КФН провежда проучване за развитието на финансовите иновации в небанковия финансов сектор

Комисията за финансов надзор провежда ежегодното проучване на развитието на финансовите иновации, което има за цел да събере актуална информация относно степента на внедряване на дигитални технологии и иновативни бизнес модели, използваните технологични решения, инвестициите във финансови иновации, както и основните ползи, рискове и предизвикателства пред поднадзорните лица и участниците във финтех индустрията.

Резултатите от проучването ще допринесат за изготвянето на задълбочен анализ на тенденциите в сектора и ще послужат за развитието на бизнес моделите, използваните технологии и въведените иновации в сектора.

КФН отправя покана към всички поднадзорни лица, както и към представителите на финтех индустрията, да се включат активно в проучването, като със своето участие ще допринесат за по-пълноценно реализиране на дигитализацията в сектора и извличане на ползите от нея за потребителите.

Проучването ще се проведе в периода 20.04-31.05.2026 г. и е достъпно онлайн тук.

В допълнение, вече няколко години в КФН успешно се наложи и работи  Innovation Hub -механизъм за неформален диалог с поднадзорни лица, внедряващи финансово иновативни решения, както и с финтех дружества, разработващи и интегриращи такива.

Комисията отправя покана и приветства участието на дружествата.

Оповестяване на резултати от проведените на 16 и 17 май 2026 г. изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант

На 16 и 17 май 2026 г. се проведоха поредните изпити за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и инвестиционен консултант.

Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти на 16 май 2026 г.

1 Ивайло Живков Иванов
2 Христо Костов Бъчваров
3 Георги Николаев Ценов
4 Васил Тодоров Синабов
5 Миа Божидарова Кунова
6 Красимир Красимиров Ишлимов
7 Катерина Димитрова Нончева
8 Луиза Николова Тодорова
9 Елка Петрова Петкова
10 Теодор Стоянов Тодоров
11 Георги Чавдаров Лазаров
12 Буйно Христов Буйнов
13 Атанас Христов Георгиев
14 Момчил Минчев Колев
15 Георги Мартинов Ковачев

Резултатите от проверката са оформени с Протокол № 1 от 20 май 2026 г. на Изпитната комисия, определена с решение на КФН по протокол № 31/23.04.2026 г.

Списък на лицата, издържали изпита за придобиване на право за упражняване на дейност като инвестиционен консултант на 17 май 2025 г.

1 Атанас Кръстев Божинов
2 Мария Петрова Цветанова
3 Калин Стоянов Павлов
4 Николай Георгиев Буюклиев
5 Ивайло Живков Иванов
6 Георги Пламенов Старирадев
7 Мартин Пламенов Луканов
8 Мая Дончева Паскалева
9 Мария Стоилова Савова
10 Атанас Христов Георгиев
11 Красимир Красимиров Ишлимов
12 Памела Руменова Александрова
13 Александър Иванов Александров
14 Енея Орлинова Георгиева
15 Цветомир Илиянов Николов
16 Светлана Емилова Петрова
17 Милена Цветанова Стефанова
18 Ива Красимирова Миткова
19 Петя Тодорова Дялева
20 Владимир Владимиров Попдимитров
21 Христо Илиянов Митровски
22 Иван Людмилов Георгиев
23 Михаил Светославов Михайлов

Резултатите от проверката са оформени с Протокол № 2 от 20 май 2026 г. на Изпитната комисия, определена с решение на КФН по протокол № 31/23.04.2026 г.

На основание чл. 9, ал. 3 от Наредба № 7 от 27.05.2021 г. за реда за придобиване, признаване и отнемане на правоспособност на брокерите на финансови инструменти и инвестиционните консултанти, в срок до 10 работни дни от обявяването на резултатите от изпита лицата, които не са издържали изпита, могат да отправят искане до КФН да се запознаят с резултатите от проверката на писмената си работа.

Връчване на сертификати

На вниманието на успешно издържалите изпитите за придобиване на право за упражняване на дейност като брокер на финансови инструменти и като инвестиционен консултант:

Връчването на сертификатите ще се състои на 9 юни 2026 г. от 15:00 часа в сградата на КФН.

Лицата, които нямат възможност да присъстват на връчването, могат да получат сертификатите си след 9 юни 2026 г. в сградата на КФН на гише „Деловодство“ (вход за граждани) всеки работен ден от 9:00 часа до 17:30 часа.

