Информираме Ви, че поради техническа профилактика на Единната информационна система (ЕИС) на Комисията за финансов надзор, е възможно да има затруднен достъп до системата.
Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането!
Председателят на КФН пред „24 часа“: ДЦК на борсата ще даде пари в ръцете на хората
Търговията с ДЦК за индивидуални инвеститори на БФБ би било стратегически пробив – ще ангажира повече инвеститори с капиталовия пазар, ще предложи нови инструменти за спестяване и ще укрепи доверието в публичните финанси. Нещо повече – ще даде пари в ръцете на хората. Сега доходността на ДЦК е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци и са гарантирани от държавата.
Това заяви в интервю пред в. „24 часа“ председателят на КФН Васил Големански.
По думите му ролята на мултифондовете е не да замени, а да надгради тристълбовият пенсионен модел в България, въведен през 2000 г. „Осигурените лица няма да бъдат пасивни ползватели или наблюдатели на процесите, а ще имат възможност активно да участват в тях, променяйки собствената си мотивация и поведение, в съответствие със собствения си инвестиционен хоризонт, житейски потребности и поносимост към риск. Въвеждането на възможност за инвестиционен избор, или т.нар. многофондова система, ще способства за преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност“, заяви още Васил Големански.
В момента в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв., които са на българските граждани. За последните години доходността е около 5 млрд. лв., което е доказателство, че се управляват добре. В същото време, по данни на КФН близо 67 на сто от средствата им се инвестират зад граница. Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително и чрез инвестиции в инфраструктура, каза още председателят.
„Засега в КФН няма информация за измами, свързани с еврото. Но за съжаление, измами винаги е имало и ще има, особено в сложна и чувствителна материя каквато са финансите. Тя може да бъде свързана с приемането на еврото, но може да бъде свързана и с криптоактиви, финансови инструменти, застраховки. И тук е нашата основна роля – да пазим всеки вложен лев на българските граждани“, коментира още Васил Големански.
Според него въвеждането на системата „бонус-малус няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя, допълни председателят.
Цялото интервю вижте тук.
Васил Големански пред Bloomberg: КФН подготви ключови реформи за пенсионните фондове, инвестициите и криптопазара
КФН подготви и продължава да подготвя ключови реформи в небанковия финансов сектор. Част от тях са създаването на мултифондова система на осигуряване, лицензиране на доставчици на криптоактиви, емитиране на ДЦК за граждани на фондовата борса. Това обяви председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански в интервю за Bloomberg на 25 ноември 2025 г. Той подчерта, че институцията влиза в нов етап, базиран на открит диалог с поднадзорните лица и обществото, както и на по-добра координация между трите ключови сектора под надзора на КФН – пенсионно осигуряване, застраховане и капиталов пазар.
По думите му „Комисията трябва ясно да показва какво прави, с какви въпроси се ангажира и да води открит диалог с поднадзорните лица и обществото“. Той посочи, че институцията регулира трите ключови сектора, които „трябва да си взаимодействат и да работят заедно в интерес на гражданите“.
Мултифондовият модел – ключова реформа в пенсионната система
Големански коментира една от най-значимите реформи, в които КФН е активно ангажирана – въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система: „В България работи тристълбовият модел на пенсионно осигуряване. Вторият и третият стълб управляват близо 30 млрд. лева, а доходността им през годините е около 5 млрд. лева. Това са парите на всички български граждани и те трябва да бъдат защитени“. Сега фондовете, в които се осигуряваме всички работещи, са ограничени във вложенията си, което води до твърде консервативни стратегии и по-ниска доходност. Решението е въвеждането на мултифондов модел: „Идеята е всеки фонд да се раздели на три подфонда с различен рисков профил. Младите хора могат да избират по-малко консервативен фонд с по-висока очаквана доходност, докато лицата, наближаващи пенсия, автоматично ще преминават в консервативен подфонд“.
Как пенсионните средства да се върнат в българската икономика
Един от най-ключовите проблеми е ниският дял на инвестиции на пенсионните фондове в България, отчете председателят на КФН: „Статистиката показва, че около 65% от средствата във втори и трети стълб се инвестират извън страната, което не е добър показател“. Едно потенциално решение са инвестициите в инфраструктура. В много европейски страни пенсионните фондове финансират дългосрочни инфраструктурни проекти: „Инфраструктурата дава сигурна, макар и дългосрочна възвръщаемост. Така ще изградим инфраструктура за българските граждани и едновременно ще осигурим доходност за осигурените лица“, обясни Големански. Той не изключи възможността в България да навлязат и европейските дългосрочни инвестиционни фондове – ELTIF.
