КФН и бизнесът обмениха добри практики по прилагането на МСФО 17

Комисията за финансов надзор организира форум за обмен на идеи и добри практики, посветен на Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 17.

Съорганизатори на събитието бяха Асоциацията на българските застрахователи и ИДЕС, а домакин – Университетът по застраховане и финанси.

„Основната цел е регулаторът, бизнесът и академичните среди да затвърдят диалога и да споделят добри практики по теми, които са важни за целия сектор“, подчерта в откриването зам.- председателят на КФН г-н Пламен Данаилов. Той отбеляза, че въпреки дългия период на разработване, МСФО 17 продължава да поражда въпроси и предизвикателства.

Председателят на АБЗ Николай Станчев акцентира върху необходимостта от активен диалог между бизнеса, регулатора и институциите, като посочи, че МСФО 17 въвежда нова философия в отчитането на застрахователните договори – предизвикателство не само за България, но и за световната застрахователна индустрия.

С пожелания към участниците се обърнаха още Тошко Тодоров, председател на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, и Илия Илиев, председател на ИДЕС.

В дискусиите се включиха над 60 представители на бизнеса и академичните среди. От страна на КФН участие взеха експертите Сузана Чауш, Пламена Керанова, Живка Славкова и Валя Орешкова.

P.Danailov 34
Пламен Данаилов
N.Stanchev
Николай Станчев
T.Todorov 2
Тошко Тодоров
I.Iliev2
Илия Илиев

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.10.2025 г. до 31.10.2025 г. в КФН са получени 28 (двадесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България.

За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 432 (четиристотин тридесет и две).

През м. октомври 2025 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 417 (две хиляди четиристотин и седемнадесет).

За периода 01.10.2025 г. – 31.10.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 74 (седемдесет и четири).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

Зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов: Отпадането на двойния одит е резултат от диалога между сектора и КФН

„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“

С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.

Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.

_HA_6714
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев

В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.

Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.

_HA_6689
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев

Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.

Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.

_HA_6695
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ –Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г.

Откриване на производство по изменение и допълнение на общ административен акт на заместник-председателя, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ –Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г.

Днес, 05.11.2025 г., заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор“, на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 от Кодекса за застраховането и Закона за въвеждане на еврото в Република България, откри производство по издаване на общ административен акт – Заповед за изменение и допълнение на Заповед № 988/16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г..

Със Заповед № 988/16.12.2022 г., издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 16 и 24 от Закона за Комисията за финансов надзор и чл. 2, ал. 6 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, във връзка с чл. 127, ал. 1 и 2, ал. 3, т. 1 и чл. 527 от Кодекса за застраховането (КЗ), изменена и допълнена със Заповед № 190 от 28.03.2024 г.,  заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, е утвърдил структурата, формата и съдържанието на годишните, тримесечните и месечните справки и приложения на застрахователите и презастрахователите по чл. 126, ал. 1 от Кодекса за застраховането, различни от образците за количествено отчитане на индивидуални предприятия и на групи по Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/894 на Комисията от 4 април 2023 г. за определяне на техническите стандарти за изпълнение за прилагането на Директива 2009/138/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците, с които застрахователните и презастрахователните предприятия предоставят необходимата за надзора над тях информация на съответните надзорни органи, и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2450 (Регламент (ЕС) 2023/894); годишни и тримесечни справки за отчетността на Гаранционния фонд и други изисквания към отчетността.

Справките приложение към заповедта са в мерна единица „лева“ (лв.), съответно „хиляди лева“ (хил. лв.).

В съответствие със Закон за въвеждане на еврото в Република България и предстоящото въвеждане на еврото като официална валута в страната се налага изрична промяна на паричната единица, използвана в заповедта.

Съгласно чл. 48, ал. 8 и 9 от ЗВЕРБ, годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица. Алинеи 1 – 8 на чл. 48 от ЗВЕРБ се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети, други отчети и справки за специфични цели, когато такива се изискват съгласно българското законодателство или пряко приложимото право на Европейския съюз.

На това основание промяната в паричната единица следва да се прилага единствено за отчетите, отнасящи се за периодите след датата на въвеждане на еврото като валута в Република България.

По изложените съображения цитираната заповед следва да бъде изменена.

На основание чл. 66, ал. 1 от АПК откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез оповестяване на проекта на акта на интернет страницата на КФН в раздел „Обществени консултации”. На основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от АПК формата за участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта е „Писмени предложения и възражения”. На основание чл. 69, ал. 2 от АПК срокът за предоставяне на писмените предложения и възражения е един месец от датата на публикуване на съобщението за откриване на производството по издаване на административния акт на интернет страницата на КФН и изтича на 05.12.2025 г. включително.

Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1 октомври 2025 г. до 31 декември 2025 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Данни за дейността на застрахователните брокери към 30.06.2025 г.

Индивидуалните данни от справките на застрахователните брокери, извършващи дейност през отчетния период и регистрирани в Република България към 30.06.2025 г., са обобщени и публикувани на интернет страницата на КФН в Раздел „Застрахователна дейност”, „Статистика”, „Застрахователни брокери”.

Застрахователите да платят приоритетно за основни жилища, засегнати от наводненията, призова Пламен Данаилов

Застрахователите да платят приоритетно на хората, чиито основни жилища са засегнати от наводненията. За това призова по BTV заместник-председателят на КФН, отговарящ за „Застрахователен надзор“ Пламен Данаилов.

„Това е мярка в помощ на хората, които са загубили жилищата си, предвид идващата зима. Считам, че секторът ще бъде коректен и ще изплати обезщетения на всички, които са застраховали имотите си“, обяви Пламен Данаилов.