За получаване на сертификатите трябва да бъде представен документ за самоличност и документ за платена такса в размер на 15,34 евро, определен в чл. 17, т. 3 от Наредба № 76 от 12.06.2025 г. за таксите, събирани от Комисията за финансов надзор (Наредба № 76). Съгласно чл. 76, предложение второ от Наредба № 76 таксата за издаване на сертификата се заплаща най-късно при получаването му на каса или по банковата сметка на КФН:

IBAN: BG95 BNBG 9661 3000 1415 01,

BIC: BNBGBGSD, БНБ – ЦУ

Строги правила, по-високи резерви и пазарни буфери за пенсиите предвиждат нови наредби на КФН

По-високи резерви за пенсионните дружества и по-строги правила за защита на парите на осигурените лица.

Това предвиждат проекти за наредби, одобрени на първо четене от КФН.

Промените идват след измененията в Кодекса за социално осигуряване и засягат въвеждането на мултифондовете в капиталовото социално осигуряване. За КФН основната цел е системата да бъде по-устойчива при пазарни колебания, така че да се гарантира по-добрата защита както за осигурените лица във фазата на акумулиране на пенсионни спестявания, така и за пенсионерите, които вече получават плащания.

Увеличават се резервите за гарантиране на вноските

Най-съществената промяна е свързана с увеличаване на изискванията към капиталовото покритие в резултат на трайния растеж на активите на управляваните от дружествата фондове, като при най-големите от тях (УПФ) по настоящем се гарантират брутните вноски с резерв в размер само 0,5 на сто от нетните им активи. Упражняването на правото на пенсия от все по-широк кръг лица обуславя необходимостта от заделянето на повече средства в резерва за гарантиране брутния размер на вноските. Новите текстове предвиждат този буфер да бъде увеличен двойно, а в някои случаи и тройно – между 1 и 1,5 на сто от нетните активи на съответния фонд.

КФН предлага завишаване на изискванията към резервите за гарантиране на пенсионните плащания. Досега гаранциите покриваха основно пожизнените пенсии. След промените в КСО обхватът им се разширява и включва и срочните пенсионни плащания, като размерът на тези резерви се увеличава чувствително – от досегашните 1 на сто до  4 на сто и не повече от 6 на сто от капитализираната стойност на пенсиите и разсрочените плащания.

По-строг контрол върху финансовите буфери

Това означава, че компаниите ще трябва да заделят значително повече средства още във фазата на натрупване с цел осигуряване своевременно обезпечаване на ангажиментите им за гарантиране на брутните вноски и за покриване на резервите във фазата на изплащане.

На практика регулаторът ще следи за спазване на механизма за постоянно „настройване“ на финансовите буфери. Пенсионните дружества са задължени всеки месец да преизчисляват резервите си. Ако размерът им падне под минималното ниво, дружеството ще трябва незабавно да ги допълни със собствени средства. Ако пък резервите надхвърлят максимално допустимия праг, част от средствата ще могат да бъдат освобождавани. Според КФН това ще осигури едновременно стабилност и по-гъвкаво управление на капитала.

В мотивите към проекта регулаторът подчертава, че промените са насочени към ограничаване на риска от натрупване на дефицити в системата. Аргументът е, че при нестабилни пазари и по-висока волатилност пенсионните дружества трябва да разполагат с достатъчно буфери, за да изпълняват ангажиментите си към осигурените лица и пенсионерите.

Нова организация на пенсионните плащания

Комисията за финансов надзор предлага и сериозна реформа в правилата за изплащане на пенсии от втория и третия пенсионен стълб чрез изцяло нова Наредба №70.

С цел по-добро споделяне на биометричния риск между индивидите в една по-голяма съвкупност с промените в КСО се предвижда изплащането на пожизнените пенсии, на които дава право осигуряването в УПФ и ДПФ, да се извършва от общ фонд за изплащане на пожизнени пенсии. По аналогичен начин се предвижда разсрочените плащания при придобито право на пенсия от УПФ и ДПФ и срочните пенсии от ППФ да се изплащат от общ фонд за срочни плащания. За целта заварените фондове за изплащане на пожизнени пенсии при осигуряване в УПФ ще се използват за изплащане и на пенсиите от ДПФ. Фондовете за разсрочени плащания, създадени във връзка с дейността на УПФ, се трансформират във фондове за срочни плащания, от където да се извършват всички такива плащания при придобито право на пенсия, вкл. срочните професионални пенсии.

