Заместник-председателят на КФН – Диана Йорданова участва в 11-та Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС)

На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.

Diana Yordanova

Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели:  „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.

Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.

Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

Диана Йорданова

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.

Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.

Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани:
– действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица;  таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.

Бойко Атанасов

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се  прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.

Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.

Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия

Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване. „Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН. На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв. Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране. Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

Председателят и зам.-председателите на Комисията за финансов надзор (КФН) участваха в церемонията по награждаване на годишните награди в застрахователния и пенсионния сектор

Бойко Атанасов

На 1 октомври, на официална церемония, бяха отличени най-добрите застрахователни и пенсионноосигурителни компании в България за 2023 г. Шестнадесетите годишни награди „Пенсионноосигурително дружество на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ са организирани от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери.

Сред официалните гости на престижното събитие бяха г-н Ивайло Иванов – служебен министър на труда и социалната политика, г-н Бойко Атанасов – председател на КФН, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, както и представители на други държавни институции, на застрахователния и пенсионноосигурителния сектор, на бизнеса, финансите и академичните среди.

Приветствие към присъстващите отправиха г-н Николай Станчев – председател на УС на АБЗ и г-н Бойко Атанасов, който сподели пред аудиторията: „Вярвам в максимата, че трудните времена раждат силни хора, хора лидери, които са ориентирани към постигане на целите си и съм убеден, че ние имаме задачата да сме такива всеки ден. Но, за да бъдем успешни, има едно допълнително условие и то е да осъзнаем, че всички ние – регулаторът, бизнесът и потребителите сме във взаимовръзка. Ролята на Комисията за финансов надзор от една страна е, че ние информираме, комуникираме, даваме видимост на регулаторните политики, подпомагаме Ви в разбирането и внедряването на новите регулаторни практики. От друга страна – нашата роля е да защитим обществения интерес и същевременно да създадем подходяща бизнес среда чрез балансиран надзор, без да е прекомерен и без да води до голяма административна тежест. Естествено, нашите очаквания към всички Вас са за спазване на законите, за прилагане и за следване на ефективни надзорни практики, за прилагане на принципите за добро корпоративно управление и за грижа за качеството на услугите, които предоставяте. Когато ние изпълним нашия ангажимент и Вие спазвате вашия, то тогава резултатът за нас ще е доверие – доверие между всички нас – отговорните страни в процеса и доверие на обществото в нас“.

Бойко Атанасов 2

Г-н Атанасов се обърна към всички работещи в застрахователния сектор по повод техния професионален празник с думите: „На всички застрахователи искам да пожелая да са здрави, за да могат да бъдат принципни, откровени, удовлетворени и успешни“.

Председателят на КФН връчи първата награда в юбилейното, 10-то издание на „Застрахователи за обществото“. Тя бе получена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за организираната от дружеството национална верига турнири по детски волейбол „Малки великани“. Той обяви и застрахователния брокер за 2023 г. – „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД.

Г-жа Диана Йорданова бе поканена да съобщи победителя в категория „Пенсионноосигурително дружество на годината 2023“ за дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване – ПОК „Доверие“ АД, а г-н Петър Джелепов оповести името на най-динамично развиващото се дружество за 2023 г. в категория „Застрахователен брокер на годината“ – „Дженерал Брокер Клуб“ ООД.

За първи път в историята на годишните награди ВУЗФ връчи специална национална награда за принос в образованието по застраховане на образователната индустрия, подготвяща кадри за застрахователния сектор. По време на церемонията, за 26-та поредна година, бяха връчени и наградите на фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ за цялостен принос в развитието на българското застраховане, за цялостен принос в развитието на българското осигуряване и за цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането.

Повече за наградените можете да прочетете тук и тук.

Галерия на събитието:

Бойко Атанасов награждава Булстрад
Бойко Атанасов награждава ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
Бойко Атанасов награждава Ес Ди Ай Груп
Бойко Атанасов награждава „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД
Диана Йорданова награждава ПОК Доверие 2
Диана Йорданова награждава ПОК „Доверие“ АД
Диана Йорданова награждава ПОК Доверие
Диана Йорданова награждава ПОК „Доверие“ АД
Петър Джелепов награждава Дженерал Брокер Клуб
Петър Джелепов награждава „Дженерал Брокер Клуб“ ООД
Церемония обща снимка
Участниците в церемонията

Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) в интервю за Българско национално радио (БНР) по повод допълнителното пенсионно осигуряване в България

На 15 август г-жа Диана Йорданова, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в предаването „Нашият ден“, програма „Христо Ботев“ на БНР, по повод положителната оценка на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) на допълнителното пенсионно осигуряване в България и перспективите за неговото усъвършенстване и развитие.

