Карло Компорти е новият председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA)

Carlo_Comporti_0

На 1 ноември 2026 г. Карло Компорти официално встъпи в длъжност като председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) – европейският орган, който има водеща роля за защитата на инвеститорите, ефективното функциониране на финансовите пазари и финансовата стабилност.  

„Карло Компорти поема ръководството на ESMA в момент, когато европейските капиталови пазари са на кръстопът. Пред нас стои задачата да насърчаваме иновациите и конкурентоспособността, да укрепим позициите на Европа като привлекателно място за инвестиции, без да правим компромис със защитата на инвеститорите. Убеден съм, че под негово ръководство ESMA ще продължи да насърчава сближаването на надзорните практики, като отчита особеностите на националните пазари и необходимостта от пропорционален подход“, заяви Васил Големански, председател на Комисията за финансов надзор.

„За мен е чест да поема тази отговорност в момент, когато ESMA е в центъра на обсъжданията, които ще определят бъдещето на европейските финансови пазари. Днес повече от всякога ESMA има ключова роля за тяхното развитие и по-тясната интеграция, така че да отговарят по-добре на потребностите на компаниите, инвеститорите и гражданите“, коментира Карло Компорти.

Преди назначаването си Компорти е бил комисар в италианския надзорен орган CONSOB. През този период е бил и член на Съвета на надзорниците и Управителния съвет на ESMA, председател на Постоянния комитет по цифрови финанси към органа, както и член на Управителния съвет на Международната организация на комисиите по ценни книжа (IOSCO), където е ръководил Комитета по одит и финанси.

В периода 2011–2022 г. Компорти е бил главен изпълнителен директор на Promontory Italy и главен оперативен директор на Promontory Europe – подразделение на IBM Consulting. Преди това е заемал поста генерален директор на Promontory France.

През 2008 г. Компорти става генерален секретар на Комитета на европейските регулатори на ценни книжа (CESR). Той има ключова роля в преобразуването на CESR в ESMA през 2010–2011 г.

Васил Големански награди бъдещ министър на финансите

Давид Лившиц от СМГ мечтае да бъде министър на финансите.

Докато се готви за това вече има сребърен медал от олимпиадата по икономика и финанси в Шенжен, Китай.

Давид беше само един от инициативата на в. 24 часа „Отличниците на България“, който получи наградата си от председателя на Комисията за финансов надзор Васил Големански.

Юбилейното, 10-то издание на красивите умове на България, се проведе в НДК.

 „Впечатлен съм от историята на Давид. Напомни ми на притчата за Давид и Голиат – младият ученик Давид от България е победил хората от много по-голямата държава Китай, а и от целия свят. Радвам се на мечтата ти да станеш финансов министър, макар че не съм сигурен какво си пожелаваш, защото основната му роля в държавата сега е да казва не. Трябва да имаш много характер и то не само във финансите“, заяви при връчването на приза Васил Големански.

„В България е тъжен факт, че не само младите, но и възрастните не са финансово грамотни. От нашето средно образование излизат ученици, които нямат елементарна финансова култура. Това е драматично в един свят, в който финансите се развиват постоянно и навлизат навсякъде. Тези ученици после създават семейства и не могат да управляват дори семейния си бюджет. Затова съм се посветил на идеята в средното образование да има курс по финансова грамотност. Ако може и да е задължителен„, обърна се Васил Големански към Давид.

Финансовата грамотност в България наистина куца, съгласи се ученикът от СМГ и допълни, че една от най-смислените инициативи е в училище да се изучават специалности, които са полезни в живота.

IMG_1984

Мост между технологиите, образованието, регулациите и бизнеса – сред основните акценти на Blockchain Education 2026

„Новите технологии имат огромен потенциал да повишат ефективността, да намалят разходите и да разширят достъпа до финансови продукти и услуги. Но за да се превърнат отделните технологични решения в устойчиви пазарни модели, е необходимо нещо повече от технологична ефективност — необходимо е доверие.“

С тези думи председателят на Комисията за финансов надзор – Васил Големански откри международната конференция Blockchain Education 2026, която се проведе от 29 до 31 октомври 2026 г. в Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в София. Форумът бе посветен на криптоикономиката, блокчейн технологиите и финансовите иновации и постави във фокус предизвикателствата пред тяхното развитие и интегриране в европейската икономика и образование.