Създадената обща инфраструктура под формата на общи фондове за извършване на плащанията дава възможност за обединяване на пенсионните спестявания от УПФ и ДПФ за целите на отпускане на обща пенсия и обединяване в общ превод на плащанията с един и същ падеж от един фонд за извършване на плащания. Според КФН, това ще позволи по-добро управление на риска и по-ясна организация на средствата.

Отпада техническият лихвен процент

С проекта се адаптира начина на изчисляване на пенсиите от УПФ, ППФ и ДПФ като отпада използването на технически лихвен процент (ТЛП). При сега действащата уредба (в сила до 31 декември 2026 г.) посредством този процент се залага очакване за бъдеща доходност от инвестициите на средствата на фонда за изплащане на пожизнени пенсии, т.е. ТЛП на фонда за изплащане на пожизнени пенсии подлежи на промяна в зависимост от пазарните условия. По този начин се обособяват различни групи пенсионери във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии, чиито пенсии са отпуснати с различен ТЛП, което води до различна по размер ежегодна актуализация след това, въпреки че средствата на лицата се инвестират заедно. След 01 януари 2027 г. при отпускането на пенсия ще се гарантира първоначално определения размер на пенсията, а не само сумата, натрупана по индивидуалната партида. Това означава актуализация в посока повишаване на плащанията и по-висока защита за хората.

По-високи гаранции за осигурените лица

Съгласно уредбата в КСО до момента допълнителната пожизнена пенсия за старост при осигуряване в УПФ е с гарантиран размер, изчислен на база брутните вноски на лицето. Това означава, че ако лицето има средства по индивидуалната партида в по-висок размер от брутните вноски, може да се гарантира първоначално договореният размер на пенсията, като се прилага рисков коефициент, който намалява размера на плащането. От 01 януари 2027 г. се залага пенсионноосигурителното дружество да гарантира пенсията на база пълния размер на преведените средства от партидата на лицето във фонда за изплащане на пожизнени пенсии, тъй като отпада прилагането на ТЛП и тъй като само част от постигнатата доходност при управлението на фонда за изплащане на пожизнени пенсии се използва за увеличаване на размера на плащанията, а останалата се заделя по аналитична сметка, с която се покрива недостиг при необходимост. По този начин в значителна степен се подобряват предоставяните на лицата гаранции.

Новите правила влизат в сила от 2027 г.

Според КФН промените ще доведат до по-висока финансова стабилност на системата за допълнително пенсионно осигуряване, по-голяма защита на осигурените лица и пенсионерите и по-ефективен надзор върху пенсионните дружества.

Проектите на наредби ще бъде публикувани за 30-дневно обществено обсъждане, а новите правила влизат в сила от 1 януари 2027 г.

Ръководството на КФН очерта постиженията за първата година от мандата и зададе посоката пред сектора

Свършеното през първата година от мандата и приоритетите, които ще развива финансовият надзор очерта ръководството на КФН по време на втория панел от годишната конференция „Говорим с КФН. Vol.2. Нови хоризонти“. В дискусията участваха над 350 представители на компании и институции от небанковия финансов сектор, както и председателят на EIOPA Петра Хилкема.

Необходимостта от по-активен диалог между регулатора и бизнеса бе акцентът от председателя Васил Големански, който очерта визия за партньорски модел на взаимодействие в небанковия финансов сектор. „Устойчивите финансови пазари не се изграждат само с регулации, а с доверие, предвидимост и реално партньорство между институциите и участниците на пазара“, подчерта той.

Заместник-председателят на КФН Деница Величкова акцентира върху предприетите стъпки за модернизиране на надзорната дейност и въвеждането на еврото като национална валута, като подчерта, че това очертава новото лице на българския капиталов пазар. „Вярвам, че ролята на лидерския екип на КФН е да бъде генератор за внедряването на съвременни дигитални решения в надзорната дейност, проактивния агент за повишаването на капацитета за анализ и обработка на големи масиви от данни, усъвършенстване на  риск-базирания модел на надзор, като значими фактори за укрепване на стабилността и прозрачността на капиталовия пазар.“

Сред основните постижения тя открои въвеждането на нови инструменти за насърчаване на финансовата грамотност, развитието на предлицензионни процедури за доставчици на услуги за криптоактиви и засиленото международно сътрудничество в областта на капиталовите пазари. По думите ѝ следващият етап е свързан с по-широко внедряване на дигитални решения, обработка на големи масиви от данни, ESG надзор и проверки по DORA през 2026 г.

