Млади таланти от най-елитните университети в България и по света работиха рамо до рамо с експертите на КФН през последните три месеца. Възможността за това даде държавната програма за студентски стажове, в които комисията е активен участник през последните години.

Инициативата дава възможност на младите да се докоснат до реалната работа в администрацията, но и шанс да видят първото си работно място в институции като Комисията за финансов надзор.

От 1 юли до 30 септември с в КФН работиха студенти от Bocconi University (Италия), Erasmus University Rotterdam и University of Amsterdam (Нидерландия), Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Нов български университет.

Те приложиха знанията си в реални професионални ситуации, в области като право, бизнес мениджмънт, международна политика, което им даде възможност да надградят академичната подготовка.

Експертите на комисията пък получиха външен поглед върху дейността си, както и възможност да тестват идеите си съвместно с блестящи млади умове.

Стажантите се включиха в работата на ключови сектори – от дирекция „Правна“ до специализираните отдели за застрахователен и осигурителен надзор, както и в звеното за анализи, жалби и преструктуриране.

„Инвестицията в младите хора е вложение в бъдещето на финансовия сектор. Виждаме колко ценен е обменът на знания и идеи – студентите получават реален опит, а нашият екип черпи вдъхновение и нов поглед към работата си. Това е партньорство, което носи полза и на двете страни“, заяви председателят на КФН Васил Големански.

От началото на програмата до днес над 30 млади специалисти от водещи национални и международни университети са преминали на стаж в КФН, обогатявайки знанията си и допринасяйки с идеи и енергия за развитието на финансовия надзор.

Въвеждането на системата „бонус-малус“, с промените в Кодекса за застраховане, няма да доведе до общ ръст на цените на застраховките. Тя обаче ще се отрази върху стойността на „Гражданска отговорност“ за некоректните водачи на пътя.

Това обясни пред БНТ заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов.

„Бонус-малус системата ще бъде децентрализирана – всеки застраховател трябва да публикува на интернет страницата си как ще прилага историята на щетите и какъв бонус и съответно какъв малус, съобразно причинените щети, ще прилага“, допълни Пламен Данаилов.

Мярката ще влезе в сила след шест месеца, а дотогава ще бъде изработена наредба на КФН, която ще регулира как ще бъде свързана системата на застрахователите и Гаранционния фонд.

Целта е компаниите да имат достъп до всички щети, които са причинени от даден автомобил, за да преценят размера на „Гражданска отговорност“.

„Това удостоверение може да бъде поискано и от водачите, за да преценят дали правилно се прилага системата „бонус-малус““, обясни зам.-председателят на КФН.

Целта на промените в Кодекса за застраховането е да уеднакви българското законодателство с европейското, в частност с транспонирането на Моторната директива.

„Досега България беше една от малкото държави в ЕС, които не прилагаха системата бонус-малус“, обяви Пламен Данаилов.

Европейската директива изисква две основни неща в тази връзка – да се създаде ясна правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени с всеки автомобил, и да се задължат всички застрахователи да обявят свои правила, по които ще използват тези удостоверения за целите на определянето на застрахователните премии по задължителната застраховка.

„Застрахователният сектор е готов за въвеждането на еврото“, обяви пред PIK.TV Пламен Данаилов, като подчерта още, че най-важната функция на Комисията за финансов надзор е да следи за защита на потребителите.

„В тази връзка е притеснителен ръстът на жалбите към КФН през последните месеци. Иска ми се да вярвам, че това се дължи на нарасналата финансова грамотност на гражданите, които подават все по-често сигнали, и на подобрената работа на комисията, която с дейността си показва, че е добър техен партньор. Ще следим отблизо тази тенденция и ще вземем съответни мерки, ако забележим опити някой да се възползва от доверието на българите“, допълни зам.-председателят на КФН.

Цялото интервю в БНТ може да видите тук.

Комисията за финансов надзор публикува регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА). До влизането на закона в сила на 08.07.2025 г., този регистър се водеше от Националната агенция за приходите под името електронен публичен регистър по чл. 9а от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Списъкът на страницата на КФН включва издатели и доставчици на услуги за криптоактиви, с изключение на издатели на токени за електронни пари.

Съгласно ЗПКА, Комисията е органът, който има правомощия да осигурява надзор над този кръг от лица.

Целта е да се защитят интересите на инвеститорите в криптоактиви.

Мярката е част от усилията на КФН за развитие на прозрачен и ефективен пазар на криптоактиви, в условията на стабилност, прозрачност и доверие между всички страни.

Съгласно ЗПКА, лицата по чл. 4, т. 38 и 39 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, които преди 30 декември 2024 г. са вписани в електронния публичен регистър към НАП, могат да продължат да осъществяват дейността си на територията на Република България без лиценз до 1 юли 2026 г. или до издаването, съответно отказа от издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114, в зависимост от това кое от двете обстоятелства настъпи по-рано. Лицата, вписани след посочената дата до влизане в сила на ЗПКА, следва да подадат заявление за издаване на лиценз по чл. 63 от Регламент (ЕС) 2023/1114 в тримесечен срок от влизането в сила на ЗПКА, а именно до 08.10.2025 г.

Регистърът с наименование „Регистър на лицата по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви“ е публикуван на страницата на КФН и е достъпен тук.