Комисията за финансов надзор подкрепи инициативата на БФБ –  Ring the Bell for Gender Equality

2

За поредна година Bulgarian Stock Exchange (Българската фондова борса – БФБ) се включи активно в международната инициатива на Световната федерация на фондовите борси – Ring the Bell for Gender Equality, насочена към насърчаване на равенството между половете в бизнеса и финансите.

Сред официалните гости на събитието бе г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.  Нейното присъствие подчерта важността на регулаторните политики за насърчаване на равенството между половете във финансовия сектор и икономиката като цяло.

Тази година инициативата премина под официалното послание на ООН – “Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.” („Права. Равенство. Овластяване. За всички жени и момичета“).

Приветствие отправи и Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, която акцентира върху корпоративната отговорност и устойчивото развитие като ключови фактори за равенството между половете.

Специален гост-лектор беше г-жа Мая Донева от Европейското женско лоби – най-голямата платформа на организации, защитаващи правата на жените в Европа. В своето изказване тя подчерта необходимостта от повече жени на ръководни позиции и изграждането на политики, които подкрепят баланса между професионалния и личния живот.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов, също изрази подкрепата си за инициативата, подчертавайки значението на равенството между половете в устойчивото развитие на финансовия сектор:

„Равнопоставеността на половете не е просто социална кауза – тя е икономическа необходимост. Само чрез активното включване на жените на всички нива на финансовата система можем да изградим стабилна и конкурентоспособна икономика. Жените играят ключова роля в развитието на капиталовите пазари и устойчивото инвестиране. Те са иноватори, лидери и двигатели на промяната. Като регулатор, КФН подкрепя политики, които насърчават разнообразието и равните възможности в сектора, защото вярваме, че именно чрез приобщаваща финансова среда ще постигнем дългосрочен растеж и стабилност.“

Събитието е част от глобална инициатива, провеждана ежегодно в десетки фондови борси по света, с цел да насочи вниманието към значението на равенството между половете като фактор за икономически растеж и устойчиво развитие.

1

Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ, за избора на универсален пенсионен фонд от осигурените лица

Планирането на финансовото бъдеще е една от най-важните стъпки, които трябва да предприемат осигурените лица, като изборът на универсален пенсионен фонд (УПФ) е дългосрочен ангажимент, който изисква балансиране на възможностите за растеж с управлението на риска. За повишаване на осигурителната култура на цялото общество по темата, пред БНТ, в рубриката „Лични финанси“, коментира г-жа Диана Йорданова, зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

На въпроса „Как дружествата постигат много висока доходност?“, г-жа Йорданова сподели пред аудиторията на медията, че това е капиталово инвестиране и постигнатата по-висока доходност означава, че самите дружества инвестират малко по-рисково от останалите участници на пазара: „Всяко едно пенсионноосигурително дружество има инвестиционни стратегии и, в зависимост от управленските решения, от рисковия апетит на самите инвестиционни комитети, се инвестира по различен начин. Финансовите пазари са волативни и в един момент може за дълъг период да са с много висока доходност, след това непрекъснато да варират в различни граници и това е основната причина за различното инвестиране“.

Вземането на информирано решение за избор на УПФ от осигурените лица е жизнено необходимо, с отражение на получаваните средства в пенсионните години. Лицата могат да си набавят информация за дейността на пенсионноосигурителните дружества и тяхната доходност, както от страниците им в интернет, така и от страницата на КФН, където регулярно се публикува статистика, която може да бъде използвана целево. Зам.-председателят на Комисията поясни, че „е хубаво да се види каква доходност е постигната от дружеството за управляваните от него фондове, минимум на 5-годишен период, дори за по-дълъг период от време, което не е гаранция за бъдеща доходност, но човек би могъл да се ориентира каква е стратегията на самото дружество. От друга страна, на страницата на КФН има агрегирана информация за всички пенсионноосигурителни дружества, тоест всеки може да провери как се представя всяко едно от тях и да направи своя информиран избор. На база на доходността може да се прецени колко рисково инвестира съответното дружество“.

