Комисията за финансов надзор с участие в конференцията „Промени в пенсионния модел в България“

На 25 юни г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, участва в конференция на тема „Промени в пенсионния модел в България“, организирана от българската Chartered Financial Analyst (CFA) асоциация. В събитието участие взеха още г-н  Владислав Горанов – бивш министър на финансите, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Николай Василев – управляващ партньор на „Експат Капитал“ и председател на УС на Българската CFA асоциация, г-жа Деница Сачева – председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика, г-жа Евелина Милтенова – председател на УС на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на пенсионноосигурителни компании.

По време на събитието бяха представени компоненти от новата мултифондова пенсионна система. Стана ясно, че съвсем скоро предстои публикуването на проектозакон за обществено обсъждане, който ще въведе този модел в страната. Мултифондовата система предоставя възможност на пенсионните дружества да управляват средствата за т.нар. „втора пенсия“, чрез прилагане на принципа на жизнения цикъл, който позволява инвестирането да се съобразява с индивидуалния рисков профил на всяко осигурено лице.

Г-жа Йорданова коментира пред аудиторията: „Експертната, професионална и бизнес общност очаква Министерство на финансите да публикува за обществено обсъждане законопроекта, който ще въведе у нас мултофондовата система. Текстът отговоря на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно предоставяне на подходящ набор от инвестиционни опции, които оценяват различните инвестиционни рискове. Този модел позволява инвестиране през целия жизнен цикъл на средствата на осигурените лица, които да бъдат насърчавани за предпремането на известен инвестиционен риск в по-младите си години, за да могат да се контролират евентуални негативни инвестициони резултати с наближаването на пенсионната възраст. В законопроекта е заложено правото на свободен избор на лицата, според възрастта им и жизнения им цикъл, за да могат да направят информиран избор според риск-апетита в различните подфондове.
Волатилността, наблюдавана при кризи в миналото, може бързо да бъде преодолявана чрез разширяването на инвестиционите възможности на пенсионните дружества, което ще допринесе за по-висока доходност от тази, която в момента се реализира“.

Зам. – председателят на КФН посочи още, че се предвижда таксите на пенсионните дружества да бъдат намалени значително, като е „предложено те да се определят двукомпонентно чрез фиксирана част и променлива част, която ще зависи от постигнатата доходност от всяка една пенсионна компания“. Предвижда се и отпадане на механизма за минимална доходност, който се прилага от КФН спрямо пенсионните дружества, като на негово място ще бъде въведен нов бенчмарк.

Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана в процеса по въвеждането на мултифондовата система в страната. Нейните експерти ще продължат да работят активно за създаването на прозрачна, ефективна и устойчивa регулаторна рамка, която да гарантира защита интересите на осигурените лица, както и стабилността на пенсионноосигурителния пазар в дългосрочен план.

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Зам. – председателите на КФН – Диана Йорданова и Пламен Данаилов, сред официалните гости на церемонията по награждаването от националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г.

Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).

На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.

Пламен-Данаилов

От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.

Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.

Обща-снимка

Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап –  решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.

Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).

Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.

PhotoByTonyTonchevtontonbg@gmail.com

Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“,  с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие –  младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.

„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.

Зам. – председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Диана Йорданова участва в национална дискусия, посветена на финансовата грамотност

IMG_6234-22

На 27 май Икономическият и социален съвет (ИСС) организира национална дискусия на тема „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“. Събитието бе официално открито от министър-председателя на Република България – Росен Желязков, от министъра на образованието и науката – Красимир Вълчев и от председателя на ИСС – Зорница Русинова. Към аудиторията на форума специално видеообръщение направи българският еврокомисар Екатерина Захариева.

