Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова взе участие в дванадесетата церемония „Ring the Bell for Gender Equality“, организирана с подкрепата на United Nations Global Compact и UN Women под егидата на United Nations. Тазгодишното послание на кампанията е „Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.“ Събитието се проведе в сградата на Българска Фондова Борса.
Церемонията беше открита от изпълнителния директор на Българската фондова борса доц. д-р Маню Моравенов, който представи данни от инициативата „Women on Boards“ за участието на жените в управителните органи на листваните компании. Представената статистика показва, че жените изпълнителни директори в публичните компании отбелязват ръст от 10% за една година.
Деница Величкова отбеляза, че финансовият сектор често е пример за силното присъствие на жени както като професионалисти, така и като лидери, но устойчивият успех се постига тогава, когато има баланс и партньорство между жените и мъжете в процеса на вземане на решения и в изграждането на устойчиви организации.
В церемонията участие взе и заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова.
В рамките на събитието специален гост-лектор беше Красимира Хаджииванова – основател на платформата „Майко мила“ и социалното предприятие „Оле Мале“, която представи лекция на тема „Социалното предприемачество като форма на лидерство“ и сподели примери за това как социалните предприятия създават възможности за финансова независимост и лидерство за жените в България.
Церемонията завърши със символичното биене на борсовата камбана – знак за подкрепата на участниците към равните възможности и към изграждането на по-отворена, справедлива и устойчива бизнес среда.
Диана Йорданова, заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, издаде решение, с което утвърждава технически лихвен процент и биометрични таблици за смъртност, които да се прилагат при изчисляване на пенсионните резерви към 31.12.2025 г. от пенсионноосигурителните дружества, които управляват фонд за допълнително доброволно пенсионно осигуряване.
Форум „За пенсионната система – с поглед напред“, организиран от Българското актюерско дружество (БАД), беше проведен в София. Участие в него взеха Диана Йорданова – заместник-председател на Комисия за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Милена Иванова – директор на дирекция „Регулаторни режими на осигурителния надзор“ и Антоанета Събкова – директор на дирекция „Осигурителен надзор“.
Основните акценти, поставени от КФН на събитието, бяха представяне на допълнителното пенсионно осигуряване от гледна точка на неговото изключително социално значение за обществото и икономическо значение при управлението на публичните финанси, като експертите представиха данни относно броя осигурени лица, пенсионери и лица, получаващи разсрочени плащания, данни за структурата на портфейлите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и фондовете за извършване на плащанията и постигнатите резултати от управлението на пенсионните фондове по години.
В рамките на форума бяха представени и предложения на надзорния орган, ключови за развитието на капиталовото пенсионно осигуряване в страната. Същите са в контекста на дадените от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие препоръки и като резултат от извършения преглед и анализ на страните членки на организацията с подобни пенсионни модели. Предимството на представянето на набор от инвестиционни стратегии за осигурените лица, съобразени с техния рисков толеранс, съответно жизнен цикъл, т.е. сами да избират как да бъдат управляваните техните пенсионни спестявания (т. нар. мултифондова система), безспорно ще даде възможност за постигане на по-високи резултати от управлението на пенсионните фондове (по-висока доходност). Милена Иванова изтъкна, че предложението е потвърдено и със сравнителни данни за постигнатите резултати на пенсионните фондове в държавите с мултифондови системи. Опцията за гъвкав избор при управлението на пенсионните спестявания дава възможност и за активиране на отговорността на осигурените лица при формиране личния принос за осигуряване на старините, съответно средство за обръщане на тренда на дела на служебно разпределени лица (до момента трайно над 80 на сто от лицата, навлизащи на пазара на труда).
Останалите предложения с ключово значение, които представителите на Комисията за финансов надзор представиха на форума, се отнасят за промяна в размера и структурата на таксите в посока тяхното намаляване, доразвиване на фазата на изплащане и възможностите за насърчаване растежа на националната икономика чрез участието на пенсионните фондове в проектите за развитие на капиталовия пазар и инфраструктурата на страната.
