Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст.

Към 31.03.2025 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества, са общо 5 120 130 души. От тях 5 088 208 са осигурени лица в пенсионните фондове, 25 295 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 6 627 са пенсионери (3 в професионалните и 786 в доброволните пенсионни фондове и 5 838 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото тримесечие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 23 893 души или с 0,47 на сто.

Към 31.03.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 27 294 467 хил. лв., като 27 050 767 хил. лв. са нетните активи на пенсионните фондове, а 243 700 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през първото тримесечие на годината с 570 271 хил. лв. или с 2,13 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,52 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,61 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,48 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,41 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.03.2025 г. е 5 088 208 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 22 075 души, или с 0,44 на сто.

Към 31.03.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 27 050 767 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 2,09 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 2,28 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми с ръст за същия период от съответно 1,26 на сто и 0,41 на сто. Отчетеният ръст от доброволните пенсионни фондове за периода е 0,08 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото тримесечие на 2025 г. са общо 773 104 хил. лв. и се увеличават с 10,28 на сто в сравнение с първото тримесечие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 9,85 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 7,33 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 24,97 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.03.2025 г. са 31 133, от които 5 838 пенсионери и 25 295 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото тримесечие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 3 728 хил. лв. за пенсии, 36 766 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 175 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото тримесечие на 2025 г. е 232,36 лв., а средният размер на разсроченото плащане 508,03 лв.

Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за първото тримесечие на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 31.03.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.

Народното събрание избра заместник-председателите на Комисията за финансов надзор

На 15 май Народното събрание избра Деница Величкова за зам.-председател на управление „Надзор на инвестиционната дейност“, Диана Йорданова за зам.-председател на управление „Осигурителен надзор“ и Пламен Данаилов за зам.-председател на управление „Застрахователен надзор“, като техният избор бе направен от народните представители.

От парламентарната трибуна председателят на Комисията за финансов надзор- г-н Васил Големански, представи кандидатурите за заместник-председатели, като изтъкна техния дългогодишен и богат професионален опит в структурите на държавната администрация и във финансовата сфера. Той подчерта готовността им за открит и конструктивен диалог. Съгласно процедурата за избор, те бяха представени от него и на 29 април пред Комисията по бюджет и финанси, която изслуша концепциите им за развитието на трите надзора и техните виждания за бъдещите им отговорности.

Относно надзора на инвестиционната дейност, г–жа Величкова очерта три основни направления – регулаторна дейност и контрол, увеличаване доверието на инвеститорите към капиталовия пазар в България и повишаване на финансовата грамотност, с цел осигуряване на устойчиво и прозрачно развитие на финансовия сектор: „Считам, че основните насоки за развитие на българския финансов пазар са свързани с повишаване на ликвидността, осигуряване на възможност за финансиране на нови дружества чрез капиталовия пазар, ускоряване на растежа на икономиката в средносрочен план и подобряване имиджа на България на международната карта на регулаторните органи в небанковия финансов сектор и, разбира се, като изключително важна причинно-следствена връзка, по-доброто позициониране на България на „инвестиционната карта на Европа“. Ключовите ми послания към инвестиционната общност са диалог, взаимодействие, партньорство, защото вярвам, че регулаторната дейност не е самоцел, а двустранен процес на изграждане на доверие и предвидима среда за бизнеса. Искам да подчертая, че най-важният краен резултат е подобряване на имиджа на България като място за добри инвестиции“.

Синхронизирането на регулаторните рамки с европейските стандарти, създаване на необходимите условия, които да улеснят достъпа на инвеститорите на дребно до инвестиции в държавни ценни книжа, намаляването на административната и регулаторна тежест, въвеждането на цифрови решения, стриктното прилагане на основните компоненти на ESG политиките и стимулиране по-добрата инвестиционна култура в дългосрочен план чрез въвеждане на специализирано образование в учебните заведения, също бяха в обхвата на представената от нея концепция.

За развитието на управление „Осигурителен надзор“, г-жа Йорданова ще следва и ще отстоява поддържането на градивен, конструктивен диалог, базиран на професионално аргументирани убеждения; активното сътрудничество с органите на законодателната и изпълнителната власт, браншовите организации, представителите на сектора и социалните партньори; участието в инициативи за повишаване на финансовата култура сред обществото и удовлетвореност на потребителите. Тя убедено заяви, че „социалната отговорност, високият професионализъм и обвързаното партньорство са гарант за ясна и трайна регулаторна рамка, която способства за устойчивото развитие на пенсионната система в България, респективно безспорно необходим механизъм за осигуряване адекватността и стабилността на публичните финанси“. Подчерта, че занапред ще налага стандарт за провеждане на предвидима и последователна регулаторна и надзорна политика, „последиците от която е стабилност и доверие в сектора по допълнително пенсионно осигуряване – сектор с най-високо обществено значение“. От нейното изложение стана ясно, че динамиката в развитието на капиталовите пазари и възможностите за диверсификация на спестяванията на лицата в трудоспособна възраст все по-осезаемо налагат предоставянето на избор на потребителите на пенсионноосигурителни услуги и продукти между различни инвестиционни стратегии, съобразени с техния жизнен цикъл и толерантност към риска: „Посредством създаването на фондове с различен инвестиционен профил и подобряване стимулите за управление на инвестициите, в т.ч. и намаляване на таксите и удръжките, са постижими и по-добри резултати. Този извод е безспорен и се базира на ежегодно оповестяваните от ОИСР данни. От надзорна гл. т. гарантирането на средствата на осигурените лица, включително при неблагоприятни икономически условия, ефективното разпределение на биометричния риск по отношение на лицата, получаващи плащания, е с особено висок приоритет“.

