Българската фондова борса е лидер по растеж в Европа. Това обяви председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при връчването на годишните награди на Българска фондова борса. За 25-ти път институцията отличи инвестиционни посредници, банки и публични компании, постигнали най-високи резултати през 2025 г.

„14,5 на сто ръст за първите пет дни е един добър старт. Пожелаваме си в края на годината оборотът на борсата да достигне 1 млрд. евро, а индексът СОФИКС да гони 2 000 пункта“, заяви Васил Големански.

По думите му всичко това се дължи на емитентите и инвестиционните посредници, които са сърцето на борсовата търговия. „БФБ е инфраструктура, а ние от КФН и ръководството й се опитваме да я направим стратегическа. Създаваме нови условия за растеж на пазара – като стратегията за емитиране на ДЦК за граждани, промените в КСО за създаване на мултифондовете“, допълни председателят на КФН.

Васил Големански връчи и част от наградите на борсата.

Отличието „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки през 2025 г.“ получи ИП „Карол“ АД (64 902 бр. сделки за периода), а наградите за второ и трето място отидоха при „Елана Трейдинг“ АД (31 425 сделки) и ИП „БенчМарк Финанс“ АД (17 516 сделки).

Наградата за „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2025 г.“ бе връчена на ИП „АБВ Инвестиции“ ООД (242,5 млн. лева оборот за годината), като подгласници на победителя станаха ИП „Евро – Финанс“ АД (229,1 млн. лева оборот) и ТБ „Централна Кооперативна Банка“ АД (228,8 млн. лева оборот). Отличията бяха връчени от зам.-министъра на финансите Методи Методиев.

Наградите „Инвестиционен посредник с най-голям оборот и сделки на пазар beam през 2025 г.“ и „Инвестиционен посредник с най-висок оборот и най-голям брой сделки на пазар MTF BSE INTERNATIONAL през 2025 г.“ бяха връчени на ИП „Карол“ АД, след като инвестиционни посредник отчита 10,8 млн. лева оборот и 7870 броя сделки на пазар beam и 38,6 млн. лева оборот и 3540 сделки на пазара MTF BSE INTERNATIONAL. Отличията връчи Христина Пендичева, член на Съвета на директорите на БФБ.

За „Инвестиционен посредник с най-висока активност при работата с емитенти през 2025 г.“ бяха отличени ИП „Юг Маркет“ ЕАД,  ИП „Фоукал пойнт инвестмънтс“ АД и ИП „София интернешънъл секюритиз“ АД. Отличията връчи Радослав Желязов, директор „Емитенти и членство“ в БФБ.

Наградата за „Най-ликвиден емитент на БФБ през 2025 г.“ получи „Шелли Груп“ АД (7081 броя сделки за периода), а отличията за второ и трето място отидоха при „Софарма“ АД (6570 сделки) и „Българска фондова борса“ АД (4139 сделки). Първите две компании бяха наградени от Александрина Гюрова, директор „Търговия“ в БФБ, като Васил Големански връчи наградата на „Българска фондова борса“ АД.

Отличието „Най-ликвиден емитент на сегмент Standard на основния пазар през 2025 г.“ бе връчено на „Доверие Обединен Холдинг“ АД, а подгласници в тази категория останаха „Илевън кепитъл“ АД и „Смарт органик“ АД. Наградата бе връчена от Радослава Масларска председател на Управителния съвет на „Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници“ (БАЛИП) и член на Съвета на директорите на БФБ.

Наградата за „Емитент, набрал най-голям капитал на пазар beam през 2025 г.“ получи „Уебит инвестмънт нетуърк“ АД с набрани 12,1 млн. лева.

За „Емитент на облигации с най-висока стойност, допуснати до търговия на регулирания пазар на БФБ през 2025 г.“ беше отличена „Ти Би Ай Банк“ АД с емисии на стойност 94 млн. евро.

