Актуализация на списъците със застрахователи и застрахователните посредници, заявили намерение да извършват трансгранична дейност във Вътрешния пазар на Европейския съюз
Търговията с ДЦК за индивидуални инвеститори на БФБ би било стратегически пробив – ще ангажира повече инвеститори с капиталовия пазар, ще предложи нови инструменти за спестяване и ще укрепи доверието в публичните финанси. Нещо повече – ще даде пари в ръцете на хората. Сега доходността на ДЦК е около 3%, доста повече от банков депозит, тези пари са без данъци и са гарантирани от държавата.
Това заяви в интервю пред в. „24 часа“ председателят на КФН Васил Големански.
По думите му ролята на мултифондовете е не да замени, а да надгради тристълбовият пенсионен модел в България, въведен през 2000 г. „Осигурените лица няма да бъдат пасивни ползватели или наблюдатели на процесите, а ще имат възможност активно да участват в тях, променяйки собствената си мотивация и поведение, в съответствие със собствения си инвестиционен хоризонт, житейски потребности и поносимост към риск. Въвеждането на възможност за инвестиционен избор, или т.нар. многофондова система, ще способства за преодоляване на негативните ефекти от инфлацията върху пенсионните спестявания и стабилно постигане на по-висока доходност“, заяви още Васил Големански.
В момента в пенсионните фондове има около 30 млрд. лв., които са на българските граждани. За последните години доходността е около 5 млрд. лв., което е доказателство, че се управляват добре. В същото време, по данни на КФН близо 67 на сто от средствата им се инвестират зад граница. Смятаме, че по-голяма част от парите на българите могат да останат в България и да работят за развитието на българската икономика, включително и чрез инвестиции в инфраструктура, каза още председателят.
„Засега в КФН няма информация за измами, свързани с еврото. Но за съжаление, измами винаги е имало и ще има, особено в сложна и чувствителна материя каквато са финансите. Тя може да бъде свързана с приемането на еврото, но може да бъде свързана и с криптоактиви, финансови инструменти, застраховки. И тук е нашата основна роля – да пазим всеки вложен лев на българските граждани“, коментира още Васил Големански.
Според него въвеждането на системата „бонус-малус няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя, допълни председателят.
КФН подготви и продължава да подготвя ключови реформи в небанковия финансов сектор. Част от тях са създаването на мултифондова система на осигуряване, лицензиране на доставчици на криптоактиви, емитиране на ДЦК за граждани на фондовата борса. Това обяви председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански в интервю за Bloomberg на 25 ноември 2025 г. Той подчерта, че институцията влиза в нов етап, базиран на открит диалог с поднадзорните лица и обществото, както и на по-добра координация между трите ключови сектора под надзора на КФН – пенсионно осигуряване, застраховане и капиталов пазар.
По думите му „Комисията трябва ясно да показва какво прави, с какви въпроси се ангажира и да води открит диалог с поднадзорните лица и обществото“. Той посочи, че институцията регулира трите ключови сектора, които „трябва да си взаимодействат и да работят заедно в интерес на гражданите“.
Мултифондовият модел – ключова реформа в пенсионната система
Големански коментира една от най-значимите реформи, в които КФН е активно ангажирана – въвеждането на мултифондовия модел в пенсионната система: „В България работи тристълбовият модел на пенсионно осигуряване. Вторият и третият стълб управляват близо 30 млрд. лева, а доходността им през годините е около 5 млрд. лева. Това са парите на всички български граждани и те трябва да бъдат защитени“. Сега фондовете, в които се осигуряваме всички работещи, са ограничени във вложенията си, което води до твърде консервативни стратегии и по-ниска доходност. Решението е въвеждането на мултифондов модел: „Идеята е всеки фонд да се раздели на три подфонда с различен рисков профил. Младите хора могат да избират по-малко консервативен фонд с по-висока очаквана доходност, докато лицата, наближаващи пенсия, автоматично ще преминават в консервативен подфонд“.
Как пенсионните средства да се върнат в българската икономика
Един от най-ключовите проблеми е ниският дял на инвестиции на пенсионните фондове в България, отчете председателят на КФН: „Статистиката показва, че около 65% от средствата във втори и трети стълб се инвестират извън страната, което не е добър показател“. Едно потенциално решение са инвестициите в инфраструктура. В много европейски страни пенсионните фондове финансират дългосрочни инфраструктурни проекти: „Инфраструктурата дава сигурна, макар и дългосрочна възвръщаемост. Така ще изградим инфраструктура за българските граждани и едновременно ще осигурим доходност за осигурените лица“, обясни Големански. Той не изключи възможността в България да навлязат и европейските дългосрочни инвестиционни фондове – ELTIF.