По отношение на застрахователния надзор г-н Данаилов сподели, че неговите стратегически приоритети са свързани със създаването на предвидима и прозрачна законодателна инициатива, подкрепа за иновации и нови продукти, фокус върху защитата на потребителите, стабилен и финансово устойчив застрахователен пазар, „който може да отговори на предизвикателствата, в които се намираме“. Той заяви, че ще работи за дигитализацията на сектора, от гледна точка развитие на онлайн застраховането, създаването на дигитални платформи и мобилни приложения, използване възможностите на изкуствения интелект за намаляване на административната тежест, защото „секторът изисква модерни регулаторни решения, предвидимост и последователност в действията, с оглед на цялата динамика на икономиката и обществото“. По време на неговото представяне той засегна темите за „бонус-малус“ системата, „зелената карта“, двойното одитиране на застрахователните дружества, климатичните промени, приемането на европейските директиви, съблюдаването на ESG стандартите и на принципите на доброто корпоративно управление, отражението им върху застрахователната дейност, дигиталните рискове от гледна точка на киберзастраховането, както и повишаването на финансовата грамотност във всички коментирани от него посоки за работа в управлението на застрахователния надзор: „Застрахователният сектор представлява изключително специфична и интересна област, тъй като по своята същност той въплъщава обещание за обезщетение при настъпване на определени неблагоприятни събития, чието настъпване никой не желае. Това обещание е свързано с голямо доверие, което означава ефективен и добре работещ надзор. Основна функция на надзора е да защити интересите на ползвателите, на хората, които имат полици, било граждани или юридически лица, да следи за финансовата стабилност, прозрачност и ефективност в работата на застрахователни и презастрахователни компании, но основния фокус са потребителите на тези услуги“.

След проведеното гласуване г-жа Величкова, г-жа Йорданова и г-н Данаилов положиха клетва пред депутатите и благодариха от трибуната за гласуваното им доверие.

Цялото ръководство можете да видите тук.

Председателят на КФН Васил Големански представи визията на регулатора за силен и устойчив застрахователен сектор в полза на хората и бизнеса в свое интервю за бюлетина на АБЗ

Васил Големански

Председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански представи визията си за силен и устойчив застрахователен сектор в специално интервю за бюлетина на АБЗ. В него той очертава ключовите приоритети на КФН, сред които са дигитализацията на надзора, намаляването на административната тежест и конструктивният диалог с индустрията. Акцент е поставен и върху ролята на застраховането за справяне с климатичните рискове и необходимостта от по-висока застрахователна култура. 

Г-н Председател, каква е според Вас ролята на КФН в контекста на динамичните икономически и регулаторни процеси в страната и в Европейския съюз?

Комисията за финансов надзор има ключова роля не само като надзорен орган, но и като активен участник в създаването на стабилна, устойчива и иновативна среда за развитие на небанковия финансов сектор.

И в трите поднадзорни на КФН сектора – инвестиционен, застрахователен и осигурителен, се наблюдават надзорни предизвикателства от различен вид, които трябва да бъдат посрещани с висок професионализъм и компетентност, ориентираност към постигане на конкретни резултати, прозрачност в работата, така че в крайна сметка да се постигне основната цел на регулациите в небанковия финансов сектор, а именно – защита на интересите на ползвателите на финансови услуги и гарантиране на стабилността на финансовите пазари. В тази връзка, особено важен е екипът от професионалисти на КФН, който трябва чрез прилагане на все по-високи стандарти в надзорната си дейност, създаване на доверие у поднадзорните лица и с партньорски подход да преодолява всички възникващи предизвикателства.

Динамичното развитие на регулациите в небанковия финансов сектор е едно от основните предизвикателства за сектора. В тази връзка КФН следва позиция на рационален и пропорционален подход, така че да се намалява ненужната регулаторна тежест за поднадзорните лица. Намаляването на административната тежест е постижима цел, която следва да се разглежда като средство за постигане на ефективно функциониране на поднадзорните лица и в трите регулирани сектора, които КФН наблюдава. Крайната цел е изграждането на по-устойчива и конкурентоспособна икономика, в която бизнесът да се развива устойчиво, потребителите да бъдат добре защитени, а финансовата стабилност – запазена.

