Зачестяват онлайн измамите с изкуствен интелект – експерти предупреждават за нови рискове

Онлайн финансовите измами навлизат в нов етап на развитие заради използването на изкуствен интелект, който позволява на престъпниците да създават все по-убедителни фалшиви съобщения, профили, гласове и видеоклипове. Това се посочва в нов информационен материал на европейските надзорни органи (ЕОЦКП, ЕОЗППО и ЕБО), насочен към повишаване на обществената осведоменост за нарастващата заплаха.

Измамниците вече използват технологии за генериране на съдържание, които могат да имитират гласове на близки хора, банкови служители или публични личности. Такива контакти често се осъществяват чрез социални мрежи, приложения за съобщения, имейли или неочаквани телефонни обаждания. Последиците могат да бъдат сериозни – финансова загуба, кражба на самоличност и дори психологически стрес.

Сред най-често срещаните предупредителни сигнали са обещания за бърза печалба, спешни искания за пари или лични данни, съмнителни линкове, както и искания за инсталиране на приложения или предоставяне на достъп до устройство. Специалистите подчертават, че легитимни компании никога не изискват пароли, ПИН кодове или банкови данни чрез съобщения или телефонни разговори.

Докладът посочва няколко основни типа измами, които се разпространяват онлайн:

  • представяне за друг човек чрез т.нар. deepfake технологии;
  • фишинг съобщения и социално инженерство;
  • инвестиционни или застрахователни схеми с фалшиви оферти;
  • романтични измами чрез социални мрежи;
  • измамни оферти за покупки извън официални платформи.

Експертите съветват потребителите винаги да проверяват източника на съобщенията, да не отварят непоискани линкове, да използват силни пароли и многофакторна защита и да бъдат особено внимателни при оферти, които изглеждат „твърде добри, за да са истина“. Допълнително се препоръчва семействата да създадат тайна „безопасна дума“, която да използват за потвърждение на самоличност при съмнителни обаждания.

Ако човек стане жертва на измама, трябва незабавно да прекрати контакт с извършителя, да се свърже с банката си, да смени всички пароли и да подаде сигнал до полицията или съответния финансов регулатор. Специалистите предупреждават и за т.нар. „измами за възстановяване“, при които престъпници се представят за институции и обещават връщане на загубени средства срещу такса – практика, която обикновено води до нови загуби.

Заключението на експертите е ясно: с развитието на изкуствения интелект измамите стават по-убедителни, но вниманието, проверката на информацията и предпазливостта остават най-силното средство за защита на потребителите.

За допълнителна информация можете да разгледате цялата категория „Предупреждения за потребителите“.

Консултация на Европейските органи EBA и ESMA относно пруденциалната регулаторна рамка на инвестиционните посредници

Член 60 от Регламент (ЕС) 2019/2033 относно пруденциалните изисквания за инвестиционните посредници (IFR) и чл. 66 от Директива (ЕС) 2019/2034 относно пруденциалния надзор върху инвестиционните посредници (IFD) упълномощават Европейската комисия (ЕК) да представи доклад до Съвета и Европейския Парламент относно прилагането на двата законодателни акта, като е възможно да бъдат включени и предложения за изменение на пруденциалната рамка, приложима за инвестиционните посредници.

В тази връзка ЕК търси съвет от EBA (Европейския банков орган) и ESMA (Европейския орган за ценни книжа и пазари) относно редица теми, сред които:

а) Категоризация на инвестиционните посредници, включително условията за определянето им като малки и невзаимосвързани инвестиционни посредници и условията за класифициране като кредитни институции;

б) Адекватността на пруденциалните изисквания на IFR/IFD (включително обхвата на K-факторите, изисквания за пруденциална консолидация и за ликвидност);

в) Съотносимост с нормативната уредба по CRR (Регламент (ЕС) 575/2013) и CRD (Директива 2013/36/ЕС), включително относно прилагането на рамката за пазарния риск, променливото възнаграждение и разкриване на информация за инвестиционната политика;

г) Взаимодействие между IFR/IFD и MiCA (Регламент (ЕС) 2023/1114 относно пазарите на криптоактиви егламента);

д) Взаимодействие между IFR/IFD и UCITSD (Директива 2009/65/ЕО относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа) / AIFMD (Директива 2011/61/ЕС относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове) – по-специално в случаите, когато управляващи дружества/ лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове извършват допълнителни  услуги по MiFID, дали да въведат същите изисквания към капитала ми, каквито имат инвестиционните посредници, или да ограничат предоставяните допълнителни услуги.

Допълнително ще бъде необходимо да се съберат данни от инвестиционните посредници, управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, които да допълнят становищата, получени по време на настоящата консултация. Окончателният доклад на EBA и ESMA в отговор на ЕК ще бъде публикуван до декември 2024 г.

Период за предоставяне на коментари: 3ти септември 2024 г.

Линк към консултацията на ESMA: https://www.esma.europa.eu/press-news/consultations/discussion-paper-call-advice-investment-firms-prudential-framework

Информация за всички текущи публични консултации на Европейските органи може да видите тук: https://www.fsc.bg/evropeyski-vaprosi/es-publichni-konsultatsii/

КФН взе решение за спазване на насоки за противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма

Комисията за финансов надзор спазва в надзорната си практика насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, издадени от Европейския банков орган

На свое заседание, проведено на 31 октомври 2023 г. Комисията за финансов надзор взе решение, с което обяви, че спазва в надзорната си практика следните насоки:

  • Насоки относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган;
  • Насоки относно използването на решения за дистанционно установяване на делови взаимоотношения с клиенти съгласно член 13, параграф 1 от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/15), издадени от Европейския банков орган;
  • Насоки относно политиките и механизмите за контрол за ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма (ИП/ФТ) при предоставянето на достъп до финансови услуги (EBA/GL/2023/04), издадени от Европейския банков орган.

В „Държавен вестник“, бр. 84 от 06.10.2023 г., е публикуван Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари. С посочения закон  в националното законодателство се въвеждат разпоредби, касаещи прилагането на Насоките относно политиките и процедурите, свързани с управление на нормативното съответствие, и ролята и отговорностите на служителя, отговорен за нормативното съответствие във връзка с БИП/БФТ, съгласно член 8 и глава VI от Директива (ЕС) 2015/849 (EBA/GL/2022/05), издадени от Европейския банков орган. Член 9д от Закона за мерките срещу изпирането на пари установява задължение за лицата по чл. 4 от същия закон да спазват приложимите насоки в областта на противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма, приети от Европейския банков орган, когато са техен адресат и за които съответният орган за надзор е взел решение за тяхното прилагане. В обхвата на лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари попадат поднадзорните лица на Комисията за финансов надзор по чл. 4, т. 3, 5 и 8 – 11 от същия закон, с изключение на банките – инвестиционни посредници по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

Спазването на изискванията на посочените насоки в надзорната практика на Комисията за финансов надзор има за цел да надгради и гарантира общо, уеднаквено и последователно разбиране и прилагане на изискванията на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията, така както са транспонирани в Закона за мерките срещу изпирането на пари, от страна на поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица, посочени в чл. 4, т. 5, 8 – 11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.