„Ако имат откази, призовавам да се обърнат към Комисията за финансов надзор. Комисията не може да определя конкретен размер на обезщетение, но може да дава задължителни предписания към застрахователите“, обясни зам.-председателят на КФН.

По думите му все повече природни бедствия – пожари, наводнения, бури и снеговалежи – поставят под въпрос готовността на домакинствата у нас да се справят с щетите. Въпреки това повечето българи не застраховат имотите си, за разлика от автомобилите.

По света тези застраховки са много по-разпространени, а на места се допълват и от държавна подкрепа и катастрофични фондове, които покриват големи щети.

В Европа се обсъждат различни идеи за задължително застраховане на имущество, което става актуално заради зачестилите природни бедствия. Ако това бъде прието, то ще бъде приложено и в България, каза още Пламен Данаилов.

„Българинът трябва да започне да мисли и като жертва, освен като потребител на застраховка“, обясни още зам.-председателят на КФН. Това означава по-висока премия, но и по-високи обезщетения в случай на неблагоприятно събитие.

Според Пламен Данаилов няма увеличение на цените на застраховката „Гражданска отговорност“. В дългосрочен план обаче, по-високите обезщетения неминуемо ще доведат до по-високи премии, както е в съседни и западноевропейски държави.

Той коментира темата с наводненията и по БНР като призова отново застрахователите да платят приоритетно на хората с основно жилище и ги призова да подават жалби в КФН, ако имат откази от плащане.

Пламен Данаилов засегна и темата със забраната за трансгранична дейност на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.

„Основните цели на Комисията за финансов надзор са защита на интересите на гражданите и финансовата стабилност на застрахователните компании. Казусът е изцяло в сътрудничество и в координация с европейския надзорен орган. Проблем за българските потребители няма да има“, категоричен беше Пламен Данаилов.

Интервюто по BTV може да гледате тук.

Интервюто по БНР може да слушате тук.

КФН налага нова забрана за трансгранична дейност на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД

Комисията за финансов надзор наложи нова забрана на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за трансгранична дейност по всички класове застраховки при условията на свободно предоставяне на услуги в други държави членки на Европейския съюз.

Решението бе взето днес, 01.10.2025 г., а срокът на действие е до привеждане на застрахователя в пълно съответствие с регулаторните изисквания.

Наложената забрана не засяга дейността на застрахователя в България и не спира разпространението на негови застрахователни продукти на територията на страната.

Както е известно, на 1 юли 2025 година, на дружеството бе наложена забрана да сключва застрахователни договори, да удължава срока на сключени контракти и да разширява покритието по тях при осъществяване на трансгранична застрахователна дейност, при условията на свободата на предоставяне на услуги по всички класове застраховки.

Действието на мярката беше за три месеца, а целта беше да се даде възможност на застрахователя да предприеме всички необходими мерки,  с които да синхронизира дейността си с нормативните изисквания на съответните държави членки, в които извършва дейност.

Налагането на новата забрана е резултат от засиленото сътрудничество на КФН с надзорните органи на държавите членки, в които „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД извършва трансгранична дейност, както и с Европейския орган по застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA).

Обменът на информация между регулаторите показва, че въпреки отчетените от застрахователя мерки за подобряване на организацията на дейността му, все още не са преодолени всички слабости, несъответствия и нарушения на пазарното му поведение, свързани с оплакванията и опасенията на надзорните органи в приемащите държави членки.

Освен това, в резултат на поредица от надзорни действия и мерки, предприети от страна на КФН, са установени и несъответствия на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД с приложимите регулаторни изисквания към финансовото състояние на застрахователите с право на достъп до единния пазар.

Затова КФН е предприела съответните принудителни административни мерки за постигане на нужните корекции. Това е и причината срокът на действие на новата забрана за осъществяване на трансгранична дейност да бъде определен до привеждане на застрахователя в пълно съответствие с регулаторните изисквания.

КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други държави членки – Полша, Румъния, Гърция, Италия и Испания, в засилено сътрудничество с EIOPA.

На 29 септември румънският застрахователен надзор ASF реши да забрани на застрахователната компания „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД да сключва нови застрахователни договори на територията на Румъния, считано от 1 октомври 2025 г., за неопределен срок.

Забрана за извършване на дейност в Полша по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите бе наложена и от полския надзорен орган KNF за неопределено време, считано от 17 април 2025 г.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.07.2025 г. до 31.07.2025 г. в КФН са получени 37 (тридесет и седем) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода не са постъпили уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България. Не са постъпили и уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователи със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. юли 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, се запазва на 434 (четиристотин тридесет и четири).

През м. юли 2025 г. в КФН са получени 20 (двадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 4 (четири) уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. юли 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава на 2 390 (две хиляди триста и деветдесет).

За периода 01.07.2025 г. – 31.07.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).

През същия период КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 71 (седемдесет и един).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

КФН е предоставила съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл на “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” към “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”

Комисията за финансов надзор беше уведомена от компетентния орган на Кралство Испания (General Directorate of Insurance and Pension Funds) за предстоящо преобразуване чрез вливане на “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” в “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”, включващо застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът. След преглед на представените документи, КФН взе решение за изпращане на писмо до националния компетентен орган на Кралство Испания относно предоставянето на съгласие за прехвърляне на застрахователния портфейл от “GENERALI ESPAÑA, SOCIEDAD ANÓNIMA DE SEGUROS Y REASEGUROS” към “GENERALI SEGUROS Y REASEGUROS, S.A.”.