В дискусията, която е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България, взеха участие представители на работодатели, синдикати, граждански организации, както и основни институции, пряко ангажирани с темата на събитието.  Своите гледни точни споделиха ръководителят на представителството на ЕК в България – Йорданка Чобанова, представители на Министерството на финансите, БНБ, НАП, НОИ, КЗП, както и КФН, която бе представена от г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“:

„Бих искала да подчертая, че една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор е повишаване нивото на финансова култура не само на подрастващите и младежите, а на всички български граждани, особено на прага на еврозоната, на фона на въздействието на цифровизацията, финансовите технологии и дигитализацията. Ежегодно провеждаме инициативи, посветени на социално-отговорната кауза потребителите да бъдат финансово ограмотени, обществото да бъде добре информирано, съответно да съумее да направи информиран избор при ползване услугите на инвестиционен посредник или застрахователен брокер, както и как да избере пенсионен фонд, тъй като се наблюдава трайна тенденция от въвеждане на тристълбовия пенсионен модел – приблизително 80 % от навлизащите на трудовия пазар да не избират фонд, а да бъдат  служебно разпределени. Затова смятам, че ключовата ни обща задача е много ясна – чрез всички комуникационни канали, с които разполагаме, да информираме, обучим и подкрепим обществото, така че да премине през този преход спокойно и защитено. От нас зависи да изградим онази среда, в която да бъдем пълноправни европейци с добре информиран финансов избор“.

В рамките на дискусията, в която участие взеха и експерти от посочените ключови институции, бяха представени данни от проведени социологически проучвания, които ясно очертаха съществуващите дефицити в нивото на финансова грамотност сред различни групи от населението. Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН, представи дейностите на институцията в подкрепа на финансовата грамотност в България и коментира, че е необходимо да бъдат използвани механизмите на всички възможни комуникационни канали, за да бъде постигнато по-високо ниво на финансова култура, което би спомогнало за по-успешна интеграция в еврозоната и по-добро управление на личните финанси.

Комисията за финансов надзор има дългосрочен ангажимент в този процес и ще  продължи да полага непрекъснати усилия за повишаване финансовата култура на българските граждани чрез образователни инициативи, информационни кампании и партньорства с правителствения и неправителствен сектор.  Участието в работната група по финансова грамотност към Министерството на финансите, провеждането на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“, в партньорство с Фондация „Атанас Буров“ и Министерството на образованието и науката, реализирането на дигитална информационна кампания „Инвестирай безопасно“ – https://investsafely.fsc.bg, насочена към повишаване на информираността относно рисковете при инвестиране и вземане на разумни финансови решения, участието в „Световна седмица на парите“, са само част от активностите на Комисията. С цел осигуряване на достъпна и навременна информация за потребителите, КФН поддържа редица комуникационни канали – официалния уебсайт www.fsc.bg, образователния портал www.tvoitefinansi.bg и мобилното приложение за смарт устройства FSC mobile.

Народното събрание избра заместник-председателите на Комисията за финансов надзор

На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.

От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.

Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.

Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.

За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.

По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.

След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.

Цялото ръководство можете да видите тук.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова: Резултатът за осигурените лица от въвеждането на мултифондовете ще бъде увеличаване на пенсионните плащания и намаляване на таксите, които събират пенсионните дружества

Диана Йорданова

На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.

На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.

Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.

В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.

Комисията за финансов надзор, в партньорство със Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов, започва серия от инициативи, посветени на финансовата грамотност

IMG_4550

На 19 март Комисията за финансов надзор (КФН) подписа споразумение за сътрудничество със Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. Това партньорство е част от инициативите на КФН в рамките на Световната седмица на парите 2025, насочени към повишаване на финансовата грамотност сред младите хора.

На събитието присъстваха председателят на КФН г-н Бойко Атанасов, г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор, ректорът на академията доц. д-р Марин Маринов, доц. д-р Валентин Милинов – помощник-ректор, както и студенти от учебното заведение.

В рамките на сътрудничеството ще се провеждат семинари, обучения, професионални състезания и стажантски програми, които ще предоставят на студентите и учениците от икономически специалности в Свищов възможност да придобият теоретични знания и практически умения. Те ще се запознаят с капиталовия, осигурителния и застрахователния пазар в България.

IMG_4590

Стопанската академия изрази ангажимент да подкрепя развитието на дигиталните компетенции и подготовката на специалисти за финтех сектора. Част от съвместните инициативи ще включват и сертифициране на студенти като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.