Рубриката може да видите тук: Лични финанси: Как да изберем универсален пенсионен фонд? – По света и у нас – БНТ Новини

Зам. – председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Диана Йорданова участва в дискусия за действащата пенсионна система в страната

На 24 февруари, Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България представи пред всички заинтересовани страни „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“. Анализът е разработен на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ИСС по предложение от Председателят на 49-ото Народно събрание и приет с консенсус от членовете на Икономическия и социален съвет  – работодателски и синдикални организации и на гражданския сектор.

На събитието се представиха изводите от извършения преглед и препоръките за усъвършенстване на пенсионната система, които дават добра основа за предприемане на мерки за гарантиране на нейната фискална и финансова устойчивост, за оптимизиране на системното взаимодействие между солидарния и капиталовите пенсионни стълбове, адекватност на заместващия доход след оттегляне на лицата от пазара на труда и адекватно отчитане на връзката „принос-права“. В последвалата дискусия представителите на държавни органи от законодателната и изпълнителната власт изразиха подкрепа на представените в анализа констатации и очертаха мерките, с които да се постигнат желаните цели.

Диана Йорданова

Комисията за финансов надзор бе представена от г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, като подчерта изключително всеобхватния и професионално задълбочен преглед на пенсионната система. Г-жа Йорданова изрази подкрепа относно необходимостта от усъвършенстване на модела и сподели още, че отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на прегледа на пенсионната система препоръки, както и тези от анализа на ИСС, са разгледани детайлно от експертите на КФН и са намерили място в подготовката на законодателно предложение: „Анализът послужи като база, на която да стъпим с повече увереност. Комисията представи на Министерство на финансите законодателен пакет. Започнахме разговорите, предстои и среща с Министерство на труда и социалната политика. Бих предложила на ИСС да организира експертна среща, на която да бъдат обсъдени законодателните предложения“.

Г-жа Йорданова представи част от предлаганите ключови промени, като „предоставяне на свобода за избор на осигурените лица на подфонд с различни инвестиционни профили (многофондова система) с цел отчитане техните предпочитания, насърчаване активното им участие в инвестиционния процес и разширяване на възможностите за постигане на по-висока доходност“.  В хода на разработване на предложените решения са обследвани пенсионните модели на страните от Централна и Източна Европа със сходни такива – Естония, Латвия, Литва, Хърватия, Словакия, Полша, Румъния: „Техните резултати са видими и могат да бъдат база за сравнение от гл. т. на ползите за въвеждане на мултифондовия модел“.

Обща снимка

Други ключови предложения са: „предлагаме създаването на бенчмарк – показател за съпоставяне на доходността при управлението на различните фондове, който има за цел да стимулира постигането на висока доходност и дава възможност за привличане на осигурените лица, като същевременно отразява дългосрочните пазарни тенденции и намаляване влиянието на краткосрочните пазарни колебания.“.

Г-жа Йорданова коментира, че в обсега на законодателното предложение на КФН е и повишаване капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества, така че „те да отговорят и гарантират задълженията към осигурените лица  и пенсионерите“.

С  особено внимание се дискутира и въпросът за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура на гражданите: „В контекста на финансовата грамотност сме длъжници на обществото и в частност на осигурените лица. Участваме в много инициативи, стараем се информацията, която публикуваме на страницата на КФН да е всеобхватна, като са необходими допълнителни усилия и в тази връзка се обръщам към социалните партньори, работодателските организации и синдикати, ИСС да инициира диалога между всички държавни институции и работим заедно в тази посока“, отправи призив към всички присъстващи зам.-председателят на КФН.

Г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ: „На финалната права сме по отношение на мултифондовата система“

На 17 февруари г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика „Лични финанси“, излъчена в сутрешния блок на медията. В нейната първа част, пред водещия  Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

Един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават, е дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства. Г-жа Йорданова сподели пред аудиторията, че капиталовата система е свръхрегулирана и че ежедневно пенсионноосигурителните дружества (ПОД) докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове: „фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“

Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),  заради свръхрегулацията, както и  „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “

В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, зам.-председателят на КФН отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

На 24 февруари предстои втората част на интервюто, с още полезна информация за доходността на фондовете и как може да бъде използвана статистиката на КФН, за да бъде избран пенсионен фонд от осигурените лица.

Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия

Заместник-председателят на КФН – Диана Йорданова участва в 11-та Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет (ИСС)

На 13 декември, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“ взе участие в единадесетата за годината Пленарна сесия на Икономическия и социален съвет. По време на сесията бе обсъден проекта на „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“, разработен по предложение от Председателя на 49-то Народно събрание, поради изключителната актуалност и високата обществена значимост на темата.

Diana Yordanova

Представители на държавни институции, работодатели, синдикати и неправителствени организации поставиха специален фокус на бъдещето на пенсионноосигурителната система в България, като със своята експертиза очертаха важни акценти за нейното развитие. В обсега на диалога, г-жа Йорданова сподели:  „За мен е изключителна чест, както от мое име, така и от името на Комисия за финансов надзор да присъствам на този форум на обединеното гражданско общество. Ние като експерти, оценяваме този труд като най-добър, всеобхватен и високо професионален анализ. Той превежда на разбираем език тази толкова сложна, важна и социално-значима материя. Искрено се надявам да получи много широко разпространение, както и колегите от съответните институции да се запознаят задълбочено с него и дори да извлекат готови законодателни предложения. Това е буквално наръчник за работата на всеки, който е ангажиран с предприемането на значими мерки за стабилизиране на системата и с поглед към бъдещето“.

Зам.-председателят на КФН уточни, че регулаторът няма законодателна инициатива, но с възможностите си и с натрупаната експертиза, е в готовност да съдейства на отделните държавни органи в подготовката на законодателни текстове. Тя очерта темите, по които работи Комисията за финансов надзор – информиран избор на осигурените лица, създаването на т.нар. „табла за пенсионно осигуряване“, въвеждане на мултифондовата система, както и повишаване финансовата грамотност на обществото по отношение на тристълбовия модел, както и увери аудиторията, че са взаимствани най-добре работещи европейски практики: „След прегледа на системата на пенсионното осигуряване в България от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ние получихме отлична оценка, но и съответните препоръки, обективирани в дискутирания анализ. Комисията работи по концепция и когато приключи основните разработки, в партньорство с ИСС като вносители на бъдещи законодателни предложения, можем първи да презентираме всички развити от вас идеи, облечени в законова форма“, каза още г-жа Йорданова.

Форумът приключи с приемане на анализа от всички заинтересовани страни, като КФН продължава с експертизата си да бъде пряко ангажирана за подобряване на българската пенсионна рамка. Активното й участие допълнително подчертава нейната централна роля за формирането на стабилна и устойчива осигурителна система, която остава най-строго наблюдавания сектор в страната.

Председателят и зам.-председателят на КФН с участие на Powers Summit по повод мултифондовия пенсионен модел

На 10 декември, г-н Бойко Атанасов – председател на Комисията за финансов надзор (КФН) и г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, взеха участие в четвъртото издание на Powers Summit, което се проведе в София Тех Парк.

Събитието традиционно обединява лидерите на парламентарно представените политически формации и техните екипи, както и представителите на изпълнителната власт, за да бъдат търсени решения в реално време по водещите теми в диалог с работодателските организации, браншовите и индустриални асоциации. Платформата се провежда при ясен и строго спазван формат, в който всяка тема се състои от 4 части, с идеята за чуваемост на поставените предизивкателства и дефинирането на стъпки за тяхното преодоляване.

Диана Йорданова

В тема „Финанси“, панел “Инвестиции и Социална Сигурност – Развитие на тристълбовия пенсионен модел“, г-жа Йорданова благодари за възможността да отговори на предизвикателствата, поставени от индустрията и бизнеса по отношение на пенсионно-осигурителната системата в страната: „В резултат на важни законодателни промени, въведени след 2018 г., и след проведен преглед на пенсионно-осигурителния сектор, той стана и е един от най-строго регулираните в страната. Комисията за финансов надзор осъществява ежедневен надзор наблюдение върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигурява“.

