Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов пред БНТ: Въвеждането на „бонус-малус“ ще ощети само некоректните водачи

Въвеждането на системата „бонус-малус“, с промените в Кодекса за застраховане, няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя.

Това обясни пред БНТ заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

„Бонус-малус системата ще бъде децентрализирана – всеки застраховател трябва да публикува на интернет страницата си как ще прилага историята на щетите и какъв бонус и съответно какъв малус, съобразно причинените щети, ще прилага“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Целта е компаниите да имат достъп до всички щети, които са причинени от даден автомобил, за да преценят размера на „Гражданска отговорност“.

„Това удостоверение може да бъде поискано и от водачите, за да преценят дали правилно се прилага системата „бонус-малус““, обясни зам.-председателят на КФН.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

„Досега България беше една от малкото държави в ЕС, които не прилагаха системата бонус-малус“, обяви Пламен Данаилов.

Европейската директива изисква две основни неща в тази връзка – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

„Застрахователният сектор е готов за въвеждането на еврото“, обяви пред PIK.TV Пламен Данаилов, като подчерта още, че най-важната функция на Комисията за финансов надзор е да следи за защита на потребителите.

„В тази връзка е притеснителен ръстът на жалбите към КФН през последните месеци. Иска ми се да вярвам, че това се дължи на нарасналата финансова грамотност на гражданите, които подават все по-често сигнали, и на подобрената работа на комисията, която с дейността си показва, че е добър техен партньор. Ще следим отблизо тази тенденция и ще вземем съответни мерки, ако забележим опити някой да се възползва от доверието на българите“, допълни зам.-председателят на КФН.

Цялото интервю в БНТ може да видите тук.

КФН публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви

Комисията за финансов надзор публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА). До влизането на закона в сила на 08.07.2025 г., този регистър се водеше от Националната агенция за приходите под името електронен публичен регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Списъкът на страницата на КФН включва издатели и доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на издатели на токени за електронни пари.

Съгласно ЗПКА, Комисията е органът, който има правомощия да осигурява надзор над този кръг от лица.

Целта е да се защитят интересите на инвеститорите в криптоактиви.

Мярката е част от усилията на КФН за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви, в условията на стабилност, прозрачност и доверие между всички страни.

Съгласно ЗПКА, лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които преди 30 декември 2024 г. са вписани в електронния публичен регистър към НАП, могат да продължат да осъществяват дейността си на територията на Република България без лиценз до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано. Лицата, вписани след посочената дата до влизане в сила на ЗПКА, следва да подадат заявление за издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114 в тримесечен срок от влизането в сила на ЗПКА, а именно до 08.10.2025 г.

Регистърът с наименование „Регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви“ е публикуван на страницата на КФН и е достъпен тук.

Отговор относно платени публикации от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, 30.06.2025 г.

В отговор на разпространените на 30 юни 2025 г. платени публикации на ЗАД „Далл Бог: Живот и Здраве“ АД редица български медии със заглавие „Заговор на двама директори в КФН срещу най-големия български застраховател и срещу финансовата стабилност и доверието в България“, Комисията за финансов надзор (КФН) категорично отхвърля съдържащите се в тях внушения, които представляват дезинформация и уронват авторитета на институцията. Публикациите съдържат редица неверни и подвеждащи твърдения, които могат да подкопаят доверието както в регулатора, така и във финансовата система като цяло.

Комисията за финансов надзор подчертава, че изпълнява своите функции в пълно съответствие с българското законодателство, следвайки принципите на професионализъм, обективност и защита на обществения интерес. Институцията отхвърля опитите за персонализиране на надзорната дейност чрез въвличане на конкретни служители в манипулативен медиен контекст и изразява твърда позиция в защита на техния професионален интегритет. Регулаторът заявява готовност да окаже пълно съдействие, вкл. при евентуални действия по съдебен ред, с цел защита на доброто име и репутация на засегнатите от неоснователни обвинения служители.

Във връзка с коментирания казус, КФН припомня, че предприетите мерки спрямо дружеството са основани на координираната работа с надзорните органи на други европейски държави – Полша, Румъния, Гърция и Италия – както и с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA). Наложената мярка е временна, със срок от три месеца, и има за цел осигуряване на ефективен надзорен контрол в условията на международно сътрудничество и превантивна реакция. Тя не засяга нормалното функциониране на дружеството в България, като всички процеси се изпълняват в съответствие с действащата нормативна уредба.

В дух на прозрачност и ангажимент към институционален диалог, КФН ще продължи да изпълнява функциите си с професионализъм и ще окаже необходимото съдействие за навременно и ефективно разрешаване на всички възникнали въпроси, включително чрез предоставяне на конкретни указания и предписания към засегнатото дружество.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета и професионалната репутация на своите служители, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения.

