Съдът спря два сайта по искане на КФН

По искане на Комисията за финансов надзор от 11 ноември, председателят на Софийски районен съд (СРС) разпореди на всички доставчици да спрат достъпа до два сайта от територията на България.

Причината е, че предлагат инвестиционни услуги от лица, които нямат това право.

Сайтовете са eplanetbrokers.com, zforex.com.

Искането е на основание чл. 281, ал. 3 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Съгласно този член, Комисията, съответно нейният заместник-председател, има право да оповестява интернет страници, чрез които се предлага предоставянето на инвестиционни услуги от лица, които нямат право да предоставят такива на територията на Република България. Решенията се публикуват на интернет страницата на комисията в деня на приемането им. Лицата, за които тези мерки се отнасят, се смятат за уведомени в деня на публикуването и са длъжни да преустановят предлагането на инвестиционни услуги от посочените интернет страници.

Ако не се съобразят с  решението на комисията в тридневен срок, тя има правото да поиска от съда да ги спре окончателно.

Въпросните сайтове не са се съобразили с нормативната уредба, затова въпросът е придвижен до СРС.

Списък на такива лица може да бъде открит на сайта на комисията на този адрес.

Цялото решение можете да видите тук.

Деница Величкова, заместник-председател на КФН пред Banker Special

Членството в Еврозоната отваря врати за капиталовия пазар в България

Деница Величкова е заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“. Г-жа Величкова е магистър по „Право“ от СУ „Св. Климент Охридски“ и магистър по „Финанси“ от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Тя развива професионалната си експертиза и в областта на банковото дело и публичните финанси. Професионалната й кариера обхваща водещи позиции в Комисията за финансов надзор, Министерство на финансите и Българска банка за развитие, както и консултантска дейност по европейски проекти и международни инициативи в авиационната индустрия.

– Госпожо Величкова, Вие сте магистър по право и по финанси. Как тези две специалности се съчетават във Вашата работа и в надзора върху инвестиционната дейност?

Комбинацията от право и финанси е изключителен професионален инструмент. За мен това е основата за ефективно и отговорно управление в сферата на надзора. Знанието в двете области дава инструментариум за тълкуване и прилагане на регулациите в сферата, както и способността за разчитане на икономическата логика зад тях. Резултатът специфично за мен е възможност да вземам информирани решения, балансиращи между законовите изисквания и динамиката на пазарните условия в България. Когато въвеждаме нови европейски изисквания, не е достатъчно да пренаписваме правната рамка – истинският специалист трябва да има разбирането как регулациите ще се отразят на ликвидността, на поведението на участниците на пазара и на устойчивостта на финансовата система. Юридическата подготовка е ключова в моменти на правна несигурност – изисква се смелост и ясна визия да се намери балансирано и аргументирано решение, което защитава интереса на инвеститорите, без да блокира развитието на пазара.

Съчетанието им дава възможност да изпълнявам както професионалните си ангажименти, така и да изграждам доверие и да формирам устойчиви връзки с екипа и външните партньори на Комисията за финансов надзор.

– Какви са основните предизвикателства пред „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН, особено в контекста на присъединяването на България към Еврозоната?

Членството в Еврозоната е възможност, която отваря врата за капиталовия пазар в България към нови хоризонти. Имаме възможността да надградим актуалната ситуация, като обединим европейските стандарти с конкретните параметри на българската икономика. По-високите изисквания за прозрачност, отчетност и защита на инвеститорите не са бариери, а стълбове, върху които ще изградим по-силна финансова среда. В сегашния контекст, задачата ни на регулатор в небанковия финансов сектор е да подкрепим всяка перспектива за устойчиво развитие, като същевременно гарантираме, че бизнесът няма да бъде обременен с излишна административна тежест.

– Каква е стратегията на КФН за ускоряване на дигитализацията в инвестиционния надзор?

Дигитализацията е сред водещите ни приоритети, тя е стратегически инструмент в развитието на Комисията. Особено място отделяме на развитието на регулаторен сендбокс, който да дава тласък на иновативни бизнес решения и преценка на въздействието им преди те да достигнат пазара. Вярвам, че този доказан европейски модел ще бъде изключително полезен и за българския пазар. Паралелно се стремим да държим фокуса си и върху развитието на финтех лабораторията ни, през която да популяризираме иновациите и спрямо образователния им характер да ги промотираме като гъвкав начин на мислене и бизнес поведение.