В приветственото си слово Големански акцентира върху ключовата роля на ефективното регулиране и надзор за изграждането на устойчива среда за финансови иновации. Той подчерта, че те не трябва да се възприемат като пречка пред технологичния напредък, а като условие за неговото устойчиво развитие и за широкото обществено и пазарно приемане на новите решения.

„Убеден съм, че бъдещето на блокчейн технологиите и дигиталните финанси в Европа ще зависи не само от скоростта на технологичния напредък, но и от способността ни да изграждаме мост между иновациите, отговорността и доверието“, заяви още той.

Бързото развитие на блокчейн технологиите и криптоикономиката изпреварва съществуващите академични рамки и създава критична празнина в европейското висше образование. В отговор на това предизвикателство международната конференция предоставя платформа за систематичен диалог между академичните среди, регулаторите и индустрията.  Активното участие на експертите от Комисията за финансов надзор в програмата на конференцията даде възможност ключови въпроси, свързани с регулирането на новите финансови технологии, развитието на пазара на криптоактиви и дигиталната трансформация на застраховането, да бъдат разгледани през призмата на надзорната практика и експертния опит.

Застраховане на дигиталното бъдеще: блокчейн, изкуствен интелект и новото поколение застраховане бе темата на панела, открит от Пламен Данаилов – заместник-председател на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор“, който сподели: „Нашата цел не е да регулираме технологичния напредък, за да го ограничаваме. Нашата цел е да създадем среда, в която той да се развива устойчиво, да носи ползи за бизнеса и най-вече за потребителите, без да компрометира сигурността и стабилността на финансовата система. Включително да дадем възможност за сключване на застраховки изцяло онлайн, без излишни административни и физически изисквания, които вече не отговарят на развитието на технологиите. От наша страна ще продължим да предлагаме необходимите законодателни промени, защото секторът трябва да се развива, а потребителите трябва да имат достъп до съвременни, удобни и сигурни услуги.“

В дискусията, посветена на трансформацията на застрахователния сектор под влиянието на новите технологии, участваха и експертите от КФН – Христина Атанасова и Иван Лазаров, които коментираха  как блокчейн и изкуственият интелект променят оценката на риска, обработката на щети и застраховането на дигитални активи, както и какви са възможностите за приложение на AI в продажбата на застрахователни продукти и ролята на регулатора в процеса.

В рамките на панела „Регулации и иновации: България – новият криптохъб на ЕС“, модериран от Анна Тодорова – заместник – директор, дирекция „Регулаторни режими на инвестиционната дейност – инвестиционни посредници и доставчици на услуги за криптоактиви“ в КФН, участниците обсъдиха развитието на пазара на криптоактиви в България на фона на новата европейска регулаторна рамка MiCA. Акцентът в дискусията беше поставен върху процеса по лицензиране на доставчиците на услуги за криптоактиви, перспективата на надзорните органи и правната практика, както и върху ключовите фактори, които могат да утвърдят България като привлекателна юрисдикция за криптобизнеса в Европейския съюз. Дискусията очерта значението на баланса между ефективния регулаторен надзор, правната сигурност и създаването на благоприятна среда за иновации и устойчив растеж на сектора.

С провеждането си Blockchain Education се превръща в място за международен разговор за бъдещето на дигиталните финанси и за условията, при които технологичните иновации могат да се развиват отговорно, устойчиво и в полза на обществото. В този важен процес, КФН утвърждава ролята си на активен партньор на бизнеса и академичната общност, като насърчава диалога и работи за изграждането на регулаторна среда, която съчетава сигурността и защитата на потребителите с възможностите за иновации и развитие на финансовия сектор.

