Във връзка с твърдения в откритото писмо на изпълнителния директор на  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД проф. Тони Веков, публикувано в някои медии, Комисията за финансов надзор (КФН) е длъжна да заяви, че нито едно от цитираните твърдения не отговоря на истината, напротив – граничи с манипулация на общественото мнение и изопачаване на фактите. Нещо повече – оценяваме това писмо като недопустим натиск върху работата на комисията, като независим орган, и заплаха за стабилността на финансовия пазар като цяло.

А фактите са:

Недостатъчност на премиите по „Гражданска отговорност“ и наложени мерки

В рамките на тематичен актюерски анализ КФН установи, че премиите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са недостатъчни по размер спрямо отчетените ниво на щетимост, разходи и рисков профил, което е от естество да доведе до невъзможност на застрахователя да изплаща застрахователни обезщетения към застрахованите лица.

В тази връзка КФН наложи принудителни мерки за задължително актуализиране на тарифите с цел защита на интересите на застрахованите лица и гарантиране на платежоспособността на компанията.

Относно „административния произвол и злоупотреба с надзорни правомощия на държавен регулатор“:

Ето и мерките на КФН и други европейски регулатори, наложени до момента:

• България (КФН)

Забрани за трансгранична дейност от 1 юли 2025 г. и 1 октомври 2025 г., заради нарушено пазарно поведение и недостатъчност на техническите резерви;

• Полша (KNF)

Забрана за предлагане на задължителна застраховка ГО (MTPL) — от 17 април 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

• Румъния (ASF)

Забрана за сключване на нови застрахователни договори — от 1 октомври 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

По повод обвиненията в спекулативни практики, Комисията е длъжна да отбележи и следните факти, свързани със ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“

При текущата надзорна проверка КФН установи, че ДаллБогг е извършило значителни сделки по покупка на недвижими имоти, продажба на недвижими имоти, под балансовата им стойност със свързани лица, въпреки отчетени затруднения с ликвидността и забавяния при изплащането на обезщетения на застрахованите лица.

• 8.4 млн. лв. за продажба на поземлени имоти и сгради в София и последващ договор за наем;
• 9 млн. лв. за покупка на 4 дка терен край Велико Търново;
• 47.5 млн. лв. за покупка на 15 дка имот в района на Бусманци, София.

Общата стойност само на придобитите имоти възлиза на 56.5 млн. лева.

Отделно застрахователят е придобил свързано дружество за 12 млн. лв., което притежава имот в района на Плевен.

Надзорните оценки на КФН установяват, че тези придобивания са високорискови, тъй като:

• представляват неликвидни дългосрочни активи;
• увеличават концентрацията в еднотипни инвестиции;
• нямат потенциал да доведат до възможност за получаване на достатъчна доходност, с цел изплащане на застрахователни претенции;
• поставят под въпрос управлението на ликвидния и капиталовия риск.

Комисията е изискала подробна информация за финансирането, оценката на мотивите и съответствието на тези придобивания с инвестиционната стратегия на застрахователя, която също е предмет на принудителна административна мярка от страна на Комисията.

Очаквано произнасяне от EIOPA относно финансовото състояние

КФН работи в тясно сътрудничество с всички национални надзорни органи в държавите, в които застрахователното дружество е изразило намерение да извършва дейност. Тясното сътрудничество се осъществява под координацията на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който е официално уведомен за установените надзорни проблеми и се очаква официално становище от EIOPA относно:

• адекватността на най-добрата прогнозна оценка на задълженията,
• платежоспособността на застрахователя
• недостатъци в пазарното поведение на застрахователя
• рисковете, свързани с трансграничната дейност на застрахователя.

Официалното становище на EIOPA ще бъде от решаващо значение при определяне на последващите надзорни действия на КФН.

Не искаме да се спираме върху политическите квалификации, но държим да наблегнем, че КФН е независим орган, който по закон е призван да пази инвестициите и спестяванията на българските граждани. Като такъв, ние спазваме буквата на закона и се грижим всяко погазване на законодателството да бъде наказвано в името на един прозрачен и демократичен пазар, какъвто искаме всички.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета си на национален регулатор, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения. Ще продължим да спазваме буквата на закона и ще санкционираме строго всеки, който се опита да го нарушава.

