Анкета относно напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор на Република България

Комисията за финансов надзор, като една от отговорните институции, пряко ангажирани в процеса на присъединяване на Република България към еврозоната, предоставя на вниманието на всички свои поднадзорни лица анкета с цел определяне напредъка по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор.

Линк към анкетата може да намерите тук, с краен срок за попълване 31.01.2025 г.

Събирането на информацията по напредъка в процеса по въвеждане на еврото в небанковия финансов сектор се налага с оглед изпълнението на мерки 7 и 15 от Плана за действие към Националния план за въвеждане на еврото в Република България, разработен от Координационния съвет за подготовка на страната ни за членство в еврозоната, съгласно които до 31 март 2025 г. трябва да бъдат изпълнени всички дейности във връзка с подготовката за въвеждане на еврото от инвестиционните посредници, управляващите дружества, лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, публичните дружества, емитентите на ценни книжа и дружествата със специална инвестиционна цел, застрахователите, презастрахователите, застрахователните и презастрахователните посредници, пенсионноосигурителните дружества, както и от останалите поднадзорни на Комисията за финансов надзор лица, съгласно изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Събирането на информация ще се проведе на два етапа. За целите на проучването анкетата се попълва еднократно от представител на компанията, участваща в проучването. Вторият етап ще се проведе непосредствено преди крайната дата – 31 март 2025 г., за който всички подназорни на КФН лица ще бъдат отново уведомени своевременно.

КФН с отличие в Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация

По време на официална церемония, Институтът по публична администрация (ИПА) връчи наградите от Конкурса за добри практики в дейността на държавната администрация.

Сред 24-те предложения в категориите „Управление на хората“, „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, „Социална отговорност“ и „Устойчиво развитие“, Комисията за финансов надзор бе отличена с 2-ро място  в категорията „Технологични решения за открито управление и административно обслужване“, за реализиране на практиката си „Изграждане на Единна информационна система (ЕИС) за нуждите на Комисията за финансов надзор, осъществяван с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG05SFOP001-1.011-0001-C01 /23.07.2020 г.

Коренна промяна в модела на административно обслужване, дигитализиран обмен на данни в небанковия финансов сектор и напълно нов модел на комуникация с поднадзорните на Комисията лица са постигнати с функционирането на ЕИС, като председателят на КФН – Бойко Атанасов сподели: „Дигитализацията на Комисията за финансов надзор подчертава ангажимента на институцията с нови проекти, които целят да подобрят достъпността, прозрачността и иновациите във финансовия сектор. Един от основните проекти е създаването на Единната информационна система, която не само намалява административната тежест, но и демонстрира усилията на КФН да оптимизира оперативните процеси, да подобри управлението на данни и да улесни комуникацията между различните заинтересовани страни. Тази система играе ключова роля в укрепването на нашата позиция като регулатор не само на национално, но и на европейско ниво, ангажиран с поддържането на стабилна и добре регулирана финансова среда.“

Другите инициативи на Комисията обхващат мобилното приложение FSC Mobile и образователната дигитална кампания „Invest Safely“ – те предоставят на потребителите инструменти за вземане на информирани инвестиционни решения и насърчават финансовата грамотност и доверието сред обществеността. От друга страна, действащият Innovation Hub подчертава ангажимента на КФН да подкрепя финтех развитието като предоставя платформа за сътрудничество, насоки и регулаторна яснота за стартиращи фирми и новатори. Този център служи като мост между регулатора и нововъзникващите технологии, като гарантира, че иновациите се развиват сигурно и съвместимо. Взети заедно всички тези дигитални проекти подчертават ангажираността на институцията към цифровизацията, както и нейната стратегическа визия за адаптиране към изискванията на бързо развиваща се финансова екосистема.

Комисията за финансов надзор ще продължи да съблюдава тенденциите в прогресиращото глобално финтех обществото, като същевременно с това да защитава интересите на потребителите в небанковия финансов сектор.