ДЦК за гражданите – стъпка напред
Големански потвърди, че се работи активно за въвеждането на ДЦК, предназначени специално за физически лица: „Това е добър инвестиционен инструмент – доходност 3,5%, гарантиран от държавата, без данъци. Работим отдавна по тази тема и се надявам скоро да има резултат“, заяви председателят на КФН. Като пример даде Хърватия, където над 300 000 души са използвали такава възможност, а 8% от държавния дълг вече е в ръцете на гражданите.
Единен европейски капиталов пазар – реалност или утопия?
По отношение на идеята за „европейски Уолстрийт“, Големански прогнозира: „Тенденцията е такава, но съм скептичен, че това би могло да стане в много близко бъдеще“. Икономиките на 27-те страни – членки на Европейския съюз са на различно ниво на развитие, съответно пазарите са различни“, каза той, като допълни, че дори интеграцията на борсите да напредва, истинското предизвикателство е създаването на обща инфраструктура за клиринг, сетълмент и депозитарни услуги.
Регулацията на криптопазара – следващата голяма стъпка
След приемането на Закона за пазарите на криптоактиви започна лицензиране на фирмите в КФН – досега регистрирани в НАП:„Срокът за лицензиране е юни 2026 г.“, уточни Големански. През последните месеци КФН вече е действала срещу нелицензирани оператори: „Миналата седмица попаднахме на няколко компании, работещи без лиценз. Поместихме ги в ‘черен списък’, защото гражданите не бива да се подвеждат и да търгуват с тях. Прилагаме административни и наказателни мерки, тъй като това е нарушение на законодателството.
На 17 ноември 2025 г. в София се проведе семинарът „MiCA Unlocked: От регулация към възможности“, организиран в партньорство с Българската финтех асоциация (БФА). Събитието събра крипто- и финтех компании, правни и технологични експерти, академичните среди, както и двата ключови регулатора – Комисията за финансов надзор (КФН) и Българската народна банка (БНБ). Основен фокус беше поставен върху открития и конструктивен диалог между индустрията и надзорните органи – елемент, който всички участници посочиха като критичен за успешното прилагане на MiCA в България.
Представителите на бизнеса взеха активно участие в дискусиите и поставиха конкретни въпроси, свързани с лицензионните процеси, оценката на риска, вътрешните политики и практически взаимодействията с регулаторите. Компаниите изразиха висока положителна оценка към работата на КФН, подчертавайки, че „регулаторът задава европейски стандарт за диалог и готовност да работи ръка за ръка с индустрията“ в една нова и комплексна регулаторна материя.
В първия панел, посветен на новите правила за криптоуслуги, експертите от КФН подчертаха необходимостта от проактивен двустранен подход. Десислава Ласкова, началник отдел в управление „Надзор на инвестиционната дейност“, заяви: „MiCA не е само регулация — това е нов стандарт за работа, който налага нова корпоративна култура в сектора. Нашата цел е да бъдем партньор на бизнеса и да дадем яснота във всеки етап. Когато заявителите подхождат подготвено и търсят диалог, процесът е предвидим, прозрачен и ефективен. В допълнение, вече има 4 подадени заявления за лиценз и сме в комуникация с още 29 компании.“
Десислава Ласкова
В панела, посветен на белите книги и изискванията за прозрачност, Петя Димитрова, директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“, акцентира върху качеството и добрата комуникация като основа за доверие: „Бялата книга е първият тест за зрелост на един проект. Когато тя е точна, структурирана и изработена в открит диалог с регулатора, това не просто улеснява процеса – това е гаранция за доверие. Нашият ангажимент е да подкрепяме бизнеса, но и да го насочваме към най-високите стандарти.“
Петя Димитрова
Съществен принос за дискусиите направи и Българската народна банка, която представи своята перспектива по темите, свързани с токените за електронни пари. Представителят на БНБ – Диана Ганчева, началник отдел „Лицензиране и пруденциален надзор“, подчерта, че синхронизираният подход между двата регулатора – БНБ и КФН – ще бъде решаващ за надзора върху комплексните криптопродукти и за осигуряването на предвидима и стабилна среда за участниците на пазара.
