Изказване на г-н Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор, в тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България

Интегрирани капиталови пазари: Пътят на България към устойчиво и иновативно финансиране

В моменти като настоящия, посоката на развитие не се диктува от обстоятелствата, а от избора да се действа целенасочено, с визия. Докато Европа се стреми към по-добра интеграция на капиталовите си пазари, България трябва не само да навакса, но и да бъде част от промяната към устойчиво и иновативно финансиране.

Силната банкова система остава гръбнак на икономиката, но новите реалности изискват повече – по-гъвкави форми на финансиране, дигитална свързаност и прозрачен достъп до инвестиции. Отдавна вече не става въпрос просто за регулации, а за изграждане на екосистема, в която пазарите се развиват устойчиво, бизнесите растат, а гражданите участват информирано.

Промяната е в ход. Регламентът DORA за цифрова оперативна устойчивост влезе в сила в целия ЕС през 2025 г. и поставя конкретни изисквания към финансовия сектор относно киберсигурността и управлението на ИКТ рисковете. В същото време, Регламентът MiCA, който представлява първата общоевропейска рамка за регулиране на криптоактиви, вече е в сила на европейско ниво и предстои да бъде транспониран в националното законодателство на България. Тези инициативи са ясни сигнали, че финансовата система върви към по-високи стандарти за сигурност, иновации и доверие. В този контекст, Комисията за финансов надзор организира важна конференция за небанковия финансов сектор, насърчавайки съвместната работа и устойчивата среда в процеса по прилагане на двата регламента.

Често се говори за еврозоната като за политическа цел. Но за онези, които работят с капиталови пазари, това е много повече – това е уверение, че България е стабилен и предвидим партньор. Присъединяването ще премахне валутния риск, ще намали транзакционните разходи и ще улесни трансграничните инвестиции – възможности, които не бива да се изпускат. Комисията за финансов надзор, като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, следи напредъка на всички поднадзорни лица по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Резултатите от проведена от КФН анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждането на еврото е в много напреднал етап. Много участници вече са предприели конкретни стъпки за адаптация, като актуализиране на вътрешни планове, информираност на клиентите и партньорите и обновяване на информационните системи. Въпреки напредъка, има още области (техническа и регулаторна), в които е необходимо подобрение.

Комисията за финансов надзор активно работи за надграждане на надзорния капацитет чрез иновативни дигитални инструменти, подкрепя устойчивото финансиране и ESG стандартите, насърчава културата на откритост и прозрачност сред пазарните участници. Освен това, КФН е и един от инициаторите в процеса на прилагането на принципите на корпоративното управление в България, като следва международно признатите стандарти за прозрачност, отчетност, ефективен надзор и защита на правата на акционерите. Това е ключова част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да укрепи доверието в българския финансов сектор. Осигуряването на добро корпоративно управление не само подобрява стабилността на пазарите, но и привлича нови инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж на икономиката.

Застрахователният сектор и пенсионните фондове имат реален потенциал да се превърнат в устойчив източник на финансиране за икономиката. Мултифондовият модел вече дава възможност за избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска – следващата стъпка е да използваме пълноценно този инструмент за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции и подкрепа на реалната икономика.

За да бъде пазарът жизнен, той се нуждае от активни, информирани участници. Това означава по-добра финансова грамотност, дигитални решения за достъп до продукти и ясна комуникация. Развитието на капиталовите пазари в България не може да бъде оставено на естествения ход на събитията – то изисква стратегическа визия, институционален капацитет и широка обществена подкрепа. Само чрез партньорство между публичния и частния сектор, чрез иновации и доверие, можем да изградим модерна и устойчива финансова среда.

През 2025 г. пред КФН е поставена целта да покаже, че силата на регулацията не е в рестрикцията, а в създаването на среда за доверие, иновации и растеж. Стабилен надзор, предвидима регулаторна рамка и открит диалог с участниците в сектора – това е моделът, с който България утвърждава мястото си в сърцето на европейската финансова архитектура.

Целият бюлетин можете да видите тук.

Решения от заседание на 12.05.2025 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява независим член на съвета на директорите на „ПОД – Бъдеще“ АД.

2. Одобрява представените промени в устава на „Варвара термал вилидж“ АДСИЦ.

3. Изпраща уведомление до компетентния орган на Федерална република Германия във връзка с намерението на управляващо дружество „Карол Капитал Мениджмънт“ ЕАД да осъществи публично предлагане на дялове на договорен фонд „Адванс Възможности в Нова Европа“ на територията на съответната държава.

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

Решения от заседание на 07.05.2025 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „А.М.К. Комерс“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 13 000 000 евро, разпределени в 13 000 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми и свободнопрехвърляеми облигации с ISIN код BG2100044242, с номинална стойност на една облигация 1 000 евро, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сумата от 6-месечен EURIBOR + надбавка от 1,75%, но общо не по-малко от 3,00% и общо не повече от 6,00%, с дата на емитиране 06.11.2024 г. и дата на падеж 06.11.2032 г.