Позиция на КФН относно цената на застраховка „Гражданска отговорност“ за таксиметровите шофьори

По повод множество медийни изявления от различни заинтересовани лица относно твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, Комисията за финансов надзор (КФН) заявява следното:

Комисията за финансов надзор внимателно следи всички медийни публикации и изявления във връзка с твърдението за увеличение на цената на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Още преди официалното постъпване на 5 ноември 2024 г. в КФН на сигнал от Браншовата организация на таксиметровите превозвачи и шофьори в България, КФН вече беше образувала проверка, в рамките на която е изискала от поднадзорните си лица данни, въз основа на които да се установят фактите по случая и да се предприемат надзорни мерки, при необходимост, в рамките на законовите ѝ правомощия.

Въпреки че КФН няма задължение да събира информация относно тарифните ставки по застраховките, предлагани от местните застрахователи, тъй като това е забранено от правото на Европейския съюз, КФН има право да събира информация относно тарифите по отделни застраховки във връзка с конкретни надзорни цели, включително при постъпили жалби или сигнали за извършени нарушения на приложимите регулаторни актове в областта на застраховането.

Съгласно Кодекса за застраховането, по отношение на застрахователните премии, съществува изискване за достатъчност, което налага на застрахователите да определят и прилагат застрахователни премии, които осигуряват изпълнение на всички техни задължения, включително задължението за образуването на достатъчни технически резерви. В тази връзка КФН е оправомощена да осъществява надзор за достатъчност на застрахователните премии.

Комисията за финансов надзор е оправомощена да определя вноските в Гаранционния фонд на застрахователите, предлагащи задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която се заплаща заедно със застрахователната премия по тази застраховка. Следва да се подчертае, че понастоящем КФН е обявила за обществено обсъждане свое решение, с което не предвижда увеличение на вноските в Гаранционния фонд за 2025 г.

Не на последно място, следва да се посочи, че нито българското, нито европейското застрахователното законодателство, прилагано от КФН, предвижда ограничения на максималните размери на застрахователните премии по застраховките, включително и по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като премиите следва да бъдат регулирани само посредством естествените механизми на свободната пазарна конкуренция.

Бъди активен потребител и участвай в проучването за оценка на удовлетвореността Ви от предоставяните услуги/продукти в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор изготви проучване за оценка удовлетвореността от предоставяните от поднадзорни лица инвестиционни, застрахователни и пенсионноосигурителни услуги и/или продукти и за оценка на потребителското поведение и нагласи към устойчиви инвестиции и в дигитална среда. Целта на анкетата е установяване на необходимостта от регулаторни промени, повишаване качеството на предоставяните продукти/услуги, улесняване достъпа до тях чрез осигуряване на сигурна и стабилна финансова система.

За да участвате в проучването, моля да попълните формуляра на следния линк: https://www.surveymonkey.com/r/BFFRSWS

Иновационен център – връзка на финтех компанията заявител с КФН

В изпълнение на заложените в Стратегията за наблюдение на финансовите иновации (2021 г. – 2024 г.) цели, КФН публикува информационен материал, популяризиращ ползите за участие на финансовите компании в иновационния център. Заявителите могат да подадат апликационна форма онлайн или на място в КФН. Иновацията се оценява съобразно критерии за допустимост. Ако предоставяте например роботизиран съветник, генеративен изкуствен интелект – продукт, поведенческа биометрична идентификационна система, машинно обучени модели за анализ на риска, алгоритмична търговия, софтуер за проследяване и намаляване на въглеродни отпечатъци, автоматизирани механизми за кибер защита и др., осигурете регулаторно тестване на продукта като се включите в иновационния център.

Материалите са достъпни на интернет страницата на Комисията, в рубриката „Финансови иновации“, подраздел „Innovation hub“, както и в You Tube канала и LinkedIn профила на КФН.

Интервю на Председателя на КФН – г-н Бойко Атанасов, за Bloomberg TV Bulgaria

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) – г-н Бойко Атанасов даде специално интервю за предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria. В основата на разговора бяха бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор, свързани с принципите на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративно управление в България; на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите на криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets). Темите бяха водещи в конференцията, която Комисията проведе миналата седмица.