КФН вече наложи използването на своята дигитална система, през която компаниите да подават документи за лицензи, отчетност и кореспонденция с регулатора. Като причинно следствена връзка вече имаме намалена административна тежест за бизнеса и значимо подобряване на прозрачността в процесите. Целта ни е по-дигитализирана система и изграждане на инвестиционна среда, която е по-адаптивна, по-прозрачна и ориентирана към бъдещето.

И разбира се, киберсигурността остава основен акцент, защото дигиталното развитие няма стойност, ако не е съпроводено с надеждна защита на данните и инфраструктурата.

– Как КФН подпомага публичните дружества при подготовката на нефинансови отчети и доклади за устойчивост и какви са бъдещите Ви планове за прилагане на ESG изискванията?Нашата роля е да водим компаниите в процеса на преход към устойчиво корпоративно управление. За много от тях това е ново предизвикателство и съм убедена, че докладите за устойчивост ще се превърнат в естествена част от корпоративната отчетност – подобно на финансовите отчети, защото те са инструмент за реална промяна, която да постави устойчивото финансиране в центъра на капиталовия ни пазар и да покаже как инвеститорите могат да бъдат истинският й двигател. В практиката си вече виждаме как компании интегрират ESG фактори в своите стратегии и търсят финансиране чрез зелени облигации или фондове, ориентирани към устойчиво развитие. Предстои още много работа – както по регулациите, така и по изграждането на осъзнаване, че ESG изискванията са като компас по време на плаване в открито море – не гарантират спокойно плаване, но изграждат доверие у екипажа и увеличават шансовете корабът да стигне успешно до своята дългосрочна цел.

– Финансовата грамотност е сред Вашите приоритети. Какви инициативи развивате, за да повишите разбирането на гражданите и инвеститорите за капиталовите пазари?

За мен финансовата грамотност е категоричен приоритет – тя е лична моя кауза, а за КФН и дългосрочна инвестиция в бъдещето. Екипът ни работи целенасочено с различни аудитории – ученици, студенти, млади предприемачи, както и с вече активни участници на капиталовите пазари. Естествен израз на това ни разбиране е инициативата „Инвестирай безопасно 2“, която надгражда и доразвива предоставянето достъпно, полезно и надеждно съдържание за изграждане на информирани инвестиционни решения. Чрез видеа, ръководства, събития и образователни материали – както онлайн, така и на живо в училища и университети – се стремим да предадем сложните финансови теми на ясен, човешки език – без регулаторни термини и с мисъл за реалните нужди на обществото. Развиваме активни профили в LinkedIn и Instagram, а в момента подготвяме и подкаст поредица, посветена на криптоактивите – една от най-динамичните и интересни области, в която информираността е особено важна.

Вярвам, че най-сигурната инвестиция е знанието – изгражда доверие, предпазва от рискове и отключва нови възможности.

– Какви са приоритетите Ви по отношение на прозрачност и защита на инвеститорите?
Прозрачността е основен стълб в защитата на инвеститорите – тя е регулаторно изискване, както и обществен ангажимент. Постигането на прозрачност на процесите започва със строг и последователен контрол върху разкриването на информация от публичните дружества, преминава през ефективен надзор за предотвратяване на конфликти на интереси и завършва с ясни правила за поведението на всички пазарни участници. Миноритарните акционери – те често се чувстват най-уязвими и имат най-голяма нужда от сигурност, че системата работи справедливо и в техен интерес. Ето защо е важно да знаят, че зад тях стои надзорен орган, който не допуска компромиси с добрите пазарни практики. В крайна сметка, независимо от размера на инвестицията, всеки инвеститор трябва да може да разчита на сигурност, предвидимост и защита. Дружествата, от своя страна, имат задължение да действат в най-добрия интерес на своите акционери – не формално, а реално, прозрачно и отговорно. Само така можем да изградим доверие и стабилност на капиталовия пазар в дългосрочен план.

– Каква е ролята на регулатора в подпомагането на ликвидността на капиталовите пазари?
Ролята на регулатора по отношение на ликвидността на капиталовите пазари е подобна на тази на добрия треньор в отборен спорт – той не влиза в очертанията на терена както останалите играчи, но създава справедливи правила, гарантира равен старт и следи за феърплей. Комисията за финансов надзор има ролята да създава предвидима и стабилна регулаторна среда, да намалява административната тежест, да осигурява прозрачност и да насърчава доверието в пазара – всички те са важни предпоставки за ликвидност. А истинските „играчи“ на терена са пазарните участници – емитенти, инвеститори, посредници. Именно от тяхната активност, поведение и дългосрочен ангажимент зависи реалната ликвидност на пазара. Най-добрите резултати идват, когато регулаторът и пазарът работят в синхрон – с ясни правила, прозрачност и споделена отговорност за развитието на капиталовата среда. Затова и търсим институционални стимули съвместно с Българската фондова борса и Министерство на финансите. Вярвам че ще приложим в кратки срокове успешна формула за привличане на индивидуални инвеститори.