Стратегически съвет, който да бъде платформа за обсъждане на политики и стратегии в небанковия финансов сектор, както и за координация между институциите и участниците, предложи председателят на КФН Васил Големански на „Българския Давос“ в Банско.

Срещата, организирана от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българска Дилърска Асоциация (БДА), събра ключови представители на небанковия финансов сектор с институции като Комисия за финансов надзор, Българска фондова борса, Централен депозитар, Българска независима енергийна борса, Фонд за компенсиране на инвеститорите.

Според Васил Големански създаването на Стратегически съвет би укрепило диалога между КФН и небанковия финансов сектор и би подпомогнало Комисията в ролята й на говорител и посредник между сектора и държавата, в лицето на изпълнителната и законодателната власт.

Председателят на КФН отново акцентира върху диалога и доверието в съвместната работа на Комисията и бизнеса. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.

Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, каза още Васил Големански.

Той отново подчерта ролята на емитирането на ДЦК за граждани за развитието на капиталовия пазар и даде пример с Хърватия, където 40 000 нови инвеститори са се включили в държавните аукциони на борсата, а 8 % от вътрешния дълг на страната е в ръцете на граждани.

Зам.-председателят на КФН Деница Величкова, ръководеща управление „Надзор на инвестиционната дейност“, от своя страна, акцентира върху необходимостта от надграждане на разбирането за корпоративна отговорност и добро корпоративно управление и възможността да бъде приложен един от изключително полезните модели за развитие на капиталовите пазари.

Тя предложи създаването на Рамка за компетентност на директорите – основа за български Institute of Directors.

„Това е необходима стъпка по пътя към ОИСР и важен елемент от модерната държавна политика. Институтът на директорите (IoD) насърчава най-добрите практики на директорите от световна класа чрез своя Кодекс за поведение и Рамка за компетентност. Ключовите принципи включват почтеност, отчетност, прозрачност и отговорни бизнес практики, с фокус върху стратегическото определяне на цели, оспорване на статуквото, насърчаване на многообразието и независимото мислене“, подчерта в изказването си Деница Величкова.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, подчерта ролята на мултифондовия модел за развитието на българската икономика. Относно предложенията пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.

Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.

Търговията с ДЦК за индивидуални инвеститори на БФБ би било стратегически пробив – ще ангажира повече инвеститори с капиталовия пазар, ще предложи нови инструменти за спестяване и ще укрепи доверието в публичните финанси. Нещо повече – ще даде пари в ръцете на хората. Сега доходността на ДЦК е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци и са гарантирани от държавата.

Това заяви в интервю пред в. „24 часа“ председателят на КФН Васил Големански.

По думите му ролята на мултифондовете е не да замени, а да надгради тристълбовият пенсионен модел в България, въведен през 2000 г. „Осигурените лица няма да бъдат пасивни ползватели или наблюдатели на процесите, а ще имат възможност активно да участват в тях, променяйки собствената си мотивация и поведение, в съответствие със собствения си инвестиционен хоризонт, житейски потребности и поносимост към риск. Въвеждането на възможност за инвестиционен избор, или т.нар. многофондова система, ще способства за преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност“, заяви още Васил Големански.

В момента в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв., които са на българските граждани. За последните години доходността е около 5 млрд. лв., което е доказателство, че се управляват добре. В същото време, по данни на КФН близо 67 на сто от средствата им се инвестират зад граница. Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително и чрез инвестиции в инфраструктура, каза още председателят.

„Засега в КФН няма информация за измами, свързани с еврото. Но за съжаление, измами винаги е имало и ще има, особено в сложна и чувствителна материя каквато са финансите. Тя може да бъде свързана с приемането на еврото, но може да бъде свързана и с криптоактиви, финансови инструменти, застраховки. И тук е нашата основна роля – да пазим всеки вложен лев на българските граждани“, коментира още Васил Големански.

Според него въвеждането на системата „бонус-малус няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя, допълни председателят.