Относно принципите на ОИСР, г-н Атанасов подчерта, че те са в основата на всяка една стабилна икономика – от една страна – важни за България, тъй като страната ни кандидатства за присъединяване в международната организация, а от друга – ключови за икономическия просперитет,  за подобряване на корпоративното управление, за насърчаване на социалната отговорност и гарантиране спазването на законите.

Вярването ми е, че корпоративното управление е в основата на всеки успешен и устойчив бизнес. То ни дава рамката, в която ние функционираме, същевременно ни дава и принципите на етика, отчетност, прозрачност, които са ключово важни за доверието и за устойчивост и дългосрочност в бизнеса. От друга страна – живеем в свят, където и регулатори, и компании, и инвеститори, и заинтересованите лица, изключително се нуждаят от доверие и от споделено разбиране за корпоративното управление. Във времена, в които промените са постоянни, а предизвикателствата многобройни – това може да е ключов инструмент, с който можем да регулираме кризите и да гарантираме устойчивостта на бизнеса“, заяви в ефира на „Bloomberg“ председателят на КФН.

Г-н Атанасов коментира пред аудиторията на медията и двата общоевропейски регламента – DORA и MiCA. Относно DORA – регламентът се счита за ключов, тъй като дава цялостна правна рамка на оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор, събирателен образ е на всички до този момент директиви и регулации, с пряко действие и ще влезе в сила от 17 януари 2025 г. От неговите думи стана ясно, че рисковете пред финансовия сектор по отношение на киберсигурността се увеличават и че има два съществени момента – сериозна подготовка за прилагането на регламента и съществени инвестиции, за да бъде изпълнен той. Необходимо е изграждането на стратегии за управление на рисковете във връзка с кибератаките, създаването на регистър и тяхното докладване. Трябва да се направи така, че в случай на кибератаки, а ако има и поражения, да може максимално бързо съответната компания във финансовата сфера да се възстанови така, че да работи безпроблемно. „Основната идея е – защита на компаниите и, съответно, защита на инвеститорите“ – заяви още той.

На финала на интервюто бе засегнат „най-интересният за младите хора регламент за пазарите на криптоактиви“ – какво е важно и какви ще бъдат ползите от прилагането му в България. По този въпрос председателят на КФН каза, че регламентът ще окаже сериозно влияние върху финансовия сектор и ще помогне да се преодолее пропастта между традиционните финанси и криптосвета, като има ясни принципи и регулации, по които да се работи. Регламентът MiCA дава правна сигурност и по този начин се защитават инвеститорите в криптоактиви, като в голяма степен регулациите на криптоактивите ще се припокриват с традиционните регулации и надзорни практики, но в целия Европейски съюз ще има еднакви правила за това как може да се предлагат и търгуват криптоактиви.

Пълното интервю може да видите тук: Бойко Атанасов, КФН: Принципите на ОИСР са важни за икономическия просперитет – Bloomberg (bloombergtv.bg)

Комисията за финансов надзор проведе конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“ в София

На 10 юли Комисията за финансов надзор (КФН, Комисията) организира и проведе изключително важната за небанковия финансов сектор конференция „Бъдещи предизвикателства и очаквания в небанковия финансов сектор“. В Интер Експо Център в София над 300 участника, представители на инвестиционния, застрахователния и осигурителния сектор участваха в дискусии, панели и презентации, посветени на принципите на ОИСР за корпоративно управление в България и на общоевропейските регулации – Регламент за оперативната устойчивост на цифровите технологии във финансовия сектор (DORA – Digital Operational Resilience Act) и регламента относно пазарите а криптоактиви  (MiCA – Markets in Crypto-Assets).

Г-н Бойко Атанасов откри конференцията с отговори на въпросите защо бизнесът и регулаторът в лицето на КФН имат необходимост с висок приоритет от диалог по темата за новите регулации в небанковия финансов сектор. Той сподели пред участниците в събитието, че „Конференцията е стратегическа инициатива на Комисията за финансов надзор, за да насърчи добре информирана, съвместна и устойчива среда в момент на внедряване на двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Наша задача е да гарантираме, че заинтересованите страни са подготвени да се справят със сложността на съвременните регулации в небанковия финансов сектор и корпоративното управление“.

