Най-честите въпроси за въвеждането на еврото в България и отражението му върху небанковия финансов сектор вече имат своя отговор на страницата на КФН.

Комисията създаде специална секция на сайта си, в която всеки потребител на застрахователни, пенсионни или инвестиционни продукти може да открие информацията, която търси.

Страницата съдържа най-задаваните въпроси към експертите на КФН и включва ясни и достъпни разяснения по теми като: какво се случва със съществуващите договори за застрахователни, инвестиционни и пенсионни услуги, как ще бъдат преобразувани сумите в евро, какви мерки се прилагат за защита на потребителите и др.

Съдържанието ще се актуализира редовно спрямо промените в законодателството и усилията на страната по въвеждане на единната евровалута.

Отговорите са част от усилията на КФН да помогне на българските граждани в прехода към въвеждане на еврото и да ги защити от опитите да  бъдат измамени или подведени в процеса на парична интеграция на двете валути.

Комисията остава на разположение за всички въпроси и сигнали, преди и след въвеждане на еврото. Това може да се случи чрез нашия сайт, на тел 0800 40 444 или на мейл delovodstvo@fsc.bg.

На заседанието си днес КФН реши:

1.Вписва „Витоша Венчърс 2“ ООД, гр. София, като лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове, в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

2.Одобрява Илинка Петрова за лице, което да ръководи функцията за съответствие „ЖИВОТОЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „СЪГЛАСИЕ” АД.

3.Прекратява производство относно одобряване на Петя Монева за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД.

Одобрява Тони Веков за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД.

Във връзка с изпълнение изискванията на чл. 21, ал. 3 от Закона за въвеждане на еврото в Република България за двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги в периода по чл. 15, ал. 2 от същия нормативен акт е утвърден актуализиран образец на таблица за представяне на обобщената информация за обявените емисионни стойности и цени на обратно изкупуване на дяловете на колективни инвестиционни схеми/национални инвестиционни фондове от отворен тип, заедно с указания към нея.

Актуализираният образец на таблица е публикуван в раздел „Инвестиционна дейност“, секция „Форми и образци“.

На свое заседание, проведено на 01.07.2025 г., КФН на основание чл. 59, ал. 1 от Наредба № 76 по Протокол № 32 взе решения за определяне на средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на колективните инвестиционни схеми (КИС) и за сектора на алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), включително националните инвестиционни фондове (НИФ), за целите на определяне на максималния размер на променливия компонент на таксата за общ финансов надзор, както следва:

1. Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на КИС към 31.12.2024 г. е в размер на 94 400 222 лв. (деветдесет и четири милиона четиристотин хиляди двеста двадесет и два лева).

2. Средноаритметичната стойност на нетните активи за сектора на АИФ, включително НИФ, към 31.12.2024 г. е в размер на 28 422 243 лв. (двадесет и осем милиона четиристотин двадесет и две хиляди двеста четиридесет и три лева).

На заседанието си днес КФН реши:

1.Издава разрешение на управляващо дружество „Елана Фонд Мениджмънт“ АД за организиране и управление на национален договорен фонд от отворен тип „Елана Алтернативен Депозит“.

Вписва „Елана Алтернативен Депозит“ като национален договорен фонд от отворен тип във водения от Комисията за финансов надзор в регистър на националните инвестиционни фондове.

2. Издава одобрение на „Български фонд за вземания“ АДСИЦ за възлагане на дейности на трето лице.

3. Издава одобрение на „Българска фондова борса“ АД на изменения и допълнения в Правилника за дейността на регулирания пазар.

4. Одобрява член на управителния съвет на „Пенсионноосигурително дружество Алианц България“ АД.

5. Признава пълна правоспособност на отговорен актюер в областта на застраховането и допълнителното пенсионно осигуряване.

6. Приема Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2024 г.

Комисията за финансов надзор уведомява инвестиционните посредници, че Европейският банков орган (ЕБО) публикува окончателния технически пакет за версия 4.0 на своята рамка за докладване, която се прилага за първи път за докладите за първо тримесечие на 2025 г. (към отчетна дата 31.03.2025 г.) Техническият пакет съдържа стандартните спецификации, които включват правилата за валидиране, Data Point Model (DPM) и XBRL таксономиите.

Подробна информация може да бъде намерена на интернет сайта на ЕБО на следния адрес: https://www.eba.europa.eu/risk-and-data-analysis/reporting-frameworks/reporting-framework-40.

На 13 януари 2025 г. Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) издаде Препоръка на Комисията за финансов надзор да преразгледа процеса си за надзорен преглед за оценка на платежоспособността на застрахователните и презастрахователните предприятия и групи.