Европейският орган по ценни книжа и пазари публикува третия си консолидиран доклад за санкциите и мерките

Европейският орган по ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) публикува третия си консолидиран доклад за санкциите и мерките, наложени от националните компетентни органи в държавите членки през 2025 г. Изготвянето на такъв доклад вече е практика в дейността на европейския надзорен орган и допринася за сближаването на надзорните и правоприлагащи практики, както и за постигане на по-голяма прозрачност, в съответствие със Стратегията на ЕОЦКП за 2023-2028 г. В доклада подробно са предоставени данни във връзка с броя и размера на наложените в резултат на надзора на инвестиционната дейност от държавите членки мерки и санкции, видовете най-чести нарушения, както и различните способи за приключване на образуваните административнонаказателни производства. Направеният анализ идентифицира някои разлики в практиките по налагане на санкции и мерки, имащи нужда от адресиране чрез последващото им сближаване. Констатирано е, че ефективността на надзорната дейност зависи и от спазването на правилата от страна на участниците на пазара и не следва да се оценява единствено въз основа на броя или размера на наложените санкции в дадена държава членка.

Докладът може да бъде намерен на следния адрес: https://www.esma.europa.eu/press-news/esma-news/esmas-third-sanctions-report-highlights-need-greater-convergence-enforcement

Фалшиви дилъри подвеждат клиенти от името на асоциацията на мениджърите на взаимни фондове

Фалшиви дилъри подвеждат клиенти от името на официалната асоциация на управляващите дружества (БАУД), алармира Комисията за финансов надзор. Използват се фалшиви профили в социалната мрежа Facebook, които, от името на организацията, изпращат покани за сключване на сделки с финансови инструменти и за управление на активи.

Страниците използват всички атрибути на БАУД – име, визуална идентичност и комуникационни елементи.

КФН предупреждава, че тези съобщения представляват риск от заблуда и потенциална финансова измама.

БАУД е учредена на 30 ноември 2004 г. като първото сдружение в България на професионалните мениджъри на портфейли на взаимни фондове. В институцията членуват 28 управляващи дружества, представляващи 146 фондове, управляващи активи за близо 2,2 млрд. евро.

КФН призовава потенциалните инвеститори да проявяват повишено внимание при получаване на подобни съобщения.

Най-важното е да проверяват автентичността на профилите и самоличността на лицата, които се свързват с тях, да не предоставят лични данни, данни за достъп до финансови сметки или средства, преди да са се уверили в легитимността на съответното лице или организация.

Всеки, който се съмнява, че е станал обект на евентуална измама, може да провери списъка на лицензираните дружества на сайта на Комисията за финансов надзор https://www.fsc.bg/.

На сайта са налични всички данни за лицензираните компании, включително и техните електронни канали за комуникация.

Комисията съветва при съмнение да:

  • изискват допълнителни данни, които могат да бъдат проверени и потвърдени от независими публични източници;
  • проверяват публичните регистри на КФН, както и официалните интернет страници на съответните дружества – поднадзорни лица;
  • преустановят контакт и да сезират съответните органи – МВР и КФН при подозрение за недобросъвестни или престъпни дейности.

Вижте всички съвети на КФН към инвеститорите на сайта „#ИнвестирайБезопасно“ – https://www.fsc.bg/invest-safely/

Всяка четвърта компания в небанковия сектор – със стратегия за дигитализация

Всяка четвърта компания в небанковия финансов сектор вече има стратегия за дигитализация, а 32% са в процес на нейното разработване. В трите сектора – застрахователния, осигурителния и инвестиционния преобладават дружествата, които инвестират до 20% от общите си разходи във финансови иновации и планират да запазят сходен размер на инвестициите през следващите три години.

Това сочи анкетно проучване на Комисията за финансов надзор за периода 2020-2026 сред 50 водещи компании.

Изводите сочат, че  секторът преминава от въвеждане на дигитализация и експерименти с нови технологии към изграждане на цялостни модели, при които иновациите са част от бизнеса, изискваща системно управление на технологичните, оперативните и регулаторните рискове.

Най-новото проучване на КФН за развитието на финансовите иновации, проведено през 2026 г. откроява ясната тенденция – дигитализацията е трайно свързана с дългосрочното развитие на небанковия финансов сектор.