ДЦК за гражданите – стъпка напред
Големански потвърди, че се работи активно за въвеждането на ДЦК, предназначени специално за физически лица: „Това е добър инвестиционен инструмент – доходност 3,5%, гарантиран от държавата, без данъци. Работим отдавна по тази тема и се надявам скоро да има резултат“, заяви председателят на КФН. Като пример даде Хърватия, където над 300 000 души са използвали такава възможност, а 8% от държавния дълг вече е в ръцете на гражданите.
Единен европейски капиталов пазар – реалност или утопия?
По отношение на идеята за „европейски Уолстрийт“, Големански прогнозира: „Тенденцията е такава, но съм скептичен, че това би могло да стане в много близко бъдеще“. Икономиките на 27-те страни – членки на Европейския съюз са на различно ниво на развитие, съответно пазарите са различни“, каза той, като допълни, че дори интеграцията на борсите да напредва, истинското предизвикателство е създаването на обща инфраструктура за клиринг, сетълмент и депозитарни услуги.
Регулацията на криптопазара – следващата голяма стъпка
След приемането на Закона за пазарите на криптоактиви започна лицензиране на фирмите в КФН – досега регистрирани в НАП:„Срокът за лицензиране е юни 2026 г.“, уточни Големански. През последните месеци КФН вече е действала срещу нелицензирани оператори: „Миналата седмица попаднахме на няколко компании, работещи без лиценз. Поместихме ги в ‘черен списък’, защото гражданите не бива да се подвеждат и да търгуват с тях. Прилагаме административни и наказателни мерки, тъй като това е нарушение на законодателството.
MiCA Unlocked постави фокус върху активния диалог между индустрията и регулатора
На 17 ноември 2025 г. в София се проведе семинарът „MiCA Unlocked: От регулация към възможности“, организиран в партньорство с Българската финтех асоциация (БФА). Събитието събра крипто- и финтех компании, правни и технологични експерти, академичните среди, както и двата ключови регулатора – Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ). Основен фокус беше поставен върху открития и конструктивен диалог между индустрията и надзорните органи – елемент, който всички участници посочиха като критичен за успешното прилагане на MiCA в България.
Представителите на бизнеса взеха активно участие в дискусиите и поставиха конкретни въпроси, свързани с лицензионните процеси, оценката на риска, вътрешните политики и практически взаимодействията с регулаторите. Компаниите изразиха висока положителна оценка към работата на КФН, подчертавайки, че „регулаторът задава европейски стандарт за диалог и готовност да работи ръка за ръка с индустрията“ в една нова и комплексна регулаторна материя.
В първия панел, посветен на новите правила за криптоуслуги, експертите от КФН подчертаха необходимостта от проактивен двустранен подход. Десислава Ласкова, началник отдел в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, заяви:
„MiCA не е само регулация — това е нов стандарт за работа, който налага нова корпоративна култура в сектора. Нашата цел е да бъдем партньор на бизнеса и да дадем яснота във всеки етап. Когато заявителите подхождат подготвено и търсят диалог, процесът е предвидим, прозрачен и ефективен. В допълнение, вече има 4 подадени заявления за лиценз и сме в комуникация с още 29 компании.“
В панела, посветен на белите книги и изискванията за прозрачност, Петя Димитрова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, акцентира върху качеството и добрата комуникация като основа за доверие:
„Бялата книга е първият тест за зрелост на един проект. Когато тя е точна, структурирана и изработена в открит диалог с регулатора, това не просто улеснява процеса – това е гаранция за доверие. Нашият ангажимент е да подкрепяме бизнеса, но и да го насочваме към най-високите стандарти.“
Съществен принос за дискусиите направи и Българската народна банка, която представи своята перспектива по темите, свързани с токените за електронни пари. Представителят на БНБ – Диана Ганчева, началник отдел „Лицензиране и пруденциален надзор“, подчерта, че синхронизираният подход между двата регулатора – БНБ и КФН – ще бъде решаващ за надзора върху комплексните криптопродукти и за осигуряването на предвидима и стабилна среда за участниците на пазара.
Участниците от бизнеса откроиха, че добрата комуникация с институциите вече допринася за по-ясна подготовка и по-бърза ориентация в изискванията на новия регламент. Те заявиха готовност за участие в бъдещи работни групи, консултативни формати и регулярни срещи, които да подпомагат процеса на прилагане на MiCA.
Семинарът „MiCA Unlocked“ ясно показа, че успешното въвеждане на MiCA в България ще бъде резултат от устойчиво партньорство между бизнеса, КФН и БНБ, основано на взаимна прозрачност, навременен обмен на информация и общ стремеж към развитие на сигурен и конкурентоспособен криптопазар, в който иновациите вървят ръка за ръка с отговорното регулиране.
Презентациите може да видите по-долу.