Препоръката на EIOPA имаше за цел да гарантира – чрез перспективен и основан на риска подход, пропорционален на естеството, мащаба и сложността на предприятието – че поднадзорните застрахователни и презастрахователни предприятия и групите непрекъснато спазват регулаторните изисквания за платежоспособност.

В тясно сътрудничество между екипите на КФН и EIOPA бяха предприети действия по всеки аспект от издадената Препоръка, така че да се осигури пълното и точно изпълнение в кратък срок.

На 25 април 2025 г. EIOPA издаде потвърждение, че КФН е подобрила процеса си за надзорен преглед по отношение на проверката на платежоспособността на предприятията и групите, в пълно съответствие с Препоръката.

Потвърждението на EIOPA може да видите на следния линк:

https://www.eiopa.europa.eu/eiopa-considers-fsc-be-compliant-recommendation-supervisory-review-process-2025-04-25_en

Председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) г-н Васил Големански участва в кръгла маса на тема „От регулация към реалност: Прилагането на MiCA в България – експертни мнения и регулаторен поглед“, организирана от Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Събитието беше част от магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“ на катедра „Икономикс“.

Форумът беше открит от ректора на УНСС проф. д-р Димитър Димитров и от председателя на КФН. В своето изказване г-н Големански подчерта, че MiCA е ключов регламент, който предоставя правна яснота и стабилност за сектора на криптоактивите, като заяви:

„MiCA не е просто нормативен акт – той е сигнал, че Европа възприема криптоактивите не като заплаха, а като неотменна част от цифровата икономика на бъдещето.“

Особен акцент в изказването на председателя на КФН беше поставен върху необходимостта от ефективно партньорство между регулаторите и бизнеса, като г-н Големански подчерта:

„Комисията за финансов надзор работи активно с пазарните участници, за да осигури плавен преход към новите регулаторни изисквания, като същевременно насърчава иновациите и конкуренцията. Смятам, че ключът към успешното прилагане на MiCA е проактивната комуникация с индустрията и навременната експертна помощ. Убеден съм, че с този подход можем не само да осигурим успешното изпълнение на регламента, но и да направим България пример за добро регулаторно управление в региона, като я превърнем в новия център на иновациите в европейската криптоикономика.“

По време на събитието се проведе експертна дискусия, модерирана от

Гл.ас. д-р Петкан Илиев от катедра „Икономикс“, в която участваха водещи специалисти в сферата на криптоикономиката и лектори от новата магистърска програма на УНСС, сред които Вяра Савова – старши ръководител „Политики“ в европейската организация The European Crypto Initiative (EUCI), Десислава Спасова, Марина Мучакова и Николай Хаджийски – основатели на „Крипто академия“ и преподаватели в магистърската програма „Криптоикономика и блокчейн“.

Председателят на КФН отбеляза, че за успешното прилагане на MiCA е необходим силен институционален, технически и експертен капацитет, както и ефективна координация между различни органи, включително тези, които досега не са работили пряко с криптоиндустрията. Той добави:

„Силно вярвам, че активният диалог със заинтересованите лица е в основата на балансираното развитие на иновациите и доверието на финансовите пазари.“

Комисията за финансов надзор продължава да работи целенасочено за навременното прилагане на европейските цифрови политики, осигурявайки висока степен на прозрачност, защита на потребителите и създаване на условия за развитие на конкурентоспособна и иновативна среда. С този подход България ще се утвърди като привлекателен хъб за иновационния бизнес – място, където технологиите и регулациите вървят ръка за ръка, а институциите са партньори в дигиталното и финансово развитие.

Комисията за финансов надзор (КФН) напомня, че срокът за предоставяне на информационния регистър на договорните споразумения с доставчици на ИКТ услуги на финансовите субекти, поднадзорни на КФН, изтече на 10 април 2025 г. В тази връзка финансовите субекти, които все още не са подали изискуемата информация, е необходимо да я подадат без неоправдано забавяне не по-късно от 17 април 2025 г.

Информация за информационния регистър на финансовите субекти се подава до КФН чрез защитен канал на имейл: ict_register_point@fsc.bg.

КФН публикува документ, който предоставя насоки за финансовите субекти относно регистъра на договорни споразумения с доставчици на ИКТ услуги, както и указания за сигурен обмен на информация.

Публикуваните документи са налични в секция „Европейски регламент за дигитална оперативна устойчивост (DORA) и Европейски регламент за пазарите на криптоактиви (MiCAR)“ на интернет страницата на Комисията за финансов надзор и включват:

• ръководство за предоставяне на информация на Комисията за финансов надзор относно информационния регистър на договорните споразумения с доставчици на услуги в областта на ИКТ;
• инструкция за криптиране на документи и съобщения с публичния ключ на Комисията за финансов надзор.