Наред с внедряването на нови технологии все по-голямо значение имат устойчивостта на цифровите процеси, регулаторното съответствие, защита на данните и ефективно управление на информацията. Данните от проучването показват, че сред широко използваните технологии се открояват дигиталните платформи, интерфейсите за програмно приложение (API) и електронната идентификация на клиенти (eKYC), които се прилагат за автоматизация на процеси, обработка и анализ на големи обеми данни, подобряване на клиентското обслужване и повишаване на съответствието с нормативните изисквания.

В същото време профилът на предизвикателствата се разширява – освен киберсигурността и защитата на данните все по-значими са зависимостта от външни доставчици, интеграцията на новите технологии със съществуващите ИТ системи и недостигът на квалифицирани кадри..

За сравнение проучването на КФН от 2020 г. показва, че в условията на пандемията от COVID-19 основният фокус е бил върху внедряването на дигитални платформи, облачни услуги и мобилни технологии. Тогава използването на изкуствен интелект все още е ограничено, но пандемията ускорява процесите по дигитализация и насочва дружествата към решения за намаляване на разходите, повишаване на оперативната ефективност и подобряване на достъпа до финансови услуги.

През 2021 г. специализираното проучване на КФН за използването на изкуствен интелект потвърждава установената година по-рано тенденция, че технологията все още е в сравнително ранен етап на внедряване, но нагласите към нея са предимно положителни. Тогава 45% от участниците оценяват влиянието на ИИ като положително, а над 42% отчитат положителен ефект върху оптимизацията на работните процеси.

Истории на бизнес успеха вдъхновиха ученици

Бизнес истории на лидерите на най-успешните компании в България вдъхновиха ученици от цялата страна. Това се случи на 12 и 13 октомври, в рамките на традиционната програма „Небанковият финансов сектор в България“, организирана в партньорство между КФН, МОН и фондация „Атанас Буров“.

Пред 22-та участници – възпитаници на икономически гимназии, първи своята история на успеха разказа председателят на КФН – Васил Големански, който откри и XXIV-то издание на инициативата. Председателят на Комисията ги насърчи да бъдат любознателни, да задават въпроси на експертите, да споделят мнението си и да търсят  отговорите.

Като съчетава лекции, представени от експертите на Комисията, с посещения във водещи компании, инициативата открива пред бъдещите икономисти и финансисти възможността да развият познанията си за капиталовия, пенсионно-осигурителния и застрахователния пазар, както и да се ориентират в професиите и възможностите за развитие в небанковия финансов сектор.

Учениците имаха възможност да черпят опит и от реалния бизнес. Своята история на успеха сподели Филип Матов – съосновател и управител на Belayer, последвано от посещение в Българската фондова борса. Изпълнителният директор на борсата – доц. д-р Маню Моравенов мотивира аудиторията от млади хора, като им поясни възможностите, които се откриват пред тях, когато вложат усилия и бъдат подготвени за реалната си среща с избраната от тях професия.

Пенсионното осигуряване и застраховането бяха във фокуса на следващия етап от обучението. Младежите усвоиха основни понятия за видовете пенсионни фондове, управлението на осигурителните средства и правата на осигурените лица, както и с различните застраховки и механизмите за защита на клиентите.

Посещенията продължиха в „СОФАРМА“ АД, ПОК „ДОВЕРИЕ“ и „Дженерали Застраховане“ АД.  В рамките на срещите младите участници чуха още истории на успеха – от Пелагия Виячева – директор „Връзки с инвеститорите“ на „Софарма“, от Димана Ранкова – член на УС на „Доверие“ и от Николай Станчев – изпълнителен директор на „Дженерали“, като решаваха практически казуси и се запознаха отблизо с дейността на организациите.

Програмата завърши със заключителна среща с председателя на КФН Васил Големански и с връчване на сертификатите за участие. В церемонията се включиха Добромир Добрев – Член на УС на Фондация „Атанас Буров“, както и нейният изпълнителен директор – Пламен Иванов.