Динамиката на процесите, свързани с климатичните предизвикателства, дигитализацията на финансовите услуги и новите европейски политики, изискват от КФН предприемане на стратегически действия, координация със заинтересованите страни и способност за бърза реакция, без да се прави компромис с доверието на потребителите и стабилността на сектора.

Какви са основните Ви приоритети във връзка с развитието на небанковия финансов сектор?

Намерението ми е да поставя акцент върху три основни приоритета:

Първо – дигитализация на надзорната дейност и изграждане на ефективни вътрешни процеси.
Второ – прилагане на регулациите по начин, който е ясен и съразмерен за участниците на пазара.
Трето – провеждане на конструктивен, прозрачен и двупосочен диалог с индустрията за насърчаване на иновации, защита на потребителите и повишаване на финансовата култура на обществото.

Очакването ми е чрез следване на тези приоритети да успеем да увеличим доверието в небанковия финансов сектор като цяло, така че поднадзорните лица да осъществяват дейността си в една ясна и предвидима регулаторна среда, ползвателите на финансови услуги да се чувстват защитени в своите права и интереси, а самият надзорен орган да съумява ефективно да съсредоточава ограничените си ресурси за посрещането на най-важните и обществено значими регулаторни и надзорни предизвикателства в интерес на цялото общество.

Кои според Вас са най-съществени въпроси за застрахователния сектор от гледна точка на регулацията и надзора?

На преден план в застрахователния надзор стоят управлението на риска и платежоспособността на застрахователите, устойчивостта на застрахователните модели спрямо климатичните промени, поддържането на адекватността на техническите резерви на застрахователите, както и гарантирането на прозрачност при предлагането на застрахователни продукти, които да са насочени към удовлетворяване на растящите потребности на ползвателите на застрахователни услуги. Убеден съм, че само чрез взаимно партньорство между застрахователите и регулатора, можем да изградим рамка, която не само да гарантира стабилност, но и да подкрепя по-нататъшната модернизация на сектора.

Предстоящата активна работа в областта на модернизирането на регулаторната рамка в застрахователния сектор включва въвеждане новите европейски изисквания за възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия. Работата включва също така и изменения в режима Платежоспособност 2, свързани с изискванията за пропорционалността, качеството на надзора, отчетността, дългосрочните гаранционни мерки, макропруденциалните инструменти, рисковете за устойчивостта, груповия и трансграничния надзор. Ето защо, регулаторната дейност на КФН в тази област изисква изключителна мобилизация на наличния експертен ресурс, концентрация в работата и постигане на целите, заложени в съответните европейски директиви. Едновременно с това, измененията в регулаторната рамка на застрахователния надзор трябва да станат в тясно сътрудничество със застрахователната общност, към която са насочени очакванията на КФН за конструктивно партньорство и сътрудничество в процеса на въвеждане на регулациите, така че да се създадат благоприятни предпоставки за ефективното им изпълнение.

Какви мерки предприема КФН за повишаване на конкурентоспособността на българския застрахователен сектор в европейски контекст?

Като активен участник в общността на европейските надзорни органи, КФН посреща конкретните предизвикателства, пред които се изправя, в тясно сътрудничество с Европейския надзорен орган и останалите партньорски национални надзорни органи. Това сътрудничество позволява на КФН да въвежда в своята практика най-добрите надзорни и регулаторни стандарти в интерес на потребителите и сектора като цяло.

Ние работим за осигуряване на стабилна, предвидима и пропорционална за българския пазар среда, в която създаваме условия за намаляване на административната тежест за предприятията, ускоряване на надзорните процеси, насърчаване на дигитализацията на застрахователните услуги и постигане на ефективна защита на потребителите. Вярваме, че българският застрахователен сектор има потенциал не само да отговори на изискванията, но и да бъде конкурентен иноватор в рамките на единния европейски пазар.

Комисията за финансов надзор следва непрекъснато да повишава своя капацитет за осъществяване на надзорна дейност в нови направления. Така например, прилагането на пакета регулаторни инструменти за устойчивите финанси, който разглежда екологичния, социален и управленски аспект на дейността на застрахователите, поставя нови предизвикателства пред надзорния орган. Предизвикателства поставят и пряко приложимите европейски регулации, свързани с оперативната дигитална устойчивост и управлението на кибер-рисковете – както тези, които застрахователите покриват чрез свои застрахователни продукти, така и тези, на които самите застрахователи са изложени в новата дигитална среда за правене на бизнес.

Виждате ли възможности за още по-ефективно сътрудничество между КФН и застрахователната общност?

Вярвам, че вече сме направили важни стъпки в тази посока. Разчитаме на регулярни срещи, открит диалог със застрахователната общност и съвместни работни формати, чрез които да дискутираме регулаторните въпроси и надзорните предизвикателства.

Разглеждам прозрачността и диалогичността на надзорния орган като основна предпоставка за нашия успех при модернизиране на регулаторната рамка и при прилагане на най-високите стандарти в областта на застрахователния надзор.