Вписва „А.М.К. Комерс“ АД като емитент и посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Био Агро Къмпани“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 25 000 000 лева, разпределени в 25 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 3,00% и общо не повече от 5,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 18.11.2024 г. и дата на падеж 18.11.2032 г., с ISIN код BG2100049241.

Вписва „Био Агро Къмпани“ АД като емитент и посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

3. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Адамант Кепитъл Мениджмънт“ ЕАД, гр. София.

Емисията е в размер на 24 000 000 лева, разпределени в 24 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100032247, с плаващ годишен лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечен EURIBOR плюс надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 2,50% и общо не повече от 5,50% годишно, с дата на емитиране 24.07.2024 г. и дата на падеж 24.07.2032 г.

Вписва „Адамант Кепитъл Мениджмънт“ ЕАД като емитент и посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа.

4. Одобрява проспект за първично публично предлагане на емисия акции, която ще бъде издадена от „Гленмоор Кепитал“ АДСИЦ, гр. Варна.

Емисията е в размер до 650 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев и емисионна стойност 2 (два) лева всяка една, с ISIN код BG1100006177.

Вписва посочената емисия акции, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

5. Вписва „ПРАЙМ БРОКЕРС“ ООД в регистъра на застрахователните брокери.

6. Освобождава за 2025 г. „Акспо България“ ЕАД, „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД и „Електрохолд Трейд“ ЕАД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ).

7. Изпраща уведомления до компетентните органи на Република Австрия, Кралство Белгия, Република Кипър, Република Чехия, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Република Гърция, Кралство Испания, Република Финландия, Република Франция, Република Хърватия, Република Унгария, Република Ирландия, Република Италия, Република Литва, Велико херцогство Люксембург, Република Малта, Кралство Нидерландия, Република Полша, Република Португалия, Република Румъния, Република Словения, Република Словакия, Кралство Швеция и Република Швейцария във връзка с намерението на доставчик на услуги за колективно финансиране „Афранга“ ЕООД да предоставя услуги за колективно финансиране на териториите на съответните държави.

8. Не спазва в надзорната си практика Насоките относно вътрешните политики, процедури и механизми за контрол, за да се гарантира прилагането на ограничителни мерки на равнището на Съюза и на национално равнище (EBA/GL/2024/14) и Насоките относно вътрешните политики, процедури и механизми за контрол, за да се гарантира прилагането на ограничителни мерки на равнището на Съюза и на национално равнище  съгласно Регламент (ЕС) 2023/1113  (EBA/GL/2024/15).

9. Изпраща писмо до управляващо дружество „Варчев Мениджинг Компани“ EАД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

10. Изпраща писмо до „Куарт Фонд“ АД, с което потвърждава пълнота на заявлението за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за колективно финансиране.

Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 17май 2025 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 18 май 2025 г. (неделя)

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното:

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти ще се проведе на 17 май 2025 г. (събота) от 9:00 часа в зала 406 в Институт за следдипломна квалификация към Университет за национално и световно стопанство (УНСС) с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант ще се проведе на 18 май 2025 г. (неделя) от 9:00 часа в зала 406 в Институт за следдипломна квалификация към Университет за национално и световно стопанство (УНСС) с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

  • документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
  • документ за самоличност;
  • моливи HB или 2B;
  • гума за изтриване на молив;

Изпитите ще се проведат в една сесия в рамките на обявения за изпита ден, както следва:

            – Изпитът за брокери на финансови инструменти е с продължителност от 4      часа;

            – Изпитът за инвестиционни консултанти е с продължителност от 5 часа.

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

  • Texas Instruments BA II Plus;
  • BA II Plus Professional;
  • HP 12C;
  • HP 12C Platinum;
  • HP 12C 25th anniversary edition, както и
  • HP 12C 30th anniversary edition.

Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.

За допълнителни въпроси можете да се свържете с безплатно обаждане към Информационния център на КФН на телефон 0800 40 444 (от понеделник до петък от 9:00 часа до 17:30 часа).

Покана за онлайн семинар на ЕОЗППО във връзка с  Директивата за  възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия

В продължение на серията от онлайн събития, ЕОЗППО обяви следващото, което ще се проведе на 23.05.2025 г. (петък), 12-14 ч. източно европейско време, през MS Teams, на тема: Планиране на преструктурирането и оценка на възможността за преструктуриране.

Регистрация за участие можете да направите най-късно до 20.05.2025 г. на следния линк: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/23_May_Workshop_resolution_planning_resolvability

Регистриралите се ще получат повече информация няколко дни преди събитието.