С наградата за „Емитент от индекса SOFIX с най-голям ръст в цената през 2025 г.“ беше удостоена „Сирма Груп Холдинг“ АД, отчела ръст от 90 на сто за периода. Отличието връчи изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува нов factsheet с насоки за т.нар. „финфлуенсъри“, насочени към отговорното популяризиране на финансови продукти и услуги в социалните мрежи. Комисията за финансов надзор (КФН) подкрепя инициативата и препоръчва българските инфлуенсъри да се запознаят с предоставените съвети.

Финансовите продукти могат да носят значителни рискове и неточната или подвеждаща информация може да има сериозни последствия. ESMA и КФН обръщат внимание на прозрачността при платени партньорства и лични интереси, точността на публикуваната информация и правилното представяне на рисковите инвестиции.

Factsheet-ът предлага конкретни насоки за безопасно и отговорно споделяне на финансово съдържание: бъдете честни, ясни и информирани, като проверявате надеждността на продуктите и платформите, за които публикувате.

Следете публикациите на КФН в LinkedIn и Instagram за полезни съвети и актуална информация – надежден начин да сте информирани и отговорни при споделяне на финансово съдържание.

Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г.

Над 90% от компаниите вече са изцяло готови, а при останалите процесите по адаптация ще приключат преди края на годината.

По-голямата част от дружествата са адаптирали информационните си системи и са провели успешни тестове за работоспособност, без да бъдат установени проблеми.

99% са осигурили правилното превалутиране и двойното обозначаване на суми в левове и евро. Подготовката за изпълнение на законовите изисквания е завършена или е в заключителна фаза.

Това показват резултатите от третата анкета, проведена от Комисията за финансов надзор във връзка с присъединяването на България към еврозоната. В проучването се включиха над 85 от големите компании в небанковия финансов сектор в страната.

Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява, че лицата, вписани в Регистъра по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), към настоящия момент не притежават лиценз по Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) за предоставяне на услуги за криптоактиви.

Вписването в този регистър:

• не представлява лиценз по MiCA;
• дава право единствено на временно продължаване на дейността в рамките на предвидения в закона преходен режим.

Преходен период

Съгласно § 5 от ЗПКА вписаните в регистъра лица могат да продължат дейността си въз основа на предвидения преходен период без лиценз по MiCA до:

• 1 юли 2026 г., или
• датата на решението на КФН за издаване, съответно отказ за издаване на лиценз,
  в зависимост от това кое настъпи по-рано.

Какво се очаква:

От вписаните лица се очаква:

• да преценят дали дейността им подлежи на лицензиране по MiCA;
• да подготвят организацията и документите си;
• да се свържат с КФН за провеждане на среща за предварителна оценка;
• да подадат заявление за лиценз в рамките на преходния период.

След преходния период:

След изтичането на преходния период само лицата, получили лиценз от КФН, ще имат право да предоставят услуги за криптоактиви в Република България. Продължаването на дейност без лиценз ще представлява нарушение, за което е предвидена административна санкция.

Подробна информация е публикувана в секция „Криптоактиви / MiCA“ на сайта на КФН.

2026 година идва с нови предизвикателства, но и с несигурност за бъдещето на най-уязвимите – децата в неравностойно положение. В такава ситуация дори малките жестове могат да имат голямо значение, тъй като онова, което за едни е незначително, за други може да се превърне в безценна подкрепа.

Затова Комисията за финансов надзор, заедно с небанковия финансов сектор, организира благотворителна кауза под надслов – „Стотинки за щастие“. Идеята е да бъдат събрани излишните български монети и да бъдат насочени към тези, които имат най-голяма нужда от тях.

Средствата, събрани от нас, ще бъдат дарени в подкрепа на благотворителната програма „Топъл обяд“, на Българския червен кръст.

Чрез „Топъл обяд“, Българският червен кръст – най-старата българска благотворителна организация, вече 19 години подпомага хиляди деца от социално слаби семейства, като им осигурява купони за обяд в училищните столове през зимните месеци. До момента програмата е предоставила безплатна храна в училище на над 22 000 деца в цялата страна. Инициативата не само допринася за подобряване на здравето на децата чрез редовно хранене, но и съдейства за тяхното задържане в образователната система и редовното им присъствие в учебните занятия.