Едновременно с това, активното взаимодействие между КФН и застрахователната общност може да допринесе и към повишаване на застрахователната култура на потребителите, от което ползи ще извлече както самата индустрия, така и обществото като цяло.

Какви стимули и политики бихте подкрепили за засилване на ролята на застраховането като инструмент за защита и устойчивост?

Застраховането има ключова роля като инструмент за защита срещу рисковете, които обективно възникват в живота на хората. Успешното изпълнение на тази роля зависи изключително много от доверието, което е изградено между застрахователната общност и ползвателите на застрахователни услуги. До каква степен застраховането действително се възприема като защитно средство зависи, от една страна, от пазарното поведение на застрахователите при предлагане на застрахователните продукти и при удовлетворяването на застрахователни претенции от страна на застрахованите лица и, от друга страна, от равнището на застрахователната култура и адекватната осведоменост на потребителите на застрахователните продукти.

В този контекст, работата на надзорния орган следва да бъде насочена към провеждане на политика, която гарантира безупречно пазарно поведение на участниците на застрахователния пазар, адекватна защита на потребителите при настъпване на застрахователни събития и, не на последно място, полагане на непрекъснати усилия, насочени към популяризиране на застрахователните продукти и повишаване на общата застрахователна култура на хората. Само в среда на взаимно доверие, добра осведоменост на потребителите и ефективен надзор, можем да очакваме засилване на ролята на застраховането като защитен инструмент.

Каква е ролята на КФН в контекста на климатичните предизвикателства и устойчивото застраховане?

В условията на динамични климатични предизвикателства застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, става все по-актуален въпрос, както за застрахователната индустрия и националните надзорни органи в областта на застраховането, така и за институциите на ЕС, Международната асоциация на застрахователните надзори и  Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Основното предизвикателство е свързано с техниките и способите, чрез които могат да се идентифицират, измерват и управляват катастрофичните рискове, породени най-вече от наблюдаваните промени в климата. Безспорно е разбирането, че без общо действие на всички заинтересовани страни, не би могло да се намери работещо решение, което по устойчив начин може да доведе до предотвратяване и ограничаване на икономическите и социални щети от настъпването на катастрофичните рискове.

Преодоляването на недостатъчността на застраховането на рисковете, свързани с природни бедствия, трябва да бъде поставено сред най-важните приоритети на застрахователната общност, както в световен мащаб, така и в Европейския съюз и България, като всички заинтересовани страни трябва да участват в намирането на общо решение и да предприемат съответните конкретни действия. В тази връзка, КФН активно ще съдейства с високоекспертен капацитет, чрез внедряване на необходимия аналитичен инструментариум, осъществяване на свободен обмен на експертиза и знания, както и с предоставянето на широк форум за всестранно обсъждане на въпросите относно тенденциите и предизвикателствата при застраховането на катастрофичните рискове и намирането на общо устойчиво решение.

Нужно ли е по-широко сътрудничество за повишаване на застрахователната грамотност и потребителското доверие?

Абсолютно. Повишаването на застрахователната култура е дългосрочна цел, в която всички заинтересовани страни трябва да участват. Уверен съм, че заедно с АБЗ, застрахователите, образователните институции и медиите, можем да изградим обща визия за информирани потребители и устойчив пазар. Това е инвестиция в доверието – а доверието е най-ценният актив в застраховането. Затова усилията на всички нас следва да са насочени към повишаване именно на този най-ценен актив в застрахователния сектор.

Интерюто на сайта на АБЗ можете да видите тук.

Изказване на г-н Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор, в тримесечния бюлетин на Асоциация на банките в България

Интегрирани капиталови пазари: Пътят на България към устойчиво и иновативно финансиране
Снимка_В.Големански_АББ

В моменти като настоящия, посоката на развитие не се диктува от обстоятелствата, а от избора да се действа целенасочено, с визия. Докато Европа се стреми към по-добра интеграция на капиталовите си пазари, България трябва не само да навакса, но и да бъде част от промяната към устойчиво и иновативно финансиране.

Силната банкова система остава гръбнак на икономиката, но новите реалности изискват повече – по-гъвкави форми на финансиране, дигитална свързаност и прозрачен достъп до инвестиции. Отдавна вече не става въпрос просто за регулации, а за изграждане на екосистема, в която пазарите се развиват устойчиво, бизнесите растат, а гражданите участват информирано.

Промяната е в ход. Регламентът DORA за цифрова оперативна устойчивост влезе в сила в целия ЕС през 2025 г. и поставя конкретни изисквания към финансовия сектор относно киберсигурността и управлението на ИКТ рисковете. В същото време, Регламентът MiCA, който представлява първата общоевропейска рамка за регулиране на криптоактиви, вече е в сила на европейско ниво и предстои да бъде транспониран в националното законодателство на България. Тези инициативи са ясни сигнали, че финансовата система върви към по-високи стандарти за сигурност, иновации и доверие. В този контекст, Комисията за финансов надзор организира важна конференция за небанковия финансов сектор, насърчавайки съвместната работа и устойчивата среда в процеса по прилагане на двата регламента.