Събитието е предназначено за всички заинтересовани страни, с фокус следните инструменти:

  • Регулаторни технически стандарти (RTS) за съдържанието на плановете за преструктуриране, вкл. и на група;
  • Насоки (Guidelines) за допълнително уточняване на въпросите и критериите за оценка на възможността за преструктуриране на пре/застрахователи или групи;
  • Насоки (Guidelines) за допълнителни подробности относно мерките за отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране и обстоятелствата, при които може да се прилага всяка мярка.

Предстоят семинари за планиране на превантивното възстановяване и критичните функции, информация за които ще бъде оповестявана своевременно.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова: Резултатът за осигурените лица от въвеждането на мултифондовете ще бъде увеличаване на пенсионните плащания и намаляване на таксите, които събират пенсионните дружества

Диана Йорданова

На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.

На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.

Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.

В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.

Решения от заседание на 30.04.2025 г.

На заседанието си днес КФН реши:

1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Пълдин Холдинг“ АД, гр. Пловдив.

Емисията е в размер на 8 000 000 лева, разпределени в 8 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 2,00%, но общо не по-малко от 3,50% и общо не повече от 7,00% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 27.08.2024 г. и дата на падеж 27.08.2027 г., с ISIN код BG2100037246.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Опортюнити България Инвестмънт“ АД, гр. София.

Емисията е в размер на 10 000 000 лева, разпределени в 10 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 2,00%, но общо не по-малко от 4,50% и общо не повече от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на издаване 29.11.2024 г. и дата на падеж 29.11.2030 г., с ISIN код BG2100053243.

Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.

3. Одобрява Рени Енгибарова за член на управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД „Алианц България“ АД и съответно на ЗАД „Алианц България Живот“ АД.

4. Одобрява Валери Ботев за ръководител на функцията по вътрешен одит на „БАРЕНЦ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД.

5. Одобрява изменения и допълнения в Правилника за организацията и дейността на Доброволен пенсионен фонд „ДСК – Родина“.

6. Вписва емисия акции, издадена от „Болкан Пропърти Инструментс“ АДСИЦ, гр. София, с цел търговия на регулиран пазар.

Емисията е в размер на 951 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 10 лева всяка една, с ISIN код BG1100072070.

7. Вписва емисия акции, издадена от „Риъл Булленд” АД, гр. София, с цел търговия на регулиран пазар.

Емисията е в размер на 2 085 834 броя нови обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 1 лев всяка, с ISIN код BG1100006136.

8. Вписва „ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР КРЕДИТ АСИСТ“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери.

9. Приема на първо гласуване проект на наредба за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор.

Проектът и мотивите към него са публикувани на интернет страницата на Комисията за финансов надзор в раздел „Нормативна уредба”, рубрика „Обществени консултации”, като бележки и предложения по проекта могат да бъдат представени в 30-дневен срок от публикуването му, до 30.05.2025 г. включително.

10. Прекратява, по искане на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, производство във връзка с признаване на пълна правоспособност на отговорен актюер, придобита извън Република България.

11. Освобождава за 2025 г. „Астра Биоплант” ЕООД и „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ EАД от задължението да се лицензират като инвестиционни посредници във връзка с осъществяваната от дружествата търговия със стокови деривати или квоти за емисии или техни деривати (по смисъла на чл. 5 от ЗПФИ).

12. Определя състава на изпитна комисия за провеждане на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 17.05.2025 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 18.05.2025 г. (неделя).

13. Изпраща писмо до „МаркетВижън Файнънс“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с вписване на дружеството в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.

Към 31.12.2024 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества,  са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.

Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през  2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.

През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

КФН в съвместно сътрудничество със СА Д. Ценов, Свищов – за повишаване финансовата и дигитална грамотност сред младите

На 14.04.2025 г. експерти от Комисията за финансов надзор участваха в семинар, насочен към студенти от Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, гр. Свищов, и ученици от общообразователни, специализирани и професионални училища в Северна България на тема „Регулация и надзор в небанковия финансов сектор. Възможности и предизвикателства пред потребителите“. Пред аудитория от над 200 ученици, студенти и преподаватели от региона бяха засегнати основни въпроси, като:

  • Регулаторни и надзорни правомощия на КФН в контекста на развитието на небанковия финансов сектор;
  • Пазарни участници в застрахователния, осигурителния и инвестиционен сектор; основни продукти и процеси;
  • Влияние на инфлацията върху спестявания;
  • Финансови иновации и влияние върху развитието на сектора: prop trading, криптоактиви, социални мрежи, финфлуенсери;
  • Най-чести жалби и сигнали от потребители на небанкови финансови услуги; права, задължения и механизми за защита на правата им;
  • Механизми за действие на КФН като съвременна институция, създаваща предпоставка за развитие на финансовите пазари в условия на сигурност и стабилност.

КФН продължава инициативите по съвместното си сътрудничество с Академията, включително за повишаване на финансовата и дигитална грамотност на младото поколение като бъдещи потребители на небанкови финансови услуги и продукти.