Комисията за финансов надзор ще продължи своя ангажимент за осъществяване на институционален, конструктивен диалог с цел предлагане на решения за подобряване на регулациите в капиталовото пенсионно осигуряване в страната, базирани на добрите международни практики, с цел гарантиране устойчивостта на сектора и засилване общественото доверие.
На 25 юни г-жа Диана Йорданова – зам.-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“, участва в конференция на тема „Промени в пенсионния модел в България“, организирана от българската Chartered Financial Analyst (CFA) асоциация. В събитието участие взеха още г-н Владислав Горанов – бивш министър на финансите, г-жа Весела Караиванова – подуправител на Националния осигурителен институт, г-н Николай Василев – управляващ партньор на „Експат Капитал“ и председател на УС на Българската CFA асоциация, г-жа Деница Сачева – председател на парламентарната Комисия по труда, социалната и демографска политика, г-жа Евелина Милтенова – председател на УС на Българска асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и представители на пенсионноосигурителни компании.
По време на събитието бяха представени компоненти от новата мултифондова пенсионна система. Стана ясно, че съвсем скоро предстои публикуването на проектозакон за обществено обсъждане, който ще въведе този модел в страната. Мултифондовата система предоставя възможност на пенсионните дружества да управляват средствата за т.нар. „втора пенсия“, чрез прилагане на принципа на жизнения цикъл, който позволява инвестирането да се съобразява с индивидуалния рисков профил на всяко осигурено лице.
Г-жа Йорданова коментира пред аудиторията: „Експертната, професионална и бизнес общност очаква Министерство на финансите да публикува за обществено обсъждане законопроекта, който ще въведе у нас мултофондовата система. Текстът отговоря на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а именно предоставяне на подходящ набор от инвестиционни опции, които оценяват различните инвестиционни рискове. Този модел позволява инвестиране през целия жизнен цикъл на средствата на осигурените лица, които да бъдат насърчавани за предпремането на известен инвестиционен риск в по-младите си години, за да могат да се контролират евентуални негативни инвестициони резултати с наближаването на пенсионната възраст. В законопроекта е заложено правото на свободен избор на лицата, според възрастта им и жизнения им цикъл, за да могат да направят информиран избор според риск-апетита в различните подфондове.
Волатилността, наблюдавана при кризи в миналото, може бързо да бъде преодолявана чрез разширяването на инвестиционите възможности на пенсионните дружества, което ще допринесе за по-висока доходност от тази, която в момента се реализира“.
Зам. – председателят на КФН посочи още, че се предвижда таксите на пенсионните дружества да бъдат намалени значително, като е „предложено те да се определят двукомпонентно чрез фиксирана част и променлива част, която ще зависи от постигнатата доходност от всяка една пенсионна компания“. Предвижда се и отпадане на механизма за минимална доходност, който се прилага от КФН спрямо пенсионните дружества, като на негово място ще бъде въведен нов бенчмарк.
Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана в процеса по въвеждането на мултифондовата система в страната. Нейните експерти ще продължат да работят активно за създаването на прозрачна, ефективна и устойчивa регулаторна рамка, която да гарантира защита интересите на осигурените лица, както и стабилността на пенсионноосигурителния пазар в дългосрочен план.
Г-жа Диана Йорданова – зам. – председател на КФН, ръководещ управление “Осигурителен надзор” и г-н Пламен Данаилов – зам. – председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, бяха сред официалните гости на 14-то издание на националния конкурс „Млад одитор“ 2025 г. Конкурсът за поредна година се организира от Университета по застраховане и финанси (УЗФ), заедно с одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“, с дългогодишната подкрепа на Сметната палата на Република България, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори (КПНРО) и Института на дипломираните експерт-счетоводители (ИДЕС).
