Прехвърляне на застрахователен портфейл от Codan Forsikring A/S към Alm. Brand Forsikring A/S

В Комисията за финансов надзор е получено уведомление от компетентния орган на Кралство Дания (Danish Financial Supervisory Authority) за осъществено на 31 март 2024 г. прехвърляне на застрахователния портфейл от Codan Forsikring A/S към Alm. Brand Forsikring A/S, включващ застрахователни договори, по които Република България е държава членка, където е разположен рискът.

Информация за предстоящото прехвърляне на този застрахователен портфейл е получена в КФН през м. октомври 2023 г. КФН вече е предоставила своето съгласие на компетентния орган на Кралство Дания за прехвърляне на застрахователния портфейл в рамките на ЕС.

Съобщение относно провеждането на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант

На свое заседание, проведено на 21.07.2022 г., Комисията за финансов надзор взе решение по Протокол № 52 от 21.07.2022 г. за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант и определи дати за тези изпити съответно на 12.11.2022 г. (събота) и 13.11.2022 г. (неделя), утвърди Ред за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и Тематичен конспект за изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант. Конспектите и редът за провеждане на изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, са оповестени  на официалната страница на Комисията за финансов надзор, в раздел „Инвестиционна дейност“, „Изпити за правоспособност“, „Изпити за брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант“.

Като приложения към Наредба № 7 са подготвени образци на заявления за допускане до изпит и на изискуемите декларации. Лицата, които искат да придобият право да упражняват дейност като брокер на финансови инструменти и/или като инвестиционен консултант, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 7 подават заявления за допускане до изпит по образец със съдържанието по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 в деловодството на Комисията за финансов надзор (КФН) или по електронен път на delovodstvo@fsc.bg. Към заявлението се прилагат документите съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредба № 7, които са изрично посочени в образеца на заявление.

Образци на заявленията за допускане до изпити и на изискуемите декларации са налични на интернет страницата на КФН.

Документите за изпитите, които ще бъдат проведени на 12 ноември 2022 г. (събота) и 13 ноември 2022 г. (неделя), се подават в периода от 25 юли 2022 г. (понеделник) до 10 октомври 2022 г. (понеделник) включително.

В заявлението задължително се посочва адрес на електронна поща, на който да бъдат изпращани съобщения по откритото производство за допускане до изпит.

Заявленията за допускане до изпит за придобиване на право за извършване на дейност като брокер на финансови инструменти или като инвестиционен консултант, подадени след обявения краен срок за подаване на документи (10.10.2022 г.), няма да бъдат разгледани.

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователни посредници

Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз

За периода от 01.02.2024 г. до 29.02.2024 г. в КФН са получени 23 (двадесет и три) уведомления от компетентни органи на държави членки по отношение намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС, които извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.

За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършват дейност на територията на Република България. През периода няма постъпили уведомления относно оттегляне на намерението на застрахователни дружества със седалище в държава членка на ЕС да  извършват трансгранична дейност на територията на Република България, при условията на свободата на предоставяне на услуги. Към края на м. февруари 2024 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 431 (четиристотин тридесет и едно) дружества.

За периода от 01.02.2024 г. – 29.02.2024 г. в КФН са получени уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на 11 (единадесет) застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, както и 2 (две) уведомления относно преустановяване извършването на трансгранична дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България

В резултат на това, към края на м. февруари 2024 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, e 2 189 (две хиляди сто осемдесет и девет).

За периода 01.02.2024-29.02.2024 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местни застрахователи да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 21 (двадесет и едно).

За периода 01.02.2024 г. – 29.02.2024 г. КФН не е изпращала уведомления до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местни застрахователни посредници да извършват трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се запазва на 67 (шестдесет и седем).

Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.

КФН и Хърватският надзор обмениха опит и добри практики за приемането на еврото

КФН проактивно проведе поредица от срещи на стратегическо и оперативно ниво с Хърватската агенция за финансов надзор за добри практики в процеса на приемане на еврото

През изминалата седмица експерти от стратегическо и оперативно ниво на Комисията за финансов надзор осъществиха двудневно посещение в Хърватската агенция за финансов надзор (HANFA), като част от предприетите стъпки за реализирането на Националния план за въвеждане на еврото в България.

