Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г.

Над 90% от компаниите вече са изцяло готови, а при останалите процесите по адаптация ще приключат преди края на годината.

По-голямата част от дружествата са адаптирали информационните си системи и са провели успешни тестове за работоспособност, без да бъдат установени проблеми.

99% са осигурили правилното превалутиране и двойното обозначаване на суми в левове и евро. Подготовката за изпълнение на законовите изисквания е завършена или е в заключителна фаза.

Това показват резултатите от третата анкета, проведена от Комисията за финансов надзор във връзка с присъединяването на България към еврозоната. В проучването се включиха над 85 от големите компании в небанковия финансов сектор в страната.

Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява, че лицата, вписани в Регистъра по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), към настоящия момент не притежават лиценз по Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) за предоставяне на услуги за криптоактиви.

Вписването в този регистър:

• не представлява лиценз по MiCA;
• дава право единствено на временно продължаване на дейността в рамките на предвидения в закона преходен режим.

Преходен период

Съгласно § 5 от ЗПКА вписаните в регистъра лица могат да продължат дейността си въз основа на предвидения преходен период без лиценз по MiCA до:

• 1 юли 2026 г., или
• датата на решението на КФН за издаване, съответно отказ за издаване на лиценз,
  в зависимост от това кое настъпи по-рано.

Какво се очаква:

От вписаните лица се очаква:

• да преценят дали дейността им подлежи на лицензиране по MiCA;
• да подготвят организацията и документите си;
• да се свържат с КФН за провеждане на среща за предварителна оценка;
• да подадат заявление за лиценз в рамките на преходния период.

След преходния период:

След изтичането на преходния период само лицата, получили лиценз от КФН, ще имат право да предоставят услуги за криптоактиви в Република България. Продължаването на дейност без лиценз ще представлява нарушение, за което е предвидена административна санкция.

Подробна информация е публикувана в секция „Криптоактиви / MiCA“ на сайта на КФН.

2026 година идва с нови предизвикателства, но и с несигурност за бъдещето на най-уязвимите – децата в неравностойно положение. В такава ситуация дори малките жестове могат да имат голямо значение, тъй като онова, което за едни е незначително, за други може да се превърне в безценна подкрепа.

Затова Комисията за финансов надзор, заедно с небанковия финансов сектор, организира благотворителна кауза под надслов – „Стотинки за щастие“. Идеята е да бъдат събрани излишните български монети и да бъдат насочени към тези, които имат най-голяма нужда от тях.

Средствата, събрани от нас, ще бъдат дарени в подкрепа на благотворителната програма „Топъл обяд“, на Българския червен кръст.

Чрез „Топъл обяд“, Българският червен кръст – най-старата българска благотворителна организация, вече 19 години подпомага хиляди деца от социално слаби семейства, като им осигурява купони за обяд в училищните столове през зимните месеци. До момента програмата е предоставила безплатна храна в училище на над 22 000 деца в цялата страна. Инициативата не само допринася за подобряване на здравето на децата чрез редовно хранене, но и съдейства за тяхното задържане в образователната система и редовното им присъствие в учебните занятия.

Вярваме, че заедно можем да направим малка стъпка към едно голямо Добро!

Благодарим Ви за съпричастността!

В случай, че желаете да се включите в инициативата, е необходимо на подходящо място във вашите компании да поставите дарителска кутия и да събирате монетите през януари. Разбира се, може да определите и друга кауза, която да отговаря на корпоративно-социалните ви цели.

Ако решите да се насочите към Българския червен кръст можете да откриете повече информация за програмата на този линк или да се свържете с тях по официалните им канали.

Във връзка с твърдения в откритото писмо на изпълнителния директор на  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД проф. Тони Веков, публикувано в някои медии, Комисията за финансов надзор (КФН) е длъжна да заяви, че нито едно от цитираните твърдения не отговоря на истината, напротив – граничи с манипулация на общественото мнение и изопачаване на фактите. Нещо повече – оценяваме това писмо като недопустим натиск върху работата на комисията, като независим орган, и заплаха за стабилността на финансовия пазар като цяло.