Заместник-председателят на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, Диана Йорданова постави акцент върху една от най-големите реформи в пенсионната система през последните години. Тя подчерта, че промените в Кодекса за социално осигуряване предвиждат въвеждането на мултифондовата система, по-гъвкави възможности за избор на инвестиционен профил и нов механизъм за оценка на доходността на пенсионните фондове.

„Надявам се да продължим да развиваме този диалог и занапред да постигаме още по-високи резултати. Едно от най-значимите постижения е успехът в една 20-годишна борба на цялата индустрия и на всички, които с изключителни усилия допринесоха днес да можем уверено да кажем: мултифондовата система в България ще стане факт.“, отбеляза Диана Йорданова.

 Сред приоритетите са още намаляване на таксите, повишаване на изискванията към пенсионните дружества и създаване на система за проследяване на пенсионните права. В краткосрочен план предстои приемането на подзаконовата нормативна рамка и информационна кампания за осигурените лица.

Зам.-председателят на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, Пламен Данаилов отчете напредък по ключови регулаторни промени в автомобилното застраховане, включително транспонирането на европейската Моторна директива и подготовката за въвеждане на система „бонус-малус“ при „Гражданска отговорност“. Той посочи като приоритети засиления контрол върху застрахователните измами, дигитализацията на процесите и по-строгия надзор върху финансовата устойчивост на сектора. Сред предстоящите задачи са изменения в Кодекса за застраховането, свързани с европейските правила за платежоспособност, преструктуриране и защита на потребителите.

„Без усилията и професионализма на нашите колеги нямаше да бъдат осъществени ключовите законодателни промени — нямаше да бъде въведена Моторната директива, нямаше да отпадне двойният одит на застрахователите, нито да бъде свършена сериозната работа по системата „бонус-малус“. Предизвикателствата в застрахователния бизнес са много, но именно хората, които стоят зад тази индустрия, правят възможен всеки успех.“, каза Пламен Данаилов.

Петър Джелепов, член на КФН, представи резултатите в областта на защитата на потребителите, финансовата грамотност и финансовите иновации. По думите му „Дигитална академия“  в сайта на институцията, разширява достъпа до обучение за потребителите на небанкови финансови услуги, а интересът към Innovation Hub на КФН нараства значително, включително в сферата на криптоактивите, изкуствения интелект и финтех решенията. Той подчерта, че регулаторът ще продължи да развива механизми за анализ на рисковете, международно сътрудничество и внедряване на SupTech инструменти за по-ефективен надзор.

„Най-сигурната и устойчива защита на потребителите е тяхната финансова грамотност.“, обърна внимание Петър Джелепов.

Основният акцент в дискусията бе поставен върху дигиталната трансформация, по-високата прозрачност и необходимостта от по-тясно и устойчиво сътрудничество между регулатора и бизнеса, основано на активен диалог и взаимно доверие, в условията на динамично променяща се финансова среда.

DSC07599
DSC07930
DSC08019
DSC08042
DSC08094
DSC08129

Бизнесът за КФН: Година на доверие, подкрепа и нови хоризонти

Бизнесът беше основният участник в първия панел на годишната конференция „Говорим с КФН ’26. Vol. 2: Нови хоризонти“.

Модератор на панела бе предсeдателят на Комисията, Васил Големански. В него участие взеха Николай Станчев, председател и главен изпълнителен директор на „Дженерали Застраховане“ АД, Радослава Масларска, председател на СД на ИП „ЕЛАНА Трейдинг“ АД, Светла Несторова, председател на УС на ПОК „Доверие“ АД, Наталия Петрова, изпълнитeлeн диpeĸтop на „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД и Божена Божилова, директор на Българската финтех асоциация.

Васил Големански откри дискусията: „Доверието е най-ценният капитал във финансовия сектор и е много важно процесът по изграждане на доверие да продължи и да бъде постоянен“.