Цялото интервю вижте тук.

КФН подготви и продължава да подготвя ключови реформи в небанковия финансов сектор. Част от тях са създаването на мултифондова система на осигуряване, лицензиране на доставчици на криптоактиви, емитиране на ДЦК за граждани на фондовата борса. Това обяви председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански в интервю за Bloomberg на 25 ноември 2025 г. Той подчерта, че институцията влиза в нов етап, базиран на открит диалог с поднадзорните лица и обществото, както и на по-добра координация между трите ключови сектора под надзора на КФН – пенсионно осигуряване, застраховане и капиталов пазар.

По думите му „Комисията трябва ясно да показва какво прави, с какви въпроси се ангажира и да води открит диалог с поднадзорните лица и обществото“. Той посочи, че институцията регулира трите ключови сектора, които „трябва да си взаимодействат и да работят заедно в интерес на гражданите“.

Мултифондовият модел – ключова реформа в пенсионната система

Големански коментира една от най-значимите реформи, в които КФН е активно ангажирана – въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система: „В България работи тристълбовият модел на пенсионно осигуряване. Вторият и третият стълб управляват близо 30 млрд. лева, а доходността им през годините е около 5 млрд. лева. Това са парите на всички български граждани и те трябва да бъдат защитени“. Сега фондовете, в които се осигуряваме всички работещи, са ограничени във вложенията си, което води до твърде консервативни стратегии и по-ниска доходност. Решението е въвеждането на мултифондов модел: „Идеята е всеки фонд да се раздели на три подфонда с различен рисков профил. Младите хора могат да избират по-малко консервативен фонд с по-висока очаквана доходност, докато лицата, наближаващи пенсия, автоматично ще преминават в консервативен подфонд“.

Как пенсионните средства да се върнат в българската икономика

Един от най-ключовите проблеми е ниският дял на инвестиции на пенсионните фондове в България, отчете председателят на КФН: „Статистиката показва, че около 65% от средствата във втори и трети стълб се инвестират извън страната, което не е добър показател“. Едно потенциално решение са инвестициите в инфраструктура. В много европейски страни пенсионните фондове финансират дългосрочни инфраструктурни проекти: „Инфраструктурата дава сигурна, макар и дългосрочна възвръщаемост. Така ще изградим инфраструктура за българските граждани и едновременно ще осигурим доходност за осигурените лица“, обясни Големански. Той не изключи възможността в България да навлязат и европейските дългосрочни инвестиционни фондове – ELTIF.

ДЦК за гражданите – стъпка напред

Големански потвърди, че се работи активно за въвеждането на ДЦК, предназначени специално за физически лица: „Това е добър инвестиционен инструмент – доходност 3,5%, гарантиран от държавата, без данъци. Работим отдавна по тази тема и се надявам скоро да има резултат“, заяви председателят на КФН. Като пример даде Хърватия, където над 300 000 души са използвали такава възможност, а 8% от държавния дълг вече е в ръцете на гражданите.

Единен европейски капиталов пазар – реалност или утопия?

По отношение на идеята за „европейски Уолстрийт“, Големански прогнозира: „Тенденцията е такава, но съм скептичен, че това би могло да стане в много близко бъдеще“. Икономиките на 27-те страни – членки на Европейския съюз са на различно ниво на развитие, съответно пазарите са различни“, каза той, като допълни, че дори интеграцията на борсите да напредва, истинското предизвикателство е създаването на обща инфраструктура за клиринг, сетълмент и депозитарни услуги.

Регулацията на криптопазара – следващата голяма стъпка

След приемането на Закона за пазарите на криптоактиви започна лицензиране на фирмите в КФН – досега регистрирани в НАП:„Срокът за лицензиране е юни 2026 г.“, уточни Големански. През последните месеци КФН вече е действала срещу нелицензирани оператори: „Миналата седмица попаднахме на няколко компании, работещи без лиценз. Поместихме ги в ‘черен списък’, защото гражданите не бива да се подвеждат и да търгуват с тях. Прилагаме административни и наказателни мерки, тъй като това е нарушение на законодателството.