Аудиторията на проведената на живо конференция надхвърли 300 участника – професионалисти и експерти от Комисията, поднадзорни лица – инвестиционни фондове и посредници, застрахователни дружества и пенсионно осигурителни дружества, институционални партньори, представители на бизнеса, държавата, инвеститори консултанти и медии. Председателят на Комисията и модераторът на събитието насърчиха задълбочен диалог за идентифициране на решения по конкретни казуси, за споделяне на добри практики и за разработване на стратегии за ефективно справяне с нововъведенията, пред които е изправен небанковият финансов сектор в страната.

Бойко Атанасов коментира още: „Вярвам, че чрез проактивна работа и чрез споделяне на основни насоки, ще улесним внедряването на принципите и регламентите относно пазарите на криптоактиви, ще помогнем за създаването на прозрачна и надеждна финансова система, която е от полза за всички заинтересовани страни. Вероятно ще имаме предизвикателства, които ще преодоляваме заедно и ще търсим решения за защита на потребителите. В глобалния и силно взаимосвързан свят трябва да си имаме взаимно доверие. Доверие, което да преодолява бариери и да създава споделено разбиране за добро корпоративно управление, насърчаване на социалната отговорност и изграждане на стабилна, устойчива и конкурентноспособна икономика“.

bojko-atanasov-_snimka-2
Бойко Атанасов – Председател на Комисия за финансов надзор

Конференцията се проведе в две основни части, като първата акцентира на принципите на ОИСР за корпоративно управление и спазването на нормативните изисквания с фокус върху устойчивостта, отговорното инвестиране и ключовите ESG индикатори за оценка на етичното въздействие, а втората – на предизвикателствата и  основните изисквания на DORA и MiCA.

Освен експертите на КФН, които представиха принципите на ОИСР за корпоративно управление и регулаторните изисквания на двата регламента, гост-лектори на събитието и панелисти бяха: Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление, доц. д-р Маню Моравенов – член на съвета на директорите и изпълнителен директор на Българската фондова борса, Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД, Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ и Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“.

Конференцията засегна двата регламента, от които ще зависи бъдещето на цифровите финанси. Експертите коментираха възможностите и предизвикателствата на DORA и MiCA, като се фокусираха върху справянето с нарастващите заплахи за киберсигурността и осигуряването на стабилност на финансовата система.

Принципите за корпоративно управление ще бъдат еталон за българските компании, които се стремят да се приравнят към най-добрите световни практики, като по този начин насърчават устойчива финансова среда. Тази теза бе и в основата на дискусиите за въвеждането на Кодекса за корпоративно управление, който ще определя стандарта за етичност, прозрачност и отчетност, като панелистите подчертаха и важността на стабилните рамки за корпоративно управление, ролята им за повишаване доверието на инвеститорите и осигуряването на устойчив растеж.

Доц. д-р Маню Моравенов посочи, че „корпоративното управление е в основата на новия бизнес морал и на начина, по който дружествата трябва да комуникират с обществеността“. Той отбеляза, че последните изменения на принципите на ОИСР са свързани с ESG политиките и стандарти, а самият ESG рейтинг, който Българска фондова борса предлага като услуга чрез своя партньор LSEG Analytics, се формира на база на методология, в която се използват над 700 ЕSG показатели, а 186 от тях са сравними. Той отправи призив към публичните дружества да получат своя ESG рейтинг, като подробна информация за процеса може да бъде открита на страницата на Борсата.

Доц. д-р Маню Моравенов препоръча листнатите на борсата дружества да използват платформата OXYGEN за докладване на нефинансова информация – екологични, социални и корпоративни аспекти от дейността на компаниите.

Г-жа Петя Хантова – директор на дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“, КФН, обърна внимание на ролята на регулатора при прилагането на принципите за корпоративно управление, правната рамка и техните основни характеристики. Г-жа Хантова посочи, че корпоративното управление включва съвкупност от взаимоотношения между ръководството на дружеството, управителния съвет, акционерите и заинтересованите страни и че всяко дружество следва да прочете принципите и да ги имплементира по най-добрия за него начин. Г-жа Хантова акцентира и върху това, че съвместните усилия на регулатора и участниците на капиталовия пазар са в основата на осигуряване на неговата стабилност и прозрачност в изграждането на доверие в инвеститорите, което от своя страна е предпоставка за неговото развитие. Тя отбеляза също, че в световен мащаб, както и в България, се налага все повече тенденцията, при която, представяйки финансов отчет, инвеститорите се интересуват не толкова от цифрите вътре, а от това, което е зад тях – от декларацията за корпоративно управление до нефинансовата информация, която е част от процеса по отчитане.