dsc_0951-1

По тази важна тема за цялото общество г-жа Йорданова коментира резултатите от прегледа на частното пенсионно осигуряване у нас, който е част от пътната карта за присъединяването на страната ни към ОИСР. Тя подчерта, че получената висока оценка от прегледа на частното пенсионно осигуряване в България, включително при съпоставката с пенсионните системи на други държави – членки на ОИСР, е в резултат на доброто сътрудничество и партньорство между Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, както и представители на браншови организации. Зам. – председателят на КФН поясни още, че вследствие на значими законодателни промени, реализирани след 2018 г. след  проведения преглед на сектора, той е един от най-стриктно регулираните в страната. Като пример посочи ежедневния надзор, осъществяван от Комисията за финансов надзор върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

На поставения въпрос г-жа Йорданова разясни основните характеристики на тристълбовия пенсионен модел като един от най-добрите модели в международната практика и неговото предназначение за. постигане на т.нар. „заместващ доход“ при пенсиониране в размер на  70% от осигурителния доход общо от държавното обществено осигуряване и частните пенсионни фондове. От тях 20% би следвало да бъдат осигурени от плащанията от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, т.нар. „втори стълб“ и 10% от трети стълб, т.нар „доброволно осигуряване“.

Относно намеренията на КФН за усъвършенстване на пенсионната система и подготвяните законови промени в областта на частното пенсионно осигуряване в България, г-жа Йорданова коментира, че те са свързани с въвеждане на „мултифондовия модел“ въз основа опита на различните страни. Той дава възможност на хората да направят избор, дали желаят по-високо рисково или по-консервативно да бъдат управлявани парите им, както и отчитане на жизнения им цикъл, с оглед постигане на най-добрите за тях резултати. Колкото по-млад е човек, толкова по-дълго той ще се осигурява, съответно по-високата му толерантност към инвестиционния риск дава възможност за по-висока доходност и респективно по-високи пенсионни плащания. За целта са необходими законови промени, включително и известно допълнително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества.

dsc_0938-1

Във връзка с усъвършенстването на законодателството до момента са проведени срещи с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и други обществени организации. Също така заместник-председателят посочи социологическо проучване, проведено по инициатива на Комисията по труда и социалната политика към 49-то Народно събрание, което показва, че младите хора желаят по-гъвкаво, по-модерно, по-добро инвестиране и дори предпочитат сами да инвестират средствата си.

В края на разговора г-жа Йорданова подчерта ролята на КФН по осигуряване на спазването на нормативните изисквания, въвеждането на най-добрите международни практики и насърчаване на финансовата грамотност. Тя благодари на БНР за проявения интерес по въпроса, като отбеляза, че БНР винаги следи обществено значимите теми и е добър партньор за повишаване на финансовата грамотност на обществото.

Целият разговор може да чуете тук: https://bnr.bg/hristobotev/post/102033503/iordanova

Диана Йорданова – зам.-председател КФН в интервю за bTV Новините по повод „мултифондовия модел“

На 6 август заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в bTV Новините по повод високата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на допълнителното пенсионно осигуряване в България, както и неговото бъдещо усъвършенстване като въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска или т.нар. „мултифондов модел“.

На въпроса „По-високи пенсии от частните фондове ли е целта на обсъжданите промени?“, г-жа Йорданова сподели, че след извършения преглед на пенсионното осигуряване в България от страна на ОИСР е установено функционирането на изключително модерна пенсионна система. „Това, което трябва да направим след 25-годишен опит от страна на индустрията, е да надградим и то в посока споделяне на най-добрите практики, а именно развиването на т.нар. „мултифондова система“, тоест да се дава възможност на лицата да избират различен инвестиционен риск, в зависимост от своята възраст. Целта е това да доведе до по-високи натрупвания към техните индивидуални партиди и съответно към по-високи пенсии – нещо към което всички се стремим като общество.“, каза още тя в ефира на медията.

Запитана за функционирането на „мултифондовата система“ и дали българите са готови сами да управляват вноските си, заместник-председателят на КФН поясни, че практиката и направеното обследване на територията на страните от Централна и Източна Европа и Латинска Америка показва, че действително там, където са развити т.нар. „мултифондови системи“, натрупванията на хората са доста по-високи и техните пенсионери живеят доста по-спокойно. Според възрастта на лицата, те се разпределят в различни групи и инвестират средства с различен вид риск, „тоест колкото по-млад е човек, толкова по-високо рисково ще инвестира“. Г-жа Йорданова разясни, че „за целия 40-годишен период натрупванията, които са в партидата, и с наближаване възрастта за пенсиониране, където е по-консервативно самото инвестиране, ще доведат до целта, която се споделя от експертите в социалното осигуряване, а именно пенсиите от втори и трети стълб да осигуряват заместващ доход до 70 процента, заедно с пенсиите от първи стълб – пенсиите от НОИ, така че вторият стълб да осигурява около 20 процента покриване на дохода, който сме имали преди пенсиониране и още 10 процента от трети стълб, т. нар. „доброволно осигуряване“.