Васил Големански пред bTV: Финансовата грамотност трябва да се изучава в училище
Малко повече от месец преди въвеждането на еврото в България, председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански заяви пред bTV, че небанковият финансов сектор е напълно подготвен за прехода към общата европейска валута, като превалутирането за гражданите ще се извърши автоматично, без необходимост от каквито и да е действия от тяхна страна.
Той подчерта, че ролята на КФН в процеса е да координира подготовката на пенсионните фондове, застрахователите и участниците на капиталовия пазар. „Секторът е напълно готов и гражданите трябва да бъдат спокойни – не се подписва нищо, не се посещават фондове, застрахователи или инвестиционни посредници“, посочи той.
Според него не съществува риск наличностите по партидите да бъдат променени, тъй като законът гарантира защитата им, а КФН извършва ежедневен надзор върху поднадзорните лица, включително върху таксите и тарифите по време на процеса на превалутиране.
В интервюто, председателят на КФН акцентира и върху необходимостта от повишаване на финансовата грамотност в страната, като посочи, че най-ефективната стъпка би била въвеждането на задължителен час по финансова грамотност в средното образование.
По отношение на пенсионната система той съобщи, че са подготвени законодателни промени за въвеждането на мултифондов модел, който да даде възможност на хората да избират ниво на риск според своя профил и възраст. Предвидени са и защити срещу неразумни инвестиции – например задължителен избор на по-консервативни фондове малко преди пенсиониране.
Васил Големански акцентира и върху идеята физически лица да инвестират директно в държавни ценни книжа (ДЦК), определяйки инструмента като „изключително атрактивен“ заради доходност около 3,75%, гаранция на инвестицията и липса на данъци при покупка през Българската фондова борса.
Цялото интервю може да гледате тук: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/vasil-golemanski-lipsata-na-finansova-gramotnost-v-balgarite-e-v-osnovata-na-problemite-s-barzite-krediti.html
КФН обучава хиляди ученици онлайн какво са пенсии, застраховки и инвестиции
Комисията за финансов надзор ще обучава хиляди ученици онлайн на финансова грамотност. В последните няколко години водещи експерти на КФН провеждат консултации сред подрастващите какво представляват пенсиите, как да избираме най-добре застраховка и да управляваме личните си финанси. Кампанията е част от усилията на Комисията за повишаване на финансовата грамотност сред българите, със специален акцент върху най-младите като бъдеща активна част на обществото.
През тази година уебинарът ще се проведе в два последователни дни – 26 и 27 ноември. Традиционно в програмата се включват между 500 и 900 ученици от 10-ти до 12-ти клас на общообразователни, специализирани и професионални училища в България.
Специален акцент ще бъде предстоящото въвеждане на еврото в България и ефектът му върху небанковия финансов сектор. Участниците ще разберат как КФН наблюдава и контролира застрахователните, пенсионноосигурителните и инвестиционните дружества, за да гарантира стабилност и защита на потребителите. Обучението е насочено към повишаване знанията им за основните финансови продукти и услуги, техните възможности и свързани рискове. Уебинарът акцентира върху информирания избор, изграждайки увереност у младите хора да вземат обосновани финансови решения, като след неговото провеждане те могат да оценят и затвърдят придобитите знания чрез въпросници, които измерват нивото на усвоена информация и ефективността на обучението.
„С нашите инициативи искаме да дадем на учениците знания и умения за разумно използване на финансовите продукти и услуги, както и да изградим стабилна финансова култура у тях. Искаме и те да разбират както възможностите, така и рисковете, свързани с инвестициите, застраховките и пенсионното осигуряване, за да се чувстват уверени при управлението на личните си финанси. Повишаването на финансовата грамотност сред младите хора е ключов приоритет за КФН, защото образованите и информирани потребители са основата на стабилни и прозрачни финансови пазари“, заяви председателят на КФН – Васил Големански.
Инициативата е част от плана за действие към Стратегията на Комисията за финансов надзор (КФН) 2025–2027 г., в рамките на Приоритет 3 от Стратегията – „Осигуряване на ефективна защита на потребителите на небанкови финансови услуги и продукти, повишаване на финансовата грамотност и укрепване на общественото доверие във финансовите пазари“. Тя стартира още през 2022 г., с успешни семинари в Националната търговско-банкова гимназия, Националната финансово-стопанска гимназия и Националната природоматематическа гимназия. През 2023 и 2024 г. обучението се разшири на национално ниво съвместно с Министерството на образованието и науката, като обхвана ученици от различни типове училища в страната. Партньорството с МОН продължава и ще се реализира ежегодно, за да ангажира максимален брой млади хора с интерес към небанковия финансов сектор, с фокус върху адаптацията им към променящата се финансова среда и въвеждането на еврото в България.
Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
За периода от 01.10.2025 г. до 31.10.2025 г. в КФН са получени 28 (двадесет и осем) уведомления от компетентни органи на държави членки относно намерението на застрахователи и застрахователни посредници със седалище в други държави членки на ЕС да извършват дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги, в т.ч. и уведомления за разширяване обхвата на извършваната дейност или за предоставяне на информация за промяната на адреси, представители или други обстоятелства.
