Работна група в КФН ще разработи нов режим на сезонна застраховка за мотоциклети

Комисията за финансов надзор (КФН) ще сформира работна група, която да предложи нормативни промени във връзка с прилагането на сезонна застраховка за мотористи (МПС от групи L1-L5). В нея ще бъдат поканени представители на мотообщността, на Асоциацията на българските застрахователи, на Гаранционния фонд, както и на всички компетентни институции, ангажирани с темата.

Това стана ясно на заседание на парламентарна Комисия по икономическа политика, инвестиции и индустрия.

По инициатива на председателя Стефан Белчев представители на КФН, АБЗ, КЗП, МВР и Омбудсмана на Р. България обсъдиха с представители на мотоклубовете исканията им за прилагане на срочна застраховка, която да покрива периода за използване на мотоциклета.

От страна на КФН участваха председателят на КФН Васил Големански и заместник-председателят, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов.

Председателят на КФН подкрепи изцяло исканията на мотористите и заяви, че Комисията е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги.

„Сезонната застраховка „Гражданска отговорност“ ще създаде усещането за справедливост, защото чуваме и споделяме исканията на мотористите. Когато използваш едно превозно средство, логично е да заплащаш цена само за този период“, заяви Васил Големански.

„Монетата обаче има две страни – цената да бъде справедлива и адекватна за потребителите, но от друга страна да има и защита на интереса на застрахованите лица чрез справедливи обезщетения“, допълни председателят на КФН.

Той посочи, че през последните години цената на застраховката е била притискана дъмпингово надолу от един участник – ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, което вече е с отнет лиценз. Това ще даде възможност на пазара сега да се развива конкурентно и честно, при реални цени, достатъчни за да се покрият справедливите искания на потребителите на застрахователни услуги, каза още председателят на КФН.

Васил Големански припомни пред участниците в комисията действията на КФН, свързани със сезонната застраховка.

Един от най-важните резултати е, че застрахователите върнаха възможността за разсрочено плащане. Това се случи след няколко срещи на ръководството на КФН с представители на АБЗ, посочи Васил Големански.

Комисията извърши проверка на начина на формиране на цените на застрахователите и наложи ежедневен мониторинг. Данните от проверката сочат, че между 30 и 40 на сто от начислените годишни премии не се събират заради прекратяване на застраховките, заяви заместник-председателят Пламен Данаилов.

Общият брой на застрахованите мотоциклети нараства постоянно всяка година. Пазарът се е увеличил от 98 136 през 2021 г. до 141 938 през 2025 г., което представлява близо 45% ръст за целия период. Това означава повече премии, но и повече обезщетения при инциденти, заяви председателят на КФН.

Пламен Данаилов допълни, че резултатите от проверката вече са изпратени по компетентност и на КЗК.

Важен момент е да се намери механизъм с МВР относно възможността за въвеждане на автоматичен режим на регистрация на превозните средства, при сключване на сезонна застраховка „Гражданска отговорност“. Затова КФН е изпратила становище към ведомството, което ще бъде обсъдено и в работната група, каза Васил Големански.

КФН счита за особено важно експертният диалог с представителите на мотоклубовете да продължи, така че всяко бъдещо предложение да бъде основано както на регулаторните изисквания, така и на реалните потребности на мотористите.

Вярваме, че чрез съвместни усилия можем да достигнем до решения, които едновременно да гарантират защитата на участниците в движението, финансовата стабилност на системата и по-справедливи условия за собствениците на мотоциклети.

КФН очаква започнатият диалог да бъде продължен, както и заедно да се работи за постигането на практически и устойчиви резултати.

Васил Големански връчи голямата награда в 15-ото издание на Националния конкурс по одит за студенти

DSC_6308

Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански връчи голямата награда в 15-ото издание на Националния конкурс по одит за студенти на Йоана Димитрова от Икономическия университет – Варна. Отличието е на стойност 1000 евро и е предназначено за финансиране на обучение във висше училище в България.

Награждаването се състоя на 9 юни 2026 г. в Университета по застраховане и финанси (УЗФ). Конкурсът се организира с подкрепата на водещи професионални и надзорни институции в областта на одита и финансовия контрол.

В тазгодишното издание участваха студенти от 12 университета в България и чужбина, които преминаха през тест и разработване на практически казус в областта на одита. Журито оцени техните професионални знания, аналитично мислене и умения за решаване на реални практически задачи.

DSC_6203

Церемонията беше открита от Видинския митрополит Пахомий и Васил Големански. Сред официалните гости на събитието беше и Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, както и представители на държавни институции, професионални организации и академичните среди.