– Как виждате България като инвестиционна дестинация в актуалната икономическа среда?
България има потенциал да бъде атрактивна инвестиционна дестинация – с ниски данъци, стратегическо местоположение и стабилна банкова система. Моята мисия е да ни открояват две неща: предвидимост и доверие. Международните инвеститори искат да знаят, че правилата няма да се променят внезапно и че могат да разчитат на институциите. В сегашните условия на макроикономическа стабилност и присъединяване към Еврозоната интересът ще се засилва. Важен показател за напредъка на страната е и положителната оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за прозрачността и защитата на акционерите, което е сигнал, че България се движи в правилната посока и се утвърждава като все по-привлекателна инвестиционна дестинация.

– Какви стъпки предприема КФН за намаляване на регулаторната и административната тежест в сектора на инвестициите?

Първите стъпки в тази посока вече са реализирани, като този процес се случва чрез интензивен диалог с браншовите организации. Идентифицирахме и премахнахме на подзаконово ниво неактуални или ограничаващи изисквания. Логичната следваща стъпка, която ще предприемем е опростяване и нормативните изисквания, при спазване на европейската рамка, разбира се. Крайната цел е да усъвършенстваме създадената среда, в която бизнесът се развива свободно, но при еднакви, ясни и справедливи правила.

Европейският орган по ценни книжа и пазари публикува втория си консолидиран доклад за санкциите и мерките

Европейският орган по ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува втория си консолидиран доклад за санкциите и мерките, наложени от националните компетентни органи в държавите членки през 2024 г. Изготвянето на такъв доклад вече е практика в дейността на европейския надзорен орган и допринася за сближаването на надзорните и правоприлагащи практики, както и за постигане на по-голяма прозрачност, в съответствие със Стратегията на ЕОЦКП за 2023-2028 г. В доклада подробно са предоставени данни във връзка с броя и размера на наложените в резултат на надзора на инвестиционната дейност от държавите членки мерки и санкции, видовете най-чести нарушения, както и различните способи за приключване на образуваните административнонаказателни производства. След направения задълбочен анализ на дейността на държавите членки, националните надзорни органи продължават да си сътрудничат, със съдействието и на ЕОЦКП, относно ефективното и последователно прилагане на законодателната рамка във връзка с капиталовите пазари с оглед гарантиране, че извършването на подобни нарушения ще води до подобни ответни надзорни действия в целия ЕС, независимо от това къде са били инициирани.

Докладът може да бъде намерен на следния адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esma-publishes-second-consolidated-report-sanctions

Стажанти от програмата на финансова група „Карол“ посетиха Комисията за финансов надзор

Структурата и същността на капиталовия пазар, безопасното инвестиране, присъединяването към еврозоната и очакваният ефект върху пазарите бяха сред темите, които обсъдиха стажантите на финансовата група „Карол“ с експерти от  Комисията за финансов надзор.

Посещението в Комисията за финансов надзор е част от утвърденото партньорство на регулатора с бизнеса и от усилията на институцията за повишаване на финансовата грамотност сред младите хора.

Стажантите се запознаха с основните функции на Комисията, както и с механизмите за регулация и надзор на капиталовия пазар в България. Специален акцент бе поставен върху ролята на инвестиционната дейност като двигател на иновациите, икономическия растеж и дългосрочната финансова устойчивост: „Устойчивото развитие на капиталовите пазари започва със знанието – с ясни правила, прилагани от дружества при спазване на нормативната рамка и уверени, добре подготвени инвеститори. Срещата с регулатора дава възможност за запознаване отблизо с механизмите за поддържане на прозрачни и стабилни капиталови пазари – знание, което е от ключово значение, ако сте избрали да се реализирате в небанковия финансов сектор. Вярваме, че изграждането на финансова грамотност у младите хора е инвестиция в бъдещето – стратегически избор с дългосрочен ефект за цялото общество“, сподели Петя Хантова, директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в КФН.