Постиженията на пенсионния сектор през последната година бяха акцентът в изказването на Светла Несторова, изпълнителен директор на ПОК „Доверие“. Тя заяви, че изтеклите няколко години са отбелязали един абсолютно исторически момент в развитието на пенсионноосигурителната система, завършил с въвеждането на мултифондовете. Тя определи това като „Следващата изключително важна стъпка от развитието на системата, станала възможна със съвместните усилия от страна бизнеса и от страна на регулатора“. Светла Несторова описа въвеждането на мултифондовата система като стратегическо решение за следващите 40-60 години като каза, че особено изминалата година е момент, в който за пръв път пенсионната индустрия и регулатора са постигнали едно високо ниво на сработеност, на синергия, същевременно на дисциплина и на обща визия за развитие, което дава отражение върху цялото общество.

Изпълнителният директор на „Дженерали“ Николай Станчев изказа благодарност от името на застрахователния сектор за съвместната работа през първата година от мандата на настоящото ръководство на Комисията. Той акцентира и на конкретните резултати, постигнати през тази година – премахването на двойния одит, промените в Кодекса за застраховане и работата на Комисията за финансов надзор по системата „бонус-малус“. Николай Станчев допълни, че през тази година Комисията, в лицето на председателя Васил Големански е предприела много конкретни стъпки по защита на потребителите на застрахователни услуги, по отношение на стабилността на пазара и каза, че „ние застрахователите искаме да има правила и то правила, които да се спазват. Това е изключително важно, за да имаме един стабилен и солиден пазар“. Г-н Станчев очерта и предстоящите промени, които ще бъдат във фокуса на работа – промените по директивата „Платежоспособност II“, новите регулации на европейско ниво и промените по директивата „Възстановяване и преструктуриране на застрахователни и презастрахователни предприятия“

От името на капиталовия пазар, Радослава Масларска даде изцяло положителна оценка на работата на ръководството на КФН през първата година от мандата му. Тя специално обърна внимание на високото ниво на експертиза и познаването на проблемите на сектора в дълбочина. Тя открои три ключови теми през изминалата година в работата на регулатора – въвеждането на еврото, при което според нея „се е получил баланс между защитата на инвеститорите и елиминирането на допълнителния административен товар към бизнеса“, въвеждането на мултифондовата пенсионна система, която тя определи като „значителна стъпка не само за капиталовия пазар, а за реалната икономика в България“ и открои няколко важни промени настъпили с промяната на Кодекса за социално осигуряване от гледна точка на капиталовия пазар и третата важна тема е въвеждането на европейските регламенти MiCA и DORA.

Божена Божилова от Българската финтех асоциация също наблегна на диалога между регулатора и бизнеса при въвеждането на регламента MiCA и въвеждането на лицензионен режим на всички компании, предлагащи криптоактиви. Тя посочи, че „Комисията не гледа на иновациите като на риск, а като възможност за развитие и има ясна визия и стратегия за развитие на финансовите иновации в България“.

Изпълнитeлният диpeĸтop на „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД, Наталия Петрова определи Комисията като „проактивен и модерен партньор, чиято роля във време на европейска регулаторна и технологична трансформация е много важна, защото една предвидима и прозрачна регулаторна среда води до повишаване на доверието и до възможност за постигане на целите“. Въвеждането на еврото в България тя определи като гладко и безпрепятствено за капиталовия сектор и акцентира върху работата по актуализацията на Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и предприятията за колективно инвестиране.

DSC07696
DSC07767
DSC07848

Васил Големански откри втората конференция „Говорим с КФН“: Диалогът и доверието са капиталът на финансовата система

Пред над 350 представители на капиталовите, пенсионно-осигурителните и застрахователни дружества, институции, професионални организации и медии, председателят на Комисия за финансов надзор Васил Големански откри втората конференция „Говорим с КФН“, посветена на бъдещето на небанковия финансов сектор, регулаторните промени и предизвикателствата пред финансовата стабилност в условията на динамична глобална среда.

„За нас това не е просто събитие. Това е платформа за разговор. За обмен на идеи. За откровен диалог между регулатора и бизнеса“, заяви Големански при откриването на форума. В изказването си той подчерта, че основната мисия на КФН е да бъде не само контролен орган, а институция, която създава предвидимост, доверие и перспектива за развитие на финансовия сектор.

