Допълнителната пенсия може да нарасне двойно, ако се приеме по-гъвкав подход за инвестициите на пенсионните дружества или т.нар. мултифондов модел. Изчисленията сочат, че с досегашния подход, при средна заплата от  3595 евро, допълнителната пенсия ще бъде 440 евро. С въвеждането на мултифондовия модел тя ще достигне 763,5 евро – почти двоен ръст.

Това заяви заместник-председателят на КФН Диана Йорданова пред БНТ.

След 250 хиляди сценария с над 500 хиляди симулации и анализ на добрите практики в други държави, в парламента са внесени промени в КСО, предвиждащи въвеждането на мултифондов модел. Той ще даде възможност осигурените сами да избират инвестиционния си портфейл, според своя рисков профил, чрез три подфонда – динамичен, балансиран и консервативен.

Като съществен недостатък на действащата система Диана Йорданова посочи механизма за гарантирана минимална доходност от управлението на активите.

„Наблюдението в предходните години показва, че всички се движат около минималната доходност. Малко са компаниите, които в последните години започнаха да показват по-стабилни резултати, но в никакъв случай не надхвърляха максималната.Затова решихме, че така се ограничава увеличаването на доходността по партидите и спестяванията на хората. Предлагаме пазарен механизъм – т.нар. бенчмарк, който ще съпоставя пенсионните компании на база постигнатите резултати и световни индекси“, обясни заместник-председателят на КФН.

Предвижда се пенсионните дружества, които не постигнат необходимата доходност за петгодишен период, да не могат да участват в служебното разпределение на осигурени лица.

С цел постигане на по-висока доходност за осигурените лица се разширява и кръгът на допустимите инвестиционни активи, като това няма да доведе до по-висок риск, а до по-добра диверсификация на портфейлите.

„Възможността пенсионните компании да инвестират в суровини – не директно, а чрез специално създадени дружества и на международните пазари – е много важна. В периоди на висока инфлация цените на суровините, като злато и сребро, нарастват с високи темпове и това би позволило увеличаване на средствата на хората. Това е един от най-съществените моменти в разширяването на инвестиционните възможности, заедно с инвестиции в алтернативни фондове, пазари за растеж, малки и средни предприятия и инфраструктурни обекти, които биха повлияли положително и на капиталовия пазар в България“, заяви заместник-председателят на КФН.

Промените в КСО допускат и участието на пенсионните фондове в реализирането на инфраструктурни проекти в България.

„Тук няма опасения. Инвестициите не трябва да са само в пътища и магистрали. Инвестициите могат да бъдат в социална, енергийна, културна, образователна и общинска инфраструктура. В измененията в КСО се предлага и въвеждане на двукомпонентна такса, която да доведе до поетапно намаляване на разходите за осигурените лица“, уточни Диана Йорданова.

„Преходът към сетълмент T+1 не е просто регулаторна промяна, а логичен етап от еволюцията на капиталовите пазари и тест за тяхната способност да функционират като единна система. Той изисква повече координация, предвидимост и споделена отговорност между всички участници, защото при T+1 индивидуалната готовност не е равна на пазарна готовност. Успехът на този преход няма да бъде успех на една институция, а на целия пазар“ – с тези думи председателят на КФН – Васил Големански откри първото заседание на Националния форум за преход към сетълмент Т+1.

Събитието, провело се на 27 януари и организирано от Комисията за финансов надзор (КФН) даде официален старт на координирания национален процес по подготовка за преминаване към Т+1 сетълмент на ценни книжа, в съответствие с европейските приоритети и пътната карта на високо равнище за ЕС. По време на заседанието бяха представени мандатът, структурата и методологията на работа на Националния форум, както и ключовите срокове и ангажиментите на участниците в процеса. Участниците обсъдиха основните предизвикателства и очаквания, свързани с прехода, както и необходимостта от тясно сътрудничество между регулатора, пазарните участници и пазарните инфраструктури.