XXIV издание на образователната програма затвърди значението на партньорството между Комисията за финансов надзор, Министерството на образованието и науката и фондация „Атанас Буров“ за повишаване на финансовата грамотност и култура на младите хора. Чрез съчетаването на лекции, практически посещения и срещи с представители на финансовия и корпоративния сектор инициативата насърчава интереса към финансовите пазари, отговорното вземане на финансови решения и професионалното развитие на бъдещите специалисти.

1
2
3
4
5
6
7

Спестяванията на българите все по-често се насочват към застраховки и инвестиции

Спестяванията на българина вече все по-често се насочват към инвестиции за по-добър живот и спокойни старини. Една от причините за това е средата и пазарните възможности, които създава Комисията за финансов надзор.

Това стана ясно от участието на ръководството на КФН в петото издание на форума „Финанси: уравнения и решения“, организирано от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Според зам.-председателят на Комисията Диана Йорданова, по данни от пенсионните компании, над 50 процента от заинтересованите лица, включително такива, според чиито жизнен цикъл би следвало средствата им да продължават да се инвестират балансирано, избират инвестиране в динамични подфондове. По думите й това е доказателство, че хората искат парите им да бъдат инвестирани разумно и да постигат доходност, която да осигури по-висока пенсия в бъдеще.

Замeстник-председателят на КФН Пламен Данаилов пък посочи, че българинът започва все повече да се грижи за здравето си и за живота си, а не само за автомобила. „Животозастрахователният сектор през първите шест месеца на 2026 година бележи значителен ръст от над 40% спрямо същия период на предходната година“, заяви още Пламен Данаилов.

Според Данаилов у нас имущественото застраховане е с голям потенциал за развитие и даде пример с модели, приложени най-близките ни съседки и членки на Европейския съюз – Румъния и Гърция. В Румъния е въведен модел на задължително застраховане, който не е особено успешен, а в Гърция е въведен модел на данъчни стимули, който дава по-добри резултати. Като възможни стимули в тази посока той очерта намаляването на определени местни данъци и такси за собствениците на имоти, което да насърчи застраховането, както и форми на публично-частните партньорства, като държавата чрез различни свои структури да действа като презастраховател на поетите рискове.

„Регулаторната рамка в Европейския съюз преминава през съществена трансформация – от ера на пасивно съответствие към ера на стратегическо управление на риска, прозрачността и пазарната интеграция. Централният въпрос вече не е задълбочаването на регулацията, а как да изградим среда, която превръща спестителите в инвеститори“, отбеляза заместник-председателят на КФН Деница Величкова. Такъв инструмент, по който работят съвместно Министерството на финансите, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и Българската фондова борса е концепцията за директен достъп на гражданите до пазара на държавни ценни книжа, допълни зам.-председателят на КФН.

„Уравнението от една страна има традиционните известни или неизвестни величини – икономически растеж, инфлация, доходност, лихвени проценти, инвестиции, публични финанси, регулации. Но тази година доста сериозно отбелязахме и някои други показатели и фактори, които значително промениха средата – първото от тях е присъединяването към еврозоната, второто е настъпващата дигитализацията с изкуствения интелект, новите платежни технологии и непрекъснато нарастващите очаквания на потребителите към системите“, отбеляза председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при откриването на форума. Той подчерта, че в тази реалност вече не е достатъчно да питаме какво се случва, а все по-важно е какви решения избираме и какво бъдеще изграждаме с тях „защото финансите, независимо дали говорим за публичния сектор или за корпоративния свят, никога не са били просто едни числа, баланси, прогнози, а са въпрос на доверие, отговорност и стратегическа визия“, допълни Големански.

PIC (116)
PIC (103)
PIC (341)
PIC (330)
PIC (1192)
PIC (1214)
PIC (992)
PIC (866)

ОИСР публикува ключов доклад за ефективното управление на бордовете на директорите

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува нов доклад, който поставя фокус върху ролята на съвета на директорите като център за корпоративно управление, отчетност и дългосрочна стратегия. Според документа добре функциониращият борд гарантира стратегическото управление на компанията и ефективния контрол над ръководството. Членовете на борда са длъжни да действат с дължима грижа, да вземат информирани решения и да проявяват независима преценка. Докладът обръща специално внимание на новите предизвикателства пред бизнеса – съветите на директорите вече трябва да притежават специфични компетенции за управление на нововъзникващи рискове като дигиталната трансформация, устойчивото развитие (ESG) и геополитическата несигурност.