Често се говори за еврозоната като за политическа цел. Но за онези, които работят с капиталови пазари, това е много повече – това е уверение, че България е стабилен и предвидим партньор. Присъединяването ще премахне валутния риск, ще намали транзакционните разходи и ще улесни трансграничните инвестиции – възможности, които не бива да се изпускат. Комисията за финансов надзор, като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, следи напредъка на всички поднадзорни лица по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Резултатите от проведена от КФН анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждането на еврото е в много напреднал етап. Много участници вече са предприели конкретни стъпки за адаптация, като актуализиране на вътрешни планове, информираност на клиентите и партньорите и обновяване на информационните системи. Въпреки напредъка, има още области (техническа и регулаторна), в които е необходимо подобрение.

Комисията за финансов надзор активно работи за надграждане на надзорния капацитет чрез иновативни дигитални инструменти, подкрепя устойчивото финансиране и ESG стандартите, насърчава културата на откритост и прозрачност сред пазарните участници. Освен това, КФН е и един от инициаторите в процеса на прилагането на принципите на корпоративното управление в България, като следва международно признатите стандарти за прозрачност, отчетност, ефективен надзор и защита на правата на акционерите. Това е ключова част от изискванията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие да укрепи доверието в българския финансов сектор. Осигуряването на добро корпоративно управление не само подобрява стабилността на пазарите, но и привлича нови инвестиции и подкрепя дългосрочния растеж на икономиката.

Застрахователният сектор и пенсионните фондове имат реален потенциал да се превърнат в устойчив източник на финансиране за икономиката. Мултифондовият модел вече дава възможност за избор на потребителите между различни инвестиционни стратегии, съобразно техния жизнен цикъл и толерантност към риска – следващата стъпка е да използваме пълноценно този инструмент за насочване на спестяванията към продуктивни инвестиции и подкрепа на реалната икономика.

За да бъде пазарът жизнен, той се нуждае от активни, информирани участници. Това означава по-добра финансова грамотност, дигитални решения за достъп до продукти и ясна комуникация. Развитието на капиталовите пазари в България не може да бъде оставено на естествения ход на събитията – то изисква стратегическа визия, институционален капацитет и широка обществена подкрепа. Само чрез партньорство между публичния и частния сектор, чрез иновации и доверие, можем да изградим модерна и устойчива финансова среда.

През 2025 г. пред КФН е поставена целта да покаже, че силата на регулацията не е в рестрикцията, а в създаването на среда за доверие, иновации и растеж. Стабилен надзор, предвидима регулаторна рамка и открит диалог с участниците в сектора – това е моделът, с който България утвърждава мястото си в сърцето на европейската финансова архитектура.

Целият бюлетин можете да видите тук.

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза пред БТА председателят на КФН Васил Големански

Васил Големански БТА
Снимка: БТА, архив

Подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап, каза в първото си интервю като председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански пред БТА. 

Той посочи, че според резултатите от анкетата на Комисията сред поднадзорни ѝ лица, значителна част от тях вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, добави Големански.

Той изтъкна, че фокусът на бъдещото развитие на КФН ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти, увери председателят на Комисията.

Като друг основен приоритет в работа си той отбеляза дигиталната трансформация, която ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда, каза Големански.

По думите му небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации.

Капиталовият, застрахователният и осигурителния пазар ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора, посочи Големански.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Големански, кои са Вашите приоритети като председател на Комисията за финансов надзор? 

– Фокусът на бъдещото развитие на Комисията за финансов надзор ще бъде насочен към утвърждаването ѝ като авторитетен и прозрачен регулатор. Приоритет ще бъде поддържането на активен и открит диалог с всички заинтересовани страни – както поднадзорните лица, така и широката общественост. Това е ключова стъпка към повишаване на доверието в институцията и в усилията на нейния екип от мотивирани професионалисти и експерти.

Една от основните цели ще бъде разширяване на сътрудничеството с национални и международни партньори. Подобен подход ще допринесе за по-ефективно справяне с предизвикателствата в областта на застраховането, инвестиционната дейност и допълнителното пенсионно осигуряване.

Акцент ще бъде поставен върху стриктния и ефективен надзор в ключови области като капиталовия пазар, застраховането и пенсионното осигуряване. В същото време ще се търси баланс между регулациите и защитата на потребителите, с акцент върху прилагането на риск-базирани надзорни практики. Те позволяват своевременно идентифициране на потенциални рискове в пазарното поведение и предприемане на навременни действия.

Сред водещите приоритети ще бъде и синхронизацията на националната нормативна рамка с европейските регламенти – включително DORA (Регламент за дигитална оперативна устойчивост) и MiCA (Регламент относно криптоактивите). В този контекст ще бъде важно и плавното интегриране към процесите, свързани с преминаването на България към еврозоната, с цел осигуряване на стабилност и предвидимост.