Големански подчерта още, че „КФН не създава този Форум, за да налага решения. Форумът е факт, за да подпомага координацията, да осигурява пространство за експертен диалог и да прави процеса по-прозрачен и по-предвидим за всички. Работата ще се води с ясно съзнание за спецификите на българския пазар, местните оперативни предизвикателства, но и с пълна отговорност към европейската рамка, в която всички ние оперираме“.

Основни участници във форума са Асоциация на банките в България, Асоциация на индустриалния капитал в България, Българска асоциация на лицензираните инвестиционни посредници, Българска асоциация на управляващите дружества, Българска народна банка, Българска фондова борса АД и Централен депозитар АД. В неговата работа, като наблюдатели участват Асоциацията на българските застрахователи, Асоциацията на директорите за връзка с инвеститорите, Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, както и Министерството на финансите. Всички те ще заседават на тримесечна база в присъствен, дистанционен или хибриден формат, като след всяко заседание ще се публикува публично резюме в раздел „T+1 България“ на интернет страницата на КФН.

Комисията за финансов надзор отправи послание към всички участници да работят синхронизирано, за да сведат до минимум системния риск. В този контекст преходът към Т+1 беше определен от председателя на КФН като „напомняне за фундаменталната характеристика на капиталовия пазар – той функционира като екосистема. Пазарните инфраструктури разчитат на навременна подготовка от страна на участниците, посредниците – на яснота по отношение на процесите и сроковете, а управляващите дружества и инвеститорите – на стабилност и предвидимост“.

За да се постигне успешен и устойчив преход към Т+1, е необходимо всички участници на пазара да работят заедно в тясна координация, да синхронизират процесите си, да споделят опит и добри практики и да отговорят съвместно на предизвикателствата, които промяната носи. Националният форум ще ръководи този процес до 11 октомври 2027 г., като при необходимост мандатът му може да бъде удължен, за да се гарантира плавен и стабилен преход за целия капиталов пазар.

Отговори на най-често задаваните въпроси за криптоактивите (Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA) и националната правна рамка по Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА) публикува Комисията за финансов надзор.

Целта е да се подпомогнат дружествата, които възнамеряват да подадат заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви и всички заинтересовани лица при тълкуването и практическото прилагане на новите регулаторни изисквания.

В Често задаваните въпроси са разгледани основните видове услуги за криптоактиви, за предлагането на които се изисква лиценз, спецификите на отделните дейности, класовете доставчици и условията за кандидатстване. Специално внимание е отделено на изискванията към бизнес плана, организационната структура, управлението, персонала и вътрешните правила и процедури, както и на оценката на реалното присъствие и оперативната дейност в Република България.

Документът съдържа и информация за преходния режим за лицата, вписани в регистъра по § 5, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на ЗПКА, сроковете за лицензиране и последиците след изтичането на преходния период, включително очакванията на надзорния орган по отношение на плавното прекратяване на дейност при липса на лиценз.

С публикуването на въпросите и отговорите КФН цели да повиши прозрачността и предвидимостта на надзорната практика, да подпомогне навременната подготовка на пазарните участници и да насърчи отговорното и устойчиво развитие на пазара на криптоактиви в България при спазване на европейските стандарти за защита на инвеститорите и финансова стабилност.

Всичко което трябва да знаете за криптоактивите – вижте тук.

Българската фондова борса е лидер по растеж в Европа. Това обяви председателят на Комисията за финансов надзор Васил Големански при връчването на годишните награди на Българска фондова борса. За 25-ти път институцията отличи инвестиционни посредници, банки и публични компании, постигнали най-високи резултати през 2025 г.

„14,5 на сто ръст за първите пет дни е един добър старт. Пожелаваме си в края на годината оборотът на борсата да достигне 1 млрд. евро, а индексът СОФИКС да гони 2 000 пункта“, заяви Васил Големански.

По думите му всичко това се дължи на емитентите и инвестиционните посредници, които са сърцето на борсовата търговия. „БФБ е инфраструктура, а ние от КФН и ръководството й се опитваме да я направим стратегическа. Създаваме нови условия за растеж на пазара – като стратегията за емитиране на ДЦК за граждани, промените в КСО за създаване на мултифондовете“, допълни председателят на КФН.