Второто място беше поделено между Даяна Кирова от УНСС и Тамер Чакъров от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а третото място зае Мартина Рангелова от УНСС.

Бяха присъдени и две специални награди – наградата „Академик Иван Гюзелев“ на Гергана Казакова, включваща едномесечен стаж в Сметната палата, и специална награда на УЗФ за Димитър Димитров, представляваща 20% стипендия за обучение в магистърска програма на университета.

Националният конкурс по одит за студенти е сред утвърдените инициативи, които насърчават професионалното развитие на младите хора и създават връзка между академичното образование и практиката в областта на одита, счетоводството и финансовия контрол.

DSC_6335

Председателя на КФН Васил Големански: Полиците на „ДаллБогг“ остават валидни, пенсиите са защитени

Васил Големански бТВ

„Клиентите по действащите полици на ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ запазват правата си и обезщетенията следва да се изплащат по установения ред, а средствата в пенсионното дружество не са застрашени, тъй като то е отделно и стабилно юридическо лице“, каза Васил Големански в ефира на bTV. Поводът беше решението на Комисията да отнеме лиценза за застрахователна дейност на дружеството.

В интервю за медията председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) разясни причините за отнемането на лиценза и какви ще бъдат последствията за настоящите клиенти на компанията.

Според решението на КФН, дружеството вече няма право да сключва нови застрахователни договори нито в България, нито на територията на Европейския съюз. Въпреки това компанията остава задължена да изпълнява всички ангажименти по вече сключените полици и да обработва претенции на своите клиенти.

Васил Големански обясни, че „ДаллБогг“ продължава да носи отговорност за изплащането на обезщетения по действащите договори. Назначените от КФН квестори ще организират работата на дружеството и ще осигурят приемането и разглеждането на претенции.

Според констатациите на КФН и европейския надзорен орган – EIOPA, основната причина за отнемането на лиценза е значителен недостиг в техническите резерви на дружеството, оценяван на около 550 млн. лева или 280 млн. евро. Установено е също, че в продължение на години компанията е предлагала застрахователни продукти на цени под реалната им себестойност, без да заделя достатъчни средства за покриване на бъдещи щети, обяви председателят на КФН.

Васил Големански допълни, че представеният от дружеството оздравителен план не е съдържал реалистични мерки за преодоляване на финансовия недостиг и не е давал убедителен отговор как ще бъдат осигурени необходимите средства за покриване на задълженията.

Председателят на КФН беше категоричен, че при настъпване на застрахователно събитие клиентите трябва първо да предявят претенцията си към дружеството. Той уточни, че едва ако средствата на застрахователя се окажат недостатъчни за изплащане на обезщетенията, се задейства механизмът на Гаранционния фонд.

Специално внимание Големански обърна на застраховката „Гражданска отговорност“, при която претенции могат да бъдат предявявани години след сключването на полицата. Според него това означава, че евентуалното финансово натоварване върху Гаранционния фонд няма да се реализира наведнъж, а ще бъде разпределено във времето.

По отношение на пенсионните фондове Васил Големански направи ясно разграничение между застрахователното дружество и пенсионноосигурителната компания от групата, като подчерта, че пенсионноосигурителното дружество е отделно юридическо лице и към момента няма основания за притеснения относно стабилността на управляваните от него пенсионни фондове.

Според Големански е възможно в бъдеще да се стигне до промяна в собствеността на пенсионноосигурителната компания като последица от проблемите в застрахователния бизнес. Председателят на КФН обаче заяви, че това не поставя под риск средствата и интересите на осигурените лица.

Председателят на КФН Васил Големански: Регулациите в Европа трябва да отчитат разликите в националните пазари

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански взе участие в панелната дискусия „Преосмисляне на финансовата система за по-голям достъп, по-малко бюрокрация и повече иновации“, проведена в рамките на Green Transition Forum 6.0 – най-голямата платформа в Централна и Източна Европа, посветена на Зелената трансформация и устойчивото развитие. Форумът ежегодно събира представители на европейски и национални институции, бизнеса, академичните среди и международни организации за обсъждане на ключовите предизвикателства и възможности пред развитието на европейската икономика.

Дискусията в панела бе модерирана от Илия Лингорски, асистент във Факултета по икономика и бизнес администрация на Софийския университет, член на Управителния съвет на Българската народна банка, като в обсъждането на актуалната за Европа тема се включиха още Антонио Гарсия дел Риего, член на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), Мартин Гиков, отговорник за България, Международна финансова корпорация (IFC), Джордж Маринос, експерт по иновации и дигитални партньорства в Националната банка на Гърция, Брайън Фабрьог, президент на Blue Europe.