На събитието присъстваха и Маргарита Николова – заместник-председател на Сметната палата, Галя Димитрова – заместник-министър на финансите, Росица Недялкова – началник на кабинета на министъра на финансите, Весела Караиванова-Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, Тошко Тодоров – председател на КПНРО, Илия Илиев – председател на ИДЕС, както и представители на АДФИ, НАП, ИА „Сертификационен одит“ и други ключови контролни институции. Специален гост на събитието беше Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
От името на председателя на Комисията за финансов надзор – г-н Васил Големански, приветствие към организаторите, журито и участниците в престижното състезание, отправи г-н Пламен Данаилов: „Дълбоко вярвам, че инвестицията в знание е сред най-ценните и устойчиви вложения. Искрено Ви пожелавам енергията, времето и експертизата, които посвещавате на общността на младите одитори, да останат Ваша лична мисия и занапред. Продължавайте да откривате нови хоризонти пред младите хора. Вашият принос към утвърждаването на одиторската професия е безспорен, а последователната Ви ангажираност в подкрепа на най-добрите участници показва, че тук се подготвят не просто професионалисти, а бъдещи достойни колеги. В днешната дигитална епоха и одитът се променя – с нови предизвикателства, но и с нови възможности. Пожелавам Ви да приемате тези промени с гъвкавост и визия, да черпите удовлетворение от професионалната си мисия, а студентите – от избрания път, който ще остави траен отпечатък в развитието на одиторската наука“.
Приветствия поднесоха още г-жа Росица Недялкова – от името на министъра на финансите г-жа Теменужка Петкова, г-жа Весела Караиванова – Начева – подуправител на НОИ и и Негово Високопреосвещенство Пахомий Видински – Видински митрополит.
Тази година в конкурса се включиха над 110 млади специалисти от 14 висши учебни заведения в страната и чужбина, сред които УЗФ, Софийски Университет „Климент Охридски“, Нов Български университет, Университет за национално и световно стопанство (УНСС), Стопанската академия „Д. А. Ценов“, Икономически университет – Варна, Югозападен университет „Неофит Рилски“, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ гр. Бургас, Пловдивски Университет „Паисий Хилендарски“, Тракийски университет гр. Стара Загора, Американски Университет в България, Американски Университет в Париж и Русенски университет „Ангел Кънчев“. До втория етап – решаването на тест, бяха допуснати 87 участници, а до третия – решаването на казус, бяха допуснати издържалите теста с над 50% верни отговора.
Първото място бе отредено на Ивайла Настева, студентка по „Стопанско управление“ в Технически университет – София. Тя получи парична премия в размер на 2 000 лева, учредена от одиторски дружества „Ейч Ел Би България“ и „Захаринова Нексиа“ за финансиране на образователна степен в български университет. Класиран на 2-ро място бе Георги Николов от Югозападен университет „Неофит Рилски“, който бе награден с парична сума от 1 000 лева, предоставени от КПНРО. За Ива-Жанет Итова от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ бе 3-то място и тя получи 500 лв., предоставени от Институт на дипломираните експрет – счетоводители (ИДЕС).
Съгласно регламента на конкурса, журито присъди две специални награди за участниците с най-оригинални идеи при решаване на казус. Първата специална награда, предоставена от Сметната палата, с възможност за провеждане на едномесечен стаж в институцията, бе присъдена на Димитър Йовков от Икономически университет – Варна.
Втората специална награда, предоставена от Университета по застраховане и финанси – 20% стипендия от таксата за целия едногодишен курс на обучение в магистърска програма, бе връчена от г-н Данаилов на Атанас Станоев, студент от Югозападен университет „Неофит Рилски“, с думите: „Конкурсът е сцена, на която Вие – младите хора правите първите си стъпки в една от най-отговорните професии – тази, която изгражда доверието във финансовата система, пази обществения интерес и служи на принципите на прозрачност и почтеност. Вашата работа и ангажираност са вдъхновение – не само за участниците, но и за всички нас, които вярваме в силата на знанието, развитието и професионалната етика. В свят, който се променя с бързи темпове, Вие създавате устойчива основа, върху която бъдещите одитори изграждат не просто кариера, а призвание“.