Вярваме, че заедно можем да направим малка стъпка към едно голямо Добро!

Благодарим Ви за съпричастността!

В случай, че желаете да се включите в инициативата, е необходимо на подходящо място във вашите компании да поставите дарителска кутия и да събирате монетите през януари. Разбира се, може да определите и друга кауза, която да отговаря на корпоративно-социалните ви цели.

Ако решите да се насочите към Българския червен кръст можете да откриете повече информация за програмата на този линк или да се свържете с тях по официалните им канали.

Във връзка с твърдения в откритото писмо на изпълнителния директор на  ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД проф. Тони Веков, публикувано в някои медии, Комисията за финансов надзор (КФН) е длъжна да заяви, че нито едно от цитираните твърдения не отговоря на истината, напротив – граничи с манипулация на общественото мнение и изопачаване на фактите. Нещо повече – оценяваме това писмо като недопустим натиск върху работата на комисията, като независим орган, и заплаха за стабилността на финансовия пазар като цяло.

А фактите са:

Недостатъчност на премиите по „Гражданска отговорност“ и наложени мерки

В рамките на тематичен актюерски анализ КФН установи, че премиите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ са недостатъчни по размер спрямо отчетените ниво на щетимост, разходи и рисков профил, което е от естество да доведе до невъзможност на застрахователя да изплаща застрахователни обезщетения към застрахованите лица.

В тази връзка КФН наложи принудителни мерки за задължително актуализиране на тарифите с цел защита на интересите на застрахованите лица и гарантиране на платежоспособността на компанията.

Относно „административния произвол и злоупотреба с надзорни правомощия на държавен регулатор“:

Ето и мерките на КФН и други европейски регулатори, наложени до момента:

• България (КФН)

Забрани за трансгранична дейност от 1 юли 2025 г. и 1 октомври 2025 г., заради нарушено пазарно поведение и недостатъчност на техническите резерви;

• Полша (KNF)

Забрана за предлагане на задължителна застраховка ГО (MTPL) — от 17 април 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

• Румъния (ASF)

Забрана за сключване на нови застрахователни договори — от 1 октомври 2025 г. за неопределено време, заради нарушено пазарно поведение;

По повод обвиненията в спекулативни практики, Комисията е длъжна да отбележи и следните факти, свързани със ЗАД „ДаллБог Живот и Здраве“

При текущата надзорна проверка КФН установи, че ДаллБогг е извършило значителни сделки по покупка на недвижими имоти, продажба на недвижими имоти, под балансовата им стойност със свързани лица, въпреки отчетени затруднения с ликвидността и забавяния при изплащането на обезщетения на застрахованите лица.

• 8.4 млн. лв. за продажба на поземлени имоти и сгради в София и последващ договор за наем;
• 9 млн. лв. за покупка на 4 дка терен край Велико Търново;
• 47.5 млн. лв. за покупка на 15 дка имот в района на Бусманци, София.

Общата стойност само на придобитите имоти възлиза на 56.5 млн. лева.

Отделно застрахователят е придобил свързано дружество за 12 млн. лв., което притежава имот в района на Плевен.

Надзорните оценки на КФН установяват, че тези придобивания са високорискови, тъй като:

• представляват неликвидни дългосрочни активи;
• увеличават концентрацията в еднотипни инвестиции;
• нямат потенциал да доведат до възможност за получаване на достатъчна доходност, с цел изплащане на застрахователни претенции;
• поставят под въпрос управлението на ликвидния и капиталовия риск.

Комисията е изискала подробна информация за финансирането, оценката на мотивите и съответствието на тези придобивания с инвестиционната стратегия на застрахователя, която също е предмет на принудителна административна мярка от страна на Комисията.

Очаквано произнасяне от EIOPA относно финансовото състояние

КФН работи в тясно сътрудничество с всички национални надзорни органи в държавите, в които застрахователното дружество е изразило намерение да извършва дейност. Тясното сътрудничество се осъществява под координацията на Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който е официално уведомен за установените надзорни проблеми и се очаква официално становище от EIOPA относно:

• адекватността на най-добрата прогнозна оценка на задълженията,
• платежоспособността на застрахователя
• недостатъци в пазарното поведение на застрахователя
• рисковете, свързани с трансграничната дейност на застрахователя.