А фактите са:

Недостатъчност на премиите по „Гражданска отговорност“ и наложени мерки

В рамките на тематичен актюерски анализ КФН установи, че премиите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са недостатъчни по размер спрямо отчетените ниво на щетимост, разходи и рисков профил, което е от естество да доведе до невъзможност на застрахователя да изплаща застрахователни обезщетения към застрахованите лица.

В тази връзка КФН наложи принудителни мерки за задължително актуализиране на тарифите с цел защита на интересите на застрахованите лица и гарантиране на платежоспособността на компанията.

Относно „административния произвол и злоупотреба с надзорни правомощия на държавен регулатор“:

Ето и мерките на КФН и други европейски регулатори, наложени до момента:

• България (КФН)

Забрани за трансгранична дейност от 1 юли 2025 г. и 1 октомври 2025 г., заради нарушено пазарно поведение и недостатъчност на техническите резерви;

• Полша (KNF)

Забрана за предлагане на задължителна застраховка ГО (MTPL) — от 17 април 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

• Румъния (ASF)

Забрана за сключване на нови застрахователни договори — от 1 октомври 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

По повод обвиненията в спекулативни практики, Комисията е длъжна да отбележи и следните факти, свързани със ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“

При текущата надзорна проверка КФН установи, че ДаллБогг е извършило значителни сделки по покупка на недвижими имоти, продажба на недвижими имоти, под балансовата им стойност със свързани лица, въпреки отчетени затруднения с ликвидността и забавяния при изплащането на обезщетения на застрахованите лица.

• 8.4 млн. лв. за продажба на поземлени имоти и сгради в София и последващ договор за наем;
• 9 млн. лв. за покупка на 4 дка терен край Велико Търново;
• 47.5 млн. лв. за покупка на 15 дка имот в района на Бусманци, София.

Общата стойност само на придобитите имоти възлиза на 56.5 млн. лева.

Отделно застрахователят е придобил свързано дружество за 12 млн. лв., което притежава имот в района на Плевен.

Надзорните оценки на КФН установяват, че тези придобивания са високорискови, тъй като:

• представляват неликвидни дългосрочни активи;
• увеличават концентрацията в еднотипни инвестиции;
• нямат потенциал да доведат до възможност за получаване на достатъчна доходност, с цел изплащане на застрахователни претенции;
• поставят под въпрос управлението на ликвидния и капиталовия риск.

Комисията е изискала подробна информация за финансирането, оценката на мотивите и съответствието на тези придобивания с инвестиционната стратегия на застрахователя, която също е предмет на принудителна административна мярка от страна на Комисията.

Очаквано произнасяне от EIOPA относно финансовото състояние

КФН работи в тясно сътрудничество с всички национални надзорни органи в държавите, в които застрахователното дружество е изразило намерение да извършва дейност. Тясното сътрудничество се осъществява под координацията на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който е официално уведомен за установените надзорни проблеми и се очаква официално становище от EIOPA относно:

• адекватността на най-добрата прогнозна оценка на задълженията,
• платежоспособността на застрахователя
• недостатъци в пазарното поведение на застрахователя
• рисковете, свързани с трансграничната дейност на застрахователя.

Официалното становище на EIOPA ще бъде от решаващо значение при определяне на последващите надзорни действия на КФН.

Не искаме да се спираме върху политическите квалификации, но държим да наблегнем, че КФН е независим орган, който по закон е призван да пази инвестициите и спестяванията на българските граждани. Като такъв, ние спазваме буквата на закона и се грижим всяко погазване на законодателството да бъде наказвано в името на един прозрачен и демократичен пазар, какъвто искаме всички.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета си на национален регулатор, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения. Ще продължим да спазваме буквата на закона и ще санкционираме строго всеки, който се опита да го нарушава.