Студентите ще бъдат насърчавани да възприемат проактивен подход при вземането на финансови решения и да се запознаят с възможностите и рисковете на небанковия финансов сектор. Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов, подчерта важността на финансовата грамотност, заявявайки: „Информираното и добре подготвено младо поколение е ключът към устойчивото развитие на българската икономика. Нашата визия е да работим за общество, в което всеки млад човек разполага с необходимите знания и умения, за да взема информирани финансови решения. Познаването на небанковите финансови продукти и услуги не само помага на хората да управляват по-ефективно своите финанси, но и ги подготвя да се ориентират уверено в динамичния и дигитализиран финансов свят.“

Комисията за финансов надзор поддържа фокуса си върху подобряването на финансовото образование. В рамките на Световната седмица на парите експерти от КФН ще изнесат лекции за безопасното инвестиране пред ученици от Първа английска гимназия и ще участват в конкурса „Портфейл на бъдещето“ за ученици от 1 до 4 клас, организиран от фондация „Джуниър Ачийвмънт България“.

IMG_4676

Комисията за финансов надзор подкрепи инициативата на БФБ –  Ring the Bell for Gender Equality

2

За поредна година Bulgarian Stock Exchange (Българската фондова борса – БФБ) се включи активно в международната инициатива на Световната федерация на фондовите борси – Ring the Bell for Gender Equality, насочена към насърчаване на равенството между половете в бизнеса и финансите.

Сред официалните гости на събитието бе г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“.  Нейното присъствие подчерта важността на регулаторните политики за насърчаване на равенството между половете във финансовия сектор и икономиката като цяло.

Тази година инициативата премина под официалното послание на ООН – “Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.” („Права. Равенство. Овластяване. За всички жени и момичета“).

Приветствие отправи и Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, която акцентира върху корпоративната отговорност и устойчивото развитие като ключови фактори за равенството между половете.

Специален гост-лектор беше г-жа Мая Донева от Европейското женско лоби – най-голямата платформа на организации, защитаващи правата на жените в Европа. В своето изказване тя подчерта необходимостта от повече жени на ръководни позиции и изграждането на политики, които подкрепят баланса между професионалния и личния живот.

Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов, също изрази подкрепата си за инициативата, подчертавайки значението на равенството между половете в устойчивото развитие на финансовия сектор:

„Равнопоставеността на половете не е просто социална кауза – тя е икономическа необходимост. Само чрез активното включване на жените на всички нива на финансовата система можем да изградим стабилна и конкурентоспособна икономика. Жените играят ключова роля в развитието на капиталовите пазари и устойчивото инвестиране. Те са иноватори, лидери и двигатели на промяната. Като регулатор, КФН подкрепя политики, които насърчават разнообразието и равните възможности в сектора, защото вярваме, че именно чрез приобщаваща финансова среда ще постигнем дългосрочен растеж и стабилност.“

Събитието е част от глобална инициатива, провеждана ежегодно в десетки фондови борси по света, с цел да насочи вниманието към значението на равенството между половете като фактор за икономически растеж и устойчиво развитие.

1

Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ, за избора на универсален пенсионен фонд от осигурените лица

Планирането на финансовото бъдеще е една от най-важните стъпки, които трябва да предприемат осигурените лица, като изборът на универсален пенсионен фонд (УПФ) е дългосрочен ангажимент, който изисква балансиране на възможностите за растеж с управлението на риска. За повишаване на осигурителната култура на цялото общество по темата, пред БНТ, в рубриката „Лични финанси“, коментира г-жа Диана Йорданова, зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“.

На въпроса „Как дружествата постигат много висока доходност?“, г-жа Йорданова сподели пред аудиторията на медията, че това е капиталово инвестиране и постигнатата по-висока доходност означава, че самите дружества инвестират малко по-рисково от останалите участници на пазара: „Всяко едно пенсионноосигурително дружество има инвестиционни стратегии и, в зависимост от управленските решения, от рисковия апетит на самите инвестиционни комитети, се инвестира по различен начин. Финансовите пазари са волативни и в един момент може за дълъг период да са с много висока доходност, след това непрекъснато да варират в различни граници и това е основната причина за различното инвестиране“.