Сред основните послания на конференцията бяха диалогът, партньорството и необходимостта от обща посока между институциите и участниците на пазара. Председателят на КФН очерта ключовите процеси, които променят финансовата среда – дигитализацията, развитието на криптоактивите, навлизането на изкуствения интелект, устойчивите инвестиции и новите европейски регулации MiCA и DORA.

„Доверието е истинският капитал на финансовия пазар. Без доверие няма инвестиции, няма растеж и няма стабилност“, подчерта Големански.

По време на конференцията бяха отчетени и резултатите от първата година от мандата на настоящото ръководство на КФН. Сред основните приоритети бяха посочени:

  • активният диалог с поднадзорните лица и създаването на инициативата „Говорим с КФН“;
  • вътрешната трансформация и модернизация на Комисията;
  • подготовката на небанковия финансов сектор за присъединяването на България към еврозоната;
  • внедряването на мултифондовия модел в допълнителното пенсионно осигуряване;
  • подготовката за преминаването към сетълмент цикъл T+1 на капиталовите пазари;
  • развитието на пазара на държавни ценни книжа за индивидуални инвеститори;
  • засиленият надзор и стабилността на застрахователния сектор.

В изказването си Васил Големански акцентира и върху необходимостта от балансиран подход между регулацията и иновациите: „Ние вярваме, че регулацията не трябва да бъде пречка за развитието. Тя трябва да бъде рамка, която създава сигурност и доверие“, заяви той.

Председателят на КФН подчерта, че Комисията ще продължи да следва принципите на последователен надзор, а „новите хоризонти“ пред финансовия сектор ще изискват не само адаптация към технологичните и регулаторните промени, но и обща визия за изграждането на по-модерен, устойчив и конкурентоспособен пазар в полза на инвеститорите, бизнеса и обществото.

DSC07399
DSC07393

ПРИКАЧЕНИ ФАЙЛОВЕ ( 1 )


Становище на КФН във връзка с протестите на мотообщността във връзка с цените на “Гражданска отговорност”

В действията си Комисията за финансов надзор винаги се е водела от принципа да бъдат защитени в максимална степен правата на потребителите на финансови услуги и стабилността на небанковия финансов сектор. Уважаваме демократичното право на протест на всеки гражданин, но смятаме, че само в диалог могат да се решават важни проблеми, които засягат големи обществени групи от българското население.

КФН работи активно по решаване на проблема с „Гражданска отговорност“ за мотористи. Както уведомихме мотообщоността, КФН е готова да предложи законодателни промени, които ще удовлетворят както сектора, така и потребителите на застрахователни услуги. Вече е инициирана работна група, заедно с Омбудсмана на Р България, която ще разработи конкретни предложения.

В дискусиите КФН ще подкрепи изцяло исканията за въвеждане на сезонна застраховка, тъй като това ще доведе до справедливо обвързване на периода в който се използва МПС със застрахования период.

Очакваме да получим имена на техни представители, които да вземат участие в обсъжданията.

Искаме обаче да обърнем внимание, че защитата на потребителите се изразява не само в плащането на ниска цена, но и изплащането на адекватни обезщетения при инцидент. За целта застрахователната премия трябва бъде справедлива, адекватна и изцяло заплатена, включително когато е разсрочена на няколко вноски.

Цената на застраховка „Гражданска отговорност“ се формира на база реално възникнали инциденти и изплатени щети на годишна база независимо, че инциденти са концентрирани в определен сезон. Затова изплащането на всички вноски при разсрочено плащане е важно. Целта е да покриват реалният риск от щети, въпреки сезонността и периодите, в които превозното средство не се използва.

Статистическите данни за 2024 г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните :

  • Начислен премиен приход : 11,335 млн. евро
  • Реално платен премиен приход : 4,863 млн. евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски : 82%
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 5,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 158 506 евро.

Статистическите данни за 2023г. за застраховка Гражданска отговорност на мотоциклети са следните:

  • Начислен премиен приход: 9,672 млн. евро
  • Реално платен премиен приход: 2,981 млн.евро
  • Процент застраховки ГО на Мотористи с разсрочено плащане с неплатени две и повече вноски: 83%.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи с ГО: 3,216 млн. евро.
  • Предявени щети за инциденти по вина на мотористи без валидна ГО: 791 566 евро.