За периода са постъпили 2 (две) уведомления относно намерението на застрахователи със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България.
За периода е постъпило 1 (едно) уведомление относно оттегляне на намерението на застраховател със седалище в държави членки на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните дружества със седалище в други държави членки на ЕС и ЕИП, за които в КФН са постъпили уведомления за намерението им да извършват дейност на територията на България при условията на свободата на предоставяне на услуги, e 432 (четиристотин тридесет и две).
През м. октомври 2025 г. в КФН са получени 13 (тринадесет) уведомления от компетентните надзорни органи на държави членки на ЕС относно намерението на застрахователни посредници със седалище в държави членки на ЕС да извършват дейност по застрахователно посредничество на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. През периода са постъпили 3 (три) уведомление относно оттегляне на намерението на застрахователен посредник със седалище в държава членка на ЕС да извършва дейност на територията на Република България при условията на свободата на предоставяне на услуги. В резултат на това, към края на м. октомври 2025 г. броят на застрахователните посредници със седалище в държави членки на ЕС, заявили намерение да извършват трансгранична дейност в България, се увеличава до 2 417 (две хиляди четиристотин и седемнадесет).
За периода 01.10.2025 г. – 31.10.2025 г. КФН не е изпращала уведомления относно намерението на местен застраховател да разшири обхвата на трансграничната си дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователи, заявили намерение да извършват застрахователна дейност на територията на други държави членки, се запазва на 22 (двадесет и две).
През същия период КФН е изпратила 1 (едно) уведомление до националните компетентни органи на ЕС относно намерението на местен застрахователен брокер да извършва трансгранична дейност при условията на свободата на предоставяне на услуги. Така общият брой на местните застрахователни посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност, се променя на 74 (седемдесет и четири).
Актуализираните списъци с уведомленията са публикувани на интернет страницата на КФН в раздел „Поднадзорни лица” – „Нотификации”.
Зам.-председателят на КФН Деница Величкова: Гарантираме стабилни и предвидими правила за бизнеса
Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“
„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на комисията.
Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.
Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.
От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.
В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.
От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.
Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.
В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.
Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.
Споделете потребителското си преживяване, за по-добри услуги в небанковия финансов сектор
За 2-ра поредна година, КФН търси мнението на потребителите за ползваните от тях инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Проучването ще обхване и нагласите на потребителите за процеса по въвеждане на еврото в Република България, както и за използвания от тях изкуствен интелект.
Проучването цели, на база на събраната информация от потребителите, да набележи конкретни действия за повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, за регулаторни промени и за осигуряване на сигурна и стабилна финансова система.
За участие в проучването, моля попълнете формуляра на следния линк: https://www.surveymonkey.com/r/FTNQCVD
Резултати от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г.
Управление „Осигурителен надзор“ на КФН обяви резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г. Информацията е обобщена на база на отчетите за надзорни цели, представени от пенсионноосигурителните дружества в Комисията за финансов надзор. Публикувани са и данните за разпределението на осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст.
Към 30.09.2025 г. участниците в управляваните от ПОД фондове са общо 5 145 105 души, като 5 104 453 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 32 143 са лица, получаващи разсрочени плащания и 8 509 са пенсионери (2 в професионалните и 739 в доброволните пенсионни фондове, и 7 768 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През деветмесечието на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 48 868 души или с 0,96 на сто.
Към 30.09.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 30 029 532 хил. лв., като 29 685 925 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, 343 607 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през деветмесечието на годината с 3 305 336 хил. лв. или с 12,37 на сто.
С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,91 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,43 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,45 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,62 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,52 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто.
Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.09.2025 г. е 5 104 453 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 38 320 души, или с 0,76 на сто.
Към 30.09.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 29 685 925 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват с 12,03 на сто.
Темпът на нарастване на нетните активи се различава по видове пенсионни фондове. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 12,53 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 8,71 на сто и 7,02 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 6,32 на сто.
Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през деветмесечието на 2025 г. са общо 2 466 783 хил. лв. и се увеличават с 13,20 на сто в сравнение с деветмесечието на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 13,30 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 11,27 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 14,31 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски.
Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.09.2025 г. са 39 911, от които 7 768 пенсионери и 32 143 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През деветмесечието на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 13 145 хил. лв. за пенсии, 121 953 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 610 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лв., а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лв.
Подробна информация за резултатите от дейността по допълнително пенсионно осигуряване за деветмесечието на 2025 г., както и за осигурените лица и натрупаните средства в пенсионните фондове към 30.09.2025 г. по пол и възраст може да намерите в раздел: Осигурителна дейност/ Статистика / 2025.