В рамките на панела председателят на КФН акцентира върху необходимостта от изграждането на по-ефективен и конкурентоспособен европейски финансов пазар, основан на принципите на пропорционалност, иновации и доверие. Той подчерта, че държавите членки на Европейския съюз се различават значително по размер, икономическо развитие и степен на развитие на капиталовите си пазари, поради което регулаторната рамка следва да отчита спецификите на отделните национални пазари.

„Принципът на пропорционалност трябва да бъде водещ при изграждането на европейските регулаторни рамки. Регулации, които са подходящи за най-големите финансови центрове, могат да създадат непропорционална тежест за по-малките пазари и да ограничат техния потенциал за развитие“, заяви Васил Големански.

По време на дискусията той открои и предизвикателствата, свързани с технологичната трансформация на финансовия сектор, включително развитието на финтех решенията, дигиталните финанси и изкуствения интелект. Според него регулаторният подход трябва да осигурява необходимата защита и стабилност на финансовата система, без да възпрепятства иновациите и развитието на нови бизнес модели.

Председателят на КФН подчерта значението на намаляването на административната и отчетната тежест чрез по-добра координация между институциите, стандартизиране на процесите и премахване на дублиращи се изисквания. Той отбеляза, че ефективните регулации се създават чрез постоянен диалог между надзорните органи и бизнеса, за да отговарят на реалните потребности на пазара и да насърчават неговото развитие.

Специален акцент в изказването му беше поставен върху ролята на гражданите за развитието на капиталовите пазари в Европа. По думите му значителна част от спестяванията на европейците продължават да бъдат концентрирани в банкови депозити, докато по-активното участие на индивидуалните инвеститори би могло да подкрепи финансирането на бизнеса, иновациите и стратегическите проекти.

„Доверието е основата, върху която функционират финансовите пазари. Без доверие няма инвестиции, няма растеж и няма устойчиво развитие“, посочи Васил Големански.

Той подчерта още, че финансовата грамотност е ключов фактор за изграждането на устойчива инвестиционна култура и за насърчаване на по-активното участие на гражданите в капиталовите пазари. Според него особено важно е достигането до младите хора чрез инициативи, които развиват знания, информираност и отговорно отношение към инвестирането.

Участниците в дискусията се обединиха около позицията, че Европа разполага със значителен потенциал за мобилизиране на собствен капитал и насочването му към инвестиции в реалната икономика, като по този начин ще укрепи своята конкурентоспособност, устойчивост и икономическа независимост.

Час по безопасно инвестиране: ученици търсят рискове във финансовия свят

В продължение на час, но не учебен, деца от Националната финансово-стопанска гимназия се образоваха как да разпознават рисковете в модерния инвестиционен свят. Техни преподаватели бяха д-р Неда Мужо – началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ в Комисията за финансов надзор, и Цветослав Цачев – главен инвестиционен консултант в „Елана“.

Събитието е част от „Световната седмица на парите“, която КФН ежегодно подкрепя и цели да насърчи финансовата грамотност сред младите хора.

В рамките на срещата бяха представени теми като функционирането на капиталовите пазари, ролята на фондовата борса, както и различни подходи за управление на риска и инвестициите.

Специален акцент беше поставен върху дигиталната кампания на КФН – „Инвестирай безопасно“, с фокус върху разпознаването на фалшиви инвестиционни предложения и различията между легитимни и нелицензирани инвестиционни посредници. Учениците се запознаха и с основни стъпки за проверка на надеждността на финансови компании и получиха полезни съвети от лекторите как да се предпазват от измами.

Това е третото събитие, което КФН провежда в столични училища през последния месец. Предишните домакини на инициативата бяха Първа английска гимназия и НБТГ, където участваха председателят на КФН Васил Големански и заместник-председателят Деница Величкова.

Световната седмица на парите (GMW) е ежегодна глобална кампания за повишаване на информираността относно важността на финансовата грамотност за младите хора от ранна възраст. Тя е насочена към надграждащо развиване на знания, умения, нагласи и поведения, които са необходими на младежите да взимат осъзнати финансови решения, в резултат на които да постигат финансово благосъстояние и финансова устойчивост.

GMW насърчава усилията, насочени към подобряване на финансовата грамотност на младите хора, като крайната цел е да се гарантира, че всички деца и младежи ще имат достъп до висококачествено финансово образование, че ще бъдат запознати с паричните въпроси и ще са в състояние да вземат интелигентни финансови решения, които могат да подобрят тяхната бъдеща финансова устойчивост и финансовото им благосъстояние.