Инициативата за намиране на най-добри практики при приемане на еврото и избор на HANFA като институция с високи резултати беше създадена от Бойко Атанасов, председател на КФН. Визията за интегриране на еврото в България от КФН е ключов приоритет за лидерския екип на КФН през 2024 г. – 2025 г. Според г-н Атанасов основна цел на работната група на КФН е пълна видимост към стратегията и конкретните стъпки, през които HANFA е преминала в процеса на присъединяване към еврозоната. Фокусът на работните групи беше върху създадената координационна политика, правните инициативи, нужните корекции на финансовата система и на икономиката с акцент върху защита на потребителите, стратегиите за комуникация между институциите и с гражданите, процесите по сътрудничество с други държавни органи, изготвяне на оценка на разходите от финансовата индустрия, консултации с представители на финансовата индустрия и потребители, ИТ корекции в HANFA и мониторинг на изпълнението на плана за действие.

Хърватските участници споделиха, че година по-късно от приемането на еврото, след смяната на валутата, инфлацията в страната вече е наполовина, а икономиката и доходите  растат с едни от най-високите темпове в Европейския съюз. По-малък финансов риск и транзакционни разходи, по-конкурентоспособен бизнес и по-висок кредитен рейтинг  са сред най-големите положителни ефекти.

Разговорите продължиха със споделянето на опит по отношение на присъединяването на България и на Хърватия в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е сред водещите външнополитически приоритети на двете страни. Членството в организацията изисква извършването на вътрешни реформи и усъвършенстване на законодателството в съответствие с най-високите стандарти, сред които публичното управление, борбата с корупцията, защитата на конкуренцията, цифровата икономика, образование, околна среда, инвестиции.

За финансовите надзори на двете страни предстои общото предизвикателство за прилагане на регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), чиято цел е да създаде регулаторна рамка, която подкрепя иновациите и използва потенциала на криптоактивите, като същевременно запазва финансовата стабилност и защитава инвеститорите.

Делегацията обсъди частните пенсионни фондове и техния надзор, като структура и бъдещо развитие на пенсионната система – инвестиционни портфейли с различен рисков профил, такси и възвръщаемост на инвестициите, гаранция за минимална възвръщаемост, корекция на доходите чрез инфлация.

 Стратегическата среща бе насочена към  обмен на най-добре работещите европейски практики и обединителни линии в процеса на присъединяване на България към еврозоната. Председателят на КФН – г-н Бойко Атанасов, сподели, че „когато се впускаме в значимото начинание, от съществено значение е да признаем ползите, произтичащи от приемането на еврото, както и да имаме видимост към опита на страни като Хърватия, които вече са предприели тази трансформираща стъпка. На първо място, присъединяването ни към еврозоната ще донесе икономическа стабилност и доверие, по-предсказуема и стабилна парична среда, ще намали рисковете от валутните курсове и ще улесни бизнеса да планира и инвестира с увереност. Нещо повече – убеден съм, че ще се повиши привлекателността на страната за чуждестранните инвеститори. Вярвам и, че членството ни в еврозоната ще насърчи по-голяма финансова интеграция и България ще приведе паричните си политики в съответствие с тези на другите страни-членки, с по-тясна координация и сътрудничество в рамките на Европейската централна банка, ще засили позициите си не само в рамките на Европейския съюз, но и на световната икономическа сцена. Успешното присъединяване на Хърватия към еврозоната трябва да ни бъде вдъхновяващ пример, докато се движим в процеса на приемане на еврото. Използвайки опита на Хърватия, България може да се справи с предизвикателствата, да припознае възможностите, които идват с присъединяването към еврозоната и да извлече ползите от приемането на еврото. Целта на всички ангажирани институции е да бъде стимулирано устойчивото развитие и просперитета на българската нация и нейните граждани“.

Краен срок за оповестяване на индивидуални шестмесечни финансови отчети за първата половина на 2023 г. от страна на емитентите на ценни книжа

Комисията за финансов надзор (КФН) обръща внимание на емитентите, че крайният срок за оповестяване на 6-месечен финансов отчет за дейността за 2023 г. пред КФН и обществеността изтича на 31.07.2023 г.  Съгласно чл. 100о, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК) емитентът е длъжен да разкрива публично 6-месечен финансов отчет за дейността си, обхващащ първите 6 месеца от финансовата година, в срок до 30 дни от края на шестмесечието.

Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2023 г. се представя в КФН по реда на чл. 100т, ал. 4 от ЗППЦК, а именно чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път – e-Register. Шестмесечният финансов отчет за дейността на дружеството за 2023 г. се разкрива и на обществеността в законоустановения срок, а именно до 31.07.2023 г. включително, по начина, предвиден в чл. 100т, ал. 3 от ЗППЦК – чрез избрана от дружеството информационна агенция или друга медия.