Тя подчерта, че няколко са важните аспекти във връзка с наложилата се необходимост от въвеждане на т.нар. мултифондов модел: „От гледна точка на неблагоприятно развиващата се демографска картина в световен мащаб и необходимостта от търсене на нови форми за защита на правата и интересите на осигурените лица, необходимо е осигурените лица в частни пенсионни фондове да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни избори, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл.

Разбира се в контекста на мултифондовия модел е необходими да бъдат преразгледани:
– действащият гаранционен механизъм за постигане на минимална доходност, който безспорно води до „стадно“ поведение на фондовете и не отчита рисковия толеранс на осигурените лица;  таксите и удръжките, като не се допуска дестабилизиране “финансовото здраве” на пенсионноосигурителните дружества; усъвършенстване на стимулите за развиване на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване.
Важно условие за успешното функциониране на мултифондовия модел е наличието на базова финансова грамотност – осигурените лица да могат да разбират различните опции за инвестиране на техните средства и да вземат информирани решения за тяхното управление. В тази връзка е необходимо и ние като държавни органи да изградим адекватни образователно-информационни стратегии, чрез които да изградим доверие и информираност в обществото“.

Бойко Атанасов

Председателят на КФН – Бойко Атанасов, също коментира темата в панела: „ Когато говорим за чуваемост, моето вярване е, че в последните пет години нивото на чуваемост на Комисията за финансов надзор към индустрията, не само осигурителната, но и към другите участниците в небанковия финансов сектор е доста сериозна. Всичко, което се  прави в Комисията е в режим на диалог, на информираност и същевременно с във вярването, че регулацията винаги трябва да следва бизнеса. Бизнеса определя кога е настъпил моментът за промяна, как той да става по-добър, по-успешен. В последните две години ние бяхме в хипотезата на тясно сътрудничество с осигурителната индустрия, с цел създаване на мултифондовия модел, който наблюдаваме в детайли и сме гарант, че са защитени интересите на всички осигурени лица. Мултифондовият модел е даване на възможност на всяко едно осигурено лице на избор. Всички ние се борим да имаме избор в живота. Защо да нямаме избора да решаваме какъв риск да можем да поемем?“.

Г-н Атанасов застана и в подкрепа на тезата за повишаване на базовата финансова грамотност на обществото, като поясни че КФН има няколко инициативи в тази посока, но и че е необходимо „индустрията и Министерство на образованието и науката да бъдат още по-активни в това направление и да се тръгне още от училищна възраст, за да има базисна грамотност“.

Събитието обхвана още темите „Здравеопазване и демография“ и „Предприемачество и образование“, като Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към всички теми на платформата и гарантира, че пенсионната система в страната е стабилна, сигурна и устойчива в условията на демографски промени и икономически предизвикателства. Работата на регулатора и неговите надзорни функции са от съществено значение за поддържане на доверието във финансовите пазари. Това включва насърчаване на иновациите, регулаторна рамка за управление на мултифондовия модел, подкрепа за устойчив икономически растеж и дългосрочна финансова стабилност.

КФН: Прогресът в допълнителното пенсионно осигуряване

Препоръчаното от ОИСР въвеждане на мултифондов модел ще гарантира растяща доходност и увеличаване на размера на втората пенсия

Допълнителното пенсионно осигуряване е най-стриктно надзираваната от Комисията за финансов надзор /КФН/ дейност. Високото обществено значение и доброто междуинституционално взаимодействие осигуряват постигането на предвидима и трайна стабилност. Тази позиция на КФН беше изразена на форум за пенсионната система по повод 30-та годишнина на Българското актюерско дружество.

„Социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за устойчивото развитие на пенсионната система в България“, каза Диана Йорданова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Тя напомни за положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ на пенсионната система и препоръката за нейното надграждане с въвеждането на мултифондов модел, който да гарантира растяща доходност и като краен резултат – увеличаване на размера на пенсионните плащания от допълнителното пенсионно осигуряване. „Препоръките на ОИСР могат да бъдат изпълнени след обстоен актюерски анализ, професионална дискусия със синдикати и работодатели и намиране на най-работещото за България решение“, отбеляза Диана Йорданова. На финала трябва да има политическо решение за промени в законодателството, което е извън компетенциите на КФН. На форума Милена Иванова, директор дирекция “Регулаторни режими на осигурителния надзор” в КФН, очерта позитивните аспекти на частното пенсионно осигуряване в България: многостълбово организирана пенсионна система, която диверсифицира риска при пенсиониране; ясна правна рамка, регламентираща дейността по допълнително пенсионно осигуряване, както във фазата на натрупване, така и във фазата на изплащане, която покрива риска от преживяване и същевременно дава гъвкавост при избора на потребителите на пенсионни услуги и продукти; стабилна система на управление; стриктно лицензиране и компетентен риск-базиран надзор.

Системната значимост на сектора бе подкрепена и със статистически данни по отношение на балансовата стойност на активите под управление на пенсионноосигурителните дружества, които устойчиво нарастват и към 30.09.2024 г. възлизат на над 26 млрд. лв., като с най-голям относителен дял в балансовите активи на всички фондове са тези на универсалните пенсионни фондове – 87,38 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,70 на сто, доброволните пенсионни фондове – 5,85 на сто и доброволния фонд по професионални схеми – 0,07 на сто. Също така бе очертана динамиката в процеса на акумулиране на активи във фондовете за извършване на плащания – към 30.09.2024 г. активите на фондовете за изплащане на пожизнени пенсии са в размер на над 77 млн. лв., а на фондовете за разсрочени плащания – 105 млн. лв. Представиха се данни по отношение на тренда на осигурените във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване лица, постигнатата доходност по години и силното влияние на негативните ефекти на световната финансова криза 2008 – 2009 г., геополитическите и икономическите конфликти, световната пандемия и други събития, породени от редица икономически фактори, създали сътресения и несигурност на финансовите пазари. Акцент се постави по отношение на въвеждането на възможност за инвестиционен избор или т.нар. мултифондова система, което ще гарантира допълнително преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност. „Осигурените лица в частни пенсионни фондове следва да имат право на достатъчен брой и разнообразни инвестиционни възможности, които да им позволят да изградят подходящ инвестиционен портфейл, отразяващ техните индивидуални предпочитания, както и промените в потребностите през жизнения им цикъл“, каза Милена Иванова. Тя отбеляза, че в редица държави от Централна и Източна Европа е въведен инвестиционният избор в пенсионните системи като осигурените лица имат възможност да избират не само пенсионната компания, която да управлява вноските, натрупващи се по индивидуалните им партиди, но също и рисковия профил на конкретния инвестиционен портфейл. Мултифондовата система успешно се прилага в редица страни със сходни пенсионни системи – Естония, Латвия, Литва, Словакия, Хърватия, Полша и Румъния. Споделените данни и анализа на многообразието в мултифондовите структури на тези държави ясно очертават възможностите за подобряване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове посредством въвеждане на портфейли с различен инвестиционен и рисков профил, обвързано с жизнения цикъл на осигурените лица.

Представени бяха и предимствата от въвеждане на мултифондовия модел, а именно: персонализация, която се изразява във възможността осигурените да адаптират инвестирането на своите пенсионни спестявания спрямо финансовите цели и рисковия си апетит; очаквана по-висока възвръщаемост предвид възможността осигурените лица, при започване на работа, да получат по-висока доходност при участие във фонд с по-висок риск с оглед дългия хоризонт на осигуряване, като се предвидят ясни законови механизми за защита на техните права и интереси, в случаи на поемане на по-висок риск по време на икономически спадове и не на последно място – смекчаване на риска с оглед защитата на спестяванията на осигурените лица – с наближаване на възрастта за пенсиониране осигурените лица да имат възможност да преминават към по-консервативно инвестиране. Като аргумент в подкрепа на въвеждането на многофондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване бе посочено и достигането на по-зрял етап в развитието на допълнителното пенсионно осигуряване – всекидневната оценка на активите на пенсионните фондове, ефективният надзор от КФН, натрупаният опит при инвестиране на капиталовите пазари на държави от и извън ЕС, укрепването на управленските структури и капацитета на пенсионноосигурителните дружества и повишаване на равнището на корпоративното им управление.