Комисията продължава проверката на цените на „Гражданска отговорност“ на всички застрахователи. Една от основните цели е да съберем информация за начина на формиране на премиите с фокус върху принципа „Цена, отговаряща на качеството на услугата“. За целта въведохме постоянен, ежедневен мониторинг върху цените на „Гражданска отговорност“. Срокът да представят данните е 19.05.2026 г. След проверка и анализ на данните и при откриване на нарушения, съответните застрахователи ще бъдат санкционирани.

По отношение на искането на мотористите за мораториум на цените на „Гражданска отговорност“: Комисията за финансов надзор няма правомощия да определя тарифите на застрахователните премии. Още повече – мораториум върху цените противоречи изцяло на европейското и българското законодателство.

КФН осъществява текущ надзор за спазването на изискванията за достатъчност на премиите и затова извършва надзорна отчетност, анализи и при констатиране на рискове или нарушения предприема съответните надзорни мерки. В изпълнение на законовите изисквания, премиите следва да съответстват на поетия риск и на разходите на застрахователя. Премиите трябва да бъдат достатъчни, така че да осигуряват изпълнението на всички задължения на застрахователя.

В работата си като надзорен орган, КФН винаги е заставала зад позицията на диалог и загриженост за стабилността на небанковия финансов сектор. В тази връзка очакваме представителите на мотообщоността на среща, на която да обсъдим всички възможни решения на проблемите, които поставят.

КФН събра ключови институции за среща с представители на мотообщността

Всяко действие на Комисията за финансов надзор е водено от законност и защита на потребителите на финансови услуги. КФН няма правомощия да определя тарифите на застрахователните премии по сключваните от застрахователните дружества договори. В рамките на възложените ѝ от закона функции, тя извършва проверка на начина на формиране на цените на застраховка „Гражданска отговорност“.

Ще бъдат прегледани решенията на съвета на директорите на дружествата, които предлагат подобен тип застраховка, както и техническите обосновки за увеличението, където има такова. В случай на установени нарушения или непазарно поведение, резултатите ще бъдат изпратени до съответните институции, като КЗК и Комисията за защита на потребителите.

Това съобщи зам.-председателят на КФН Пламен Данаилов на среща с представители на мотообщността. На дискусията, инициирана от Комисията, участваха още Омбудсманът на РБългария Велислава Делчева, членът на КЗК Мира Христова и изпълнителният директор на Гаранционния фонд Максим Колев.

Една от основните причини за формиране на цената на Гражданска отговорност е щетимостта. Данните на КФН показват, че през последните години тя се вдига рязко. Друга причина е фактът, че 90 на сто от застраховките на разсрочено плащане се прекратяват предсрочно, а застрахователите пресмятат стойността на полиците целогодишно, обясни Пламен Данаилов.

Съвместно с омбудсмана, на 52-рото Народно събрание ще се предложат законодателни промени свързани с възможността за сезонно използване застраховки за този клас превозни средства, които да не водят до трайна дерегистрация на превозните средства, а да се въведе автоматичен режим, който да може да осигури покриване на застраховката за периода на използване. Предполагам, че този процес ще отнеме няколко месеца, заяви Пламен Данаилов. Той подчерта, че когато говорим за сезонност при ползването на този клас МПС, то такива има и в селското стопанство и всяка мярка би засегнала много по-голям кръг хора, освен мотористите.

По думите му, в рамките на проверката, Комисията е провела разговори с основните застрахователи, които предлагат „Гражданска отговорност“ за мотоциклети. Те са уверили, че ще направят отстъпка за разсроченото плащане на полиците, което е едно и от основните искания на мотористите.

По време на срещата, представителите на мотообщността заявиха, че не искат да бъдат нарушители, че си плащат застраховка „Гражданска отговорност“, но искат да им бъде обяснено откъде идват високите цени и защо липсва разсрочено плащане.

Общественият защитник Велислава Делчева отбеляза, че обяснението, че мотористите са рискова група и заради това задължителната застраховка с увеличена с 60% – 70%, не е достатъчно. Убедена съм, че КФН и КЗК ще ни дадат представа защо е това голямо увеличение, заяви омбудсманът.

Членът на КЗК Мира Христова коментира, че се събира информация, която да бъде анализирана. Ако се установи съгласувано пазарно поведение, ще има административно производство и санкции, предвидени по закона, заяви тя.

Това е първата среща с представителите на мотообщността. Очакваме скоро тя да бъде повторена с резултатите от проверката на застрахователите и бъдещите стъпки, свързани с решението на този наболял проблем, обяви Данаилов.