Участниците от бизнеса откроиха, че добрата комуникация с институциите вече допринася за по-ясна подготовка и по-бърза ориентация в изискванията на новия регламент. Те заявиха готовност за участие в бъдещи работни групи, консултативни формати и регулярни срещи, които да подпомагат процеса на прилагане на MiCA.
Семинарът „MiCA Unlocked“ ясно показа, че успешното въвеждане на MiCA в България ще бъде резултат от устойчиво партньорство между бизнеса, КФН и БНБ, основано на взаимна прозрачност, навременен обмен на информация и общ стремеж към развитие на сигурен и конкурентоспособен криптопазар, в който иновациите вървят ръка за ръка с отговорното регулиране.
Малко повече от месец преди въвеждането на еврото в България, председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански заяви пред bTV, че небанковият финансов сектор е напълно подготвен за прехода към общата европейска валута, като превалутирането за гражданите ще се извърши автоматично, без необходимост от каквито и да е действия от тяхна страна.
Той подчерта, че ролята на КФН в процеса е да координира подготовката на пенсионните фондове, застрахователите и участниците на капиталовия пазар. „Секторът е напълно готов и гражданите трябва да бъдат спокойни – не се подписва нищо, не се посещават фондове, застрахователи или инвестиционни посредници“, посочи той.
Според него не съществува риск наличностите по партидите да бъдат променени, тъй като законът гарантира защитата им, а КФН извършва ежедневен надзор върху поднадзорните лица, включително върху таксите и тарифите по време на процеса на превалутиране.
В интервюто, председателят на КФН акцентира и върху необходимостта от повишаване на финансовата грамотност в страната, като посочи, че най-ефективната стъпка би била въвеждането на задължителен час по финансова грамотност в средното образование.
По отношение на пенсионната система той съобщи, че са подготвени законодателни промени за въвеждането на мултифондов модел, който да даде възможност на хората да избират ниво на риск според своя профил и възраст. Предвидени са и защити срещу неразумни инвестиции – например задължителен избор на по-консервативни фондове малко преди пенсиониране.
Васил Големански акцентира и върху идеята физически лица да инвестират директно в държавни ценни книжа (ДЦК), определяйки инструмента като „изключително атрактивен“ заради доходност около 3,75%, гаранция на инвестицията и липса на данъци при покупка през Българската фондова борса.
Комисията за финасов надзор ще продължи да облекчава административната тежест за бизнеса. Това обяви заместник-председателят Деница Величкова на годишната среща „Говори КФН. Диалог. Надзор. Посока.“
„Ролята на КФН е да гарантира стабилност и предвидимост, така че бизнесът да може уверено да планира растежа си през капиталовия пазар. Предстоящото влизане на България в Еврозоната прави тази задача още по-важна – нашата цел е компаниите и инвеститорите да посрещнат промяната с по-голяма сигурност, прозрачност и доверие“, заяви пред пълната зала заместник-председателят на Комисията.
Комисията за финансов надзор продължава персоналните срещи с издатели и доставчици на криптоактиви, които искат лиценз, обяви още Деница Величкова.
Съгласно Закона за пазарите на криптоактиви от 8 юли 2025 г. Комисията е надзорен орган за всички компании, които търгуват или емитират криптовалути, различни от токени за електронни пари, които се регулират от БНБ.
От общо 215 дружества, регистрирани от НАП за дейност в България, около 60 вече са декларирали намерение да кандидатстват за лиценз, каза още зам.-председателят на КФН.
В панела за капиталовия пазар бяха представени и две ключови промени, насочени към намаляване на разходите за вече листнати дружества. Петя Димитрова – директор на дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност“ в Комисията и Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ коментираха как може да бъде редуцирано времето и разходите при увеличение на капитала със същия клас акции. По думите им, регулаторът цели да намали административната тежест, но при ясни и приложими правила за емитентите.
От 2026 г. се очаква и нов, стандартизиран формат на проспектите, който ще дава много по-ясна структура – къде каква информация се оповестява, последователност на данните и по-лесна ориентация за инвеститорите. За компаниите ще има време за адаптация, но целта е по-прозрачна и сравнима информация на целия европейски пазар.
Беше обсъдена и важна промяна в праговете за проспекти – докато в момента у нас прагът за изготвяне на проспект от нов емитент е до 8 млн. евро, предстои влизането в сила на нов регламент, който се очаква да унифицира нов праг от 12 млн. евро за всички държави, считано от 5 юни. Това ще доближи българския пазар до общите европейски стандарти и ще улесни компаниите при планиране на по-големи емисии.
