Допълнителната пенсия може да нарасне двойно, ако се приеме по-гъвкав подход за инвестициите на пенсионните дружества или т.нар. мултифондов модел. Изчисленията сочат, че с досегашния подход, при средна заплата от  3595 евро, допълнителната пенсия ще бъде 440 евро. С въвеждането на мултифондовия модел тя ще достигне 763,5 евро – почти двоен ръст.

Това заяви заместник-председателят на КФН Диана Йорданова пред БНТ.

След 250 хиляди сценария с над 500 хиляди симулации и анализ на добрите практики в други държави, в парламента са внесени промени в КСО, предвиждащи въвеждането на мултифондов модел. Той ще даде възможност осигурените сами да избират инвестиционния си портфейл, според своя рисков профил, чрез три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен.

Като съществен недостатък на действащата система Диана Йорданова посочи механизма за гарантирана минимална доходност от управлението на активите.

„Наблюдението в предходните години показва, че всички се движат около минималната доходност. Малко са компаниите, които в последните години започнаха да показват по-стабилни резултати, но в никакъв случай не надхвърляха максималната.Затова решихме, че така се ограничава увеличаването на доходността по партидите и спестяванията на хората. Предлагаме пазарен механизъм – т.нар. бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и световни индекси“, обясни заместник-председателят на КФН.

Предвижда се пенсионните дружества, които не постигнат необходимата доходност за петгодишен период, да не могат да участват в служебното разпределение на осигурени лица.

С цел постигане на по-висока доходност за осигурените лица се разширява и кръгът на допустимите инвестиционни активи, като това няма да доведе до по-висок риск, а до по-добра диверсификация на портфейлите.

„Възможността пенсионните компании да инвестират в суровини – не директно, а чрез специално създадени дружества и на международните пазари – е много важна. В периоди на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би позволило увеличаване на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширяването на инвестиционните възможности, заедно с инвестиции в алтернативни фондове, пазари за растеж, малки и средни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли положително и на капиталовия пазар в България“, заяви заместник-председателят на КФН.

Промените в КСО допускат и участието на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни проекти в България.

„Тук няма опасения. Инвестициите не трябва да са само в пътища и магистрали. Инвестициите могат да бъдат в социална, енергийна, културна, образователна и общинска инфраструктура. В измененията в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да доведе до поетапно намаляване на разходите за осигурените лица“, уточни Диана Йорданова.

Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“

„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на Комисията.

Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.

Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.

От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.

В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.

От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.

Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.

В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.

Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.

На 13 януари се състоя XXII-та церемония за връчване на наградите на инвестиционните посредници и банките, постигнали най-добри резултати през 2022 г. Събитието с тема „Код: Устойчивост“, организирано от Българската Фондова Борса (БФБ) беше официално открито от г-жа Мария Филипова – заместник-председател, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ на Комисията за финансов надзор (КФН), от г-н Васил Големански – заместник-председател на Съвета на директорите на БФБ и от доц. д-р Маню Моравенов – изпълнителен директор на БФБ. Основен акцент беше поставен върху създаването и предлагането на инвестиционни продукти, насочени към постигане на целите за устойчиво развитие.

 „Началото на годината е както време за равносметка на постигнатото през отминалата година, така и време за поставяне на нови цели. 2022 г. беше изключително динамична в международен и национален план, изпълнена с множество предизвикателства, пред които се изправихме и с които трябваше да се справим. Независимо от изложеното, изтъргуваните обеми на българския капиталов пазар свидетелстват за неговото успешно и устойчиво развитие. Последното е закономерен резултат от целенасочените усилия на инвестиционните посредници като основни участници и двигатели на пазара“, каза в приветствието си към участниците г-жа Филипова.

Тя връчи наградата в категория „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2022 г.“, като призът получи „БенчМарк Финанс“ АД.

Останалите компании, допринесли за развитието на капиталовия пазар в България, бяха отличени в категориите: „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки“, като наградата получи „Карол“ АД; „Най-активен инвестиционен посредник на сегмент Premium“ – „Първа Финансова Брокерска Къща“ АД; „Най-активна банка – инвестиционен посредник“ – „Централна кооперативна банка“ АД; „Емитент с най-значим принос за развитието на капиталовия пазар“ – „Агрия Груп Холдинг“ АД; „Медия с най-голям принос за популяризирането на капиталовия пазар“ – Darik Business Review.

Комисията за финансов надзор ще продължи да бъде партньор и да оказва подкрепа на участниците на пазара за прилагане на устойчиви бизнес практики и осигуряване стабилност, прозрачност и доверие на капиталовия пазар.

Заместник-председателят на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – г-н Владимир Савов взе участие в предаването „Твоят ден“ по Nova News.

В интервюто той обърна внимание на законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, във връзка с измененията във формирането  на застрахователната премия на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, предложен за обществено обсъждане.