Следващият панелист – Коста Йорданов – изпълнителен директор и заместник-председател на съвета на директорите на „Бианор Холдинг“ АД, обърна внимание на това, че за развитие на корпоративното управление в едно дружество трябва да се правят стъпки за подобряване работата на ръководно ниво, както и да се повиши доверието на инвеститорите в организацията чрез открита комуникация с тях.

Станислав Танушев – директор за връзки с инвеститорите и устойчивостта на „Сирма Груп Холдинг“ АД посочи, че въпреки многобройните предизвикателства при спазване на Принципите на ОИСР, те осигуряват и много възможности за преки положителни резултати. Той илюстрира това с примери от „Сирма Груп Холдинг“ АД, където грижата за природата и устойчивостта, и инсталирането на фотоволтаична централа на компанията, носи също и пряк финансов резултат. Или също как грижата за служителите води до тяхната удовлетвореност от работата и намалено текучество. Подобни примери могат да бъдат дадени за всеки от Принципите.  

snimka_panel_i
Панел 1: Принципите на ОИСР за корпоративно управление в България

Г-жа Йорданка Ушагелова – директор на дирекция „Анализи, жалби и преструктуриране“ в КФН обърна внимание на предизвикателствата при въвеждането на Регламента за оперативна и финансова устойчивост на цифровите технологии. Тя посочи, че целта на регламента е да се въведе всеобхватна рамка за дигитална оперативна устойчивост на финансовите субекти на ЕС. Г-жа Ушагелова подробно се спря на обхвата и значимостта на DORA.

Петко Петков – старши мениджър „Кънсалтинг“ в „Делойт България“ поясни, че регламентът за оперативна устойчивост на цифровите технологии „не е революция, а еволюция на вече създадени норми“, с които трябва да се въведат по-строги изисквания по отношение на киберсигурността. Панелистът посочи, че се появява стремеж за координиран подход в управлението на риска, породен от използването на цифрови технологии.

Бисерка Радева – директор на дирекция „Мрежова и информационна сигурност“ в Министерство на електронното управление направи обобщение за развитието през годините на Закона за киберсигурността и посочи, че към момента има изготвен Закон за изменение и допълнение на Закона за киберсигурността на базата на Директива (ЕС) 2022/2555 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2022 година относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза, за изменение на Регламент (ЕС) № 910/2014 и Директива (ЕС) 2018/1972 и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (Директива МИС 2). Г-жа Радева посочи основните стълбове на МИС 2 – отговорност на държавите членки, управление на риска и сътрудничество и обмен на информация. Тя изброи и приликите и разликите между DORA и NIS2.

Аделина Миткова – старши мениджър в адвокатско дружество „Делойт Лигъл“ говори за регламента относно пазарите на криптоактиви . Тя посочи, че този регламент е по-скоро „революция, а не еволюция“ и че с него се регулира издаването, публичното предлагане и допускането до търговия на криптоактивите, които не са обхванати от съществуващото европейско законодателство, както и условията, при които могат да се предоставят услугите, свързани с криптоактиви. Г-жа Миткова посочи кои криптоактиви попадат в обхвата на регламента, а именно: токени, обезпечени с активи, токени за електронни пари и всички други потребителски токени. Г-жа Миткова отбеляза и кои са основните изисквания при публичното предлагане на токени. Тя заключи, че MICA ще осигури правна сигурност на пазара с криптоактиви.