Комисията за финансов надзор проведе XXIII-то издание на програмата „Небанковият финансов сектор в България“

Обща снимка
Председател

Комисията за финансов надзор (КФН), в партньорство с фондация „Атанас Буров“ и Министерство на образованието и науката (МОН), проведе XXIII-то издание на образователната инициатива „Небанковият финансов сектор в България“, която бе официално открита от г-н Васил Големански – председател на КФН.

Той отправи приветствие към учениците с думите: „Тази инициатива е повече от образователен модул – тя е мост между теорията и реалността, между училищната стая и професионалния свят. Вие, участниците, сте бъдещите експерти, предприемачи, инвеститори, финансисти и визионери. Затова днес не само поставяме началото на поредното ѝ издание, но и отваряме нови хоризонти пред вашето лично и професионално развитие. Скъпи ученици, използвайте времето през тези дни максимално. Задавайте въпроси и бъдете активни! Развивайте се и не се колебайте да мечтаете смело! Вашето бъдеще започва от днес – с малки стъпки, но с ясна цел и с много вдъхновение. Благодаря на всички, които правят тази програма възможна – за ангажимента, постоянството и вярата в младите хора“.

Събитието, проведено в периода от 23 до 27 юни и посветено на повишаването на финансовата грамотност сред младите хора, обхвана ключови теми от небанковия финансов сектор. Участниците получиха задълбочена информация за капиталовото пенсионно осигуряване в България, как функционира пенсионната система и кои са най-важните аспекти, които осигурените лица трябва да познават, за да взимат информирани решения относно бъдещата си финансова сигурност.

Внимание бе отделено и на застрахователния пазар в България, като се представиха тенденциите в сектора, видовете застрахователни продукти и ролята на застрахователните компании в управлението на риска.

В рамките на програмата бе застъпена и същността на капиталовия пазар, включително различните финансови инструменти, които се търгуват на него. Обсъдена бе и защитата на потребителите в контекста на финансовите услуги.

Една от най-актуалните теми, включена в програмата, бе относно Регламента MiCA (Markets in Crypto-Assets), с който се въвежда нова правна рамка за криптоактивите в Европейския съюз. Участниците имаха възможност да научат повече за обхвата на регламента, предизвикателствата при неговото прилагане и значението му за сигурността на инвеститорите. В заключение бе дискутирана и стратегическата тема „България на прага на Еврозоната“, като се разгледаха възможностите, които членството в еврозоната може да предостави за стабилността и растежа на националната икономика.

Теоретичните сесии бяха допълнени от практически занимания, проведени с участието на водещи организации и компании в небанковия финансов сектор. Учениците имаха възможност да се запознаят отблизо с дейността на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), Българската фондова борса АД (БФБ АД), инвестиционния посредник „АктивМаркетс Импреса де Инвестименто“ (ИП „АктивМаркетс“), пенсионноосигурително дружество „Алианц България“ АД (ПОД „Алианц България“ АД) и застрахователно дружество „Уника“ АД (ЗД „Уника“ АД). Външните лектори, сред които бяха г-жа Нина Колчакова – генерален секретар на АБЗ, екип от експерти на БФБ АД, г-жа Венета Каролева – мениджър по съответствието в ИП „АктивМаркетс“, г-н Владислав Русев – изпълнителен директор на ПОД „Алианц България“ АД и г-жа Ивана Димова – изпълнителен директор на ЗД „Уника“ АД, представиха интригуващи практически казуси и примери от своята дългогодишна професионална дейност. Споделеното от тях ангажира вниманието на аудиторията и допринесе за по-детайлното разбиране на реалната работна среда в сектора.

Програмата завърши със специална церемония, по време на която всеки ученик получи сертификат за участието си.

Повишаването на финансовата грамотност продължава да бъде сред основните приоритети на Комисията за финансов надзор. Сътрудничеството между КФН, фондация „Атанас Буров“ и МОН играе ключова роля за реализацията на тази цел.

В тазгодишното, XXIII-то издание на образователната програма участваха ученици от горните класове на ПГЛПИ „Атанас Буров” – Горна Оряховица, Национална търговска гимназия – Пловдив, НФСГ – София, НТБГ – София, ФСГ “Атанас Буров“- Хасково, Търговска гимназия – Бургас, ТГ “Княз Симеон Търновски“ – Стара Загора, ПГИ „Проф. д-р Димитър Табаков“ – Сливен, ПГИТ „Асен Златаров“ – Петрич, ПГСУАУ „Атанас Буров“ – Силистра, ПГИУ „Елиас Канети“ – Русе, ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, ВТГ „ Г.С. Раковски“ – Варна, ПГИМ „Й. Захариев„- Кюстендил и ДФСГ „Интелект“ – Плевен.

Обща снимка

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) проучва нивото на внедряване на изкуствен интелект от финансовите институции в сектора на ценните книжа и пазари

            В периода 01 юни – 29 август 2025 г. ЕОЦКП проведежда пазарно проучване за нивото на внедряване на изкуствен интелект, в което можете да се включите на следния линк.