Независимост, многообразие и необходимост от гъвкави регулации
Основните стълбове за постигането на ефективен борд остават неговата структура, професионалните умения, почтеността и независимостта на членовете му, която предпазва от конфликти на интереси и защитава малките акционери. В съответствие с Принципите за корпоративно управление на Г-20/ОИСР се препоръчва компаниите редовно да провеждат прозрачни оценки на своя състав, за да си гарантират точния микс от опит и многообразие на мисълта. Организацията обаче изрично призовава регулаторите да избягват универсалните рамки и да запазват гъвкавост, за да не натоварват по-малките компании с прекомерна административна тежест, съобразявайки изискванията с техния мащаб и етап на развитие.

Пълният текст на доклада може да бъде открит на следния линк:

Full Report: Why board composition matters for good governance and lasting value | OECD

11 октомври 2027 ще бъде T day за капиталовия пазар

11 октомври 2027 г. ще бъде един от най-важните дни за българския капиталов пазар. На тази дата той ще премине към сетълмент T+1, заедно със съответните изисквания за ранно подаване на инструкции, автоматичен частичен сетълмент, както и Hold/Release функционалности за пълното или частично освобождаване на задържани инструкции.

На 12 октомври 2027 г. съвпадат предвидените дати за сетълмент на последните стандартни T+2 и първите T+1 сделки. Този ден изисква отделна подготовка, оценка на ликвидността и проверка на оперативния капацитет. „Успешният преход към T+1 изисква навременни решения, координирани действия и добра подготовка от всички участници на капиталовия пазар. Предстоящата промяна не е само технологично предизвикателство, а възможност за повишаване на ефективността, прозрачността и устойчивостта на пазарните процеси“, заяви председателят на Комисията за финансов надзор – Васил Големански по време на откриването на есенното събитие на Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД), което се проведе за втора поредна година.

До края на 2026 г. се очаква съществената част от анализа, разработването и внедряването на промени да бъде приключена. Участниците трябва да са определили засегнатите процеси, отговорниците, зависимостите и плановете си за тестване.

7 декември 2026 г. е първият регулаторен срок. Приложимите разпределения и потвърждения от професионалните клиенти трябва да постъпват при посредника възможно най-скоро и не по-късно от 23:00 CET на деня Т. Предвидени са и изисквания за стандартизиран електронен обмен на данни.

Не мога да обещая, че няма да има санкции, ако сроковете не са спазени, предупреди председателят на КФН.

За да заработи успешно системата, процесите ще бъдат тествани през 2027 г., общо пет пъти от февруари до септември. Проверката трябва да обхваща работата с партньорите, включително при несъответствия, късни инструкции и недостатъчни наличности. Конкретните сценарии следва да бъдат представени от ЦД и обсъдени, така че да отговарят на потребностите на всички засегнати участници.

14 юни 2027 г. е първи сетълмент по новия оперативен ден на T2S, докато стандартният цикъл все още е T+2. Този етап трябва да бъде отчетен в националните графици и подготовката на колегите.

На 1 юли 2027 г. влизат в сила нови изисквания за наблюдение и отчетност на неуспешния сетълмент, които ще подпомагат оценката на резултатите преди и след прехода, обяви още Васил Големански.

В следващи дискусии от форума участва и заместник-председателят на КФН Деница Величкова, заедно с експертите Теодора Добрева и Христина Димитрова от Комисията.

Те представиха последните промени AIFMD II (Директива (ЕС) 2024/927). Особен акцент бе поставен върху стратегията за инвестициите на дребно (RIS) и предстоящите регулаторни промени.

Новите законодателни промени относно регистрацията на алтернативни инвестиционни фондове (АИФ) от отворен тип бяха също част от панела „Капиталови пазари“.

_DSF4738
_DSF4756
_DSF4847
_DSF5227
_DSF5442