Г-н Савов обясни замисъла и положителните аспекти на новия проект, а именно „Вместо да се стъпи на нарушенията и поведението на водачите, както беше в предходния проект, да се стъпи на щетите, причинени от автомобила и съответното лице в исторически план и тази информация да се използва в ценовата политика на застрахователите. Пазарът ще стане още по-гъвкав, ще има повече възможност за договаряне, ще има повече възможности за избор на застраховател“.

Относно защитата на потребителите, г-н Савов увери, че „Комисията за финансов надзор ще следи за пазарното поведение на застрахователите и ще санкционира нелоялните практики“.

Цялото интервю може да видите тук.

На 9 май, г-жа Мария Филипова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ взе участие в дискусията на тема „Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната“, инициирана от Икономическия и социален съвет (ИСС).

Събитието откриха Зорница Русинова – председател на Икономически и социален съвет, Росен Желязков –  председател на 49-то Народно събрание, Атанас Пеканов – заместник министър-председател по управление на европейските средства, Методи Методиев – заместник-министър на финансите и Нина Стоянова  – подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“. 

Предизвикателства пред бизнеса, гражданите и институциите, свързани с процеса на присъединяване към еврозоната, бяха засегнатите по време на форума теми. Ангажираността на всички държавни органи и институции към един от ключовите за страната ни приоритети – успешното въвеждане на еврото като официална парична единица на Република България има ключова роля за Комисията за финансов надзор, в качеството ѝ на регулатор в небанковия финансов сектор.

„За да бъде успешен, процесът следва да протече при ясно регламентирани правила и срокове, и при спазване на заложените в Националния план за въвеждане на еврото в България принципи, а именно ефективност, отговорност, прозрачност, защита и сигурност на потребителя. В тази посока са насочени и усилията на Комисията за финансов надзор, като стремежът е подготвителният процес да протече плавно и прозрачно, като се предприемат най-целесъобразните мерки за постигане на крайния резултат и целейки максимална защита на интересите на потребителите на финансови услуги. Основната ни задача като участници в процеса по подготовка за въвеждане на еврото е да се обезпечи безпроблемното реализиране на този процес, както и да се осигури гаранция, че потребителят няма да се окаже в по-неблагоприятно положение след въвеждане на еврото, отколкото преди това“, заяви г-жа Филипова по време на дискусията.

Комисията за финансов надзор ще предприеме необходимите действия, чрез които да подпомогне небанковия финансов сектор в прехода към единната европейска валута. Сред нейните приоритетите от една страна е ефективно и безпроблемно справяне на дружествата от застрахователния, пенсионния и инвестиционния сектор с преминаване към новата валута, а от друга – провеждането на ефективна информационна кампания, насочена към потребителите на финансови услуги в небанковия финансов сектор, включително практическите аспекти на въвеждането на еврото и ролята на Комисията за финансов надзор в този процес.

 „От изключителна важност е да не се подценява обхватът на промените, които трябва да бъдат направени, и действията, които ще е необходимо да се предприемат от страна на бизнеса, за да бъде приспособена дейността му към новата официална валута. Ще бъде обърнато и особено внимание на ролята на регулатора в този процес, с оглед защита интересите на инвеститорите. Крайният ефект, който целим да постигнем и за който Комисията за финансов надзор активно работи, е ефективна защита на потребителите и максимално плавен и безпроблемен преход на дружествата към европейската валута, с минимално въздействие върху бизнеса и успоредно с това максимална ефективност“, коментира г-жа Филипова.

Внимание бе обърнато и към въпросите за превалутирането на финансовите инструменти и на капитала, извършване на промени във вътрешните документи, свързани с дейността на поднадзорните на КФН лица, адаптирането на системите за клиринг и сетълмент на ценни книжа към еврото, реорганизацията на счетоводните и информационните системи. Комисията за финансов надзор ще предостави възможност на предприятията от небанковия финансов сектор да подават в тестови режим своите отчети в новата валута преди датата на въвеждането ѝ, като с това се цели осигуряване на плавен преход към оповестяване на финансова информация в евро и своевременното справяне с предизвикателствата, които ще възникнат в процеса по замяна на българския лев с новата платежна единица.

Комисията ще продължи да работи върху постигането на високо ниво на информираност на потребителите на финансови услуги и на повишаването на финансовата им грамотност, по отношение на последиците от въвеждане на еврото, което от своя страна има за цел осигуряване на необходимото им ниво на познания и прозрачност, относно важните моменти и последиците от прехода към новата валута.

На финала на своето участие, Мария Филипова благодари на всички ангажирани с процеса по въвеждане на еврото за приноса им „към този съществен елемент от евроинтеграцията на страната ни“, както и изрази своята увереност, че „качествено и ефективно управление, координация и изпълнение на подготвителния етап от въвеждане на единната европейска валута може да бъде постигнато само с общи усилия на всички участници в процеса“.