Дали българите притежават достатъчно добра инвестиционна култура, така че да взимат правилни решения къде да отидат парите им, бе също тема, застъпена в интервюто. Г-жа Йорданова коментира, че „трябва да поработим всички ние – като надзор, индустрията, която има най-пряка връзка с осигурените лица, медиите и съответно държавата“. От направено социологическо проучване от Комисията по труда и социалната политика се оказва, че все повече лицата започват да се интересуват от такъв тип инвестиции, даже най-младите проявяват интерес сами да управляват средствата си. За да се наблегне на по-добра инвестиционна  култура и на по-добра ориентация в протичащата пенсионна реформа, ще се разчита, както на пенсионните дружества, така и на медиите.

На въпроса „Кога реално се очаква да има видим ефект, ако тези промени станат факт и в какъв срок?“, г-жа Йорданова отговори, че „пенсионното инвестиране е дълъг период, трябва да има натрупвания повече от 40 години, а при условие, че ние сме по средата на този цикъл, в близко бъдеще се надявам, че ще има резултати, но на практика целият период ще може да се установи за съвсем младите наши съграждани, тепърва влизащи на пазара на труда“.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към промените в нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване. Паралелно с това КФН подчертава и своя ангажимент за цялостно подобряване на пенсионната система в страната, по пътя ѝ към присъединяване към ОИСР.

Цялото интервю можете да видите тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/nuzhna-li-sa-promeni-v-dopalnitelnoto-pensionno-osigurjavane-u-nas.html

Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, сред официалните гости на церемонията по награждаването от националния конкурс „Млад одитор“ 2024 г.

Заместник-председателят на КФН – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор” бе сред официалните гости на 13-ото издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2024 г., заедно с г-н Стефан Белчев – заместник–министър на финансите, г-жа Горица Грънчарова-Кожарева – заместник-председател на Сметната палата, изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата, г-н Тошко Тодоров, заместник-председател на Сметната палата, г-жа Милена Рангелова, заместник – председател на УС на Института на дипломираните експерт – счетоводители в България, Негово Преосвещенство Браницки Епископ Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария и г-жа Стефка Стоева – бивш конституционен съдия.

diana-jordanova

От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Бойко Атанасов, приветствие към организационния комитет на събитието поднесе г-жа Йорданова: „Трайният успех на престижното и уважавано в академичния календар събитие, от една страна е доказателство за непоколебимата Ви ангажираност да отличавате най-добрите, а от друга – е акцент на ролята, която одитът има в нашето общество – да осигурява прозрачност, отчетност и почтеност във финансовото отчитане и корпоративното управление. Пожелавам Ви в динамичния и непрекъснато развиващ се технологичен свят, да устоявате на предизвикателства и да сте все така високо мотивирани да насърчавате високи постижения сред младите одитори. Вярвам, че този конкурс утвърждава най-добре работещите практики в нашите икономически системи, както и определя посоката на развитие на одиторската професия в България“.

Приветствия отправиха още проф. д.и.н. Евгени Евгениев, заместник-ректор на ВУЗФ, Стойчо Милев, управител на „Ейч Ел Би България“, и Негово Преосвещенство Браницки епископ Пахомий – ректор на Софийската духовна семинария.

Тази година в престижното национално състезание, се включиха над 50 студента от 10 университета в страната, сред които Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Софийски Университет „Климент Охридски“, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, Икономически университет – Варна, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Бургаски Свободен университет, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Международно висше бизнес училище гр. Ботевград. До втория етап, – решаването на тест, бяха допуснати 40 участници, а до третия етап – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.

Заместник–министъра на финансите – г-н Стефан Белчев връчи наградата на големия победител – Николай Йовчев, магистър от Университета за национално и световно стопанство, специалност „Одитинг“, класиран на 1-во място. Той получи финансиране на образователна степен в размер на 2 000 лева, във висше учебно заведение в Република България, учредена от одиторски дружества „HLB България“ и „Захаринова Нексиа“, както и право на едномесечен стаж в някое от двете одиторски дружества.

Второто място в конкурса бе присъдено на Йорданка Кехайова – студент в Университета за национално и световно стопанство. Тя получи стипендия в размер на 1000 лв., учредена от Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, както и възможност за едномесечен стаж в „Ейч Ел Би България“ или „Захаринова Нексиа“.

Третото място зае Антоанета Петрова от Висшето училище по застраховане и финанси, която получи стипендия в размер на 500 лв., учредена от Института на дипломираните експерт-счетоводители, и право на едномесечен стаж в някоя от двете одиторски компании.

На церемонията бяха връчени и две специални награди за най-оригинални идеи при решаването на казусите. Вероника Петрунова от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов получи първата награда, а втората специална награда – годишна стипендия в размер на 30% от таксата за обучение в магистърските програми на ВУЗФ, бе връчена на Мирям Ахмед от Икономическия университет – Варна.

Конкурсът „Млад одитор“ се наложи като значимо за младите хора събитие и за пореден път утвърди сътрудничеството между университетите и бизнеса. Домакин на официалната церемония отново бе и един от неговите организатори – ВУЗФ, с основни партньори Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори и Институтът на дипломираните експерт-счетоводители в България.

mlad-oditor-otlicheni