КФН обръща внимание, че отчетите на емитенти на облигации по чл.100е, ал. 2 или по чл.100б, ал. 8 от ЗППЦК за второ тримесечие на 2023 г., които се изготвят на индивидуална база,  следва да бъдат представени в КФН, на обществеността и на регулиран пазар до 31.07.2023 г.

Съгласно чл. 100е, ал. 1, т. 2 емитентът на облигациите е длъжен да предоставя на довереника на облигационерите до 30 дни от края на всяко тримесечие отчет за изпълнение на задълженията си съгласно условията на облигационната емисия, включително за изразходване на средствата от облигационния заем, за спазване на определените финансови показатели и за състоянието на обезпечението. Съгласно чл. 100е, ал. 2 емитентът предоставя отчета по ал. 1, т. 2 на комисията и на обществеността по реда на чл. 100т, ал. 3 и 4, както и на регулирания пазар на ценни книжа, на който облигациите са допуснати до търговия. Чл. 100б, ал.8  от ЗППЦК гласи, че в случаите, когато емитентът не е сключил договор с довереник на облигационерите, той е длъжен да представи на регулирания пазар, където се търгуват облигациите, и на комисията тримесечен отчет за спазване на условията по облигационния заем в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие.

КФН с участие в 7-мия годишен семинар на тема „Годишно отчитане на публичните компании“

На 1 март Комисията за финансов надзор взе участие в 7-мия годишен семинар на тема „Годишно отчитане на публичните компании“, организиран от „Асоциацията на директорите за връзки с инвеститорите“, съвместно с „Института на дипломираните експерт счетоводители“.

В събитието участваха над 100 директори за връзки с инвеститорите, регистрирани одитори, финансови директори, счетоводители на публични дружества и членове на одитни комитети.

Пред професионалната аудитория експертите от дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ на КФН – Димитър Берков и Мариела Чукова, представиха обобщена информация относно констатирани непълноти и несъответствия при предходното отчитане през 2023 г.

Те коментираха и регулаторната гледна точка с цел повишаване качеството на съдържанието на годишното отчитане през настъпващия одитен сезон. Семинарът продължи с насоките, дадени от Европейския орган за ценни книжа (ЕSMA), с Регламента за Таксономията на нефинансовите предприятия и процеса по отчитане на устойчивостта.

54-2A9A9703
96-2A9A9782

Интервю на Владимир Савов – заместник-председател на КФН, пред Банкеръ

Заместник-председателят на Комисията за финансов надзор и шеф на „Застрахователен надзор” Владимир Савов пред „БАНКЕРЪ”.

Г-н Савов, бихте ли ни запознали с подготовката за въвеждането на системата „бонус-малус” в рамките на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите?

– Първоначалният вариант за подготовка на системата „бонус-малус“ в България бе предвиден да се разработи чрез споделена компетентност от страна на три институции – КФН, МВР и Министерството на труда, информационните технологии и съобщенията. След публикуването му  в края на 2018 г. и след изразената общо взето негативна обществена реакция, през 2019 г. беше изработен втори проект. В началото на 2020 г. КФН прие на първо гласуване проектонаредба за системата „бонус-малус“, който обаче не достигна до финално одобрение от трите институции поради започналата пандемия, а скоро след това и поради честите политически промени.

По същество можем да констатираме, че опитите за приемане на система „бонус-малус“, базирана на поведението на водача, срещнаха безпрецедентна съпротива от страна както на потребителите, така и на застрахователите, професионалните организации на превозвачите и академичните среди. Аргументите бяха основателни и трудно можеха да бъдат преодолени предвид изискванията водещ критерий да е поведението на водачите на пътя и извършените от тях административни нарушения по смисъла на Закона за движението по пътищата или престъпления по транспорта по смисъла на Наказателния кодекс.

В промените в Кодекса за застраховането сега се предвижда системата „бонус-малус“ да бъде децентрализирана на ниво отделен застраховател и базирана на причинените от автомобила щети. Което е радикално различно от централизирана система, базирана основно върху поведението на водача. Защо „колата“ е на фокус, а не „шофьорът“?

– Наред със споменатите сложности, измененията в европейската директивата за застраховката „Гражданска отговорност“ еднозначно дават пазарно и потребителско предимство за това системите „бонус-малус“ да са децентрализирани и базирани на щетите, които са обективен и измерим фактор за покривания риск.

Европейската директива изисква държавите членки да създадат ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач, както и да задължат всички застрахователи да обявят своите правила, по които смятат да използват тези удостоверенията за целите на определянето на застрахователните премии. Ето защо в същността си предложеният нов модел на системата „бонус-малус“ предвижда застрахователите да обявят собствени правила за третиране на повишения риск, произтичащ от влошената история на щетите.