Дигиталната трансформация също ще заеме централно място в дейността на Комисията. Модернизацията на IT инфраструктурата и надграждането на Единната информационна система на КФН ще са сред основните стъпки към повишаване на ефективността и прозрачността. Укрепването на киберсигурността ще бъде неизменна част от тези усилия, с оглед защитата на чувствителна информация и управление на рисковете в дигитална среда.

Наред с това ще продължат действията, насочени към облекчаване на административната тежест и подкрепа на процеса по присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Повишаването на финансовата грамотност сред населението ще остане траен приоритет – като важна стъпка към по-информирано и устойчиво финансово поведение на гражданите.

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, публикува на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор. Какво показват данните от анкетата и как оценявате подготовката на финансовия сектор за приемането на общата европейска валута?

– Данните от проведената от Комисията анкета показват, че подготовката на небанковия финансов сектор за въвеждане на еврото е на много напреднал етап.

Според резултатите, значителна част от поднадзорните лица вече са предприели конкретни мерки за адаптация към новата валута. Повечето участници в анкетата посочват, че са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени.

Въпреки тези положителни стъпки, някои дружества съобщават за предизвикателства, свързани с регулаторните изисквания, оперативната съвместимост на системите и необходимостта от допълнителни разяснения по конкретни аспекти на прехода. В тази връзка е необходимо продължаване на активния диалог между регулатора  и небанковите финансови институции, за да се гарантира гладък и ефективен преход към еврото.

Като цяло, подготовката на финансовия сектор може да се оцени като солидна, но с оставащи области за подобрение, особено в техническата и регулаторната координация.

Важно е да се отбележи, че беше проведена втора анкета, която даде по-актуална представа за напредъка и показа дали са преодолени предизвикателствата, с които някои дружества са се сблъскали при адаптацията на своите системи. Резултатите потвърдиха, че предприетите мерки са ефективни и че небанковият финансов сектор се движи в правилната посока към успешното преминаване към еврото.

Резултатите от проведената анкета показват, че 80 на сто от участниците вече са публикували на корпоративните си интернет страници информация за клиентите относно предстоящото въвеждане на еврото. Това показва добра комуникация с потребителите и висока степен на ангажираност към процеса. 61 процента са в процес на адаптиране на своите информационни системи, което подчертава, че голяма част от сектора е в активна фаза на техническа подготовка. 33 на сто са приключили напълно този процес, което означава, че за повечето участници адаптацията все още е в ход и може да изисква допълнително време и ресурси. 60 процента вече са извършили проверки и тестове за работоспособността на своите адаптирани системи, което е ключов индикатор за напредъка в техническата подготовка. 89 процента не са срещнали проблеми в процеса на адаптация на ИТ системите си, което е положителен знак за оперативната съвместимост на системите.

Какво е състоянието на небанковия финансов сектор – капиталов, застрахователен и осигурителен към момента?

– Небанковият финансов сектор в България остава стабилен и ще бъде ориентиран към растеж, подкрепен от регулаторни подобрения и технологични иновации. Трите пазара ще продължат да се адаптират успешно към цифровата трансформация, ще се привеждат в съответствие с европейското законодателство и ще отговорят на променящите се потребителски изисквания. Капиталовите пазари в страната ще се развиват, ще увеличават базата си от инвеститори и ще подобряват интеграцията си с финансовата система на Европейския съюз. Продължаващите реформи, цифровизацията и увеличената пазарна ликвидност ще бъдат от ключово значение за допълнителното повишаване на потенциала на сектора.

Българският застрахователен пазар ще продължи да се развива, като ще бъде воден от иновации и ориентирани към клиента решения. Очаквам стабилен растеж както в животозастраховането, така и в общото застраховане. Въпреки това, ще бъде необходимо да се разшири портфейлът и да се стимулира застрахователната дейност по отношение на климатичните промени, природните бедствия и застраховането на сграден фонд, което може да бъде постигнато чрез медийни разяснителни кампании и повишаване на финансовата грамотност на населението. Важно ще бъде развитието на дигитализацията в застрахователната сфера, като ще се създадат възможности за сключване на застраховки чрез дистанционни методи. Чрез въвеждането на нови технологии и подобряване на клиентското изживяване, секторът ще бъде в добра позиция да осигури силна финансова защита и дългосрочна стойност за притежателите на полици.

Комисията ще продължава да осъществява ефективен надзор и ежедневно ще оценява активите на пенсионните фондове. Комисията ще се базира на получената положителна оценка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) след прегледа на капиталовите пенсионни схеми и препоръката за въвеждането на мултифондов модел. В тази насока, повишаването на осигурителната култура на обществото ще бъде от ключово значение, тъй като осигурените лица ще имат възможност да изберат подфонд с различни инвестиционни профили.

Кои са предизвикателствата пред небанковия финансов сектор?