Васил Големански връчи и част от наградите на борсата.

Отличието „Инвестиционен посредник с най-голям брой сделки през 2025 г.“ получи ИП „Карол“ АД (64 902 бр. сделки за периода), а наградите за второ и трето място отидоха при „Елана Трейдинг“ АД (31 425 сделки) и ИП „БенчМарк Финанс“ АД (17 516 сделки).

Наградата за „Инвестиционен посредник с най-голям оборот през 2025 г.“ бе връчена на ИП „АБВ Инвестиции“ ООД (242,5 млн. лева оборот за годината), като подгласници на победителя станаха ИП „Евро – Финанс“ АД (229,1 млн. лева оборот) и ТБ „Централна Кооперативна Банка“ АД (228,8 млн. лева оборот). Отличията бяха връчени от зам.-министъра на финансите Методи Методиев.

Наградите „Инвестиционен посредник с най-голям оборот и сделки на пазар beam през 2025 г.“ и „Инвестиционен посредник с най-висок оборот и най-голям брой сделки на пазар MTF BSE INTERNATIONAL през 2025 г.“ бяха връчени на ИП „Карол“ АД, след като инвестиционни посредник отчита 10,8 млн. лева оборот и 7870 броя сделки на пазар beam и 38,6 млн. лева оборот и 3540 сделки на пазара MTF BSE INTERNATIONAL. Отличията връчи Христина Пендичева, член на Съвета на директорите на БФБ.

За „Инвестиционен посредник с най-висока активност при работата с емитенти през 2025 г.“ бяха отличени ИП „Юг Маркет“ ЕАД,  ИП „Фоукал пойнт инвестмънтс“ АД и ИП „София интернешънъл секюритиз“ АД. Отличията връчи Радослав Желязов, директор „Емитенти и членство“ в БФБ.

Наградата за „Най-ликвиден емитент на БФБ през 2025 г.“ получи „Шелли Груп“ АД (7081 броя сделки за периода), а отличията за второ и трето място отидоха при „Софарма“ АД (6570 сделки) и „Българска фондова борса“ АД (4139 сделки). Първите две компании бяха наградени от Александрина Гюрова, директор „Търговия“ в БФБ, като Васил Големански връчи наградата на „Българска фондова борса“ АД.

Отличието „Най-ликвиден емитент на сегмент Standard на основния пазар през 2025 г.“ бе връчено на „Доверие Обединен Холдинг“ АД, а подгласници в тази категория останаха „Илевън кепитъл“ АД и „Смарт органик“ АД. Наградата бе връчена от Радослава Масларска председател на Управителния съвет на „Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници“ (БАЛИП) и член на Съвета на директорите на БФБ.

Наградата за „Емитент, набрал най-голям капитал на пазар beam през 2025 г.“ получи „Уебит инвестмънт нетуърк“ АД с набрани 12,1 млн. лева.

За „Емитент на облигации с най-висока стойност, допуснати до търговия на регулирания пазар на БФБ през 2025 г.“ беше отличена „Ти Би Ай Банк“ АД с емисии на стойност 94 млн. евро.

С наградата за „Емитент от индекса SOFIX с най-голям ръст в цената през 2025 г.“ беше удостоена „Сирма Груп Холдинг“ АД, отчела ръст от 90 на сто за периода. Отличието връчи изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов.

Европейският орган за ценни книжа и пазари (ESMA) публикува нов factsheet с насоки за т.нар. „финфлуенсъри“, насочени към отговорното популяризиране на финансови продукти и услуги в социалните мрежи. Комисията за финансов надзор (КФН) подкрепя инициативата и препоръчва българските инфлуенсъри да се запознаят с предоставените съвети.

Финансовите продукти могат да носят значителни рискове и неточната или подвеждаща информация може да има сериозни последствия. ESMA и КФН обръщат внимание на прозрачността при платени партньорства и лични интереси, точността на публикуваната информация и правилното представяне на рисковите инвестиции.

Factsheet-ът предлага конкретни насоки за безопасно и отговорно споделяне на финансово съдържание: бъдете честни, ясни и информирани, като проверявате надеждността на продуктите и платформите, за които публикувате.

