститор трябва да може да разчита на сигурност, предвидимост и защита. Дружествата, от своя страна, имат задължение да действат в най-добрия интерес на своите акционери – не формално, а реално, прозрачно и отговорно. Само така можем да изградим доверие и стабилност на капиталовия пазар в дългосрочен план.
– Каква е ролята на регулатора в подпомагането на ликвидността на капиталовите пазари?
Ролята на регулатора по отношение на ликвидността на капиталовите пазари е подобна на тази на добрия треньор в отборен спорт – той не влиза в очертанията на терена както останалите играчи, но създава справедливи правила, гарантира равен старт и следи за феърплей. Комисията за финансов надзор има ролята да създава предвидима и стабилна регулаторна среда, да намалява административната тежест, да осигурява прозрачност и да насърчава доверието в пазара – всички те са важни предпоставки за ликвидност. А истинските „играчи“ на терена са пазарните участници – емитенти, инвеститори, посредници. Именно от тяхната активност, поведение и дългосрочен ангажимент зависи реалната ликвидност на пазара. Най-добрите резултати идват, когато регулаторът и пазарът работят в синхрон – с ясни правила, прозрачност и споделена отговорност за развитието на капиталовата среда. Затова и търсим институционални стимули съвместно с Българската фондова борса и Министерство на финансите. Вярвам че ще приложим в кратки срокове успешна формула за привличане на индивидуални инвеститори.
– Как виждате България като инвестиционна дестинация в актуалната икономическа среда?
България има потенциал да бъде атрактивна инвестиционна дестинация – с ниски данъци, стратегическо местоположение и стабилна банкова система. Моята мисия е да ни открояват две неща: предвидимост и доверие. Международните инвеститори искат да знаят, че правилата няма да се променят внезапно и че могат да разчитат на институциите. В сегашните условия на макроикономическа стабилност и присъединяване към Еврозоната интересът ще се засилва. Важен показател за напредъка на страната е и положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прозрачността и защитата на акционерите, което е сигнал, че България се движи в правилната посока и се утвърждава като все по-привлекателна инвестиционна дестинация.
– Какви стъпки предприема КФН за намаляване на регулаторната и административната тежест в сектора на инвестициите?
Първите стъпки в тази посока вече са реализирани, като този процес се случва чрез интензивен диалог с браншовите организации. Идентифицирахме и премахнахме на подзаконово ниво неактуални или ограничаващи изисквания. Логичната следваща стъпка, която ще предприемем е опростяване и нормативните изисквания, при спазване на европейската рамка, разбира се. Крайната цел е да усъвършенстваме създадената среда, в която бизнесът се развива свободно, но при еднакви, ясни и справедливи правила.