Едновременно с това промените в Кодекса за застраховането предвиждат удостоверенията за историята на щетите да се издават централизирано от Гаранционния фонд и да отразяват всички заведени срещу водача застрахователни претенции, независимо от застрахователя, при който той е бил застрахован през годините. По този начин ще се гарантира централизиран достъп на застрахователите до цялата им необходима информация посредством единната система за оценка, управление и контрол на риска до информацията за причинените щети през последните години. Така застрахователят ще може да извърши собствена оценка на риска и да приложи предвижданите от него утежнения за влошен риск, респективно облекчения – при по-нисък риск. Това предложение изхожда от разбирането, че застрахователите самостоятелно определят цената на застраховката „Гражданска отговорност“ и основната конкуренция между тях на този пазар е именно ценовата конкуренция. При действащата правна рамка застрахователите са длъжни да правят собствена оценка на риска и сами да преценяват как до го остойностят във всеки конкретен случай.

В този смисъл някои коментари са спекулативни – а именно, че при покупка на автомобил „втора ръка“ автоматично ще се отразява в премията цялата история на щетите – тоест, ще се „наследяват“ щетите, причинени от предишния собственик. Историята на щетите е информация, с която застрахователят ще разполага, но, разбира се, ще е въпрос на неговата политика кои от тях и как да се вземат предвид при формирането на премията.

След влизането в сила на промените в кодекса КФН ще издаде наредба, с която да създаде единни правила за обмен на информация между застрахователите и регистъра на Гаранционния фонд. 

Какво бихте отговорили на твърденията, че система, базирана само на щетите, а не на поведението на водачите, няма да има превантивен и дисциплиниращ ефект?

– Основната цел на системата „бонус-малус“ е справедливото разпределение на застрахователния риск, който застрахователите покриват при тази задължителна и масова застраховка, така че тези водачи, които са по-рискови от гледна точка на причиняваните щети да плащат по-високи застрахователни премии, в сравнение с водачите, които не причиняват или причиняват малко на брой или малки по размер щети. Убеден съм, че, предложената система “бонус – малус“, базирана на причинените щети, ще има дисциплиниращ ефект, още повече, че такава е и най-разпространената европейска практика. Когато водачът е наясно, че при причинени от неговия автомобил щети застраховката му „Гражданска отговорност“ ще поскъпне, това би го накарало да се отнася внимателно както към имуществото и здравето на другите участници в движението, така и към спазване на самите правила за движението по пътищата.

При предложения понастоящем проект на система „бонус-малус“, застрахователите ще регистрират всички заведени пред тях претенции в централизирания регистър на Гаранционния фонд, който ще издава централизирани удостоверения за историята на щетите, причинени от всеки водач, и застрахователите ще са задължени да обявят публично как ще използват тези удостоверения, когато формират и коригират застрахователната премия по отношение на различните рискови профили. 

Едновременно с това в предложените изменения на Кодекса за застраховането се допуска застрахователят да използва и информацията за поведението на водача на пътя като допълнителен коригиращ фактор при формирането на премията. В тези случаи обаче застрахователят би следвало сам да създаде свой процес за събиране на относимата информация за поведението на водачите, която е от значение за неговата политика „бонус-малус“ и, разбира се, също е задължен да обяви как ще използва тази информация при определянето на застрахователните премии.

Каква е европейската практика при въвеждането на системата „бонус-малус“?

– Последните изменения в европейската директива за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ поставят акцент върху задължението на застрахователите самостоятелно да определят цените по тази застраховка, като публикуват общ преглед на политиките си по използване на удостоверения за предходни застрахователни събития. В съответствие с директивата такъв подход е възприет и в България с предложените промени в Кодекса за застраховането.

В по-голямата част от държавите членки на ЕС системите „бонус-малус“ не са регламентирани с нормативен акт, а съществуват само като договорна практика. Само в пет държави – Франция, Италия, Люксембург, Румъния и Унгария – съществуват централизирани системи бонус-малус, но те също са базирани само на щетите. Австрия и Белгия са преминали от единна система към децентрализирана такава – отново базирана на щетите. В Чехия и Словакия законът предписва премиите по застраховка ГОА да се коригират с историята на щетите, но не урежда как именно да стане това, което на практика отново води до задължение на застрахователите да обявят свои политики за корекция на застрахователните премии.

Има коментари, че без единна система „бонус-малус“ държавата на практика се отказва от заявените цели за приемането ѝ?