Следете публикациите на КФН в LinkedIn и Instagram за полезни съвети и актуална информация – надежден начин да сте информирани и отговорни при споделяне на финансово съдържание.

Небанковият финансов сектор е готов за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г.

Над 90% от компаниите вече са изцяло готови, а при останалите процесите по адаптация ще приключат преди края на годината.

По-голямата част от дружествата са адаптирали информационните си системи и са провели успешни тестове за работоспособност, без да бъдат установени проблеми.

99% са осигурили правилното превалутиране и двойното обозначаване на суми в левове и евро. Подготовката за изпълнение на законовите изисквания е завършена или е в заключителна фаза.

Това показват резултатите от третата анкета, проведена от Комисията за финансов надзор във връзка с присъединяването на България към еврозоната. В проучването се включиха над 85 от големите компании в небанковия финансов сектор в страната.

Комисията за финансов надзор (КФН) уведомява, че лицата, вписани в Регистъра по § 5, ал. 3 от Закона за пазарите на криптоактиви (ЗПКА), към настоящия момент не притежават лиценз по Регламент (ЕС) 2023/1114 (MiCA) за предоставяне на услуги за криптоактиви.

Вписването в този регистър:

• не представлява лиценз по MiCA;
• дава право единствено на временно продължаване на дейността в рамките на предвидения в закона преходен режим.

Преходен период

Съгласно § 5 от ЗПКА вписаните в регистъра лица могат да продължат дейността си въз основа на предвидения преходен период без лиценз по MiCA до:

• 1 юли 2026 г., или
• датата на решението на КФН за издаване, съответно отказ за издаване на лиценз,
  в зависимост от това кое настъпи по-рано.

Какво се очаква:

От вписаните лица се очаква:

• да преценят дали дейността им подлежи на лицензиране по MiCA;
• да подготвят организацията и документите си;
• да се свържат с КФН за провеждане на среща за предварителна оценка;
• да подадат заявление за лиценз в рамките на преходния период.

След преходния период:

След изтичането на преходния период само лицата, получили лиценз от КФН, ще имат право да предоставят услуги за криптоактиви в Република България. Продължаването на дейност без лиценз ще представлява нарушение, за което е предвидена административна санкция.

Подробна информация е публикувана в секция „Криптоактиви / MiCA“ на сайта на КФН.

2026 година идва с нови предизвикателства, но и с несигурност за бъдещето на най-уязвимите – децата в неравностойно положение. В такава ситуация дори малките жестове могат да имат голямо значение, тъй като онова, което за едни е незначително, за други може да се превърне в безценна подкрепа.

Затова Комисията за финансов надзор, заедно с небанковия финансов сектор, организира благотворителна кауза под надслов – „Стотинки за щастие“. Идеята е да бъдат събрани излишните български монети и да бъдат насочени към тези, които имат най-голяма нужда от тях.

Средствата, събрани от нас, ще бъдат дарени в подкрепа на благотворителната програма „Топъл обяд“, на Българския червен кръст.

Чрез „Топъл обяд“, Българският червен кръст – най-старата българска благотворителна организация, вече 19 години подпомага хиляди деца от социално слаби семейства, като им осигурява купони за обяд в училищните столове през зимните месеци. До момента програмата е предоставила безплатна храна в училище на над 22 000 деца в цялата страна. Инициативата не само допринася за подобряване на здравето на децата чрез редовно хранене, но и съдейства за тяхното задържане в образователната система и редовното им присъствие в учебните занятия.

Вярваме, че заедно можем да направим малка стъпка към едно голямо Добро!

Благодарим Ви за съпричастността!

В случай, че желаете да се включите в инициативата, е необходимо на подходящо място във вашите компании да поставите дарителска кутия и да събирате монетите през януари. Разбира се, може да определите и друга кауза, която да отговаря на корпоративно-социалните ви цели.

Ако решите да се насочите към Българския червен кръст можете да откриете повече информация за програмата на този линк или да се свържете с тях по официалните им канали.