Комисията за финансов надзор ще запази своята ангажираност към инициативи, насочени както към подобряване на финансовата грамотност, така и към кариерното развитие на младите хора. Институцията ще продължи да поддържа активен диалог с образователните партньори и ще остане отворена за бъдещи съвместни проекти, които целят да подготвят компетентни и отговорни специалисти за финансовите пазари.

DSC_0242-1-selected

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

КФН взе участие в семинар, посветен на корпоративната устойчивост

Експерти от КФН участваха в семинар, организиран от Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите в България (АДВИБ) – „Как да се включим в процеса: практически съвети в помощ на компаниите за докладване на корпоративната устойчивост – 2024 г.“. Наталия Йончева и Мариела Чукова от дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията, бяха панелисти в първата част на събитието и представиха обобщена информация, относно очакванията и изискванията на КФН, като регулаторен орган, по отношение на Изискванията на Директивата за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта – CSRD, транспонирани в Закона за счетоводството и Закона за независимия финансов одит.

Сред аудиторията на професионалната среща, бяха още представители на дружествата, чиито ценни книжа се търгуват на регулиран пазар, представители на дружества, които са листнати на Пазара за растеж – BEAM, представители на държавни и публични общински предприятия, както и представители на други дружества, чиято отчетност е в обхвата на новите регулаторни изисквания на Европейския съюз. По време на дискусиите бяха засегнати и въпроси, свързани с корпоративното управление – водеща тема на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която Комисията за финансов надзор остава трайно ангажирана.

Промяна в образеца и в начина на подаване на Уведомлението за значително дялово участие

Промяна в образеца и в начина на подаване на Уведомлението за значително дялово участие (Уведомление по чл. 145) от акционери в публични дружества, преминаващи прагове от 5% или кратни на 5% от правата на глас в общите събрания на акционерите на публични дружества, чиито финансови инструменти са допуснати  до търговия на регулиран пазар.

Във връзка с публикуване в Регистъра на КФН в цялост на Уведомление за значително дялово участие, досегашният файл, използван от акционерите за подаването на Уведомлението по чл. 145 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа в Комисията за финансов надзор (КФН), е разделен на два файла, като текстовете остават непроменени.

Двата файла са поставени в един ZIP файл, който може да бъде изтеглен от интернет страницата на КФН, раздел: Начало / Административни документи / Форми и образци / Инвестиционна дейност.

След изтеглянето на ZIP файла от интернет страницата на КФН той се разархивира и се попълва съдържанието на двата разархивирани файла (и двата разархивирани файла са в DOC формат, както следва):

  1. „UVEDOMLENIE_145.doc“ и
  2. „TO_FSC_ONLY_145.doc“.

След попълването им 2-та DOC файла се подават в КФН посредством Единната Информационна Система (ЕИС).

Двата DOC файла се изпращат едновременно с едно заявление в ЕИС, като се прикачват и двата попълнени DOC файла – не се прикачват архивирани в един ZIP файл.

Пряка връзка за подаване на Уведомлението можете да достъпите от ТУК или ТУК.

Алтернативни начини на подаване са:

  1. електронната поща на КФН с адрес: delovodstvo@fsc.bg,
  2. факс на КФН с номер: +359 2 9404 606,
  3. по пощата до следния адрес: Комисия за финансов надзор, ПК 1000, София, ул. „Будапеща” № 16.

Забележка:

В ZIP файла се намира още един файл – UKAZANIE.txt, който пояснява начина на подаване на Уведомлението за значително дялово участие в КФН. Този файл не се подава в КФН.

Утвърдена нова Справка № 9 УД – Собствен портфейл, представляваща част от образците на справки за финансова отчетност на управляващите дружества  

Във връзка с прилагането на чл. 153, ал. 1 от Наредба № 44 от 20.10.2011 г. за изискванията към дейността на колективните инвестиционни схеми, управляващите дружества, националните инвестиционни фондове, алтернативните инвестиционни фондове и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, във връзка с чл. 104, ал. 1, т. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, със Заповед № 72 от  20.03.2023 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е утвърдена нова Справка № 9 УД – Собствен портфейл, представляваща част от образците на справки за финансова отчетност на управляващите дружества, определени с Решение № 1522 – КИС от 08.12.2017 г., последно актуализирани със Заповед № З – 6 от 10.01.2022 г.

Утвърдените справки по образец са относими и за лицензираните лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове при представяне на отчетите им, доколкото за тях се прилагат съответно изискванията за разкриване на информация от управляващите дружества.

Актуалните образци на справки са публикувани в раздел „Административни документи“, секция „Форми и образци“, подсекция „Инвестиционна дейност“.