Вземането на информирано решение за избор на УПФ от осигурените лица е жизнено необходимо, с отражение на получаваните средства в пенсионните години. Лицата могат да си набавят информация за дейността на пенсионноосигурителните дружества и тяхната доходност, както от страниците им в интернет, така и от страницата на КФН, където регулярно се публикува статистика, която може да бъде използвана целево. Зам.-председателят на Комисията поясни, че „е хубаво да се види каква доходност е постигната от дружеството за управляваните от него фондове, минимум на 5-годишен период, дори за по-дълъг период от време, което не е гаранция за бъдеща доходност, но човек би могъл да се ориентира каква е стратегията на самото дружество. От друга страна, на страницата на КФН има агрегирана информация за всички пенсионноосигурителни дружества, тоест всеки може да провери как се представя всяко едно от тях и да направи своя информиран избор. На база на доходността може да се прецени колко рисково инвестира съответното дружество“.

Рубриката може да видите тук: Лични финанси: Как да изберем универсален пенсионен фонд? – По света и у нас – БНТ Новини

Зам. – председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) – Диана Йорданова участва в дискусия за действащата пенсионна система в страната

На 24 февруари, Икономическият и социален съвет (ИСС) на Република България представи пред всички заинтересовани страни „Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване“. Анализът е разработен на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ИСС по предложение от Председателят на 49-ото Народно събрание и приет с консенсус от членовете на Икономическия и социален съвет  – работодателски и синдикални организации и на гражданския сектор.

На събитието се представиха изводите от извършения преглед и препоръките за усъвършенстване на пенсионната система, които дават добра основа за предприемане на мерки за гарантиране на нейната фискална и финансова устойчивост, за оптимизиране на системното взаимодействие между солидарния и капиталовите пенсионни стълбове, адекватност на заместващия доход след оттегляне на лицата от пазара на труда и адекватно отчитане на връзката „принос-права“. В последвалата дискусия представителите на държавни органи от законодателната и изпълнителната власт изразиха подкрепа на представените в анализа констатации и очертаха мерките, с които да се постигнат желаните цели.

Диана Йорданова

Комисията за финансов надзор бе представена от г-жа Диана Йорданова – зам.-председател, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, като подчерта изключително всеобхватния и професионално задълбочен преглед на пенсионната система. Г-жа Йорданова изрази подкрепа относно необходимостта от усъвършенстване на модела и сподели още, че отправените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в рамките на прегледа на пенсионната система препоръки, както и тези от анализа на ИСС, са разгледани детайлно от експертите на КФН и са намерили място в подготовката на законодателно предложение: „Анализът послужи като база, на която да стъпим с повече увереност. Комисията представи на Министерство на финансите законодателен пакет. Започнахме разговорите, предстои и среща с Министерство на труда и социалната политика. Бих предложила на ИСС да организира експертна среща, на която да бъдат обсъдени законодателните предложения“.

Г-жа Йорданова представи част от предлаганите ключови промени, като „предоставяне на свобода за избор на осигурените лица на подфонд с различни инвестиционни профили (многофондова система) с цел отчитане техните предпочитания, насърчаване активното им участие в инвестиционния процес и разширяване на възможностите за постигане на по-висока доходност“.  В хода на разработване на предложените решения са обследвани пенсионните модели на страните от Централна и Източна Европа със сходни такива – Естония, Латвия, Литва, Хърватия, Словакия, Полша, Румъния: „Техните резултати са видими и могат да бъдат база за сравнение от гл. т. на ползите за въвеждане на мултифондовия модел“.

Обща снимка

Други ключови предложения са: „предлагаме създаването на бенчмарк – показател за съпоставяне на доходността при управлението на различните фондове, който има за цел да стимулира постигането на висока доходност и дава възможност за привличане на осигурените лица, като същевременно отразява дългосрочните пазарни тенденции и намаляване влиянието на краткосрочните пазарни колебания.“.