DSC_0139

КФН и „Пан Блокчейн Асоциация“ с меморандум за сътрудничество

Комисията за финансов надзор и „Пан Блокчейн асоциация“ (PAN Blockchain Association)  сключиха Меморандум за сътрудничество. Документът бе подписан от председателят на КФН, г-н Васил Големански и Станислав Янич, представляващ сдружението

Асоциацията PAN Blockchain свързва лидери в бранша, инвеститори и новатори, за да насърчи сътрудничеството и развитието в рамките на блокчейн общността.

„Финансовите пазари са пазар на доверие, а доверие се печели трудно. Основната ни цел като регулатор и на вас като представители на бизнеса е да изградим доверие в ползвателите на тези услуги, за да бъдат спокойни, че парите им са защитени и активите им се управляват честно и прозрачно“, заяви председателят на КФН.

„Подписването на този меморандум е резултат от дълга работа с асоциацията и считаме, че това е добър сигнал към пазара, че Комисията не е само регулатор, а място за диалог, в което бизнесът и институциите се срещат в името на изграждането на нов и стабилен пазар“, заяви Деница Величкова, зам.-председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“.

Меморандумът предвижда създаване на канал за комуникация и взаимодействие по въпроси, свързани със законодателни промени, нормативни изисквания и дейността на лицата, осъществяващи регулирана стопанска дейност на пазара на криптоактиви в България. Взаимодействието между страните обхваща обмен на информация, образователни и информационни дейности, както и участие в работни срещи.

„Сътрудничеството ни с КФН е изключително важно, защото все повече компании предпочитат да развиват своя бизнес в регулирана рамка която гарантира правила. По-добрата регулация ще привлича все повече бизнеси към българския пазар, който има шанс да се утвърди като един от водещите в Европа“, отбеляза Станислав Янич.

DSC_0103-2
DSC_0128-2

Първа компания, специализирана в криптоактиви, с лиценз по MICA

Първа компания, с дейност и експертиза, фокусирани върху криптоактиви, получи лиценз от Комисията за финансов надзор по Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA).

„Билеър“ ООД е дружество с бизнес модел изключително фокусиран върху управлението на портфейли от криптоактиви на ясно дефиниран кръг от клиенти. Полученият лиценз е резултат от продължителните усилия на целия екип на компанията. Предлаганите услуги се предоставят от самите собственици на дружеството, които са с доказан опит на пазара на криптоактиви.

С този акт България се нареди сред държавите членки, които реално и ефективно прилагат новата европейска регулаторна рамка за криптоактивите, и създават предвидима и стабилна среда за развитие на финансовите иновации.

„Лицензът бележи важен етап в утвърждаването на високи стандарти на пазара на криптоактиви в България. Това е сигнал към целия пазар, че при достатъчна управленска зрялост и експертен капацитет, изискванията на регулаторите към бизнеса могат да бъдат удовлетворени, а клиентите на компаниите да бъдат сигурни, че парите им са защитени и управлявани добре“, коментира заместник-председателят на КФН Деница Величкова.

Издаването на лиценза е резултат от дълъг и добре организиран процес, в който КФН и дружеството работеха в постоянен диалог и сътрудничество. По време на процедурата бе извършен внимателен преглед на това как работи компанията – нейния бизнес модел, управлението, контрола, управлението на риска, мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и готовността ѝ в областта на ИКТ.

ЕSMA и КФН очакват и доставчиците на услуги за криптоактиви, които са получили лиценз, активно да управляват миграцията на съществуващи клиенти преди 01.07.2026 г. Целта е да се прехвърлят ползватели по стария режим към лицензирани дружества. По време на този процес трябва да бъде извършена и детайлна проверка, с оглед изискванията на европейското законодателство в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

ESMA напомня, че дружества, учредени извън ЕС, с изключение на извънредния случай на “предоставяне на услуга по инициатива на клиента”, нямат право да предоставят услуги за криптоактиви, които се квалифицират като услуги по MiCA, на инвеститори от ЕС, нито да привличат клиенти от ЕС с подобни услуги.

Комисията за финансов надзор ще продължава за следи стриктно за прилагането на правилата, включително за наличието на планове за прекратяване, коректното прехвърляне на клиенти и предприемането на мерки срещу нелицензирани оператори.