– Цифровизацията и устойчивото финансиране ще играят ключова роля в постигането на дългосрочна финансова стабилност. Важно е да се намери баланс между технологичния растеж, финансовата стабилност и защитата на потребителите, като се гарантира сигурна и устойчива цифрова екосистема. Въпреки напредъка, ще трябва да се продължи с внедряването на нови технологии и решения за киберсигурност, особено в контекста на регламента за дигитална оперативна устойчивост (DORA), който влезе в сила през януари 2025 г. 

Съобщение във връзка с провеждането на изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 17май 2025 г. (събота) и като инвестиционен консултант на 18 май 2025 г. (неделя)

Комисията за финансов надзор уведомява допуснатите до изпит кандидати за следното:

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти ще се проведе на 17 май 2025 г. (събота) от 9:00 часа в зала 406 в Институт за следдипломна квалификация към Университет за национално и световно стопанство (УНСС) с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Изпитът за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант ще се проведе на 18 май 2025 г. (неделя) от 9:00 часа в зала 406 в Институт за следдипломна квалификация към Университет за национално и световно стопанство (УНСС) с адрес в гр. София – п.к. 1797, бул. „Климент Охридски“ № 2.

Регистрацията на кандидатите ще започне от 8:00 часа. Нерегистрираните до 8:50 часа кандидати няма да бъдат допуснати до изпит.

При явяването си на изпита кандидатите трябва да носят:

  • документ за платена такса (оригинал или заверено от банка копие). В документа за платена такса следва изрично да е посочено името на кандидата, който ще се явява на изпита;
  • документ за самоличност;
  • моливи HB или 2B;
  • гума за изтриване на молив;

Изпитите ще се проведат в една сесия в рамките на обявения за изпита ден, както следва:

            – Изпитът за брокери на финансови инструменти е с продължителност от 4      часа;

            – Изпитът за инвестиционни консултанти е с продължителност от 5 часа.

На изпитите може да се използват следните калкулатори:

  • Texas Instruments BA II Plus;
  • BA II Plus Professional;
  • HP 12C;
  • HP 12C Platinum;
  • HP 12C 25th anniversary edition, както и
  • HP 12C 30th anniversary edition.

Не се допуска използването на калкулатор с функции за програмиране, както и използването на други електронно-изчислителни средства.

За допълнителни въпроси можете да се свържете с безплатно обаждане към Информационния център на КФН на телефон 0800 40 444 (от понеделник до петък от 9:00 часа до 17:30 часа).

Покана за онлайн семинар на ЕОЗППО във връзка с  Директивата за  възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия

В продължение на серията от онлайн събития, ЕОЗППО обяви следващото, което ще се проведе на 23.05.2025 г. (петък), 12-14 ч. източно европейско време, през MS Teams, на тема: Планиране на преструктурирането и оценка на възможността за преструктуриране.

Регистрация за участие можете да направите най-късно до 20.05.2025 г. на следния линк: https://ec.europa.eu/eusurvey/runner/23_May_Workshop_resolution_planning_resolvability

Регистриралите се ще получат повече информация няколко дни преди събитието.

Събитието е предназначено за всички заинтересовани страни, с фокус следните инструменти:

  • Регулаторни технически стандарти (RTS) за съдържанието на плановете за преструктуриране, вкл. и на група;
  • Насоки (Guidelines) за допълнително уточняване на въпросите и критериите за оценка на възможността за преструктуриране на пре/застрахователи или групи;
  • Насоки (Guidelines) за допълнителни подробности относно мерките за отстраняване на пречките пред възможността за преструктуриране и обстоятелствата, при които може да се прилага всяка мярка.

Предстоят семинари за планиране на превантивното възстановяване и критичните функции, информация за които ще бъде оповестявана своевременно.

Съобщение до инвестиционните посредници относно промяна на техническите спецификации за докладване по чл. 54, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2019/2033

Комисията за финансов надзор уведомява инвестиционните посредници, че Европейският банков орган (ЕБО) публикува окончателния технически пакет за версия 4.0 на своята рамка за докладване, която се прилага за първи път за докладите за първо тримесечие на 2025 г. (към отчетна дата 31.03.2025 г.) Техническият пакет съдържа стандартните спецификации, които включват правилата за валидиране, Data Point Model (DPM) и XBRL таксономиите.

Подробна информация може да бъде намерена на интернет сайта на ЕБО на следния адрес: https://www.eba.europa.eu/risk-and-data-analysis/reporting-frameworks/reporting-framework-40.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова: Резултатът за осигурените лица от въвеждането на мултифондовете ще бъде увеличаване на пенсионните плащания и намаляване на таксите, които събират пенсионните дружества

Диана Йорданова

На 30 април, Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) организира Дебат за бъдещето на пенсионната система в Република България. Събитието бе открито от Президента на КНСБ – г-н Пламен Димитров, който приветства участниците и по-специално представителите на законодателната и изпълнителната власт -г-жа Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в Народното събрание и г-н Борислав Гуцанов – министър на труда и социалната политика (МТСП), и г-жа Диана Йорданова – заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Осигурителен надзор“. Госпожа Сачева представи решението на Народното събрание, с което се ангажират отговорните институции (МТСП, Министерство на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и КФН) да разработят Пътна карта за усъвършенстване на пенсионната система в Република България, която да бъде обсъдена и приета. Като мотиви за предприемане на тази инициатива бяха посочени извършените през 2024 г. ключови анализи на професионално ангажирани с темата органи и организации, в т.ч. Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване на Икономическия и социален съвет, Проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система, проведен от Национален център за парламентарни изследвания, Годишен актюерски доклад на Националния осигурителен институт и Анализ на системата на задължителното пенсионно осигуряване на МТСП.