В панелната дискусия беше засегната и темата за финансовата грамотност. Д-р Неда Мужо, началник-отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и ДСИЦ“ представи изследване, според което едва около една трета от българите с висше образование показват добра финансова грамотност – това беше аргумент в подкрепа на необходимостта от образование и достъпни инвестиционни продукти.
Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ и модератор на панела за развитието на регулациите и Еврозоната, подчерта, че капиталовият пазар е ключов канал за финансиране на икономиката. Новите възможности за инвестиране в ДЦК през борсата, по-ниските разходи за вече листнати дружества и по-ясните правила за проспектите са стъпки към по-достъпен, по-прозрачен и по-динамичен пазар в полза както на бизнеса, така и на инвеститорите, отбеляза Маню Моравенов.
За 2-ра поредна година, КФН търси мнението на потребителите за ползваните от тях инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти. Проучването ще обхване и нагласите на потребителите за процеса по въвеждане на еврото в Република България, както и за използвания от тях изкуствен интелект.
Проучването цели, на база на събраната информация от потребителите, да набележи конкретни действия за повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, за регулаторни промени и за осигуряване на сигурна и стабилна финансова система.
„КФН има нужда от силна асоциация на българските застрахователи, за да реализираме всички добри инициативи през следващите месеци и години, за да извървим пътя да имаме една модерна регулаторна рамка и законодателство, което да подпомогне развитието на българското застраховане“
С тези думи зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“ – Пламен Данаилов, откри панела „Сигурност и устойчивост в застраховането“ на годишната среща на Комисията и бизнеса „Говори КФН 2025“.
Данаилов заяви, че секторът е изправен пред множество предизвикателства – от климатичните и катастрофични рискове до недостатъчната финансова грамотност и необходимостта от актуализиране на националната регулаторна рамка, съобразно европейската. Той обърна внимание и на ключовите законодателни теми през следващия период – реформите по Платежоспособност II, рамката за възстановяване и преструктуриране на застрахователи и презастрахователи и предстоящото въвеждане на еврото.
Цветомир Велинов, Живка Славкова, Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
В кратък обзор на постигнатото през последните шест месеца, Данаилов открои отпадането на мониторинга по системата „Зелена карта“, важни изменения в Кодекса за застраховането, включително отпадането на „съвместния одит“, намаляване на административната тежест чрез транспонирането на моторната директива и значителния напредък по дългоочакваната система „бонус–малус“, която се очаква да заработи от началото на февруари. Той посочи и нови тенденции като развитието на космическото застраховане, по което вече работят български учени и експерти.
Панелът бе модериран от председателя на Асоциацията на българските застрахователи Николай Станчев, който добави към трите ключови послания събитието – диалог, надзор, посока, още – партньорство и доверие, необходими за устойчивото развитие на сектора.
Николай Петков, Пламен Данаилов, Николай Станчев
Станчев подчерта, че именно постоянният диалог между АБЗ и КФН е основата за стабилен и разширяващ се пазар, подпомогнат от дигитализация и модерна регулаторна среда. Той акцентира върху необходимостта държавата да има ясна и последователна политика за климатичните рискове и нарастващата нужда от адекватна застрахователна защита за гражданите, бизнеса и публичния сектор. Според него именно регулациите са едно от най-ключовите направления на този диалог, тъй като те могат да бъдат както стимулиращи, така и възпиращи за пазара и бизнес средата.
Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов подчерта, че новата политика на регулатора е със силен фокус върху прагматичния диалог с бизнеса. Той даде пример с отпадането на двойния одит при застрахователите – конкретен резултат от конструктивното взаимодействие между КФН и сектора.
Крайно време е парите на българските граждани да се инвестират в България и да развиват нашата икономика. В момента в пенсионните дружества има натрупани над 30 млрд. лв., а близо 67 на сто от портфейлите им се инвестират зад граница.
Това обяви зам.-председателят на КФН Диана Йорданова по време на панела „Стабилност и доверие в пенсионната система“, част от годишната конференция „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Относно желанието на пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.
Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.
„За да се гарантира сигурност на партидите на осигурените лица, ще се доразвие и регулаторната рамка за оценка на инфраструктурните инвестиции. Има още един много важен аргумент за включването на капиталовите пенсионни фондове в инфраструктурни проекти – така държавата ще освободи ресурс в бюджета за социални и други политики“, добави зам.-председателят на КФН.