Г-жа Йорданова коментира, че в обсега на законодателното предложение на КФН е и повишаване капиталовите изисквания към пенсионноосигурителните дружества, така че „те да отговорят и гарантират задълженията към осигурените лица  и пенсионерите“.

С  особено внимание се дискутира и въпросът за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура на гражданите: „В контекста на финансовата грамотност сме длъжници на обществото и в частност на осигурените лица. Участваме в много инициативи, стараем се информацията, която публикуваме на страницата на КФН да е всеобхватна, като са необходими допълнителни усилия и в тази връзка се обръщам към социалните партньори, работодателските организации и синдикати, ИСС да инициира диалога между всички държавни институции и работим заедно в тази посока“, отправи призив към всички присъстващи зам.-председателят на КФН.

Г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), пред БНТ: „На финалната права сме по отношение на мултифондовата система“

На 17 февруари г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, даде специално интервю за Българската национална телевизия (БНТ), в авторската рубрика „Лични финанси“, излъчена в сутрешния блок на медията. В нейната първа част, пред водещия  Светозар Костадинов, тя коментира важната за обществото тема – регулацията на пенсионноосигурителните дружества и предстоящото въвеждане на мултифондовата система в България.

Един от ключовите въпроси, които зрителите на БНТ задават, е дали в един момент универсалните пенсионни фондове ще изчезнат и какво ще се случи с техните средства. Г-жа Йорданова сподели пред аудиторията, че капиталовата система е свръхрегулирана и че ежедневно пенсионноосигурителните дружества (ПОД) докладват всяка една сделка, която осъществяват пенсионните фондове: „фондовете – универсалният, професионалният, доброволният, за пожизнени пенсии и разсрочени плащания са отделни юридически лица, тоест няма опасност за парите и спестяванията на осигурените лица. Хипотетично – ако пенсионноосигурително дружество реши да се преобразува, влее или дори преустанови дейност, това по никакъв начин не касае средствата на лицата, тъй като самите фондове са отделни юридически лица. Още повече, по никакъв начин, в най-неблагоприятната ситуация, самите средства не могат да служат за обезпечение на задължения на ПОД. Нека осигурените лица да бъдат спокойни, че парите са им изключително защитени, свръхрегулирани, защото освен ежедневната информация, която получаваме, всяко движение и излизане на средства от който и да е фонд, се случва след разрешение на банка-попечител, която също следи за законосъобразното инвестиране и разходване на тези средства – от една страна, от друга страна – подлежат на двоен одит от дипломирани експерт-счетоводители. Самите банки-попечители, които съхраняват активите на фондовете, докладват на КФН на определен период от време.“

Г-жа Йорданова заяви още, че този процес е положително оценен и от  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР),  заради свръхрегулацията, както и  „с оглед на пазара и защита на осигурените лица, дружествата са изключително дисциплинирани и отдавна са свикнали да работят по този начин, с изключително редки нарушения. “

В обсега на интервюто бе засегната и предстоящата реформа на пенсионноосигурителната система в страната, свързана с бъдещото членство на България в ОИСР. На въпроса за очакваните проблеми и възможните решения в сектора, зам.-председателят на КФН отговори: „Работим повече от две години по отношение на т.нар. „мултифондова система“ – това са капиталови натрупвания и подфондове, които са с различен инвестиционен риск, в зависимост от жизнения цикъл на лицата. С това ще завършим една доста дълга и чакана реформа от цялата икономическа общност, защото самите рискови фондове най-вече ще касаят свободния избор на лицата. В зависимост от това на каква възраст е осигуреното лице, то ще може да направи своя избор – на по-млада възраст да инвестира по-рисково и съответно да трупа по-висока доходност, като целта е в последния период, три години преди пенсия, парите да се управляват изключително консервативно, така че ако е имало флуктуации в този 40-годишен период, да могат да бъдат изгладени“.

На 24 февруари предстои втората част на интервюто, с още полезна информация за доходността на фондовете и как може да бъде използвана статистиката на КФН, за да бъде избран пенсионен фонд от осигурените лица.

Рубриката може да видите тук: Въпроси и отговори за пенсионната система – Българска национална телевизия