Официалното становище на EIOPA ще бъде от решаващо значение при определяне на последващите надзорни действия на КФН.

Не искаме да се спираме върху политическите квалификации, но държим да наблегнем, че КФН е независим орган, който по закон е призван да пази инвестициите и спестяванията на българските граждани. Като такъв, ние спазваме буквата на закона и се грижим всяко погазване на законодателството да бъде наказвано в името на един прозрачен и демократичен пазар, какъвто искаме всички.

Комисията остава ангажирана да защитава както интересите на пазара и обществото, така и авторитета си на национален регулатор, като няма да толерира опити за дискредитиране или дестабилизация чрез разпространение на неверни внушения. Ще продължим да спазваме буквата на закона и ще санкционираме строго всеки, който се опита да го нарушава.

Стратегически съвет, който да бъде платформа за обсъждане на политики и стратегии в небанковия финансов сектор, както и за координация между институциите и участниците, предложи председателят на КФН Васил Големански на „Българския Давос“ в Банско.

Срещата, организирана от Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) и Българска Дилърска Асоциация (БДА), събра ключови представители на небанковия финансов сектор с институции като Комисия за финансов надзор, Българска фондова борса, Централен депозитар, Българска независима енергийна борса, Фонд за компенсиране на инвеститорите.

Според Васил Големански създаването на Стратегически съвет би укрепило диалога между КФН и небанковия финансов сектор и би подпомогнало Комисията в ролята й на говорител и посредник между сектора и държавата, в лицето на изпълнителната и законодателната власт.

Председателят на КФН отново акцентира върху диалога и доверието в съвместната работа на Комисията и бизнеса. По думите му КФН трябва да бъде генератор на доверие – както в собствените решения, така и в бизнесите, които са под нейната опека.

Като непосредствени приоритети на КФН, председателят очерта въвеждането на цикъл на сетълмент T+1, вместо досегашния Т+2. Техническата подготовка на този процес е лесна, важна е готовността на капиталовия пазар да я въведе. Затова КФН прави Национален форум за въвеждане на новия цикъл, който да включва всички основни участници в процеса, каза още Васил Големански.

Той отново подчерта ролята на емитирането на ДЦК за граждани за развитието на капиталовия пазар и даде пример с Хърватия, където 40 000 нови инвеститори са се включили в държавните аукциони на борсата, а 8 % от вътрешния дълг на страната е в ръцете на граждани.

Зам.-председателят на КФН Деница Величкова, ръководеща управление „Надзор на инвестиционната дейност“, от своя страна, акцентира върху необходимостта от надграждане на разбирането за корпоративна отговорност и добро корпоративно управление и възможността да бъде приложен един от изключително полезните модели за развитие на капиталовите пазари.

Тя предложи създаването на Рамка за компетентност на директорите – основа за български Institute of Directors.

„Това е необходима стъпка по пътя към ОИСР и важен елемент от модерната държавна политика. Институтът на директорите (IoD) насърчава най-добрите практики на директорите от световна класа чрез своя Кодекс за поведение и Рамка за компетентност. Ключовите принципи включват почтеност, отчетност, прозрачност и отговорни бизнес практики, с фокус върху стратегическото определяне на цели, оспорване на статуквото, насърчаване на многообразието и независимото мислене“, подчерта в изказването си Деница Величкова.

Зам.-председателят на КФН Диана Йорданова, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, подчерта ролята на мултифондовия модел за развитието на българската икономика. Относно предложенията пенсионните дружества да инвестират и в инфраструктура у нас, зам.-председателят на КФН обясни, че това би развило в добра посока капиталовия пазар и би помогнало на държавния бюджет.

Инвестициите в инфраструктура ще диверсифицират портфейлите на пенсионните фондове. Те ще могат да са в транспортна, енергийна, дигитална, социална инфраструктура – при гарантирана надеждност на спестяванията на хората по партидите им, каквато е и световната практика, заяви Диана Йорданова.