Г-н Милен Милев – началник на отдел „Нормативна дейност и методология“, дирекция „Правна“, КФН, говори за правната рамка относно проекта на Закон за пазарите на криптоактиви и мерките, които Република България ще трябва да прилага. Той изрично посочи, че Комисията за финансов надзор не е определена еднозначно за компетентен орган по прилагането на MiCA. Той посочи също кои лица попадат в обхвата на  MiCA, а именно лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Панелистите бяха единодушни, че новите регулации и тяхното прилагане ще повишат доверието на инвеститорите и ще допринесат за повишаване сигурността по отношение на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

Комисията за финансов надзор ще продължи да подхожда проактивно при прилагането и надзора на европейските разпоредби, които са от решаващо значение за справяне със сложността на цифровата трансформация и поддържане целостта на капиталовия пазар. Небанковият финансов сектор и неговото развитие ще се позовава на придържането към принципите за корпоративно управление и спазването на регулациите – от първостепенно значение за стимулиране на иновациите, поддържане на стабилност, ефективно управление и внедряване на най-добре работещи регулаторни практики.

По-долу можете да изтеглите представените презентации по време на Конференцията.

Избери начин на подреждане:
ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 7 )


Данни за максималния размер на техническата лихва

На основание чл. 86, ал. 11 от Наредба № 53 от 23.12.2016 г. за изискванията към отчетността, оценката на активите и пасивите и образуването на техническите резерви на застрахователите, презастрахователите и Гаранционния фонд, Комисията за финансов надзор публикува максимален размер на техническата лихва за изчисление на премиите и откупната стойност за периода от 1-ви юли 2024 г. до 30-ти септември 2024 г. Данни за максималния размер на техническата лихва може да намерите в раздел ”Застрахователна дейност”, „Статистика”,  „Животозастраховане“.

Проведено съвместно обучение

На 05.07.2024 г., в сградата на Комисия за финансов надзор се проведе съвместно обучение, организирано от КФН и Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, насочено към пенсионноосигурителните дружества. Обучението, в което участие взеха общо 18 представители на всички пенсионноосигурителни дружества в България, бе фокусирано върху теми, свързани с прилагането на мерките за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма, разписани в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (ЗМФТ) и актовете по прилагането им, както следва:

  • „Нови изисквания, въведени в ЗМИП, Правилника за прилагане на ЗМИП и ЗМФТ“ и
  • „Собствена оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма“

Проведеното обучение имаше за цел да задълбочи разбирането от страна представителите на пенсионноосигурителните дружества, получили лиценз при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, с изключение на дейността им по управление на фондове за допълнително задължително пенсионно осигуряване, за спазването на изискванията на превантивното законодателство, основната им роля за осигуряване стабилността на финансовия сектор и в подпомагането на компетентните държавни органи при предотвратяването и разкриването на действия по изпиране на пари и финансиране на тероризъм.

Председателят на ESMA със специално интервю за в-к Капитал

Г-жа Верена Рос – председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) даде специално интервю за в. „Капитал“. В него тя разкрива ключовите стратегии за регулиране на крипто-активите, за да бъдат защитени инвеститорите, целостта на европейския финансов пазар и финансовата стабилност.

ESMA активно се подготвя за предстоящото регулиране на крипто пазарите чрез Регламента за пазарите на криптоактиви – MiCA и има изключително важна роля в гарантирането на последователното прилагане на правилата в целия Европейски съюз (ЕС), в координация с отговорните национални органи. Очакванията са, че MiCA, като набор от мерки за цифровите финанси в Европа (пакетът за цифрови финанси) ще промени Европейския финансов пейзаж. Целта на регламента е да регулира криптоактивите, които не са обхванати от разпоредбите относно съществуващите финансови инструменти и да регулира рисковете, свързани с тях, което ще гарантира по-добра защита на инвеститорите в тези активи чрез предотвратяване на злоупотребата с криптоактиви, но и същевременно да насърчава иновациите в ЕС.

Пълното прилагане на Регламента започва поетапно, като КФН не е определена еднозначно за национален компетентен орган в тази област, но ежедневната работа на Комисията с европейския регулатор, е основание за пряк ангажимент в този процес. Именно в тази насока са и усилията на КФН да подкрепи активно своя партньор – ESMA, в комуникационната му кампания, която проактивно разяснява новите законодателните промени на българската инвестиционна общност и обществеността, като цяло.

Цялото интервю можете да прочетете ТУК.