„Млад одитор“ е ярък пример за успешно партньорство между бизнеса и академичните среди. Основен акцент на инициативата е утвърждаването на значимостта на одиторската професия и нейната роля в изграждането на прозрачна и отговорна бизнес среда. Като част от своята корпоративна политика за повишаване на финансовата грамотност, КФН ще продължи да насърчава младите таланти да развиват аналитично мислене, етична ангажираност и практически умения – качества, които са от съществено значение за бъдещето на финансовия сектор.
На 27 май Икономическият и социален съвет (ИСС) организира национална дискусия на тема „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“. Събитието бе официално открито от министър-председателя на Република България – Росен Желязков, от министъра на образованието и науката – Красимир Вълчев и от председателя на ИСС – Зорница Русинова. Към аудиторията на форума специално видеообръщение направи българският еврокомисар Екатерина Захариева.
В дискусията, която е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България, взеха участие представители на работодатели, синдикати, граждански организации, както и основни институции, пряко ангажирани с темата на събитието. Своите гледни точни споделиха ръководителят на представителството на ЕК в България – Йорданка Чобанова, представители на Министерството на финансите, БНБ, НАП, НОИ, КЗП, както и КФН, която бе представена от г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“:
„Бих искала да подчертая, че една от водещите и стратегически цели на Комисията за финансов надзор е повишаване нивото на финансова култура не само на подрастващите и младежите, а на всички български граждани, особено на прага на еврозоната, на фона на въздействието на цифровизацията, финансовите технологии и дигитализацията. Ежегодно провеждаме инициативи, посветени на социално-отговорната кауза потребителите да бъдат финансово ограмотени, обществото да бъде добре информирано, съответно да съумее да направи информиран избор при ползване услугите на инвестиционен посредник или застрахователен брокер, както и как да избере пенсионен фонд, тъй като се наблюдава трайна тенденция от въвеждане на тристълбовия пенсионен модел – приблизително 80 % от навлизащите на трудовия пазар да не избират фонд, а да бъдат служебно разпределени. Затова смятам, че ключовата ни обща задача е много ясна – чрез всички комуникационни канали, с които разполагаме, да информираме, обучими подкрепим обществото, така че да премине през този преход спокойно и защитено. От нас зависи да изградим онази среда, в която да бъдем пълноправни европейци с добре информиран финансов избор“.
В рамките на дискусията, в която участие взеха и експерти от посочените ключови институции, бяха представени данни от проведени социологически проучвания, които ясно очертаха съществуващите дефицити в нивото на финансова грамотност сред различни групи от населението. Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН, представи дейностите на институцията в подкрепа на финансовата грамотност в България и коментира, че е необходимо да бъдат използвани механизмите на всички възможни комуникационни канали, за да бъде постигнато по-високо ниво на финансова култура, което би спомогнало за по-успешна интеграция в еврозоната и по-добро управление на личните финанси.
Комисията за финансов надзор има дългосрочен ангажимент в този процес и ще продължи да полага непрекъснати усилия за повишаване финансовата култура на българските граждани чрез образователни инициативи, информационни кампании и партньорства с правителствения и неправителствен сектор. Участието в работната група по финансова грамотност към Министерството на финансите, провеждането на образователната програма „Небанковият финансов сектор в България“, в партньорство с Фондация „Атанас Буров“ и Министерството на образованието и науката, реализирането на дигитална информационна кампания „Инвестирай безопасно“ – https://investsafely.fsc.bg, насочена към повишаване на информираността относно рисковете при инвестиране и вземане на разумни финансови решения, участието в „Световна седмица на парите“, са само част от активностите на Комисията. С цел осигуряване на достъпна и навременна информация за потребителите, КФН поддържа редица комуникационни канали – официалния уебсайт www.fsc.bg, образователния портал www.tvoitefinansi.bg и мобилното приложение за смарт устройства FSC mobile.
На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.
От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.
Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“.Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.
Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.
За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.
По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.
След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.
На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.
На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.
Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.
В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.
На 19 март Комисията за финансов надзор (КФН) подписа споразумение за сътрудничество със Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов. Това партньорство е част от инициативите на КФН в рамките на Световната седмица на парите 2025, насочени към повишаване на финансовата грамотност сред младите хора.