Бе подчертано и преразглеждането на пенсионните системи в редица държави и преминаването от схеми с дефинирани плащания към схеми с дефинирани вноски във връзка с развиващите се в световен мащаб демографски тенденции, което е показател за устойчивия фундамент на българската пенсионна система и за ролята на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка гарантиране отчитането на осигурителния принос при определянето на пенсионните плащания.

„За успешното функциониране на мултифондовия модел е важно и необходимо осигурените лица да притежават базова финансова грамотност – да разбират различните опции за инвестиране на личните си пенсионни спестявания и да вземат информирани решения за тяхното управление“, заключиха от надзорния орган.

Председателят и зам.-председателите на Комисията за финансов надзор (КФН) участваха в церемонията по награждаване на годишните награди в застрахователния и пенсионния сектор

Бойко Атанасов

На 1 октомври, на официална церемония, бяха отличени най-добрите застрахователни и пенсионноосигурителни компании в България за 2023 г. Шестнадесетите годишни награди „Пенсионноосигурително дружество на годината“ и „Застрахователен брокер на годината“ са организирани от Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, фондация „Проф. Велеслав Гаврийски“ и Българската асоциация на застрахователните брокери.

Сред официалните гости на престижното събитие бяха г-н Ивайло Иванов – служебен министър на труда и социалната политика, г-н Бойко Атанасов – председател на КФН, г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, както и представители на други държавни институции, на застрахователния и пенсионноосигурителния сектор, на бизнеса, финансите и академичните среди.

Приветствие към присъстващите отправиха г-н Николай Станчев – председател на УС на АБЗ и г-н Бойко Атанасов, който сподели пред аудиторията: „Вярвам в максимата, че трудните времена раждат силни хора, хора лидери, които са ориентирани към постигане на целите си и съм убеден, че ние имаме задачата да сме такива всеки ден. Но, за да бъдем успешни, има едно допълнително условие и то е да осъзнаем, че всички ние – регулаторът, бизнесът и потребителите сме във взаимовръзка. Ролята на Комисията за финансов надзор от една страна е, че ние информираме, комуникираме, даваме видимост на регулаторните политики, подпомагаме Ви в разбирането и внедряването на новите регулаторни практики. От друга страна – нашата роля е да защитим обществения интерес и същевременно да създадем подходяща бизнес среда чрез балансиран надзор, без да е прекомерен и без да води до голяма административна тежест. Естествено, нашите очаквания към всички Вас са за спазване на законите, за прилагане и за следване на ефективни надзорни практики, за прилагане на принципите за добро корпоративно управление и за грижа за качеството на услугите, които предоставяте. Когато ние изпълним нашия ангажимент и Вие спазвате вашия, то тогава резултатът за нас ще е доверие – доверие между всички нас – отговорните страни в процеса и доверие на обществото в нас“.

Бойко Атанасов 2

Г-н Атанасов се обърна към всички работещи в застрахователния сектор по повод техния професионален празник с думите: „На всички застрахователи искам да пожелая да са здрави, за да могат да бъдат принципни, откровени, удовлетворени и успешни“.

Председателят на КФН връчи първата награда в юбилейното, 10-то издание на „Застрахователи за обществото“. Тя бе получена от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за организираната от дружеството национална верига турнири по детски волейбол „Малки великани“. Той обяви и застрахователния брокер за 2023 г. – „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД.

Г-жа Диана Йорданова бе поканена да съобщи победителя в категория „Пенсионноосигурително дружество на годината 2023“ за дейността по допълнително задължително пенсионно осигуряване – ПОК „Доверие“ АД, а г-н Петър Джелепов оповести името на най-динамично развиващото се дружество за 2023 г. в категория „Застрахователен брокер на годината“ – „Дженерал Брокер Клуб“ ООД.

За първи път в историята на годишните награди ВУЗФ връчи специална национална награда за принос в образованието по застраховане на образователната индустрия, подготвяща кадри за застрахователния сектор. По време на церемонията, за 26-та поредна година, бяха връчени и наградите на фондация „Проф. д-р Велеслав Гаврийски“ за цялостен принос в развитието на българското застраховане, за цялостен принос в развитието на българското осигуряване и за цялостен принос в развитието на посредничеството в застраховането.