На организирания форум г-жа Йорданова представи вижданията на надзорния орган за усъвършенстване на пенсионния модел, като очерта няколко ключови аспекта. Въвеждането на мултифондове безспорно е необходима промяна, която да предложи многообразие от алтернативни спестовни стратегии, ще способства за подсилване доверието в допълнителното пенсионно осигуряване и развиването на конкурентна среда за постигане на по-добра доходност при управлението на средствата на осигурените лица, а по-високите резултатите водят и до по-високи натрупвания, които ще бъдат получавани от лицата и техните наследници. Съответно бяха представени и процесът за разпределение на осигурените лица по видовете подфондове и предложението за плавно намаляване на събираните от пенсионноосигурителните дружества такси и удръжки, като виждането на надзорния орган е, че таксата за управление следва да зависи в по-голяма степен от постигнатия инвестиционен резултат (дохода). Фокусирано бе вниманието върху личния характер на средствата в капиталовото пенсионно осигуряване и тяхното наследяване и други значими за допълнителното пенсионно осигуряване въпроси. В тази връзка г-жа Йорданова посочи: „Експертният ни анализ показа, че в страните с въведени мултифондови системи има възможност за постигане на по-добра доходност, като позволяват на всяко осигурено лице за избор как да бъдат управлявани неговите средства, съобразно възраст, възприятие за риск и информираност“, както и изложи какви мерки за усъвършенстване на модела след неговото въвеждане през 2000 година следва да бъдат предприети с оглед достигане на заложения коефициент на заместване на трудовото възнаграждение, така че „да получаваме по-високи суми и добавяйки ги към пенсията от първи стълб да живеем спокойно“.

Заместник-председателят на КФН подчерта огромната необходимост от повишаване финансовата култура на обществото и инициирането на информационна кампания, защото „анализите показват, че приблизително 80 процента от навлизащите на трудовия пазар, не избират фонд, а биват служебно разпределени“.

В рамките и на този професионален форум Комисията за финансов надзор отново декларира експертна ангажираност в процесите по усъвършенстване на пенсионния модел, в частност въвеждането на мултифондовата система в капиталовото пенсионно осигуряване.

Окончателни резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г.

Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за разпределението на лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст.

Към 31.12.2024 г. участниците във всички  фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества,  са общо 5 096 237 души. От тях 5 066 133 са осигурени лица в пенсионните фондове, 24 213 са лица, получаващи разсрочени плащания от фондовете за разсрочени плащания и 5 891 са пенсионери (4 в професионалните и 801 в доброволните пенсионни фондове и 5 086 във фондовете за изплащане на пожизнени плащания). През годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил със 73 758 души, или с 1,47 на сто.

Към 31.12.2024 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 26 724 196 хил. лв., като 26 497 744 хил. лв. са активите на пенсионните фондове, а 226 452 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Общият размер на нетните активи нараства през годината с 3 663 198 хил. лв. или с 15,88 на сто.

С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,78 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,58 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,72 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,49 на сто,  изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,36 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.

Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 31.12.2024 г. е 5 066 133 души, като нараства спрямо 31.12.2023 г. с 65 188 души, или с 1,30 на сто.

Към 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 26 497 744 хил. лв. В сравнение с 31.12.2023 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 15,55 на сто.

Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 16,34 на сто спрямо 31.12.2023 г. Следват професионалните и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 12,57 на сто и 7,86 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,76 на сто.

Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през 2024 г. са общо 2 956 156 хил. лв. и се увеличават с 16,32 на сто в сравнение с 2023 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 16,70 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 12,72 на сто. Също така се наблюдава увеличение и в постъпленията от осигурителни вноски при доброволните пенсионни фондове и доброволния пенсионен фонд по професионални схеми, съответно с 14,00 на сто и с 1,59 на сто.

Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 31.12.2024 г. са 29 299, от които 5 086 пенсионери и 24 213 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През 2024 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 9 708 хил. лв. за пенсии, 108 469 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 397 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през  2024 г. е 230,18 лв., а средният размер на разсроченото плащане 471,07 лв.

През 2024 г. пенсионна възраст навършиха и първите лица – мъже, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове. Към 31.12.2024 г. от фондовете за извършване на плащания вече се извършват плащания на 533 мъже пенсионери и на 3 220 лица с разсрочени плащания, които са мъже.

Подробна информация за окончателните резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за 2024 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове и за лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания, към 31.12.2024 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / Статистика и анализи.