На събитието присъстваха председателят на КФН г-н Бойко Атанасов, г-н Петър Джелепов – член на КФН и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор, ректорът на академията доц. д-р Марин Маринов, доц. д-р Валентин Милинов – помощник-ректор, както и студенти от учебното заведение.
В рамките на сътрудничеството ще се провеждат семинари, обучения, професионални състезания и стажантски програми, които ще предоставят на студентите и учениците от икономически специалности в Свищов възможност да придобият теоретични знания и практически умения. Те ще се запознаят с капиталовия, осигурителния и застрахователния пазар в България.
Стопанската академия изрази ангажимент да подкрепя развитието на дигиталните компетенции и подготовката на специалисти за финтех сектора. Част от съвместните инициативи ще включват и сертифициране на студенти като брокери на финансови инструменти и инвестиционни консултанти.
Студентите ще бъдат насърчавани да възприемат проактивен подход при вземането на финансови решения и да се запознаят с възможностите и рисковете на небанковия финансов сектор. Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов, подчерта важността на финансовата грамотност, заявявайки: „Информираното и добре подготвено младо поколение е ключът към устойчивото развитие на българската икономика. Нашата визия е да работим за общество, в което всеки млад човек разполага с необходимите знания и умения, за да взема информирани финансови решения. Познаването на небанковите финансови продукти и услуги не само помага на хората да управляват по-ефективно своите финанси, но и ги подготвя да се ориентират уверено в динамичния и дигитализиран финансов свят.“
Комисията за финансов надзор поддържа фокуса си върху подобряването на финансовото образование. В рамките на Световната седмица на парите експерти от КФН ще изнесат лекции за безопасното инвестиране пред ученици от Първа английска гимназия и ще участват в конкурса „Портфейл на бъдещето“ за ученици от 1 до 4 клас, организиран от фондация „Джуниър Ачийвмънт България“.
За поредна година Bulgarian Stock Exchange (Българската фондова борса – БФБ) се включи активно в международната инициатива на Световната федерация на фондовите борси – Ring the Bell for Gender Equality, насочена към насърчаване на равенството между половете в бизнеса и финансите.
Сред официалните гости на събитието бе г-жа Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“ и изпълняващ правомощията на заместник-председател, ръководещ управление „Застрахователен надзор“. Нейното присъствие подчерта важността на регулаторните политики за насърчаване на равенството между половете във финансовия сектор и икономиката като цяло.
Тази година инициативата премина под официалното послание на ООН – “Right. Equality. Empowerment. For all women and girls.” („Права. Равенство. Овластяване. За всички жени и момичета“).
Приветствие отправи и Даринка Георгиева, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН, която акцентира върху корпоративната отговорност и устойчивото развитие като ключови фактори за равенството между половете.
Специален гост-лектор беше г-жа Мая Донева от Европейското женско лоби – най-голямата платформа на организации, защитаващи правата на жените в Европа. В своето изказване тя подчерта необходимостта от повече жени на ръководни позиции и изграждането на политики, които подкрепят баланса между професионалния и личния живот.
Председателят на КФН, г-н Бойко Атанасов, също изрази подкрепата си за инициативата, подчертавайки значението на равенството между половете в устойчивото развитие на финансовия сектор:
„Равнопоставеността на половете не е просто социална кауза – тя е икономическа необходимост. Само чрез активното включване на жените на всички нива на финансовата система можем да изградим стабилна и конкурентоспособна икономика. Жените играят ключова роля в развитието на капиталовите пазари и устойчивото инвестиране. Те са иноватори, лидери и двигатели на промяната. Като регулатор, КФН подкрепя политики, които насърчават разнообразието и равните възможности в сектора, защото вярваме, че именно чрез приобщаваща финансова среда ще постигнем дългосрочен растеж и стабилност.“
Събитието е част от глобална инициатива, провеждана ежегодно в десетки фондови борси по света, с цел да насочи вниманието към значението на равенството между половете като фактор за икономически растеж и устойчиво развитие.