Повече за наградените можете да прочетете тук и тук.

Галерия на събитието:

Бойко Атанасов награждава Булстрад
Бойко Атанасов награждава ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД
Бойко Атанасов награждава Ес Ди Ай Груп
Бойко Атанасов награждава „Ес Ди Ай Груп“ ЕАД
Диана Йорданова награждава ПОК Доверие 2
Диана Йорданова награждава ПОК „Доверие“ АД
Диана Йорданова награждава ПОК Доверие
Диана Йорданова награждава ПОК „Доверие“ АД
Петър Джелепов награждава Дженерал Брокер Клуб
Петър Джелепов награждава „Дженерал Брокер Клуб“ ООД
Церемония обща снимка
Участниците в церемонията

Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН) в интервю за Българско национално радио (БНР) по повод допълнителното пенсионно осигуряване в България

На 15 август г-жа Диана Йорданова, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в предаването „Нашият ден“, програма „Христо Ботев“ на БНР, по повод положителната оценка на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) на допълнителното пенсионно осигуряване в България и перспективите за неговото усъвършенстване и развитие.

dsc_0951-1

По тази важна тема за цялото общество г-жа Йорданова коментира резултатите от прегледа на частното пенсионно осигуряване у нас, който е част от пътната карта за присъединяването на страната ни към ОИСР. Тя подчерта, че получената висока оценка от прегледа на частното пенсионно осигуряване в България, включително при съпоставката с пенсионните системи на други държави – членки на ОИСР, е в резултат на доброто сътрудничество и партньорство между Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, както и представители на браншови организации. Зам. – председателят на КФН поясни още, че вследствие на значими законодателни промени, реализирани след 2018 г. след  проведения преглед на сектора, той е един от най-стриктно регулираните в страната. Като пример посочи ежедневния надзор, осъществяван от Комисията за финансов надзор върху дейността на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване.

На поставения въпрос г-жа Йорданова разясни основните характеристики на тристълбовия пенсионен модел като един от най-добрите модели в международната практика и неговото предназначение за. постигане на т.нар. „заместващ доход“ при пенсиониране в размер на  70% от осигурителния доход общо от държавното обществено осигуряване и частните пенсионни фондове. От тях 20% би следвало да бъдат осигурени от плащанията от фондовете за допълнително задължително пенсионно осигуряване, т.нар. „втори стълб“ и 10% от трети стълб, т.нар „доброволно осигуряване“.

Относно намеренията на КФН за усъвършенстване на пенсионната система и подготвяните законови промени в областта на частното пенсионно осигуряване в България, г-жа Йорданова коментира, че те са свързани с въвеждане на „мултифондовия модел“ въз основа опита на различните страни. Той дава възможност на хората да направят избор, дали желаят по-високо рисково или по-консервативно да бъдат управлявани парите им, както и отчитане на жизнения им цикъл, с оглед постигане на най-добрите за тях резултати. Колкото по-млад е човек, толкова по-дълго той ще се осигурява, съответно по-високата му толерантност към инвестиционния риск дава възможност за по-висока доходност и респективно по-високи пенсионни плащания. За целта са необходими законови промени, включително и известно допълнително завишаване на изискванията към пенсионноосигурителните дружества.

dsc_0938-1

Във връзка с усъвършенстването на законодателството до момента са проведени срещи с Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и други обществени организации. Също така заместник-председателят посочи социологическо проучване, проведено по инициатива на Комисията по труда и социалната политика към 49-то Народно събрание, което показва, че младите хора желаят по-гъвкаво, по-модерно, по-добро инвестиране и дори предпочитат сами да инвестират средствата си.

В края на разговора г-жа Йорданова подчерта ролята на КФН по осигуряване на спазването на нормативните изисквания, въвеждането на най-добрите международни практики и насърчаване на финансовата грамотност. Тя благодари на БНР за проявения интерес по въпроса, като отбеляза, че БНР винаги следи обществено значимите теми и е добър партньор за повишаване на финансовата грамотност на обществото.