– Това мнение не може да бъде споделено, защото не отговаря на действителното съдържание на предложената система „бонус-малус“, на практиката в другите държави членки на ЕС и не съответства на ангажиментите, които България има във връзка с транспонирането на Моторната директива.

Задължение на държавата е да приеме работещи и обществено приети механизми на регулиране, а когато историята е показала, че един подход не е обществено приемлив, да намери друг, който да бъде разбираем, приемлив и приложим. Затова настоящото предложение води до преодоляване на всички натрупани у нас недостатъци при предходните два проекта на системата „бонус-малус“, създава ясна рамка за ефективна оценка на риска, основана на обективния застрахователен критерий – причинени щети, и води до справедливо разпределение на застрахователния риск, който застрахователите ще поемат, в условията на ценова конкуренция помежду си.

Никъде в държавите членки на ЕС системата „бонус-малус“ не служи като инструмент за централизирано ценообразуване на застраховката „Гражданска отговорност“. Това би противоречало на европейските и национални правила за защита на конкуренцията и би премахнало ползите за потребителите от ценовата конкуренция между застрахователите.

Да очакваме ли дигитализирано решение за застраховката?

– В хода на изготвянето на законопроекта достигнахме до заключението, че пазарните отношения в българския сектор на застраховането все още са на такъв етап на своето развитие, че запазването на допълнителна защита чрез знак, издаван от Гаранционния фонд, е необходимо поради масовия и задължителен характер на застраховката и големите застрахователни лимити, които тя покрива.

Но заедно с това беше отчетена и необходимостта от премахване на пречките пред дигитализацията на процеса на сключване на тази най-масова задължителна застраховка. Предложено бе знакът да се изобразява върху застрахователната полица посредством QR-код, генериран от информационната система на Гаранционния фонд. По този начин ще престане да съществува знакът под формата на „стикер“, а защитната функция ще се осъществява посредством QR-кодът, който ще се изобразява върху самата полица на застраховката „Гражданска отговорност“.

Направено беше и предложение да има преходен период до 31.12. 2026 година. Целта е в рамките на този период знакът, който досега се поставяше на предното стъкло на автомобила, да се премахне оттам изцяло и да се премине към издаване на полиците с QR-код.

vladimir-savov
Владимир Савов – зам. председател на Комисия за финансов надзор, ръководещ управление „Застрахователен надзор“

Образци на справки и приложения по чл. 126, ал. 1 от КЗ и на Приложение № 9 към § 4, ал. 1 от ПЗР на Наредба № 53

Комисията за финансов надзор публикува образец на Приложение №1 и Приложение №3 към Заповед № 988 от 16.12.2022 г. на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, изменена и допълнена със Заповед № 190/28.03.2024 г. и образец на Приложение №9 към § 4, ал. 1 от преходни и заключителни разпоредби на Наредба №53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд. Образците може да намерите в раздел „Административни документи”, ”Форми и образци”, „Застрахователна дейност“.

Резултати от промяна на участието и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие и за 2023 г.

Управление “Осигурителен надзор” на Комисията за финансов надзор обяви резултатите от промяната на участие и прехвърляне на средства на осигурени лица от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2023 г. и за годината Данните са получени на база на справките, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо

99 976 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг.

Общо 77 712 осигурени лица от подалите заявления през четвъртото тримесечие на 2023 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Общата сума на прехвърлените средства в друг пенсионен фонд от съответния вид е 353 711 269 лв.

Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през 2023 г. са общо 343 330. Общият размер на прехвърлените средства от началото на годината е 1 488 775 012 лв.

Резултатите от промяната на участие и прехвърлянето на средства от един в друг съответен пенсионен фонд за четвъртото тримесечие на 2023 г. и за годината може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи/ 2023.

Съобщение до интернет потребителите на www.fsc.bg

Във връзка с подобряване на индексирането на институционалния сайт на Комисията – www.fsc.bg, на 11 март ще бъдат автоматично подменени линковете на всички вътрешни страници.

За Ваше улеснение искаме да Ви посочим и пример, като сегашният линк https://www.fsc.bg/?page_id=22987 след понеделник ще бъде https://www.fsc.bg/podnadzorni-litsa/notifikatsii.

Бихме искали да Ви обърнем внимание, че след 11 март ще трябва да използвате новите линкове при препратки към вътрешни страници на уебсайта на КФН.

Предприетите стъпки за оптимизация структурата на уебсайта на Комисията подобряват навигацията на потребителите на небанкови продукти и услуги, като целта е максимално да бъде улеснен техният достъп до търсената информация.