Пенсионните дружества управляват балансови активи в размер на 30,19 млрд. лв., от които 5 млрд. лв. са доходност, реализирана през последните 3 години и разпределена по личните партиди на осигурените лица. Това съобщи председателят на УС на БАДДПО Евелина Милтенова по време на дискусията..
„Тази доходност е благодарение на доброто управление на активите от страна на пенсионните дружества. Това не е печалба за компаниите, а е печалба за осигурените лица по персоналните им партиди, които са лично техни увеличени спестявания и са наследяеми. Затова е важно хората и наследниците им да знаят в кой пенсионен фонд се трупат тези пари“, добави Милтенова. По последни данни пенсионните дружества са изплатили на наследници досега около 500 млн. лв.
Сумарно за всичките 20 години, откакто работят капиталовите фондове, доходността им е над инфлацията, каза Милтенова. Универсалните пенсионни фондове са и с най-висок прираст на активите за 10 години – 240,29 %.
По данни на КФН към 30 септември 2025 г., най-големи са натрупванията в Универсалните пенсионни фондове, по-известни като втори стълб на пенсионната система – 26,23 млрд.лв. В професионалните са 1,95 млрд.лв., в доброволните или т.нар. трети стълб – 1,64 млрд.лв. Останалите активи до 30,19 млрд.лв. са в професионалните фондове и във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии и за разсрочени плащания. Общият брой на осигурените лица е 5 104 453, като само в универсалните пенсионни фондове са 4 128 949 души (80,90 %).
Под 1% са прехвърлили партидите си към т.нар. първи стълб, което е знак за доверие в системата.
Мултифондовете позволяват различен тип инвестиране според възрастта на осигуреното лице – по-активен при старт на кариерата, балансиран в средата й и консервативен три години преди пенсия, за да се запазят постигнатите резултати. Очакванията са с въвеждането им, доходността на капиталовите пенсионни фондове да се удвои, съобщи още Диана Йорданова. Вероятно съвсем скоро Министерството на финансите ще обяви за обществено обсъждане промени в Кодекса за социално осигуряване, с които да се въведе мултифондовият модел, който ще може да заработи около година след приемането му, не веднага – заради необходимостта от настройване на системите. Ще има промени и за дружествата – финансовият им резултат вече ще бъде обвързан с доходността по партидите на осигурените лица.
Това ще окаже влияние и върху таксите на пенсионните дружества, които се очаква да намалеят след въвеждането на новия модел.
Диалог и партньорство, заедност, подкрепа и доверие. Това ще бъдат основните приоритети в работата на Комисията за финансов надзор през този мандат. Това заяви председателят на Комисията Васил Големански в първата годишна среща „Говори КФН 2025. Диалог, надзор, посока“.
Събитието събра над 300 представители на небанковия финансов сектор, медии, анализатори, представители на законодателната и изпълнителната власт.
Васил Големански – председател на КФН
„Днешната среща би трябвало да се казва „Говорим с КФН“, защото това е посланието, което искаме да излъчим – да отворим добър и откровен диалог с бизнеса, който Комисията регулира. През десетилетията Комисията за финансов надзор е давала възможност за иновации и, за съжаление, понякога ги е задушавала. Надявам се този състав на Комисията бъде двигател на иновации, инструмент за подкрепа и развитие на предприемачеството, от какъвто бизнесът има нужда“, обяви Васил Големански в откриващата реч на форума.
Като първи приоритет той очерта партньорството с бизнеса и подкрепата, която Комисията ще оказва на всеки представител на трите направления, които тя регулира – застраховане, инвестиции, осигуряване.
„На второ място слагам думата заедност – да накараме трите сектора да работят заедно, в единен сихрон. Това се отнася както за направленията в самата Комисия, така и за бизнеса“, посочи председателят на КФН.
Той очерта и друга важна функция на регулатора – да бъде медиатор между поднадзорните лица и държавната администрация. Най-важното е във всяка една дейност да има политическа подкрепа, тъй като без нея тя е обречена, подчерта Васил Големански. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.
Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, заяви още Големански.
Той се спря и на две други важни теми – мултифондовия модел като продължение на постигнатото от досегашната тристълбова система и застраховането, което трябва да се развива по посока катастрофични рискове и животозастраховане.
Като обобщение, председателят се спря върху нуждата от държавна политика в трите сектора, регулирани от Комисията и обеща съдействието на КФН, за да се случи това възможно най-бързо.
Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото. Компаниите са разработили вътрешни планове за прехода, актуализирали са информационните си системи и са започнали комуникация с клиенти и партньори относно предстоящите промени, обяви още председателят на КФН Васил Големански. „Какво означава това – че след 1 януари хората не трябва да се притесняват за размера на пенсиите, застраховките и инвестициите си. Те ще се преизчислят автоматично в евро, без да се налага да подписват нищо. И тук е мястото да кажа изрично – всеки, който се опита да им каже нещо различно, е потенциален измамник. Ако има такива опити, те трябва незабавно да сезират отговорните органи, включително и КФН“, допълни Васил Големански.
Специален гост на събитието беше председателят на Хърватския надзорен орган (HANFA) Анте Жигман. Той описа конкретните ползи от въвеждане на еврото в Хърватия – намаляване на валутния риск, на цената на транзакциите, повишена ликвидност и увеличен кредитен рейтинг. За капиталовия пазар това са развитие на дълговите инструменти и забележително повече IPO на фондовата борса.
Анте Жигман, председател на Хърватския надзорен орган (HANFA)
Пред участниците във форума Жигман изтъкна и ефекта от продажбата на ДЦК за индивидуални инвеститори през фондовата борса. В момента хърватските граждани притежават близо 8% от публичния дълг на страната. Търговете се провеждат при огромен интерес, а през последните години близо 340 000 души са участвали в тях, заяви председателят на HANFA. Предимствата – лихвата е по-висока от банков депозит, привличат внимание към капиталовия пазар, развиват финансовата грамотност на населението, изтъкна лидерът на хърватската надзорна институция.
Делян Добрев, председател на Комисия по бюджет и финанси
Председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев също защити емитирането на ДЦК за граждани през фондовата борса, наричайки го „една от добрите идеи за развитието на капиталовия пазар“. Друга такава идея е плащането на данък „дивидент“ с компенсаторни инструменти. Добрев е и привърженик на емитирането на инфраструктурни облигации, с които да се финансира строителството на важни обекти.
Видеа от откриването на конференцията можете да гледате тук.
Презентациите можете да видите по-долу като прикачен файл.
Отркиване В. ГолеманскиОткриване Д. ДобревОткриване А. ЖигманОткриване А. ЖигманПанел 1Панел 2Панел 3
Комисията за финансов надзор обяви създаването на Национален форум за преход към сетълмент цикъл T+1, който ще обедини всички ключови участници от българския капиталов пазар. Във форумa ще участват представители на Министерство на финансите, Българската народна банка, Комисията, пазарните инфраструктури, както и на браншовите асоциации на инвестиционните посредници, управляващите дружества, пенсионните фондове и банковия сектор.
Новината сподели председателят на КФН Васил Големански при откриването на Investor Finance Forum – едно от най-значимите събития за инвестиционната общност.
„От началото на октомври 2027 г. всички европейски капиталови пазари, включително и българският, следва да преминат от T+2 на T+1 сетълмент цикъл. За инфраструктурните участници това няма да представлява съществено предизвикателство. Основните усилия ще бъдат при инвестиционните посредници и публичните дружества, които, убеден съм, имат необходимия капацитет и експертиза да се справят успешно с прехода“, обяви Васил Големански пред форума.
По думите му, работната група Национален форум за преход към сетълмент цикъл Т+1, ще следва начертаната европейска пътна карта и ще улесни бизнеса и инвеститорите в процеса по въвеждане на скъсения сетълмент в условията на пълна хармонизация с капиталовите пазари на Европейския съюз.
T+1 (T+1 settlement) е сетълмент модел, при който сделките с финансови инструменти се финализират на първия работен ден след датата на сключването им.
Много големи финансови пазари, включително тези в САЩ, Канада и Индия, вече са преминали към T+1, а в Европейския съюз промяната е планирана за октомври 2027 г.
Въвеждането на новия сетълмент цикъл ще доведе до намаляване на риска, повишаване на ликвидността, оптимизирана оперативна ефективност и подобрена защита на инвеститорите.
Сред другите приоритети на Комисията, председателят посочи въвеждането на еврото в България, както и прилагането на европейските регламенти DORA и MICA.
„По отношение на въвеждането на еврото, сигурен съм, че капиталовият пазар е напълно готов за въвеждането на единната европейска валута. Поздравявам всички, които работеха усилено в тази посока през последната година“, отбеляза Васил Големански.
Той подчерта и ролята на Комисията в лицензирането на доставчиците на криптоактиви, които от юли са сред поднадзорните лица на КФН.