Целият разговор може да чуете тук: https://bnr.bg/hristobotev/post/102033503/iordanova

Диана Йорданова – зам.-председател КФН в интервю за bTV Новините по повод „мултифондовия модел“

На 6 август заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – г-жа Диана Йорданова, ръководещ управление “Осигурителен надзор”, бе гост в bTV Новините по повод високата оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) на допълнителното пенсионно осигуряване в България, както и неговото бъдещо усъвършенстване като въвеждане на избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска или т.нар. „мултифондов модел“.

На въпроса „По-високи пенсии от частните фондове ли е целта на обсъжданите промени?“, г-жа Йорданова сподели, че след извършения преглед на пенсионното осигуряване в България от страна на ОИСР е установено функционирането на изключително модерна пенсионна система. „Това, което трябва да направим след 25-годишен опит от страна на индустрията, е да надградим и то в посока споделяне на най-добрите практики, а именно развиването на т.нар. „мултифондова система“, тоест да се дава възможност на лицата да избират различен инвестиционен риск, в зависимост от своята възраст. Целта е това да доведе до по-високи натрупвания към техните индивидуални партиди и съответно към по-високи пенсии – нещо към което всички се стремим като общество.“, каза още тя в ефира на медията.

Запитана за функционирането на „мултифондовата система“ и дали българите са готови сами да управляват вноските си, заместник-председателят на КФН поясни, че практиката и направеното обследване на територията на страните от Централна и Източна Европа и Латинска Америка показва, че действително там, където са развити т.нар. „мултифондови системи“, натрупванията на хората са доста по-високи и техните пенсионери живеят доста по-спокойно. Според възрастта на лицата, те се разпределят в различни групи и инвестират средства с различен вид риск, „тоест колкото по-млад е човек, толкова по-високо рисково ще инвестира“. Г-жа Йорданова разясни, че „за целия 40-годишен период натрупванията, които са в партидата, и с наближаване възрастта за пенсиониране, където е по-консервативно самото инвестиране, ще доведат до целта, която се споделя от експертите в социалното осигуряване, а именно пенсиите от втори и трети стълб да осигуряват заместващ доход до 70 процента, заедно с пенсиите от първи стълб – пенсиите от НОИ, така че вторият стълб да осигурява около 20 процента покриване на дохода, който сме имали преди пенсиониране и още 10 процента от трети стълб, т. нар. „доброволно осигуряване“.

Дали българите притежават достатъчно добра инвестиционна култура, така че да взимат правилни решения къде да отидат парите им, бе също тема, застъпена в интервюто. Г-жа Йорданова коментира, че „трябва да поработим всички ние – като надзор, индустрията, която има най-пряка връзка с осигурените лица, медиите и съответно държавата“. От направено социологическо проучване от Комисията по труда и социалната политика се оказва, че все повече лицата започват да се интересуват от такъв тип инвестиции, даже най-младите проявяват интерес сами да управляват средствата си. За да се наблегне на по-добра инвестиционна  култура и на по-добра ориентация в протичащата пенсионна реформа, ще се разчита, както на пенсионните дружества, така и на медиите.

На въпроса „Кога реално се очаква да има видим ефект, ако тези промени станат факт и в какъв срок?“, г-жа Йорданова отговори, че „пенсионното инвестиране е дълъг период, трябва да има натрупвания повече от 40 години, а при условие, че ние сме по средата на този цикъл, в близко бъдеще се надявам, че ще има резултати, но на практика целият период ще може да се установи за съвсем младите наши съграждани, тепърва влизащи на пазара на труда“.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана към промените в нормативната уредба за допълнителното пенсионно осигуряване. Паралелно с това КФН подчертава и своя ангажимент за цялостно подобряване на пенсионната система в страната, по пътя ѝ към присъединяване към ОИСР.

Цялото интервю можете да видите тук:

https://btvnovinite.bg/bulgaria/nuzhna-li-sa-promeni-v-dopalnitelnoto-pensionno-osigurjavane-u-nas.html