            Проучването цели да се получи по-добро разбиране за степента, в която финансовите институции в сектора на ценните книжа и пазари използват изкуствен интелект, включително техните стратегии и политики за това, нива на инвестиции и подробности за специфични случаи на употреба (напр. използваните технологии изкуствен интелект, ниво на същественост, сигурност и обяснимост).

            След приключване на проучването, ЕОЦКП ще обобщи отговорите, за да подобри надзора на сектора и осигури надеждна защита на потребителите, като същевременно създаде условия за предоставяне на качествени услуги в сектора на ценните книжа и пазари.

Банер

КФН организира конференция на тема: „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“, съвместно с НККУ

Комисията за финансов надзор и Националната комисия по корпоративно управление организират конференция на тема „Принципи за корпоративно управление на ОИСР/Г-20 – добри практики за устойчив растеж“, която ще се проведе на 11 юни 2025 г.

В рамките на конференцията ще бъде обменен опит и добри практики, посветени на:

  • Принципите за корпоративно управление
  • ESG и корпоративното управление – път към устойчиви инвестиции
  • Механизми за устойчиво развитие на застрахователния сектор
  • Стимули за корпоративна ангажираност при капиталовите пенсионни схеми

Повече информация относно регистрация, програма и лектори можете да видите на специално създадена за конференцията страница: https://www.fsc.bg/conference/

Save the date-01

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор като отговорна институция, пряко ангажирана в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица втората анкета за определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата можете да намерите тук, като крайният срок за попълване е 09.04.2025 г.

Събирането на тази информация се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които в срок до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

.

Анализ за удовлетвореността и потребителските предпочитания в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор публикува Анализ за удовлетвореността и потребителските предпочитания в небанковия финансов сектор от проведено в края на 2024 г. проучване.

Целта на проучването е оценка степента на удовлетвореност от използваните продукти и услуги в небанковия финансов сектор и от дейността на КФН, основана на потребителското преживяване, както и оценка на нагласите на потребителите към устойчиви инвестиции и поведението им в дигитална среда.

Получената от проучването информация предоставя възможност за повишаване качеството на продуктите и услуги в небанковия финансов сектор.

Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор на Република България

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата може да намерите тук, с краен срок за попълване 31.01.2025 г.

Събирането на информацията по напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Събирането на информация ще се проведе на два етапа. За целите на проучването анкетата се попълва еднократно от представител на компанията, участваща в проучването. Вторият етап ще се проведе непосредствено преди крайната дата – 31 март 2025 г., за който всички подназорни на КФН лица ще бъдат отново уведомени своевременно.

КФН с отличие в Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация

По време на официална церемония, Институтът по публична администрация (ИПА) връчи наградите от Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация.

Сред 24-те предложения в категориите „Управление на хората“, „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, „Социална отговорност“ и „Устойчиво развитие“, Комисията за финансов надзор бе отличена с 2-ро място  в категорията „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, за реализиране на практиката си „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г.

Коренна промяна в модела на административно обслужване, дигитализиран обмен на данни в небанковия финансов сектор и напълно нов модел на комуникация с поднадзорните на Комисията лица са постигнати с функционирането на ЕИС, като председателят на КФН – Бойко Атанасов сподели: „Дигитализацията на Комисията за финансов надзор подчертава ангажимента на институцията с нови проекти, които целят да подобрят достъпността, прозрачността и иновациите във финансовия сектор. Един от основните проекти е създаването на Единната информационна система, която не само намалява административната тежест, но и демонстрира усилията на КФН да оптимизира оперативните процеси, да подобри управлението на данни и да улесни комуникацията между различните заинтересовани страни. Тази система играе ключова роля в укрепването на нашата позиция като регулатор не само на национално, но и на европейско ниво, ангажиран с поддържането на стабилна и добре регулирана финансова среда.“

Другите инициативи на Комисията обхващат мобилното приложение FSC Mobile и образователната дигитална кампания „Invest Safely“ – те предоставят на потребителите инструменти за вземане на информирани инвестиционни решения и насърчават финансовата грамотност и доверието сред обществеността. От друга страна, действащият Innovation Hub подчертава ангажимента на КФН да подкрепя финтех развитието като предоставя платформа за сътрудничество, насоки и регулаторна яснота за стартиращи фирми и новатори. Този център служи като мост между регулатора и нововъзникващите технологии, като гарантира, че иновациите се развиват сигурно и съвместимо. Взети заедно всички тези дигитални проекти подчертават ангажираността на институцията към цифровизацията, както и нейната стратегическа визия за адаптиране към изискванията на бързо развиваща се финансова екосистема.

Комисията за финансов надзор ще продължи да съблюдава тенденциите в прогресиращото глобално финтех обществото, като същевременно с това да защитава интересите на потребителите в небанковия финансов сектор.