Диалог и партньорство, заедност, подкрепа и доверие. Това ще бъдат основните приоритети в работата на Комисията за финансов надзор през този мандат. Това заяви председателят на Комисията Васил Големански в първата годишна среща „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Събитието събра над 300 представители на небанковия финансов сектор, медии, анализатори, представители на законодателната и изпълнителната власт.
„Днешната среща би трябвало да се казва „Говорим с КФН“, защото това е посланието, което искаме да излъчим – да отворим добър и откровен диалог с бизнеса, който Комисията регулира. През десетилетията Комисията за финансов надзор е давала възможност за иновации и, за съжаление, понякога ги е задушавала. Надявам се този състав на Комисията бъде двигател на иновации, инструмент за подкрепа и развитие на предприемачеството, от какъвто бизнесът има нужда“, обяви Васил Големански в откриващата реч на форума.
Като първи приоритет той очерта партньорството с бизнеса и подкрепата, която Комисията ще оказва на всеки представител на трите направления, които тя регулира – застраховане, инвестиции, осигуряване.
„На второ място слагам думата заедност – да накараме трите сектора да работят заедно, в единен сихрон. Това се отнася както за направленията в самата Комисия, така и за бизнеса“, посочи председателят на КФН.
Той очерта и друга важна функция на регулатора – да бъде медиатор между поднадзорните лица и държавната администрация. Най-важното е във всяка една дейност да има политическа подкрепа, тъй като без нея тя е обречена, подчерта Васил Големански. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.
Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, заяви още Големански.
Той се спря и на две други важни теми – мултифондовия модел като продължение на постигнатото от досегашната тристълбова система и застраховането, което трябва да се развива по посока катастрофични рискове и животозастраховане.
Като обобщение, председателят се спря върху нуждата от държавна политика в трите сектора, регулирани от Комисията и обеща съдействието на КФН, за да се случи това възможно най-бързо.
Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, обяви още председателят на КФН Васил Големански.
„Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.
Специален гост на събитието беше председателят на Хърватския надзорен орган (HANFA) Анте Жигман. Той описа конкретните ползи от въвеждане на еврото в Хърватия – намаляване на валутния риск, на цената на транзакциите, повишена ликвидност и увеличен кредитен рейтинг. За капиталовия пазар това са развитие на дълговите инструменти и забележително повече IPO на фондовата борса.
Пред участниците във форума Жигман изтъкна и ефекта от продажбата на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. В момента хърватските граждани притежават близо 8% от публичния дълг на страната. Търговете се провеждат при огромен интерес, а през последните години близо 340 000 души са участвали в тях, заяви председателят на HANFA. Предимствата – лихвата е по-висока от банков депозит, привличат внимание към капиталовия пазар, развиват финансовата грамотност на населението, изтъкна лидерът на хърватската надзорна институция.
Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев също защити емитирането на ДЦК за граждани през фондовата борса, наричайки го „една от добрите идеи за развитието на капиталовия пазар“. Друга такава идея е плащането на данък „дивидент“ с компенсаторни инструменти. Добрев е и привърженик на емитирането на инфраструктурни облигации, с които да се финансира строителството на важни обекти.
Видеа от откриването на конференцията можете да гледате тук.
Презентациите можете да видите по-долу като прикачен файл.