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


България подкрепя Черна гора по пътя ѝ към членство в ЕС

България подкрепя Черна гора по пътя ѝ към членство в Европейския съюз. Това стана ясно при подписването на меморандум между Комисията за финансов надзор и черногорския надзорен орган CMA.

Документът бе парафиран в София от председателите на двете институции Васил Големански и Желко Дринчич.

България е твърд и постоянен поддръжник на европейската перспектива на Черна гора. През последните години Черна гора положи значителни усилия за развитието на своя капиталов пазар, хармонизира законодателството си и въведе европейски добри практики, които ще подпомогнат навременното ѝ присъединяването към Европейския съюз, заяви председателят на КФН Васил Големански. По думите му сътрудничеството между двете държави трябва да се задълбочи, особено в интеграцията на капиталовите пазари, както и международните инициативи, в които България е водещ фактор.

„Оценяваме високо опита на България като член на Европейския съюз, а отскоро и на еврозоната. Разчитаме на капацитета на КФН в предстоящите стъпки и бъдещите предизвикателства пред нашия регулатор по пътя към членството в ЕС“, заяви Желко Дринчич.

Двамата председатели обсъдиха състоянието на капиталовите пазари в двете държави. Общият извод беше, че те имат нужда от по-голяма свързаност, за да развиват своите емитенти и да привличат вложители.

Васил Големански акцентира специално върху хърватския опит с емитирането на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. Той представи и стратегията, приета от българското правителство, за подобна мярка и на нашия капиталов пазар.

Според Желко Дринчич това е инициатива, която носи само позитиви – за гражданите чрез по-висока доходност и за капиталовия пазар като възможност за привличане на нови инвеститори.

Председателят на КФН Васил Големански: Знанието и търпението са ключ към инвестиционната стратегия

Знанието, критичността и най-вече търпението са в основата на всяка добра инвестиционна стратегия. Това е дългосрочен процес и в него няма магия, нито пък внезапни и спонтанни решения. За да спечелите, трябва да учите, да проверявате всичко, което ви се предлага и да имате спокойствието да изчакате най-добрия момент за инвестиции. Този съвет даде председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански пред над 100 ученици от столичната Първа английска гимназия.

Разговорът с децата даде официален старт на инициативите на КФН, свързани със Световната седмица на парите. Събитието е част от международната кампания Global Money Week, провеждана тази година под мотото „Smart money talks“.

„За мен е удоволствие да открия Световната седмица на парите и да поставим началото на тазгодишното издание на инициативата „Инвестирай безопасно“. Живеем в динамична среда, белязана от бързото развитие на технологиите, в която финансовите услуги и инвестиционните възможности – включително криптоактивите и онлайн платформите – са все по-достъпни“, заяви пред подрастващите Васил Големански.

Председателят на КФН акцентира и върху необходимостта от по-широко застъпване на финансовата грамотност в образованието: „Финансовата грамотност е сред най-важните умения днес. В дигиталната ера, когато достъпът до инвестиции е само на един клик разстояние, умението да се вземат информирани и отговорни финансови решения е от ключово значение. Затова вярвам, че въвеждането на редовно обучение по финансова грамотност в училище, поне един час седмично, е необходимата стъпка в тази насока“.

В рамките на инициативата експерти от КФН провеждат образователни лекции, насочени към ученици от горните класове. По време на срещите участниците се запознават с основните принципи на инвестирането, рисковете при онлайн финансови предложения и начините за разпознаване на потенциални измами. В събитието се включи и д-р Неда Мужо, началник на отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“. В рамките на интерактивна игра, тя представи основните заплахи пред вложенията в ценни книжа, както и фундаментът, на който трябва да стъпи всеки инвеститор.

Делегация от КФН участва във втората Седмица на финансовите пазари към ОИСР

Председателят на КФН Васил Големански, заедно с експерти от комисията, участва във втората редовна Седмица на финансовите пазари към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Те бяха част от българската делегация на форума, водена от зам.-министъра на финансите Методи Методиев.

Срещата се проведе в периода 2-6 март 2026 г. в гр. Париж, Франция. Активното участие на високо ниво е от  голямо значение с оглед кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Основното събитие във форума беше заседанието на Комитета по финансови пазари, като заедно с него се провеждат и редовните срещи на работните формати към този комитет. В рамките на дискусиите бяха обсъдени редица важни въпроси, сред които перспективите за развитие и предизвикателствата пред глобалните финансови пазари, връзката между изкуствения интелект и отворените финанси, възможностите за участие на институционалните инвеститори и домакинствата в капиталовите пазари, развитието на пазарите на корпоративен дълг, справянето с кибер-рисковете в сферата на финансовите пазари и др. Тези теми са от изключителна важност както за развитието и устойчивостта на световните финансови пазари, така и за интеграцията на България в тях.

КФН защитава интересите на българския пазар в дебата за интеграцията и конкурентоспособността на капиталовите пазари в ЕС

Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански участва в заседанието на Съвета на надзорниците на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) – независимият европейски регулаторен орган, заемащ централна роля в надзора на финансовите пазари в Европейския съюз.

Основен акцент в дискусиите бе Пакетът за интеграция и надзор на пазарите (Markets Integration and Supervision Package) и ролята му за изграждането на Съюза за спестявания и инвестиции, повишаването на конкурентоспособността на европейските капиталови пазари и намаляването на регулаторната тежест. Обсъдени бяха и конкретни законодателни и регулаторни изменения, включително в областта на листването, пазарната прозрачност, пост-трейд инфраструктурата и надзорната конвергенция.

В рамките на дебата г-н Големански подчерта необходимостта от балансиран и практически ориентиран подход към реформите:

„По-дълбоката интеграция е необходимост, ако искаме европейските спестявания да се насочват по-ефективно към инвестиции, които остават и работят за икономиката на Европейския съюз, като същевременно утвърждаваме ЕС като привлекателно и предвидимо място за бизнес. В същото време пропорционалността трябва да остане водещ принцип – реформите следва да бъдат достатъчно амбициозни, но и приложими в ежедневната надзорна практика, без да създават ненужни оперативни затруднения или нови разделителни линии между пазарите.“

Комисията за финансов надзор продължава да работи активно за това българският небанков финансов сектор да бъде своевременно информиран за европейските инициативи и интересите на българския капиталов пазар да бъдат последователно и ефективно защитавани в рамките на ключовите надзорни формати на ниво ЕС.

2V4A4638

Eврото, развитието на пазара и диалогът са приоритетите на КФН

„Въвеждането на еврото в България, развитието на капиталовия и застрахователния пазар и задълбочаването на диалога с бизнеса – това са основните приоритети на Комисията за финансов надзор“, заяви нейният председател Васил Големански пред първото издание на конференцията „БАУД Next GEN: Бъдещето на инвестициите“, организирана от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД).

Събитието събра над 150 представители на управляващи дружества, инвестиционни посредници, институции и академични среди, за да обсъдят ключови теми, свързани с развитието на финансовата индустрия и бъдещето на инвестициите в България.

В него се включи и заместник-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Деница Величкова, заедно с ключови експерти в Комисията.

„Приемането на еврото не е просто технически или валутен преход – то е системна трансформация, която ще постави нови изисквания към регулациите, надзора и пазарната инфраструктура. По-малко от два месеца преди въвеждането му, мога да кажа със сигурност, че секторът е готов – компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и водят активна комуникация с клиенти и партньори“, заяви Васил Големански.

_DSF9701-ed
Васил Големански – председател на КФН

Той подчерта и водещата роля на КФН в този процес. „През последните години, а през последните 12 месеца – изключително активно, променяхме законодателството, участвахме в промените в информационните системи, помагахме при подготовката на основните документи и най-важното – защитавахме интересите на потребителите“, допълни председателят на КФН.

Васил Големански акцентира и върху модернизацията и дигитализацията на дейността на Комисията, насочена към по-бързи и ефективни административни процедури и по-тясно сътрудничество с пазарните участници.

Част от този процес е дигитализацията на целия документооборот в Комисията, който трябва да се случи в началото на следващата година“, каза още председателят.

„Нашата амбиция е Комисията да бъде партньор, а не бариера, съветник, а не инструмент за санкции. Ще работим все повече в режим на съвети, а не на принудителни мерки, защото задачата на КФН е не само да гарантира стабилността, но и да създава предвидима рамка за растеж“, посочи Васил Големански.

Като друг приоритет на Комисията той посочи развитието на капиталовия пазар с особен акцент върху емитирането на държавни ценни книжа (ДЦК) за индивидуални инвеститори през Българската фондова борса.

В изказването си той подчерта и изключително важната роля на Комисията при въвеждането на новите финансови технологии и токенизацията на активи.

„Капиталовият пазар не е просто механизъм за търговия – той е отражение на зрелостта на обществото и на доверието в институциите. Нашата обща цел е да изградим модерен, конкурентен и социално отговорен капиталов пазар, който да бъде източник на устойчиво финансиране и гордост за българската икономика. Наша отговорност е да пазим не само българския, но и целия европейски пазар от нелоялни практики. Затова пристъпваме изключително внимателно към процеса на лицензиране на компаниите“, заключи председателят на КФН.